Тактическата авиация през ВСВ срещу бронирани цели (Hs-129, Ju-87G, Ил-2 и др.)

[gollum]

Пилот, общо взето обобщихме две неща:

1. Непосредствена поддръжка на своите сили на бойното поле, при което не са ясно разграничени позициите на свои и чужди, защото тече достатъчно близък (дори контактен) бой.
В този случай ще е необходимо да се неутрализират единични цели, времето за реакция трябва да е съвсем малко (в пределите на минути), целите могат да бъдат най-различни:

1.1 отделно оръдие или няколко оръдие (миномети или други огневи средства), които притесняват "нашите" сили по някакъв начин;

1.2 група пехота, съсредоточена за атака, водеща огневи бой (защитаваща се на позиция) или пък придвижваща се по бойното поле;

1.3 някакво защитно съоръжение или друга укрепена огнева точка;

1.4 отделна бронирана машина или група бронирани машини - леки, средни или тежки, - които водят огън по нашите сили или пък маневрират на бойното поле, което след време (минути) ще доведе до застрашаваща ситуация.

Почти във всеки един случай извикването на самолетите по поддръжката ще е дело на наземен авиационен наблюдател, прикрепен към командира на едно от сражаващите се подразделения и най-вероятно ще включва конкретна цел или поне "зона", която трябва да се обработи. Нивото ще е много ниско: вероятно отделна рота или батальон, в по-редки случаи - полк. Като се има предвид характера на ситуацията, когато това ще е необходимо, най-вероятно предварително ще е "отделен" за поддръжка един или няколко самолета, които да баражират в района, в очакване на повикване.
За изпълнение на 1.1 и 1.2 са напълно достатъчни стабилна батарея леки или тежки картечници (6-8 тежки картечници ще свършат напълно задачата) и НУРС-ове (идеални за тази цел). При 1.3 по-скоро ще са необходими НУРС-ове или най-добре тежки бомби и пикиращ бомбардировач (разбира се и щурмови самолет или изтребител-бомбардировач би свършил работа). За изпълнение на 1.4 сомбинацията от НУРС-ове и ПТАБ може и да свърши рпабота, но вероятно по-ефективен би бил щурмови самолет с противотанково оръдие (гарантирано може да унищожи лека и средна бронетехника и поне да обездвижи тежка).
Възможен е и ещо един специфичен случай, когато ударните самолети се зпращат в района без директна връзка или целеуказание от наземните сили, един вид за "свободен лов". Но подобна ситуация е доста опасна от гледна точка на "приятелски" огън.
Към самолета и екипажа се предявяват изискванията да може да престоява достатъчно дълго над бойното поле (необходимо е да идентифицира целите, да разпознае свои и чужди), да има достатъчен запас от гориво, за да може да баражира в очакване да го повикат и да е достатъчно издръжлив на повреди, защото най-вероятно ще попадне под огъня на противника, докато изпълнява задачата си.
Т.е. работата може да бъде свършена от изтребител-бомбардировач, особено ако е достатъчно издръжлив. Но специализиран ударен или щурмови самолет все пак би бил за предпочитане (вероятно ще разполага с по-стабилни огневи възможности).
Както се вижда, обезвреждането на бронирани подвижни точкови цели на бойното поле е само една от четирите задачи, т.е. покрива съвсем примерно 25% от случаите. За останалите 75% не е необходимо специализирано оръдейно въоръжение (разбира се, 30-40 мм оръдие с осколъчно-фугасни боеприпаси би вършило работа и за останалите задачи, но същото може да се каже и даже с по-голям успех за голяма батарея тежки картечници, да не говорим за 10-20 големокалибрени НУРС). От тези 25% от случаите може да свърши работа не само самолет с портивотанково оръдие, но и (може би не чак толкова ефективно) ударен самолет с НУРС-ове и ПТАБ. С оглед на това вероятно не е толкова чудно, че специализираните противотанкови самолети с оръдейно въоръжение така и не получават кой знае какво развитие, а щурмовите и ударните самолети по-често се създават в по-универсален вариант със стабилна батарея картечници и възможност за носене на много бомби и реактивни снаряди.


