Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Кризата в Украйна 2013-2014 г.

Collapse
This topic is closed.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Офф:
    Обикновен лаик написа Виж мнение
    Преди това: принадената стойност се нарича още и печалба (което е по-широко понятие и се употребява в ежедневието).
    Принадената стойност не се нарича печалба, вж. "Капиталът" от Маркс, който въвежда този термин. Би се наричала така само в хипотетичния случай на 100% продажби на произведените стоки.


    Тук попаднах на една много интересна статия за случващото се в Украйна и перспективите пред нея.

    Comment


      Amazon написа Виж мнение
      Нещо сериозно се бъркаш. Няма такава точка в общественият договор, нито е имало от античността, та до днес. Нищо че понятието за обществен договор е дефинирано от Русо, доста по-късно във времето.
      Държавата трябва да осигурява сигурност и спокойствие(най-общо казано). От там нататък физическите и юридическите субекти се спасяват поединично и съответно създават богатство. Социалните функции на държавата, както и частичната намеса в икономиката и/или протекционизъм също напълно се вписват в общественият договор. Това е и смисъла на държавата като най-големият рекетьор (в идеалният случай и единственият). Големият бабаит, който дава правила, в състояние е да ги наложи и от там произвежда сигурност, или един от най-важните ресурси за развитие. Но сам по себе си този ресурс не може да създаде нито богатство, нито развитие.
      Никой нищо не бърка, просто говорим за едно и също с различни думи. Държавата има бюджет и както всяка една икономическа система, приходите й трябва да са колкото или повече от разходите. Система, в която е обратното, очевидно не може да просъществува дълго време. Понеже в масовия случай населението й нараства, и освен това има очакванията с времето жизнения му стандарт да се подобрява, разходите на държавата с времето растат, съответно и приходите й трябва да растат, иначе имаме дефицит. Този дефицит се покрива с вземане на заеми, а който взема прекалено много заеми, знаем докъде стига. Ако държавата не може да покрива растящите си разходи (за пътища, училища, болници, армия и так далее), 'сигурността и спокойствието' на населението й отиват на кино. Освен всичко това, трябва да се реинвестира и в научни разработки, подобряване на инфраструктурата, подобряване на производителността, образованието и прочие и прочие - развитието не може да спре в една точка. + да се трупа резерв за черни дни (война, криза, метеоритна атака) - именно с "печалбата" на държавата се натрупва този резерв. Баш Русия се хвали със златния си резерв, натрупан последните години.

      Та може в обществения договор да не пише изрично "балансиран държавен бюджет", но за да изпълнява този обществен договор, държавата трябва да постигне такъв бюджет, т.е. това Е нейна цел.
      "No beast so fierce but knows some touch of pity."
      "But I know none, and therefore am no beast."

      (Richard III - William Shakespeare)

      Comment


        Обикновен лаик написа
        Преди това: принадената стойност се нарича още и печалба (което е по-широко понятие и се употребява в ежедневието).
        Джин геби написа Виж мнение
        Офф:
        Принадената стойност не се нарича печалба, вж. "Капиталът" от Маркс, който въвежда този термин. Би се наричала така само в хипотетичния случай на 100% продажби на произведените стоки.
        Сега видях този цитат. Напълно си прав. Придадената стойност няма нищо общо, дори косвено, с печалбата. Придадена стойност значи да произведеш домати, или да ги купиш от друга държава и после да ги консервираш в тенекия. И от тук, трудът придава стойност. Крайният продукт може да се продаде и без печалба, ако и да има сериозна добавена стойност.
        Въобще добре че форума е военно-ситорически, а не икономически, иначе голям смях щеше да пада.
        This is my signature. There are many like it but this one is mine.

