Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Блицкриг

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Най-сетне някой ме е разбрал(сър Грей).

    Първото е интензитета на конфликта, усилието, което влага цялата държава и социума в него. Докато второто е пътя до победата - дали да се стремим напълно да погубим врага или постигането на някакви ограничени цели също би означавало победа (ако това постигане го принуди да се съгласи с нашите условия, да се подчини на нашата воля или пък го изтощава постепенно). В този си вид СС/СОЦ също биха могли да се оприличат всъщност на чисто военни стратегии.
    Това е, което имам предвид, жалко, че не съм го казал достатъчно разбираемо. Явно прочитайки всико изписано е успял да улови хода на моите мисли.
    Доколкото разбирам сър Грей е и склонен да ме подкрепи по отношение на БК в политическата и гранд-стратегическа сфера.

    И ако мина към подадените примери с Наполеон 1804г. - то според мен това не е БК, а мълниеностни войни, защото:
    Между другото каква е разликата между БК и мълниеносна война?

    Сега ще се насоча изцяло ким другия въпрос.

    БК е определено военно умение, приложимо предимно на оперативно и ниската зона на стратегическото ниво (която се занимава с планирането на отделните стратегически кампании, не с целеуказването на войната като цяло)
    Съответно тази цел се постига именно с разрушаването на информационните канали, като искам да отбележа, че това не означава само физическото им разрушаване (прерязване на телефоните или пленяване на щабове) ами и един вид страничния ефект на хаос и несигурност, причинен от повишената флуидност на ситуацията - характерната паника от германски танкове под път и над път, когато те въобще не са там, по време на френската кампания е пример.
    Тука имаме определени различия.
    Описвания от вас метод аз бих позиционирал не в "оперативно и ниската зона на стратегическото ниво", а в тактическото и ниската зона на оперативното ниво. Освен това във вашата теория неразривна част е организацията и подготовката на инструмента(въоражените сили). Без да отричам значението на тези фактори за резултата от действията ни, не виждам защо те трябва да са неразривна част от БК. Нима е невъзможно да се опита БК(може би дори успешно) без специална подготовка на личния състав?
    Ако БК е по близо до стратегическот ниво то той трябва да има свой уникални, лесно различими оперативни и стратегически цали. Ако БК няма такива цели защо го позиционираме в сегмента операция-стратегия? Ако пък има такива особени цели, кои са те? Провален БК ли е руската кампания от 1942г. за немското командване? Не е ли тази кампания проведена по всички правила на БК?

    Друг интересен въпрос е този за информационната война, аз просто не разбирам защо вие определяте преднамереното генериране на информационен хаос и оставяте на втори план унищожаването на противниковите маси?
    Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

    Comment


      #32
      Hans Delbruck написа
      Друг интересен въпрос е този за информационната война, аз просто не разбирам защо вие определяте преднамереното генериране на информационен хаос и оставяте на втори план унищожаването на противниковите маси?
      Защото физическото им унищожаване е съпроводено с много голям разход на средства от собствената страна, съответно "информационната война" изисква много по-малък разход на ресурси и в крайна сметка една армия без командване няма никаква стойност.
      albireo написа
      ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

      Comment


        #33
        Imperial написа
        Защото физическото им унищожаване е съпроводено с много голям разход на средства от собствената страна, съответно "информационната война" изисква много по-малък разход на ресурси и в крайна сметка една армия без командване няма никаква стойност.
        А би ли дал пример за информационна победа - победа без унищожаване на вражеските маси. Имам предвид конкретен пример - тогава, и тогава, тези и тези части, този и този резултат.
        Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

        Comment


          #34
          Един бърз отговор от мен, че нямам достатъчно време.

          Благодарение на сър Грей и на мен ми просветна (вероятно зает в писане на твърде дълги и заплетени постове съм пропуснал този момент). Да, определено така разбирах нещата - т.е., под формата на известн окомбиниране на двата подхода - интензивността и пътя към победата, разгледани заедно (мислех си, че това е станало ясно от схематичните ми опити в по-по-предния пост ). Ако ги разграничим, тогава напълно те разбирам защо държиш на несмесването (или липсата на градация) между СС и СОЦ.

          Сега нататък - до някъде объркването е отново от мен - когато пиша за "двата типа БК", всъщност разглеждам два различни и донякъде несъвместими подхода към назоваването на БК (може би следваше да го подчертая).
          От една страна произхода на понятието "Блицкриг" някак естествено насочва към стартегическото ниво и специфичната историческа ситуация (специфична както като геостратегическо рапределение на силите и задачите, така и като особености в еволюцията на системата война). Поради което се наложи да го разгледам на това ниво или по-точно да го опиша. Инак съм общо взето съгласен, че тук няма достатъчно уникалност, която да може да го изведе в някакъв стратегически принцип, приложим отделно и имащ собстевно значение.
          Затова потърсих БК на второто възможно място и общо взето именно така съм го описал в началото на темата, от където тръгнаха дискусиите. Става въпрос за метод на воюване, метод на организиране и обучение. Разбира се, доколкото говорим за определени техники на воюване, несъмнено следва да ги поместим на тактическото и донякъде на оперативно ниво (ниско оперативно, да речем). Доколкото обаче въпросите на организацията и обучението все пак не спадат към тактическата сфера (и въобще към сферата на боя), то следва някак да ги разграничим.
          Несъмнено има и множество оперативни особености, които са свързани с упоменатите промени в системата война, протекли откак Клаузевиц е написал своя труд . Най-малкото специфичната фаза на мобилизация и завършване на стратегическото разрвъщане преди да започне войната е подобен "елемент", който едва ли заслужава да бъда разположен на нискооперативно или тактическо ниво. Друг подобен "елемент" е оперативното свръхусилване и съответно отслабване на фронта на стратегическото разположение на силите.
          Есетствено, за всеки от тези елементи може да се намери пример и в други времена, но все пак съчетанието им има най-малкото известен привкус на особеност, което позволява да се говори за "определен и отличим подход".

          Без да отричам значението на тези фактори за резултата от действията ни, не виждам защо те трябва да са неразривна част от БК. Нима е невъзможно да се опита БК(може би дори успешно) без специална подготовка на личния състав?
          Със сигурност е възможно да се опита. Но едва ли да се успее, поне според мен. Впорчем, без съответната подготовка не би било възможно да се разясни какво всъщност се изисква от войските. Още по-трудно ще може да се постигне съответното ускорявмане на собствения цикъл на решения.
          Без съответната предварителна подготовка не би могла да се постигне съответната организация (тя не може да се импровизира, ако можеше не би било неоходимо да мине около година и половина за да се научат съветските войски да използват новия метод, също важи и за британските), която да позволи постигането на тактическото ансабмлово сработване на отделните родове въоръжения, т.е., на това, което сега се нарича "комбинирано използване на въоръжените сили".
          Все едно да разполагаме с едно лекопехотна подразделение, свикнало да се бие като хвърля копия и да се опитаме импровизирано и без предварителна подготовка да го преврънем във фаланга.

