Sailor_Malan написа
1. Политическото ръководство има пълните прерогативи по отношение на въпросите дали да има война, кога е добре да започне тя и каква да е нейната цел. Иначе казано, процесът, довеждащ до война може да се изрази така:
а) политическото ръководство полага определена цел и се опитва да я реализира, то има пълната свобода да избира методите, чрез които ще реализира тази цел (дипломатичесик, икономиески, военни, комплексни и т.н.).
Коментар по мясотто на военното ръководство: На този етап военното ръководство и военните въпорси нямат абсолютно никакво значение.
б) в момент М то решава, че целта може да бъде постигната единствено чрез война, след което образно казано задава параметрите на войната, които могат да се изразят грубо с тир въпроса:
- какво трябва да се постигне чрез нея, т.е., как ще изглежда евентуалния мир след войната (ситуацията, след приключване на войната);
- какво е необходимо като средства, ресурси и мероприятия, за да се подготви тя;
- кога и как е добре войната да започне.
Коментар по мясотто на военното ръководство: Военното ръководство има думата и то само като консултативен орган донякъде по втория въпрос и до голяма степен по третия. По първия не се произнася.
в) на този етап целта на войната е дефинирана, както и сроковете за подготовката й. Съществено е да се отбележи, че до момента военното ръководство (със своите пердстави и методи) има минимално участие в процеса, т.е., решенията се определят и взимат от политическото ръководство.
След като има ясно дефинирана цел, военното ръководство се нагърбва да реши така поставената задача и чак тук в десйтвие вилзат неговите разбирания за това с какви стартегически методи да реши поставената политическа задача.
Както виждаш, целите на войната са само един от параметрите на сиутацията. Освен тях има обективни неща като международна политическа ситуация, съотношение на силите, съотношение межуд ресурсите и възможностите на противостоящите си държави. С какви конкретни методи и средства ще се реши поставената политическа задача е въпрос, който пряко не е свързан с характера на целта, т.е., не следав автоматично от нея.
Сега, ако се върнем на БК като стратегическа методика, ще забележим, че тя съдържа едно-единствено основно изискване - военните действия следва да са с възможно най-кратка продължителност, т.е., възможно най-бързи.
А интересното е, че това е изискване, което има всеобщ характер и следователно няма нищо общо с каквато и да е идеология (като пирмер, още Сун Дзъ дефинира, че "войната обича краткостта и не обича пордъжителността").
Т.е., това е изискване, което няма нищо общо с политическите цели на войната и е нещо, към което всяка от страните се стреми на военно ниво.
Остава да потърсим връзката на ниво конкретни мерки за ускоряване. По същество в обсъжданата от нас тема влизат следните:
- изпреварваща мобилизация (мобилизираме и подготвяме военните си съединения, така че те да са напълно готови в моменат, в който започваме военните действия).
По този начин се постига превъзходство в силите дори и то да не същестувва според обищя старетгичесик баланс. Разбира се, това превъзходстов е краткотарйно.
- задаване на оперативни задачи, които предполагат възможно най-бързо достигане на военни резулатти, позволяващи да бъде приключена войната, т.е., да бъдат постигнати политическите цели.
Както виждаме, отново става въпрос за методи, които не зависят от поставените цели и е желателно почти винаги да се достигат, независимо какви точно са политическите цели на конфликта.
Да обобщя още веднъж - независимо от целите на войната, желателно е тя да съврши възможно най-бързо, т.е., военните десйтвия да се водят възможно най-ефективно, защото вяско протакане означава и увеличаване на цената на войната. Т.е., всяка война се стерми да завърши бързо. Причините за това са преди всичко стартегически (не биха и могли да бъдат оперативни, още по-малко тактически) - колкото по-дълго продължава един конфликт, толкова повече сили и средства гълта, т.е., става по-скъп. А поначало пристъпвайки към война политическото ръководство има пердвид една сметка за съотношението между ползата от постигането на целта на войната и размера на загубените за тази цел сили и средства.
Comment