Блицкриг

[gollum]

Голум позволи ми да не се съглася единствено с едно нещо, а именно с факта че избора на методика не зависи от целеполагането. Всъщност целите определят методиката, тъй като една методика може да не е подходяща за определен набор от цели. В случая с блицкрига, основна необходимост а и цел е войната да завърши бързо. И причината за това, не е на тактическо а по-скоро на стратегическо и икономическо ниво. Просто слабата цялостна обезпеченост с ресурси на Германия не и позволява да води продължителна, камо ли позиционна война.

Sailor_Malan, боя се че не ме разбираш. Грубо казано, въпорсите с една война стоят така:

1. Политическото ръководство има пълните прерогативи по отношение на въпросите дали да има война, кога е добре да започне тя и каква да е нейната цел. Иначе казано, процесът, довеждащ до война може да се изрази така:

а) политическото ръководство полага определена цел и се опитва да я реализира, то има пълната свобода да избира методите, чрез които ще реализира тази цел (дипломатичесик, икономиески, военни, комплексни и т.н.).
Коментар по мясотто на военното ръководство: На този етап военното ръководство и военните въпорси нямат абсолютно никакво значение.

б) в момент М то решава, че целта може да бъде постигната единствено чрез война, след което образно казано задава параметрите на войната, които могат да се изразят грубо с тир въпроса:

- какво трябва да се постигне чрез нея, т.е., как ще изглежда евентуалния мир след войната (ситуацията, след приключване на войната);

- какво е необходимо като средства, ресурси и мероприятия, за да се подготви тя;

- кога и как е добре войната да започне.
Коментар по мясотто на военното ръководство: Военното ръководство има думата и то само като консултативен орган донякъде по втория въпрос и до голяма степен по третия. По първия не се произнася.

в) на този етап целта на войната е дефинирана, както и сроковете за подготовката й. Съществено е да се отбележи, че до момента военното ръководство (със своите пердстави и методи) има минимално участие в процеса, т.е., решенията се определят и взимат от политическото ръководство.
След като има ясно дефинирана цел, военното ръководство се нагърбва да реши така поставената задача и чак тук в десйтвие вилзат неговите разбирания за това с какви стартегически методи да реши поставената политическа задача.

Както виждаш, целите на войната са само един от параметрите на сиутацията. Освен тях има обективни неща като международна политическа ситуация, съотношение на силите, съотношение межуд ресурсите и възможностите на противостоящите си държави. С какви конкретни методи и средства ще се реши поставената политическа задача е въпрос, който пряко не е свързан с характера на целта, т.е., не следав автоматично от нея.
Сега, ако се върнем на БК като стратегическа методика, ще забележим, че тя съдържа едно-единствено основно изискване - военните действия следва да са с възможно най-кратка продължителност, т.е., възможно най-бързи.
А интересното е, че това е изискване, което има всеобщ характер и следователно няма нищо общо с каквато и да е идеология (като пирмер, още Сун Дзъ дефинира, че "войната обича краткостта и не обича пордъжителността").
Т.е., това е изискване, което няма нищо общо с политическите цели на войната и е нещо, към което всяка от страните се стреми на военно ниво.
Остава да потърсим връзката на ниво конкретни мерки за ускоряване. По същество в обсъжданата от нас тема влизат следните:

- изпреварваща мобилизация (мобилизираме и подготвяме военните си съединения, така че те да са напълно готови в моменат, в който започваме военните действия).
По този начин се постига превъзходство в силите дори и то да не същестувва според обищя старетгичесик баланс. Разбира се, това превъзходстов е краткотарйно.

- задаване на оперативни задачи, които предполагат възможно най-бързо достигане на военни резулатти, позволяващи да бъде приключена войната, т.е., да бъдат постигнати политическите цели.

Както виждаме, отново става въпрос за методи, които не зависят от поставените цели и е желателно почти винаги да се достигат, независимо какви точно са политическите цели на конфликта.

Да обобщя още веднъж - независимо от целите на войната, желателно е тя да съврши възможно най-бързо, т.е., военните десйтвия да се водят възможно най-ефективно, защото вяско протакане означава и увеличаване на цената на войната. Т.е., всяка война се стерми да завърши бързо. Причините за това са преди всичко стартегически (не биха и могли да бъдат оперативни, още по-малко тактически) - колкото по-дълго продължава един конфликт, толкова повече сили и средства гълта, т.е., става по-скъп. А поначало пристъпвайки към война политическото ръководство има пердвид една сметка за съотношението между ползата от постигането на целта на войната и размера на загубените за тази цел сили и средства.

[Sailor_Malan]

Ханс, съвсем правилно си ме разбрал. Моля те само обясни какво имаш предвид под стратегическо целеполагане.
Всъщност като се зачитам в писанията си откривам, че наистина съм пропуснал да обясня къде според мене е връзката на блицкрига с идеологията. Визирам конкретно военните действия срещу СССР и отчасти срещу Великобритания.
Предположението че свръхобезпечена със всякакви ресурси индустриализирана страна, управлявана еднолично (в която човешкия живот няма особена ценност, и в която изпълнението на решенията на бащицата се обезпечава по метода "ако не направиш каквото искам умираш") може да бъде победена с методи, които са свършили работа срещу малки конституционни монархии неразполагащи с достатъчно ресурси според мене няма на какво друго да се основава освен на възприятието че в тази държава живеят хора "втора ръка". Не съм попадал на писмени източници в този смисъл, но ми се е случвало да попадам на документални филми с интервюта на немски ветерани, които казват че това което са видяли на място в СССР в първите дни след нахлуването само е затвърждавало подобно предположение, при това филма беше излъчван преди около 5 години и тези хора въобще не са имали необходимостта да обслужват някоя съвременна пропаганда разказвайки спомените си. Освен това друго нещо което липсва в тази държава, а е направило бързото овладяване на ключови пунктове и а придвижване на немските части възможно в другите държави където БК е проработил е шосейната мрежа(в тогавашния СССР тя е едва около 2000 км. в цялата европейка част). Просто ми е трудно да си обясня на какво в такъв случай почиват планове за някакъв оперативен успех в средносрочен и дългосрочен план ако не на възприятието че едни хора превъзхождат други(а то както знаем е централно за нацизма като идеология).
Случая с Великобритания е малко по различен. До смяната на Невил Чембърлейн с Уинстън Чърчил страната действително изглежда като идеална жертва на блицкига и ако беше на континента сигурно щеше да бъде прегазена, никак не и се воюва, гледа да шикалкави(за да не дообяснявам после какво имам предвид - имам предвид Мюнхенското споразумение от 1938) с надежда да се размине войната и действително се държи като нация от магазинери, както презрително я наричат. След идването на Чърчил на власт нещата доста се променят. При все че биографията на Чърчил е известна, британския инат също, близките отношения на страната със САЩ също, не виждам на какво почива предположението че страната ще бъде изнудена да капитулира само с въздушни бомбардировки. Надявам се никой здравомислещ немски командир не си е и помислял че действително ще стовари десант в Англия и че този десант ще успее. Ако ли пък действително се е мислело така то това още веднъж показва че британците може би са били възприемани за втора ръка хора.
Предполагам ще възникне въпроса за съвременните комбинирани операции и блицрига. Имайте предвид че в нито една от съвременните войни комбинирани операции не са се водели срещу държава от мащабите на СССР
Естествено всичко написано по-горе си е лично мое мнение и се основава размисли относно исторически факти, не на прочетени теоретически разработки.
Когато след няколко часа мнението ми излезе във форума с удоволствие бих почел вашите критики върху него.
Технически въпрос, а защо мненията ми се бавят от няколко часа до един ден?