          Друг интересен въпрос е този за информационната война, аз просто не разбирам защо вие определяте преднамереното генериране на информационен хаос и оставяте на втори план унищожаването на противниковите маси?
          Защото първото е необходимо условие за постигането на второто, ако желаем да го постигнем с малък разход на средства, а потенциала ни е сходен, равен или дори по-малък от този на противника ни.

          Hans Delbruck написа
          gollum написа
          Да обобщя, нарушаването на информационните вериги не е някаква самоцел (не е и оперативна цел) и се реализира в рамките на главната цел - прерязване на всички комуникации и принудждаване на обкръжените портивникови войски да водят бой без снабдяване, с перобърнат фронт и в безнадежни условия.(болд шрифта е от мен, Делбрюк )
          А сега може ли да наречем тази главна цел "унищожаване масите на противника"?
          Бихме могли, ако така желаем да я назовем. Аз лично я назовах "неутрализиране на способността за съпротива, т.е., на военния потенциал на портивника".

          Е това струва ми се това е целта, която би си поставил всеки разумен човек. Освен това е доста често срещано явление в историята. Аз лично не виждам нищо уникално във характеристиките на въпросната ситуация(разбира се всяка ситуация е уникална и никога не бихме могли да открием две напълно идентични ситуации).
          Това го цитирам, просто за да добавя още веднъж това, с което започнах поста си - да, това условие не е достатъчно уникално, но все пак е присъщо на военната ситуация на Германия през ВСВ, поради което и го разгреждам и споменавам .

          Ами това не са ли съвсем ординарни цели, нима това не са целите на 90% от военните кампании? Какво толкова уникално има в поставянето на подобни цели?
          Разбира се, не толкова в тези цели е "особеността", а в това как се постигат. Е, оперделено особен е елемента на пръва фаза, в която основно се разрушава информационната цялост на противника и втора, в която се унищожават неговите "въоръжени маси". НО затова писах достатъчно, та да не се повтарям.

          От този и предхождащите го цитати излиза, че БК няма никакво отношение спрямо въпроси като стратигическа и оперативна употреба(в часта, в която тя се доближава до стратегията). Ако това е така то може ли БК да има отношение към продължителността на конфликта.
          Не, не бих казал, че "така излиза". Има съвсем определено отношение към замисъла и реализацията на самите операции.
          Как БК променя продължителността на конфликта? КАто постига победа на д противника в много по-кратки срокове и с по-малък разход, отколкото това е постижимо с други методи.

          И накрая - за примера с Франция и Наполеон - ккато упоменах в увертюрата си към този момент от тгкеста, не съм толкова запознат, така че може да сгреша. Явно съм сгрешил, за което се извинявам (впочем, аз по-скоро задавах въпорси ).

          Comment


            #35
            Добре, смятам да тегля черта и да продължим начисто, като за целта ще обобщя.
            Използването на понятието БК по-отношение на политиката и "голямата" стратегия е ненужно. Повече не смятам да използвам термина в този смисъл, а само в другия.

            ---------- ето я чертата

            Тъй като аз още не съм наясно с термина информационна война(боже сигурно изглеждам много тъп) моля някой да ми го обясни използвайки практически пример. Ето какво имам предвид. Избира се определен пример - Кампанията от хххх година на този фронт(или отделна операция ако предпочитате). Следващото нещо е да се опишат силите които се използват за реализация на конкретния БК, също така тези на противника. Следващата стъпка е плана на конкретния БК - силите са разгърнати тук и тук, ще настъпват в това и това направление, задачата им е да постигнат това и това(примерно да лишат от информационна ситема еди коя си противникова част). Следва описание на събитията - доколко следват плана, какво налага отклоненията, действията на двете страни. Резултати - какво е постигнато и защо. Особености на конкретния случай спрямо общата доктрина.
            Разбира се тук не става дума за някакъв безкраен ферман, а по-скоро за схема на събитията. не ме интересуват дребните детайли, а ключовите моменти определили хода на събитията. Едно от най-важните нещо е да се посочат елементите на информационна война и тяхното конкретно отражение върху двете страни. Пак искам да подчертая нека примера да е реален иначе се губи смисъла.
            Отново казвам не е необходимо дълго и подробно описание, а по скоро изложение на ключовите въпроси в телеграфен стил.

            Друго нещо, което би помогнало е някой запознат да посочи 2-3 източника, в които е описана доктрината по този начин(ако съществуват въобще). Най-добре би било ако тези източници са от авторите на тази доктрина.

            Предварително благодаря.
            Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

            Comment


              #36
              Извинявай, че преди да тегля и аз чертата на този "казус", ще напиша още няколко неща (но какво да се прави, често утрото е по-мъдро, та на човек му хрумват разни уж по-на място нещица ).
              БК така както съм го описал в началото е доктрина, сиреч определен начин по който се подготвя дадена армия, способът, по който тя воюва.Това не означава, че тя се отнася само до тактическото поле, напротив - тя влияе пряко и върху оперативното планиране, т.е., методите, по който се анализира ситуацията, планират се и се провеждат операциите на армията.
              В рамките на предпоставките на доктрината се включват и някои чисто стратегически условия - изпреварваща мобилизация и изпреварващо стратегическо разгръщане на силите, които са оперативно-стартегически изисквания за да се постигне търсено превъзходство в силите. Но те не са задължителни и дори и без тях армията воюва според тази доктрина.
              Съответната доктрина никъде не е формулирана цялостно, а по-скоро се "екстраполира" от нас въз основа на действията на конкретната армия, това, което е достъпно от уставите й и т.н. (уви, уставите и ръководствата съвсем рядко са достъпни ).

              Известно объркване се получи поради факта, че не описах ясно разделението между доктрината и конкретният политико-стратегически подход, та ми се иска да доизясня тази връзка. Специфичната ситуация, в която се намира Германия (тук включвам всеки един аспект: стратегическо положение, налични ресурси, политически планове на ръководството на страната) създава определено общо стратегическо изискване към воденето на война - да е възможно най-кратка, евтина и т.н. (подробно съм го излагал в предните постове).
              Това "изискване" не е уникално в теоретично стратегически смисъл, а е практическо и породено от конкретния исторически контекст.
              Наглед като отговор на това изискване се създава определена цялостна доктрина на въоръжените сили (обхващаща армията, ВВС и донякъде флота). Обаче не бива да се объркват нещата - тази доктрина не е създадена в резултат на формулираното политико-стратегическо изискване, а в резултат на самостоятелен процес на развитие, който би се случил дори и да не бяха налице съответните политически изисквания. Бих казал, че по стечение на обстоятелствата доктрината се свързва с политико-стратегическото изискване .
              Доктрината за БК се създава в резултат на еволюционно развитие, което вероятно се корени още в реформите на Молтке-старши. Конкретното развитие на доктрината, за което пишем е резултат от определена теоретично-практическа криза, случила се през ПСВ - БК е отговор на тази криза.

