Научно-техническите разработки в Германия през ВСВ

[Dinain]

Мисля, че и да не е добил достатъчно впечатления от разказите на колегите си бомбардировачи тогава, когато е писал книгата си (години след войната, в Аржентина) вече е имал предостатъчно време и възможности да съпостави информацията от другата страна със собствените си спомени. Относно радарите по време на битката за Британия, едва ли е нужно да обяснявам, как без да е специалист, всеки немски пилот е усещал на собствен гръб колко далеч в развитието си е немската радарна система в сравнение с британската. Между другото през 1941 г. е вече командващ изтребителната авиация.

[gollum]

Е, 2004 нещата изглеждаха... по-различно. Впрочем, точно за радарните технологии имаше една съвсем не лоша тема на Грей, остава да се намери къде точно е. Немците тогава все още съвсем не са изостанали от Великобритания, между другото (впоследствие изостават в някои области) - по-скоро се развиват в различни посоки. Така че не бих ги броил за "изостанали", но съм съгласен, че не са и "изпреварващи" (поне спрямо САЩ и Великобритания, за останалите е различна история), както сме написали първоначално (но с времето доста неща се поизясниха, което бе и целта на форума). Разработват най-различни системи - както наземни, така и бордови.

Относно радарите по време на битката за Британия, едва ли е нужно да обяснявам, как без да е специалист, всеки немски пилот е усещал на собствен гръб колко далеч в развитието си е немската радарна система в сравнение с британската.

Динаине, немската радарна система няма с какво да помогне на немските пилоти точно в Битката за Англия. Виж, ако тогава се водеше Битката за Германия, вероятно щеше да им помогне . Не случайно британците организират горе-долу по това време диверсионни рейдове, за да се доберат до немски радарни станции и да вземат оборудването . Просто тези инсталации вършат все още вършат малко работа, когато сраженията се водят на територията на противника. Като, между другото, вършат определена не лоша работа при нощните бомбардировки (за насочване), на британците им трябва известно време за да ги парират.
Та мисълта ми е, че ако немските пилоти чувстват нещо на свой гръб, то е, че британците имат добре разработена система от радарни станции за отбрана на въздушното си пространство, която (логично) не може да бъде компенсирана от такава за защита на собственото.

Галанд определено има много добра представа от нещата - дълго време се занимава точно с тези въпроси, а и въобще има много добър поглед върху нещата, особено на Запад. Въпросът е, че при немската, ъъъ, "организация" на научно-техническите разработки, далеч не всичко, което реално е "намерено" има шанс някой да чуе за него. Много дезорганизирано и скрито-покрито е всичко при тях тогава. Не знам доколко е бил запознат с разработките - с практиката е бил.

[Kramer]

Съгласен, всеки, дето на гърба си е изнасял боя е критичен. Но на 29г. не точно командващ изтребителната авиация, но и главен инспектор по тия въпроси си е бреме. Не знам до колко му е оставало време да анализира, още повече, че си и е бил действащ командир на съединение.

[Dinain]

Динаине, немската радарна система няма с какво да помогне на немските пилоти точно в Битката за Англия. Виж, ако тогава се водеше Битката за Германия, вероятно щеше да им помогне

Сарказмът ти е напълно неуместен. Написал съм именно "по време на битката за Британия", а не "в битката за Британия", за да посоча времева рамка, а не географска такава.

Та мисълта ми е, че ако немските пилоти чувстват нещо на свой гръб, то е, че британците имат добре разработена система от радарни станции за отбрана на въздушното си пространство, която (логично) не може да бъде компенсирана от такава за защита на собственото.

Благодаря че повтори това, което вече съм написал, и обясни какво чувстват немските пилоти (несъмнено като очевидец на събитията, за разлика от всички останали тук).
Обяснявам каквото вече съм написал в сбита форма: същите изтребителни пилоти базирани във Франция, между които и Галанд, в този период редуват съпровождане на бомбардировачи над Британия с отбрана на собствените си бази и разни други наземни обекти като пристанища и докове на подводници, от британските въздушни рейдове. И съответно могат на свой гръб да почувстват как британците винаги знаят откъде и на каква височина идват те при немски рейд на Британия, и да съсредоточат срещу тях максимален брой изтребители, докато при обратната ситуация, те самите не получават такава информация от наземното си командване. Самият Галанд описва как (доколкото си спомням) единствената функционираща немска радарна станция във Франция в този момент давала твърде неточна информация, като особено ненадеждна била при определяне височината на вражеските самолети. И как веднъж ги вдигнали по тревога заради ято птици, но това не е нещо изключително.