2. Обработване на силите на противника преди последните да са влезли в контакт с "нашите" наземни сили.
(Пилот, тук влиза тобщо взето твоите точки от 1 до 4. Първата отчасти е и в моя първа).
Това покрива останалите задачи и може да включва много неща: огнева подготовка на атака, когато се обработва позиция на противника, преди да бъде атакувана от наземните сили; свободен лов на всичко, което изглежда подозрително в тила на противника; орбаботка на комуникационните линии на противника и прочее.
Тук никъде не се изисква щурмови самолет с оръдейно въоръжение или пък непременно унищожаване на подвижни точкови бронирани цели. Във всички случаи ще е достатъчно мощно картечно въоръжение, бомби и реактивни снаряди. Непосредствената атака срещу танкове сред тези задачи ще заема едва 5%, грубо казано.

Ако се опитам да обобщя, от задачите на тактическата ударна авиация ~15% се свеждат до атакуване на бронетехника пряко, като поне 7,5% не изискват прецизно поразяване, а по-скоро обща неутрализация (задача, която може да се извърши донякъде и с артилерийска бомбардировка). Т.е. свеждаме случаите, когато ще се атакуват отделни бронирани машини, когато наблизо има собствени сили (същестувва опасност да бъдат поразени и те) до 7,5%. Това, разбира се, не отчита честотата на подобен род цели, която като се има предвид ПСВ ще е доста по-малка от предположената 1/4 в точка едно въз основа на задачите. Т.е. вероятно в реалността от всички задачи, поставяни пред тактическата ударна авиация между 1% и 5%, нека ги сложим около 3%, се свеждат до непосредствена атака на единични танкове. И в тези, примерно 3%, не е задължително да се ползва противотанково оръдие, т.е. макар с по-малка ефективност, но може да се ползват и НУРС-ове или прицелна бомбена атака. Е, пак да повторя, не е чудно, че на създаването на специализиран оръдеен портивотанков самолет не се отделя много внимание и проектите рядко отиват по-далеч от прототип. И се предпочитат изтребители-бомбардировачи или щурмови самолети с по-общо ориентирано въоръжение. Ако добавим към това и съображението, че от всички бронирани машини на бойното поле тежките и средни танкове едва ли са повече от половината, а останалите типове бронетехника уверено се поразяват и с 20/30 мм оръдия (каквито често имат ударните самолети), то нещата стават още по-ясни.

[Angelmr]

Само една незначителна добавка към горното мнение. Според мен германците са тръгнали на верен път в един момент. Универсалния Fw190A може да покрие абсолютно целия спектър от тези задачи и си остава изтребител от висока класа, като едноврмено с това е значително по-малко уязвим от противниковото ПВО в сравнение с един фронтови бомбардировач или щурмовик като се изключи висенето над фронта където щурмовика е в стихията си. Може да носи бомби с голям калибър и нурс за атаки в тила, има голям боекомплект и мощно стрелково въоръжение( дори и в бомбардировъчна конфигурация) за да въздейства ефективно на меки цели и не само да се отбранява от противникови истребители, но и активно да ги търси и унищожава след изразходване на боекомплекта от бомби и ракети. Заедно с това има нелошо за изтребител брониране и в комбинация с двигателя с въздушно охлаждане това го прави самолет способен да оцелее и над фронта ( макар че по този параграф е несравним с един щурмовик). И не на последно място за случаите в които би се наложило прецизно поразяване на бронирани цели в близост до свои позиции той може да носи Мк103 които може да не са сравними с 37мм оръдия на оръдейния юнкерс, но пак са си сериозни оръдия с висока начална скорост. Така че на германците не им е трябвал нито специализиран противотанков самолет, нито огромни количества щурмовици. Така или иначе щурмовика си показва силата само в минутите в които е над бойното поле, докато истребителя бомбардировач е силен по време на целия полет.