              Още нещо - тъй като става въпрос за цялостна доктрина на въръжените сили, то не би било адекватно да я свързваме с висшите военно-стратегически решения и в този смисъл, тя не може да бъде привързвана към теоретичните категории СС и СОЦ. Армията е инструмент, който може да се използва и за едното, и за другото - и в двата случая тя действа в съответствие с доктрината си.
              Именно на това място беше май основното ми недоразумение с изложените от теб неща, Делбрук .

              -----------------------------------------------------------------------

              Друго нещо, което би помогнало е някой запознат да посочи 2-3 източника, в които е описана доктрината по този начин (ако съществуват въобще). Най-добре би било ако тези източници са от авторите на тази доктрина.
              По отношение на ВСВ и немските идеи за БК - мисля че няма цялостно описание (поне аз не съм срещал такова). Но могат да се извадят елементи. За да са с конкретни източници ще трябва малко време, но ще се опитам в близките седмици да подготвя нещо (есетствено, ще се наложи да изчакаш малко ).
              За по-съвременните интерпретации на БК съм сигурен че има цялостни доктрини - както съветска от 70-те години, така и сащианска. За съветската мога да потърся, лошото е, че има малко достъпни материали и рядко са първични. За сащианската мисля Империал и сър Грей могат да напишат повече, защото са по-запознати от мен.

              Тъй като аз още не съм наясно с термина информационна война(боже сигурно изглеждам много тъп) моля някой да ми го обясни използвайки практически пример.
              Това е добра идея, но ще иска малко време за ровене из източниците (проблемът ми е, че чета много неща, запомням основното, но, есетствено, забравям подробностите, а с времето и конкретният източник).
              Теминът "информационна война", обаче, е значително по-нов и не съществува през ВСВ. Може да се каже, че е резултат от развитието на БК като подход, но в много по-голяма степен от еволюционните промени в системата война, т.е., грубо казано на съвременното й състояние.
              За конкретен пример... хъм, може би добър пример са първата и втората войни в Залива. Не съм запознат в достатъчно подробдности, но да речем първата на военно ниво протича именно така: първият етап на кампанията има за основна оперативно-стратегическа задача унищожаването на комуникационно-командният потенциал на иракските въоръжени сили и неутрализация на транспортната инфраструктура на страната. В резултат на изпълнението на тази задача ираските въоръжени сили губят възможността си за централно управление, т.е., разпадат се на отделни части, вместо да действат като единен организъм и, второ, губят способността си да маневрират оперативно и стартегически, както и да използват резервите си (включително икономическия потенциал на страната).
              За целта е необходимо да се изпълни друга задача, която е необходимо усолвие за изпъленние на основната задача на първия етап - неутрализация на способността на иракските ВВС и ПВО системите. За целта първият удар на съюзническите ВВС е насочен към унищожаване/неутрализация на тяхната комуникационно-командна мрежа (директно унищожаване на тези пунктове) и на информационната им мрежа - радари, комуникация и т.н. Когато тази задача бъде изпълнена ВВС и ПВО системите на Ирак се "разпадат" и губят способността си за централизирани действия. Тогава започва унищожаването на летища, хангари, техника и т.н. (е, двата процеса текат донякъде паралелно, но са подчинени един на друг в този ред).
              След това въздушните удари се насочват към комуникационно-командната система на сухопътната армия и към транспортната инфраструктура. Когато и те са неутрализирани в нужната степен, започва вторият етап - сухопътно настъпление.
              Неговата основна задача в този случай е да реализира една от основните политически цели на войната - освобождаване на територията на Кувейт. За целта е необходимо да бъдат унищожени ираските въоръжени сили, които окупират страната и тези, които ги прикриват (това обаче не са всички иракски сили). Тази задача епостигната с комбинирани удари на мобилните сухопътни сили и на ВВС, които довеждат до разчленяване на бойния ред на иракските сили и тяхното обграждане. Тази задача се постига лесно, защото към този момент те не могат да се защитават на оперативно ниво, а само всяка от тях самостоятелно - на тактическо. Това е резултат именно от "информационната война" .

              Тук бих добавил и войната на НАТО срещу Югославия от края на 90-те години - тя бе спечелна изцяло на тъй да го речем "информационният" етап, въоръжените сили на Югославия останаха непокътнати кажи-речи.
              Last edited by gollum; 10-05-2005, 15:02.

              Comment


                #37
                Тук пак позаглъхна шумотевицата, та ще поразръчкам малко огъня

                След като с главната дискусия поприключихме, ми се иска сега да разгледаме така често използваното от нас понятие "информационна война" и "информационен метаболизъм", а и Делбрюк беше помолил за по-дълго писание в тази насока. Ще се пробвам сега да започна, макар да трябва да пиша малко наизуст в момента, но пък после ще преструктирираме каквото трябва да се доуточнява.

