Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Американо - индианските войни

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    На изток бобрите биват почти поголовно изтребени още в началото на 19 в., докъм 1810-15 г. Първите изследователски експедиции на запад от Мисисипи и Мисури (напр. Луис и Кларк) докладват за огромния брой бобри. Между 1820 и 1850 г. е епохата на т. нар маунтинмени - това били почти единствените бели по тези земи. За няколко десетилетия бобрите са подложени на интензивен лов от бели и индианци и в навечерието на Гражд. война и на запад са силно намелели. Интересно е, че се появяват трапери-индианци от източните племена (делавари, ирокези, шоуни), които щъкат дажи из Скалистите планини. Това е защото през 30-те год. на 19 в. някои от източните горски племена са насилствено изселени в т. нар. Индианска територия, днешна Оклахома. Знаете - "Пътят на сълзите" и т.н.

    В средата на 19 в. модата на боброви шапки, яки, шуби и пр. отминава и това спасява бобрите от пълно унищожение.
    Прибл. от 1840 г. започнва и усилена търговия с бизоновни кожи, която особено се разраства между 1860 и 1880 г. На Запад бизоновата кожа става еквивалент за размяна. Между индианците от Великите равнини по-скоро конете имат тази функция.

    Comment


      бъди сигурен, че четем с интерес, въздържайки се от коментиране, за да не разводняваме темата.
      Само да потвърдя думите на boilad.

      Ако искате, ще разкажа за някои от тях тук.
      Разбира се. По твой избор. Единствената причина че не получаваш отзиви, е че не искаме да цапаме темата.
      This is my signature. There are many like it but this one is mine.

      Comment


        [QUOTE=Blackwolf;. Ако искате, ще разкажа за някои от тях тук. [/QUOTE]

        Ис-ка-ме ! Ис-ка-ме !

        Comment


          Друг епизод от Революцията (индианците са на британска страна).

          Годината 1777 била тежка за заселниците от горното течение на Охайо. На 11 септ. шоуните убили трима мъже и едно момиче на р. Гринбриър. Сенека атакували опълченци близо до форт Лигониер, убили 4-ма и взели няколко човека в плен. На 25 септ. пак там виандотите пленили петима рейнджъри.

          На 25 септември кап. Фореман повел 45 войници и опълченци от форт Хенри в патрулна обиколка в околността. Пътя на отряда минавал през т.нар. Теснини – местност, прорязана от овраг със стръмни склонове, идеално място за индиански засади. Скаутът и опитен фронтирсмен (пограничен жител) Бил Лин отказал да води отряда от там и предложил по-безопасен маршрут. Капитанът отказал, между него и скаута се разгорял спор, в резултата на който Лин и още трима души напуснали отряда. Ясно е какво е представлявала американската армия по онова време... ;-)

          Фореман повел отряда нататък и навлязъл в оврага. Дъното му неочаквано за белите било осеяно със сребърни пръстени, обеци, гривни и мъниста. Войниците радостно се втурнали да ги събират, разпръсвайки се наоколо. Капанът хлопнал!
          По склоновете на оврага били залегнали 40 виандоти на Полукраля (Half King – с това име са известни няколко вождове, живели по различно време – първия е известния Tanacharison1 ок. 1700-1764; този в случая е друг, живял по-късно). С първия залп били убити Фореман, сина му, двамата му племенници и сержантите.
          Без да оказват съпротива американците се разбягали, индианците се спуснали след тях. При първите гърмежи Лин се хвърлил към мястото на атаката; той извлякъл от оврага ранения редник Уилям Кулен, скрил го в храстите и се втурнал към форта за подкрепление. Във форта и селището събрали голям отряд и предпазливо приближили към мястото на атаката. Там намерили скалпираните тела на 22 човека. Погребали ги в братска могила, а през 1835 г. там издигнали паметник. Шестима американци били пленени. От тях оцелял само един – Джонатан Пух, който прекарал при виандотите четири и половина години и се върнал през 1782 г. Близките му го смятали за отдавна мъртъв и даже отначало не го познали.

