Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Прабългарски остатъци?

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Когато се говори за влияние на един език върху друг език интересно защо не се разглежда процеса като взаимно влияние! И защо сме склонни да разглеждаме само гръцкото влияние върху нашия език? Има изследователи които твърдят, че новогръцкия е много по млад език от хунорския на който се е говорило по нашите земи. Самият Филип Македонски с насмешка пита :"Колко сте истинските гърци?" като явно изброява автохтоните жители на Балканите. Да не говорим, че турският е много по-млад и е естествено да преобладават заемките от българския...По едно време ме учеха, че от българския език са останали само 19 думи в славянския, който използмме в момента...Интересно ми е какво мислят и други участници във форума..Дискусията не е чисто лингвинистична

    Comment


      #32
      hor написа
      новогръцкия е много по млад език от хунорския на който се е говорило по нашите земи.
      Брех, какъв език! И колко паметници има запазени на него? И как се съотнасят те с Линеарите на старогръцкия?

      Да не говорим, че турският е много по-млад и е естествено да преобладават заемките от българския...
      Мен пък в акъла ми е баш обратното, че в българския има бол турцизми. :sm186:

      Интересно ми е какво мислят и други участници във форума..Дискусията не е чисто лингвинистична
      Определено не е лингвистична. Ненаучно-фантастична е.

      Comment


        #33
        Прост факт е че говорим за влиянието именно на византийскита култура и византийски гръцки върху българския, до периода на османската инвазия разбира се.

        И тук не трябва да говорим само за език. Архитектура, култура, управленска наука - всичко в Българската териториална държава ( нещо сравнително ново за българите на Аспарух - Кубратовата България не мисля че има дори и вековна история, макар че мога и да греша) е възприето от културно доминиращия в региона гигант. За прабългарските среди в тези области може да се говори може би едва първите 100 години от съществуването на България - след което следите на романизацията стават все по-явни. Българиет контактуват от самото начало с надхвърлящия ги по население разноетносен народ който поголовно използва ромейски език за да се разбират помежду си, не мисля че ромейският език е имал НУЖДА да възприеме нещо от протобългарския (да го наречем така), но прото-българският е имал нежда да се интегрира и при това много бързо в тази среда и се е налагало както на всеки новак или да се адаптира или да бъде обречен на гибел. И тъй като цялата история на България за мен е една история на изкустна адаптация, не виждам какво странно намират някои в това че в българския (и славянската балканска група езици като цяло) има повече чуждици от съседни народи отколкото да кажем в Турция и в Гърция.
        Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

        请您死在地狱般的阵痛
        [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
        きさまはしんでくださいませんか
        [kisamawa shinde kudasaimasenka]

        Comment


          #34
          Към Хор
          По тоя въпрос вече беше говорено нееднократно. Няма лошо дискусията да се повтори, щом има хора, които искат да доказват нещо (както подозирам - на себе си най-вече). Ако, както подразбирам, Вие имате предвид, че българския е по-древен от гръцкия - не мисля, че имаме какво да си кажем повече
          Last edited by messire Woland; 01-03-2007, 14:21. Причина: уточнение
          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
          Проект 22.06.1941 г.
          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

          Comment


            #35
            Всъщност може и да е по-древен - този народ все от някъде е дошъл, със сигурност не мисля че се е появил след основаването на първите полиси в Атика, но за датировка на възникване на един език в толкова отдалечено време е просто смешно и безпредметно да се спори.

            достатъчен е фактът че на гръцки векове след това са говорили не само гърци и преди великия римски възход е бил едва ли не международен език в Средиземноморието, докато няма такива данни за българския, дори да е същестуввал сигурно е бил просто вътрешен диалект на един конен народ.
            Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

            请您死在地狱般的阵痛
            [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
            きさまはしんでくださいませんか
            [kisamawa shinde kudasaimasenka]

            Comment


              #36
              княз Крылов написа:
              И тук не трябва да говорим само за език. Архитектура, култура, управленска наука - всичко в Българската териториална държава ( нещо сравнително ново за българите на Аспарух - Кубратовата България не мисля че има дори и вековна история, макар че мога и да греша) е възприето от културно доминиращия в региона гигант. За прабългарските среди в тези области може да се говори може би едва първите 100 години от съществуването на България - след което следите на романизацията стават все по-явни.
              Романизацията в първите десетилетия от създаването на държавата е доста слаба(да не кажа почти липсва). В началото на IXв. се забелязва проникване на гръцко влияние сред аристокрацията- титулатурата на хан Омуртаг-"от Бога поставен владетел..."(самата романизация протича "отгоре -надолу"). След покръстването влиянието се засилва, но апогеят е по времето на Византийското владичество(на което Златарски посвещава един том с подзаглавия "Ромейзация", ако не се лъжа). А да не говорим, че ВБЦ е почти пълно копие на Византия.
              Въпреки цялото това влияние не трябва да се мисли, че Средновековна България е просто една проекция на Византия. Все пак има доста отличителни черти(главно в архитектурата).
              _______________________________________________
              И българин съм не заради твойта слава
              и твойте подвизи и твойта бранна сила,
              а зарад туй, че съм безсилен да забравя
              за ослепелите бойци на Самуила.

              Атанас Далчев

              Comment


                #37
                Според мен влиянието е хем "отгоре надолу", хем обратно. "Отдолу" то навлиза с разширяването на границите в посока на юг. А "отгоре" започва да прониква доволно рано - спомнете си предметите от Малая Перешчепина, както и факта, че годишният данък по договора от ок.716г. е платим в копринени дрехи и червени кожи. Последното едва ли е инициатива на плащащата страна.