                Самото понятие "информационна война" всъщност се използва с различен от нашия по-горе смисъл. Под ИВ в днешно време се разбират действията ни за разрушаване на комуникациите на противника и съответно защитните ни контрадействия. Под това число влизат както физически атаки - унищожаване на радио станции и трансмитери, комуникационни центали и тн - така и чисто технически, които са базирани главно на информационните технологии и оттам "информационна война". Към вторите спадат да кажем традиционното заглушаване на радиочестотите, но и модерни феномени като вирусна атака срещу компютрите на противника или пък възможно електромагнитно блокиране на противниковата електроника или пък мрежови трафик (е, това последното малко тича към фантастиката ). В днешно време управлението и въобще съществуването на армията като организирана сила се базира все повече и повече на информационните и комуникационни технологии, на тях се разчита да поддържат различните части в едно цяло, командващия да може да получава адекватна информация от бойното поле и съответно да предава заповедите си обратно до войниците си там. И съответно този отрасъл в структурата на армията дотолкова се е развил, че вече се предлага като обособена и дори според някои прогнози за бъдещето приоритетна цел за атака.
                Но това положение е само крайната (до този ден, нататък развитието ще продължи естествено) фаза в една дълга еволюция, която можем да проследим пост фактум назад във времето, като сегашното значение на "отрасъла" комуникации или по-добре "информационни потоци" може да ни служи като показател назад.
                Нека се опитам първо да определя задачите и проблемите, пред които се изправя "командващия" (сиреч този, който взима глобалните решения, независимо дали е един човек или щаб) и "войниците" (най-ниското ниво). Засега имаме само тези двете нива, най-простата огранизация - тълпа с тояги и един вожд дето сочи де са лошите. От командващия какво се иска - да огледа къде са лошите, да се ориентира къде са неговите, да вземе решение и да накара своите да действат според него (ето го отново нашия цикъл на Бойд/ НОРД). Но тази задача за нашия вожд не е никакъв проблем - лошите от другото племе са на 100тина метра, няма как да не ги забележиш (е, може би ако не дигаха толкова шум и не размахваха така тия тояги можеше да се престориш, че ги няма, ама не), неговите хора всичките са около него, ориентацията е лесна, а обратното предаване на решенията е без проблеми (добре, че вожда е надарен с такъв силен глас, но пък той точно затова е вожд). В тази ситуация "ширината" на цикъла е толкова минимална, че той просто не може да бъде реална военна цел, като под "ширина" (ширина/обхват на нужната сетивност) искам да кажа относителното отдалечение на подчастите, които снабдяват нужната информация във всеки етап: в случая за наблюдението очите на вожда, за ориентацията пак същите, за решението недоразвития му мозък, а за действието гласът му. Реално за да се прекъсне цикъла НОРД в този случай би трябвало някой копиеносец от другите да свитне вожда между очите - това би било БК в тази епоха .
                Но с течение на времето армиите стават все по-големи и структурата им все по-сложна. Докато по наше време виждаме вече, че един човек не е достатъчен да направлява всички "войници" адекватно - имаме йерархична структура, независими командири на отделения, щабове, които да помагат при формулирането на заповедите, специализирани разузнавателни формирования. Да видим какви са промените в НОРД.
                Първото очевидно е "дълбочината" на армията, йерархичната структура - "командирът" не вижда вече всеки свой войник, още пък по-малко всеки вражески, той разчита на докладите на няколко нива под себе си. Така информацията от "войника" какво всъщност става в точката на сблъсък трябва да премине през няколко нива докато стигне до него, със свързаните с това загуба на време и точност. Така фазата "наблюдение" се разтегля.
                Второ, самата информация е непълна и понякога противоречива. Също така сведенията за ситуацията на собствените войски също подлежат ба времево и качествено изоставане. Така фазата "ориентиране" също се разтегля.
                Трето, хаосът и "мъглата" на бойния театър, естествени (като резултат от характеристиките на системата война) и причинени (от противоречива/лъжлива/ненавременна информация) забавят или затрудняват и фазата "решение".
                Четвърто, от взимането на решението до изпълнението му от "войниците" информацията пак трябва да премине всичките нива, този път наобратно. Имаме и разтегляне на фазата "действие".
                Така че е очевидно, мисля, че с усложняване устойството на армията (което е неизбежно при нарастване на размерите ако искаме тя да действа като такава) и цикълът НОРД се "разширява" и се "удължава" във времето. Същевременно мисля, че е очевидно също така, че ефективността на този цикъл е и основния инструмент за разчистване на основния враг на "командващия" - фрикцията на войната. Съответно протагонистът с по-ефективен и кратък цикъл НОРД получава по-ясна картина на бойните действия и взима по-адекватните решения в реално време.
                Искам на това място да въведа още един от ползваните термини - "информационния метаболизъм". Това всъщност е основата, на която функционира цикъла НОРД. Под това общо понятие ще разбираме потоците информация, течащи към и от "командващия", подобно нервните импулси към мозъка.
                Така, при положение, че цикълът НОРД е толкова решаващ следва да се запитаме как можем да му повлияем и доколко тази теоретична конструкция може да представлява и реална, практическа военна цел.
                За сриването на НОРД у противника е нужно да се разруши информационния му метаболизъм, доколкото НОРД е напълно зависим от него. Начините за постигането на това са най-общо два:
                1. директното разрушаване на способностите на противника да пренася информацията, сиреч пленяване на куриери, рушене на трансмитери и всичко, каквото се разбира под "прекъсване на комуникациите".
                2. разтягайки противниковия или свивайки времево своя НОРД дотам, че противниковия губи напълно реално-времевата си релевантност и практически се срива сам. Свиването на собствения е ясно как се постига - подходяща доктрина (Ауфтрагстактик) и обучение, това, което Голъм е казал за подготовката на въоръжените сили за БК. Разтягането на противниковия се постига чрез максимално увеличаване на несигурността на информацията при него, чрез създаването на колкото се може повече "мъгла" особено във фазата "наблюдение", което довежда до такова разтегляне на целия цикъл, че приложимите в последната фаза решения се оказват неактуални още преди да са взети. Увеличаването на несигурността се постига посредством фактическо прерязване на потока на информацията ("командващия" не получава сведенията на "войника" и няма вече база, на която да си изгради "ориентацията", нужна за "решението" и тн) и посредством задръстване каналите с прекалено много информация ("командващия" губи представа кое е релевантна такава).
                Тези грубо разграничени два метода всъщност вървят ръка за ръка и реално ефектът от единия комплементира ефекта от другия и обратно. Може би е по-правилно да се говори за два аспекта на един метод.
                Но да се върнем на нашия Близкриг. За него е характерно (и е с това първия практически метод, което и ни дава основание да говорим за "особен случай"), че там се поставя като първостепенна цел именно това - разрушаването на инф. метаболизъм на противника, именно използвайки споменатия по-горе двуаспектен способ.
                Сега ще премина към това, дали БК е възможен и в по-ранни времена. Това е директно свързано с "практичността" на инф. метаболитъм като военна цел, споменато малко по-горе. Ясно е, че ако искаме да атакуваме цикъла НОРД, дали физически или "информативно", то той трябва да представлява и атакируема цел. В моя горен пример с вожда целия цикъл НОРД протича в главата му и мигновено, та единствения ни начин да му повлияем е да отрежем главата
                Ако погледнем наполеоново време, то там вече имаме доста "поразширен" цикъл - установена сложна структура на армията и тн (корпусите на Наполеон са всъщност точно начин да се съкрати цикъла НОРД на по-нисшите нива, защото общия НОРД на армията е прекалено дълъг и ако се разчита само на него, то той би загубил реалновремево. Това всъщност е целта на цялата прочута "инициативност на нисшите командири" - ако се чака за заповеди от "главнокомандващия", то те ще са доволно неактуални, затова се дава накъсо в цикъла или по-точно се създават степенувани цикли). И Наполеон определено използва втория аспект на описания горе способ - бързината и изненадата в действията му често затрупват и претоварват НОРДа на противниците му.
                Но същевременно по негово време съществуват определени и дори критични характеристики, които пречат да се приеме инф. метаболизъм като реална цел. Ако погледнем конкретно различните фази и тогавашната структура на войската, то единствено първата фаза предоставя някакъв шанс за намеса от страна на противника - при разузнаването да кажем нашите леки кавалеристи са по-добри от лошите и опазват в тайна нашия марш, оставяйки ги на тъмно, а същевременно донасят адекватна информация за противниковия. И това всъщност е всичко - армиите са точкови, така че "командващия" дори сам може да се "ориентира" на бойното поле, а после решенията му се предават рядко на повече от няколко километра и то в границите на същата точкова армия (не че не се е случвало някой адютант да го отнесе и така важна заповед да не пристигне, но това е късмет, а не преднамерено вражеско действие) Това на тактическо ниво. Ако погледнем на рудиментарното тогава оперативно (аз предпочитам затова "гранд-тактическо", когато става въпрос за епохата), когато участват да кажем няколко корпуса, то тогава са атакируеми (бах думата измислих) 1ва, 2ра и 4та фаза, да кажем прилавяйки куриерите между отделните корпуси, до голяма степен на същия принцип както се цели и при БК. Но това изолиране на корпусите един от друг не разрушава тяхната отделна боеспособност - постига се разчленяване на вражеската армия, но способността на отделните части да водят бой не бива повлияна. Просто отделните корпуси са само по-малки, но пак "точкови" армии.
                Докато в модерни времена, сиреч грубо след индустриализирането на войската към ПСВ, "ширината" на инф. потоци е толкова голяма и дотолкова вече жизненоважна за функционирането на армията като единен механизъм, че те вече се оформят в напълно "атакируема" и значима цел. От една страна това се длъжи на огромното вече значение на информационната поддръжка нагоре и надолу по веригата (щаб, който действа без ясна представа за чуждите и своите войски е осъден на провал, обаче същевременно тази представа се формира вече от хиляди и хиляди частици информация от огромен район и източници, която съответно трябва да се интерпретира правилно и да се синтезира - обемът на инф. поток е огромен. Същевременно части, откъснати от информационния феедбак отгоре, практически престават да са боеспособни, където е и голямата разлика спрямо ерата на Наполеон), от друга вече е невъзможно "сетивната ширина" на цикъла да се стесни до някакви "точкови" граници, ами нервните му окончания се разпростират из целия огромен боен театър. Така от една страна значението на информационния метаболизъм и разчитащия на него цикъл НОРД нараства неимоверно, от друга уязвимостта му от действия на противника също нараства. И БК е първия метод (да не кажа, но може и, доктрина), който целенасочено се възползва от така предоставяните нови възможности за по-икономично разрушаване структурата на противниковата армия (защото това значи "разрушаването на способностите за съпротива" всъщност).
                А, между другото - тук някъде имаше материали за "теорията на рояка". Нейния основен плюс всъщност е точно избягването на прекалено "широкия" цикъл НОРД, обуслован от наличието на централно командване, и свързаните с това рискове и недостатъци, а се разчита само и единствено на локални, "точкови" цикли във всяка от частиците.

