Засега нямам много време, та още не съм търсил описани реални случаи, за това ще гледам да напиша нещо по-нататък.
1) Предварително организирана противотанкова отбрана
Не знам какво разбираш под "масовия случай", но предполагам, че пишеш за танкоразрушителите (бронирани противотанкови самоходки), нали? Те са достатъчно ценни, така че ще се съглася, че сравнително рядко са използвани чисто дефанзивно - не са чак толкова по-евтини от танк, а и рядко са част от наличното на ниво пехотна дивизия, да речем. Затова и по-рядко ще се ползват по описания от мен начин. Ефективният начин да се подготви ПТ отбрана (пак, доколкото съм чел, т.е. това е дискусионен въпрос) изисква организиране на ПТ-рубежи като самостоятелна част от отбраната - добре укрепени и маскирани, където ПТ-артилерия да бъде масирана, т.е. с добри възможности за водене на масиран огън.
Естествено, това изисква разузнаване на местността и известна инженерна работа, така че е свързано със сериозна подготовка за отбрана. От друга страна, най-често условията позволяват подобно нещо, защото в повечето случаи фронтът е достатъчно статичен, за да позволи отделянето на денонощие или повече за подобна задача. Не рядко подобно нещо се прави дори в хода на настъпателна операция (при достигане на линия, която трябва да се задържи и се очаква вражеска контраатака).
Идеята е достатъчно проста: организиране на отбранителната позиция така, че да не може да се разузнава и прострелва (от средства за директен обстрел) отдалеч, т.е. обикновено това е на обратния скат на височина. ПТ-позиции се организират на известно разстояние зад пехотните (говорим за десетки до стотици метри, не повече), като ако е възможно са е организират така, че да "хващат" настъпващите танкове в кръстосан огън (т.е. позициите са под ъгъл спрямо основната отбранителна линия).
За защита от авиация и артилерия се правят укрития (добре маскирани и достатъчно добре защитени) в които се разполагат ПТ-средствата (оръдия, самоходки, понякога танкове) и стоят там до появата на опасност. В този случай (или малко по-рано, предупредени от бойната охрана, която наблюдава или контролира подходите към възвишението (открития склон)) те се придвижват и заемат огневи позиции, като тези позиции трябва да са добре маскирани и достатъчно защитени (ако има възможност).
Ако условията на местността, релефа и позицията го изискват, може да има повече от една огнева позиция за част от ПТ-средствата - за прострелване на различни сектори, да речем.
Огънят по идея се открива от минимално разстояние, т.е. когато танковете са изцяло в зоната на ефективен огън на оръдията и се води с максимално възможна интензивност.
В подобна ситуация ще се съглася с теб: идеята е да не се допусне вражеската атака (танковете и мотопехотата) да пробие основната позиция, така че по-скоро ще се води огън докато се отбие атаката, без препозициониране, освен ако някаква промяна в обстоятелствата не го изисква.
От друга страна, ако атакуващата страна не може да пробие отбраната от раз, най-вероятно ще използва лъжливи атаки с танковете си, за да разкрие огневата система на отбраняващите се, т.е. къде са разположени ПТ-оръдия. В този случай има смисъл от запасни огневи позиции, които да се ползват при следваща атака, както и от връщане на оръдията в укритията след края на атаката. Възможно е използването на запасни огневи позиции и при отразяване на атака от ново направление, защото най-вероятно атакуващите, ако са спрени ще търсят друго направление за атака. Дори може да се наложи маневриране с огневите средства. Т.е. в тези случаи е полезно да се направи съответния труд за създаване на прикрити пътища за маневриране и повече от една огнева позиция.
Обобщение: подготвената отбрана всъщност е масовият случай през ВСВ. Т.е. в повечето случаи се налага да се пробива подготвена отбрана, т.е. добре развита в дълбочина, с маскировка и укрития. Задачата на ПТ-средства е да спрат танковата атака преди да е преодоляла основната линия на защита, така че ще водят огън докато успеят или загубят. Поне в общия случай. Допълнителните позиции по-скоро са допълнителни възможности за следващи боеве.