Виж, британските диверсионни рейдове не означават абсолютно нищо сами по себе си, освен нормалното за ситуацията любопитство с какво разполага противника. Както знаем, имало е такива и по-късно през войната срещу един завод в Норвегия, както и сериозни опасения за скорошна немска атомна бомба - това далеч не е индикатор, че немската ядрена програма е била в напреднал стадий, разбира се. И затова имахме тема.

Относно страховитите нощните рейдове, Галанд по-скоро ги описва като фарс, с толкова плачевно целеуказание и навигация, че успешното откриване на набелязания град и уцелването му с бомби е било голямо постижение. До голяма степен благодарение и на лошото време, понеже това е последната фаза на битката за Британия, чак октомври. И отново описва със завист как британските пилоти били насочвани по радиото чак до момента на самия контакт с вражеската формация, докато немците, общо взето, трябвало да летят на сляпо - описва дори такива проблеми с радио-връзката, че повечето време летели без да я използват - като в ПСВ.

Крамер, Галанд е командир на ескадрила от юни 1940 до ноември 1941 г. След това чак до началото на 1945 г. работата му е именно да седи в канцелария и да анализира, планира и реализира. От време се изхитря да излети на бойни мисии въпреки забраната затова, но като изключение.

[gollum]

Обяснявам каквото вече съм написал в сбита форма: същите изтребителни пилоти базирани във Франция, между които и Галанд, в този период редуват съпровождане на бомбардировачи над Британия с отбрана на собствените си бази и разни други наземни обекти като пристанища и докове на подводници, от британските въздушни рейдове. И съответно могат на свой гръб да почувстват как британците винаги знаят откъде и на каква височина идват те при немски рейд на Британия, и да съсредоточат срещу тях максимален брой изтребители, докато при обратната ситуация, те самите не получават такава информация от наземното си командване. Самият Галанд описва как (доколкото си спомням) единствената функционираща немска радарна станция във Франция в този момент давала твърде неточна информация, като особено ненадеждна била при определяне височината на вражеските самолети. И как веднъж ги вдигнали по тревога заради ято птици, но това не е нещо изключително.

Ами аз го написах вече, Динайне, "на окупирана територия" - французите не са имали добрината да изградят подобна система за предпазване от английски нападения , а пък отбраната не е приоритет за немското командване тогава - 40-та и 41-ва (а и въобще отстъпва на задно място при разработването на Луфтвафе - както по доктринални, така и по икономически причини). Така че няма какво да се чудим, че немците през 40-та (че и през 41-ва) не разполагат на френска територия с такава система, каквато британците са изградили на собствена - нито имат възможност за това, нито пък им е първостепенна грижа, каквато е офанзивата в случая (затова и наблягат на навигацията).
Това все още нищо не ни говори за качеството на немските радарни технологии. А това, на свой ред, бе причината да напиша нещо в темата (и то след цитат на неща писани 2004 г. ). Те причините са различни и, да, на Германия тогава й липсва цялостна система за ПВО с изградени процедури и инфраструктура, но не по липса на технологии, а по избор къде да се фокусира вниманието и ресурсите (реалните успехи в радарните технологии в предвоенния период се дължат на Криегсмарине).
За да се говори по същество, трябва да се разгледат конкретните модели радари, с които са разполагали двете държави по това време и техните характеристики. Аз нямам информация за тези неща, а сега нямам време да ровя. Затова и посочих, че преди време имаше една тема, в която Грей бе писал доста подробно за тези неща. Там устройствата за насочване на нощните бомбардировачи съвсем не бяха представени като "смехотворни", а на британците им трябва известно време, за да разберат каква е работата и да се справят с тях. Не че това има нещо общо със самите радари, по-скоро с радио-технологиите.
Та мисълта ми е, че въз основа на спомените на един човек, който тогава все пак не е кой знае колко високо в йерархията, нито пък се занимава с тези въпроси е малко силно да се твърди нещо по въпроса за радио технологиите. По-скоро трябва да се разгледат конкретните модели техника, техните характеристики, възможности и използването им. Фактите .
Както споменах, навремето Грей беше писал тема по въпроса: ето я. Старичка е, но да си призная, повечето ми впечатления по въпроса са от нея и нещата, които съм търсил тогава покрай нея. Може би си струва да се възкреси или пък да се направи нарочна тема по въпроса, може би в авиационния раздел.

