Прабългарски остатъци?

[krum-strashni]

Дълго се чудех дали да пусна тази тема, но въпросът живо ме интересува напоследък, а мен хич ме няма в тази сфера

Можете ли да ме насочите към някви сведения, които да ме светнат кои думи и имена в нашия език днес се предполага, че имат прабългарски произход? Много ми е интересно, ако сте запознати може и да поизредите малко

[Hussar]

Аз знам няколко имена - Дичо, Хинто, Даган, Курт.

Думи - кумир, баща, конса.

[Guy de Mont Ferrand]

бъбрек, белег, кумир, капище...ама не знам откъде и на какви основания им извеждат произхода, просто съм чел, че са прабългарски!

[resavsky]

Това е безгранична тема - предлагам да се ограничим с имената на населените места.

[messire Woland]

Нещо не ми изглежда безгранична, дотук няма и 20 думи. И на мен ми е интересно - давайто който колкото знае

[Драгомир]

Веднъж разглеждах книга за произхода на българските имена и реших да видя прабългарските(Крум, Аспарух, Кубрат). Голямо впечатление ми направи, че освен произхода и значението им накрая пишеше нещо от рода "възстановени през(след) Възраждането". Ако някой знае нещо по-конкретно нека го напише.

[Хана]

Без да претендирам за някаква повече от останалите компетентност по въпроса (че напоследък съм нарочена за свръхспециалист по всякакви лингвистични въпроси, а аз съм просто филолог): в българския и респективно в старобалгарския има известен брой думи, които е трудно да се установи от какъв произход са. Те определено не са славянски, не са гръцки или латински, не са раннотюркски (т.е. тюркски думи, заимствани преди османското нашествие), не са и тракийски, тъй като от тракийския език са останали повече паметници отколкото от прабългарския и е поо-лесно отграничаването им. За тези думи обикновено се приема, че са прабългарски. Думите, които си спомням наизуст, са бъбрек, балкан, ковчег, кокиче, шило и още сравнително малко на брой думи. Това, което е най-сигурно, че е прабългарско, са собствените имена на т.нар. прабългари, думите от надписите, запазените някои титли, названия - общо взето, много малко материал, за да се правят изводи. Няма сериозно изследване върху дори тези малко прабългарски остатъци (това на Петър Добрев не го броя за сериозно). За сравнение върху тракийския има 2 големи български изследвания плюс още няколко чужди, вярно при при млако повече запазен материал.

[tonev]

http://protobulgarians.com/Kniga%20za%20ezika%20-Zhivko.htm

това е страницата на моя приятел др. Живко Войников. след преглеждането с нужната доза скептицизъм мисля че е най - пълния списък в момента.

[resavsky]

http://www.kroraina.com/b_lang/bl_nasl.html - само тука са посочени доста повече от 15-20 думи

[albireo]

Точно в същия сайт са предоставени и коментарите на професионалисти занимаващи се с историчекса граматика. Кратко проучване в нета посочва проф. Джон Пери, като учен - иранист, занимаващ се с история на персийския език, д-р Пьотр Гашиоровски, като лингвист занимаващ се ссъ сравнително езикознание, а Фарук Бабракзай като учен занимаващ се с приложна лингвистика. Чест прави на автора на сайта, като човек очевдино искрено интересуващ се от историята и културата на древните българи, че е потърсил контакт и мнението на професионалисти. Забележи премерените думи, с които Фарук Бабракзай се адресира възможните заключения който могат да се направят, без да отива отвъд тях и да приема желаното за действително

You are perhaps right to say that the original Bulgars came from Central
Asia. The words are clearly of the Indo-Iranian origin.

- Нещо, което никой не е отрекъл, но за повече от това няма достатъчно данни. Няма достатъчно данни за сериозни научни изводи.
Забележи последният абзац от коментара на Проф. Пери

It is of course well known that Iranian vocabulary was borrowed into Turkic
and Slavic (e.g. BAG/BOG) at a quite early stage, so there's nothing
surprising in principle about finding cognates. Nothing in principle,
either, to preclude the possibility that the original Bulgars were
ethnicaly/genetically Iranians. But to prove it would take a much more
professional investigation, and I doubt if there's the data to support it.

(удебеляването е от мен)
За коментарите на доктор Гашиоровски да посочвам ли? Там май се налага да копирам целите писма.
Ето и линковете към всеки един от коментарите:
Piotr Gasiorowski
John Perry
Farooq Babrakzai

[messire Woland]

Писмото на П. Гашьоровски е особено интересно. Благодаря на Албирео за линковете. Хубаво е, когато човек прочете мненията, дадени от професионалисти.

