Техниката през ВСВ

[Amazon]

Ако работят ангария всички, от миньора дето вади рудата, до леярът, който отлива цевта и дечурлигата, дето пилят неравностите, може и така да излезе. Затова тия цени, особено за СССР, са малко бошлаф, както пише Голъм.

Значи през 41-ва са взимали огромни заплати, а през 45-та са работили ангария? Вие с Голъм четете ли какво пиша?!? Давам само руски цени, динамика 41-ва - 45-та. Не ме интересува колко е струвало оръдието в Кореком. Чаветата са пилили неравностите и 41-ва и 45-та.
Вече ще почна да ви рисувам комикси, че явно писмената ми реч е някак криптографска.

А за ангарията, не че има значение, но война е било - това е положението. В най-богатата държава - САЩ, хората са си давали всички спестявания за военни бонове. Фермерите са нямали право да заколят крава! Дават я на държавата и от там им дават малко от месото. По-големите семейства са били на границата на гладуването. Във великата Британска Империя 5 години населението са оцелявали на картофи и малко риба. Всичко друго - за военното усилие. Та на този фон какво остава за огромен затвор като СССР? Вероятно на повечето фабрични работници е плащано с купони за храна.

[Dinain]

Не бе, човек
Например, 45-а може вече да има много интегрирани в трудовия процес военнопленници, които не вземат заплати, както и мобилизирани жени и деца, които също не вземат заплати. 41-а да речем, че военната индустрия още не е толкова на "военна нога".
Отделно, в планова икономика като на СССР или Райха в известна степен, примерно цените, на които рудата се изкупува от мините и се продава на заводите, може да се намалява или увеличава както си искат. Заплатите също. В такава икономика, това са си доста абстрактни цифри (реално и да не се плаща и да се трупат задължения - какво от това? войната си върви, производството не може да се спре, това си остава на хартия, ако трябва - плаща се с бартер или с купони за храна, както казваш). Така могат да се докарат цени на оръдието общо-взето, каквито си искаш.

Ако в САЩ за да произведеш оръдието не ти стигат $500, вземаш назаем от фермера (с бон), оръдието ти струва $500 повече. В СССР като не ти стигат $500 за оръдието, вземаш направо фермера и го пращаш в завода да работи за купони за храна. И оръдието ти струва с $500 по-малко. Като най-груб пример.

[Gaden Gogi]

Малко се оливате.
Причинта за падането на цената са както големите серии, така и силното упростяване на конструкцията. т-34 по начало си е бил технологично извращение и съвсем не случайно са искали да го свалят от въоръцение. Само няколко идеи а упростявяня- на първоначалната версия предната и задната част на корпуса в местата на срещане на горният и долен лист са гънати листове, а да се гъне 45 мм бронева стомана си е радост за окото и душата., оправят го първоначалнос допълнителна греда, в края просто горният лист застъпва долният. Първоначалните куполи са гънат броневи прокат...големи парчета. технолозите са оргазмирали...ипростяване>упростяване>леене. и т.н.т и т.нт.
За оръдията- да се сравнява Ф-22 с ЗиС-3 е много некоректно. Ф-22 е доста по-мощно или поне цевта е била разчетена з апо-мощни снаряди отделно при него лафетът е мнооого сложен, ама много. имало е мерак оръдието да е универсално и да се ползва и за зенитка.

Обратно към танковете - освен че става дума за доста различни машини го има и момента че в началните партии се калкулира и цената на оборъдването за тях, а примерно кантователите са голям и скъп инструмент., пример само.

[gollum]

Амазоне, просто пиша, че не съм сигурен. аз също сравнявам цени, но имам едно на ум, че дори и да взема само цени в една държава (да речем, Германия), те могат да ми вършат работа само ако са синхронни (т.е. поне от една и съща година). Сам знаеш доколко се променят нещата от година на година. Затова цените сами по себе си не са достатъчни, особено в СССР и Германия.
Гоги, благодаря за намесата - аз нещо такова си представях, че са се опитвали да опростяват процеса на производство и сглобяване. Ясно е, че с времето и увеличаването на серията цените намаляват.
В тая връзка: наскоро някъде в Интернет попаднах на сравнения на цени на пехотно въоръжение от различни държави (цените бяха дадени в долари без да се уточнява от кога са) и ми направи впечатления, че общо взето всичките щатски типове пехотни оръжия (от пистолети, през пушки до картечни пистолети и картечници) бяха доста по-скъпи от всички останали (средно поне двойно по-скъпи).

