Нещо като допълнение
Да, напълно съм съгласен с коментарите ти, сър Грей. По същество бих добавил, че не се сещам за нито един случай, когато някоя държава се опитва да прилага в чист вид това, което тук се назовава като "война на изтощение". Освен "Студената война", впрочем, но тя поначало се отличава от останалите войни (впрочем, бихме могли да заключим че всички идеологически, цивилизационни или икономически конфликти от този род са по същество "войни на изтощение"). Инак ПСВ се превръща постепенно във "война на изтощение", но никоя от участничките не цели това поначало, така че не би било правилно да говорим за стратегия на войната на изтощение.
Hans Delbruck, инак текстът ти е много интересен и като цяло смятам, че е правилен като насока. Но може би трябва да се опитаме по-скоро да детаилизираме определенията, да задълбочим типологизацията на стратегическо ниво на войните.
Ще се опитам накратко да отговоря на няколко въпроса, които си задал в постовете си:
1. за националните или цивилзационните подходи към войната като проблем.
Смятам, че е напълно обосновано да се разглеждат самостоятелните подходи, било то от национално или цивилизационно естество към войната като цивилизационна функция. Обосноваността на този подход изхожда от фактът, че в исторически план се забелязват достатъчно конкретни разлики в подхода както на национално, така и (определено) на цивилизационно ниво. Разбира се, когато ефективността на дадено решение бъде осъзната, то постепенно се превръща в "общо място" за цивилзационните традицчии в рамките на конкретната цивилзация (регион) и губи националната си обусловеност (или социо-културна).
В този смисъл, в рамките на историческия подход към войната като система е желателно да се правят разлики между отделните цивилзации и национални разновидности, защото те най-често различно възприемат войната и подхождат различно към разрешаването на проблемите й.
Конкретно в случая с БК бих казал, че поначало той възниква по-скоро в рамките на немската военна традиция. Някои отделни негови елементи могат да бъдат наблюдавани и по-друго време и в други традиции. С времето основните му предпоставки се превръщат в "общи места" и на практика потенциално всяка страна от 3-тото десетилетие на ХХ век нататък би могла да изобрети и използва подобна доктрина. Реално обаче цялостно чт.е., на всички нива - от стратегическо до тактическо) от този подход към войната се възползват само две държави - Германия и Япония. Постепенно постигнатото от първата се превръща в "общо място" и към средата на ВСВ на практика всички държави реорганизират армиите си по този модел. ъм края на войната най-ревностните привърженици на този метод са в СССР и го прилагат с голям успех.
След войната всички тези принципи се превръщат в основополагащи и на практика в момента се мислят като неделима част от военната традиция. Все пак непосредстевни продължители на тези идеи стават съветсите теоретици, които "прегръщат" идеята и я доразвиват.
2. възможен ли е БК в по-ранен период?
Отговорът на този въпрос е по-сложен. Точно това, което разпознаваме като БК е неосъществимо. Но някои от стратегическите и определено оперативните особености са на лице и в други периоди, макар че като цяло можем да ограничим проявите му до времето на индустриалните цивилизации - преди това подходът към "съкрушението" се различава значително, а и оперативното ниво въобще не се отделя, а като метод БК основно действа на него.
3. Какво отличава блицкриг от неблицкриг?
Този въпрос до голяма степен (макар и не експлицитно) бе разяснен по-горе. Ще се опитам да отговоря на него синтетично, макар че вероятно ще пропусна нещо (както споменах, този подход към отговора винаги е по-труден ).
- на стратегическо ниво за да говорим за БК трябва да имаме държава, която има за постигане някакви външнополитически цели, които не може да реализира изцяло с дипломатически средства. Същевременно, потенциалните й противници са по-силни от нея или най-малкото силовите им потенциали са сходни, като с времето разликата между тях ще се увеличава, но в полза на противника. Т.е., трябва да има нужда не просто от разумно кратка война, но от бърза победа. Проблемът е, обаче, че при сходен потенциал реализацията на съкрушителна победа е съмнителна, особено в рамките на военната наука (т.е., на аналитичния подход към системата война), защото в рамките на този подход волевите действия на страните са взаимнопрозрачни и подлежат на изчисление. Да не говорим, че традиционно за постигането на победа се изисква реализация на чиселно превъзходство. Така стигаме до следващото ниво - макар на стратегическо ниво проблемът само да е набелязан той е неразрешим- няма откъде да се вземат повече средства, затова трябва да се разчита на неочаквани и непредвидими като ефект от противника иновации, които да компенсират недостига на груба военна сила.
- оперативно ниво - за да говорим за БК са необходими поне две неща: не силов подход към решаването на проблема, т.е., опит за въздействие върху нервните центрове на противника, а не директно върху грубата му сила (защото само така могат да се минимизират загубите) и нетрадицчионен подход към маневрирането и съсредоточаването на наличните сили - целта е да се постигне абсолютно неравенство, така че в рамките на тесни ключови в офанзивно отношение участъци да бъде съсредоточена основната част от собстевните сили, докато на останалите участъци срещу портивника бъдат оставени минимални задържащи сили. Така дори и при общо стартегическо неблагоприятно за насътпление съйотношение на силите може да се постигне на оперативно ниво твърде благоприятно съотношение, което да позволи бърза реализация на настъплението Оттам насетне свободните сили се устремяват навътре в противниковата територия, целейки се в алтерантивни цели, които той е длъжен да защити.