2) Маневрена отбрана (с предварителна подготовка)
В този случай задачата ще е да се задържи придвижването на противника по дадено направление и да ме се нанесат щети. По идея рядко такива задачи се изпълняват от еднотипно тактическо подразделение, т.е. за да бъде ефективно, на-често ще има нужда от взаимодействие с други подразделения. Ако има време за подготовка е логично такава да се направи: да се разузнае мястото и да се набележат опасните направления, както и подходящи позиции за стрелба. Ако има възможност (това се предвижва и от уставите), да се подготвят огневи позиции, така че изходът от тях да е защитен (спрямо посоката на атака), по възможност и фланговете да са частично защитени, т.е. противникът да "вижда" и да може да атакува машината фронтално, същевременно тя да може сравнително лесно да се изнесе назад, за да напусне позицията си.
Има нормативи за това как подобни позиция се правят със силите на екипажа, но предполагам, че когато е възможно, по-логично е това да се свърши от придадената пехота и най-вече от инженери/сапьори, ако такива са придадени (дори и временно).
Използването на комбинирани подразделения (например, взвод ПТ-разрушители, взвод пехота, взвод сапьори, минометен разчет и прочее) е много масово по време на войната, защото позволява да се организира ефективен бой. В споменатият от теб пример самостоятелен взвод танкоразрушители ще е много уязвим за пехотна атака или за комбинирана атака от подразделение танкове и пехота. Особено в сложен терен.
Целта на отбраняващите се ще е да подготвят нещата така, че да могат да открият ефективен огън от малка дистанция,и да нанесат максимални щети. Оттам-насетне зависи от задачата и развоя на ситуацията. Ако задачата им е да държат позицията, то логично е, че няма да отстъпят веднага след завръзване на огневия бой, а ще се опитат да издържат до края. Но дори и задачата им да е сдържаща (част от еластична отбрана) отново трябва боят да е достатъчно сериозен, за да накарат частта, към която принадлежи вражеското подразделение да се разгърне, т.е. да приеме боя. В подобен случай могат да се изнесат, за да избегнат обкръжение и да дадат бой отново на друго, предварително избрано място няколко километра по-нататък. Това е и основата на еластичната отбрана.
3) Маневрена отбрана (без предварителна подготовка)
Ситуацията е сходна с горната и с описаната от теб, но приемаме, че няма време или подразделението е само, т.е. няма възможност да организира отбранителна позиция. Сега, какви са вариантите в тази ситуация според мен?
Първо, ако могат да организират прикрити позиции, т.е. ефективна засада и подходът на противника е достатъчно ясен и от една страна, то най-вероятно ще разположат четирите машини, така че да покриват едно и също направление и да могат да масират огъня си. Ако възможности са повече, мисля че стандартното е да се разгърнат в полукръг - особено за машини без куполи. Така могат да реагират достатъчно бързо и да покриват фланговете си.
Щом вражеските танкове са появят (и ако имат късмет, това са само танкове), то логично е да ги изчакат да навлязат в зоната на засадата, където огънят и ме ефективен и (евентуално) пристрелян. и да не се издават преди това. Възможно е да разделят взвода на две и да разположат огневите позиции така, че ако танковете атакуват едната, да попаднат под фланговия огън на другата. Та, щом танковете навлязат в съответната зона, логичното действие е да се стреля докато е възможно, максимално бързо и да се опитат да неутрализират колкото се може повече танкове.
Ако си представим относително пресечена или закрита местност, през нея минаващ път, да речем, разположен върху насип или пък ограничен от дървета и вражеските танкове се движат по него, а танкоразрушителите са се разположили в горичка срещу кръстопътя, то могат да изчакат предния танков взвод да се окаже на 50-100 метра от тях и тогава да открият огън. 4 танкоразрушителя лесно могат да изкарат от строя първия взвод с първите си изстрели напълно, след което да продължат да обработват следващия. Съгласен съм, че на този етап няма смисъл да си сменят позицията - ще се опитат да извлекат максималното от засадата.