---

към Динаин

Виж, няма нужда да се ядосваш - аз излагам своето мнение, ти - твоето. Интерпретациите са си интерпретации, най-много да изложим защо смятаме така и толкова. Тъй-като спорът е малко безсмислен, ще си позволя да довърша своята аргументация и приключвам с него.

Първо - общата рамка.
В моето разбиране за това как се случват/решават нещата (и как стоят доктринално) във Вермахта (говорим за периода 39-40-та общо взето) спрямо ПТ-отбраната има няколко момента. Първият засяга високото ниво на ПТ-отбрана: т.е. средствата, които са на разположение на РГК и обикновено в реална кампания се разпределят между армиите (те на свой ред решават как да ги използват). Второто ниво е дивизионното, т.е. средствата, които са достъпни органично в дивизията и (общо взето) се управляват от нея директно. Третото ниво са средствата, достъпни (органично или придадени) на тактическо ниво на батальоните/ротите. Като второто и третото ниво имат отделно "решение" за мобилните и за пехотните съединения.
На високо ниво към онзи момент (началото на войната) има две достъпни решения: специализирани средства и използване на други не по директното им предназначение. На практика в първата категория в самото начало на войната няма нищо - тя е празна. Във втората роля имат няколко средства: 105 мм корпусни оръдия, 88 мм зенитни оръдия. Впрочем, поначало тези самостоятелни ПТ-батальони (подчинени на корпусно ниво) се създават още от 35-та (ако не и по-рано), но тогава се въоръжават с каквото е достъпно (37 мм оръдия). Но идеята е, че те ще се екипират с каквото "добро" ПТ-оръжие е налично в дадения момент. Знаем, че в ТД се включва по една батарея 105 мм корупсин оръдия, както и елементи с 88 мм зенитки, като и в двата случая тренират и се очаква да усилват при нужда ПТ отбрана, но това е на следващото ниво (дивизионното - органични ПТ средства).
От началото на войната се мисли за подобно високо ниво средство за ПТ-отбрана и решението е да се направи самоходна установка за тази цел. Това е "Панцерегер I". Т.е. още тогава е решено и това, според мен, е първоначалната визия за мобилен танкоразрушител, - че това средство ще е специално, ще е самоходно и защитено и ще се използва само на високо ниво, т.е. в самостоятелни части, които нормално са в РГК. Логично е, че за тази цел се отделя най-мощното ПТ-оръжие, което в дадения момент те налично и може да се качи на наличните шасита, които могат да се ползват. Тогава (1939 г. - когато се взема това решение) единствените достъпни шасита са тези на "Панцер едно", а най-мощното ПТ-оръдие, което може да се намери в арсенала на Вермахта е 47 мм чешко ПТ-оръдие. Затова и двете са удобно комбинирани. Може би ако 50 мм ПТ оръдие (което е по-мощно) е било достъпно, е.. вече влязло в серия към онзи момент, щяха да го използват и него, но не е достъпно.
Та, моята интерпретация е, че поначало, т.е. през целия първи период на войната самоходните ПТ-средства се мислят изцяло като средства за използване на високо ниво - те няма органично да се включват в съединенията, а ще са отделени и на подчинени на ОКХ. Ще се разпределят между армиите според това къде има нужда от усилване на ПТ-отбрана. Т.е. на тях се гледа като на нещо специално, не като на "заместване" на дивизионната или полкова ПТ-артилерия. Затова и смятам, че поначало са мислели да ги екипират с най-мощното достъпно в момента ПТ-оръдие. Показателно е, че на практика единствената ПТ самоходка, която е серийно въоръжавана с ПТ оръдие по-малък калибър от 75 мм е тази (и малко бройки от първите "Мардери", ако правилно си спомням). Всичко друго се въоръжава с каквото е достъпно и най-мощно в момента.
От друга страна, на по-ниско ниво се смята, че ще се ползват "масови" ПТ оръдия, като нуждата от "мощност" е различна на различните нива. Общо взето, на ниско тактическо ниво (батальоните и ротите) няма нищо организационно - ползват се ПТ-роти на полковете (там където ги има). Но се търси добра тактическа подвижност, т.е. оръдията да са по-леки. От друга страна, на това ниво - особено пък в пехотата и мотопехотата, - ПТ-оръдията не се ползват основно за борба с танкове (или само за това), напротив, често те се ползват като полеви оръдия.
Та: поначало няма идея самоходните ПТ-разрушители да се включват на дивизионно ниво или по-ниско и по този начин да заменят лафетната ПТ-артилерия на това ниво. Затова смятам, че няма вероятност 1942-ра да правят нов танкоразрушител, който да не е със 75 мм оръдие, а с 47 мм или 50 мм, без значение дали има "нови модификации на съветски танкове с по-дебела броня" или не. Тези неща на практика са решени по-рано, доста по-рано, изцяло е въпрос кога ще се справят и ще имат необходимите 75 мм оръдия.
Разбира се, по-късно тази първоначална идея се променя и през втория период на войната (1943 г- насетне) общо взето се използват на по-ниско ниво и постепенно се включват в дивизионните средства. Но това е въпрос на промяна в концепцията под влияние на практиката и проблемите с ПТ-отбраната.