        Comment


          Dinain написа
          Система, в която е обратното, очевидно не може да просъществува дълго време.
          Всички или почти всички съвременни държави имат огромни дългове. Т.е. разходите им са повече от приходите.
          Иначе че е цел балансираният бюджет - цел е. Но не е главната. Освен това го има и това, че може да се обезценява валутата на страната, което също е инструмент, но много затъваме в тази посока.
          И аз съм съгласен с Амазон - основната цел на държавата е друга. Тоест - да създаде и поддържа правила, законност, по идея - равенство пред закона за гражданите й (в модерната държава от западен тип, иначе знаем, че това не винаги е било така). Освен това главната роля на държава е да е разпределител на постъпленията от данъци, мита и т.н. и в решението как и къде тези средства след това да отидат. Силите за поддържане на реда и армията са също големи пера в бюджета, е, в ЕС всъщност не са, затова и военните възможности на съюза са толкова неадекватни на водената от него политика напоследък.
          Русия, за която става дума в тема в тази връзка е малко по-краен случай в тази посока - освен всичко друго, ръководителите й винаги са били склонни да харчат повече от бюджета за сигурност и за показни цели. Затова и смятам, че в Крим не само ще бъдат вложени много средства, а и въпросните средства ще бъдат използвани за пропаганда и оръжие в информационната война. Освен всичко друго, руското население очевидно няма да има нищо против това, предвид значението на Крим в руската история.

          Самата Украйна, да се върнем към темата, очевидно изпитва огромни трудности и лично според мен няма да се удържи в сегашния си вид, освен ако в Киев не стане голяма промяна във властта и в правената там политика. Лично аз не виждам как малцинството в западната част на страната би могло да наложи рестриктивни закони върху източната част, дори и с голяма помощ от Полша и седящия зад нея ЕС. Всякакви езикови ограничения, опити за смяна на имената и т.н. няма да доведат до нищо добро, нека си спомним опита на нашата държава да прави подобни неща през 80те Не мисля, че опита на сегашните украински власти, дори и с подкрепата на ЕС, да направят същото, което се опита да направи НРБ навремето ще има по-различни последици. В тази посока лично на мен хич не ми харесва липсата на подбор на средствата и съюзниците, които ЕС си избира в този конфликт.
          Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
          Проект 22.06.1941 г.
          "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

          Comment


            Воланд, ставаше въпрос дали е цел на държавата да генерира печалба, не каква е основната й цел. Не само много от държавите, но и много от фирмите съществуват с огромни задължения, но това не значи, печалбата не им е цел. При фирмите дори е по-сложно, защото управителите и собствениците имат различни цели за фирмата. Но за да не се отплесваме в икономическата теория, ще предложа съвсем елементарна метафора: човешкото същество не съществува, само за да се храни, има по-възвишени цели, нали? Но ако не се храни, тези по-възвишени цели са неизпълними, защото ще загине.
            "No beast so fierce but knows some touch of pity."
            "But I know none, and therefore am no beast."

            (Richard III - William Shakespeare)

            Comment


              Dinain написа Виж мнение
              Воланд, ставаше въпрос дали е цел на държавата да генерира печалба, не каква е основната й цел. Не само много от държавите, но и много от фирмите съществуват с огромни задължения, но това не значи, печалбата не им е цел. При фирмите дори е по-сложно, защото управителите и собствениците имат различни цели за фирмата. Но за да не се отплесваме в икономическата теория, ще предложа съвсем елементарна метафора: човешкото същество не съществува, само за да се храни, има по-възвишени цели, нали? Но ако не се храни, тези по-възвишени цели са неизпълними, защото ще загине.
              Аз лично съм съгласен с метафората. Печалбата на пари не е цел на държавата, тя е средство за изпълняване на целите и.

              Comment


                Джин геби написа Виж мнение
                Офф:
                Принадената стойност не се нарича печалба, вж. "Капиталът" от Маркс, който въвежда този термин.
                Печалбата е просто реализирана принадена стойност. Според Маркс тя се създава в процеса на производството, но се реализира чрез стокооборота.
                Amazon написа Виж мнение
                Придадена стойност значи да произведеш домати, или да ги купиш от друга държава и после да ги консервираш в тенекия. И от тук, трудът придава стойност.
                Нищо подобно. Като купиш домати и ги консервираш, стойността на заплатеният труд се прибавя към стойността на доматите/кутиите за консерви/ електричеството и т.н - и всичко това формира себестойността. Това е, за което говориш ти. А пък стойността на продукта - това е себестойността плюс принадената стойност. По Маркс - принадената стойност е стойността на незаплатеният труд, демек това е експлоатацията. При него имаше някакъв пример с памук и кое колко шилинга е.

                Т.е. по Маркс: един път имам стойност на средствата за производство - суровини, машини и прочие. Втори път - стойност на заплатеният труд. Те формират себестойност. Обаче има и незаплатен труд, "откраднат" от работника, който пък формира принадената стойност. И всъщност е печалбата на капиталисто.