[gollum]

Естествено всичко написано по-горе си е лично мое мнение и се основава размисли относно исторически факти, не на прочетени теоретически разработки.

Първо, по несъщестевния въпрос - това важи за всички ни (или поне за тези, окито пишем в тази тема). Теоретичните разработки от онова време са удобни дотолкова, доколкото позволяват да се докоснем до разбиранията за нещата, които са стоели в основата на подготовката, а следователно и на преценките на отговорните люде (особено военноотговорните).

До момента, за мое съжаление, вес още се въртим около въпрос, който широко обсъждахме по-назад в темата (е който се опитвам да поясня, но явно оставам неразбран, за мое съжаление).
БК като стратегически метод може да бъде или не адекватно средство за постигането на определена цел, но сам по себе си той никак не е свързан с политическото целеполагане във войната. По същият начин, оперативнно-тактическият БК ("комибнираните операции") са метод, за постигане на определен оперативен резултат, което обаче по никакъв начин не е обвързано с целите, които този резултат обслужва.
Това е, което в предходните си постове се опитвам да обясня.

Предположението че свръхобезпечена със всякакви ресурси индустриализирана страна, управлявана еднолично (в която човешкия живот няма особена ценност, и в която изпълнението на решенията на бащицата се обезпечава по метода "ако не направиш каквото искам умираш") може да бъде победена с методи, които са свършили работа срещу малки конституционни монархии неразполагащи с достатъчно ресурси според мене няма на какво друго да се основава освен на възприятието че в тази държава живеят хора "втора ръка".

Това "предположение" е действало на политическо ниво при взимането на решения да се започне война и затова какви да са целите на тази война. То несъмнено (резултатите го показват) е погрешно. Но тази грешка в стратегическото целеполагане по никакъв начин не показва, че БК има нещо общо с нея, защото БК е само едно средство (за което и от двете дефинирани до момента значения да говорим), то може да бъде адекватно приложено към дадена цел или напротив, да не бъде подходящо. Което обаче не означава че грешката в приложението се крие в средството, а напротив - тя е в този, който го е избрал.
Иначе казано, идеологията на превъзходството е едно нещо и в резултат на нея могат да бъдат започнати всякакви конфликти. БК и в двата му ипостаса е нещо съвсем различно и няма отношение към този проблем.
Впрочем, БК като оперативно-тактическа методология се използва постоянно, както на повечето фронтове през ВСВ, така и след това, което предполага, че е общо взето успешно в повечето ситуации. Може в конкретен случай (какъвто е този със СССР) силите и средствата да са недостатъчни, но грешката не е в метода, а в избора да бъде приложен в ситуация, в която няма възможност да донесе успех. Но грешката в този сулчай е на политическото ръководство, което определя непостижима цел - за тази цел всяко средство ще е неподходящо, защото самата тя е нереализуема.

P.S. Стратегическото целеполагане съм се постарал да го обясня в предния си пост в няколко точки. Ще се радвам ако ми обясниш кое не е ясно да го поясня допълнително.

Между другото, по никакъв стандарт (поне от обсъжданите в тази тема) стратегическите и оперативно-тактически методи, използвани във войната на Германия срещу Великобритания не могат да бъдат причислена към БК. Впрочем, тук ще е точно да се каже, споре мен, че това не е точно предвиждана и желана война от политическото ръководство на Германия, най-малкото не в този й вид.

[Ханс]

Технически въпрос, а защо мненията ми се бавят от няколко часа до един ден?

Свързано е със система за ограничен достъп до част от разделите. Всяко мнение преминава през одобрение от модератор, което обяснява и забавянията - не винаги има такъв под ръка. Ето тук са описани тези неща:

http://forum.boinaslava.net/faq.php?faq=faq_item_rules#faq_faq_item_eliteusergrpup

Ханс, съвсем правилно си ме разбрал.

Това ме радва, значи поне на ниво разбиране нямаме проблем.

Моля те само обясни какво имаш предвид под стратегическо целеполагане.

Чудих се докато го писах дали няма да предизвика объркване, ама реших да рискувам. Става дума за избор на цели на стратегическо ниво(това последното е важно да се уточни поне според мен, затова не се и задоволих само с "избор на цел"). Това което имам предвид е, че очевидно продължителността на войната е изключително важен фактор и се явява дори стратегическа цел. Както вече посочих, а същото направи и Голъм това е универсална цел, но вслучая имам чуството, че в тази цел се търси нещо повече от обичайното. Тази цел в някаква степен отличава БК, поне това е моето впечатление.

Прочетох какво си написал за връзката с идеологията и трябва да кажа, че съм напълно несъгласен. Според мен свързваш напълно различни явления, което е неправилно. Идеологията може да оказва някакво влиание върху различи обществени въпроси, но силно се съмнявам, че е част от средства(а според мен от това, което е изписано, БК е средство).
Виждам, че Голъм е засегнал този въпрос преди мен.

Това, което мен ме вълнува повече е дали комбинацията от "Оперативниото средство("комбинирани операции")" и "Стратегическо целеполагане("основна необходимост а и цел е войната да завърши бързо.")", която именуваме БК е нещо различно от описателно-историческо значение подобно на това на "Странната война" или напротив зад тях се крие някакъв по-дълбок смисъл?

Според мен тези две неща са достатъчно слабо свързани за да може да ги съединим и кръстим БК извън контекста на конкретните събития и в този аспект БК и Странната война са от един порядък(макар и различни).

Вие съгласен ли сте с тези заключения или напротив смятате, че зад БК се крие нещо повече от именуване на исторически период/периоди.

