Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Оценка за действията на ВМФ на Италия през ВСВ

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    Аз само ще ви спомена един от многото т. нар. конвойни битки
    Провеждането на конвоя Дуисбург - някакви два малки, незначителни английски крайцера с по 6 152мм оръдия от класа Аретуза потопяват всичките транспорти на италианците в нощен бой, а охранението се състои от тежките крайцери Тренто и Триест.
    Също така в началото на войната Сидни и 2 разрушителя попиляват два леки крайцера, които поне на хартия имат същата огнева мощ и много по-голяма скорост.
    П.В.

    Comment


      #17
      Според мен, да се говори сериозно за "присмех" в какъвто и да е случай, издава едно малко странно намерение и отношение към военната история. То повече би отивало на темата "Майтапи" в "Общи приказки". И, пак лично мнение, показва липса на елементарно желание да се потърсят причините за дадено явление, за да се потърси вместо това леснотата на веселието и националните стереотипи за другите. Дали зад лошото "представяне" на италианските военно-морски и сухопътни сили през ВСВ не стоят достатъчно обективни причини? Може би ще е по-добре вместо да се пита кое заслужава подигравка и кое - възхищение, да се потърсят тези причини?

      Comment


        #18
        De Ruyeter написа Виж мнение
        Аз само ще ви спомена един от многото т. нар. конвойни битки
        Провеждането на конвоя Дуисбург - някакви два малки, незначителни английски крайцера с по 6 152мм оръдия от класа Аретуза потопяват всичките транспорти на италианците в нощен бой, а охранението се състои от тежките крайцери Тренто и Триест.
        Също така в началото на войната Сидни и 2 разрушителя попиляват два леки крайцера, които поне на хартия имат същата огнева мощ и много по-голяма скорост.
        Da ама бояте нощен, еднитеимат нечествното предимство да имат радари, морячетата енса виновни че промишленоста им е изостанала...виж ако крайцерите бяха избягали и оствили конвоят без охрана би било друго...а за конвоите има и другмомент- италианчите често ползват и охраната за транспорт, сега не се сещам кой точно бой, но крайцерите бяха натоваренои с варели бензин...и бше станало мазно и СТРАШНО

        Comment


          #19
          Дали както каза Ам Гъл някога ще видим смислен пост? Или априори всичко е ясно? Или на всички известно?
          Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
          Неизвестен руски адмирал

          Comment


            #20
            Да обърна само внимание на Моряка ,че Сталин през 45- та е искал италианския флот/ явно е представлявал някаква сила , а че през 1955-та год. потъва Линкора Новоросийск-бивш италиански / да му бъде предаден , съюзниците са усетили ,защо му е бил ...затова са треснали Хирошима и Нагасаки ...
            Да дам още малко принос към кашата - Сталин драги ми Рицар е искал кораби от италианския флот, щото това е имало в наличност. Кораби от USN, RN или Кригсмарине и да беше просил на колене нямаше да получи през 1943.
            За останалите ти изцепки просто нямам думи. Само да спомена, че преди да се пробва с СССР, Германската пропаганда вече е трябвало да се оправдава за нещо. Верно нещото е било причинено от RAF, но все пак няма знаение кой точно те е скъсал от бой след като ближеш рани нали?

            достатъчно обективни причини
            Ами най-обективната вероятно е била, че Виктор Емануил, голяма част от неговите приближени и италианския народ вероятно някакси не е споделял желанията на Дучето за господство над средиземно море, а самия Дуче вероятно е очаквал неговия приятел Шикългрубер да му вади кестените от огъня
            Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

            Comment


              #21
              Да дам още малко принос към кашата - Сталин драги ми Рицар е искал кораби от италианския флот, щото това е имало в наличност. Кораби от USN, RN или Кригсмарине и да беше просил на колене нямаше да получи през 1943.
              За останалите ти изцепки просто нямам думи. Само да спомена, че преди да се пробва с СССР, Германската пропаганда вече е трябвало да се оправдава за нещо. Верно нещото е било причинено от RAF, но все пак няма знаение кой точно те е скъсал от бой след като ближеш рани нали?
              Аз мисля ,че не съм правил каши ,вие неправилно сте ме разбрали , той е искал целия италиански флот ,но през 1945 г. Моля да бъда извинен .
              Пробването с Великобритания е еднозначно - Мюнхен, Дюнкерк , ...среднощния парашутист Р.Хес и т.н.
              Вие мислите ли ,че ако за Хитлер нямаше руска заплаха ,едно островче би се опънало на цялата техническа мощ на континента . Ако правите уместни паралели с Наполеоновата блокада ,то само да ви напомня ,че отново е имало руска карта .
              Приемам ,всякакви поправки , разсъждавам ,малко на ишлеме не детайлно ...