Сега, за предвоенното развитие на оръдията за бронирани машини и ПТ-артилерия. Прав си, че преди войната концепцията е, че 30-40 мм оръдие е "достатъчно" за кавалерийски танк - такова е "общото впечатление". Тогава го мислят като достатъчно в ПТ-отношение, достатъчно и срещу пехота (там картечниците са основното).
В средата на 30-те години, т.е. когато се решават тези въпроси в Германия вече има ясната идея, че е най-добре да има един тип танкове, който да решава трите основни задачи, които тогава се поставят пред тях, макар още да не е ясно, дали не е по-добре да има и още един тип за леките разузнавателни задачи. Все още няма яснота за основнто въоръжение на този "основен тип танк", но е ясно, че трябва да е оръдейно. Въпросът е, че няма реалистична възможност повечето танкове да се екипират дори с 37 мм оръдие, затова и предпочитат като временно решение 20 мм. от друга страна, има идея, че е нужно по.тежко оръжие (75 мм гаубица още тогава е избрана за "тежките" танкове). Т.е. осъзнава се, че както за ПТ-отбрана, така и танковете ще са нужни по-мощни оръдия (идеята, че бъдещите танкове трябва да бъдат оръдейни и че е желателно да се екипират и с 50 мм оръдие (като развитие на тези с 37 мм) се появява още 1936 г.): хем да стават за огнева поддръжка на пехотата, хем за борба с вражеска бронетехника. Вероятно част от това е осъзнаването, че сред основните цели на линейните танкове на бойното поле ще бъдат вражеска артилерия (полева, ПТ), огневи точки и пехота в укрепления, а не само вражеските бронирани машини и открито разположени небронирани цели (отново, дискусиите за това текат през 35-та 36-та година основно). Затова се върви към увеличаване на калибъра на основното въоръжение и логичният завършек е 70+ мм за тогавашното технологично ниво: може да действа ефективно по всякакви цели.
Не твърдя, че това "осъзнаване" е масово и всеобщо или "пълно" (мисли се и за танкове със специализирано ПТ-въоръжение), но го има и се вземат съответните стъпки. Факт е, че най-тежкото им масово ПТ оръдие (75 мм) е проектирано още през 1939 г., нуждата от "по-тежко" ПТ оръдие (50 мм) е осъзната поне четири години по-рано. Но възможностите на икономиката са малки, това също е важен фактор. Т.е. има осъзнато "разделяне" между това какво е "желателно" и какво е на практика "възможно".
Логичният въпрос е "защо тогава това не се случва по-рано?" и ти го задаваш (защо 75 мм оръдие е с "нисък приоритет"). Въпросът е, че тук действа един фактор, който ми се струва, че се пропуска: инерцията, възможностите на промишлеността и нужното време за разработка и включване в масово производство. В мирно време общо взето минават 3-5 години между решението , приемането на въоръжение и първите серийни образци. Във военно успяват да го съкратят общо взето до 1,5-2 и нещо години. За 50 мм (ПаК-38) процесът трае от 38-ма до 40-та, реално през 41-ва още са далеч от това да изпълнят нуждите си. За 75 мм трае горе-долу толкова - от 39-та до 42-ра (когато реално се появява в полевите подразделения.
За "ниският приоритет" през 1940 г. има и друго обяснение - Хитлер има един период тогава, когато се "мята" между различни възможности: ту решава армията да мине към мирновременна численост (започват да разформироват съединения) и промишлеността изцяло да мине към нуждите на авиацията и флота, после пак променя нещата, после отново и прочее. По отношение на самия процес на конверсия към военновременна има колебания и прочее.

