Прабългарски остатъци?

[hor]

Когато се говори за влияние на един език върху друг език интересно защо не се разглежда процеса като взаимно влияние! И защо сме склонни да разглеждаме само гръцкото влияние върху нашия език? Има изследователи които твърдят, че новогръцкия е много по млад език от хунорския на който се е говорило по нашите земи. Самият Филип Македонски с насмешка пита :"Колко сте истинските гърци?" като явно изброява автохтоните жители на Балканите. Да не говорим, че турският е много по-млад и е естествено да преобладават заемките от българския...По едно време ме учеха, че от българския език са останали само 19 думи в славянския, който използмме в момента...Интересно ми е какво мислят и други участници във форума..Дискусията не е чисто лингвинистична

[Хана]

новогръцкия е много по млад език от хунорския на който се е говорило по нашите земи.

Брех, какъв език! И колко паметници има запазени на него? И как се съотнасят те с Линеарите на старогръцкия?

Да не говорим, че турският е много по-млад и е естествено да преобладават заемките от българския...

Мен пък в акъла ми е баш обратното, че в българския има бол турцизми. :sm186:

Интересно ми е какво мислят и други участници във форума..Дискусията не е чисто лингвинистична

Определено не е лингвистична. Ненаучно-фантастична е.

[княз Крылов]

Прост факт е че говорим за влиянието именно на византийскита култура и византийски гръцки върху българския, до периода на османската инвазия разбира се.

И тук не трябва да говорим само за език. Архитектура, култура, управленска наука - всичко в Българската териториална държава ( нещо сравнително ново за българите на Аспарух - Кубратовата България не мисля че има дори и вековна история, макар че мога и да греша) е възприето от културно доминиращия в региона гигант. За прабългарските среди в тези области може да се говори може би едва първите 100 години от съществуването на България - след което следите на романизацията стават все по-явни. Българиет контактуват от самото начало с надхвърлящия ги по население разноетносен народ който поголовно използва ромейски език за да се разбират помежду си, не мисля че ромейският език е имал НУЖДА да възприеме нещо от протобългарския (да го наречем така), но прото-българският е имал нежда да се интегрира и при това много бързо в тази среда и се е налагало както на всеки новак или да се адаптира или да бъде обречен на гибел. И тъй като цялата история на България за мен е една история на изкустна адаптация, не виждам какво странно намират някои в това че в българския (и славянската балканска група езици като цяло) има повече чуждици от съседни народи отколкото да кажем в Турция и в Гърция.

[messire Woland]

Към Хор
По тоя въпрос вече беше говорено нееднократно. Няма лошо дискусията да се повтори, щом има хора, които искат да доказват нещо (както подозирам - на себе си най-вече). Ако, както подразбирам, Вие имате предвид, че българския е по-древен от гръцкия - не мисля, че имаме какво да си кажем повече

[княз Крылов]

Всъщност може и да е по-древен - този народ все от някъде е дошъл, със сигурност не мисля че се е появил след основаването на първите полиси в Атика, но за датировка на възникване на един език в толкова отдалечено време е просто смешно и безпредметно да се спори.

достатъчен е фактът че на гръцки векове след това са говорили не само гърци и преди великия римски възход е бил едва ли не международен език в Средиземноморието, докато няма такива данни за българския, дори да е същестуввал сигурно е бил просто вътрешен диалект на един конен народ.

[Драгомир]

княз Крылов написа:
И тук не трябва да говорим само за език. Архитектура, култура, управленска наука - всичко в Българската териториална държава ( нещо сравнително ново за българите на Аспарух - Кубратовата България не мисля че има дори и вековна история, макар че мога и да греша) е възприето от културно доминиращия в региона гигант. За прабългарските среди в тези области може да се говори може би едва първите 100 години от съществуването на България - след което следите на романизацията стават все по-явни.

Романизацията в първите десетилетия от създаването на държавата е доста слаба(да не кажа почти липсва). В началото на IXв. се забелязва проникване на гръцко влияние сред аристокрацията- титулатурата на хан Омуртаг-"от Бога поставен владетел..."(самата романизация протича "отгоре -надолу"). След покръстването влиянието се засилва, но апогеят е по времето на Византийското владичество(на което Златарски посвещава един том с подзаглавия "Ромейзация", ако не се лъжа). А да не говорим, че ВБЦ е почти пълно копие на Византия.
Въпреки цялото това влияние не трябва да се мисли, че Средновековна България е просто една проекция на Византия. Все пак има доста отличителни черти(главно в архитектурата).

[T.Jonchev]

Според мен влиянието е хем "отгоре надолу", хем обратно. "Отдолу" то навлиза с разширяването на границите в посока на юг. А "отгоре" започва да прониква доволно рано - спомнете си предметите от Малая Перешчепина, както и факта, че годишният данък по договора от ок.716г. е платим в копринени дрехи и червени кожи. Последното едва ли е инициатива на плащащата страна.