                Значи - строго по Маркс - се прави разлика между себестойност и стойност на продукта. Отделно имаме категорията цена.

                Тъй. А сега айде пак да си помислиш, дали
                Amazon написа Виж мнение
                Придадената стойност няма нищо общо, дори косвено, с печалбата.
                Р. S. И не е приДадена, а е приНадена.
                Last edited by Обикновен лаик; 31-03-2014, 02:15.
                Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

                Comment


                  messire Woland написа Виж мнение
                  Всички или почти всички съвременни държави имат огромни дългове. Т.е. разходите им са повече от приходите.
                  Не, не е така и този извод е неверен. Кредитът по принцип не е разход, нито е приход. Разход са лихвите по дълга за кредитополучателя, съответно те са приход за кредитора.

                  А смисълът да вземеш кредит не е да покриваш дефицити, смисълът му е в това, че увеличава рентабилността на основният капитал.
                  Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

                  Comment


                    Amazon написа Виж мнение
                    Държавата трябва да осигурява сигурност и спокойствие(най-общо казано). От там нататък физическите и юридическите субекти се спасяват поединично и съответно създават богатство.
                    Като оставим настрана сложните философии, има един тънък момент - държавата, освен всичко друго, се явява основен собственик в редица юридически обекти Например Газпром А дори и там, където не е основен собственик, има силни финансови интереси, за които може да се грижи достатъчно ефективно. Президентите често говорят за бизнес.

                    Comment


                      Обикновен лаик написа Виж мнение
                      А смисълът да вземеш кредит не е да покриваш дефицити, смисълът му е в това, че увеличава рентабилността на основният капитал.
                      Зависи кой и как взима кредита. Едно е да увеличаваш рентабилността на Люксембург, друго е да увеличаваш рентабилността на Гърция. Публичния дълг 99% покрива дефицити.

                      Comment


                        За основните функции на държавата или "business as usual"

                        Дискусията добива доста интересни измерения – от „Крим като икономически проект” до „основните функции на държавата” :-)

                        Понеже не разбирам много от икономика, но пък изпитвам жив интерес по отношение на „що е държавност и има ли тя почва у нас”, ще взема леко да се включа в дискусията.

                        Първо, според мен, въпросът не е дали всички гореописани държавни функции (протекция, бизнес и т.н.) са валидни като такива. По-скоро, въпросът е в това каква е тяхната последователност като приоритети и, също така, дали не се заблуждаваме в именуването и интерпретацията на въпросните функции.

                        Напълно съм съгласен с Amazon, че първата и основна функция/цел на държавата е осигуряването на „сигурност и спокойствие” и, че, в тази еко-система, физическите и юридическите субекти сами са отговорни за своето благоденствие.

                        Все пак, с риск да се повтаряме, бих искал да дефинирам въпросните държавни функции по един по-категоричен начин. Както сме споменавали и преди, основната цел е на държавата е нейното оцеляване в международната система. Актът на „оцеляване” се извършва по две основни направления: Първото и най-важно направление е осуетяването на хищнически действия от страна на другите актьори в международната система (чрез сила и дипломация). Второто е осигуряването на вътрешен мир и относително спокойствие (пак чрез сила) на нейните (държавните) субекти, които да имат свободата да преследват относително икономическо благоденствие.

                        И когато говорим за тези функции или „обществен договор”, трябва, също така, да изясним какво стипулира въпросният договор в случай, че държавата допусне сериозен провал при изпълнението на една от, или, двете си основни функции. Много просто – тя губи легитимност в очите на нейните субекти, защото държавната легитимност е директна функция на нейната способност да изпълнява, сравнително компетентно, двете гореописани функции. Каквото и да се опитват да ни говорят либерали, международни легалисти и конструктивисти/феминисти, легитимността на държавата не се крепи нито на нейната политическа система (представителна демокрация, олигархия, диктатура или комбинация между тях), нито на външната/вътрешната й икономическата ориентация/политика (чист капитализъм, автарки, социализъм и т.н.), нито на някакъв писмено-кодифициран легализъм (така нареченото, „законово” или „гражданско” общество). Не, държавната легитимност се крепи единствено и само на способността й да осигури външна „сигурност” и вътрешно „спокойствие”без абсолютно никакво значение каква е конкретната методика при изпълнението и постигането на въпросните функции/цели.

