Не ми се иска да повтарям неща, вече писани и обсъждани. Имаме специална тема по въпроса: "Немското технологично превъзходство през ВСВ", да пренесем дискусията там (ако има какво да се дискутира).
Безсмислено е да се спори за отделен самолет, когато става въпрос за стратегия: за ресурси, разпределение, организация и разходи. За да бъда пределно кратък (във въпросната тема, ако не ме лъже паметта, сме обсъждали тези неща по-нашироко):
1. Германия, разбира се, не разполага с неограничени ресурси и има проблем с набавянето им. Под "стратегически ресурси" в този случай разбирам много широка сфера обекти: природни ресурси, промишлен потенциал, социални ресурси.
1.1 Това, обаче, важи за абсолютно всяка държава: ако някой си представя, че СССР или САЩ са разполагали с неограничени ресурси, то той се заблуждава, иначе казано е жертва на пропагандно клише (има една такава категория езикови животинки - паразитни и вредни, които поставят неприятни капани по пътя на ровещите се в миналото
).
1.2 Разликата е в това коя държава в каква степен е ограничена от определен тип ресурс. Върху това огромно влияние има не толкова и само демографията и географията на съответната нация/държава, колкото външната политика и икономиката. Провеждането на определена външна политика, още повече, на война с определени цели, води и до някакъв резултат като от гледан точка на нужда от ресурси, така и на достъп до ресурси.
1.3 Т.е. количеството ресурси, с които държавата Х ще разполага в определена ситуация, е ограничено от определени обективни дадености, които могат да се променят само за дълъг период от време - това може да се приеме за константа; и от способността й да си осигурява ресурси - тук вече не става въпрос за константи, а за възможности и стратегия (икономическа, политическа, социална). Но да не забравяме най-важният фактор: нуждата от ресурси. Тя също така пряко зависи от избраната стратегия, т.е. от това в каква външнополитическа ситуация се опитва правителството на държавата да я вкара. Ако първият фактор има значение с оглед на преценката по кой път (каква стратегия) да се тръгне, то вторият и третият, според мен, имат много по-голяма роля за развитието на ситуацията.
1.4 Ако Германия очевидно прави сериозни грешки, отразили се пагубно върху нея, то те се дължат не толкова на първата група фактори, колкото на втората и третата.
1.5 Трябва да помним една максима: Ресурсите никога не са достатъчни. Т.е. нямаме "стратегия на излишък от ресурси" и "стратегия на недостиг на ресурси", всяка една стратегия се гради върху недостатъчност не ресурсите и въпросът е не колко са, а как се разпределят и използват.
2. Ако оставим настрана количеството ресурси, с които разполага всяка от държавите, следващото нещо, което ни интересува е как те се изразходват, т.е. в какво се превръщат. Моето мнение е, че независимо от сериозните грешки, отбелязани в рамките на първата точка, що се отнася до научно-технологическия потенциал, основните пропуски са по изразходването на ресурсите, а не толкова по отношение на набавянето им (особено с оглед на 1.5).
В това отношение няма как да не се забележи, че в Германия - държава с добри научно-технически традиции, с голям потенциал - и промишлен, и технологичен, наличните ресурси се използват крайно зле и хаотично, т.е. организацията на нещата и стратегията, която се следва, водят до много по-малък практически резултат, отколкото би могъл да се очаква от началната ситуация. Няма да се спирам на политическите и социални причини за това (накратко бяха обсъдени в темата за структурата на държавата), а на особеностите в сектора, водещи до този резултат.
Ще ги изброя в няколко подточки, като целта ми е по-скоро да скицирам картината, а не да я завърша.
2.1 В Германия от този период се наблюдава дублиране на огромно множество институции, занимаващи се с научно-технологични търсения. Това означава, че наличните ресурси вместо да бъдат организирани така, че за всеки отделен проблем и област да се съсредоточат подходящите за това, те се разпределят в много малки организации, всяка от които сама провежда изследвани, без каквато и да е връзка и координация с останалите. Т.е. постижението на едно място не води до прилагането му в останалите, дори напротив, административното съперничество води до скриване или дори изкривяване на резултатите и постиженията.
