Съчетаването на гените и тяхното предаване съвсем не трябва да внасят толкова съмнение. Напълно вярно е, че е въпрос на случайност кои гени ще се предадат. Но винаги се запазва едно определено съотношение, въпрос на статистика. Всичко зависи от това, кои черти са доминантни и кои - рецесивни. Вижте следния простичък пример.
Нека приемем, че за определен вид пилета червеният цвят е доминантната черта, а синият - рецесивна. В случай като този...
...виждаме, че и двамата родители са хибридно доминантни. Разгледайте решетката на Пънет. В 3 от 4 случая ще бъде предаден доминантният ген, а в четвъртия - и двамата родители ще предадат рецесивния. Т.е. съотношението между червени и сини пилета е 1:3.
а в случай като този...
... колкото и пъти да се чифтосват, сини пилета няма да има.
Т.е. вижда се, че колкото по-надолу в поколенията отиваме, толкова по-голямо става съотношението между доминантната и рецесивната характеристика. Тези статистически съотношения се запазват независимо от броя на "произведените" индивиди. В съзнанието изплува работата на Грегор Мендел, който за десетина години засажда и "чифтосва" 29000 грахови растения, наблюдавайки точно това съотношение между рецесивни и доминантни черти.
Т.е., ако даден индивид развие някаква мутация като доминантна, тя неизбежно ще се предаде нататък, и то в нарастващи съотношения.
Относно примера, който даде. Добре, в момента В1 имаме вид Х0, да речем, някаква си антилопа. Но този вид Х0 не е напълно еднороден. Има по-едри индивиди, има по-дребни, и т.н. Наблюдават се няколко екземпляра с по-дълги вратове. Ако тази черта (дълговратство) се наблюдава и у техните потомци, значи става дума за доминантна характеристика.
Сега, възниква въпросът "а защо цялата Х0 популация не стане дълговрата". Тук опираме до принципа на Харди-Вайнберг, описващ характеристиките на идеалното равновесно положение в една популация, при което тя би останала статична. По-конкретно се спираме на момента "произволно чифтосване". Ако видът Х0 е панмиктична популация, то индивидите биха се чифтосвали "без да подбират", и цялата популация би развила дълги вратове. Но наблюденията са показали, че в цялата биосфера идеална панмиктична популация не съществува - навсякъде индивидите се чифтосват според някакви, да ги наречем, предпочитания, които най-често са насочени към индивиди с фенотипи, подобни на собствения.
И така, в Х0 популацията по-дълговратите започват да се чифтосват помежду си, а останалите ги "игнорират". И така, след хилядолетия постепенно удължаване на вратовете вид Х0 си остават някакви антилопи или коне, а новопоявилият се вид Х1 получава наименованието "жираф".
От Х0 освен дълговратия вид Х1 може да се отдели и вид Х2, който е раиран и се нарича "зебра". Може Х1 и другите подвидове да развият черти, които да ги отличават от Х0, да речем по-дебела козина, и при едно заледяване те да оцелеят, а Х0 да измре. Могат да се разиграят различни "сценарии".
ПП. А конкретно за жирафа - не са му повече шийните прешлени, а са по-големи
Нека приемем, че за определен вид пилета червеният цвят е доминантната черта, а синият - рецесивна. В случай като този...
...виждаме, че и двамата родители са хибридно доминантни. Разгледайте решетката на Пънет. В 3 от 4 случая ще бъде предаден доминантният ген, а в четвъртия - и двамата родители ще предадат рецесивния. Т.е. съотношението между червени и сини пилета е 1:3.
а в случай като този...
... колкото и пъти да се чифтосват, сини пилета няма да има.
Т.е. вижда се, че колкото по-надолу в поколенията отиваме, толкова по-голямо става съотношението между доминантната и рецесивната характеристика. Тези статистически съотношения се запазват независимо от броя на "произведените" индивиди. В съзнанието изплува работата на Грегор Мендел, който за десетина години засажда и "чифтосва" 29000 грахови растения, наблюдавайки точно това съотношение между рецесивни и доминантни черти.
Т.е., ако даден индивид развие някаква мутация като доминантна, тя неизбежно ще се предаде нататък, и то в нарастващи съотношения.
Относно примера, който даде. Добре, в момента В1 имаме вид Х0, да речем, някаква си антилопа. Но този вид Х0 не е напълно еднороден. Има по-едри индивиди, има по-дребни, и т.н. Наблюдават се няколко екземпляра с по-дълги вратове. Ако тази черта (дълговратство) се наблюдава и у техните потомци, значи става дума за доминантна характеристика.
Сега, възниква въпросът "а защо цялата Х0 популация не стане дълговрата". Тук опираме до принципа на Харди-Вайнберг, описващ характеристиките на идеалното равновесно положение в една популация, при което тя би останала статична. По-конкретно се спираме на момента "произволно чифтосване". Ако видът Х0 е панмиктична популация, то индивидите биха се чифтосвали "без да подбират", и цялата популация би развила дълги вратове. Но наблюденията са показали, че в цялата биосфера идеална панмиктична популация не съществува - навсякъде индивидите се чифтосват според някакви, да ги наречем, предпочитания, които най-често са насочени към индивиди с фенотипи, подобни на собствения.
И така, в Х0 популацията по-дълговратите започват да се чифтосват помежду си, а останалите ги "игнорират". И така, след хилядолетия постепенно удължаване на вратовете вид Х0 си остават някакви антилопи или коне, а новопоявилият се вид Х1 получава наименованието "жираф".
От Х0 освен дълговратия вид Х1 може да се отдели и вид Х2, който е раиран и се нарича "зебра". Може Х1 и другите подвидове да развият черти, които да ги отличават от Х0, да речем по-дебела козина, и при едно заледяване те да оцелеят, а Х0 да измре. Могат да се разиграят различни "сценарии".
ПП. А конкретно за жирафа - не са му повече шийните прешлени, а са по-големи
Comment