"турчин" означава нещо като недодялан селяк
Добре заварил Храбри Кизил ! или Кизил-храбрий (или е Къзъл?)
паралелите са важни според мен и трябва да се правят повече, защото в съвремието, хората много често си представят, че преди 600 години всичко е било така, просто с някои дребнички различия в мислене и бит. А то хич не е тъй. На мен лично подобни паралели много са ми помагали и са карали хората да се замислят. Но това друга тема.
По въпроса за "турското" и "турците" - за статистиката - не споря за нея, а за нещо друго, на което преди 20-тина години случайно присъствах в дискусиите на един форум - за това как османците са гледали на "турското", докато в Европа, вкл. и по българско, османско = турско. Та намерих пасажа, който ми бе направил впечатление:
Несъмнено турците съставляват значителен елемент от населението, най-вече в Средна Азия, а и династията е отчасти от турски произход; несъмнено официалният език е турския, макар че този „диалект османлъ”, както го нарича Жан Дьони, е изпъстрен с арабски и перскийски думи. Но както ще видим по-нататък, прослойката на висшите военни и на висшата администрация в действителност е съвсем космополитна. Владетелите толкова малко се грижат за някаква расова чистота, че за да осигурят потомоството си, съжителствуват с жени от всякакъв произход. Този манталитет, чужд на модерното схващане за раса и нация, учудва съвременниците, като например Гийом Посте: „Турците, сред всички други народи в света, пише той в едно съчинение от 1560 г., смятат името си за толкова омразно, че нито принцовете, нито частние лица го употребяват в обществените дела; няма човек, който да не смята заобидно да бъде наречен турчин; всички, които са забелязали това, разбират, че думата „турчин” означава нещо като недодялан селяк.”
Стр. 175. История на Османската империя, ред. Роберт Мантран, София 1999.
Добре заварил Храбри Кизил ! или Кизил-храбрий (или е Къзъл?)
паралелите са важни според мен и трябва да се правят повече, защото в съвремието, хората много често си представят, че преди 600 години всичко е било така, просто с някои дребнички различия в мислене и бит. А то хич не е тъй. На мен лично подобни паралели много са ми помагали и са карали хората да се замислят. Но това друга тема.
По въпроса за "турското" и "турците" - за статистиката - не споря за нея, а за нещо друго, на което преди 20-тина години случайно присъствах в дискусиите на един форум - за това как османците са гледали на "турското", докато в Европа, вкл. и по българско, османско = турско. Та намерих пасажа, който ми бе направил впечатление:
Несъмнено турците съставляват значителен елемент от населението, най-вече в Средна Азия, а и династията е отчасти от турски произход; несъмнено официалният език е турския, макар че този „диалект османлъ”, както го нарича Жан Дьони, е изпъстрен с арабски и перскийски думи. Но както ще видим по-нататък, прослойката на висшите военни и на висшата администрация в действителност е съвсем космополитна. Владетелите толкова малко се грижат за някаква расова чистота, че за да осигурят потомоството си, съжителствуват с жени от всякакъв произход. Този манталитет, чужд на модерното схващане за раса и нация, учудва съвременниците, като например Гийом Посте: „Турците, сред всички други народи в света, пише той в едно съчинение от 1560 г., смятат името си за толкова омразно, че нито принцовете, нито частние лица го употребяват в обществените дела; няма човек, който да не смята заобидно да бъде наречен турчин; всички, които са забелязали това, разбират, че думата „турчин” означава нещо като недодялан селяк.”
Стр. 175. История на Османската империя, ред. Роберт Мантран, София 1999.
KIZIL DELI написа
Виж мнение
Comment