Операция "Барбароса" (версията на Кухулин/Исаев)

[Кухулин]

37 тд в навечерието на боя:




Натъква се на организирана противотанкова отбрана, подкрепена с артилерия. Результат немного предсказуем

[Кухулин]

Доколко разумно е маневрирането с механизираните корпуси? Например 8 МК успява да измине около 500 км преди да влезе в бой, защото различни заповеди го пращат в различни противоречиви посоки.

Опитах се за възстановя пътя на 8 МК. Всъщност огромната част от марша му е преди онзи гореописан "стратегически маньовър" по указание на Жуков. За първи път корпуса влиза в бой на 26 юни при Броди.



Сутринта на 22 юни получава заповед да прикрие Лвов. После го насочват към границата да подпира отбраната. На 23 юни обаче фронта на 5-та армия (северозападно от Лвов) се разпада и въздушното разузнаване докладва, че 1 ТГ настъпва в посока Дубно (североизточно от Броди). Веднага обръщат 8 МК на изток срещу танковете на Клайст. Тук има елемент на предварение - по това време 1 ТГ още не е стигнала тоя рубеж. На 25 юни вечерта корпуса достига Броди, през нощта се подготвя и сутринта влиза в бой. Тайминга е много добър.

Разстоянието по въздух е около 200 км, но на практика машините изминават 415 км.

Длительный марш, проводившийся форсированными
темпами, привел к значительному снижению ударных
возможностей 8-го механизированного корпуса. И ко¬
мандир 8-го корпуса Д.И. Рябышев, и его начальник
штаба А.В. Цинченко в своих отчетах по итогам боевых
действий корпуса оценивают число выведенных в рай¬
он Бродов боевых машин в 40—50% от их наличия на
утро первого дня войны. Однако эти оценки были сде¬
ланы «на глазок». Так, 12-я танковая дивизия вывела на
исходные позиции для атаки утром 26 июня в составе
двух своих танковых полков всего 75 танков из пример¬
но трех сотен, имевшихся на 22 июня*. По оценке шта¬
ба дивизии, ее боевые машины прошли в среднем 415
км, отработав 30—35 моточасов. При этом
осмотр и обслуживание, ввиду постоянно¬
го движения, не проводились. Даже если
вовремя прибывала ремонтная бригада,
догнать свои части вышедшие из строя ма¬
шины уже не успевали. Все это привело к
тому, что от дивизии Т.А. Мишанина оста¬
лась лишь бледная тень.

* ЦАМО РФ, ф. 229, оп. 157, д. 7 т. 1, л. 168.

https://archive.org/stream/LaMayorBatallaDeTanquesDe1941/La%20mayor%20batalla%20de%20tanques%20de%201941_djvu.txt

Въпросния бой е много тежък, корпуса се изтегля, след това участва в споменатия маньовър и малко по-късно престава да съществува.

Та според мен, както и да го гледаме, особено лутане и противоречиви заповеди не се наблюдават. В случая действията са долу-горе оптимални. Просто ситуацията е тежка и взима своето.

[Кухулин]

малко по-късно престава да съществува

През очите на Франц Халдер:

28 июня 1941 года. 7-й день войны
В полосе группы армий «Юг» 8-й русский танковый корпус{76} наступает от Броды на Дубно в тыл нашим 11-й и 16-й танковым дивизиям. Надо надеяться, что тем самым он идет навстречу своей гибели.

29 июня 1941 года (воскресенье). 8-й день войны
На фронте группы армий «Юг» все еще продолжаются сильные бои. На правом фланге 1-й танковой группы 8-й русский танковый корпус{85} глубоко вклинился в наше расположение и зашел в тыл 11-й танковой дивизии. Это вклинение противника, очевидно, вызвало большой беспорядок в нашем тылу в районе между Бродами и Дубно. Противник угрожает Дубно с юго-запада, что при учете больших запасов вооружения и имущества в Дубно крайне нежелательно{86}.
...
На фронте группы армий «Юг» развернулось своеобразное сражение в районе южнее Дубно. 16-я танковая дивизия, оставив высоты в районе Кременца, атакует противника с юга, в районе Кременца 75-я пехотная дивизия наступает с запада, 16-я моторизованная дивизия — с северо-запада, 44-я пехотная дивизия — с севера и 111-я пехотная дивизия — с востока. На стороне противника действует 8-й механизированный корпус. Обстановка в районе Дубно весьма напряженная.

