Предлагам ви малко извори за живота на населението в Османската империя от 16 век. Това са немски и австрийски пътеписи. Извадих някои неща около икономическото положение и наблюдения около религията. Тия свидетелства показват ролята на икономическото бреме по темата. Мисля също, че чрез тези свидетелства може да се обясни и намалението на някои населени места...
Бенедикт Курипешич
ИТИНЕРАР ЗА ПЪТУВАНЕТО НА ПОСЛАНИЦИТЕ
ЙОЗЕФ ФОН ЛАМБЕРГ И НИКОЛА ЮРИШИЧ
ПРЕЗ БОСНА, СЪРБИЯ И БЪЛГАРИЯ ЗА ЦАРИГРАД
1530 Г.
В прославеното кралство Босна намерихме три народности с три вери: Първо, старите босненци, които са от римокатолическата вяра. На тях, при завладяване на страната, турчинът е оставил вярата им. Второ, сърбите, които тук маричат власи, а ние ги наричаме Zistzn или адартолози. Те идват от Смедерево и Белград и изповядват вярата на св. Павел. Ние ги считаме също за добри християни, защото у тях намираме малка разлика от католическата вяра.
Третата народност са истинските турци, които са главно военни и чиновници и господствуват с голяма тирания над споменатите две народности поданици-християни. На последните турският султан е оставил вярата (освен на онези, конто поради младежка необмисленост .или лекомислие приемат турската вяра) само за да обработват земята. Позволил им е също да запазят свещениците, черквите и другите си наредби.
От обработваната земя те не били задължени да дават никакъв друг да.нък освен по един унгарски гулден на къща годишно, което .прави 50 аспри. Но сега тази година, след като
турчинът завзе по-голямата част от Хърватско и голяма ччст от Унгария, той започнал да потиска повече двете християнски народности и да ги обременява с повече данъци, а именно: Първо, той събира, както е обичаят в Турция, веднъж на няколко години третото, четвъртото шли петото момче или мъжко дете от всяко село или област. При това той иска най-хубавите и най-споообните, така че ако един баща и майка имат едно единствено дете и щом то е хубаво и чисто, вземат го, а ако някой има четири или пет деца, но щом не са хубави или яе са способни, може да аду ги оставят.
Второ, от всички хора, млади и стари, той взема всяка година особен данък, от всяко лице по 30 или 40 аспри. Трето от всяка глава добитък по няколко аспри, от всяка нива, градина, ливада, харман за вършеене на житото, също от всяка врата в къщата — също по няколко аспри. При това понастоящем тези вземания се надвишават твърде много. Също така турчинът не им позволява вече да поправят черквите си или да строят нови. С това смята да ги принуди да приемат вярата му.
Ето защо и двете споменати групи християни са крайно недоволни и може да се предполага, че лесно биха се преселили оттам в християнските земи. Същото се вижда и от това,
че винаги когато идвахме в къщите на християните, те бяха обременявани много от нас, тъй като трябваше да ни опразват ме само своите къщи, но и при големи насилия да доставят
всичко необходимо. Защото иначе турците биеха жестоко пред нас не само старите, но също младите, дори и жените. При това те не смееха да приемат явно нищо от нас, а когато ам
плащахме скришом нещо, с тайни жестове ни даваха да разберем, че биха предпочели да бъдат при нас, отколкото тук.
....
Споменатите християни разбират също, че за тях ще бъде и е тежък грях да излизат на война против християните. Освен това онези, които са но-способни, са принуждавани да потег-
лят с турците на поход против християните. Все пак мнозина от тях не желаят да участвуват в плячкосването и казват, че малцината, които потеглят срещу християните, ще ги постигне
сигурна смърт.
.....
Третата и най-важна причина е, че турският султан взема от страната младите и способни хора, както беше споменато по-горе, н всички негови еничари и най-храбри служители и началници са бооненци. Турците ги считат за най-храбри, най-изпълнителни и най-верни войници и ги обичат и хвалят като истински турци. На тях се доверяват много повече,
отколкото на истинските турци. Те наистина по снажност и сръчност лесно се отличават от останалите турци. Тъй като са много по-високи, по-хубави и по-сръчни от истинските турци,
турският султан ги взема в двора при себе си. По тази причина в Босна са останали много по-малко хора.
Антон Вранчич (1553 г.)
....