Та, моето мнение е, че за танкоразрушителите поначало се смята да се слага максимума, наличен към момента - те са средство за усилване на високо ниво. За дивизионната ПТ-отбрана още преди началото на войната 37 мм се смята за недостатъчен калибър и се предвижда да се допълни с 50 мм, т.е. още тогава се смята, че дивизионната ПТ-отбрана трябва да е комбинирана: леки 37 мм (предполагам, основно да подкрепят пехотните роти/батальони) и 50 мм като средство за усилване. Но промишлеността не се справя, т.е. трябва време и затова тези планове са реализирани чак към 41-ва. Твърди се, че идеята за преминаване към 50 мм ПТ-оръдие (за танкове и ПТ-отбрана) е в следствие на информацията аз тежките френски машини, получена преди войната.
Съответно, през 39-та - към края на годината, когато получават информация за тежките съветски машини (поне така се твърди), решават да стартират разработката на 75 мм ПТ оръдие. Предполагам, че отново идеята е това да бъде "тежкият" елемент на дивизионната ПТ-защита, като 50 мм (вече разработващо се) да поеме от 37 мм "леката" роля. Просто инерцията на системата и времето, необходимо от идеята, през разработката до серийното производство си е поне две години. Няма как да се съкрати. Затова и причините за нещо следва да се търсят тогава, когато се взема решението - такава "къса" връзка от типа "този месец забелязахме нов съветски танк, след два месеца въоръжаваме машините си с ново, по-тежко оръдие" няма как да стане - необходимо е повече време за организирането на нещата. Затова и планирането е доста по-далечно.

За мен този въпрос приключва - т.е. изложих си съображенията и мнението, ако намеря нещо ново като информация, ще пиша.

[Gaden Gogi]

Принципно на мене малките оръжия не са ми много интересни, но само цена по каталог не може да се сравнява, дори да става дума за едно и също оръжие.
Пример:
БГ правен калашник, и китайки такъв. Имаме различна технология на производнсто на цев, цевна кутия, затвор, и различни материали и различни покрития. В резултата едното се води за мноого добър автомат, другото е шитня.
Просто ако се ползват евтини материали, бързи -евтини технологии, големи допуски спестиш си хромирането, цевта ще струва примерно 10 пъти по-малко, но и ресурсът ще е в пъти по-нисък, точноста също. По същият начин за останалите компоненти. И малка заслуга има и разликата в заплатите, но малка. плащането или не на R&D също има някаква роля, роялти също, но не съм запознат колко голяма.

[Dinain]

[bigbeer]

По бегли спомени ми се мотае, че най-добрия ПТ вариант на Т-34 бил Т-34-57. Не го произвеждали серийно, само поради сложност май. Не искам да казвам "ниска технологична култура"- звучи предубедено. Ингилизите също намаляват калибъра на някои свои машини за по добра ПТ реализация. Пак по спомени от 57 на 40мм( ориентировъчно, щото стандарта им май не е в милиметри,само заради примера). На този фон, в идеята на дойчовете да качват калибъра бих търсил по-скоро опит за унифициране, а не само ПТ специализация. Знаем за практиката им да създават временни полеви формирования, от наличните фронтови подразделения. Такова унифициране би повишило многофункционалността на парка, работата на полевите ремонтни средства и доставката на муниции. Още повече, че директно прескачат калибрите около 60мм, дългоцевните версии на които биха били по-практични от към бронепробиваемост. Но те са ммм... тясно специализирани? Ако идеята е била основно за борба със съветските ТТ, то във всяко отношение по-практично би било да построят ограничена серия ТД-та със дългоцевно 50+ мм оръдие, на съществуващо шаси + удебелена и силно наклонена челна броня( много по-ефективна при танкови дуели). Извинявам се,че не подкрепям това свое моментно хрумване с материали. Не бих се обидил ако го отхвърлите със 1 изречение. Прото идея.