[gollum]

А. Галанд по времето на "Битката за Британия" не е в позиция да е информиран за развитието на немските радарни технологии. Между 22.08.40 и 5.12.41 г. той командва Jagdgeschwader 26 (общо взето, еквивалент на изтребителна дивизия (или, да кажем, по-голямо от авиополк, но по-малко от авиодивизия)). Тогава е майор, по-късно повишен до полковник.
Той заема позицията командващ на всички изтребителни сили в самия край на 41-ва година (декември, така че реално можем да го броим за "информиран" чак от началото на 42-ра нататък, като все още проблемите на нощната изтребителна авиация (радарите имат най-голямо значение за нея тогава) не са сред основните, с които се занимава; виж през втората половина на войната и особено последната година и половина, нещата са други (и не случайно влиза в такъв конфликт с ръководството на Луфтвафе), т.е. в обсъждания период няма как да има какъвто и да е общ поглед върху нещата - напротив, впечатленията му са на полеви боен командир.

Както и предполагах, причината за въпросната "разлика" не се крие в несъвършенство на немските радарни технологии спрямо британските по това време, а е въпрос на география, военни особености на кампанията и съзнателен избор. Мрежата от радарни инсталации, защитаваща Великобритания ("домашната верига" в двете й версии) е съставена от по-примитивни, но по-прости и евтини радарни инсталации, в сравнение с немските по същото време. За сметка на това, в нея е вложено повече (по очевидни причини за тогава) и тя е по-голяма. За 1940 г. немците успяват да изградят само осем свои радарни инсталации във Франция (по очевидни причини - времето е малко (изграждането на съоръжение с размерите и възможностите на home chain отнема много повече време и ресурси, срещу сравнително малка реална нужда през 40-та и 41-ва) и техните радари ("Фрея") макар и по-съвършени са и по-сложни и скъпи).
След това, самата оперативна обстановка е такава, че немците са в офанзива и използват много големи формации от самолети (по-лесни за засичане) и нанасят удари (особено по-късно) по цели в дълбочина (в сравнение с техните летища във Франция). Обсегът дори на не особено "напредналите" британски радарни инсталации е такъв, че на практика всички изтребителни немски бази (във Франция) се покриват, както и част от бомбардировъчните, т.е. в момента, в който самолетите излетят и започнат да се събират в групи, те вече са в обсега на британските радари (разположени и на по-високия на много от местата британски бряг). Докато голяма част от британските бази (а и целите на немските нападения) са извън обсега на немските радари, защото са разположени в доста по-голяма дълбочина.
След това, британската офанзива е насочена основно срещу промишлени цели, пристанища и прочее и само една много малка част от нея - срещу немските летища. Една значителна част от всички нападения са нощни, защото дневните се оказват твърде уязвими. Искам да кажа, че голямата част от тази британска контра-офанзива въобще е извън вниманието на Галанд по това време, защото разположените във Франция ескадри дневни изтребители се занимават основно с прикриване на бомбардировъчните формации и в малка степен в отбрана на собствените летища, докато основната британска офанзива е насочена срещу цели на територията на Германия и се извършва през нощта, т.е. с нея се занимават нощните изтребители (за които по това време вече има и бордови радарни инсталации). И, между другото, мрежата от радарни инсталации за защита на територията на Германия си върши работата от началото на войната, а ПВО-то на немска територия се оказва сравнително ефективно, за да принуди британците да минат предимно към нощни бомбардировки. Точно технологиите правят възможен прехвата на бомбардировачи в тези условия (радарните инсталации Würzburg, които стават както за насочване на нощни изтребители, така и за целеуказание на зенитната артилерия). Има множество други проблеми, които не са технологични, а организационни и икономически и като такива излизат от обхвата на темата.

Да обобщя: цялото това отклонение реално няма почти нищо общо с темата, защото става въпрос за тактически и оперативни особености, а не за технологии.

По въпроса за радарните инсталации на Германия по-скоро трябва да се търсят спомени/мнения на Йозеф Камхубер (за "неговата" линия от радарни инсталации).

Един материал, на който вероятно се е базирал Грей навремето в онази тема.

Едно сайтче, което се занимава с митовете около "радарната война". Митовете:

The British invented radar and that scientist, Sir Watson-Watt, was the father of this technology.
The Germans did not have pre-war radar, and failed to grasp the importance of this technology. The Germans only developed radar in response to their defeat in the skies over Britain, or from stolen British plans and equipment.
The British radar system played a unique and pivotal role in the success of the Battle of Britain.