[Sailor_Malan]

Мерси за отговора на техническия въпрос, трябва да кажа, че който го е измислил е навлекъл работа на модераторите, но пък идеята е добра.

С риск да продължим да се въртим около вече дискутурани въпроси,
Ханс и съм и не съм съгласен с твоите заключения.
От една страна струва ми се действително БК може да се използва като описателно-историческо понятие, от друга все пак ми се струва че въпросното описателно-историческо понятие може да се използва и за описание на начина на водене на война разиграл се в периода, който това понятие обхваща, до толкова доколкото, масово използване на танкови и механизирани съединения във взаимодейстие с авиацията, масово използване на въздушнодесантни части(включително в стратегически план) и др. до периода характеризиран с понятието БК просто не се наблюдава и представлява революция във воденето на война към момента.
Впрочем точно по същия начин и понятието Странна война характеризира събитията в периода, за който се използва

[gollum]

Реших още малко да поясня работата с целеполагането (това е допълнение или пояснение към предходния ми пост). Когато пиша, че съществуват две самостоятелни нива на взимане на решения, става въпрос за това, че решението да се започне война и какво ще се постига с тази война се взимат изцяло и единстевно на политическо ниво. Решението за това с какви военни средства ще се постигне вече дефинираната цел се взима принципно от военно-стратегическото ръководство (второ ниво, подчинено на първото), то няма нищо общо с дефинирането на целите на войната, т.е., на това какво искаме да постигнем чрез тази война, а само с това с какви военни средства да постигнем тази цел.
Т.е., БК може да бъде открит едва на това второ ниво и там няма връзка с идеологията (която действа на първото, политическо ниво). Впрочем, дори и тук БК е всъщност размита и неясна концепция от общи пожелания и мерки, повечето от които важат за всяка стартегическа ситуация.
Що-годе конкретен БК става едва на оперативно-тактическо ниво, което е строго и йерархично подчинено на военно-стартегическото ниво. Подчинението грубо казано има следният характер: на военно-стратегическо ниво се определят военните средства и се очертават военните цели на кампанията; на оперативно ниво се определят плановете на операциите, черз които тези цели ще бъдат постиганти и следователно оперативните средства, които ще бъдат използвани за целта.

Ще отстъпя за момент от теоретичната конструкция, за да видим как това се връзва с няколко конкретни примера.

1. Планирайки войната срещу Полша, политическото ръководство на Германия предвижда възможността войната да се разрастне, но смята въобще да се ограничи до двустранен конфликт. Целта на войната е дефинирана като унищожаване на полската държавност и възвръщане на бивши територии на Германската империя. Тъй-като желанието е тази цел да бъде постиганта в органичена и по същестов двустранна война, то се предвижда мярка от дипломатически характер, която да попречат на разрастването на конфликта - постигане на договореност със СССР, по силата на която и той участва срещу Полша.
До момента всичко това се извършва изцяло на политическо ниво и военно-стартегическото (където можем да намерим БК) не участва.
Политическото ръководство формулира една ясна и конкретна цел на войната - окупация на полската територия до предварително определената демаркационна линия (откъдето контролът е на СССР). И заедно с това формулира едно ясно и конкретно изискване към тази война - окупацията следва да бъде завършена в рамките на не повече от 4-8 седмици. Основанията за това второ изискване са по същество политически - тъй-като се предвижда възможността Франция и Великобритания все пак да защитят Полша (в която техните правителства в този момент виждат свой основен континентален съюзник и "голяма военна сила, равна и дори первъзхождаща СССР"), то желателно е в този случай те да бъдат представени пред свършен факт преди да имат възможността да се намесят активно с военни средства. Това би позволило по същество с дипломатически средства обечртаващата се европейска вона да бъде приключена, като Германия постига политическите си цели в дадения момент.

Оттам-насетне е изцяло в прероргативите на военно-стартегическата власт да планира мерките, средствата и операциите, с които тази цели и изискване могат да бъдат реализирани със средствата на войната. Нещо, което те извършват успешно и което става известно под името (станало после нарицателно) "Блицкриг". Конкретно ставав въпрос за широк кръг от стратегически мерки, кито сме изброили (изпреварваща мобилизация и разгръщане на силите) и оперативно-тактически методи. Впрочем, на последните сме се спряли много подробно в предхождащи постове в тази тема, сега само бих отбелязал, че става въпрос за доктрина, която се преподава, учи и обучава в армията в продължение на години, а не за средство, което се избира или не според случая.

2. Да вземем за втори пример кампанията срещу Франция. В този случай имаме не започване на нова война, а пордължение на предишната, т.е., Полско-Германската война се проваля в дипломатическия си завършек, което е в отговорностите на политическото ръководство. То не планира добре нещата и вместо да ги приключи, се озовава пред необходимостта да води общоевропейска война.
Нещо повече, това ръководство се проваля в задаването на ясни и конкретни цели, които би преследвала тази война, както и във формулирането на ясни изисквания към нея. Не е чудно, че в следстиве на тази неяснота и обърканост във формулировката, самото военно ръководство не съумява да представи ясни и конкретни военно-стартегически цели и изисквания. В този симсъл донякъде случаен е постигнатия резултат - в следстиве на натрупване на различни "неправилни" (нарушаващи йерархията) действия и непредвидени случайности се стига до съставянето на нов, по-решителен оперативен план и което е изкюлчително важно, той се приема и утвърждава не през военно-стратегическото ръководство, а през политическото, което въобще няма работа в този въпрос. Това довежда до утвърждаването на много порочната пракитка оплитическото ръководство да не си върши работата (да формулира ясно целите на войната и изисквания та към нея), а за сметка на това да се бърка в прерогативите на военното ръководство дори по оперативни и тактически въпроси.

Впрочем, има още едон същестевно нещо, което трябва да се спомене за тази кампания. Въперки че тя се сочи като "класически случай" на БК, реално погледнато тя въобще не е замислена или планирана според изискванията на стартегическата доктирна за БК. Не се цели бърз разгром, не се преследват решителни цели, нещо повече, няма никаква изпреварваща мобилизация и разгръщане на силите (армиите започват вече отдаван мобилизирани и разгърнати старетгически). Т.е., не се наблюдава нито една от характеристиките на старетгическата доктирна за БК. Могат и се наблюдават единствено тактическите харакетристики на оперативно-тактическата доктрина за БК, което не е никак трудно, като се има предвид, че това е на което армията е учена и за което е подготвяна. Наблюдават се и оперативните характеристики на тази доктрина, но те са изпълнени полвинчато, не са предварително палнирани и на практика почти по случайност се стига до приемането на оперативен план, който ги предвижда.