                Не знам какво се получи от това писание - почнах го на работата, довърших го в къщи, мислех да почна с примери и да завърша с общото, пък после май се получи обратното, въобще мазало. Но като за начало, пък ще го редактирам и допълвам в последствие.
                Last edited by Sir Gray; 25-05-2005, 21:35.
                XV mile the sea brode is
                From Turkey to the Ile of Rodez...

                Comment


                  #38
                  Чета какво съм написал и не ми става ясно какво искам да кажа

                  Не, забелязах, че всъщност не съм разяснил какво точно се има предвид под информационен метаболизъм и защо той изведнъж се оказва толкова важен.
                  С едно изречение - защото от началото на 20ти век и индустриализацията на войната "организмът"(структурата) на армиите става неизмеримо по-комплексен и вече от различните фактори, които определят боеспособността на армията, бойните качества на самите "войници" губят прогресивно значение пред "тилови" фактори като логистика и щабно планиране и контрол. И всяка подчаст от армията, отделна войскова единица, е строго зависима от контакта си към цялото, контакт с два аспекта: "физически" - снабдяването с боеприпаси, гориво, продоволствие, попъленния и цялата друга периферналия, без която съвременна бойна единица губи напълно боеспособност в рамките на часове, максимум дни. И "информационен" - зависимостта на подединицата от адекватни заповеди и наставления от "центъра", за да могат да са съгласувани и правилно "дирижирани" нейните действия с тези на другите подобни подчасти и така да имат реален ефект върху противника. Защото при така усложнения "организъм" на армиите, самостоятелните действия на една подчаст не могат да имат никакъв ефект върху цялото, само синхронното агиране на всички подчасти в едно цяло има шанс (отбелязаното в по-горните постове намаляване на значението на случващото се на тактическо ниво, пред случващото се на оперативно/стратегическо)
                  И ако се върна пак към асоциацията с "организъм", то логистиката би се явявала кръвообръщението - без кръв даден крайник първо би изтръпнал, позволявайки ни едва едва да го движим, а после и тъканта би умряла - а информационния метаболизъм нервната система - прерязвайки нервите към крайника, той моментално губи всякаква способност да се движи, да действа (и ако още задълбочим медицинския ни пример крайника може да получи паразитни нервни конвулсии, карайки го да потръпва и привидно действа, но това са хаотични действия, които не допринасят за цялото ).
                  По-нататък, докато логистичната зависимост има предълга история, макар и тук да трябва да подчертая, че в такава голяма степен тази зависимост се проявява чак след индустриализацията, то информационната е относително ново явление (това исках да кажа с горния пост). То явлението също си е старо (примера с вожда), но тогава не е играело такава роля, не е имало такова жизнено значение. Но с усложняването на нашия "организъм" армията и "нервната система" става все по-сложна и трябва същевременно да обработва все повече информация и успехът все повече зависи предимно от нея - тя, сиреч нашия информационен метаболизъм, се превръща в "гърлото на бутилката", във точката с най-тесна пропускливост в цялата система "войска". Така този информационен метаболизъм, информационното осигуряване, придобиват голямото значение, което им се отдава днес и привличат повечето сървеменно внимание (новите технологии например позволиха да се разсее до голяма степен информационния недостиг, което е болка номер 1 допреди това - сведенията от бойното поле пристигат при командващия със закъснение и/или невярност. Сега така наречената "network modularity", сиреч интегриране на отделните системи в една цяла мрежа, подобно компютърните такива (то на тях се и базира) позволява на командващия да има на монитора си реалновремева визуална информация от целия боен театър и същевременно му позволява да даде на късо цялата военна верига и да дава команди директно на най-ниските единици. Сиреч основните "раздувачи" на цикъла НОРД, 1ва и 4та фаза, са отново скъсени почти до едновремешните "очи-глас" размери. Обаче сложния "организъм" пак се изправя като непреодолима пречка, този път оказвайки своето влияние във фази 2 и 3, на ориентацията и решението - командващия разполага с толкова много информация и то в реално време, че вече не може достатъчно бързо да се ориентира правилно и да вземе аргументирано решение. Да не говорим, че възможностите за "къса връзка" надолу и нагоре по веригата довеждат до бързо загубване на общата картина у командващия. Но това вече е друга тема, за бъдещето развитие на информационната война )
                  XV mile the sea brode is
                  From Turkey to the Ile of Rodez...

