Темата за миграциите е доста интересна, и тъй като няма писмени извори е основана на хипотези.
Интересна е напр. хипотезата на неотдавна починалия Карл Шлезер (немски археолог и антрополог, който се преселва в САЩ) за миграциите на алгонкините и по-специално на шайените, които в някакъв момент живеят около Черните хълмове и Беар Бют (там той ги свързва с определена археолог. култура), после мигрират на изток в района около Големите езера (по-специално Минесота) и през втората половина на 17 в. започват да мигрират обратно в равнините, за да достигнат ок. 1750 г. отново Черните хълмове, където се били няколко века по-рано.
Има хипотези, че някои сиуезични племена и в частност предците на дакота/лакота също са извършвали подобни движения. Но това е са силно дискусионни въпрос.
Сериозните инциденти са повече, има такива, които са така да се каже забравени, но безспорно войните са били жестоки и от двете страни. Все пак по интензивност, по сериозност на сраженията и по числото на жертвите от двете страни изобщо не могат да се сравняват с войните на изток (в източната част на Сев. Америка) в периода до 1812-13 г. (Англо-американската война) или дори до Войната на Черния Ястреб.
В източната част, в т.нар. Горски регион, наистина за ок. 150 год. се е водила много сериозна борба.
Впрочем, през последните години интересът към този период и регион доста се засилват и от страна на историографията, пишат се все повече книги по тези въпроси, така и от страна на реанакторите, които правят наистина мащабни истор. възстановки на този период.
В интерес на истината резерватите са били замислени с друга цел и по друг начин, но не се е получило. Индианците са се оказали много по-упорити и устойчиви в съхраняването на традициите.
През 19 в. винаги е имало "индиански защитници", но все пак са били малко. Доктрината е била "изтребвай и покръствай", "те трябва да открият бога и цивилизацията" и пр.
Действията за акултурализация и претопяване са били до средата на 20 в. доста крайни.
Интересна е напр. хипотезата на неотдавна починалия Карл Шлезер (немски археолог и антрополог, който се преселва в САЩ) за миграциите на алгонкините и по-специално на шайените, които в някакъв момент живеят около Черните хълмове и Беар Бют (там той ги свързва с определена археолог. култура), после мигрират на изток в района около Големите езера (по-специално Минесота) и през втората половина на 17 в. започват да мигрират обратно в равнините, за да достигнат ок. 1750 г. отново Черните хълмове, където се били няколко века по-рано.
Има хипотези, че някои сиуезични племена и в частност предците на дакота/лакота също са извършвали подобни движения. Но това е са силно дискусионни въпрос.
Сериозните инциденти са повече, има такива, които са така да се каже забравени, но безспорно войните са били жестоки и от двете страни. Все пак по интензивност, по сериозност на сраженията и по числото на жертвите от двете страни изобщо не могат да се сравняват с войните на изток (в източната част на Сев. Америка) в периода до 1812-13 г. (Англо-американската война) или дори до Войната на Черния Ястреб.
В източната част, в т.нар. Горски регион, наистина за ок. 150 год. се е водила много сериозна борба.
Впрочем, през последните години интересът към този период и регион доста се засилват и от страна на историографията, пишат се все повече книги по тези въпроси, така и от страна на реанакторите, които правят наистина мащабни истор. възстановки на този период.
В интерес на истината резерватите са били замислени с друга цел и по друг начин, но не се е получило. Индианците са се оказали много по-упорити и устойчиви в съхраняването на традициите.
През 19 в. винаги е имало "индиански защитници", но все пак са били малко. Доктрината е била "изтребвай и покръствай", "те трябва да открият бога и цивилизацията" и пр.
Действията за акултурализация и претопяване са били до средата на 20 в. доста крайни.
Comment