и едно цитатче-обобщение:

In 1939 Germany possessed some of the world’s best and most enduring radar designs, as well as essential navigation and bombing aids. England’s Chain Home radar was a dead end technology with serious shortcomings, but was skilfully melded to an innovative command and control system.

Още един дълъг цитат от същия сайт:

German industry in developing naval surface radar had unwittingly discovered the makings of modern air defence systems. There is no real evidence that the Luftwaffe ever pursued radar as a needed defensive device, but, once demonstrated, it purchased the units without much further thought to command and control issues. The combination of the Freya and Wurzburg radar was especially powerful. Freya could be used in the classic role of a ground based search radar giving long-range early warning, and Wurzburg could act as the acquisition radar for defensive weapons systems, whether it was a searchlight, anti-aircraft battery, or the vectoring of fighter aircraft.

In the autumn of 1939, Germany had eight Freya stations, two on Heligoland, two on Wangerooge, one on Borkum, and one on Norderey primarily to cover the coastline between Holland and Denmark against naval threats. On 18 December 1939, Freya radar spotted twenty-four RAF Wellingtons on a mission to bomb German naval shipping at Wilhelmshaven. The radar unit alerted fighter aircraft at Jever and sixteen Messerschmitt 110’s and thirty-four Messerschmitt 109’s caught the British on their way home. Fourteen Wellingtons were shot down and the RAF essentially gave up its doctrine of daylight bombing, switching to night bombardment.

Georing and the Luftwaffe had essentially overlooked the threat of strategic bombing and the complexities of defeating bomber formations at night. Georing was so impressed with the Wurzburg radar that in August of 1939 he declared that the Ruhr would not be exposed to one single enemy bomb. He was excited by the fact that Wurzburg gave him the ability to target and shoot down enemy aircraft regardless of the weather. The importance of this radar can be easily shown in the difficulty of shooting down an aircraft from the ground. The German’s best anti-aircraft gun was the 88-millimeter Flak, which was capable of firing a shell 9,000 yards. It took twenty-five seconds for the shell to reach its maximum range and, in that time, the aircraft could travel nearly two miles.

The gunner had to use an optical site, with good visibility, on the intended target to even have a chance of hitting the aircraft. Radar guided anti-aircraft fire was a quantum improvement in their efforts to counter British raiders.

The promise of technology and the reality were two different things. The Luftwaffe had accepted the equipment, but had never developed strategies to employ it. There is sufficient evidence that the German High Command knew the potential value of radar as an aircraft detection device as early as 1935. However, they viewed radar as primarily a gun sighting aid for flak and searchlight control. For these reasons, radar was initially assigned to flak units. General Wolfgang Martini, Luftwaffe chief of radio signals, after the war strongly stated that he realized the value of radar for aircraft warning and fighter control, but the high staff was unconvinced of his arguments. The staff was committed to the popular Blitzkrieg theory and discounted the need for air defence.

It was not until July 1940 when Georing appointed Colonel Josef Kammhuber, later promoted to Major General, that an effective defence against the night bombers was established. He was able to develop effective command and control strategies for air defence. Kammhuber redeployed the radar and searchlights away from the cities into a line which the RAF named, the ‘Kammhuber line’, paralleling the coast. Along this line he set up air defence boxes, Himmelbett, which contained their own radar, searchlights, anti-aircraft artillery and fighter aircraft. This system was continuously updated throughout the war and was able to provide a credible bomber defence for the duration of the war.

On the offensive side, the Luftwaffe pursued radio and radar aids to bombing and navigation as a greater priority. The lessons of Spain proved the inefficiency of strategic bombing without accurate bombing aids. The Germans anticipated the problem of target finding and developed three electronic navigation and bombing aids. The German systems were Knickebein (‘Bent Leg’), X-Gerat (‘X-apparatus’), and Y-Gerat (‘Y-apparatus’). Because of these systems, the Germans were able to switch from day to night bombing without the loss of accuracy that Bomber Command later experienced.