Т.е. началните ресурси и потенциал се организират и изразходват крайно нерационално, като това, поне до 1943 г., важи с пълна сила за квотите (стратегически и дефицитни суровини и мощности), които се отпускат на отделните организации за целеви изследвания. Т.е. независимо от цялостната ситуация със суровините и мощностите, наличните се изразходват нерационално.
2.2 Общата стратегия за насочване и разпределяне на ресурси е непоследователна: преди войната се провеждат множество перспективни изследвания, без обаче да има кой знае каква координация на усилията. След това, някъде около 1940 г. се замразяват проектите, които не могат да дадат практически резултат в рамките на една година. Би могло да се очаква, че това решение все пак може да повиши практическите резултати, макар и да ограничи перспективите, но не се случва така, именно заради хаоса в организирането на ресурсите - част от тях, но вече крайно недостатъчно като количество, продължават на едно или друго място да се отклоняват за различни проекти, често за такива, които няма как да дадат използваеми резултати, дори и войната да продължи още 5 години.
Впоследствие част от перспективните проекти пак са възобновени, този път в рамките на стратегията за търсене на "чудо-оръжие" или "решаващо войната средство", но отново се изразходват и разпръскват нерационално, често в разработки, които и да успеят, няма как да окажат положително влияние върху хода на войната. В резултат на административните боричкания и конкуренцията между дублиращите се институции, отново ресурси се дават и отнемат, проектите тръгват, пак спират, въобще цялостното използване на ресурсите не е ефективно.
2.3 В резултат на всичко това, макар в Германия да се постигат като прототип или единичен екземпляр, огромно множество различни научно-технически изобретения, кажи-речи никое от тях не дава реален, военно-приложим практически резултат извън фазата на експеримента. Много от тях поначало биха могли да дадат такъв резултат едва след 5-10 и повече години.
Поради това, Вермахтът започва войната горе-долу със същите средства, с които я и приключва, като в хода й изпитва все по-голям недостиг на военна техника. Т.е. вместо нивото на екипиране със съвременни и най-вече моторизирани военни средства да се повишава в хода на войната - както е при противниците му, то намалява (в относителни измерения).
Очевидно е, че определена роля в това играе недостигът на суровини и ресурси, но както отбелязах, това е общ проблем. Основният проблем е в лошото им разпределение и използване.
Само един факт: научно-техническата сфера така и не успява до края на войната да осигури основното сухопътно "оръжие" на Вермахта - танковите войски, с приемлив, ефективен и масов линеен танк. И това при огромно множество разнообразни прототипи и прочее техника, включително и куриози.
2.4 Всичко това показва голямото значение на избора на стратегия и организация на работата. Това не означава, че в останалите Велики сили няма пилеене, хаос и прочее: разбира се, че ги има. Но, поне доколкото съм се интересувал, пропорциите на тези явления са други и ролята им е много по-малка. А и, не може да не се забележи това: подходът е много по-практичен и дава и много по-добри практически резултати.
3. Накрая ще завърша този пост с още едно наблюдение. Често човек, сблъсквайки се за пръв или втори път с различни технически куриози и прототипи, създадени по време на Третия Райх, решава, че това е нещо уникално, което не се е случвало в останалите държави. Едно по-задълбочено разглеждане ще покаже, обаче, че това не е вярно. Във всяка една от "Великите сили" в междувоенния период а и по време на войната, се провеждат много разнообразни търсения, стигащи до различни интересни резултати. Голям брой от тях така и не дават плод (както е и в Германия), т.е. остават под формата на споменатите куриози. Други напротив, дават неочакван резултат. Въпросът е, че най-често всички тези явления остават встрани от вниманието, съсредоточено основно върху случващото се при победените - особено Германия. Част от причините за това (освен липсата на интерес или необходимостта от много ровене и търсене) се коренят и във факта, че положението в Германия е много по-добре познато точно защото тя губи и много от документите, свидетелство за всичко, което се е включило, стават достъпни: постепенно и за "широката публика".