[resavsky]

http://www.kroraina.com/b_lang/bl_east.html - ето и малко за названията на населените места

[Хана]

Малко базисно инфо по въпроса ( няма да е зле и Петър Добрев да го прочете .

1.Славянските и иранските езици принадлежат към едно езиково семейство - индоевропейското, така че прилики между българския и иранските езици не е задължително да са заемки (най-вероятно не са) и въбоще не е задължително думи, които приличат на ирански, да са прабългарски. Има достатъчно много общи корени между славянските и повечето европейски езици от една страна и индийските и иранските от друга. Като пример: индийските ВЕДИ и богинята ВЕСТА и старобългарското ВЕДЕТИ - знам, което се е запазило в руското ВЕДЕНИЕ, българските ВЕСТ, НЕ-ВЕСТА (непозната); индийското БУДА и българското БУДЕН.
Ето една доста добра руска книга, твърде специализирана за четене от широка публика
Эдельман Д.И. Иранские и славянские языки

Иранские и славянские языки, входящие в единую подгруппу индоевропейских языков, имеют много общих черт, унаследованных из общего праязыка, развившихся параллельно и независимо, а также возникших в результате межъязыковых контактов.

2. Българският език наистина в момента е доста различен като строеж в сравнине с другите славянски, той няма падежи, има членна форма, звучи по различен начин (характерния звук Ъ например) и т.н. Само че всичко това се е развило след разделянето на славянските езици на групи, в периода между 12 и 15 век. Следователно от това каква членна форма има в българския да се търси връзка с иранския е смешно. А всичко това се е случило заради контактите на славянския по произход български с несляванските гръцки, албански, турски и румънски. Примерно задпоставения член, толкова различен от познатия стоящ пред думата артикъл в другите европейски езици, е точно в резултат на тези езикови контакти: такъв член има в романския по произход румънски, в албанския, лепене (аглутинация) на подобен на артикъла тип наставки има и в турския. Така че различността на българския не може да се търси в прабългарите и в евентуалния му ирански произход.

[Хана]

Прекалено си категорична за една материя, която според мен все още не е изследвана достатъчно!

Старобългарският от 10-12 век е фиксиран и е изследван достатъчно добре и той е много сходен със староруския, старополския и т.н. езици от този период. Приликите между тях са много повече от приликите между съвр. български и другите съвр. славянски езици, разликите са много малко. Ако имаше стабилно прабългарско влияние, то то щеше да е най-очевидно в старобългарския, а не в съвременния български, на основата на който се правят всички генерални историко-лингвистични изводи от по-горе цитираните линкове.

Хана за определителния член - защо той да не е преминал в албанския и румънския от българския?И защо той липсва в сръбския да речем?И откъде правиш извода че всичко това е станало в периода Х²² - ХV век?И въпрос защо най-важното лично местоимение първо лице единствено число - "аз" е с ирански произход?

Членът в българския се появява в среднобългарския език около 14 век почти едновременно с този в съседните балкански езици, така че няма начин да е преминал там само от българския. В старобългарския език определителен член няма - отворете кой да е текст на старобългарски.

Най-важното местоимение АЗЪ е съществувало във всички славянски езици, но в някои диалекти се е произнасяло като ЯЗЪ или ЯСЬ и постепенно е било съкратено на Я някъде към 17-18 век - достатъчно късно. Така че ако говорим за иранско местоимение, то то е било иранско във всички славянски езици. Между другото, пълно е с български диалекти, в които се казва Я, ЯЗИ, АЗИ.

[Хана]

Мхмм, то и аз съм учил старобългарски (в НГДЕК), ама ...Наистина има доста писмени паметници на нашия език от 10-12 век, но на мене не ми е известно и едно по-сериозно историко-езиковедско изследване по въпроса...

О, много са. Като почнеш от граматики и речници, минеш през изследвания на отделните паметници и свършиш с периодиката по темата: "Палеобалканистика и старобългаристика" и "Старобългарски език". Много добре развивано научно направление, към което дори има интерес в чужбина (Умберто Еко се е занимавал с това на младини, сам е изискал латинския да бъде превеждан с вариант на старобългарския в книгите му и сам ги е редактирал), не изисква голямо субсидиране - трябват ти само копия от паметниците и кабинет с бюро За разлика от археологията например, а дори и от "чистата" история.

П.П. Примерно за всяка дума има данни колко пъти е употребена през 11, 12 или 13 и т.н. век; в кои паметници; в какви граматични форми; в какви диалектни варианти се среща, какви грешки при изписването евентуално има, какви сродни има в другите индоевропейски езици, реконструкция на съответната праславянска и индоевропейска дума. Същото го има и за всички граматични категории, окончания, форми (е, без колко пъти се среща окончанието за мн. ч.).