Идеята на този подход е, че се максимизира риска (защото портивинкът също получава изключително благопрятно ъсотношение за настъпление на много участъци), но се играе темпова игра - нашето насътпление трябва да се развива с по-стремителен темп и да изглежда по-страшно (т.е., психологически по-въздействащо), което ще накара противника да се откаже от неговото и да се опита да маневрира със силите си на оперативно ниво за да прекрати нашето настъпление. От този момент той губи инциативата и се налага постоянно да търси отговор на ходовете ни, като този отговор неизбежно ще е закъсняващ, т.е., разликата в темповия потенциал постоянно ще се увеличава в наша полза.
Разбира се, този подход към оперативното решение на проблема зависи от изкусността (а не от аналитичността, от веонната научност) и е карйно рискован, т.е., лесно може при неправилна преценка да се обърне срещу нас.
В такъв случай е желателно връщане на стратегическо ниво за решаване на проблема, тъй акто на всеки, използващ подобен подход би следвало да му е ясно, че ако се провали в първия опит, играта е загубена и трябва да се търси дипломатическо разрешение на войната възможно най-скоро, докато все още нещата изглеждат на противника благопрятни за нас (макар ние вече да усещаме, че те не са такива).
- на тактическо ниво нещата могат много да се различават, така че можем да ги обсъждаме преди всичко с оглед на конкретни технологии и период. Като цяло тактически БК е възможен в рамките на късния период на индустиралната цивилизация . На практика, подходът към конкретното разгромяване на по-силен противник на бойното поле може да е много различен и варира според периода. Но някак не мисля, че БК всъщност може да се представи по този начин - като тактически случай на победа на по-слаба над по-силна армия, тъй като в това, което ние тук наричаме БК на тактическо ниво всъщност е обратното - благодарение на оперативния подход на практика навсякъде, където е нужно страната прилагаща БК всъщност има локално-тактическо превъзходство над инак по-силния стратегически портивник (така мисля се раждат и митовете за немското превъзходство в СССР).
Да обобщя - БК имаме когато имаме конкретан старетгическа ситуация и определен оперативен подход към разрешаването й. Много често можем да имаме само оперативния подход, без да е педизвикан от съответната стартегическа ситуация, тогава с известна условност също можем да говорим за БК.
Да, напълно съм съгласен с коментарите ти, сър Грей. По същество бих добавил, че не се сещам за нито един случай, когато някоя държава се опитва да прилага в чист вид това, което тук се назовава като "война на изтощение". Освен "Студената война", впрочем, но тя поначало се отличава от останалите войни (впрочем, бихме могли да заключим че всички идеологически, цивилизационни или икономически конфликти от този род са по същество "войни на изтощение"). Инак ПСВ се превръща постепенно във "война на изтощение", но никоя от участничките не цели това поначало, така че не би било правилно да говорим за стратегия на войната на изтощение.
Hans Delbruck, инак текстът ти е много интересен и като цяло смятам, че е правилен като насока. Но може би трябва да се опитаме по-скоро да детаилизираме определенията, да задълбочим типологизацията на стратегическо ниво на войните.
Ще се опитам накратко да отговоря на няколко въпроса, които си задал в постовете си:
1. за националните или цивилзационните подходи към войната като проблем.
Смятам, че е напълно обосновано да се разглеждат самостоятелните подходи, било то от национално или цивилизационно естество към войната като цивилизационна функция. Обосноваността на този подход изхожда от фактът, че в исторически план се забелязват достатъчно конкретни разлики в подхода както на национално, така и (определено) на цивилизационно ниво. Разбира се, когато ефективността на дадено решение бъде осъзната, то постепенно се превръща в "общо място" за цивилзационните традицчии в рамките на конкретната цивилзация (регион) и губи националната си обусловеност (или социо-културна).
В този смисъл, в рамките на историческия подход към войната като система е желателно да се правят разлики между отделните цивилзации и национални разновидности, защото те най-често различно възприемат войната и подхождат различно към разрешаването на проблемите й.
Конкретно в случая с БК бих казал, че поначало той възниква по-скоро в рамките на немската военна традиция. Някои отделни негови елементи могат да бъдат наблюдавани и по-друго време и в други традиции. С времето основните му предпоставки се превръщат в "общи места" и на практика потенциално всяка страна от 3-тото десетилетие на ХХ век нататък би могла да изобрети и използва подобна доктрина. Реално обаче цялостно чт.е., на всички нива - от стратегическо до тактическо) от този подход към войната се възползват само две държави - Германия и Япония. Постепенно постигнатото от първата се превръща в "общо място" и към средата на ВСВ на практика всички държави реорганизират армиите си по този модел. ъм края на войната най-ревностните привърженици на този метод са в СССР и го прилагат с голям успех.
