Бъдещето на самолетоносачите

[Hartman]

Точно това,че в момента има само локални конфликти (дай Боже да е така и в бъдеще) отрежда на самолетоносачите едно доста добро място.Вярно е наистина,че при една тотална война,те ще са едни прекрасни мишени за корабите и подводниците,които са специално създадени за унищожаването им,но в тези войни,които се водят в момента и които ще бъдат войните на бъдещето(според мен) самолетоносачите се представят добре

[Odzava]

Статията е интересна, но освен това, че Русия продължава да се разпада, аз друго в нея не видях. Ами че те могат да си ограничат корабостроителната програма и до 5 хил. т. Това не значи че корабите на бъдещето ще се вместят в този диапазон.
Така е, Хартман, ако няма да се води нова ГОРЕЩА Световна война, то самолетоносачите ще останат кораби N 1. Но това е изкуствена ситуация според мен.

[gollum]

Да и подобно на всяка изкуствена ситуация от този род - ще трябва горещ конфликт, за да се разреши. И изведнъж ще се окаже, че ядрото на флота е загубило предишното си значение и основното му участие се свежда до това да опазва самото себе си. В крайна сметка и залезът на линкорите през ВСВ се развива по подобен сценарий.

[Odzava]

Ами то това си е правило, Ам-Гъл. Като изключим старанията на адм. Ямамото, то всички отговорни военни и правителствени ръководители от всички страни се готвят за вече отминалата война. И в движение напасват нещата с произтичащите от това за редовия състав последици.

[Novobranec]

Ами в хода на дискусията да ви попитам има ли някой идея какви трябва да бъдат корабите (надводни или подводни), които могат да водят ефективна борба със самолетоносачите? Според написаното по-горе те едва ли не са неуязвими, тъй като линейните кораби и крайцерите са морално остарели (с това и аз съм съгласен), а подводниците имат други задачи (погледнато в светлината на Студената война). Моето мнение е, че подводниците ще променят значението си и вече няма да са само за сплашване, а ще приемат роля подобна на изпълняваната от тях по време на ВСВ. Разбира се въоръжени със съвременните ракети, торпеда и т.н.

[gollum]

Предполагам, че Одзава има не малко неща да каже по този въпрос, но докато го изчакваме ще изкажа своето не особено аргументирано мнение:
Самолетоносачите или по-точно - един самолетоносач и групата му от спомагателни кораби е в известен смисъл идеална оперативна цел. В този смисъл, идеалното оръжие срещу тях би била ракета с тактическо ядрено оръжие (ТЯО) - гарантирано изважда от строя цялата група дори и да не уцели "съвсем" точно. Авионосната група има сравнително ограничени средства за да се предпази от подобно нападение, като в този смисъл, дори възможността за осъществяването му би означавала просто, че цялата група ще си остане в базата и няма да участва в активни действия (освен ако не предположим варианта тотална война, който обаче е малко вероятен).
Стойността на тактическият ядрен заряд е многократно по-малка от "цената" на самолетоносача и групата му.
Във връзка с това предположение възникват два проблема според мен:

1. Политико-стратегическа обосновка
Използването на подобно оръжие, особено в рамките на локален конфликт изисква известна доктринална обосновка. Що се отнася до САЩ - те вече са я извършили, но пък именно те притежават и най-примамливите цели. За останалите държави - в известен смисъл, използването на тактически ядрени оръжие вече е почти изключено от списъка на оръжията за масово поразяване. Което означава, че подобно оръжие може да се използва без да предсталява сериозна заплаха от окрупняване на конфликта (а още повече - пренасянето му в нежелани ядрени граници), стига да е извършено срещу държава, която няма сериозен стратегически ядрен потенциал, или е извършвано от държава, която също притежава подобен потенциал. В този смисъл, двете ядрени държави или биха приели ТЯО като най-висок коз в конвенционалните въоръжения, но не и като "преминаване на границата", или биха го използвали за париране на авионосните съединения на ответната страна.
В още по-голяма степен това важи за използване на ТЯО в открито море, срещу очевидно негражданска цел.

Но всъщност, от стратегическа гледна точка е напълно достатъчно опонента да бъде убеден, че при възникване на съответната ситуация, срещу неговите авионосни съединения ще бъде използвано подобно въоръжение, за да бъде постигнат нужният ефект - изваждане от строя на самолетоносачите, при това по-идеалният начин (поне в рамките на теорията на Сун Дзе) - без реално да са изхабени почти никакви стратегически ресурси. И подобно на линкорите през ВСВ - авионосните съединения ще прекарат конфликта добре защитени в базите си (блокирайки не малка част от собствените ресурси за защита на едни изцяло изгубени позиции).
В този смисъл, може да се обоснове тезата, че самолетоносачите на семантично ниво съществуват вече само като дипломатическо, но не и реално военно средство (сходна, но огледална ситуация на "Дипломацията на канонерките"). Те са положителен баланс при неравностоен конфликт или на масата за преговори, но при конфликт с държава притежаваща (или която може да притежава) ТЯО и средствата за използването му те ще се превърнат в тежък стратегически баласт.