Когато започнахме да минаваме реката, пред нас се изпречиха други турци, между които един беше по външност и облекло по-високопоставен от другите. След тях вървяха петима египтяни, които сега наричаме цигани или цингани, вързани за шията с една верига и влачени в една редица. Те издаваха жални викове и окайваха немотията си. Тогава аз попитах турците какви са, тези и каква е причината, за да бъдат те оковани във вериги?
Отвърнаха ми, че са събирани вместо данъци, когато могат да се състоят както в пари, така и от малолетни деца. Ужасих се от този жесток данък-десятък и от това оскърбление.
Тогава научих, че имало някога обичай на всяка пета година да се събира този данък от малолетни деца. Сега това правят на втората и третата година, и то по-жестоко, отколкото позволява приетият закон, дори заграбват забранени деца и макар да са се договорили за цената, поради алчност развалят пазарлъка н пак го възстановяват. Поради това става
така, че нещастният народ, като чуе за събирането на този данък и щом разберат, че турците са дошли някъде, завеждат децата си в горите или ги изпращат другаде, докато мине бедствието. До тази жестокост турците не прибягват в началото, на победите си, но по-късно, когато са изнесли далеч напред граничните черти и вече държат здраво властта си над
завзетите земи. Такъв данък трябва да плащат тези, които се домогват до престола на турците и вярват, че те могат да проявяват снизходителност към нашия род. Живели са с тази
измамна надежда и гърци, и мизи, и траки, и други, които са били подчинени по-рано. Дори и сега след като владенията им са стигнали до нас, турците измъчват всички останали. Но не-
ка се върна назад.
Ожие Бубсек
....
Когато се настаних в странноприемницата, която турците наричат имарет, забелязах твърде много листове хартия, пъхнати в цепнатините на стената. Докато ги изваждах, с любопитство погледнах дали случайно не се намира някои от турците, моите придружители, да ги попитам дали тези листа яе съдържат .нещо написано. Но узнах, че не съдържат нищо, от което да се разбере защо са поставени така. Желанието ми да разбера за какво са служели ставаше още по-голямо, защото преди това на много места бях видял същото. Турците не ми отговориха нищо, нито искаха да ми .посочат причината. Дали защото е срамно да се разкаже за нещо на мене, в когото нямаха доверие, или пък понеже не желаеха да разкрият такава мистерия, на човек, профан като мене. След това разбрах от онези, с които бях станал по-близък, че турците се отнасят с голяма почит към хартията, понеже яа нея се пише името на бога. Ето защо те не допускат да се хвърля и най-малкият къс хартия и ако настъпя случайно някое парче, веднага го вдигат и го поставят в някоя цепнатина или дупка, за да не се тъпче с крака. В това може би нямаше нищо, което заслужава да се спираме. Но чуй останалото. По време на страшния съд, когато Мохамед повика на небето своите последователи от онези места, където заради допуснати провинения ще им бъдат наложеи наказания, за да им даде вечно блаженство, той ще открие достъп до себе си само през един път, покрит с огромна решетка, нагорещена с огън до бяло. По нея ще се минава с боси крака и помисли си само с какви страшни мъки! И представи си тича кокошка, отзад петелът и тя подскача по разгорени въглени! И ето именно тук (като по чудо) цялата оная хартия, за която казахме, че са я предпазили от обидите на краката, неочаквано ще се появи, за да издържи ходилата им, и ще им оказва голяма помощ занапред, за да не почувстват вредата на падащото желязо. И спомних си как понякога нашите водачи се сърдеха силно на нашите слуги, когато ги виждаха да използуват хартията за най-мръсни цели. Те ми донасяха за това като за най-голямо безчестие. Аз им отговарях, че не намирам нищо нередно у моите слуги, тъй като те дори са свикнали да си увиват свинско месо в хартия.
Такива са прочее турците в религията си. Голям грях ще стори в очите им онзи, който, дори без да съзнава, им вземе Корана (който съдържа книгата с божите закони). На човек християнин това може да струва главата. Турците не търпят дори да се хвърлят яа земята листата на розата. Както за древните розата е произлязла от кръвта на Венера, така те са убедени, че тя е произлязла от потта на Мохамед. Но вече преставам, за да не ти се стори, че съм отишъл твърде далеч в тези празни работи.
Ханс Дерншвам (1553 г.)
.....
Това малко селце (става дума за Клисура – моя) е длъжно да дава на султана 12 хиляди аспри данък; също и ангария и десятък от децата.
.....
На 13 август от Вакарел за 11 часа изминахме 6 мили до едно българско село, наречено Ветрен. Жителите му още говорят български. (!)
