Когато се говори за влияние на един език върху друг език интересно защо не се разглежда процеса като взаимно влияние! И защо сме склонни да разглеждаме само гръцкото влияние върху нашия език? Има изследователи които твърдят, че новогръцкия е много по млад език от хунорския на който се е говорило по нашите земи. Самият Филип Македонски с насмешка пита :"Колко сте истинските гърци?" като явно изброява автохтоните жители на Балканите. Да не говорим, че турският е много по-млад и е естествено да преобладават заемките от българския...По едно време ме учеха, че от българския език са останали само 19 думи в славянския, който използмме в момента...Интересно ми е какво мислят и други участници във форума..Дискусията не е чисто лингвинистична
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
Прабългарски остатъци?
Collapse
This topic is closed.
X
X
-
hor написановогръцкия е много по млад език от хунорския на който се е говорило по нашите земи.
Да не говорим, че турският е много по-млад и е естествено да преобладават заемките от българския...
Интересно ми е какво мислят и други участници във форума..Дискусията не е чисто лингвинистична
Comment
-
Прост факт е че говорим за влиянието именно на византийскита култура и византийски гръцки върху българския, до периода на османската инвазия разбира се.
И тук не трябва да говорим само за език. Архитектура, култура, управленска наука - всичко в Българската териториална държава ( нещо сравнително ново за българите на Аспарух - Кубратовата България не мисля че има дори и вековна история, макар че мога и да греша) е възприето от културно доминиращия в региона гигант. За прабългарските среди в тези области може да се говори може би едва първите 100 години от съществуването на България - след което следите на романизацията стават все по-явни. Българиет контактуват от самото начало с надхвърлящия ги по население разноетносен народ който поголовно използва ромейски език за да се разбират помежду си, не мисля че ромейският език е имал НУЖДА да възприеме нещо от протобългарския (да го наречем така), но прото-българският е имал нежда да се интегрира и при това много бързо в тази среда и се е налагало както на всеки новак или да се адаптира или да бъде обречен на гибел. И тъй като цялата история на България за мен е една история на изкустна адаптация, не виждам какво странно намират някои в това че в българския (и славянската балканска група езици като цяло) има повече чуждици от съседни народи отколкото да кажем в Турция и в Гърция.Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.
请您死在地狱般的阵痛
[qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
きさまはしんでくださいませんか
[kisamawa shinde kudasaimasenka]
Comment
-
Към Хор
По тоя въпрос вече беше говорено нееднократно. Няма лошо дискусията да се повтори, щом има хора, които искат да доказват нещо (както подозирам - на себе си най-вече). Ако, както подразбирам, Вие имате предвид, че българския е по-древен от гръцкия - не мисля, че имаме какво да си кажем повечеМодератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
Проект 22.06.1941 г.
"... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©
Comment
-
Всъщност може и да е по-древен - този народ все от някъде е дошъл, със сигурност не мисля че се е появил след основаването на първите полиси в Атика, но за датировка на възникване на един език в толкова отдалечено време е просто смешно и безпредметно да се спори.
достатъчен е фактът че на гръцки векове след това са говорили не само гърци и преди великия римски възход е бил едва ли не международен език в Средиземноморието, докато няма такива данни за българския, дори да е същестуввал сигурно е бил просто вътрешен диалект на един конен народ.Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.
请您死在地狱般的阵痛
[qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
きさまはしんでくださいませんか
[kisamawa shinde kudasaimasenka]
Comment
-
княз Крылов написа:
И тук не трябва да говорим само за език. Архитектура, култура, управленска наука - всичко в Българската териториална държава ( нещо сравнително ново за българите на Аспарух - Кубратовата България не мисля че има дори и вековна история, макар че мога и да греша) е възприето от културно доминиращия в региона гигант. За прабългарските среди в тези области може да се говори може би едва първите 100 години от съществуването на България - след което следите на романизацията стават все по-явни.
Въпреки цялото това влияние не трябва да се мисли, че Средновековна България е просто една проекция на Византия. Все пак има доста отличителни черти(главно в архитектурата)._______________________________________________
И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.