[gollum]

Така е, съгласен съм. Както се вижда и то статията, към която приведе връзка Bsb (и аз съм я чел навремето, то целия сайт е много интересен), МК103 в тази роля е било зареждано с под-калибрени снаряди, което значително увеличава ефективността му.
Що се отнася до немската доктрина: струва ми се, че тя все пак повече (поне за началния период на войната е така) разчита авиацията да се използва не за непосредствена поддръжка на собствените сили (в смисъла на точка 1), а повече за "оперативно" обработване на тиловите райони и за покриване на фланговете (особено на подвижните групировки) и по-малко за непосредствено обезвреждане на цели в самото сражение (смисъла на точка 1), макар и това да не липсва. В този смисъл, леките скоростни бомбардировачи и изтребител-бомбардировачите им вършат много добра работа. Разбира се, обработката на тиловете и комуникациите на "оперативна" дълбочина малко излиза извън тази тема и изисква най-вече скоростни средни бомбардировачи или скоростни ударни самолети с по-голям обсег.
Но тази тема е малко по-широка от немската доктрина.
Погледнато от съветски страна, струва ми се (моеж и да греша, де, но тогава ще се намери кой зда ми посочи грешката), че често щурмовите самолети Ил-2 се ползват и задачи, които не изискват такива машини, а могат да се решават от изтребители-бомбардировачи или пък от средни бомбардировачи.

[Angelmr]

Точно това имах предвид. Масово се набляга ( или поне се наблягаше) на факта че германците нямат масов или поне успешен самолет като Ил2( клишето "без аналог" ). Че Ил-а бил уникална машина с невероятни възможности нужна на фронта повече от хляба и която едва ли не спечелила войната. Но в реалността Ил2 масово са се ползвали за задачите на изтребители бомбардировачи, на свободни ловци или дори а разузнавачи( за първата фаза на войната съм сигурен от биографията на покришкин, който се е разминал на косъм с Ил2, не знам дали за втората фаза не са се научили че при някои задачи ползването на Ил2 води до неоправдани загуби). Дали това не е причината за пословично високата смъртност в съветските щурмови ескадрили? Аз не разполагам с данни, но някой може ли да направи сравнение със загубите при германските ескадрили изтребители бомбардировачи? Интересно ми е дали няма да се окаже че летящия танк е по-опасен за екипажа му от един остарял изтребител използван за удърни задачи?

[Sailor_Malan]

изтребители-бомбардировачи или пък от средни бомбардировачи.

Може ама руснаците не разполагат с нито едното от двете в свестен вид през по-голямата част на войната. Даже машини от сорта на В-25 и А-20 се ползват от флота и АДД.
А Ил-2 си го има в големи количества. При това е много съмнително дали оцеляемостта на Пе-2 примерно е по-висока(практиката сочи обратното)

[bsb]

Чета си сайта на Антъни Уилямс, статии от който посочих по-рано. И там попаднах на следните данни. В статията THE VICKERS 40 MM CLASS S GUN WITH LITTLEJOHN ADAPTOR се говори за въоръжаването на Hawker Hurricane IID с това оръдие (оригиналното 40-мм, два броя под крилото). След доброто представяне в Африка, съпроводено обаче с много загуби, самолетите са прехвърлени в Далечния изток. И за там се казва:
Tests in the Far East showed a high level of accuracy, with an average of 25% of shots fired at tanks striking the target. Attacks with HE were twice as accurate as with AP, possibly because the ballistics were a closer match with the .303" Brownings used for sighting (the HE shell was lighter and was fired at a higher velocity). By comparison, the practice strike rate of the 60 pdr RPs (rocket projectiles) fired by fighter-bombers was only 5% against tank-sized targets. Operational Research following the Normandy battles of 1944 revealed that in action this fell to only 0.5%, presumably because of problems in making the complex mental calculations about the trajectory of the slow-accelerating rockets, although the effect of a salvo of RPs on the morale of tank crews was admittedly considerable.

Това по повод оценките за вероятността за попадение в целта, дадени по-рано в темата. Все пак следва да се има предвид, че тези стойности са при изпитания и учения - в бойна обстановка със сигурност са по-ниски. Щом за ракетите намалението е 10 пъти (от 5 до 0,5%), за оръдието сигурно ще е поне 2 пъти, вероятно и повече.

А в заключителната част на статията се споменава основното предимство на ракетните снаряди за тази платформа:
The RPs which replaced the "S" gun may have been much less accurate but they were more versatile. Also, once RPs had been fired the fighter-bombers which carried them were free to fight their way out of trouble without the considerable penalties of weight, aerodynamic drag and an armament unsuitable for air fighting, which so handicapped the Hurricane IID.