[Гост]

Мен пък в акъла ми е баш обратното, че в българския има бол турцизми. :sm186:

Но това са по-късни остатъци, от турското робство, и са си от турския език. Ако става дума са някакви /какви не се знае/ тюркски остатъци, то нормално е тюрките, като по-късно развили се в Азия, да имат именно български заемки, а не да е обратното.
Турцизмите от робството нямат значение в случая.

KГ195, интересна ми е какво мислите за http://www.iskri.net/kolobar.zip ? Там има нещо за сакралните двусричкови думи на "спорния" тангризъм.

Ами, не мога да вляза. От друга страна, едва ли бих могъл да кажа нещо, защото не съм запознат.

[Гост]

Хъм, "обичай" в смисъл на разпространен начин за правене на нещо, ритуал, се среща в руския език, котео вероятно означава, че се среща и в други славянски езици. А коренът в случая трябва да е сходен, поне според мен.
Очевидно по списъка трябва да се произнесе някой лингвист.

В руския думата спокойно може да е дошла от българския. А за други славянски езици дали има примери?

[Guy de Mont Ferrand]

Романизацията в първите десетилетия от създаването на държавата е доста слаба(да не кажа почти липсва). В началото на IXв. се забелязва проникване на гръцко влияние сред аристокрацията- титулатурата на хан Омуртаг-"от Бога поставен владетел..."(самата романизация протича "отгоре -надолу"). След покръстването влиянието се засилва, но апогеят е по времето на Византийското владичество(на което Златарски посвещава един том с подзаглавия "Ромейзация", ако не се лъжа). А да не говорим, че ВБЦ е почти пълно копие на Византия.
Въпреки цялото това влияние не трябва да се мисли, че Средновековна България е просто една проекция на Византия. Все пак има доста отличителни черти(главно в архитектурата).

Мда, ВБЦ си е една проекция на Комнинова Византия (като всички страни на Балканите в периода, без Далмация и териториите на Маджарското кралство). Но ПБЦ е по-особено, връзките с Византия са главно по линия на проникването на християнството, а и там се "изхитряме" да останем автономни спрямо Империята. Отличителните черти са освен в архитектурата и в административния апарат. Това е единствената дълготрайна и стабилна държава (освен Маджария, но и унгарската пуста е степ!), изградена в Европа от степен народ извън неговия обичаен хинтерланд. По това можем да съдим за съществуването на доста устойчива и ефективна административно-управленска система, изградена още преди идването на Аспарух отвъд Дунава и неповлияна в основата си от Византия. За разликата в обичаите на жителите на империята и българите няма какво да говорим, описани са на много места.
Завоеванието от 1018 г. естествено изглажда различията...

[княз Крылов]

В руския думата спокойно може да е дошла от българския. А за други славянски езици дали има примери?

а защо не обратното. доколкото ми е известно думата "обичай" идва от славянската дума обикновение (или както биха казали римляните "традиция") нещо което се извръшва периодично и е част от живота. в руския от тази дума произлиза "обычайно" (обикновенно - като нещо нестранно и нечудно). на руски думата звучи като "обычай"

[Гост]

А защо думата, означаваща "любов" да идва от думата "обикновено"? Няма никаква логика. Дали не е обратното - "обичай" - нещо което обичат всички, и оттук "обикновено". Респективно, през българския в руския, със старинната литература. Да не забравяме, че през 9 век и после оттук натам са вървели културните влияния, а не обратно.
Пък и, никой друг славянски народ не казва "обич". Само руснаците казват "обичай", и то в литературния руски, иначе казват "привичка".

[gollum]

Хъм, откъде си толкова сигурен, че подобна дума не се среща в друг славянски език? Преди беше сигурен, че я няма в никой, но ето, че я има в руския. И може би не само в него. Въобще, твърде често сме склонни да приемем нещо за даденост без да сме си направили труда да гопроверим дори и в марките на възможностите си...

[княз Крылов]

правиш грешката да сравняваш думата в императив "обичай" от "обич" със съществителното "обичай" - традиция.

В случая е по-вероятно "обич" да е неславянска дума - само случайно съвпадаща с "обичай" и нямаща нищо общо като етимология. Защото иначе едва ли има логика тази дума да се пренесе само в едното си значение от българския в руския език. но по-логично е просто думата със сходен корен но различно значение да е била превнесена от руски (или друг славянски) в българския.

дума "обич" наистина я няма в руския език.

[Хана]

Обич (от обиквам) е славянска дума, сродна с привичка-привиквам, свиквам, уча и всичките й производни, например наука. Ч-то е в резултат на смекчаването на К пред определени гласни (в случая Ь). Само в българския се е развило значение, синонимично на ЛЮБОВ, но това не я прави неславянска по произход.