Преди да премина към третия пример ми се иска да подчертая нещо, което смятам за съществено с оглед на насоката на дискусията. В нито един от двата разгледани досега примера идеологията за превъзходство няма нищо общо на нито едно ниво.

3. Войната срещу СССР.
Тази война е замислена и планирана според това, което определихме като стратегически БК (и е използван оперативно-тактическия, който както вече пояснихме, въобще е присъщ на тази (и на други) армия, тя е подготвяна според неговите изисквания).
Но да разгледаме нещата по-подробно.
Политическо ниво - решението за порвеждането на тази война се взима на политическо ниво и е продиктувано поне от две причини, нямащи нищо общо с идеологията - да се премахне опасността от възможен удар от страна на СССР и същевременно да се лиши Великобритания от възможността да получи в негово лице континентален съюзник, затварящ блокадата. Самото решение е взето след опит СССР да бъде привлечен "напълно" в съюз с Германия (т.е., да се примирят противоречията и да се изгладят и очертаят взаимоизгодните сфери на влияние).
На това ниво може да се каже, че също така участват и определени съображения с по-скоро идеологически характер: както някои декларирани от Хитлер по-рано желания и убеждения (за разширяване на Германската имеприя на изток и за "непълноценността" на източното население), така и известно убеждение в слабостта на въоръжените сили на СССР. Несъмнено тези фактори участват по някакъв начин във взимането на решението за война, но не самостоятелно. Те не участват, обаче на военно ниво.
Как се справя политическото ръководство с определянето на целите на войната и изисквания към нея, с които предава задачата на военно-старетгическото ръководство? Повече от зле, дори в сравнение с Френската кампания. На паркитка се определят полвинчати, размити и неясни цели на войната (които при това са разбягващи се). Още по-неясни са изискванията към конфликта.

Военното ръководство, от своя страна, не успява (разбира се) да изглади тези очевидни несъвършенства на задачата. Първоначално то планира сравнително ясна кампания, с една конкретна цел и концентрация на усилията за реализацията й. Но така планираната кампания обслужва, при това неявно само част от неясно формулираните политически цели на войната. В резултат на това планът се преработва, така че да се стерми към всичко, но да не реализира нищо. Което се и случва на практика.

Въобще, характерно за планирането и целеполагането на този конфликт е, че се поставят ограничени изисквания (т.е., войната се представя като пелаитивна мярка за огарничаване на военния потнециал и възможностите на СССР), като заедно с това се искат обаче и напълно решителни резултати в политически план резултати, включващи физическо унищожение на население, заемане на огромни територии и овладяване на ресурсите им. Въобще, палнирането на тази война още на политическо ниво е напълно провалено.

Как би било удачно да се постъпи с оглед на ситуацията? Вероятно, да се постулират конкретни и ясни цели, които да се преследват. След като става очевидно, че средствата, с които се разполага са недостатъчни за преследавне на решителна цел (унищожаване на СССР и окупация на цялата му територия), то тогава да се постулира ограничена цел (например, разгром на част от силите и окупация на важин територии), която след това да се използва като разменна монета в един дипломатически завършек на конфликта. Възможнос,т която е била реална.

4. Последен пример - Япония срещу САЩ.
Темата е много обширна и затова ще се постаря да изложа връзката с темата възможно най-конспективно.
Първо за идеологията на Япония - това е имперска колониална идеология от европейски тип (с такава се създават всички европейски колониални империи). Тя предполага, че японците са на по-висше стъпало на цивилизационно развитие от народите, които ще влизат в тяханта колониална империя. С това по нищо не се различава от европейската гледна точка към тези народи, върху която са посторени европейските колониални империи.
Първоначално Япония се опитва да постиген това в рамките на правилата на играта, така както са форумлирани и използвани от европейските сили. След ПСВ обаче тези парвила силно се променят, докато Япония пордължава да действа така, сякаш те са останали същите. Допълнително, оказва се че европейските сили, естестевно, гледат на създаването на колониална империя от страна на Япония като на заплаха към своите колониални интереси.
В крайна сметка Япония излиза от тези парвила и се опитва да създаде собствени.
На този етап основните й усилия са съсредоточени в Корея и Китай, т.е., в това отонешине няма никаква промяна от последното десетилетие на Х²Х век. Това, обаче вилза в серизоно противоречие със СССР, САЩ, Великобритания и други европейски държави. Същестевно е да се отбележи, че в Япония няма идеология на первъзходство спрямо еворпейците и тяхната цивилизация, напортив, в този етап Япония се европейзира (или модернизира по европейски образец) в много голяма степен. Това особено важи спрямо САЩ, може мда кажем, че сащианската култура е популярна и има голямо вляние в Япония.
Това ни довежда до решението на Япония да започне война срещу САЩ. Първо, това решение до голяма степен е принудително и е резултат от взаимоотношенията между двете държави (вяска от които работи по собствената си империя). Казано накратко, тези взаимоотношение стигат до момент, когато Япония има две алтернативи пред себе си:

- да се откаже изцяло от колониалните си амбиции, което на пракитка означава да се откаже и да пожертва работата на няколко поколения в тази посока, вкюлчителон и да забави проекта си за модернизация (нейната икономика изцяло зависи от вносни суровини);

- да се опита да защити тази си амбиция с оръжие, което би означавало да проведе война срещу Велбикобритания, САЩ и още няколко държави.

Трябва да се отбележи, че тя политически дълго се колебае между двете алтернативи, търсейки трета. В карйна сметак е взето решение за действие по втората. Това решение, обаче, в никакъв сулчай не е резултат от "чувство за превъзходство спярмо САЩ" или нещо подобно. Бих казал, че налице е едан сравнително трезва преценка на възможностите (поне от някои от лидерите) и осъзнаване на това, че войната срещу САЩ може са бъде само с частични резултати, т.е., може да се постиген картовременен успех, който след това да се използва за изработване на по-добър мир.

Как се справя в тази обсатновка японското политичесок ръководство? По-скоро зле. То не успява ясно да формулира това изискавне за цел и особености на войната и най-вече напълно се проваля в преценката си за реакцията на САЩ. Тяхната теза за войната почива на идеята, че след един бърз и стремителен успех САЩ ще се съгласят на преговори, които да завършат така, че Япония да може да изгради своята империя. С което пропускат реакцията на САЩ на тази война, която САЩ превръщат във война на унищожение и напълно отвхърлят възможността за ограничена война в търсене на по-добро политическо споразумение (или баланс). Впорчем, това се покрива с дългосрочните интереси на САЩ (не случайно е издиганто идиотското изискване за "безусловна капитулация", което обслужа изцяло политически цели, но продължава изклучително много конфликта и неговите жертви (впрочем, това е отделен въпрос)).