Knickebein, Germany’s first navigational bombing aid, was originally developed in the 1930’s as an aircraft blind landing aid. It transmitted a beam in the 30 megahertz range composed of audible dots on one side and dashes on the other. The pilot flew along the beam with a solid tone marking the centre. Another beam was transmitted to mark the approach to and arrival over the target. The system was only theoretically accurate to within a kilometre and was susceptible to cockpit sounds and noise jamming. The X-Gerat system worked along the same principles, but introduced several improvements. It operated at a higher and more accurate frequency of 65/75 megahertz, used a mechanical indicator which was less susceptible to noise jamming, and provided an extra beam to calculate ground speed and determine bomb release. The theoretical accuracy of X-Gerat was improved to several hundred meters, but required the bomber crew to maintain a constant course, speed and altitude to achieve this result, something that was hard to accomplish in the heat of battle.

The final system Y-Gerat was the most sophisticated yet, but suffered from its own complexity. This system combined a radio beam with a modulated signal which measured distance. Theoretically, this system was very accurate, pin-pointing the exact location of the bomber and commanding the precise moment of bomb release. Unfortunately, the complexity of the modulated signal made it an easy target for jamming and the system never realized its potential in combat.

Of the three systems X-Gerat seemed to be the most successful for the Germans. It was the least affected by jamming and provide a reasonable amount of accuracy. Probably the most significant achievement of the X-Gerat system was during November 1940 with the successful raids on Coventry. Popular post-war accounts speculated that Winston Churchill knew about the coming raids on Coventry from Enigma intelligence and elected not to evacuate the population to protect Enigma. More reliable sources contend that this story was pure fiction and that they never really solved how to adequately jam the X-Gerat signal to prevent the results at Coventry.

It is remarkable that the Luftwaffe which was so closely linked to tactical bombing developed these accurate navigation and bombing aids prior to the beginning of the war. The British strategic bombing emphasis failed to foresee this requirement and did not deploy it first navigation system, Gee, until March of 1942.

(...)

The capabilities and doctrine of the Luftwaffe was a product of its times. Political imperatives and economic shortfalls forced planners to embrace the offensive solution and forego funding a creditable defensive strategy. Lessons from Spain spurred the development of very capable bombing and navigation aids which allowed for accurate night bombing, years before the British developed such a system. German scientists had independently developed the most advanced radar designs to that date, but had to convince the military of its usefulness. Even when the systems were purchased, the Luftwaffe leadership failed to grasp its true utility and saw it in the limited role of an accurate gunsight. Only after their offensive strategy had failed during the Battle of Britain and facing an increasing Allied bombing pressure did the Luftwaffe rethink its strategy.

И малко за британските радари в началото на войната:

At the outbreak of war in September 1939, CH had eighteen stations covering the eastern and half of the southern coast of Britain reporting to one Filter Room. The choice of HF imposed steep practical limitations on the system. HF, which is a relatively long wavelength, requires large antenna arrays to radiate sufficient power. Transmission at any one station required four 360-foot-high masts, 180 feet apart, between which the antenna wires were strung. The returned signal was not received by the same antenna, but on four separate 240-foot-high masts. To say the least the whole installation was extremely large. It could not rotate and did not scan, but floodlit a 100-degree sector with radiation.

Detection of aircraft was possible only within the limits of the 100-degree sector and depended on the direction finding of the return signal from various antennas. The system was ineffective over land and was only suitable to a coastal location.

The CH system was the only English radar system in operation at the outbreak of the war. CH was a dead end approach to radar technology, whereas Freya would become the classic model of modern radar design. Freya was a mobile 360 degree radar effective over land and water, able to transmit and receive from the same antenna and able to resolve the target with a high degree of precision. The British failed to develop gun laying radar such as Würzburg, for flak batteries and Seetakt for naval guns, in the pre-war years. Even more telling, the RAF did not anticipate the need for navigational and bombing aids until confronted with German systems and their own inability to destroy targets with any reliability.

As important as CH was to the defence of Britain, the true advantage for Fighter Command was in the Filter Room. The Filter Room played a key role. CH stations were not effective in resolving and locating targets as was a Freya type radar which rotated and used a frequency five times higher. The Filter Room helped to minimize the weaknesses of CH. It was able to collect, and resolve into a clear picture, what the actual threat was from the numerous overlapping radar plots reported from various stations and match fighter resources against the enemy. The British had developed a lead over the Germans in the method in which they used radar information, but not in the equipment itself. Radar was just a component of the air defence picture. Spotting reports and signals intelligence filled in the areas where radar could not see, aircraft over 120 miles away and behind the radar station. In many ways signals intelligence was just as valuable to the British as was CH radar. With signals intelligence the British were able to repeat their naval successes of World War I in the new field of air combat.