30 июня 1941 года. 9-й день войны
Напряженная обстановка в районе Дубно разрядилась.

http://militera.lib.ru/db/halder/1941_06.html

Не много точно, но поетично

[Кухулин]

След това, когато биха могли да нанесат едновременно удари върху групата на Клайст, те я удрят подред, оставяйки достатъчно време между ударите, така че да не притеснят немците чак толкова. Т.е. механизираните корпуси се ползват пак на части и не провеждат координирани атаки.

Действително ударите са на много места по различно време, но реално няма никаква възможност за събиране на всикчки сили в "юмрук". Това са съединения от целия военен окръг - едни идват от юг, други от север, трети от изток. И са в плачевно състояние. Вкарват се в бой при първа възможност - от една страна да забавят настъплението на 1 ТГ, от друга страна да реализират все пак някаква боеспособност. Защото отгоре на всичко и авиацията дебне в небето. А и самата танкова група е доста разтеглена, дава фронт за няколко удара.

В Украйна, в района на Дубно-Луцк-Броди е и най-голямото танково сражение, някъде тук имахме и тема за него. И при това - насрещно сражение - и двете страни настъпват.

Този модел изобщо не отговаря на реалността и следва да се актуализира. Поради силната съпротива 1 ТГ напредва много бавно, примерно 20 км средно на ден. Поради бавния напредък чистата пехота успява да я следва плътно. Съответно руските танкове, които по ред причини са кажи-речи чисти танкове, биват разкатани на първо място от немската пехота и артилерия. Немските танкови дивизии участват, но нямат решаваща роля. Клайст си ги пази

Малко данни за загубите на 1 ТГ - временни и безвъзвратни:

[Кухулин]

Почти до 44-та, мисля, немците неизменно имат превъзходство в наличните боеприпаси, те.. дори и когато те (както е често през втория период на войната) разполагат с по-малко оръдия, то имат много повече боеприпаси за тях. А това е ключово - техните оръдия, макар и по-малко и по-некачествени, могат да се използват много по-често.

Немецкая танковая
дивизия без средств усиления имела 24
105-мм легких полевых гаубиц ²еFН 18, 12
150-мм тяжелых полевых гаубиц sFН18 (4
из которых часто заменялись 105-мм пуш¬
ками К18). Артполк советской танковой
дивизии по штату вооружался двенадцатью 152-мм
гаубицами М-10 и двенадцатью 122-мм гаубицами М-
30, уступая противнику и качественно (М-10 была сла¬
бее sFН 18 и К18), и количественно.

Възникна казус

[Кухулин]

Опитах се за възстановя пътя на 8 МК.

Това не отговаря на истината. Трябва да се видят всички документи. Има нещо гнило тука.

[messire Woland]