2. Практическо осъществяване
Практическото осъществяване може да бъде направено по множество схеми - като се започне от различните типове ракети земя-земя, изстрелване на ракета от самолет, подводница или дори някакъв тип чисто "терористично" нападение (с цивилен или "пиратски" привкус). Сравнително малките размери на заряда и достатъчно голямата мощност позволяват това да бъде осъществено без особени проблеми и правят много проблематично и ресурсоемко избягването на подобна ситуация (или дори ежедневното подсигураване на групата в кризисна ситуация).

В рамките на горната "идеална" теза за неутрализиране на вражеските самолетоносачи могат също да се предложат няколко варианта - от дипломатически намеци, през преднамерено изтичане на информация. Всички те ще бъдат толкова по-ефективни, колкото по-добра е разузнавателната мрежа на опонента (както и доверието в нея).

Друга, по-конвенционална схема на действие срещу авионосна група би включвала отново различни варианти на комбинирано нападение - този път с чисто конвенционални въоръжения (отново ракети, разбира се). В рамките на локален конфликт осъществяването й ще е значително затруднено, както от ограничените ресурси на нападнатата страна (поне всички съвременни конфликти, в които участват самолетоносачи се развиват по тази схема), така и от излишъкът на свободни ресурси на агресора.
Ако предположим обаче една по-уравновесена ситуация - обсега и скоростта на движение (и не на последно място разрушителното действие на бойните заряди - да не забравяме, че повечето съвременни кораби (особено спомагателните - фрегати, есминци, ракетни крайцери) са много слабо бронирани и най-общо казано - леко защитени) правят защитата на едно авионосно съединеие значително по-трудна. Особено ако е подложено на комбинирана атака от наземно базирана авиация, подводници и ракетни фрегати/крайцери.
При чисто въздушно нападение всичко ще се сведе до качеството и количеството на участващата авиация, както и до организираността на ПВО на съединението. Макар че при една масирана въздушна баталия, според мен управлението ще се загуби, както и ще има едни или други проблеми с разпознаването на целите (да не забравяме, че от близо 50 години не са се водили сериозни чисто авионосни сражения - съответно, опитът е остарял, а това със сигурност се е отразило на качеството на подготовката на екипажите). При това, съвременните самолетоносачи имат относително малък оперативен запас, тъй като авиогрупите им са сравнително малочислени, при това - те са съставени от относително много по-скъпи и сложни машини. Това автоматично означава, че в сложна оперативна обстановка възстановяването на излезли от строя машини (дори с неголеми бойни повреди) ще бъде затруднено. Още по-трудно ще бъде вазстановяването на числеността на авиогрупите.
Допълнително, нито един съвременен самолетоносач (доколкото знам - поправете ме) не е достатъчно "здрав" конструктивно (за да бъде определен като "линеен"), така че ще се повтаря ситуацията от ВСВ, когато 1-3 точни попадения на противокорабни ракети ще са напълно достатъчни за да извадят от строя един самолетоносач.

[Odzava]

Всъщност, Голум, аз какво да добавя

[1951]

Не намерих по-подходяща тема и затова пускам това тук:
Руснаците няма да могат да доставят преоборудвания Горосков на индийците.

Russian craft delivery to India delayed

CNN-IBN
Posted Wednesday, April 25, 2007 at 18:08
Updated Wednesday, April 25, 2007 at 18:14 Email Print

New Delhi: Russia will not be able to deliver the refitted aircraft carrier Gorshokov next year as scheduled.
The delivery has now been pushed to 2010 and it's going to cost $113 million extra.
This cost is over and above the $ 1 billion that India is paying for its refit and upgrade.
The delay is apparently because Russian builders underestimated the length of cabling required - it's not 700 km but 2,400 km, they have told the Indian Navy.
Naval Headquarters is sending a senior officer to Moscow to assess the situation.
The Navy's only other carrier the Viraat was due to be retired from service in 2012.

http://www.ibnlive.com/news/russian-craft-delivery-to-india-delayed/39166-3.html

[Odzava]

Передачу российского авианосца Индии могут отложить на три года

Передача авианосца "Викрамадитья" военно-морским силам Индии может быть перенесена на 2010 год, сообщает ИТАР-ТАСС.

Авианосец "Викрамадитья" (бывший тяжелый авианесущий крейсер "Адмирал Горшков") в настоящее время проходит переоборудование на заводе "Севмаш" в Северодвинске. Первоначально срок его сдачи заказчику был намечен на 2008 год. В качестве причины переноса официально называется неготовность кабельной системы корабля.

В ближайшее время в Россию прибудет делегация военно-морских сил Индии для оценки ситуации и поисков компромиссного решения.