....
На 16 август тръгнахме за Конуш и да 12 часа изминахме през целия ден 6 унгарски мили до едно българско село, което на български се казва Клокотница, а на турски Семенче, където българи и турци живеят смесено.
....
Пътуване от Цариграда за Виена – 1555 г.
....
По пътя срещнахме 10 товарни коня, на тях по 2 коша и във всеки кош по един човек –отвлечени от разни места хора. Някои от тях бяха покрити като жени, а други – с платнени качулки с по две дупки за очите; караха ги за Цариград. Ако не са търговци, които търгуват с пленици, то сигурно някой висш турски подлец ги праща за подарък, тъй като те всичките не познават по-голяма и полезна търговия от тая.
....
Този ден край един кладенец срещнахме 4 покрити коли, от които край кладенеца слязоха много млади красиви момчета. Всички бяха облечени по турски, говореха различни езици, също италиански, хърватски и унгарски. Трябва да са собственост на търговци, които търгуват с хора, или на пашата от Темешвар.
....
В Бабаески има две турски джамии, но не видяхме никаква черква. От една стара гръцка черква, построена по античен начин, турците са направили турска джамия, като са я замазали и разрушили прозорците и други пристройки. Вътре на хлад лежаха няколко мързеливи попове – измамници, като свине върху овчи кожи. В джамията имаше и много други овчи кожи, върху които турците се молят по своя обичай. Споменатите попове бяха нехранимайковци-дервиши, което означава нещо като отшелници и монаси, но облечени като другите турци. ..... Гореспоменатото село е разположено на приятно място, край рекичка, сега в него има градини, колиби, ниви, но не се вижда никаква къща. Всички имат големи дворове, обградени с ровове, тръни, стени от кал, така че човек не смее да влезе, защото няма вече да излезе – ще го отведат и продадат. Както в цяла Турция, такова престъпно препитание е явно и ако можеха да продадат и унищажат един гяур, т.е. един христянин, или цялото християнство, то те биха извършили добро дело според своите схващания.
....
От Одрин започва България. Във всички села се говори български. Страната е хубава като Седмоградско. Изглежда, че навсякъде и имало лозя – сега всичко е буренясало и се е превърнало в поле. Народът е крайно потискан и ограбван, така че не може да се съвземе, а и никого не оставят да се издигне; обират му всичко.
....
Привечер срещнахме също 8 товарни коня и на тях в кошовете – унгарци, млади и стари. Водят ги насам, като че ли турчинът иска съвсем да опостуши страната, и в мирно време, и при война...
....
И навсякъде, където преминахме през страната, целият народ работеше само за султана – негова ангария. Само християните биват угнетявани.
....
Теглото им от турците е голямо.Трябва да ходят на ангария на 50, 100 мили и освен това да плащат у дома си всички данъци и налози, така че направо могат да измрат от глад. .... Много такива българи, около 100, били отведени по Дунава до Амасия в Персия, за да се грижат за конете на султана, на пашите, спахиите и други, а при това трябва да нощуват на открито. Турците искат само да господаруват, а други да работят за тях.
....
Имат хубави пасища, много добитък и обработени ниви. Това показва, че работят. Ако не ги грабеха, щяха да бъдат богати хора. Но където живеят турци, няма нищо.
....
По пътя от София към гореспоменатия нощен стан (Цариброд – моя) срещнахме турци, които караха натам пленени и отвлечени хора, млади и стари – момци, момчета, девойки, жени – натоварени на коне с по два коша, един срещу друг. Бяха над 20 души.
....
Освен това домакинът на една къща плаща за 1 година харач - това е данък на султана - 100 аспри за себе си; за всеки син - също по 100 аспри; когато омъжва дъщеря, плаща на техния спахия - това е надзирател или наместник - 32 аспри. Също така за 2 овце 'се плаща 1 аспра; за 2 свине — 1 аспра. От целия добив десятъкът в снопи трябва да бъде овършан, да го изкарат на пазара и да го превърнат в пари. По същяя начин десятъкът от виното в кофи трябва да се обърне първо в пари, през което време никой няма право да продава нищо, нито дори да подарява, наричат го „монополие". Турците също трябва да дават десятък от всичко и сами да го обръщат в пари, но други данъци на 'султана не плащат.
....