Картата, както писах по-рано, не показва всичко.
Първоначално 8-ми механизиран корпус се съсредоточава в район на около 10 км западно от Самбор, няма го на тази карта, около 70 км от Стрий се намира този район, на запад-северозапад.
По пътя към Стрий се разминават със свои части, 13ти стрелкови корпус, което създава хаос на пътя. В гр. Стрий установяват, че корпусната им ескадрила е унищожена. По съветски изчисления, за 22ри корпусът е минал 81 км.
Все още на 22ри, в 20:40 ч. пращат корпуса към района на Куровице, Винники, Борыниче. Това е на твоята карта, източно от Лвов. Корпусът, без почивка, започва движение в указаната посока. Към 11 ч. на 23ти вече са там.
В този час получават нова заповед, за движение към района на Яворов, Грудек Ягельоньски, Ярына. Основанието е устна заповед на командира на 6та армия, на която корпусът е преподчинен междувременно. Корпусът, без почивка, но в непълен състав продължава движението и към 24 ч. на 23ти стига там. В старата дислокация около Куровице остават танковете на 12та дивизия и артилерията на 7ма. Дотук се смята, че бил минал около 215 км 8ми МК.
Тук вече имат почивка от 6 часа и в 6 сутринта започват движение към Броди, по заповед (вече писмена) на командира на 6та армия. В заповедта се указва, че трябва да нанесат удар заедно с 15ти МК, но нямат идея къде е той, нито 15ти - къде е 8ми.
Тук започват и по-сериозните проблеми, тъй като в обратна посока се движат много други части, включително 32ра танкова от 4ти МК. Според съветските източници, на пътя от Лвов до Броди остават много машини заради технически проблеми и липса на гориво. Маршът към Броди е завършен за около 30-36 часа (около Дубно във "втората половина на 25ти").
Останалите около Лвов части започват сражения с въстаници в гр. Лвов. Там се сражава и 32ра ТД на 4ти МК.
Остатъците от 8ми МК (би трябвало да са около 2/3 от корпуса на хартия, реално - надали) се съсредоточават в района на Сребно, Болдуры, Станиславчик, Ражнюв. Към 6 сутринта на 26ти заемат позиции за атака в района на Гоноратка, Лешнюв, Грыцоволя а целта им е в направление: Броды, Берестечко, Марыся.
По данни на сайта ""mechcorps.rkka.ru": "Корпус до начала боев прошел в среднем 495 километров, оставив на дорогах за время марша до 50% материальной части."
Т.е. около 500 км и загуба на 50% от силата на корпуса.

Там цитират като източници това:
Литература:
1. Попель Н. К. "В тяжкую пору". М. 1959.
2. Рябышев Д. И. "Первый год войны" . М. 1990.
3. Доклад командующего войсками Юго-Западного фронта начальнику Генерального штаба Красной Армии от 7 июля 1941 г. о положении механизированных корпусов фронта. ЦАМО РФ. Ф. 229, оп. 3780сс, д. 1, л. 34. Машинописная копия. См. "Документы".
4. 1941 год - уроки и выводы. М. Воениздат. 1992. Генеральный штаб объединенных вооруженных сил СНГ.
5. Барятинский М. "Средний танк Т-34". Бронеколлекция ¦3(24). 1999. Приложение к журналу "Моделист-Конструктор".
6. Из статьи г-л Д.И.Рябышева в ВИЖе ¦?.
7. Дроговоз И. "Железный кулак РККА. Танковые и механизированное корпуса Красной Армии 1932-41 гг.". М. Техника-молодежи. 1999.
8. ВИЖ - со страницы Алексея Исаева.
9. Желтов И., Павлов И., Павлов М. "Танки БТ. Часть 1. Колесно-гусеничный танк БТ-2" АРМАДА 9. М. 1998.
10. Желтов И., Павлов И., Павлов М. "Танки БТ. Часть 2. Колесно-гусеничный танк БТ-5" . АРМАДА 15. М. 1999.
11. Коломиец М., Мощанский И. Многобашенные танки РККА Т-35, СМК, Т-100. Фронтовая иллюстрация. ¦5. 2000.
12. Пенежко Г. И. "Записки советского офицера. Книга 1. Десять дней". М. Воениздат. 1947.
13. Шашло Т. "Дороже жизни". М. 1973.
14. Белевитнев Р. А. Прометей в танковом шлеме. Художественно-документальная повесть. - Грозный: Чечено-Ингушское книжное издательство, 1975.
15. ЦАМО, ф. 38, оп. 11360, д. 2.
16. ЦАМО, ф. 38, оп. 11373, д. 67.
17. Коломиец М., Свирин М. Т-26: Машины на его базе. Фронтовая иллюстрация, ¹ 4, 2003.