[Gaden Gogi]

34-57 ne se произвежда в голяма серия защото оръдието му е проблемно, силно форсирано е отделно съветите нямат възможност да го правят. А аз поне ен се сещам на кой танк ингилизите са намалили калибъра.
Колкото до другото- за да постигнеш същата пробивност с по-малък калибът трябва да се ползва висока балистика, което прави оръдието по-скъпо, ниско ресурсно и дълго, като резултат неточно. отделно снарядите като правил са по-скъпо ползват дифицитни материали. Допълнителни бонуси- задброневото действие е по-ниско и пробивноста пада по-бързо с разстоянието, отделно точноста е по-ниска защото снаряда губи по-бързо скорост и бидейки по-лек се влияе повече от странични фактори.

[messire Woland]

57мм съветско ПТ оръдие е с много добри характеристики, затова. Обаче за технологичността и ти спомена, а в случая за руснаците е важна и цената за производство, тъй като се искат количества. Т-34 в тестови количества (т.е. същия случай, както с 57мм оръдие) има и с 45мм L/46 ПТ оръдие. Обаче си остават тестови.
"Намаляването" на калибъра също е условно: първите 76.2 мм оръдия на Т-34ката са с късоцевните Л11, които се представят не особено добре и са заменени с Ф34, което е с L/41.5.
Проблемите на технологичността / тежестта на производство - все пак се искат бройки, армията е голяма - отказват съветите да строят и други танкове, като например Т-50 от 1940та година.

[ValBo]

Зис-2 е бил доста скъп като производство, а и реално е нямало нужда от него до появата на Тигър-а. Затова го спират от производство. За Курската дъга го възобновяват поради недостатъчното количество ЗИС-3, но за кратко.

[gollum]

И аз ще отговаря горе-долу в същата посока, като другите колеги на Bigbeer.
Немските военни специалисти (тук не говорим за Хитлер, а именно за хората, които анализират и разговарят по това "кое е най-добре") още от началото (говорим за 36-та някъде) се чудят дали най-добрия вариант не е един тип танк за екипиране на ТД: плюсовете са много на такова решение. Практиката и възможностите им са отделен въпрос, т.е. говорим за разисквания какво да се прави когато е постижимо. Т.е. калибрите 50-75 мм се обсъждат като най-добри за този (бъдещ) универсален линеен танк. Проблемът им е, че просто няма как да въведат подобна машина сравнително бързо, т.е. има много време да мине, докато стане възможна, а трябва да се обучават хора и да се създават съединения (отделно има много перипетии около това кой е най-добрия вариант за това - на хартия минават и през вариантите, през които минават останалите, т.е. обсъждат се танкови батальони към пехотните дивизии, танкови батальони (в самостоятелни бригади) към корпусите и прочее). Тогава общо взето се ориентират по Франция и останалите държави, използващи танкове от години (но основно гледат Франция).
Що се отнася до задачите, за които се проектират танковете, то те са три: поддръжка на пехотата в настъпление (т.е. поразяване на пехота (картечници), огневи точки, укрепления и борба с ПТ-артилерия (трябва добър ОФ боеприпас и за двете)), борба с танкове (и ПТ-отбрана) и оперативни самостоятелни действия (тук нещата опират повече до обсег, скорост и прочее).
Още тогава им е ясно, че малокалибрените оръдия (20 мм, 37 мм) макар и да дават някаква противотанкова ефективност, не са достатъчни в перспектива (ясно е, че броневата защита ще се увеличава с годините), затова се мисли за 50 мм и "удължено" 75 мм (по същото време започва и разработката на 50 мм ПТ и танково оръдие; 75 мм ПТ и танково започва малко по-късно). Затова на този етап "разделят" функциите между две основни машини (тогава все още всичко е на хартия, защото е ясно, че до 38-39 г. няма да имат достатъчно дори от 37 мм "тройки" и късоцевните 75 мм "четворки") - универсална "тройка" с картечници и 37 мм оръдие (като се обсъжда възможността да се замени после с 50 мм, защото е ясно, че 37 мм още тогава не е достатъчно като бронепробиваемост, а като ОФ съвсем не става) и "артилерийската" "четворка", която е по-универсална, но трябва в перспектива да се въоръжи (когато стане възможно) с дългоцевно 75 мм оръдие. Но дори и тогава е ясно, че късоцевното 75 мм оръдие има по-добра бронепробиваемост, но ниската начална скорост, която го прави идеално за борба с оръдия и пехота в окопи няма да дава достатъчна точност. Между другото, още тогава започват обсъжданията за нужда от пехотен/щурмови "танк" (говори се за 105 мм оръдие), който да се организира в РГК батальони, които да се ползват на високо ниво за подкрепа на пехотата при щурмуване на укрепления.
Та, идеята е, че специализирано ПТ-оръдие с относително малък калибър (напомням, че самите немци експериментират с такива със стесняваща се цев, които са и по-мощни, но със страшно много проблеми и твърде скъпи за правене) има повече минуси, отколкото плюсове. Да, може да има относително висока начална скорост, но при всички случаи зад-броневото действие ще е по-малко (като отбеляза и Гоги), а и бронепробиваемостта ще се постигне по-скъпо и с повече проблеми, отколкото за оръдие с по-голям калибър и по-ниска вътрешна балистика. Да не говорим, че качването на калибъра до 75 мм представлява много добър компромис между бронепробиваемост и общо действие - ОФ боеприпасите вече могат да бъдат достатъчно ефективни за почти всички основни полеви цели.
Има и друг момент - начина, по който става преодоляването на бронята. За по-добра ефективност е желателно калибърът на снаряда да надхвърля дебелината на бронята - тогава ефектът е много по-голям, отколкото когато снарядът е с по-малък калибър от дебелината на бронята. Т.е. ако ще се бориш с танков, чиято основна броня е около 50-60 мм (ефективната) е желателно да го правиш със 70+ мм оръдие, вместо с 50+ мм (или 40+ мм). ТИ можеш да постигнеш съответната бронепробиваемост на висока цена увеличавайки дължината на оръдието и мощността на заряда, както и с използване на специални материали за боеприпаса, но точността, броневия и задброневия ефект ще са по-слаби, отколкото за оръдие по-голям калибър с по-ниска балистика. Да не говорим, че второто оръдие най-вероятно ще е и доста по-евтино, а и ще е по-универсално. Не случайно на специализираните ПТ самоходки предпочитат 75 мм оръдия или пленени 76,2 мм (които тогава са директно достъпни). 60-калибровото 50 мм оръдие няма никакви предимства пред 46 калибровото 75 мм оръдие, а и като цена почти няма разлика.
Затова не мисля, че биха тръгнали на вариант да правят специлизираните самоходки с по-малък калибър оръдие или пък да правят специализиран противотанков танк - това няма да отговаря на концепциите им за използване на линейните машини.