                  Comment


                    #39
                    А сега го свържи с БК и ВСВ.
                    Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                    Comment


                      #40
                      Че аз не го ли направих?!
                      ...Но да се върнем на нашия Блицкриг. За него е характерно (и е с това първия практически метод, което и ни дава основание да говорим за "особен случай"), че там се поставя като първостепенна цел именно това - разрушаването на инф. метаболизъм на противника...
                      Техническото от една страна и доктриналното от друга развития в момента на ВСВ се оказват идеалния момент за опит за атака срещу инф. метаболизъм на противника. Какво имам предвид - от една страна повечето армии доста твърда структура и доктрина, разчитаща на доста удължен и предимно централизиран цикъл НОРД (френската например - идейно-доктриналното концетриране върху линейни системи и големия акцент върху централното командване), от друга вече са налице нужните технически средства за двойната цел физическо прекъсване на дълбоките комуникационни канали и повишаване на флуидността на бойните действия, което да доведе до създаване на "мъгла" у противника и допълнително удължаване на НОРД при него (точно спрямо двата аспекта на описания от мен способ) За физическото прекъсване са налице, и то и чисто технически, и идейно-доктринално, новите мобилни и самостоятелни танкови формирования, способни на дълбоки и бързи нахлувания в оперативно-сртатедическа дълбочина, за повишената флуидност/такт на бойните действия - новите (не толкова нови де) концепции за немците за инициативност на нисшите нива, за "командване чрез мисии" (както е англоезичния термин, немския е Auftragstaktik, в която посока отива и акцентирането при немците за командване от предните линии), предварителната готовност да се признае и дори вкара в обучението елементът на хаос на бойното поле и оттам готовност да се прибягва до ad hoc решения като Кампфгрупе-тата. Всичко това показва стремеж за импровизация и формиране на локални цикли НОРД доколкото е възможно, което като цяло улеснява инф. метаболизъм и ускорява собствения цикъл НОРД, докато същевременно разтруднява допълнително противниковия.
                      Така че немците са първите, които съзнателно акцентират върху тези фактори, които биха им дали предимство в инф. метаболизъм и оформят методика на бой специфично спрямо тях. Акцентиране, което между другото не е резултат от пълното теоретично осъзнаване навремето на "информационната подплънка", която стои зад цялата теория, а което е просто резултат от наблюдавани практически ефекти в миналата война и известни "предчуствия" и прогнози на някои теоретисти от тогава.
                      XV mile the sea brode is
                      From Turkey to the Ile of Rodez...

                      Comment


                        #41
                        Sir Gray написа
                        Че аз не го ли направих?!


                        Техническото от една страна и доктриналното от друга развития в момента на ВСВ се оказват идеалния момент за опит за атака срещу инф. метаболизъм на противника. Какво имам предвид - от една страна повечето армии доста твърда структура и доктрина, разчитаща на доста удължен и предимно централизиран цикъл НОРД (френската например - идейно-доктриналното концетриране върху линейни системи и големия акцент върху централното командване), от друга вече са налице нужните технически средства за двойната цел физическо прекъсване на дълбоките комуникационни канали и повишаване на флуидността на бойните действия, което да доведе до създаване на "мъгла" у противника и допълнително удължаване на НОРД при него (точно спрямо двата аспекта на описания от мен способ) За физическото прекъсване са налице, и то и чисто технически, и идейно-доктринално, новите мобилни и самостоятелни танкови формирования, способни на дълбоки и бързи нахлувания в оперативно-сртатедическа дълбочина, за повишената флуидност/такт на бойните действия - новите (не толкова нови де) концепции за немците за инициативност на нисшите нива, за "командване чрез мисии" (както е англоезичния термин, немския е Auftragstaktik, в която посока отива и акцентирането при немците за командване от предните линии), предварителната готовност да се признае и дори вкара в обучението елементът на хаос на бойното поле и оттам готовност да се прибягва до ad hoc решения като Кампфгрупе-тата. Всичко това показва стремеж за импровизация и формиране на локални цикли НОРД доколкото е възможно, което като цяло улеснява инф. метаболизъм и ускорява собствения цикъл НОРД, докато същевременно разтруднява допълнително противниковия.
                        Така че немците са първите, които съзнателно акцентират върху тези фактори, които биха им дали предимство в инф. метаболизъм и оформят методика на бой специфично спрямо тях. Акцентиране, което между другото не е резултат от пълното теоретично осъзнаване навремето на "информационната подплънка", която стои зад цялата теория, а което е просто резултат от наблюдавани практически ефекти в миналата война и известни "предчуствия" и прогнози на някои теоретисти от тогава.
                        Мале, говори на български, нищо не разбрах. Ужас. Ти ме разби.
                        Помогни поне малко, дай едно примерче - тази част действа така и така, в следствие от това противника изпада в шок и бездействие и настъпва едикакво си събитие.

                        Горе където пишеше за модерното състояние е горе-долу ясно. Седи си командира зяпа в монитора и казва кой какво да прави, ако му строшиш монитора нито ще има къде да зяпа, нито кого да командва. Обаче като почна с флуидния такт на Auftragstaktik(това не е ли доктрината за инициативата на всички командни нива?).
                        Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                        Comment


                          #42
                          Hans Delbruck написа
                          Обаче като почна с флуидния такт на Auftragstaktik(това не е ли доктрината за инициативата на всички командни нива?).
                          Ами точно това е и се явява основата, на която се базира метода БК, без нея такъв начин на бой е невъзможен. И точно немците към началото на ВСВ акцентират допълнително върху нея и я инкорпорират в новите си доктрини за мобилния бой като съществена предпоставка за успеха.
                          Естествено те си имат традициите за инициативност на всички нива още от прусаците, не е като да се е пръкнала от нищото, но за първи път през ВСВ това е поставено на първо място и цялата бойна доктрина е построена около този принцип.

                          Ах, да примери - еми френската кампания, какъв по-добър пример Победени са качествено и количествено по-силни сили с минимален разход на собствени сили за отрицателно късо време. И колапсът е предизвикан именно от бързите действия на немците, прерязали всички комуникации в тила и причиняващи ужасяващ информационен хаос по цялата френска верига, при което при франзуците НОРД се сгромолясва тотално. А по време до чак след като Гудериан свива на север по крайбрежието съюзниците имат силите и перфектната възможност да контраатакуват и прережат базата на немското настъпление. Не ги спира съпротива на немците, а именно техния безнадеждно закъснял НОРД. И френската армия не е унищожена в сражения, насрещни, странични или каквито и да е, а просто престава да съществува - разрушаването на вътрешния метаболизъм довежда до разпад на цялото без да трябва отделните подчасти да се унищожават физически (да се изпозастреля всяка една отделна дивизия)

                          И трета промяна за тоя пост
                          Относно командира и монитора - ами точно това е информационната война, но тя не е ограничена до днес и до конкретния монитор, който се явява всъщност канала на получаване на информация от командващия. През ВСВ е нямало монитори, но пак е имало съответните канали - сводки от по-долните щабове и тн. Когато съответните щабове са унищожени или пък панически се пребазират, то все едно на тогавашния командир си му строшил "монитора".
                          Но строшаването се явява само единия, физическия, аспект от способа за разрушаване на инф. метаболизъм. Има и другия начин, информационния - препълвайки целия монитор с толкова много светли точки от контакти, че цялата картина се размазва и командващия не може да си изгради вече ясна представа за протичащото на бойното поле. Тъкмо това се постига с по-бързия НОРД и "флуидността" - тамън получил на монитора последните сведения и донякъде оформил си представа за намеренията на врага и монитора е цалян от нови точки и горкия командир трябва нова представа да си изгража, но преди да е готов идват още повече точки и тн.
                          Двата аспекта, както отбелязах, се допълват
                          Last edited by Sir Gray; 26-05-2005, 18:58.
                          XV mile the sea brode is
                          From Turkey to the Ile of Rodez...