          Индианците с пленниците се отправили в индианското селище Гошостон (до този момент неутрално). Там те с гордост показвали скалповете. Полукралят обявил, че попадналите в засада американци са отивали да разрушат Гошостон, след което жителите твърдо застанали на британска страна. ;-)
          Индианските нападения по тези места продължили дълго. Последният рейд бил през септември 1781 г. Индианците убили 12 заселници, а също така обстреля отрад от местната милиция. Осем опълченци били убити, останали избягали.

          По: Nester, „The frontier war for American independence”; De Hass, „History of the early settlement and Indian wars of Western Virginia”; Eckert, „That Dark and Bloody River”

          Последната книга е много интересна. Алан Екерт проучва значителна по обем историческа литература, мемоари на съвременници, работи с много архивни документи и пр. и в резултата се появява книгата „That Dark and Bloody River” (става въпрос за Охайо), която е нещо като документален роман. Фактически 95% от съдържанието, макар и белетризирано, точно следва историческите факти, често се цитират големи пасажи от съответните спомени, документи и хроники, вкл. такива конкретни епизоди.
          Странно, но преди няколко години си я купих от една книжарница в София за 10-15 лв. А книгата е 850 стр. ;-)

          Comment


            От 1777 до 1782 г. шоуните, чикамога, минго и делаварите убили повече от 2 хил. заселници по време на нападения в Кентъки – „Тъмната и кървава земя“, както я наричали тогава. Голям брой американци попаднали в плен – напр- през лятото на 1780 г. при поддръжка на английската артилерия били разрушени две укрепени селища (т.нар. „станции“) и били хваната 450 души. Американците в отговор на това извършвали походи срещу индианските селища, някои от които бели успешни, други – не. Например през 1782 г., вече след края на Америк. Революция, такъв бил похода на полк. Крауфорд (450 души опълчение), който завършил с разгром, а самия Крауфорд умрял на кола на мъченията. Но да не се отклоняваме.


            Сев. Америка през 1783 г. с Испанска Луизиана

            По сведения на скаутите кентъкците узнали, че сред ненавистните нападетели шоуни през 1779 г. е настъпил разкол и голяма част от индианците, които не желаели повече да воюват се преселили в испанската част на Луизиана на територията на сегашния щат Мисури в Кейп Жирардо(виж картата; прочее част от тези територии през 1800 г. Испания отстъпва на Франция, която пък през 1803 г. ги продава на САЩ). Фактически столицата на шоуните Ню Чиликоте почти обезлюдява и от ок. 1200 жители в нея остават ок. 300 д., в това число стотина воини, по-голямата част от които били по това време в бойни походи. Полк. Боуман решил да се възползва от това и да организира наказателна експедиция. През май 1779 г. 295 опълченци пресекли р. Охайо (на переправата направили база и оставили 30 човека) и вървейки по р. Литъл Майями достигнали Ню Чиликоте. Решили да нападнат селището сутринта, като се разделили на три отряда. Според плана два от торядите трабвало да атакуват и да подгонят бягащите индианци към засадата, където ги очаквал третия отряд. Но на сутринта нещата се развили не по плана…

            Един връщащ се от лов шоуни открил следите на големия отряд и се приближил до мястото, където били залегнали опълченците. Един от тях, Джейкъб Стърнс не издържал, стрелял по индианеца, а след това изтичал да го довърши с томахавката си. В селището се вдигнала врява, разлаяли се кучетата. Жените викали „Кунтук, кентук“ (т.е. кентъкците) и заедно с децата се спуснали към дома на съвета – укрепена постройка от дебели трупи с бойници, ок. 60 фута (19 м.) в диаметър. В момента на нападението в селото имало 25 воини и 15 юноши и в суматохата не всички от тях успели да си вземат оръжието (Екерт смята, че между тях бил и младия Текумсе). Това е известно по разказа на Джоузеф Джексън, който по това време се намирал в плен; когато започнало нападението го вързали за централния стълб в дома на съвета. Кентъкците в самото начало на атаката започнали да високо да викат на белите пленници да не се страхуват, бързо да бягат при тях, тъй като те (кентъкците) са много и ще разбият индианците.