Надявам се с това малко длъжко изложение да съм разяснил какво точно разбираме под целеполагане и врзките му с планирането на война.

[Ханс]

От една страна струва ми се действително БК може да се използва като описателно-историческо понятие, от друга все пак ми се струва че въпросното описателно-историческо понятие може да се използва и за описание на начина на водене на война разиграл се в периода, който това понятие обхваща, до толкова доколкото, масово използване на танкови и механизирани съединения във взаимодейстие с авиацията, масово използване на въздушнодесантни части(включително в стратегически план) и др. до периода характеризиран с понятието БК просто не се наблюдава и представлява революция във воденето на война към момента.

Очевидно в този аспект не може и да става дума за идеологическа страна. Нещата си остават на чисто оперативно ниво, метода се използва с вариращ успех от началото на войната до нейният край(когато по същество е и един от най-блестящите примери). Използва се от практически всички значми участници в конфликта. В този аспект БК е и нахлуването във Франция, и войната в Африка, и "Пазарните-Градини", и такава несъмнено е и Манджурската кампания. Нещо повече същите методи се запазват и ползват и до ден днешен.
Ами защо тогава Блументрит(и не само разбира се) твърди че през 42 БК е вече в миналото?
Това което обаче прави впечатление е, че ако гледаме на БК като на това явление ще трябва да изгоним не само идеологията от него, но и стратегическите елементи.
В този случай изречението:

В случая с блицкрига, основна необходимост а и цел е войната да завърши бързо.

Губи какъвто и да е било смисъл.

Тук се сблъскваме с най-същественият проблем. Под названието БК са скрити толкова много несвързнаи и различни неща, че просто понятието губи всякакъв смисъл. Дори Голъм не може да избяга от там и да даде едно нещо като БК. Трябва да дели БК на оперативен, на стратегически, на доктринален и защо не на организационен. Лошото в случая е, че човек не знае кога за кой от всичките тези БК, нямащи нищо общо помежду си, става дума.

Винаги стигаме до един най-важен момент - до въпроса "Какво отличава блицкриг, от всичко останало(което, макар и дълбоко неправилно поне според мен ще обединим под названието традиционо)?

[kamos]

Браво хора,много добре се е получило.Много научих.

[gollum]

От време на време ми се случва пак да се върна към тази тема (нормално, защото с годините не че човек поумнява (по-скоро е обратното), но може би става малко по-скромен ), защото тя не е изчерпана, а с годините току попрочета нещо допълнително или се опитам (не винаги успешно) да видя нещата от нов ъгъл. Та, ако се върна отново към тази тема, то по-скоро бих казал, че "блицкриг" е пропагандно-журналистическа конструкция и няма някакъв особен военен смисъл. Не че те нямат специфична доктрина и цял куп техни си военни нещица (напротив), които ги отличават от останалите въоръжени сили към началото и по време на войната, но тя едва ли се покрива с представата за "Блицкриг" - онази, масово разпространената.
Продължавам да се чудя: какво все пак е особеното в немския подход, което им помага в началото на войната да побеждават, а през втория период поне да забавят загубите (т.е. да продължават да са на висота тактически и оперативно, макар и "изоставането" в тази област на противниците им да намалява постоянно)? Затова ще се опитам да дам нов тласък на темата, като се насоча по-скоро към оперативната и тактическата страна на онова, което по-рано съм се опитвал да опиша като съответните аспекти на БК.
Тези дни си мислех за това кое реално отличава немските танкови войски (мобилните им сили) и приложението им през първите години на войната и им помага. На тактическо и оперативно ниво могат да се изброят определени неща, но всяко едно от тях лесно може да бъде проследено до XIX век (или до опита от ПСВ, т.е. формулирано през 20-те години) и трудно може да бъде посочено като "специфично моторизирано/танково". От друга страна, противниците им имат сходни формации и тактически похвати. Засега обмислям две особености, като за всяка от тях се чудя доколко са продукт на определена случайност (стечение на обстоятелствата) или по-скоро на определени традиции. И двете са обсъждани във форума, но не самостоятелно и мисля че не в контекста на тази тема.

1. Танковите армии
Т.е. групирането (за конкретна операция или кампания) на повече от едно танково или мобилно обединение в отделна армия. Първата танкова армия (моторизирано-танково обединение от по-висок порядък) се използва във Френската кампания: тогава обединява малко над половината налични танково-моторизирани сили. После се превръща в основен начин за използване на мобилните сили и скоро (1941 г.) те се използват само в състава на отделни армии.
Към онзи момент никоя друга армия няма нещо подобно. Вече имат (повечето) собствени танкови и моторизирани съединения със сходни (донякъде) възможности, започват да се появяват и първите танкови обединения от нисък порядък (корпуси), но нищо повече. И ще мине много време, преди да се появи и реално използва нещо подобно. Т.е. това е (своеобразна) иновация, чисто немска и засяга моторизираните въоръжени сили, смятам и че оказва значително влияние върху ефективността и използването им. По-късно се заимства и от други армии, т.е. преценена е като ефективна.
Интересен въпрос е защо се появява първата танкова армия и доколко е продукт на обстоятелствата или нещо, което е замисляно и от по-рано, т.е. повече или по-малко съществуваща сред ентусиастите на танковата война и моторизацията идея. От една страна, оригиналните планове за кампанията срещу Франция не е ясно доколко изискват подобно нещо (не съм срещал нещо изрично, от друга страна - възможно е: но не съм чел достатъчно за оригиналния план). От друга страна, танковата армия (макар и не изрично назована така, но несъмнено такава по място в йерархията и роля) е необходима при ревизирания (новия) план за кампанията.