След войната всички тези принципи се превръщат в основополагащи и на практика в момента се мислят като неделима част от военната традиция. Все пак непосредстевни продължители на тези идеи стават съветсите теоретици, които "прегръщат" идеята и я доразвиват.
2. възможен ли е БК в по-ранен период?
Отговорът на този въпрос е по-сложен. Точно това, което разпознаваме като БК е неосъществимо. Но някои от стратегическите и определено оперативните особености са на лице и в други периоди, макар че като цяло можем да ограничим проявите му до времето на индустриалните цивилизации - преди това подходът към "съкрушението" се различава значително, а и оперативното ниво въобще не се отделя, а като метод БК основно действа на него.
3. Какво отличава блицкриг от неблицкриг?
Този въпрос до голяма степен (макар и не експлицитно) бе разяснен по-горе. Ще се опитам да отговоря на него синтетично, макар че вероятно ще пропусна нещо (както споменах, този подход към отговора винаги е по-труден ).
- на стратегическо ниво за да говорим за БК трябва да имаме държава, която има за постигане някакви външнополитически цели, които не може да реализира изцяло с дипломатически средства. Същевременно, потенциалните й противници са по-силни от нея или най-малкото силовите им потенциали са сходни, като с времето разликата между тях ще се увеличава, но в полза на противника. Т.е., трябва да има нужда не просто от разумно кратка война, но от бърза победа. Проблемът е, обаче, че при сходен потенциал реализацията на съкрушителна победа е съмнителна, особено в рамките на военната наука (т.е., на аналитичния подход към системата война), защото в рамките на този подход волевите действия на страните са взаимнопрозрачни и подлежат на изчисление. Да не говорим, че традиционно за постигането на победа се изисква реализация на чиселно превъзходство. Така стигаме до следващото ниво - макар на стратегическо ниво проблемът само да е набелязан той е неразрешим- няма откъде да се вземат повече средства, затова трябва да се разчита на неочаквани и непредвидими като ефект от противника иновации, които да компенсират недостига на груба военна сила.
- оперативно ниво - за да говорим за БК са необходими поне две неща: не силов подход към решаването на проблема, т.е., опит за въздействие върху нервните центрове на противника, а не директно върху грубата му сила (защото само така могат да се минимизират загубите) и нетрадицчионен подход към маневрирането и съсредоточаването на наличните сили - целта е да се постигне абсолютно неравенство, така че в рамките на тесни ключови в офанзивно отношение участъци да бъде съсредоточена основната част от собстевните сили, докато на останалите участъци срещу портивника бъдат оставени минимални задържащи сили. Така дори и при общо стартегическо неблагоприятно за насътпление съйотношение на силите може да се постигне на оперативно ниво твърде благоприятно съотношение, което да позволи бърза реализация на настъплението Оттам насетне свободните сили се устремяват навътре в противниковата територия, целейки се в алтерантивни цели, които той е длъжен да защити.
Идеята на този подход е, че се максимизира риска (защото портивинкът също получава изключително благопрятно ъсотношение за настъпление на много участъци), но се играе темпова игра - нашето насътпление трябва да се развива с по-стремителен темп и да изглежда по-страшно (т.е., психологически по-въздействащо), което ще накара противника да се откаже от неговото и да се опита да маневрира със силите си на оперативно ниво за да прекрати нашето настъпление. От този момент той губи инциативата и се налага постоянно да търси отговор на ходовете ни, като този отговор неизбежно ще е закъсняващ, т.е., разликата в темповия потенциал постоянно ще се увеличава в наша полза.
Разбира се, този подход към оперативното решение на проблема зависи от изкусността (а не от аналитичността, от веонната научност) и е карйно рискован, т.е., лесно може при неправилна преценка да се обърне срещу нас.
В такъв случай е желателно връщане на стратегическо ниво за решаване на проблема, тъй акто на всеки, използващ подобен подход би следвало да му е ясно, че ако се провали в първия опит, играта е загубена и трябва да се търси дипломатическо разрешение на войната възможно най-скоро, докато все още нещата изглеждат на противника благопрятни за нас (макар ние вече да усещаме, че те не са такива).
- на тактическо ниво нещата могат много да се различават, така че можем да ги обсъждаме преди всичко с оглед на конкретни технологии и период. Като цяло тактически БК е възможен в рамките на късния период на индустиралната цивилизация . На практика, подходът към конкретното разгромяване на по-силен противник на бойното поле може да е много различен и варира според периода. Но някак не мисля, че БК всъщност може да се представи по този начин - като тактически случай на победа на по-слаба над по-силна армия, тъй като в това, което ние тук наричаме БК на тактическо ниво всъщност е обратното - благодарение на оперативния подход на практика навсякъде, където е нужно страната прилагаща БК всъщност има локално-тактическо превъзходство над инак по-силния стратегически портивник (така мисля се раждат и митовете за немското превъзходство в СССР).
Да обобщя - БК имаме когато имаме конкретан старетгическа ситуация и определен оперативен подход към разрешаването й. Много често можем да имаме само оперативния подход, без да е педизвикан от съответната стартегическа ситуация, тогава с известна условност също можем да говорим за БК.
Comment