Безсмислено е да се спори за отделен самолет, когато става въпрос за стратегия: за ресурси, разпределение, организация и разходи. За да бъда пределно кратък (във въпросната тема, ако не ме лъже паметта, сме обсъждали тези неща по-нашироко):
1. Германия, разбира се, не разполага с неограничени ресурси и има проблем с набавянето им. Под "стратегически ресурси" в този случай разбирам много широка сфера обекти: природни ресурси, промишлен потенциал, социални ресурси.
1.1 Това, обаче, важи за абсолютно всяка държава: ако някой си представя, че СССР или САЩ са разполагали с неограничени ресурси, то той се заблуждава, иначе казано е жертва на пропагандно клише (има една такава категория езикови животинки - паразитни и вредни, които поставят неприятни капани по пътя на ровещите се в миналото
).1.2 Разликата е в това коя държава в каква степен е ограничена от определен тип ресурс. Върху това огромно влияние има не толкова и само демографията и географията на съответната нация/държава, колкото външната политика и икономиката. Провеждането на определена външна политика, още повече, на война с определени цели, води и до някакъв резултат като от гледан точка на нужда от ресурси, така и на достъп до ресурси.
1.3 Т.е. количеството ресурси, с които държавата Х ще разполага в определена ситуация, е ограничено от определени обективни дадености, които могат да се променят само за дълъг период от време - това може да се приеме за константа; и от способността й да си осигурява ресурси - тук вече не става въпрос за константи, а за възможности и стратегия (икономическа, политическа, социална). Но да не забравяме най-важният фактор: нуждата от ресурси. Тя също така пряко зависи от избраната стратегия, т.е. от това в каква външнополитическа ситуация се опитва правителството на държавата да я вкара. Ако първият фактор има значение с оглед на преценката по кой път (каква стратегия) да се тръгне, то вторият и третият, според мен, имат много по-голяма роля за развитието на ситуацията.
1.4 Ако Германия очевидно прави сериозни грешки, отразили се пагубно върху нея, то те се дължат не толкова на първата група фактори, колкото на втората и третата.
1.5 Трябва да помним една максима: Ресурсите никога не са достатъчни. Т.е. нямаме "стратегия на излишък от ресурси" и "стратегия на недостиг на ресурси", всяка една стратегия се гради върху недостатъчност не ресурсите и въпросът е не колко са, а как се разпределят и използват.
2. Ако оставим настрана количеството ресурси, с които разполага всяка от държавите, следващото нещо, което ни интересува е как те се изразходват, т.е. в какво се превръщат. Моето мнение е, че независимо от сериозните грешки, отбелязани в рамките на първата точка, що се отнася до научно-технологическия потенциал, основните пропуски са по изразходването на ресурсите, а не толкова по отношение на набавянето им (особено с оглед на 1.5).
В това отношение няма как да не се забележи, че в Германия - държава с добри научно-технически традиции, с голям потенциал - и промишлен, и технологичен, наличните ресурси се използват крайно зле и хаотично, т.е. организацията на нещата и стратегията, която се следва, водят до много по-малък практически резултат, отколкото би могъл да се очаква от началната ситуация. Няма да се спирам на политическите и социални причини за това (накратко бяха обсъдени в темата за структурата на държавата), а на особеностите в сектора, водещи до този резултат.
Ще ги изброя в няколко подточки, като целта ми е по-скоро да скицирам картината, а не да я завърша.
2.1 В Германия от този период се наблюдава дублиране на огромно множество институции, занимаващи се с научно-технологични търсения. Това означава, че наличните ресурси вместо да бъдат организирани така, че за всеки отделен проблем и област да се съсредоточат подходящите за това, те се разпределят в много малки организации, всяка от които сама провежда изследвани, без каквато и да е връзка и координация с останалите. Т.е. постижението на едно място не води до прилагането му в останалите, дори напротив, административното съперничество води до скриване или дори изкривяване на резултатите и постиженията.