2. Обеднияването на моторизирани и немоторизирани съединения в едно и също обединение и армия
Тази втора точка може би далеч не изглежда толкова "очевидна" колкото първата - т.е., предполагам че всички са наясно, че почти поначало във Вермахта танковите и моторизираните корпуси (въобще, "бързите" корпуси) включват почти винаги и пехотни дивизии в състава си. Признавам си, че от сравнително скоро се чудя доколко това е необходимост, на какво се дължи и дали е "положителна" или "отрицателна" (т.е. дали следва да я отнесем към положителните страни на немската доктрина през войната). От една страна, няма съмнение, че тази практика е широко разпространена във всяка една кампания. Не чак винаги, но почти винаги танковите/моторизираните корпуси и винаги танковите армии включват и пехотни съединения (немоторизирани) в състава си.
Една възможна интерпретация е да се отдаде това на "традиционността4 на ретроградните "сили" в генералитета. Подозирам, че някъде това се прави - във всеки случай, в почти навсякъде когато се обсъждат "пречките" и "недостатъците" се изтъква необходимостта темпът на движение на ТК/АК (или ТД/МД) да се съобразяват с тези на пехотните съединения, което води до "забавяния" и разделяне на ретроградни и прогресивни и дори на определяне на това кой какво разбира и колко е важен за победата в кампанията (такива едни работи). Друга възможна причина е в недостига на моторизирани пехотни дивизии, който да се запълва за сметка на немоторизирани. Трети аргумент е това да се прави умишлено, т.е. да не е някаква ерзац-мярка или (едва ли не) "вредителство", а съзнателно действие. Да си призная, аз засега се скланям към тази версия.
Та, положително ли е това? Аз си мисля, че да. От една страна, това дава на тези корпуси допълнителна устойчивост (особено в отбрана). От друга страна, намалява скоростта на марша на целия корпус. Но като се има предвид начина на употреба - бързите сили пробиват максимално напред, останалата час тот корпуса формира предната част на "котела", дали това е чак такъв проблем? ПД би трябвало да са доста добър инструмент за тази цел - защита на тила на мобилния корпус, формиране на вътрешната страна на котела, прикриване на фланговете/тиловете на моторизираните съединения, заемане/задържане (освобождаване на силите им за по-нататъшни действия) на населени места/позиции, вече заети от моторизираните сили и използване при пробив на отбрана в началния етап на операцията.
Удобството в случая идва от това, че корпусът или армията има собствени пехотни съединения, т.е. не се налага да разчита на координация с друга армия / корпус (която неизбежно има совите затруднения и минава през горни щабове и командири), така че този инструмент им е достъпен поначало и може лесно да се инкорпорира на етап планиране и да се използва при възникване на нужда (неизбежната промяна в плановете).
От друга страна, наличието на собствени ПД може да се тълкува и като начин да се "забави" или регулира скоростта на настъплението. Но аз по-скоро се ориентирам към идеята за премахване нуждата да се чакат пехотните (общовойскови) корпуси/армии. Това не премахва нуждата от координация с техния темп и действия (за тази цел има ръководство на по-високо ниво).
отново става въпрос за специфично немски похват към формиране на моторизираните им корпуси и армии (особено последните), за който аз поне не съм сигурен дали има еквивалент в останалите армии. В някаква степен мисля че се среща на корпусно ниво (но малко и рядко).

Та, това са две точки, които добавям към темата - и двете дискусионни.

[Сун Дзъ]

Друга възможна причина е в недостига на моторизирани пехотни дивизии, който да се запълва за сметка на немоторизирани.

Това според мен е най-вероятният вариант. По това време в немската армия все още се ползва и конска тяга (така по спомени), което показва недостиг на моторни превозни средства от всякакъв вариант.
Колкото за изкуствено забавяне на настъплението чрез обединяване на високомобилни с нискомобилни части, не мисля че е направено нарочно. По-скоро мобилните части се разпределят за да може всяко по-крупно съединение да има бързи подразделения.
Поне така си мисля.

[Amazon]

По това време в немската армия все още се ползва и конска тяга

Не само се ползва, ами е основната.

2. Обеднияването на моторизирани и немоторизирани съединения в едно и също обединение и армия

Не бяха ли точно пехотните съединения, в които се разбиват контраатаките на съветските механизирани корпуси през 41-ва?

[gollum]

Това според мен е най-вероятният вариант. По това време в немската армия все още се ползва и конска тяга (така по спомени), което показва недостиг на моторни превозни средства от всякакъв вариант.

Мисля че тук е нужно известно пояснение или страничен разговор. Пехотните дивизии са основата на всяка една армия през този период. Т.е. главният тактически инструмент, чиято употреба повече или по-малко е ясна и утвърдена. Т.е. всички ги ползват, всички са наясно как да го правят (не че няма място за нововъведения и развития). Всяка от тези пехотни дивизии е частично моторизирана, като степента на моторизация варира силно както от национална армия до национална армия (някъде повече, другаде по-малко), така и според това доколко елитна, кадрова или резервна е въпросната ПД, защото всички страдат (нормално) от недостиг на екипировка, така че идеалния вид се покрива само за част от дивизиите и обикновено това са тези, които се предвижда да се използват като активни.
Т.е. за която и държава да говорим, ПД са частично моторизирани, като това означава, че някакво количество автомобили и камиони се използват в щабовете, тила и най-често в артилерията, всичко останало е на конска тяга (т.е. пехотните роти, батальоните и полковете). В някои случаи и цялата артилерия, но тук има варианти. Някои от ПД са полумоторизирани, т.е. могат да имат до автомобилен батальон, който да може да превозва, да речем, един от пехотните полкове.
Всяка една от националните армии обаче е на 85-90% съставена от ПД към началото на войната, т.е. това е основната й сила.
Почти във всяка национална армия - поне от големите, - от 30-те години започва да се мисли за моторизация под някаква форма. Въпросът е, че няма идея "всичко трябва да е моторизирано, но още нямаме ресурсите за това". Напротив, основата си остава пехотната дивизия, която се движи със скоростта на пешеходец и пренася повечето си имущество чрез животинска сила. Моторизацията, която се "промъква" в структурата на ПД не е продукт на желание за пълно моторизиране, за което обаче няма ресурси - не, тя е продукт на утежняването на тежкото въоръжение на пехотата и на увеличаването на логистичните нужди в следствие на това. Т.е. според мен това е отделен процес.
Та, ако се върнем на моторизацията, то тя постепенно води до идеята за нов тип армейска сила или род въоръжение - "бързи сили" или "моторизирани сили". Въвеждат се и се мислят като отделна част от пехотата, т.е. никой не мисли да премахва пехотата или постепенно да я моторизира - не, по-скоро се мисли как точно да се използва моторизацията и за тази цел се правят отделен вид сили.
Поради цената им, а и поради това, че още не е много ясно каква е ползата от тях и в каква степен ще променят нещата, те са значително по-малки от основната сила - пехотата. Но същността е, че "бързите сили", "моторизираните сили" или "танковите сили" са отделен, нов род. 20-те и особено 30-те години са един дълъг процес на експерименти и чудене какво може да се прави с тях и в каква степен могат да бъдат самостоятелни.
Ако се върнем на Германия, то сравнително бързо се стига до идеята, че бързите сили трябва да имат собствен основен тактически инструмент, а няма да служат на базово тактическо ниво като обслужващ род в състава на пехотата. Така се раждат танковите дивизии (а след тях моторизираните и леките моторизирани дивизии). Почти веднага, т.е. доста бързо (две-три години) се стига и до идеята, че те ще се ползват не само за решаване на самостоятелни тактически задачи (дивизии), но и за отделни оперативно-тактически задачи и се създава първия изцяло моторизиран армейски корпус, а след време се създават и още (танкови и моторизирани). Т.е. това е дебютът на новия род сили на оперативно ниво, защото корпусът е инструмент на границата между тактическото и оперативното ниво.
За отбелязване е, че идеята за отделни моторизирани корпуси като начин да се използва новия род въоръжения е обща, т.е. почти всички съставят собствен вариант на моторизиран / танков корпус. Разбира се, различни са формите, а и общия поглед към това как ще се използват новите сили.
Връщайки се към разговора, всички в този период създават изцяло моторизирани корпуси, т.е. всички сили, влизащи в тях да са моторизирани. Т.е. може да се каже, че корпусът донякъде прилича на някогашните кавалерийски корпуси и ще се ползва по сходен начин.
Тук стигам до въпроса за ролята - в рамките на тази идея е безсмислено да се ползват ПД вместо МПД - те нямат тяхната мобилност, т.е. не могат да изпълняват същата функция. Темпът на марша им е различен и ако новият корпус ще се съобразява с този на пехотните си компоненти, то тогава няма никаква особена придобивка спрямо включването на мобилно съединение в армейски (пехотен) корпус, поне на пръв поглед. Т.е. ПД не може да изпълнява ролята на МПД. Има друга положителна страна, но тя е свързана с управлението и координацията, т.е. с ролята и действието, но тя не е пряко свързана със състава на самия корпус, а с начина, по който ще се използва.
Да обобщя: недостиг на транспорт наистина има и това е недостиг на конски транспорт в пехотата (това е проблем през цялото време). Има недостиг и на автомобили и мотоциклети, разбира се, това пак е във всички армии. Но няма идея, че цялата пехота трябва да се моторизира, т.е. моторизацията на пехотните съединения е по идея частична и обслужва други цели - така си остава и до края на войната, дори и за държавите, които са най-напреднали в това (САЩ и Великобритания). Техните ПД също са частично моторизирани. Т.е. нямаме идея за пълна моторизация на ПД, те си остават именно пехота. Мотопехотните дивизии са отделен инструмент, който влиза в новия войскови род и за тях се отделят средства за пълна моторизация. Няма как пехотна дивизия да изпълнява функциите на мотопехотна. Т.е. не мисля, че това е реалната причина.