Signals intelligence allowed radar to report the approach of aircraft which were already expected. CH was able to give a twenty minute warning to the fighters to intercept their target, but the radar was not sensitive enough to resolve the number of aircraft or type. German air communications were intercepted at British HF listening stations. Early in the war German fighters used HF radio telephony while the bombers used more traditional HF telegraph for communications. From the interception of this traffic, the British could get up to a two hour warning and detailed information on aircraft numbers, routes and identity of attacking formations.

Probably the biggest failure of the British radar effort was their inability to believe that the Germans had radar and the view that their technology was superior. This refusal to speculate on the existence of German radar is curious, given the amount of intelligence available. Such evidence included a detailed scientific report spirited to London from Norway, the Oslo Report, which detailed German developments in radar and rockets. It was discounted as a ruse and only after these revolutionary technologies were discovered was the report re-examined. The British also had photo intelligence of the radar array on the scuttled pocket battleship Graf Spee and the empirical evidence that their bombers did not get through at Wilhelmshaven, combined with the ability of German searchlights, fighters and flak to find their aircraft at night.

It is tragic to see that the lessons learned by the scientific community to defeat the German aerial threat were not considered in developing future bomber tactics. The use of radar and efforts to defeat German navigation aids did not cause a rethinking of tactics inside Bomber Command. It was not until 1942, when confronted with the fact their bombs were missing their intended targets and the credibility of the German defence, did Bomber Command admit their need for navigation aids and a change in tactics.

Even when deflating the World War II radar myths, it is important to realize that even though the British initially deployed a more primitive radar design, they had developed the correct strategy to defeat the German air campaign. Germany’s fixation with the offense had blinded them to the possible defensive uses of their own radar, let alone what it would do to their offensive strategy, if an enemy possessed it. Conversely, the British failed to apply the lessons learned about German bombing and navigation aids and the hazards of unescorted daylight bombing against areas defended with radar.

Между другото, изложението в този сайт ми се вижда доста добро в историческата си част. Добре илюстрира защо всяка от двете държави се насочва към съответните търсения и решения въз основа на опита си от предходната война, а не на ограниченията на учените или технологичните си възможности (те се развива в съответствие с финансирането и нуждите). Има и недостатъци - не отчита всички технологични разработки, - затова ще е по-точно да се каже, че технологично и двете държави са горе-долу еднакво напред в този тип оборудване (а не Германия да има превъзходство), но във Великобритания го използват по-смислено в контекста на Битката за Англия. Друг важен момент е, че благодарение на разработките в началото на 40-те години към средата на войната (горе-долу към 44-та) САЩ и Великобритания вече имат очевидно превъзходство в тези технологии в ред съществени области. За отбелязване е и ролята на радио-технологиите и радарите в Битката в Атлантика (макар че тук отново имаме разлика в целите и подходите, която се отразява и на разработките).

Та, по отношение на основната тема - не мисля, че Германия има някакво "превъзходство" над Великобритания или САЩ в областта на радио-технологиите по време на ВСВ, по-скоро се движат донякъде в различни посоки, като това е обусловено и от нуждите им (както обикновено се оказва). Но всяка от трите държави разработва адекватни за нуждите й технологии. Отделен въпрос е в каква степен се използват на практика и до какво водят, но тук се намесват съображения извън технологичната сфера. За всяка система скоро или по-късно всяка от страните си намира контра-мерки и решения. В късните фази на войната Съюзниците (Великобритания и САЩ) доколкото разбирам вече добиват определено превъзходство в тези технологии (в определени области) над Германия (и, очевидно, над останалите участници, защото в тази област в онзи период това са водещите държави). Но началото на войната та до около 42-ра/43-та по-скоро има равенство с "движение" в различни посоки - една борба на мерки и контра-мерки, която ще е интересно да се проследи внимателно, за целта е добре да се продължи темата на Грей.

В крайна сметка, британското решение от преди началото на войната се оказва общо взето адекватно - по-добре сравнително простички радари, макар и с не чак такива възможности, но достатъчно много, отколкото да се чака разработката на по-съвършени и сложни (каквито после си разработват, де), но съответно и по-ненадеждни, по-скъпи и следователно в по-лоши количества. Между другото, британската радарна мрежа тогава (Битката за Британия) върши работа най-вече за ранно предупреждение. Щом немските формации се окажат над острова, т.е. зад станциите, основната работа се поема от постовете за въздушно наблюдение (добрата стара оптика).

ПП Като се замисля, заглавието на темата трябва да се промени.