---
При РККА важно е било да оправят проблемите си с качеството на бронебойните боеприпаси за 45 и 76 мм оръдия (интересно е, че тези проблеми са поне от средата на 30-те години, а май успяват криво-ляво да се справят с тях чак към 42-ра). Мисля доста по-важно от мощното 57 мм оръдие, което обаче има ред проблеми в тактически план, да не говорим за цената.

[pnp5q]

Една снимка, да не се губи:

[messire Woland]

Ме-262 в движение на ILA2006 в Берлин, излитане и полет.

[Nick]

Ме-262 в движение на ILA2006 в Берлин, излитане и полет.

Тов. Яковлев казва на тов. Сталин, че това е "лош и опасен самолет".

Имам спомените на известния капитан Браун, пише много интересни неща за 262. Силно впечатляващо е, че двигателят е направен без използване на специални стомани; смяната му отнема 20 минути.

[Amazon]

Разглеждах от любопитство цените на някой тежки немски оръжия. Направи ми впечатление че Тигър е шокиращо скъп 250 000 райхсмарки.
Това на фона на легендарното 8.8 cm Flak струващо 33 600 РМ и на Панцер 5 Пантера на цена "само" 117 100. Ясно че бвойките нямат значение на фона на произведените през войната 50 000 Шърман и 60 000 Т-34. Обаче нямаше ли да е по-добре за немците вместо тези почти 2000 тигъра бяха произвели 16 000 големи оръдия, или 4000 пантери(или 10 танкови дивизии)? Особено след като става ясно че ще отстъпват. Почти при всяка ситуация, в отбрана осем 88 милиметрови, или две батареи е по-сериозна мощ от един тиър. Ясно че същото 88 е едно от най-сложните неща в Тигър, но поне до масовите бомбардировки, немците страдат от липса на ресурси а не от липса на производствени мощности. А Тигър е равно на 50 тона ценни ресурси, енергия и човекочасове с равностойност четвърт милион райхсмарки.