Американо - индианските войни

[Guy de Mont Ferrand]

In the fall of 1867, Crazy Horse invited Black Buffalo Woman to accompany him on a buffalo hunt in the Slim Buttes area of present-day northwestern South Dakota. She was the wife of No Water, who had a reputation for drinking too much. :http://en.wikipedia.org/wiki/Crazy_Horse

[mokria]

Изрових една книга от детството ми - Индианци на Бойната пътека. Писателят е Д-р Милослав Стингъл от тогавашната Чехословакия ,специалист -етнограф. Издателство на Отечествения фронт 1983.
Описва доста подробно повечето войни ,битки и личности.

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=8&ved=0CGQQFjAH&url=http%3A%2F%2Fbooks.google.com%2Fbooks%2Fabout%2F%25D0%2598%25D0%25BD%25D0%25B4%25D0%25B8%25D0%25B0%25D0%25BD%25D1%2586%25D0%25B8_%25D0%25BD%25D0%25B0_%25D0%25B1%25D0%25BE%25D0%25B9%25D0%25BD%25D0%25B0%25D1%2582%25D0%25B0_%25D0%25BF.html%3Fid%3D252HtgAACAAJ&ei=ScEdUvqtNKXQ0QXX2ICYAw&usg=AFQjCNFPQBjbFBrWkWfWnsZsA_-EuN8vPQ&sig2=Mb4sV7wX-NAbAn0j002khA&bvm=bv.51156542,d.d2k&cad=rja

[Blackwolf]

Историята с Лудия Кон и Безводния е много особена. Заради нея го лишават от званието Носител на Бойна Риза. Във Великите равнини носенето на специална бойна риза означавало особен статус. Това били хора не само които са се отличили най-много на военната пътека, но към носителите на ризи имало строги морални изисквания, те трябвали да спазват неотклонно определен кодекс на честта, да имат безукорно поведение. А Лудия Кон си позволил да примами чужда жена. Затова бил лишен от това високо отличие, което било голям позор. Всъщност лакотските семейни и междуполови отношения са сравнително свободни, но в същото време и със строги норми. Основното прегрешение на Лудия Кон било, че проявил агресия към Безводния. Наистина, преди това Безводния го прострелял с револвер в лицето (единствената рана, нанесена някога на Лудия Кон, освен разбира се при убийството му), но един Носител на Риза трябвало да проявява великодушие и благородство, а когато Лудия Кон след като оздравял подгонил Безводния, това било голямо нарушение на правилата за поведение на Носителите на Ризи.

http://www.fiberarts.com/article_archive/reviews/group/beautyhonorandtradition.asp

http://www.artsmia.org/beauty-honor-tradition/

[Blackwolf]

Като говори за американо-индианските войни, до няколко седмици ще излезе една книга, която има пряко отношение към темата. Тя беше преведена преди ок. 18 години, но чак сега можа да се осъществи издаването й.
Казва се "Многото Подвизи - вождът на племето кроу".


upload gambar

Това е първата книга, издавана на български, която дава ясна и правдива картина както на междуплеменните войни на индианците, така и за някои от военните действия с участие на американската армия.

„В такъв прекрасен ден, изпълнен с цветя и озарен от слънцето, когато зелена трева е покрила земята, един човек с правилно мислене би споделил всичко с приятелите си“ – започва историята на своя дълъг земен път Многото Подвизи (1848–1932). Неговият биограф и приятел, американският писател и общественик Франк Б. Линдърман, смята, че той е един от последните истински индиански вождове. Многото Подвизи разказва за волното си детство и изпълнената си с опасни приключения и геройства младост, разкривайки в удивителни детайли живота и светогледа на някогашните индианци от северноамериканските равнини. Пред нас оживява епоха, преминала в историята преди повече от век, но вълнувала и вълнуваща поколения хора от различни части на света. Бойни походи, засади и свирепи битки се редуват с разкази за пророчески видения и чудодейни изцеления. Ала идват други времена и в своята зряла възраст Многото Подвизи трябва да преведе народа си през хаоса на драматични промени. Воин и родолюбец докрай, той не пада духом и на старини. Отива си готов за отвъдното, но чрез споделеното с Линдърман завещава на бъдещето красотата и силата, непреходния смисъл на един живот, преминал в подвизи.

Един откъс онлайн:

http://www.eaglecircle.org/indexbg/docs/almanach/broj1/plenty.html

[boilad]

"Custer's Last Stand" Много готино филмче на Дискавъри за битката при Литъл Биг Хорн проследена на базата на археологически находки (най-вече гилзи) силно препоръчвам, дори на тези които не са изкушени от индианската тематика, пък може и някой смислен коментар да се появи относно историческите реалии.

Но се включвам в темата по съвсем друг въпрос: основавайки се на разни такива филмчета знам, че индианците, които са живеели на територията на САЩ не са били считани за граждани на държавата, та въпроса ми е такъв, кога се сдобиват с някакви граждански права?

[Blackwolf]

Стават американски граждани през 1925 г.

Иначе филма е наистина е интересен. Малко повърхностен в стил "Дискавъри", но по телевизията - толкова. Иначе има няколко много интересни книги за разкопките на бойното поле при Литъл Бигхорн. Даже преди няколко години откриха и идентифицираха останките на Мич Бойър (или по-точно Боайе), фаворита скаут на Къстър.

Пардон, през 1924 г., явно вече паметта ми изневерява. Един от основните фактори за даването на пълно американско гражданство е участието на индианците в ПСВ.