Срещнахме и българи с коли, които караха големи бъчви с вино от околността на Ниш за София. През цялата година са се занимавали с изпълнението на десятъка върху виното за султана. А тяхното собствено се разваля и на това отгоре, колкото души повикат, те трябва да вървят след войската, да работят, копаят и правят окопи...
ИТИНЕРАР ЗА ПЪТУВАНЕТО НА ПОСЛАНИЦИТЕ
ЙОЗЕФ ФОН ЛАМБЕРГ И НИКОЛА ЮРИШИЧ
ПРЕЗ БОСНА, СЪРБИЯ И БЪЛГАРИЯ ЗА ЦАРИГРАД
1530 Г.
В прославеното кралство Босна намерихме три народности с три вери: Първо, старите босненци, които са от римокатолическата вяра. На тях, при завладяване на страната, турчинът е оставил вярата им. Второ, сърбите, които тук маричат власи, а ние ги наричаме Zistzn или адартолози. Те идват от Смедерево и Белград и изповядват вярата на св. Павел. Ние ги считаме също за добри християни, защото у тях намираме малка разлика от католическата вяра.
Третата народност са истинските турци, които са главно военни и чиновници и господствуват с голяма тирания над споменатите две народности поданици-християни. На последните турският султан е оставил вярата (освен на онези, конто поради младежка необмисленост .или лекомислие приемат турската вяра) само за да обработват земята. Позволил им е също да запазят свещениците, черквите и другите си наредби.
От обработваната земя те не били задължени да дават никакъв друг да.нък освен по един унгарски гулден на къща годишно, което .прави 50 аспри. Но сега тази година, след като
турчинът завзе по-голямата част от Хърватско и голяма ччст от Унгария, той започнал да потиска повече двете християнски народности и да ги обременява с повече данъци, а именно: Първо, той събира, както е обичаят в Турция, веднъж на няколко години третото, четвъртото шли петото момче или мъжко дете от всяко село или област. При това той иска най-хубавите и най-споообните, така че ако един баща и майка имат едно единствено дете и щом то е хубаво и чисто, вземат го, а ако някой има четири или пет деца, но щом не са хубави или яе са способни, може да аду ги оставят.
Второ, от всички хора, млади и стари, той взема всяка година особен данък, от всяко лице по 30 или 40 аспри. Трето от всяка глава добитък по няколко аспри, от всяка нива, градина, ливада, харман за вършеене на житото, също от всяка врата в къщата — също по няколко аспри. При това понастоящем тези вземания се надвишават твърде много. Също така турчинът не им позволява вече да поправят черквите си или да строят нови. С това смята да ги принуди да приемат вярата му.
Ето защо и двете споменати групи християни са крайно недоволни и може да се предполага, че лесно биха се преселили оттам в християнските земи. Същото се вижда и от това,
че винаги когато идвахме в къщите на християните, те бяха обременявани много от нас, тъй като трябваше да ни опразват ме само своите къщи, но и при големи насилия да доставят
всичко необходимо. Защото иначе турците биеха жестоко пред нас не само старите, но също младите, дори и жените. При това те не смееха да приемат явно нищо от нас, а когато ам
плащахме скришом нещо, с тайни жестове ни даваха да разберем, че биха предпочели да бъдат при нас, отколкото тук.
....
Споменатите християни разбират също, че за тях ще бъде и е тежък грях да излизат на война против християните. Освен това онези, които са но-способни, са принуждавани да потег-
лят с турците на поход против християните. Все пак мнозина от тях не желаят да участвуват в плячкосването и казват, че малцината, които потеглят срещу християните, ще ги постигне
сигурна смърт.
.....
Третата и най-важна причина е, че турският султан взема от страната младите и способни хора, както беше споменато по-горе, н всички негови еничари и най-храбри служители и началници са бооненци. Турците ги считат за най-храбри, най-изпълнителни и най-верни войници и ги обичат и хвалят като истински турци. На тях се доверяват много повече,
отколкото на истинските турци. Те наистина по снажност и сръчност лесно се отличават от останалите турци. Тъй като са много по-високи, по-хубави и по-сръчни от истинските турци,
турският султан ги взема в двора при себе си. По тази причина в Босна са останали много по-малко хора.
Антон Вранчич (1553 г.)
....
Когато започнахме да минаваме реката, пред нас се изпречиха други турци, между които един беше по външност и облекло по-високопоставен от другите. След тях вървяха петима египтяни, които сега наричаме цигани или цингани, вързани за шията с една верига и влачени в една редица. Те издаваха жални викове и окайваха немотията си. Тогава аз попитах турците какви са, тези и каква е причината, за да бъдат те оковани във вериги?