Ако предположим, че са започнали бой с вражеска част, като първите два танкови взвода са само неин преден отряд или дозор, то логично е, че вражеската част, срещнала съпротива ще се разгърне в боен ред (ще започне да го прави) и първата работа ще е да започне да обхожда позицията на танкоразрушителите. Ако това е част, най-вероятно ще имат пехота и ще я вкарат в действие, ще започнат и обработка с артилерия на линията от дървета. Това е моментът, който ще е подходящ за отстъпление, т.е. след като противникът е спрян за момент и е започнал да се разгръща от походен в боен ред. Т.е. целта е постигната.
Главният проблем е, ако засадата не успее или частта е много голяма и директно започне преследване. В описания случай танкоразрушителите ще са защитени от гората, която скрива пътя им за отстъпление. Ако ситуацията е различна, да речем, използват насип, и се крият на обратния му скат, то тогава могат да се опитат да използват димна завеса. Но при всички случаи е логично първо да се опитат да постигнат максимум с огъня си и чак след това да се опитват да отстъпват - когато има възможност за това.
В крайна сметка, това е стандартният начин за движение в огнева ситуация както за пехотата, така и за танковете - огън и маньовър. Може да се прави дори само с два елемента.
Проблемът с "оставам и се бия" се появява, когато противникът ти е доста по-силен (спомената от теб ситуация - батарея ПТ оръдия (4) ангажира рота танкове, които са преден отряд на бойна група от танков батальон и мотопехотен батальон с придадена артилерия)). Проблемът с по-силния и разнообразен противник е, че лесно може да те обходи и да ти пресече възможността за отстъпление, ако чакаш достатъчно. Или да те "бие" с подходящ инструмент - пехота в този случай. Т.е. целта ти е да спечелиш време и да улучиш пауза, за да се изтеглиш. Разбира се, при организираната ситуация (подготовка) е възможно и в този случай да има път за отстъпление.
По идея огневите позиции трябва да са такива, че да осигуряват фланговете, да осигуряват скрит подход (влизане на позиция и отстъпване извън наблюдението на противника). А опасността основно идва в този момент, когато изходите и пътищата за отстъпление са компрометирани от марша на противника (флангово обхождане).
Ако говорим за еластична отбрана, то в масовия случай се ползва повече от едно подразделение или група, които организират засади по пътя на движение на противника. Щом едната засада се активира, нейните организатори бягат към следващата позиция, като по този начин увличат врага в желаната посока.
А целия разговор тръгна от недостатъците на машините без въртящ се купол в настъпление. Т.е. различна ситуация.
За дистанцията за откриване на огън. Общо взето идеята е, че танковете (настъпващия) имат предимство, ако отбраняващия се открие огън по-рано. Затова се чака и се открива огън от близо - това е изгодно за ПТ-отбрана. Естествено, зависи от средството и от ефективния обсег на двете страни. Да речем, точно тежки ПТ-самоходки с мощни оръдия са добри за водене на далечен бой и доста слаби в близък бой. Т.е. ако разполагаме с тежки ПТ оръдия или самоходки, те най-вероятно ще ангажират противника от далеч, ако терена позволява и противникът няма същия ефективен обсег (и артилерия).
Идеята е, че смяната на позицията е тактическо движени, което изисква определен момент и има смисъл само ако новата позиция ще подобри ефективността на огъня или на подразделението. Като цяло за машините от онова време движението не се съчетава с водене на огън, т.е. или се движат, или стрелят. Изключение е много близка дистанция (няколко метра до няколко десетки метри - нещо, което се случва по-често в срещно сражение). Т.е. изтегляне ако има подготвена възможност за това. И може да е към укритията, ако противникът е решил да се пробва с артилерия или въздушен удар.
Под "презареждане" предполагам се разбира попълване на боекомплекта? ПО онова време задачата изисква прекратяване на сражението. МАй и сега е така. Поне в повечето случаи.