[Кухулин]

Всичко това е хубаво, но посочените източници на места се разминават. А пък комисар Попель бичи с танковете на запад към Перемишль още първия ден:

Танки мчались строго на запад, к Перемышлю, оставляя позади себя симметричные ряды рубцов.

http://militera.lib.ru/memo/russian/popel1/01.html

Всъщност нас точния маршрут не ни интересува, нито ни интересува чак толкова изминатата дистанция (която е различна за различните дивизии, но в доклада на комкора е почти еднаква). Това, което ни интересува, е логиката на заповедите - дали са оптимални или не с оглед на конкретната ситуация. Това мисля да разгледам по-нататък

[messire Woland]

Всъщност нас точния маршрут не ни интересува, нито ни интересува чак толкова изминатата дистанция (която е различна за различните дивизии, но в доклада на комкора е почти еднаква). Това, което ни интересува, е логиката на заповедите - дали са оптимални или не с оглед на конкретната ситуация. Това мисля да разгледам по-нататък

Съгласен, но няма да е лесно. Едно, че трябва да ги имаш пред себе си, второ, не е ясна ситуацията с пътищата тогава, трето, преминаването на корпуса от една армия в друга, която няма идея за това до колко е попълнен и в какво състояние е ... Отделно сведенията им за положението на германските съединения и целите им и съответно планирането за използването на наличните сили.

Прави впечатление, че 8-ми механизиран корпус е юркан почти две денонощия без спиране. Дори и само това, без сражения, ще създаде проблеми с машините. И не е единственият. 4-ти МК е също пращан насам-натам, нали докато 8-ми бърза на североизток, по същото шосе срещу него се движат части на 4-ти МК, които трябва да отидат в бившата негова локация и да извършват задачи там. На мен това ми изглежда хаотично.

[Кухулин]

Прави впечатление, че 8-ми механизиран корпус е юркан почти две денонощия без спиране. Дори и само това, без сражения, ще създаде проблеми с машините.

В ЖБД на 12 тд постоянно се оплакват от недоспиване. А третата безсънна нощ даже им се вижда като четвърта

24 июня 1941
К этому времени в танковых полках осталось в строю не более 35 % боевых машин, остальные отстали из-за ряда мелких неисправностей и переутомления личного состава, который не спал 4-е сутки

http://www.solonin.org/doc_zhurnal-boevyih-deystviy-12-y

[Кухулин]

ОПИСАНИЕ БОЕВЫХ ДЕЙСТВИЙ 8-го МЕХАНИЗИРОВАННОГО КОРПУСА с 22 по 29.6.41 г.

Това е доклад на корпусния щаб със заповедите точка по точка.

1. По приказу командующего 26-й армией ¹ 0021 от 17.5.41 г. части 8-го механизированного корпуса в 5.40 22.6.41 г. были подняты по тревоге и к исходу дня, составляя резерв 26-й армии, сосредоточились в районе Чишки, Ваньковичи, Райтаревиче. За 22.6.41 г. корпус в среднем, с учетом выдвижения частей в районы сосредоточения по тревоге, прошел 81 км.

Тук става въпрос за съсредоточване на корпуса в района на Самбор. Условно Стрий -> Самбор. Това е разгръщане по предварителния план за прикритие на окръга от май месец. 8 МК е в състава на 26-та армия, съответно по тревога разпечатва червените пакети и се разгръща като резерв на армията.

През това време немците настъпват по цялата граница и от гледна точка на фронтовия щаб към 15:00 натиска навсякъде е съизмерим:

луцкое направление – четыре-пять пехотных дивизий и танковая дивизия;
рава-русско-львовское направление – три-четыре пехотные дивизии с танками;
перемышль-львовское направление – две-три пехотные дивизии;
черновицкое направление – четыре румынские пехотные дивизии.

https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B1%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%8B%D1%85_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2/36/001

При Сокаль (между двете армии) прикритието е много слабо, но още няма танкови групи и такива неща. Клайст нарочно забавя вкарването на танковете, както стана дума по-рано. Кирпонос обаче решава все пак да усили района и насочва натам фронтовия резерв - 15 МК. Едновременно с това заповядва разгръщане в тази посока на 4 МК, но понеже корпуса е подчинен на 6-та армия, а не на фронта, командарм-6 се ослушва и праща на север само 2 батальона. С останалата част на 4 МК подпира границата северозападно от Лвов.