Атанас Далчев
Comment
-
Според мен влиянието е хем "отгоре надолу", хем обратно. "Отдолу" то навлиза с разширяването на границите в посока на юг. А "отгоре" започва да прониква доволно рано - спомнете си предметите от Малая Перешчепина, както и факта, че годишният данък по договора от ок.716г. е платим в копринени дрехи и червени кожи. Последното едва ли е инициатива на плащащата страна.
Comment
-
Гост
Хана написаМен пък в акъла ми е баш обратното, че в българския има бол турцизми. :sm186:
Турцизмите от робството нямат значение в случая.
hor написаKГ195, интересна ми е какво мислите за http://www.iskri.net/kolobar.zip ? Там има нещо за сакралните двусричкови думи на "спорния" тангризъм.
Comment
-
Гост
gollum написаХъм, "обичай" в смисъл на разпространен начин за правене на нещо, ритуал, се среща в руския език, котео вероятно означава, че се среща и в други славянски езици. А коренът в случая трябва да е сходен, поне според мен.
Очевидно по списъка трябва да се произнесе някой лингвист.
Comment
-
Драгомир написаРоманизацията в първите десетилетия от създаването на държавата е доста слаба(да не кажа почти липсва). В началото на IXв. се забелязва проникване на гръцко влияние сред аристокрацията- титулатурата на хан Омуртаг-"от Бога поставен владетел..."(самата романизация протича "отгоре -надолу"). След покръстването влиянието се засилва, но апогеят е по времето на Византийското владичество(на което Златарски посвещава един том с подзаглавия "Ромейзация", ако не се лъжа). А да не говорим, че ВБЦ е почти пълно копие на Византия.
Въпреки цялото това влияние не трябва да се мисли, че Средновековна България е просто една проекция на Византия. Все пак има доста отличителни черти(главно в архитектурата).
Завоеванието от 1018 г. естествено изглажда различията...A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска история
Comment
-
КГ125 написаВ руския думата спокойно може да е дошла от българския. А за други славянски езици дали има примери?Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.
请您死在地狱般的阵痛
[qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
きさまはしんでくださいませんか
[kisamawa shinde kudasaimasenka]
Comment
-
Гост
А защо думата, означаваща "любов" да идва от думата "обикновено"? Няма никаква логика. Дали не е обратното - "обичай" - нещо което обичат всички, и оттук "обикновено". Респективно, през българския в руския, със старинната литература. Да не забравяме, че през 9 век и после оттук натам са вървели културните влияния, а не обратно.
Пък и, никой друг славянски народ не казва "обич". Само руснаците казват "обичай", и то в литературния руски, иначе казват "привичка".
Comment
-
Хъм, откъде си толкова сигурен, че подобна дума не се среща в друг славянски език? Преди беше сигурен, че я няма в никой, но ето, че я има в руския. И може би не само в него. Въобще, твърде често сме склонни да приемем нещо за даденост без да сме си направили труда да гопроверим дори и в марките на възможностите си...
Comment
-
правиш грешката да сравняваш думата в императив "обичай" от "обич" със съществителното "обичай" - традиция.
В случая е по-вероятно "обич" да е неславянска дума - само случайно съвпадаща с "обичай" и нямаща нищо общо като етимология. Защото иначе едва ли има логика тази дума да се пренесе само в едното си значение от българския в руския език. но по-логично е просто думата със сходен корен но различно значение да е била превнесена от руски (или друг славянски) в българския.
дума "обич" наистина я няма в руския език.Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.
请您死在地狱般的阵痛
[qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
きさまはしんでくださいませんか
[kisamawa shinde kudasaimasenka]
Comment
-
Обич (от обиквам) е славянска дума, сродна с привичка-привиквам, свиквам, уча и всичките й производни, например наука. Ч-то е в резултат на смекчаването на К пред определени гласни (в случая Ь). Само в българския се е развило значение, синонимично на ЛЮБОВ, но това не я прави неславянска по произход.
Comment
Comment