                        Впрочем, „общественият договор” е стар поне колкото писмената история. Например, кинезкиот „Contract of Heaven” е идеален пример за това (в крайна сметка, Русо и другите философи от годините на просветлението са силно повлияни от, току-що, „открития” от тях Конфуцианизъм). В кинезкиот контекст, въпросният договор е кодифициран в самата философия на отношениятаsubject-sovereign-subject”. Когато държавата, тоест, The Sovereign, не може да осигури мир и спокойствие на по-голямата част от населението си, или, когато тя се покаже неподготвена за неочаквани/внезапни бедствия (суша, наводнения, лоша реколта, нападения от варвари), The Sovereign губи своето право на монопол върху управлението в очите на хората (губи своята легитимност). В такъв случай, народът е в пълното си право да се бунтува за да привлече вниманието на властта към даден проблем или, в екстремни случаи, да се опита да подмени въпросния Soveregn с друг, по-способен такъв.

                        Този, неписан, „договор” e на възраст 25 столетия и продължава да е валиден с пълна сила в Кина. Всяка година там има стотици, понякога хиляди, бунтове (или „гражданско неподчинение” както му казваме ние, „демократите”), които, колкото и странно да изглежда, са напълно легитимен метод за привличане на вниманието на властите към разни важни и неотложни локални проблеми. Имах удоволствието да прекарам, сравнително, дълъг период от време в Кина и, случайно, да стана свидетел на няколко такива мероприятия. Бих се осмелил да твърдя, че кинезкиот populace има много по-силно развито чувство за „правда”/”кривда” и e доста по-способен от нас, така наречените „демократи”, в отстояването на това, което той счита за свои изконни права („сигурност” и „спокойствие”).

                        В този контекст ще си позволя абсолютно да не се съглася с твърдението на Woland, че основните държавни функции са, някакъв вид, „изобретение” или „отличителна черта” на „модерната държава от западен тип”. Модерната държава (от всякакъв тип) е директен наследник на The Sovereign и способността й да изпълнява двете си основни функции е базирана, единствено и изцяло, на нейния абсолютен монопол върху организираната употреба на насилие (силовият апарат). Без този си монопол, тя не може да изпълнява никакви функции (налагане на ред и спазване на законите, събиране на данъци, защита от външни врагове и т.н.) Ако някой изпитва академичен интерес по въпроса за интегралната роля на организираното насилие при формирането на „модерната държава”, мога да препоръчам няколко сериозни автора: Например, Charles Tilly и неговата (акад.) статия “War Making and State Making as Organized Crime” – оригиналът тук, съкратената версия тук. Впрочем, този артикъл може да даде и доста интересна перспектива по въпроса за „държавата като бизнес”. В този контекст бих препоръчал и “Politics as a Vocation” на всеизвестния Max Weber.

                        Що се отнася до държавата като „бизнес” – напълно възможно е, държавата да изпълнява функции, които, на пръв поглед, приличат на второстепенни функции – например бизнес-протекция (да речем, установяване на контрол върху морските пътища с цел защита на търговската флота, установяване на контрол върху стратегически, например, петролно-добивни региони с цел защита на енергийните доставки за собствената индустрия/бизнес и т.н. и т.н.) Независимо дали се съгласяваме с дефиницията на Маркс, че „правителството е изпълнителният комитет на управляващата класа” или пък предпочитаме тезата на нео-класическите реалисти за societal elites as “transmission belts”, нормално функциониращата държава взима рационални решения, които са, принципно, в неин интерес.

                        Като пример бих дал баналната история за това как бившият вице-президент на САЩ, Дик Чейни, бил голям пропонент на американската инвазия в Ирак, защото, въпросният Чейни, бил голям акционер в Halliburton (голяма oilfield service компания). Без значение дали ще интерпретираме поведението на Чейни през призмата на Маркс (користна злоупотреба с държавно положение) или през призмата на нападателния реализъм (САЩ усеща, че губи релативно влияние в регион в, който има витални енергийни интереси и иска да „върне часовника”), крайният резултат е един и същ – САЩ премахват играч, който те считат за непредвидим и нерационален и, по този начин, те вярват, че засилват своето влияние в този, стратегически важен за тях регион. Дали те наистина усилиха своите позиции е друг въпрос – важното е, че главната подбуда за това действие почива на рационална база (без значение дали подбудата е рационално-користна или рационално-безкористна). Извън темата - за тези на които би им било интересно да научат нещо повече за американското преплитане на рационални и идеологически императиви като мотив за войната с Ирак, бих препоръчал (акад.) статията на Hakan Tunc по този въпрос, "What Was It All About After All? The Causes of the Iraq War".