Междувременно става ясно, че при Сокаль има пробив и навлизат механизирани части. Де факто срещу тях стои само част от 15 МК (не много боеготов) и част от 4 МК. Фронта спешно иска да прикрие Лвов от север-североизток и да запуши пробива. Тъй като в полосата на 26-та армия няма толкова спешни ситуации, решават да преподчинят 8 МК на 6 А и да го пуснат на север. Сводка в щабана фронта към 20:00:

8-й механизированный корпус (переподчинен из 26-й армии в 6-ю армию) к утру 23.6.41 г. выводится в район Куровице, Винники, Борыниче в готовности к контратаке мотомеханизированных частей противника, обнаруженных в района Сокаль.

https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B1%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%8B%D1%85_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2/36/003

Съответно 8 МК получава заповед в 20:40:

2. В 20.40 22.6.41 г. корпус, не успев полностью сосредоточиться в районе Чишки, Ваньковичи, Райтаревиче, приказом командующего Юго-Западным фронтом был выведен в новый район Куровице, Винники, Борыниче. По этому приказу корпусу ставилась задача: после ночного марша к утру 23.6.41 г. сосредоточиться в районе Коровице в готовности парирования удара мотомеханизированных соединений противника в направлении Броды и войти в подчинение 6-й армии.

Тук трябва да се отбележи, че вече не става дума толкова за удар по Сокаль, колкото за париране на евентуално югоизточно настъпление. Още на тоя етап фронта подозира намерения за котел около Лвов.

[gollum]

аз мислех да отворя отделна тема за тези сравнения, така че тук - накратко:

Възникна казус

То аз вярно не съм се изразил правилно (не "по-некачествени" (в смисъл на по-лошо изработени), а с по-слаби характеристики), но там давах обща характеристика, т.е. за дивизионната им артилерия като цяло (при отделните оръдия/гаубици има разлики - някъде едните имат по-добро - другаде, другите). В частност погледнато, немската дивизионна артилерия е въоръжена с 105 мм гаубици и 150 мм гаубици, грубо три към едно, т.е. три леки дивизиона към един тежък - там говорихме за стрелкови и пехотни дивизии. В РККА съответно като "лека гаубица" използват 122 мм М-30, а като тежка - 152 мм М-10. При ПД/СД това означава общо взето 36 х 105 мм LeFH 18 + 12 (в някои са по 9) х 150 мм sFH 18 срещу 32 х 122 мм М-30 (макар и да не е само този модел) и 12 х 152 мм М-10 (тук също се ползва повече от един тип - 1909/30 е по-масова), обаче плюс 16 х 76,2 мм дивизионни оръдия (Ф-22 или УСВ). За техническите детайли - не съм артилерист, така че се доверявам на статиите, описанията и ТТД, на които съм попадал (но пък и Исаев не е специалист по тези неща).
Няма да те отегчавам с детайли (можеш и сам да ги погледнеш), но накратко: немската тежка гаубица има малък превес в обсега (около 1 км) и малко по-тежък боеприпас, за сметка на това съветската е с повече от 1 тон по-лека и има по-голяма възможност за вертикално насочване (като мортира). При лекия калибър е донякъде обратното - съветската е доста по-тежка (с около тон), но има по-голям обсег (повече от километър) и има доста по-тежък боеприпас (калибъра си казва думата), разликата във вертикалното насочване е сходна. Ако ги смяташ като огнева производителност, то общата ще е нещо като 2,088 т/мин. + 4,262 т/мин. (тежък/лек калибър) за немските спрямо 1,968 т/мин. + 4,186 т/мин. (тежък/лек) + 1,240 т/мин. (за дивизионните оръдия), т.е. 6,35 т/мин. спрямо 6,15 т/мин. (без дивизионните) до 7,4 т/мин. (плюс 76,2 мм дивизионните). Т.е. двата артилерийски полка на съветската СД образец 41-ва имат малко по-мощна дивизионна артилерия от немската ПД. Но съветските дивизионни гаубици са малко по-различни като идея, а с времето (в немската дивизионна артилерия през войната няма особени промени) получават по-добри (според мен) гаубици (122 мм). Сега, въпросът е, както посочих и по-рано, че след лятото дивизионната артилерия на СД претърпява сериозна промяна и "новия тип" дивизии са с много по-слаба и лека дивизионна артилерия (лекия калибър става 76,2 мм, а тежкия (когато го има) е 122 мм). Т.е. от 42-ра вече сравняваш немска ПД ориентировъчно с 27 х 105 мм плюс 9 х 150 мм (те съкращават по една батарея във всеки дивизион) с нещо от типа на 20-30 х 76,2 мм и, евентуално 12 или малко повече 122 мм гаубици.
От статията за М-10:

На момент принятия на вооружение орудие М-10 было современным образцом, отвечающим всем предъявляемым РККА требованиям к тяж¸лым гаубицам. При сравнении с зарубежными аналогами М-10 как минимум не уступает лучшим мировым образцам. Для сравнения, наиболее массовая немецкая 150-мм тяж¸лая полевая гаубица s.F.H.18 имела максимальную дальность стрельбы 13 325 м, превосходя М-10 почти на километр, но одновременно была на тонну тяжелее (походная масса 5510 кг), что сильно ограничивало е¸ подвижность[18]. Обладающую отличными характеристиками (дальность стрельбы 12 500 м, масса в походном положении 3500 кг) более совершенную гаубицу s.F.H.36 немцам в крупносерийное производство запустить не удалось[19]. Чехословацкая 150-мм гаубица K4 (немецкое название s.F.H.37[t]) имела дальность стрельбы 15 750 м и массу 5730 кг, существенно превосходя М-10 по дальности стрельбы, но при этом сильно уступая в мобильности (это орудие ближе к мощным гаубицам-пушкам)[20]. То же самое можно сказать про 149-мм итальянскую гаубицу фирмы «Ансальдо» (14 250 м, 5500 кг)[21] и американскую 155-мм гаубицу M1 (14 600 м, 5800 кг). Французские 155-мм гаубицы Шнейдера обр. 1917 г. уступали М-10 как по дальности стрельбы (11 200 м), так и по массе (4300 кг) и к началу Второй мировой войны явно устарели[22], как и британские 6-дюймовые гаубицы Виккерса, созданные в 1915 году[23]. Сравнение с более поздней 152-мм гаубицей Д-1 показывает, что оба орудия имели свои преимущества и недостатки — при одинаковой баллистике Д-1 была на тонну легче, но имела на 15° меньший угол горизонтальной наводки, а также была снабжена дульным тормозом, сильно демаскирующим орудие при стрельбе

Интересно е, че в СССР за "лек" калибър приемат по-тежка от "стандартната" гаубица (стандартния като цяло е около 105 мм), т.е. и самото оръдие става по-тежко (но пък с по-мощен боеприпас), за сметка на това при тежкия калибър приемат на въоръжение по-лека гаубица (в сравнение с повечето други армии). Друг интересен момент е, че съветските гаубици имат по-голям обсег на вертикално насочване, т.е., да цитирам статията:

Бо́льший угол возвышения у М-30 позволял добиться лучшей по сравнению с le.FH.18 крутизны траектории снаряда, а следовательно и лучшей эффективности при стрельбе по укрытой в окопах и блиндажах живой силе противника.

(в текста е за М-30, но същото важи и за М-10 спрямо немската 150 мм гаубица).
Та, не съм съгласен с Исаев, че М-10 е качествено по-слаба от sFH18 (а не знам защо въобще включва 105 мм корпусно оръдие в сравнението). Мисля че няма чак такава принципна разлика - сходни възможности. Разбира се, 24 срещу 36 оръдия (ТД) си е по-малко, още повече, че съветските ТД най-често не разполагат дори и с тази артилерия (нито пък с какво да я транспортират) в онзи момент, за разлика от немските.

А по-общо - проблемът им е с влекачите (вероятно), отделно с персонала и наличието на оръдия, та затова и с премахването на корпусите и опростяването на структурата на СД на практика спират производството на 152 мм гаубици (остават си с по-мощните тежки оръдия-гаубици, които са се използвали на корпусно ниво) и като цяло през войната съветската артилерия най-често използва с "едно ниво" (една стъпка, грубо казано, надолу в калибъра) по-маломощни оръдия от немската. Но това не е така през лятото на 41-ва.

[Кухулин]

Да, така погледнато са горе-долу сходни, поне на теория. На практика ми стана тъжно, като четох как Попель щурмувал Дубно с три полеви оръдия Може би тези неща наистина са за отделна тема, че тука много неща се посъбраха.