[Blackwolf]

Една от най-интересните войни е войната на не-персе. Те изминават от края на юни до началото на октомври 1877 год. близо 1900 км. от родните си земи в Айдахо до Канадската граница, но не успяват да я преминат в последния момент. През това време водят седем сражения и няколко по-малки схватки (общо 18 въоръжени сблъсъка) с армията и местни отряди от заселници.
Тръгва всъщност не цялото племе, а само някои общини, които отказват да влязат в резерват - общо ок. 250 мъже, 500 жени и деца и 2 хил. коня. Срещу тях са изпратени до 1500 войници, доброволци и индиански скаути.
Загубите на армията са 125 убити и 152 ранени, не-персе губят ок. 150 убити и ранени (от тях ок. 40 воини, останалите жени и деца), 400 души се предават след битката при Беър Поу, а ок. 200 д. все пак успяват да достигнат Канада.



Една от най-подробните книги за войната, издание на Историческото дружество на Монтана, я има онлайн:

http://www.nps.gov/history/history/online_books//nepe/greene/contents.htm

Много интересните мемуари на вожда Джоузеф, записани през 1879 г., две години след войната:

http://web.archive.org/web/20110207175856/http://etext.lib.virginia.edu/toc/modeng/public/JosIndi.html

[Guy de Mont Ferrand]

"Дългият поход" на не-персе е легенда. Ако Седящият бик беше изпратил подкрепления, когато хората на Джоузеф вече са съвсем близо до границата на Канада, може би щеше да бъде и успешен...

[Blackwolf]

По това време в армията е имало доста скаути лакота, както и шайени. Точно последните откриват лагера на Джоузеф на 40 мили от границата. Все пак са били традиционни врагове с не-персе. Ако не-персе не са били спрели за през нощта са щели да преминат в Канада. Но спират, всички са били много изтощени, конете са намелели значително и през нощта армейските части ги настигат и обграждат.

P.S. Преди някой нали питаше за числеността? В една сравнително нова книга, с която се снабдих (издадена преди 15 год.) има таблица с числеността на племената от Равнините през последните 250 год.

[boilad]

Можеш ли да споделиш за цифрите от 18 и 19 в. авторите на какво се позовават.

[Blackwolf]

Можеш ли да споделиш за цифрите от 18 и 19 в. авторите на какво се позовават.

Сведения на пътешественици, търговци, мисионери, военни, сведения колко селища е имало едно племе (примерно всички мисурийски уседнали) или колко общини/клана и тяхната структура и прибл. брой хора. И разбира се данните от индианските агенти.

http://en.wikipedia.org/wiki/Indian_agent

Данните не са разбира се точни баш до последния човек, но мисля до ± 300-500 души са точни в зависимост от размера на дадено племе. От средата на 19 в. данните вече са още по-конкретни.
Прим. при епидемиите (няколко големи епидемии минават през равнините в периода 1770-1860, покосявайки до 50-60% от някои племена - главно шарка, срещу която индианците нямат имунитет) също жертвите са приблизителни, но горе-долу е ясен размера.

http://en.wikipedia.org/wiki/1775%E2%80%9382_North_American_smallpox_epidemic

http://en.wikipedia.org/wiki/1837_Great_Plains_smallpox_epidemic

[Guy de Mont Ferrand]

И аз съм срещал горе-долу същите данни за числеността - изглеждат релевантни. В тази връзка е направо учудваща дългата и упорита съпротива, която прерийните индианци оказват на белите. Ето например команчите - та те водят вековни борби срещу мексиканци, тексасци, а накрая и срещу редовната американска армия! Винаги съм си ги представял като едно огромно племе, поне 40 000 човека - а всъщност са били по-малко (дали, м/у другото? - в списъка, даден по-горе, се съобщава, че през 1690 г. са 7 000 и после има огромна празнина чак до 1930 - а в съвремеността броят им е направо нищожен!).

[Kramer]

Пресичат вододела по Битерууд, след това по планините на южна Монтана, минават през Йелустоун и се спускат на север.

Между другото май прекосяват Мисури на същия оня брод сниман в култовия уестърн "По Мисури" с Марлон Брандо и Джак Никълсън, където Ли Клейтън (Марлон Брандо) удави Литъл Тод.

http://www.youtube.com/watch?v=T8Fq-sJhijk

[Blackwolf]

Най-после излезе книжката.

[Blackwolf]

Един любопитен епизод, който предхожда създаването на САЩ (т.е. е извън хронологическите граници на темата), но е интересен. Случка от Седемгодишната война, която видях в книгата "The Canadian Iroquois and Seven Years War".

През април 1758 г. група ирокези от канадския Освегатчи за пореден път се отправила да гърчи проклетите бледолики по границага. Но нещо не се получила работата и повечето се върнали, като от групата останал само един онондага на име Огуандагете и още двама, имената на които не са се запазили. През нощта те проникнали в покрайнините на селището Джереми Флет, където в една от къщите, превърнати в караулно помещение се били разположили 11 опълченци от Ню Йорк. Войниците с увлечение люскали карти, а пушките им стояли на пирамида до стената. Огуандагете предложил веднага да нападнат белите, но другарите му благоразумно отбелязали, че войниците са твърде много и не им се ще да нападат. "Като не - значи не, решил воинът, - тогава ще отида сам". Онондагата се съблякъл, боядисал се в черно (т.е. се приготвил за смърт) и с ужасяващ боен вик нахълтал в къщата. Стреснатите войници се изпокрили по ъглите. Без да губи време Огуандагете хванал пушките и ги изхвърлили през прозореца. Когато двамата другари на ирокеза влезли вътре, те видели как онондагата вече връзва опълченците. Пленниците после били показвани в Освегатчи и Монреал.



Интересното в горния епизод е, че това са ирокези, действащи на френска страна. Лигата по принцип е поддържала британците, но части от онондага, мохок и онейда образуват ок. 1747-48 г. общности във френска Канада (Освегатчи, Сент Регис и Коганавага), които воюват на френска страна.