1) Предварително организирана противотанкова отбрана
Не знам какво разбираш под "масовия случай", но предполагам, че пишеш за танкоразрушителите (бронирани противотанкови самоходки), нали? Те са достатъчно ценни, така че ще се съглася, че сравнително рядко са използвани чисто дефанзивно - не са чак толкова по-евтини от танк, а и рядко са част от наличното на ниво пехотна дивизия, да речем. Затова и по-рядко ще се ползват по описания от мен начин. Ефективният начин да се подготви ПТ отбрана (пак, доколкото съм чел, т.е. това е дискусионен въпрос) изисква организиране на ПТ-рубежи като самостоятелна част от отбраната - добре укрепени и маскирани, където ПТ-артилерия да бъде масирана, т.е. с добри възможности за водене на масиран огън.
Естествено, това изисква разузнаване на местността и известна инженерна работа, така че е свързано със сериозна подготовка за отбрана. От друга страна, най-често условията позволяват подобно нещо, защото в повечето случаи фронтът е достатъчно статичен, за да позволи отделянето на денонощие или повече за подобна задача. Не рядко подобно нещо се прави дори в хода на настъпателна операция (при достигане на линия, която трябва да се задържи и се очаква вражеска контраатака).
Идеята е достатъчно проста: организиране на отбранителната позиция така, че да не може да се разузнава и прострелва (от средства за директен обстрел) отдалеч, т.е. обикновено това е на обратния скат на височина. ПТ-позиции се организират на известно разстояние зад пехотните (говорим за десетки до стотици метри, не повече), като ако е възможно са е организират така, че да "хващат" настъпващите танкове в кръстосан огън (т.е. позициите са под ъгъл спрямо основната отбранителна линия).
За защита от авиация и артилерия се правят укрития (добре маскирани и достатъчно добре защитени) в които се разполагат ПТ-средствата (оръдия, самоходки, понякога танкове) и стоят там до появата на опасност. В този случай (или малко по-рано, предупредени от бойната охрана, която наблюдава или контролира подходите към възвишението (открития склон)) те се придвижват и заемат огневи позиции, като тези позиции трябва да са добре маскирани и достатъчно защитени (ако има възможност).
Ако условията на местността, релефа и позицията го изискват, може да има повече от една огнева позиция за част от ПТ-средствата - за прострелване на различни сектори, да речем.
Огънят по идея се открива от минимално разстояние, т.е. когато танковете са изцяло в зоната на ефективен огън на оръдията и се води с максимално възможна интензивност.
В подобна ситуация ще се съглася с теб: идеята е да не се допусне вражеската атака (танковете и мотопехотата) да пробие основната позиция, така че по-скоро ще се води огън докато се отбие атаката, без препозициониране, освен ако някаква промяна в обстоятелствата не го изисква.
От друга страна, ако атакуващата страна не може да пробие отбраната от раз, най-вероятно ще използва лъжливи атаки с танковете си, за да разкрие огневата система на отбраняващите се, т.е. къде са разположени ПТ-оръдия. В този случай има смисъл от запасни огневи позиции, които да се ползват при следваща атака, както и от връщане на оръдията в укритията след края на атаката. Възможно е използването на запасни огневи позиции и при отразяване на атака от ново направление, защото най-вероятно атакуващите, ако са спрени ще търсят друго направление за атака. Дори може да се наложи маневриране с огневите средства. Т.е. в тези случаи е полезно да се направи съответния труд за създаване на прикрити пътища за маневриране и повече от една огнева позиция.
Обобщение: подготвената отбрана всъщност е масовият случай през ВСВ. Т.е. в повечето случаи се налага да се пробива подготвена отбрана, т.е. добре развита в дълбочина, с маскировка и укрития. Задачата на ПТ-средства е да спрат танковата атака преди да е преодоляла основната линия на защита, така че ще водят огън докато успеят или загубят. Поне в общия случай. Допълнителните позиции по-скоро са допълнителни възможности за следващи боеве.
