Крылов, мисля че не ме разбра . Ще се поясня. Става въпрос за следното: имаме някаква институция (църква в случая), която има материално проявление, т.е. определена структура от хора, предмети, сгради и връзки между тях, както и правила, които определят възможните отношения помежду тези обекти и между тях и останалите външни обекти. Освен това институцията формира определен информационен обект. Когато ти пишеш:
то ти под "интереси на общността" разбираш някакъв повече или по-малко конкретен стремеж - на първо място към запазване на статуквото, ще го наречем традиционен (инстинкт за самосъхранение) и към разширяване на възможностите й (в случая, към придобиване на повече влияние вътре в социума и държавата и към разширяване на влиянието в посока към нови социуми и държави). Кой обаче е "носител" на този интерес, който както казахме е постоянен? Кой е източникът му? Ако конкретните носители в даден момент са хора, то източникът очевидно не е човек, поне не отделен човек, личност или група - иначе нямаше да имаме такова постоянство на стремежа и ти нямаше да говориш за "интереси на общността" и "интереси на лидера" (отделната личност). Поне не и ако става въпрос за подобна консервативна и втвърдена структура като църквата. Очевидно е, че "общността" няма почти средства, за да упражнява влияние върху лидерите в този случай - векторът на въздействие е насочен отгоре-надолу.
Тогава кое придава устойчивостта и постоянството на структурата? Според мен, определен информационен обект, който се формира от общото съ-съществуване на всички тези обекти. Можем да го разглеждаме като съвсем просто "същество" или "създание", което се стреми да осъществява двете упоменати по-горе основни функции. В известен смисъл всяка по-голяма социална структура или институция формира подобен род псевдосъзнание, а по същество информационно "същество". То предава консервативно информацията, грижи се за "наследяването" на структурата и оказва определен мисловен натиск върху хората, които "осъществяват" институцията.
В тази връзка ти приемаш, че този обект винаги има по-голяма значение от отделната личност, която съществува в институцията и работи за нея. И вероятно си прав статистически прав, което обаче не означава, че можем да изхвърлим личността и мотивите й напълно от картината и затова и писах аз (тук е връзката с "духовния живот"). Причината е, че е напълно възможно определена личност, действайки именно като такава в рамките на институцията, да окаже изкривяващо информационно въздействие и в крайна сметка да причини обновяване или съществена промяна на структурата на институцията, дори и до "роене" на нови институции. В този смисъл въздействието на отделната личност не може да се пренебрегва, макар и оказвано само когато тя съществува като личност, т.е. в специфични ситуации.
Разбира се, тук може да се изтъкне възражението, че подобни промени се извършват защото "общността ги иска" или пък "обстоятелствата ги налагат", като под "обстоятелства" се разбират определени обществени, икономически или политически такива. Но нещата отново са по-сложни, защото не винаги може да се изрази началото на подобен процес - дали наблюдаваните вече политически или други явления, които влизат в конфликт с традиционното състояние на системата причиняват съответната промяна или пък определена "микро"-намеса на личностно ниво не е породила ред от обстоятелства, довели до съответните нови явления. Това е историческият проблем за връзката между личност и история. Към която Коцето би добавил и метафизичните същности. Макар че аз бих се съгласил на тази добавка само като част от личността.
Това естествено не отрича важността на идеалите на отделния човек, но те никога не излизат на преден план ако не служат на интересите на една по-голяма общност, а интересите на общността обикновенно са далеч от идеалните.
Тогава кое придава устойчивостта и постоянството на структурата? Според мен, определен информационен обект, който се формира от общото съ-съществуване на всички тези обекти. Можем да го разглеждаме като съвсем просто "същество" или "създание", което се стреми да осъществява двете упоменати по-горе основни функции. В известен смисъл всяка по-голяма социална структура или институция формира подобен род псевдосъзнание, а по същество информационно "същество". То предава консервативно информацията, грижи се за "наследяването" на структурата и оказва определен мисловен натиск върху хората, които "осъществяват" институцията.
В тази връзка ти приемаш, че този обект винаги има по-голяма значение от отделната личност, която съществува в институцията и работи за нея. И вероятно си прав статистически прав, което обаче не означава, че можем да изхвърлим личността и мотивите й напълно от картината и затова и писах аз (тук е връзката с "духовния живот"). Причината е, че е напълно възможно определена личност, действайки именно като такава в рамките на институцията, да окаже изкривяващо информационно въздействие и в крайна сметка да причини обновяване или съществена промяна на структурата на институцията, дори и до "роене" на нови институции. В този смисъл въздействието на отделната личност не може да се пренебрегва, макар и оказвано само когато тя съществува като личност, т.е. в специфични ситуации.
Разбира се, тук може да се изтъкне възражението, че подобни промени се извършват защото "общността ги иска" или пък "обстоятелствата ги налагат", като под "обстоятелства" се разбират определени обществени, икономически или политически такива. Но нещата отново са по-сложни, защото не винаги може да се изрази началото на подобен процес - дали наблюдаваните вече политически или други явления, които влизат в конфликт с традиционното състояние на системата причиняват съответната промяна или пък определена "микро"-намеса на личностно ниво не е породила ред от обстоятелства, довели до съответните нови явления. Това е историческият проблем за връзката между личност и история. Към която Коцето би добавил и метафизичните същности. Макар че аз бих се съгласил на тази добавка само като част от личността.
Comment