                          Comment


                            #43
                            Я и аз да се включа в частта за ВСВ:
                            Като доказателства в тезата за важността на информационната съставляваща може спокойно да се приведе войната на руския фронт през 1941 г. Тогава като следвствие от:
                            - липсата на адекватни свързочни средства в РККА;
                            - липсата на подготвен персонал, който да работи с тях - свързочните подразделения се попълват около 10% в новосформираните части;
                            - неадекватността на радиостанциите и най-вече - странните (от наша гледна точка!) предпочитания на съветските командири да използват единствено кабелна връзка или изпращане на офицер с поръчения когато това не е възможно;
                            - линейната тактика на РККА;
                            - не на последно място страха от репресивния апарат, който принуждава при липса на информация да се подава невярна такава към висшите щабове;
                            И като съчетаем тези фактори с твърде бързото изменение на обстановката по фронтовете, както и твърде голямата разлика в методите за водене на война - Вермахта като цяло избягва силно укрепените пунктове, което прави безсмислено упорството те да се отбраняват от съветските войски, се получава търсената картина. А именно - получават се твърде много информационни разриви:
                            - Липса на достоверна "вертикална информация", от ниските към високите звена: Висшите щабове или нямат представа какво става на фронта реално, или имат доста изкривена информация и в резултат те колкото и гениални да са просто не могат да вземат верни решения. Съответно - остават само "силовите", "волевите" решения, като взиманите от командира на ЮЗФ, който командва от кабинета си атаки на разбити части или срещу противник, който не е там.
                            - Липса на достоверна "вертикална информация", от високите към ниските звена: въз основа на разузнавателни данни от неопитни пилоти или от други съмнителни източници се подава информация към ниските звена, се получават ситуации като тази, с 8ми механизиран корпус, на командира на който се съобщава, че пред него има 2 000 вражески танка, което меко казано не съответства на действителността - "— Завтра занимаем исходный район и во взаимодействии с корпусом Игнатия Ивановича Карпезо наносим фланговый удар по группировке противника, состоящей, если верить разведке, из пяти танковых и четырех механизированных дивизий...
                            Я прикидывал на клочке бумаги — пять танковых и четыре механизированных — примерно две тысячи танков. У нас в корпусе в три раза меньше, у Карпезо — и того нет... "
                            *.
                            - Липсата на "хоризонтална" информация: когато между съседните подразделения не се споделя каквато и да е информация (което си е практика през 1941-42 г.) и в резултат никой не разбира кога немците са пробили някъде, докато не се появят вече в тила.
                            - И честите информационни "затъмнения" когато каквато и да е информация липсва - като ситуацията с поражението край Вязма, когато Ставката на Сталин разбира за това, че фронта е пробит и ситуацията е безнадеждна чак три (!) дни след събитието. В резултат са обградени 16та, 19та, 20та, 24та, 32ра армии, около 600 000 души.
                            Общо взето, Втората световна война показва за пръв път колко е важна информацията и най-вече информационната дисциплина и информационните връзки. Когато те липсват или подават изкривена информация най-малкото, което може да се очаква е погрешни решения. Предвид това, че военачалниците са далеч от бойното поле, а ситуацията се развива бързо заради новата техника и новите доктрини, липсата на информация води до разгром на страната, която не оценява значението на този фактор.
                            И накрая - какво става, когато някоя част бъде откъсната информационно с бойния дух? И какво става с този фактор, когато отгоре постъпват нереални заповеди, хвърлящи войските в погрешни направления, а това се вижда от всички - от войника до командира?
                            В общи линии това е и причината за бързото разпадане и липсата на боен дух в съветските войски през периода 1941-1943 година.
                            ______________________________
                            *"— Утре заемаме изходния район и във взаимодействие с корпуса на Игнатий Иванович Карпезо нанасяме флангов удар по групировката на противника, състояща се, ако вярваме на разузнаването, от пет танкови и четири механизирани дивизии...
                            Аз пресметнах на парче хартия — пет танкови и четири механизирани — примерно две хиляди танка. У нас в корпуса са три пъти по-малко, а у Карпезо — и това го няма... "
                            .
                            Забележете колко малко време се дава за тази атака - заповедта е предадена през нощта (фатално забавяне заради липсата на комуникации), а подготовка на атака от този род (съветските сили само в 8ми мехкорпус са около 800 танка), изисква стиковане и подготовка, която обикновено е минимум 24 часа, а не 2-3 часа. Резултатът от атаката разбира се е плачевен.
                            Last edited by ; 26-05-2005, 21:48.

                            Comment


                              #44
                              И още едно допълнение: формата на ифнормационната структура е също определяща за ефективността й. Ако разгледаме два варианта, които са идеализирани, но все пак като идея са взети от реалностите на ВСВ:
                              1. По-изчистен, изцяло централизиран, при който решенията се взимат единствено в центъра, а периферията е само в ролята на изпълнител.
                              2. По-сложен, в който центъра взима само принципни и общи решения, без да определя формата и начина на изпълнението им - това остава за периферията.
                              При първия вариант информационното натоварване нараства многократно, тъй като центъра сам се засипва с информация от периферията, за да може да знае положението в детайли. Поради това, както и поради причината, че решението на ситауациите по периферията в подробности изисква твърде много време, се получава ситуация, в която центърът или не успява да издаде заповедите си навреме, или въобще не ги издава, фиксирайки вниманието си върху 2-3 по-важни участъка. Тоест, в този случай информационната натовареност е твърде висока и нито центъра, нито периферията могат да са ефективни от "информационна гледна точка". Освен това в периферията периодично въникват кризи - тъй като бързото развитие на ситуацията иска бързи решения - а те са невъзможни предвид дългия път на информацията: от периферията към центъра, взимане на решение в центъра и обратния път на информацията до периферията. Такава е реалността в СССР през първата половина от войната (и само донякъде през втората), както и в Райха, от 1942 година нататък, макар и с някои уговорки.
                              При втория вариант центъра не се самозасипва с информация, оставяйки подробностите там, където им е мястото - в периферията. Същевременно, така му остава достатъчно време за да има общ поглед върху ситуацията, както и да взима общи решения за развитието на кампанията. Докато периферията си се занимава с локалните проблеми. Така не се получава забавяне на решенията касаещи местни проблеми, подлежащи на решение именно на местно ниво.