2) Маневрена отбрана (с предварителна подготовка)
В този случай задачата ще е да се задържи придвижването на противника по дадено направление и да ме се нанесат щети. По идея рядко такива задачи се изпълняват от еднотипно тактическо подразделение, т.е. за да бъде ефективно, на-често ще има нужда от взаимодействие с други подразделения. Ако има време за подготовка е логично такава да се направи: да се разузнае мястото и да се набележат опасните направления, както и подходящи позиции за стрелба. Ако има възможност (това се предвижва и от уставите), да се подготвят огневи позиции, така че изходът от тях да е защитен (спрямо посоката на атака), по възможност и фланговете да са частично защитени, т.е. противникът да "вижда" и да може да атакува машината фронтално, същевременно тя да може сравнително лесно да се изнесе назад, за да напусне позицията си.
Има нормативи за това как подобни позиция се правят със силите на екипажа, но предполагам, че когато е възможно, по-логично е това да се свърши от придадената пехота и най-вече от инженери/сапьори, ако такива са придадени (дори и временно).
Използването на комбинирани подразделения (например, взвод ПТ-разрушители, взвод пехота, взвод сапьори, минометен разчет и прочее) е много масово по време на войната, защото позволява да се организира ефективен бой. В споменатият от теб пример самостоятелен взвод танкоразрушители ще е много уязвим за пехотна атака или за комбинирана атака от подразделение танкове и пехота. Особено в сложен терен.
Целта на отбраняващите се ще е да подготвят нещата така, че да могат да открият ефективен огън от малка дистанция,и да нанесат максимални щети. Оттам-насетне зависи от задачата и развоя на ситуацията. Ако задачата им е да държат позицията, то логично е, че няма да отстъпят веднага след завръзване на огневия бой, а ще се опитат да издържат до края. Но дори и задачата им да е сдържаща (част от еластична отбрана) отново трябва боят да е достатъчно сериозен, за да накарат частта, към която принадлежи вражеското подразделение да се разгърне, т.е. да приеме боя. В подобен случай могат да се изнесат, за да избегнат обкръжение и да дадат бой отново на друго, предварително избрано място няколко километра по-нататък. Това е и основата на еластичната отбрана.
3) Маневрена отбрана (без предварителна подготовка)
Ситуацията е сходна с горната и с описаната от теб, но приемаме, че няма време или подразделението е само, т.е. няма възможност да организира отбранителна позиция. Сега, какви са вариантите в тази ситуация според мен?
Първо, ако могат да организират прикрити позиции, т.е. ефективна засада и подходът на противника е достатъчно ясен и от една страна, то най-вероятно ще разположат четирите машини, така че да покриват едно и също направление и да могат да масират огъня си. Ако възможности са повече, мисля че стандартното е да се разгърнат в полукръг - особено за машини без куполи. Така могат да реагират достатъчно бързо и да покриват фланговете си.
Щом вражеските танкове са появят (и ако имат късмет, това са само танкове), то логично е да ги изчакат да навлязат в зоната на засадата, където огънят и ме ефективен и (евентуално) пристрелян. и да не се издават преди това. Възможно е да разделят взвода на две и да разположат огневите позиции така, че ако танковете атакуват едната, да попаднат под фланговия огън на другата. Та, щом танковете навлязат в съответната зона, логичното действие е да се стреля докато е възможно, максимално бързо и да се опитат да неутрализират колкото се може повече танкове.
Ако си представим относително пресечена или закрита местност, през нея минаващ път, да речем, разположен върху насип или пък ограничен от дървета и вражеските танкове се движат по него, а танкоразрушителите са се разположили в горичка срещу кръстопътя, то могат да изчакат предния танков взвод да се окаже на 50-100 метра от тях и тогава да открият огън. 4 танкоразрушителя лесно могат да изкарат от строя първия взвод с първите си изстрели напълно, след което да продължат да обработват следващия. Съгласен съм, че на този етап няма смисъл да си сменят позицията - ще се опитат да извлекат максималното от засадата.