                        В заключение по този въпрос, ще кажа, че идеята за държавата като „бизнес” не стои толкова далеч от реалността. Въпросът е, че това поведение, което ние интерпретираме като „бизнес” функции, всъщност е доста рационална политика на поддръжка на виталните интереси на държавата. Под „витални” разбираме, че въпросната държава ги интерпретира/дефинира като такива. Например, за супер-сила като САЩ, контролът върху моретата и контролът върху енергийните запаси са пряко свързани с идеята за „оцеляване”. Без тези ресурси, САЩ не биха могли да поддържат главния елемент на тяхното могъщество – военната им машина, която се нуждае от много пари, енергия и други важни ресурси. Оцеляването на България, например, не е пряко свързано с контрол върху моретата, енергийните ресурси и т.н. За малките играчи, основните иструменти за оцеляване във външно-политически план са способността да балансират между големите играчи и желанието/умението да развиват отлични добросъседски отношения. За съжаление, както и преди съм писал, в сегашния, все още, едно-полюсен модел, правото да балансират е отнето на малките играчи в смисъл, че подобно поведение от тяхна страна би било много трудно и изключително опасно. А за българското развиване на добросъседски отношение... no comment. Нещо се отплеснах – я да взема да привършвам :-)

                        Накрая, както винаги, за да оправдаем присъствието на абстрактното (този пост) в конкретното (темата за Украйна), бих призовал участниците да анализират украинската криза прилагайки, като метод, гореописаните характеристики на държавата:

                        Очевидно е, че в абсолютната си неспособност да осигури вътрешен „мир и спокойствие”, украинската „държава” напълно изгуби легитимността си пред своите граждани. Провалът й да осигури „мир и спокойствие” неизбежно доведе до пълната неспособност на държавата да си осигури външна „сигурност”. Доказателство за това е, натуралното, задействане на хищническите инстинкти на външните играчи (ЕС, САЩ, Русия, Полша и т.н.) Всичко това се случи, когато украинската „държава” грубо наруши „обществения договор” и, като следствие на това нарушение, тя изгуби основния инструмент за изпълняване на държавните си функциимонополът върху организираната употреба на насилие. Този power вакуум сега се запълва от външни играчи, юнаци с бухалки, олигарси и, какви ли не, други интересни актьори. Тоест, тук имаме една нелегитимна, и пред вътрешната й публика и пред външния свят, пропаднала държава (failed state). Бих казал, че, по всички закони на вселената, абсолютно всеки играч (вътрешен и външен) е в пълното си право да се възползва от така създалите се обстоятелства и да преследва, каквито и да е, користни цели. Това е цената, която "държавата" и нейните субекти трябва да заплатят за нарушаването на "обществения договор" - и тя е ужасна.


                        Поздрав,

                        Рамбо
                        Last edited by Рамбо Амадеус; 31-03-2014, 08:55.
                        Аз не задължава никого със свое мнение.
                        По-добре късно, отколкото още по-късно.

                        Comment


                          Eguo написа Виж мнение
                          Направим залози господа... Президентът на Украйна ще Порошенко. Украинците все още не знаят за това, но това няма значение.
                          А аз още се съмнявам че на 25ти ще има въобще избори.
                          Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                          请您死在地狱般的阵痛
                          [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                          きさまはしんでくださいませんか
                          [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                          Comment


                            княз Крылов написа Виж мнение
                            А аз още се съмнявам че на 25ти ще има въобще избори.
                            И правилно, защото, както изглежда, военната/"мироопазващата" опция все още е на дневен ред.
                            Аз не задължава никого със свое мнение.
                            По-добре късно, отколкото още по-късно.

                            Comment


                              Последните 2-3 дни ми прави впечатление, че руските представители (Лавров, Песков) не спират да говорят за федерализация на Украйна. Явно това е условието на Москва.

                              В Одеса е имало проруски и проукраински протест. Трудно може да се прецени от кадрите, но руският ми се вижда по-многоброен. Доста хора се виждат.

                              http://www.liveleak.com/view?i=1e4_1396200987
                              Там, където ентусиазмът среща желязото.

                              Comment


                                Comment

                                Working...
                                X