Колкото за изкуствено забавяне на настъплението чрез обединяване на високомобилни с нискомобилни части, не мисля че е направено нарочно. По-скоро мобилните части се разпределят за да може всяко по-крупно съединение да има бързи подразделения.

Тук има две неща, които ми се иска да коментирам.
Първото е за "изкуственото забавяне" аз също не мисля, че това е реалната причина. Би могло да се сметне така, ако се следва "традицията", че в немската армия има сериозен спор между традиционалисти и "мотористи" (привърженици на моторизацията) и първите са много повече и с по-голямо влияние. Съответно, те биха могли да се посочат като източник на включването на ПД в моторизираните обединения. Често се говори за "изкуственото забавяне" и "нуждата от изчакване" при настъплението на ТК, за да "дойде пехотата". Аз смятам, че това е отделен въпрос, който трябва да се обсъди отделно и няма връзка - включих тази причина за пълнота.
Втората част е интересна и на нея ще се спра специално: разпределяне на танковите и моторизирани сили, така че всяко по-голямо обединение да си има собствени. Включвам го, защото това е част от една разпространена идея и доктрина по това време, но това не е немската. Затова и говоря за създаването на танкови армии като за иновация.
Пред да има танкови армии, имаме две основни форми на самостоятелни танкови и моторизирани сили - дивизии и корпуси. Към началото на войната почти всички големи държави използват и двете (не малко от тях експериментират и със самостоятелни танкови части - батальони и полкове, които поради това неизбежно обслужват пехотата).
Въпросът е, че ако моторизираните въоръжени сили достигат до ниво съединение (бригада или дивизия), но не по-нагоре, това неизбежно ограничава използването им изцяло в полза на пехотата, защото за да се използват, те ще бъдат включвани в състава на общовойскови корпуси, т.е. ще бъдат подчинени на "пехотен" командир. Както и да ги използва, то те ще изпълняват тактически задачи в интерес на корпуса. Това е споменатата от Сун Дзъ идея - всяко обединение (корпус или армия) да си има "свое" танково съединение. Съветската доктрина е такава поне до 1940 г. - танковите войски се обединяват в бригади (различен тип бригади) и се раздават на стрелковите корпуси, а в отделни случаи се обединяват в "мобилни" корпуси.
Ако се стигне до обединяването им в отделни корпуси, то това им дава възможност да действат едно ниво по-нагоре - да изпълняват самостоятелни задачи. Въпросът е, че отново това ще става в интерес на действията на основната сила на армията - пехотната. Мобилните корпуси влизат в общовойскови армии и действат в техен интерес. В този случай е напълно възможно да се използват а пробив и търсене на близкия фланг и тил на вражеската армия.
Въпросът е, че всяка от тези възможни форми на употреба на мобилните сили означава, че те действат заедно с основната сила на армията - ПД, т.е. координацията става естествено чрез най-близкия висш "пехотен" щаб - било то на армейски корпус или армия. Тогава няма и нужда в състава им да се включват ПД, защото те естествено координират действията си с тях и е малко вероятно да се "откъснат" достатъчно далеч, защото няма и кой или как да им даде такива задачи.
Това е напълно в сила за танковите и моторизирани дивизии в почти всяка ситуация, защото дивизията е основният тактически (гранд тактически в известен смисъл) инструмент. Що се отнася до корпусите, нещата тук варират, защото е възможно да се ползват и за дълбок пробив и обход - подобна възможност има и някога в миналото се е случвало и кавалерийските корпуси да се ползват по този начин. Но дълбочината на обхода, командната и логистична самостоятелност на корпусите е ограничена от армията, към която са прикачени. Тя на свой ред е инструмент на следващото ниво (групата армии). Армейското управление естествено ще се опитва да координира и по този начин "ограничава" или "забавя" марша и дълбочината на пробива на моторизираните си съединения и корпуси (а танковите командири ще се оплакват от това) в интерес на основната си сила - пехотата.
Това ни отвежда до основният проблем: новия род моторизирани сили имат един голям плюс и това е мобилността им. Танковите имат втори голям плюс - офанзивната им сила (офанзивна огнева мощ). Но това е съчетано с голям проблем - те са крехки, т.е. имат сравнително малка способност да заемат територия и да я отбраняват, а крехкостта е пряко свързана с това, че те съставят малка част от цялата сила. Рядко повече от 10%.
Това поставя един голям оперативен проблем: ако се допусне моторизираните въоръжени сили да действат изцяло самостоятелно, това ще ги постави пред почти цялата сила на вражеската армия почти самостоятелно, т.е. те ще са обречени. Това ще означава силите на собствената армия да се въвеждат в действие на части: първо мобилните съединения (десетина процента от силите), после основната сила, пехотните съединения. ИМХО, затова и се стига до идеята максималното ниво на самостоятелност да е ограничено до съединение, максимум до корпус. Така мобилните сили остават изцяло част от основната сила на армията и действат в интерес на пехотните армии, а не обратното.
Естествено, привържениците на танковите и моторизирани сили не са доволни от това положение на нещата. И това е особено силно в армиите, в които новата доктрина на е достатъчно развита, т.е. не е станала част от мисленето на висшия ешелон армейско офицери. И това е логично - висш офицер, който мисли изцяло по пехотно, няма да използва ефективно танковите си сили и ще ги "ограничава" твърде много - от координатор ще се превърне в "подтисник". Затова и експериментите със "самостоятелни" корпуси или опитите за отделяне в по-голяма степен на танковите войски, нещо, което съвсем да ги доближи до някогашната кавалерия. Тук е и идеята за дълбоки кавалерийски рейдове по тиловете със самостоятелни танкови корпуси, които съдържат почти само танкови сили.
Затова и пиша, че идеята аз танкова армия е сериозна иновация, на която не се решава никоя друга армия. Въпросът е дали това е в следствие на естествена еволюция или донякъде на стечение на обстоятелствата. В полската кампания немските мобилни корпуси се използват в интерес на пехотните армии, макар и видимо общовойсковите командири да са част от доктрината имат идея как да ги използват (работа на фон Зект дава плодовете си). А иновативността е в това, че говорим за армия, т.е. изцяло оперативен елемент, който има нужната самостоятелност. Факт е, че веднъж използвана тази идея веднага се харесва и в следващата голяма кампания се използват четири танкови армии.