                              Comment


                                #45
                                Реших да посъбудя този стар спор. Лошото в случая е, че ако си спомням правилно с Голъм стигнахем до някакво разбирателство(винаги става така когато се намеси алкохола). Но от друга страна със Сър Грей не сме, значи може още доста да се спами.
                                Та нека обобщя това което си спомням:
                                Според мен БК се свързва изцяло и само със стратегическото ниво на военното планиране и дейност. Това се обуславя от факта, че на БК гледаме като на явление свързано главно с продължителността на войната - светкавична, тоест много кратка война. Продължителността на войната от друга страна се определя най-вече от стратегическата линия на поведение на участниците. Върху резултатите от поведението от друга страна оказват влиание различни фактори(като съотношение на силите например). Последното предопределя възможността да не постигнем желаните резултати въпреки избраната линия на поведение. И все пак най-важното в случая е, че не тактическите въпроси определят продължителността на войната(което съвсем не значи, че те нямат значение в този аспект) . От друга страна възприетите доктрини също не могат да определят продължителността на конфликта. Ако сега поспрем и се замислим ще видим, че само на стратегическо ниво може да се влияе върху продължителността на конфликта.
                                Тоест ако приемем БК за съзнателно проведен акт с цел достигане победа при максимално малка продължителнос на конфликта, то трябва да търсим този акт в решенията на висшето военно командване(На първо място поставяме желанието за победа и едва след него за продължителност, първото винаги се явява върховна повеля в дейността на командването).
                                Тактическите, техническите, доктриналните въпроси и т.н. се явяват не толкова причини, колкото предпоставки за реализацията на стратегическата воля.
                                След достигането на тази позиция логиното ни следващо действие е да потърсим исторически аналог, който да потвърди становището ни. Лично аз винаги съм се увличал от Френската кампания от 1940г., което ме кара да се спра на нея. От друга страна тя винаги е сочена като най-удачен пример за БК, което безспорно я прави изключително подходяща за целите ни. В добавка този пример е добре подплатен с информация както отосно изпълнението така и относно планирането(което е важно за нас).
                                Това което трябва да направим за да проверим изградената хипотеза е да проверим дали въплатената в плана стратегическа воля показва стремеж към БК като кратка война(думата БК не е популярна в речника на авторите му и е безсмислено да се търси). Освен това трябва да проверим доколко реализацията съответства на вложената воля - възможно е резултата да е достигнат случайно. Последно необходимо е да се убедим, че за резултата съществени са не тактическите, техническите и т.н. въпроси, стратегическите действия.
                                Няма симисъл да се занимаваме подробно със ситуацията след края на кампанията в Полша. Само ще отбележим, че тъй като дипломатическото споразумение е малко вероятно(по-скоро невероятно, заслугата на това покрай другото е на чичо Джо, не може да не му отдадем дължимото). Тоест пред Германия стои следният избор - да продължи заемането на отбранителна позиция и да изчака настъпление от страна на Франция и Англия, да проведе собствено настъпление. Въпреки многото изгоди, които предлага отбраната, в случая тя трудно би отговорила на нуждите на Германия тъй като Франция и в още по-голяма степен Англия не планират настъпление срещу Германия(поне не и преди 41г.). Изчакването би довело само до влошаване на положението на Германия - съюзническо настъпление срещу Балканите или Скандинавия и включване на нови съюзници, най-опасният от които е СССР.
                                За германското командване единственият правилен изход е провеждането на собствено настъпление на Запад.
                                Германското командване взема това решение през октомври 1939г. и предлага следният план(известен под името "Жълт"):
                                Създават се три групи армии - А Б Ц. Група Ц в състав 18 пехотни дивизии получава задачата да отбранява "Западният вал" - от швейцарската граница до Люксембург. Група А(22 дивизии) се явява нещо като връзка между Б и Ц. Тя получава задачата да прикрива фланга на Б и да провежда настъпление през Люксембург в южна Белгия. На група Б се пада тежката задача да проведе основното настъпление в северна Белгия и Холандия. За целта в група Б са включени 30 пехотни дивизии, 9 танкови и 4 моторизирани. В резерва на главното командване остават 17 пехотни и 2 моторизирани пехотни дивизии.
                                Като цел на операцията се сочи "да принуди възможно най-много сили на френската армия да приемат сражение на територията на северна Белгия и да ги разгроми създавайки по този начин по-балгоприятни предпоставки за продължаване на войната по суша и въздух срещу Англия и Франция".
                                Идеята е проста докато слабото ляво крило се държи отбранително с дясното силно се нанася удар с цел овладяване на белгийското крайбрежие.
                                Да се сравнява този план с плана "Шлифен" е неуместно. Последният е изграден около съвсем друга идея - провеждане на гигантски обход през територият на Белгия и Холандия(впоследствие изключена) с цел излизане на швейцарската граница. Идеята се явява нещо като огледален образ на операцията на Молтке по обкръжение на френската армия в Мец. В плана "Жълт" не забелязваме подобен стремеж, неговата цел е овладяването на белгийското крайбрежие. На унищожение на противника не може да се разчита при подобен чисто фронтален удар.
                                Реализацията на този план едва ли би довела до непосредствен колапс на съюзническите армии и последваща капитулация. Тоест войната едва ли би завършила с края на кампанията и съответно не би могла да бъде назована БК.
                                Това показва, че независимо от влиянието си тактическите и техническите фактори не могат да са решаващи за постигането на БК.
                                Германската кампания в Франция се провежда не по-този план, а по друг - плана на групата армии А или плана на Манщайн.
                                Основните предпоставки на този план са:
                                1. Стремеж за достигане до решителна победа на запад, а не до частична победа.
                                2. Главният удар се пренася от група Б в група А, последната се усилва за сметка на първата.
                                3. Целта на операцията е обкръжение на съюзническите сили северно от р. Сома.
                                Ако се вгледаме в този план ще откирем, че развитието на събитията доста точно го следват, тоест резултата от кампанията е следствие от стратегическото планиране.
                                Най-важното от всичко обаче е проявенената воля за достигането до решителна победа посредством обкръжаването и унищожаването на крупни противникови сили. В плана на кампанията е заключено желанието за достигане до мир в резултат на операциите. Именно стратегическите решения(и тяхната реализация съответно) произлизащи от това желание ние назоваваме "блицкриг".
                                Eighteen out of twelve apostles are buried in Spain.

                                Comment

                                Working...
                                X