А пък предговорът към вече посочената статия TANKBUSTERS: AIRBORNE ANTI-TANK GUNS IN WW2 гласи:
The advent of highly mobile tank warfare at the start of World War 2 prompted a search for ways of destroying tanks from the air, with variable success. There was a preference in some quarters for using fighter-bombers armed with rockets or bombs, but while these were effective in general ground attack, including disrupting supplies to armoured units, they proved largely ineffective in directly knocking out tanks for the reasons spelled out in 'Flying Guns: WW2':

" The ineffectiveness of air attack against tanks should have caused no surprise because the weapons available to the fighter-bombers were not suitable for destroying them. Put simply, the heavy machine guns and 20 mm cannon were capable of hitting the tanks easily enough, but insufficiently powerful to damage them, except occasionally by chance. The RPs and bombs used were certainly capable of destroying the tanks but were too inaccurate to hit them, except occasionally by chance."

Experience showed that the best way of knocking out tanks was to use a cannon powerful enough to penetrate the armour.

Пиша всичко това не като отговори към конкретни мнения, макар несъмнено да съм изхождал от дадени в темата мнения, а просто за да споделя прочетеното

[Dinain]

bsb е цитирал два противоположни извода. На мен лично повече ми харесва този:

Experience showed that the best way of knocking out tanks was to use a cannon powerful enough to penetrate the armour.

[gollum]

Не мисля, че става въпрос за "противоположни изводи": не се подлага на съмнение това, че най-ефективното средство е достатъчно мощно оръдие. Въпросът е, че унищожаването на танкове е само една от задачите на авиацията за непосредствена поддръжка на наземните сили пред предния край на отбраната (някъде в темата се опитах да направя един съвсем приблизителен анализ на разпределение на задачите), а едно бронебойни оръдие ще е неефективно в почти всички останали случаи. Реактивните снаряди имат предимството да са универсални и затова са предпочетени в повечето случаи.
В статията, в която се търси възможно най-добрият компромис, човекът посочва, че за него това ще е самолет специално конструиран около оръдие (37 мм), едноместен, с тласкащи винтове и боен отсек с оръдие в носа. В този случаи почти всички недостатъци ще бъдат компенсирани от самото разположение, но си остава минуса от тясната специализация на оръдието. Той съответно го елиминира с една анахронична стъпка: възможност за двойно подаване на боеприпаси - бронебойни срещу бронирани цели и фугасни за по-обща употреба.
Разбира се, подобен самолет би могъл да носи и реактивни снаряди, както и бомби, т.е. да бъде използван и за други мисии. Проблемът е, че в подобен случай главното му оръдие ще е от малка полза (батарея тежки картечници би била много по-ефективна). Така че вероятно най-добрият вариант би бил някакъв тип "модулно" въоръжаване, при което в полеви условия да може в зависимост от задачата да се поставя боен модул с противотанково оръдие или пък с батарея тежки картечници.
В книжката, към която дадох връзка в темата за авиационната тактика през ВСВ (тактиката на съветските бомбардировъчни ВВС) се споменава, че общо взето единственото друго сигурно средство е бомбомятането от пикиране (гарантира достатъчно висока точност).

[peterpetroff]

Вариантите за подмянта на голямокалибреното оръдие с картечници или реактивни снаряди го има и при Хеншел-129 и при Юнкерс-88, ФВ-190 също има огромен подвесен арсенал (но не и от ПТ-оръдия), като споменатите оръжия са поместени в конзоли, които се окачат по долната част на фюзелажа или крилете, но при това положение какво се получава:
Най-напред конструкцията на машината по този начин не е изградена около голямокалибреното оръдие, а по скоро конзолата, в която е разположено оръдието е придадена към самолета.
Споменатите конзоли влияят изключително негативно върху характеристиките на самолета, следствие от нарушената аеродинамика и промяна в центъра на тежестта.
Друг недостатък на поместените в подвесни конзоли оръдия е техния изключително малък боекомплект, поради крайно ограничения обем, в който е възможно да се поместят боеприпасите
Наистина, решен по този начин проблемът с разнообразното въоръжение е преодолян, машината става универсална за поразяване на всякакви цели- въпрос на избор на удачно за целите на дадената мисия оръжие. Но цената за това е твърде висока: самолетът се превръща в изключително лесна мишена, и твърде вероятна жертва на продивниково въздействие.