Това ме връща към втория въпрос, включването на ПД в танковите армии, а и в танковите корпуси. Моето мнение сега е, че причината за това е в търсене на качествата на ПД и в решаване на споменатия проблем, когато мобилните сили са едва 10-15% от общата сила. Създаването на танкови армии, които изпълняват собствени оперативни задачи означава, че мобилните сили могат да се откъснат на сто и повече километра пред пехотните армии, същевременно, в своя сектор те действат изцяло сами. Първото налага да се намери някакъв начин за решаване на проблемите по охрана на фланговете, тиловете и заемане и задържана на територия. Второто - да се намери кой да заема и задържа територията, оставена назад от бързите съединения и корпуси. Т.е. двете се свързват в едно.
И двете задачи традиционно се решават от ПД, т.е. в този случай имаме обратното - вместо бързите дивизии да обслужват интересите на пехотните е обратното - пехотните обслужват бързите като създават основа, която охранява тила и образува "близките" стени на "котлите". Затова и смятам, че това е отговора на въпроса - ПД не са ерзац в бързите корпуси и армии, а изпълняват собствено пехотни задачи, създават стабилност и основа и, допълнително, създават връзката с пехотните армии, които действат като съседи, но са оставени далеч в тила от скоростта на моторизираните. Решението е добро, защото не се налага ПД да се заемат от съседни армии. Интересното е, че това решение не се използва другаде, доколкото ми е известно.

Не бяха ли точно пехотните съединения, в които се разбиват контраатаките на съветските механизирани корпуси през 41-ва?

В повечето случаи са те. Не винаги, разбира се. Въпорсът, който си струва да се проучи е в каква степен това са ПД, които влизат в танковите армии. НО е факт, че те имат по-голяма устойчивост в отбрана от МПД и ТД. И това е функцията, която изпълняват.

[gollum]

Да добавя още две неща.

Едното се отнася до не редките сравнения между съветската "Теория на дълбоката операция" и немските тактически и оперативни методи (неточно назовавани "блицкриг"). Основната разлика между двете - като оставим настрана фактът, че в немския случай става въпрос за реално въведена в практиката доктрина, докато в съветския - за теория, която така и не се съчетава с практиката, т.е. не става част от мисленето на командирите на средно и високо ниво., - е в начинът, по който се използват мобилните съединения - т.е. точно този въпрос с танковите армии. В съветските разработки - може би донякъде естествено с оглед на времето, когато са създавани, но това продължава и по-късно, през 30-те години, - на танковите групи се гледа като на средство за осигуряване на пробива на пехотата в един ред с химическото оръжие и артилерията - средства за усилване. Т.е. те по принцип действат в интерес на пехотните сили и с техния темп. А когато получават някаква самостоятелност, то тя пак е в същата посока - удар по близкия фланг и тил. Т.е. дълбоката операция е общовойскова и се води от общия темп на движение, задаван от основната маса - пехотата.
Не че във Вермахта по принцип не се работи по същия начин - така е. Но появата на танковите армии променя нещата, според мен. Т.е. води до нов тип употреба - наистина с оперативна дълбочина и значение.

Второто нещо се отнася пак до взаимодействието между пехотата и моторизираните сили. Работата е там, че и когато моторизираните сили действат самостоятелно в оперативен смисъл отново имат нужда от пехота - основата на пробива, сковаването, обкръжението и завършването на "котлите" са все задачи, които се изпълняват от ПД и "работят" с техния темп на движение.

[gollum]

Едно филмче на MHV за координацията между танкове и "Щуки" в кампаниите срещу Полша, Франция и 41-ва срещу СССР, мисля че е интересно обобщение.

[Sir Gray]

Вероятно е позната лекция на повечето потребители, но все пак да я постна тук:
Цитино, Death of the Wehrmacht

Самата лекция би трябвало да се фокусира на 42ра година, но я поствам по-скоро за въведението, което Цитино прави. Синтезирано описва собствените си идеи за "германския начин на воюване", че "блицкриг" всъщност няма, ами има традиции и шаблони на мислене, които предхождат с много ВСВ.
Смятам, че добре разбулва малко митологии относно как и защо немците воюват точно така, както воюват, а не иначе. Макар, пак според мен, идеите и твърденията му на места да са прекалено пресилени, твърде много свободни паралели прави, особено между силно отдалечени епохи.