Большая часть работ по переоборудованию авианосца уже завершена. На корабле демонтирован ракетный комплекс "Базальт", 100-миллиметровые артустановки и часть надстройки, смонтирована сквозная взлетная палуба длиной 280 метров и часть систем ПВО.

[1951]

Началник щаба на индийският флот обаче казва, че няма такива неща и всички е наред:

'Gorshkov will be part of Navy by 2008-end'

MUMBAI: INS Vikramaditya aka Admiral Gorshkov, the 44,570-tonne Russian aircraft carrier, will arrive in Mumbai towards the end of 2008 or early 2009, chief of naval staff Admiral Sureesh Mehta said.

"There is no major delay in the delivery schedule as has been projected in a section of the media. It has only slipped by three or four months which can be expected in a complex programme like this one," he said on Tuesday after presenting bravery awards to Navy personnel at INS Kunjali, the naval air station at Colaba. He said one of the factors which has contributed to the minor delay is the condition of the sea which will make sailing difficult.

"The Russian defence minister has assured our defence minister that there will be no big delay in the delivery schedule of the aircraft carrier," he said. Last week there were reports that the handing over of the warship to Navy has been delayed at least till 2010 because 700 km of additional cables have to be laid on the ship taking it from the original 700 km to 2,400 km. According to the earlier plan, the vessel was to arrive in Mumbai in May 2008.

The aircraft carrier which has been acquired at $1.6 billion following an MoU between India and Russia in December 1998, will carry about 20 MiG-29s and naval variant of the indigenous light combat aircraft. Mehta said 34 warships are now under construction at Indian shipyards and 40 will be ordered for expansion and replacement. These new ships are expected to be inducted into Navy in the next 15 years.

"Most of these warships will be manufactured in our shipyards. My intention is to ensure that shipbuilding capability is strengthened in India," he said. "We are not looking at a bigger Navy, but a smarter Navy. We do not look at Navy in terms of numbers, but it has to be capability-driven which can easily respond to different types of threat scenarios in seas," he said.

He said work on the air defence ship, the first indigenous aircraft carrier, was on track at Kochi shipyard and it will join the fleet in 2011.

About the idea of a thousand-ship Navy which is being mooted by the US navy, he said at the moment it was not even a concept, only a thought process. "It only suggests interlinking with the neighbours and does not mean any one nation owning the navies of the region," he said.

http://timesofindia.indiatimes.com/Gorshkov_a_part_of_Navy_by_end_2008/articleshow/1986436.cms

[Odzava]

Каква според вас е бойната стойност на "Викрамадитя" според вас? Според различни източници кораба ще носи 20-30 летателни апарата.

[1951]

За бойна стойност избягвам да говоря защото за щастие не работя във Военна академия.
От кораби не разбирам много, но се чудя до колко е амортизиран Горошков. Все пак е пуснат на вода през 1982 г. а от 1996 до 2004 г. е на съхранение (как са го съхранявали в тия диви за Русия години не искам да си предсатвям). Та за кораба някой друг да се изкаже.

Индийците си купиха 16 изтребителя МиГ-29 (12 едноместни и четири спарки). Бях сложил в авиационният раздел снимки от първия полет на палубната спарка МиГ-29КУБ. Та за тези МиГ-29 мога само хубави неща да се сетя. Въобще за цената си това е адски свестен палубен изтребител с многоцелеви възможности. Много по-добро е само Super Hornet-a, но това е напълно различен клас самолет и изисква доста по-голям кораб.
Принципно и аз съм чел, че кораба ще носи 30 самолета, но ако се вярва на тази графика...



...добре се вижда, че в хангара има място за 13 МиГ-29 и четири вертола. Евентуално могат да се слагат самолети и на палубата, но не е здравословно да се съхванява авиационна техника така.

Стигаме до бойната стойност. Ами от моята гледна точка индийците ще направят сериозен скок в сравнение със сега иаползваните Sea Harrier FRS.51 (дето са си Sea Harrier FRS.1, тоест мода от началото на 80-те)

[tonev]

сигурно някъде е написано но може ли някои да припомни накратко какви самолети има на индиикия самолетоносач /нали беше само 1 или бъркам/?

[gollum]

Е, хъм, въпросът за "бойната стойност" е само едната страна на медала. Независимо каква е тя, самолетоносачът ще може да обслужва друга, по-важна функция - да поддържа нивото на авионосната им авиация и да служи като средство за подготовка (и поддръжка) на нови пилоти и персонал. А ако обучените и тренирани хора са налице ще могат впоследстиве да обслужват и по-добър или ефективен самолетоносач, когато стане възможно за Индия да си построи такъв (или пък да купи).
На мен лично ще ми е интересно (разбира се, ако има желаещи да споделят знанията си по въпроса) някой да напише нещо по-подробно за съвременните самолетоносачи (които сега са активни) по целия свят, ще е интересон да се сравнят нещата.

[Odzava]

Ако днес остане време ще сложа собственото си виждане (не измислено от мен, а попрочетено тук-там) по въпроса.