            В същото време вождът на шоуните Черната Риба (Чиунгала) призовавал воините да се сплотят и раздавал заподведи. Опълченците ги чували добре и ги разбирали, тъй като някои от тях знаели шоунски, научен докато са били пленници или от търговските контакти с индианците. Воините се отправили към дома на съвета, където практически се събрало цялото индианско населиние, което не успяло да избяга. Ок. 15 американци се хвърлили в атака срещу укреплението, но скоро за свой ужас осъзнали, че са сами. Останалите 250 опълченци въпреки обстрела от страна на индианците се разпръснали по индианските жилища да грабят. Много от тези жилища били построеуни в европейски стил, от дърво и камък. Кентъкските опълченци пълнели приготвените чували с индианско имущество – сребърни украшения, дрехи (понякого много скъпи, купени за много пари от търговците), други скъпи предмети – купени или още по-често плячкосани по време на индианските нападения. Въобще нещата все повече придобивали облика на типичен пограничен набег – за скалпове, но и за плячка в още по-голяма степен.

            В Чиликоте имало даже магазини (държали ги английски и френски търговци) и дори… книжарница! Така че тези 15 американци, които за своя зла участ решили да атакуват укреплението се оказали в опасно положение и никой не им идвал на помощ. Под огъня на шоуните (а практически всички горски индианци бил добри стрелци!) седмина от тях скоро били убити, а останалите, мнозина от тях ранени, се скрили зад една купчина трупи. Стрелбата се водела и по плячкосващите къщите опълченци и двама от тях също били убити, но най-интересното е ,че те не прекъснали своето увлекателно занимание. ))) Полк. Боуман решил да командва отстъпление. Някои опълченци го послушали и се оттеглили в края на селото, където офицерите се опитали да ги организират отново в боеспособен отряд. Други продължили да плячкосват или с напълнени чували на гръб се оттегляли през околните царевични ниви. Тогава от гората при кентъкците излязла една негърка. Тя съобщила на офицерите, че по чудо успяла да избяга от индианците и че на помощ на шоуните идва ужасния Саймън Гирти, „белият дивак“ (за него може да разкажа някой път) и с него стотина минго. Офицерите не и повярвали (и правилно – негърката всъщност била индиански шпионин), но слуховете плъзнали сред опълчението. Скоро заговорили за 200 минго, после за 500…


            Започнала паника. Боуман заповядал отстъпление и американците спешно напуснали бойното поле, водейки ок. 600 завладени коня (различните източници споменават числото от 150 до 600; по онова време горските индианци имали известно количество коне, но ги използвали предимно за транспорт – из горите няма много възможности да препускаш – конната култура се оформила далеч от тези територии, в Равнините на границата на 17 и 18 в., и белите по това време имали все още слаб досег с този регион).

            След отстъплението на амреканците индианците намерили в селото един мъртвопиян американец и стария шаман Асатакома го съсякъл с брадва. Но битката не завършила с това. Шоуните трпгнали по следите на отстъпващото опълчение. Намиращите се в селото 25 воини преследвали американците и при всеки удобен случай стреляли по тях. Полк. Боуман вече не можел да контролира ситуацията, но сред орпълченците имало няколко смели ипитни погранични жители, които контраатакували периодично преследващите ги шоуни, наистина без особен успех. Така продължило няколко дни. Колко американци са били убити при отстъплението не е точно известно (Екерт говири за 21, другите източници не уточняват). През първите нощи на отстъплението белите се опасявали дори да палят огньове. Индианците успели да си върнат част от завладените коне и имущество, но у кентъкците все пак останало много нещо. След връщането на опълчението плячката била продадена на аукцион на обща стойнот 34 хил. колониални фунта – за времето голяма сума!

            Общите загуби на индианците били по различни данни от 2 до 7 човека (в това число умрелия от раните си две седмици по-късно Черната Риба), на американците от 9 до 30 убити и ок. 60 ранени.

            По: „Ohio Archaelogical and historical publication“, т. 19 – „Bowman expedition“;
            „Ohio Archaelogical and historical publication“, т. 22 - „Bowman Campaign of 1779» (спомени, рапорти, писма, карти);
            В. Mann, „George Washington War on Native America“ (тя е от т.нар. „ревизионистка“ школа, проиндианска, белите са злодеи, индианците са ангели, но тази експедиция е добре описана) и разбира се нашия стар добър Eckert, «That Dark and Bloody river».