Междувременно продължаваме с приключенията на 8 МК и целесъобразността на тия зигзаги

Вечерта на 22.6 корпуса тръгва от Самбор със задача сутринта да е около Лвов и да попречи на югоизточното немско настъпление от Сокаль. По това време в щаба на фронта пристигат Жуков и Хрушчов да наведат малко порядък. Вникват набързо в обстановката и Жуков се хваща за 6-та армия:

Жуков поинтересовался, имеем ли мы проводную связь с Музыченко. Получив утвердительный ответ, генерал армии сказал, что побывает у него, а пока переговорит [119] с ним. Кирпонос распорядился немедленно вызвать командующего 6-й армией к аппарату. Выслушав доклад командарма о состоянии войск, о противнике, Жуков особо водчеркнул, насколько важно, чтобы 4-й мехкорпус как можно быстрее был переброшен на правый фланг армии.
Вскоре Г. К. Жуков в сопровождении представителей штаба фронта выехал в 8-й механизированный корпус генерал-лейтенанта Д. И. Рябышева, чтобы на месте ознакомиться с состоянием его войск и ускорить их выдвижение из района Львова на Броды.

http://militera.lib.ru/memo/russian/bagramyan1/02.html

На командарм-6 му се налага бързо да прати останалите части на 4 МК в района на пробива и да насочи в същата посока 8 МК. Източно от Сокаль, в Радзехув, се очертава сражение... Обаче:

Когда генерал Варенников доложил о местонахождении 8-го мехкорпуса, то нам стало ясно: на его ввод в сражение мы пока не можем рассчитывать.

Тоест 8 МК не може да стигне навреме и остава в разположение на 6-та армия.

Тука идва един мътен момент. Дали с някакво одобрение, дали без одобрение, командарм-6 дръпва 8 МК да подпре границата на мястото на 4 МК, вместо да го прати веднага към Броди.

К этому же времени был получен устный приказ командующего 6-й армией о повороте корпуса и сосредоточения его в районе (иск.) Яворов, (иск.) Грудек Ягельоньски, Ярына.
Корпус (без танковых полков 12-й танковой дивизии и артиллерийского полка 7-й мотострелковой дивизии, сосредоточившихся в районе Куровице) сосредоточился в указанном районе к 24.00 23.6.41 г.

Но докато корпуса се движи към новото си назначение, сражението при Радзехув е изгубено от руснаците. Вечерта щаба на фронта получава информация, че немците пробиват на изток.

По данным авиационной разведки, из района Радзехув в направлении Берестечко и Броды в 16 часов выдвигалось большое количество танков и к 16 часам 20 минутам Берестечко и Горохув были заняты мотомеханизированными частями противника.

https://ru.wikisource.org/wiki/%D0%A1%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%B1%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%8B%D1%85_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B2/36/006

Съответно 8МК спешно е свален от новата си задача и е пратен в направление на Броди да удари настъпващата 1 ТГ.

Какъв извод можем да направим от всичко това? Въпреки странния си маршрут, 8 МК през цялото време получава адекватни заповеди, като изключим тия леки своеволия на командарм-6 Музиченко. Дори да го нямаше това отклонение, положението на корпуса нямаше да се измени съществено. Да кажем 400 км преход вместо 500 и дватрийсет танка повече в боя. А чия е грешката, поне аз трудно мога да преценя...

[Кухулин]

На практика ми стана тъжно, като четох как Попель щурмувал Дубно с три полеви оръдия

Дивизию застигает темнота. Имеются в результате боя до 30 танков подбитыми и сожж¸нными, связь с отдельными танками, проскочившими на западную окраину Дубно, потеряна. ГАП в составе тр¸х орудий полностью расходует боеприпасы и теряет матчасть от сильного артогня из Дубно.

http://www.solonin.org/doc_zhurnal-boevyih-deystviy-34-y

И те трите сигурно са били 122 мм...

[messire Woland]

Поначало 8ми МК има 142 оръдия и 152 миномета. Какви са били сега не мога да намеря, но имат 359 трактора.
Имат 2 гаубични (12ти и 34ти) и 1 артилерийски полк (23ти).