Т.е. началните ресурси и потенциал се организират и изразходват крайно нерационално, като това, поне до 1943 г., важи с пълна сила за квотите (стратегически и дефицитни суровини и мощности), които се отпускат на отделните организации за целеви изследвания. Т.е. независимо от цялостната ситуация със суровините и мощностите, наличните се изразходват нерационално.
2.2 Общата стратегия за насочване и разпределяне на ресурси е непоследователна: преди войната се провеждат множество перспективни изследвания, без обаче да има кой знае каква координация на усилията. След това, някъде около 1940 г. се замразяват проектите, които не могат да дадат практически резултат в рамките на една година. Би могло да се очаква, че това решение все пак може да повиши практическите резултати, макар и да ограничи перспективите, но не се случва така, именно заради хаоса в организирането на ресурсите - част от тях, но вече крайно недостатъчно като количество, продължават на едно или друго място да се отклоняват за различни проекти, често за такива, които няма как да дадат използваеми резултати, дори и войната да продължи още 5 години.
Впоследствие част от перспективните проекти пак са възобновени, този път в рамките на стратегията за търсене на "чудо-оръжие" или "решаващо войната средство", но отново се изразходват и разпръскват нерационално, често в разработки, които и да успеят, няма как да окажат положително влияние върху хода на войната. В резултат на административните боричкания и конкуренцията между дублиращите се институции, отново ресурси се дават и отнемат, проектите тръгват, пак спират, въобще цялостното използване на ресурсите не е ефективно.
2.3 В резултат на всичко това, макар в Германия да се постигат като прототип или единичен екземпляр, огромно множество различни научно-технически изобретения, кажи-речи никое от тях не дава реален, военно-приложим практически резултат извън фазата на експеримента. Много от тях поначало биха могли да дадат такъв резултат едва след 5-10 и повече години.
Поради това, Вермахтът започва войната горе-долу със същите средства, с които я и приключва, като в хода й изпитва все по-голям недостиг на военна техника. Т.е. вместо нивото на екипиране със съвременни и най-вече моторизирани военни средства да се повишава в хода на войната - както е при противниците му, то намалява (в относителни измерения).
Очевидно е, че определена роля в това играе недостигът на суровини и ресурси, но както отбелязах, това е общ проблем. Основният проблем е в лошото им разпределение и използване.
Само един факт: научно-техническата сфера така и не успява до края на войната да осигури основното сухопътно "оръжие" на Вермахта - танковите войски, с приемлив, ефективен и масов линеен танк. И това при огромно множество разнообразни прототипи и прочее техника, включително и куриози.
2.4 Всичко това показва голямото значение на избора на стратегия и организация на работата. Това не означава, че в останалите Велики сили няма пилеене, хаос и прочее: разбира се, че ги има. Но, поне доколкото съм се интересувал, пропорциите на тези явления са други и ролята им е много по-малка. А и, не може да не се забележи това: подходът е много по-практичен и дава и много по-добри практически резултати.
3. Накрая ще завърша този пост с още едно наблюдение. Често човек, сблъсквайки се за пръв или втори път с различни технически куриози и прототипи, създадени по време на Третия Райх, решава, че това е нещо уникално, което не се е случвало в останалите държави. Едно по-задълбочено разглеждане ще покаже, обаче, че това не е вярно. Във всяка една от "Великите сили" в междувоенния период а и по време на войната, се провеждат много разнообразни търсения, стигащи до различни интересни резултати. Голям брой от тях така и не дават плод (както е и в Германия), т.е. остават под формата на споменатите куриози. Други напротив, дават неочакван резултат. Въпросът е, че най-често всички тези явления остават встрани от вниманието, съсредоточено основно върху случващото се при победените - особено Германия. Част от причините за това (освен липсата на интерес или необходимостта от много ровене и търсене) се коренят и във факта, че положението в Германия е много по-добре познато точно защото тя губи и много от документите, свидетелство за всичко, което се е включило, стават достъпни: постепенно и за "широката публика".
. Защото в този случай, това дето си написал ще е поредното бомбастично, но кухо твърдение.
Comment