Това което валгам в израза тактическа гъвкавост е способността на отделните чати на армията да маневрират самостоятелно и съответно да изпълняват самостоятелни тактически задачи.
Простими, но подобно нещо не съм казвал:
Разликата е тънка, но все пак съществува. Съвсем не казвам, че липсва каквато и да е тактическа гъвкавост(това би било доста голяма глупост от моя страна), а че гъвкавостта е на ниво при което не е необходимо вниманието на главнокомандващият.
По-точно пехотата на Александър не е способна да извършва маневриране подобно на това на Ханибал. Практически цялата македонска пехота(ясно че става дума за тежката) съставлява една тактическа единица изпълняваща една тактическа задача. Изключение е може би Гавгамела при която има едни специфични отстъпи, за които обаче не може да се каже, че извършват самостоятелно маневриране.
От тази гледна точка на Александър не му се е налагало да се занимава с пехотата извън общият боен ред и инструктирането на комадващият я.
С конницата нещата са по малко по-различен начин. Конницата на Алексанър е доста качествена и дисциплинирана и съответно е способна на сложни маневри. И точно затова може би той винаги е с нея - там той наистина може да окаже влиание.
Всъщност в качество на конницата македонската армия не отстъпва много на картагенската, но при пехотата разликата е оогромна. При пехотата македонската армия е близо до тази на римляните - една фаланга, една тактическа единица. Всъщност тук съм прекалено критичен към римляните, чиято манипулиарна фаланга е по развита от македонската.
Но способна ли е била македонската армия да направи Кана? Категорично не.
Когато погледнем последващото развитие на картагенското и римското изкуство, пропаста нараства несравнимо - при Зама вече и картагенската и римската пехота са отделени в два ешалона, което дава несравнима свобода на командващия да се разпорежда с поне 1/3 от пехотата след началото на боя.
И все пак това не са резерви, много близо до тях, но не са. Резерва е значително отдалечен(и по тази причина обикновеноо не е особено голям) и затова при всички случаи оства в разположение на командващия. Такова явление не наблюдаваме. Върховното достижение е отделятнето на втори ешалон, който е толкова близко до първия, че може дори без специална заповед да се включи в боя и да подпомогне първият.
Невероятно, дори да го определим като ешалон, не може помалко от половината да съставляват първата линия. Поне не и по това време.
По-нататък така рязко да отрязваш, че македонската армия няма възможности за тактическа гъвкавост е леееко пресилено, поне според мен
...на армията на Александър е липсвала тактическата гъвкавост изискваща вниманието на командващият.
По-точно пехотата на Александър не е способна да извършва маневриране подобно на това на Ханибал. Практически цялата македонска пехота(ясно че става дума за тежката) съставлява една тактическа единица изпълняваща една тактическа задача. Изключение е може би Гавгамела при която има едни специфични отстъпи, за които обаче не може да се каже, че извършват самостоятелно маневриране.
От тази гледна точка на Александър не му се е налагало да се занимава с пехотата извън общият боен ред и инструктирането на комадващият я.
С конницата нещата са по малко по-различен начин. Конницата на Алексанър е доста качествена и дисциплинирана и съответно е способна на сложни маневри. И точно затова може би той винаги е с нея - там той наистина може да окаже влиание.
Всъщност в качество на конницата македонската армия не отстъпва много на картагенската, но при пехотата разликата е оогромна. При пехотата македонската армия е близо до тази на римляните - една фаланга, една тактическа единица. Всъщност тук съм прекалено критичен към римляните, чиято манипулиарна фаланга е по развита от македонската.
Но способна ли е била македонската армия да направи Кана? Категорично не.
Когато погледнем последващото развитие на картагенското и римското изкуство, пропаста нараства несравнимо - при Зама вече и картагенската и римската пехота са отделени в два ешалона, което дава несравнима свобода на командващия да се разпорежда с поне 1/3 от пехотата след началото на боя.
И все пак това не са резерви, много близо до тях, но не са. Резерва е значително отдалечен(и по тази причина обикновеноо не е особено голям) и затова при всички случаи оства в разположение на командващия. Такова явление не наблюдаваме. Върховното достижение е отделятнето на втори ешалон, който е толкова близко до първия, че може дори без специална заповед да се включи в боя и да подпомогне първият.
...2/3 от армията са всъщност резерва...
Comment