[gollum]

peterpetroff, всичко това е ясно, но ако погледнеш въпросната статия, ще се увериш, че става въпрос за съвсем различно решение - не за подвесни модули с въоръжение, те несъмнено влияят негативно на полетните характеристики на самолета и го правят много по-уязвим. Решението, за което става въпрос тук, е различно: не подвесен модул, а модул, интегриран в самия самолет, по-точно бойно отделение в носа му. Точно затова човекът търси (естествено, подобно търсене на идеално решение впоследствие е лесно) решение, при което да няма компромис с летателните качества на самолета. Аз само отивам още по-далеч, предполагайки подобна модулност на бойното отделение, която едва ли е по-сериозен анахронизъм от възможността за двойно захранване на оръдието, която предлага той. Разбира се, възможен е и предлагания от него вариант - едно 37 мм оръдие и 3-5 12,7 мм картечници (примерно 1 в носовото отделение с оръдието и 2-4 в крилата). Така ще има и добри възможности за поразяване на небронирани наземни цели, както и за въздушен бой.

[Angelmr]

peterpetroff по повод въоръжението на ФВ190, Мк103 не е точно безполезно срещу масовите танкове на същзниците. На мен лично тази концепция по-ми се нрави.
gollum ей така на първо четене ми хрумват няколко сериозни пречки пред идеята за модулно въоръжение в носа, както и относно идеята за тикащо витло. Не мисля че е случайна липсата на серийни изтребители по тази концепция. Всъщност въобще тикащото витло е по-скоро екзотика отколкото доказано като перспективна идея дори днес.
Първо идеята за модулност по времето на втората световна война е била само в зародиш. Второ, съмняват ме възможностите за подмяна на носовото въоръжение в полеви условия. По-идеен май е варианта с комбинация от оръдие с разделени по тип муниции и крилни картечници за прицелване и меки цели. Освен това за реализиране на тази концепция далеч не е било необходимо да си усложняват живота с тикащо витло. При положение че е имало голям брой двумоторни платформи напълно пригодени за изпълнение на горните задачи. Факта че въпреки опита натрупан по фронтовете и нуждата от противодействие на танковете тази концепция не е реализирана е достатъчно красноречив. Явно е че бомбомятането от пикиране и реактивните снаряди са се оказали по-ефективни от специализираните противотанкови оръдия или ако не по-ефективни поне равни по ефективност. Което не е налагало производството на големи количества специализирана артилерийска платформа за атака на танкове. А още по-малко разработката на нова екзотична платформа която да върши същата работа която ще вършат въведените на въоръжение изтребители бомбардировачи но задно с това ще може да носи и голямокалибрено оръдие.
Та по въпроса:

Experience showed that the best way of knocking out tanks was to use a cannon powerful enough to penetrate the armour.

Далеч не съм убеден че което и да е въздушно приносимо оръдие може да се впише в горното условие.

[StrEagle]

Щурмовата авиация в противотанкова роля (Hs-129, Ju-87G и др.)

[Dinain]

Беше много интересно, особено за ефекта на щурмовата авиация срещу немските танкове. Гледам, че директно унищожените танкове наистина са много малък процент, но психологичният ефект е бил огромен. Любопитно, че съюзническите ВВС наистина нямат същински щурмовик, но Тайфун и Тъндърболт успешно изпълняват тази роля.

[Nick]

Никога не съм вярвал, че РС са ефективни срещу танк. Разсейването им е много голямо (както може да се види дори на архивните кадри) и вероятността да се улучи сравнително малка цел като танк е доста ниска. Ненапразно руснаците, които са пионерите на РС, разработват малките бомбички ПТАБ 2,5-1,5 с кумулативен заряд. Изръсени са милиони от тях срещу немските танкове (носени са в касети с по 48 бомбички всяка). Георгий Береговой описва действието на "зелките", както са ги наричали заради формата на взрива им.

[Gaden Gogi]

основната цел на ИБ-тата е логистигата, локомотиви, камиони,баржи. Много по-лесно е да гръмнеш нещо меко което ще даде фира дори от осколки...и танка сам ще спре - KISS за тези чели Марчинко а Ф-47, тайфун и Темпест според мен са значително по-ефективни от Ил-2. ИБ версиите на ФВ-190 и те