Отвърнаха ми, че са събирани вместо данъци, когато могат да се състоят както в пари, така и от малолетни деца. Ужасих се от този жесток данък-десятък и от това оскърбление.
Тогава научих, че имало някога обичай на всяка пета година да се събира този данък от малолетни деца. Сега това правят на втората и третата година, и то по-жестоко, отколкото позволява приетият закон, дори заграбват забранени деца и макар да са се договорили за цената, поради алчност развалят пазарлъка н пак го възстановяват. Поради това става
така, че нещастният народ, като чуе за събирането на този данък и щом разберат, че турците са дошли някъде, завеждат децата си в горите или ги изпращат другаде, докато мине бедствието. До тази жестокост турците не прибягват в началото, на победите си, но по-късно, когато са изнесли далеч напред граничните черти и вече държат здраво властта си над
завзетите земи. Такъв данък трябва да плащат тези, които се домогват до престола на турците и вярват, че те могат да проявяват снизходителност към нашия род. Живели са с тази
измамна надежда и гърци, и мизи, и траки, и други, които са били подчинени по-рано. Дори и сега след като владенията им са стигнали до нас, турците измъчват всички останали. Но не-
ка се върна назад.
Ожие Бубсек
....
Когато се настаних в странноприемницата, която турците наричат имарет, забелязах твърде много листове хартия, пъхнати в цепнатините на стената. Докато ги изваждах, с любопитство погледнах дали случайно не се намира някои от турците, моите придружители, да ги попитам дали тези листа яе съдържат .нещо написано. Но узнах, че не съдържат нищо, от което да се разбере защо са поставени така. Желанието ми да разбера за какво са служели ставаше още по-голямо, защото преди това на много места бях видял същото. Турците не ми отговориха нищо, нито искаха да ми .посочат причината. Дали защото е срамно да се разкаже за нещо на мене, в когото нямаха доверие, или пък понеже не желаеха да разкрият такава мистерия, на човек, профан като мене. След това разбрах от онези, с които бях станал по-близък, че турците се отнасят с голяма почит към хартията, понеже яа нея се пише името на бога. Ето защо те не допускат да се хвърля и най-малкият къс хартия и ако настъпя случайно някое парче, веднага го вдигат и го поставят в някоя цепнатина или дупка, за да не се тъпче с крака. В това може би нямаше нищо, което заслужава да се спираме. Но чуй останалото. По време на страшния съд, когато Мохамед повика на небето своите последователи от онези места, където заради допуснати провинения ще им бъдат наложеи наказания, за да им даде вечно блаженство, той ще открие достъп до себе си само през един път, покрит с огромна решетка, нагорещена с огън до бяло. По нея ще се минава с боси крака и помисли си само с какви страшни мъки! И представи си тича кокошка, отзад петелът и тя подскача по разгорени въглени! И ето именно тук (като по чудо) цялата оная хартия, за която казахме, че са я предпазили от обидите на краката, неочаквано ще се появи, за да издържи ходилата им, и ще им оказва голяма помощ занапред, за да не почувстват вредата на падащото желязо. И спомних си как понякога нашите водачи се сърдеха силно на нашите слуги, когато ги виждаха да използуват хартията за най-мръсни цели. Те ми донасяха за това като за най-голямо безчестие. Аз им отговарях, че не намирам нищо нередно у моите слуги, тъй като те дори са свикнали да си увиват свинско месо в хартия.
Такива са прочее турците в религията си. Голям грях ще стори в очите им онзи, който, дори без да съзнава, им вземе Корана (който съдържа книгата с божите закони). На човек християнин това може да струва главата. Турците не търпят дори да се хвърлят яа земята листата на розата. Както за древните розата е произлязла от кръвта на Венера, така те са убедени, че тя е произлязла от потта на Мохамед. Но вече преставам, за да не ти се стори, че съм отишъл твърде далеч в тези празни работи.
Ханс Дерншвам (1553 г.)
.....
Това малко селце (става дума за Клисура – моя) е длъжно да дава на султана 12 хиляди аспри данък; също и ангария и десятък от децата.
.....
На 13 август от Вакарел за 11 часа изминахме 6 мили до едно българско село, наречено Ветрен. Жителите му още говорят български. (!)
....
На 16 август тръгнахме за Конуш и да 12 часа изминахме през целия ден 6 унгарски мили до едно българско село, което на български се казва Клокотница, а на турски Семенче, където българи и турци живеят смесено.