            Исторически реконструкции на шоуни от епохата на Американската революция. Участват индиански актьори. Точно пресъздаване на детайлите на облекло, украшения, оръжие и пр.
            Корица на една от биографиите на Саймън Гирти, "ужасният бял индианец".





            Last edited by Blackwolf; 24-11-2013, 16:10.

            Comment


              Може ли един въпрос? Как индианците са се снабдявали с пушки и най-вече с амуниции? И срещу какво са ги търгували? В популярната литература, индианските войни с въоражени главно с лъкове и тук-таме с пушки. От тази тема става ясно(поне на мен така ми се струва), че това не е точно така. Освен пушки на индианците са им трябвали също стоманени ножове и сечива. А те такива не могат да произвеждат. Набези? Търговия? Награда за участие в кампания на страната на американци/англичани/французи?
              This is my signature. There are many like it but this one is mine.

              Comment


                По най-простия начин - с търговия най-вече. Писахме по-напред вече какво е било валутата им. В горите след 1700 г. естествено всички са били с пушки (от средата на 17 в. поне 2/3 вероятно).
                В другите части на Америка е било по-различно. Във всеки културно-географски регион на Сев. Америка (те са 7-9 според различните класификации) използването на европейски стоки си има свои особености, а като имаме предвид, че контактите с белите са различни през един период от 300 год., нещата не са еднакви. Примерно когато източните племена се сблъскват с белите и вече водят войни (от първата половина на 17 в.), на Запад много индианци виждат бели хора след 100-150 год.

                http://questgarden.com/62/73/3/08031.../nativemap.gif

                Comment


                  Ясно, ти и в предишният текст споменаваш, че в столицата на Шуоните е имало магазини на френски и английски търговци. Просто помислих че това е изключение. Никога ли не си срещал за забрани да се продават огнестрелни оръжия и амуниции за тях на индианците? Не че до към втората половина на 19-ти век такава забрана би имала някакъв особен ефект. Аз съм срещал за забрана да им се продава алкохол, но това май беше от краят на 19-ти век.
                  This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                  Comment


                    По принцип в английските и френски владения, а по-късно в американските не е имало такива забрани. В испанските обаче е имало. Испанците не са търгували с огнестрелно оръжие, затова тези племена, които са били техни съюзници са били в неравностойно положение спрямо тези, които са купували пушки от англичани и французи. Виж за алкохола е имало забрани, особено след 1870 г., но тогава независимостта на повечето племена вече е била в последните си години.

                    Comment


                      Много интересно, поздравления!
                      Като стана дума за оръжията на индианците, ще вметна за "бойната тояга" - това оръжие ме интригува, откакто гледах "Последният Мохикан" навремето.





                      Както казва статията, до ден днешен е мистерия как се появил дизайна на това оръжие - дали произлиза от мускет, от имитация на мускет, или просто съвпадение.
                      "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                      "But I know none, and therefore am no beast."

                      (Richard III - William Shakespeare)

                      Comment


                        Ами то точно така се казва - "гънсток", т.е. приклад.

                        Ето тук (в един от ножарските форуми) може да видите нещо, което бях писал преди време.

                        Comment


                          Е, да де, ама дали е наречена така от белите, защото формата й наподобява мускет (приклад) и за да се различава от другите видове бойни тояги, или това й е оригиналното название, дадено от индианците?
                          "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                          "But I know none, and therefore am no beast."

                          (Richard III - William Shakespeare)

                          Comment


                            Това е английското име, иначе предполагам различните племена са си имали съответни названия на своя език. Както всичко останало.

                            Comment


                              Click image for larger version

Name:	kentucky 005.JPG
Views:	1
Size:	188.9 КБ
ID:	537988Като се хване един кентъкийски мускет за цевта , за да се ползва като тояга , съвсем естествено е ударната му част да бъде огнивото - ударникът на кремъчния механизъм . На същото място в индиянската сопа е монтирано металното острие ... копирали са по техният дивашки начин бели неща ...

                              ПП
                              Това е една моя капсулна реплика в .44калибър .

                              Comment


                                Чета го Линдърман и съм доволен ...

                                Comment

                                Working...
                                X