Ако предположим, че са започнали бой с вражеска част, като първите два танкови взвода са само неин преден отряд или дозор, то логично е, че вражеската част, срещнала съпротива ще се разгърне в боен ред (ще започне да го прави) и първата работа ще е да започне да обхожда позицията на танкоразрушителите. Ако това е част, най-вероятно ще имат пехота и ще я вкарат в действие, ще започнат и обработка с артилерия на линията от дървета. Това е моментът, който ще е подходящ за отстъпление, т.е. след като противникът е спрян за момент и е започнал да се разгръща от походен в боен ред. Т.е. целта е постигната.
Главният проблем е, ако засадата не успее или частта е много голяма и директно започне преследване. В описания случай танкоразрушителите ще са защитени от гората, която скрива пътя им за отстъпление. Ако ситуацията е различна, да речем, използват насип, и се крият на обратния му скат, то тогава могат да се опитат да използват димна завеса. Но при всички случаи е логично първо да се опитат да постигнат максимум с огъня си и чак след това да се опитват да отстъпват - когато има възможност за това.
В крайна сметка, това е стандартният начин за движение в огнева ситуация както за пехотата, така и за танковете - огън и маньовър. Може да се прави дори само с два елемента.
Проблемът с "оставам и се бия" се появява, когато противникът ти е доста по-силен (спомената от теб ситуация - батарея ПТ оръдия (4) ангажира рота танкове, които са преден отряд на бойна група от танков батальон и мотопехотен батальон с придадена артилерия)). Проблемът с по-силния и разнообразен противник е, че лесно може да те обходи и да ти пресече възможността за отстъпление, ако чакаш достатъчно. Или да те "бие" с подходящ инструмент - пехота в този случай. Т.е. целта ти е да спечелиш време и да улучиш пауза, за да се изтеглиш. Разбира се, при организираната ситуация (подготовка) е възможно и в този случай да има път за отстъпление.
По идея огневите позиции трябва да са такива, че да осигуряват фланговете, да осигуряват скрит подход (влизане на позиция и отстъпване извън наблюдението на противника). А опасността основно идва в този момент, когато изходите и пътищата за отстъпление са компрометирани от марша на противника (флангово обхождане).
Ако говорим за еластична отбрана, то в масовия случай се ползва повече от едно подразделение или група, които организират засади по пътя на движение на противника. Щом едната засада се активира, нейните организатори бягат към следващата позиция, като по този начин увличат врага в желаната посока.
А целия разговор тръгна от недостатъците на машините без въртящ се купол в настъпление. Т.е. различна ситуация.
За дистанцията за откриване на огън. Общо взето идеята е, че танковете (настъпващия) имат предимство, ако отбраняващия се открие огън по-рано. Затова се чака и се открива огън от близо - това е изгодно за ПТ-отбрана. Естествено, зависи от средството и от ефективния обсег на двете страни. Да речем, точно тежки ПТ-самоходки с мощни оръдия са добри за водене на далечен бой и доста слаби в близък бой. Т.е. ако разполагаме с тежки ПТ оръдия или самоходки, те най-вероятно ще ангажират противника от далеч, ако терена позволява и противникът няма същия ефективен обсег (и артилерия).
Идеята е, че смяната на позицията е тактическо движени, което изисква определен момент и има смисъл само ако новата позиция ще подобри ефективността на огъня или на подразделението. Като цяло за машините от онова време движението не се съчетава с водене на огън, т.е. или се движат, или стрелят. Изключение е много близка дистанция (няколко метра до няколко десетки метри - нещо, което се случва по-често в срещно сражение). Т.е. изтегляне ако има подготвена възможност за това. И може да е към укритията, ако противникът е решил да се пробва с артилерия или въздушен удар.
Под "презареждане" предполагам се разбира попълване на боекомплекта? ПО онова време задачата изисква прекратяване на сражението. МАй и сега е така. Поне в повечето случаи.
Comment