....
Пътуване от Цариграда за Виена – 1555 г.
....
По пътя срещнахме 10 товарни коня, на тях по 2 коша и във всеки кош по един човек –отвлечени от разни места хора. Някои от тях бяха покрити като жени, а други – с платнени качулки с по две дупки за очите; караха ги за Цариград. Ако не са търговци, които търгуват с пленици, то сигурно някой висш турски подлец ги праща за подарък, тъй като те всичките не познават по-голяма и полезна търговия от тая.
....
Този ден край един кладенец срещнахме 4 покрити коли, от които край кладенеца слязоха много млади красиви момчета. Всички бяха облечени по турски, говореха различни езици, също италиански, хърватски и унгарски. Трябва да са собственост на търговци, които търгуват с хора, или на пашата от Темешвар.
....
В Бабаески има две турски джамии, но не видяхме никаква черква. От една стара гръцка черква, построена по античен начин, турците са направили турска джамия, като са я замазали и разрушили прозорците и други пристройки. Вътре на хлад лежаха няколко мързеливи попове – измамници, като свине върху овчи кожи. В джамията имаше и много други овчи кожи, върху които турците се молят по своя обичай. Споменатите попове бяха нехранимайковци-дервиши, което означава нещо като отшелници и монаси, но облечени като другите турци. ..... Гореспоменатото село е разположено на приятно място, край рекичка, сега в него има градини, колиби, ниви, но не се вижда никаква къща. Всички имат големи дворове, обградени с ровове, тръни, стени от кал, така че човек не смее да влезе, защото няма вече да излезе – ще го отведат и продадат. Както в цяла Турция, такова престъпно препитание е явно и ако можеха да продадат и унищажат един гяур, т.е. един христянин, или цялото християнство, то те биха извършили добро дело според своите схващания.
....
От Одрин започва България. Във всички села се говори български. Страната е хубава като Седмоградско. Изглежда, че навсякъде и имало лозя – сега всичко е буренясало и се е превърнало в поле. Народът е крайно потискан и ограбван, така че не може да се съвземе, а и никого не оставят да се издигне; обират му всичко.
....
Привечер срещнахме също 8 товарни коня и на тях в кошовете – унгарци, млади и стари. Водят ги насам, като че ли турчинът иска съвсем да опостуши страната, и в мирно време, и при война...
....
И навсякъде, където преминахме през страната, целият народ работеше само за султана – негова ангария. Само християните биват угнетявани.
....
Теглото им от турците е голямо.Трябва да ходят на ангария на 50, 100 мили и освен това да плащат у дома си всички данъци и налози, така че направо могат да измрат от глад. .... Много такива българи, около 100, били отведени по Дунава до Амасия в Персия, за да се грижат за конете на султана, на пашите, спахиите и други, а при това трябва да нощуват на открито. Турците искат само да господаруват, а други да работят за тях.
....
Имат хубави пасища, много добитък и обработени ниви. Това показва, че работят. Ако не ги грабеха, щяха да бъдат богати хора. Но където живеят турци, няма нищо.
....
По пътя от София към гореспоменатия нощен стан (Цариброд – моя) срещнахме турци, които караха натам пленени и отвлечени хора, млади и стари – момци, момчета, девойки, жени – натоварени на коне с по два коша, един срещу друг. Бяха над 20 души.
....
Освен това домакинът на една къща плаща за 1 година харач - това е данък на султана - 100 аспри за себе си; за всеки син - също по 100 аспри; когато омъжва дъщеря, плаща на техния спахия - това е надзирател или наместник - 32 аспри. Също така за 2 овце 'се плаща 1 аспра; за 2 свине — 1 аспра. От целия добив десятъкът в снопи трябва да бъде овършан, да го изкарат на пазара и да го превърнат в пари. По същяя начин десятъкът от виното в кофи трябва да се обърне първо в пари, през което време никой няма право да продава нищо, нито дори да подарява, наричат го „монополие". Турците също трябва да дават десятък от всичко и сами да го обръщат в пари, но други данъци на 'султана не плащат.
....
Срещнахме и българи с коли, които караха големи бъчви с вино от околността на Ниш за София. През цялата година са се занимавали с изпълнението на десятъка върху виното за султана. А тяхното собствено се разваля и на това отгоре, колкото души повикат, те трябва да вървят след войската, да работят, копаят и правят окопи...
Comment