                Comment


                  #38
                  Хана написа
                  Мен пък в акъла ми е баш обратното, че в българския има бол турцизми. :sm186:
                  Но това са по-късни остатъци, от турското робство, и са си от турския език. Ако става дума са някакви /какви не се знае/ тюркски остатъци, то нормално е тюрките, като по-късно развили се в Азия, да имат именно български заемки, а не да е обратното.
                  Турцизмите от робството нямат значение в случая.

                  hor написа
                  KГ195, интересна ми е какво мислите за http://www.iskri.net/kolobar.zip ? Там има нещо за сакралните двусричкови думи на "спорния" тангризъм.
                  Ами, не мога да вляза. От друга страна, едва ли бих могъл да кажа нещо, защото не съм запознат.
                  Last edited by ; 01-03-2007, 17:06. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                  Comment


                    #39
                    gollum написа
                    Хъм, "обичай" в смисъл на разпространен начин за правене на нещо, ритуал, се среща в руския език, котео вероятно означава, че се среща и в други славянски езици. А коренът в случая трябва да е сходен, поне според мен.
                    Очевидно по списъка трябва да се произнесе някой лингвист.
                    В руския думата спокойно може да е дошла от българския. А за други славянски езици дали има примери?

                    Comment


                      #40
                      Драгомир написа
                      Романизацията в първите десетилетия от създаването на държавата е доста слаба(да не кажа почти липсва). В началото на IXв. се забелязва проникване на гръцко влияние сред аристокрацията- титулатурата на хан Омуртаг-"от Бога поставен владетел..."(самата романизация протича "отгоре -надолу"). След покръстването влиянието се засилва, но апогеят е по времето на Византийското владичество(на което Златарски посвещава един том с подзаглавия "Ромейзация", ако не се лъжа). А да не говорим, че ВБЦ е почти пълно копие на Византия.
                      Въпреки цялото това влияние не трябва да се мисли, че Средновековна България е просто една проекция на Византия. Все пак има доста отличителни черти(главно в архитектурата).
                      Мда, ВБЦ си е една проекция на Комнинова Византия (като всички страни на Балканите в периода, без Далмация и териториите на Маджарското кралство). Но ПБЦ е по-особено, връзките с Византия са главно по линия на проникването на християнството, а и там се "изхитряме" да останем автономни спрямо Империята. Отличителните черти са освен в архитектурата и в административния апарат. Това е единствената дълготрайна и стабилна държава (освен Маджария, но и унгарската пуста е степ!), изградена в Европа от степен народ извън неговия обичаен хинтерланд. По това можем да съдим за съществуването на доста устойчива и ефективна административно-управленска система, изградена още преди идването на Аспарух отвъд Дунава и неповлияна в основата си от Византия. За разликата в обичаите на жителите на империята и българите няма какво да говорим, описани са на много места.
                      Завоеванието от 1018 г. естествено изглажда различията...
                      A strong toun Rodez hit is,
                      The Castell is strong and fair I wis...


                      блог за средновековна балканска история

                      Comment


                        #41
                        КГ125 написа
                        В руския думата спокойно може да е дошла от българския. А за други славянски езици дали има примери?
                        а защо не обратното. доколкото ми е известно думата "обичай" идва от славянската дума обикновение (или както биха казали римляните "традиция") нещо което се извръшва периодично и е част от живота. в руския от тази дума произлиза "обычайно" (обикновенно - като нещо нестранно и нечудно). на руски думата звучи като "обычай"
                        Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                        请您死在地狱般的阵痛
                        [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                        きさまはしんでくださいませんか
                        [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                        Comment


                          #42
                          А защо думата, означаваща "любов" да идва от думата "обикновено"? Няма никаква логика. Дали не е обратното - "обичай" - нещо което обичат всички, и оттук "обикновено". Респективно, през българския в руския, със старинната литература. Да не забравяме, че през 9 век и после оттук натам са вървели културните влияния, а не обратно.
                          Пък и, никой друг славянски народ не казва "обич". Само руснаците казват "обичай", и то в литературния руски, иначе казват "привичка".

                          Comment


                            #43
                            Хъм, откъде си толкова сигурен, че подобна дума не се среща в друг славянски език? Преди беше сигурен, че я няма в никой, но ето, че я има в руския. И може би не само в него. Въобще, твърде често сме склонни да приемем нещо за даденост без да сме си направили труда да гопроверим дори и в марките на възможностите си...

                            Comment


                              #44
                              правиш грешката да сравняваш думата в императив "обичай" от "обич" със съществителното "обичай" - традиция.

                              В случая е по-вероятно "обич" да е неславянска дума - само случайно съвпадаща с "обичай" и нямаща нищо общо като етимология. Защото иначе едва ли има логика тази дума да се пренесе само в едното си значение от българския в руския език. но по-логично е просто думата със сходен корен но различно значение да е била превнесена от руски (или друг славянски) в българския.

                              дума "обич" наистина я няма в руския език.
                              Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                              请您死在地狱般的阵痛
                              [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                              きさまはしんでくださいませんか
                              [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                              Comment


                                #45
                                Обич (от обиквам) е славянска дума, сродна с привичка-привиквам, свиквам, уча и всичките й производни, например наука. Ч-то е в резултат на смекчаването на К пред определени гласни (в случая Ь). Само в българския се е развило значение, синонимично на ЛЮБОВ, но това не я прави неславянска по произход.

                                Comment

                                Working...
                                X