              Comment


                #22
                Нека се изясним в тази тема за какво говорим - за икономическата и война мощ на Германия, противопоставена на Великобритания, за мощта на Италия срещу тази на Великобритания или за действията на италианския флот?
                Аз мисля че е за последното - поне темата е така озаглавена и затова ще си позволя да сравня бойна ефективност на италианскя флот ее авиация с германския флот, състоящ се от20-на подводници, десетина торпедни катери и 300-400 самолети.
                Германците потопяват 2 английски самолетоносача, 1 линкор, 10 леки крайцера, 3 минни заградителя - Латона, Уелшман и Абдиел, 35 есминеца, 12 ескортни есминеца
                Италианците потопяват 1 тежък крайцер /Йорк/, 6 леки крайцера 13 разрушителя и 1 ескортен такъв. Имат флот с водоизместване над 600 000 тона......какво да коментирам, авиацията им се води за добра - поне на хартия хоризонталните бомбардировачи изглеждат страховито.
                П.В.

                Comment


                  #23
                  През годините на войната италианските линкори извършват 246 излизания от пристанищата и се намират 153 дни в открито море като изминават 79 959 мили, крайцерите изминавата 383 814 мили и се намират в открито море 669 дни
                  ескортните кораби изминават 7074348 мили и се намират в открито море 22 385 дни
                  Потопените леки крайцери от разрушители са Алберико да Барбиано и Алберто ди Гюсано, които са използвани като транспорти и са потопени от Легион, Маори, Сикх и холандския Исак Свеерс край нос Бон.
                  Храбро се сражават торпедните италиански катери при операция Пиадестал, но същото не може да се каже за големите надводни кораби.......
                  П.В.

                  Comment


                    #24
                    След крайцерите-бензиновози при нос Бон идва първият бой в залива Сидра-италианците превеждат важен конвой. Крайцерите от Малта попадат на минно поле пред Триполи-потопени са КР "Нептун" и ЕМ "Кандахар", КР "Пенелопа" и "Аврора" са силно повредени. Следва ударът в Александрия-катастрофа за RN. Освен това за периода губят Арк Ройал, Бъръм, КР Нептун, Галатея, Сидней, Дюнадин, плюс това в Далечния Изток-Рипалс и Принс ъф Уелс и падането на Сигапур. По същото време операция "Цербериус" в Ламанш. Следва втория бой в Сидра-на максимална скорост британските крайцери излизат и влизат в димната завеса и стрелят на посоки по Литорио. Италианците се оттеглят но задачата е изпълнена. В крайна сметка малтийският конвой е забавен и попада под ударите на авиацията. Потопени са 3 ЕМ и 3 транспорта. От 25000т товари англичаните признават че са получили само 5000т.

                    Comment


                      #25
                      Крамер ,понеже и ти си фен ,като мене на слабаците италианци и съжаляваш за неосъществената им мечта . Кажи , какви са били конкретните задачи на италианския флот в Средиземно море ,освен пренасяне на товари към Либия ...

                      1.Имало ли е стратегия за овладяване на Малта с морски или въдушно-морски десант;
                      2.Опит за голям въздушен удар по английския флот
                      3. Защо не е затворрен или овладян Гибралтар
                      4.Защо не е имало добра стиковка между ВВС и ВМС и т.н.

                      Comment


                        #26
                        Драматические события последних месяцев 1941 года со всей очевидностью показали решающее влияние Маль*ты на ход войны. Наконец итальянские и германские ли*деры, которые отвечали за ведение войны, убедились, что проблему следует решать и решать радикально. Те*перь стало очевидно, что для победы в Средиземномор*ской войне следует захватить Суэцкий канал. И стало кри*стально ясно, что надлежит «потопить» непотопляемый авианосец, которым являлась Мальта.

                        Поэтому Рим и Берлин начали вновь рассматривать планы захвата острова. В ходе операции предусматрива*лось высадить итальянские и германские войска с моря и воздуха. Вся морская часть операции была возложена на итальянский флот, которому следовало: прикрывать вы*садку; подготовить десантные суда; распланировать и проводить конвои; наконец, выделить для наземных опе*раций полк морской пехоты Сан Марко и несколько де*сантных рот с кораблей.

                        В январе 1942 года приготовления шли полным ходом. Итальянскому флоту пришлось ускорить постройку сот*ни так называемых «моторных плотиков» — маленьких суденышек, похожих на американские LCT, созданных специально для десантных операций. Обучение войск де*санта проводилось «Специальным морским соединени*ем», упомянутым ранее в связи с албанской кампанией. Для этих целей его перевели в Ливорно.

                        Пока шли приготовления, стало совершенно очевид*но: необходимо ослабить оборону острова как можно силь*нее. Это достигаюсь прямым путем — бомбардировками с воздуха, и косвенным — блокадой острова и сокраще*нием его запасов до минимального уровня. С одной сто*роны, прибытие II авиакорпуса, присланного в Сици*лию именно для этих целей, позволило путем мощных ударов систематически ослаблять оборону Мальты. С дру*гой — итальянский флот, с помощью итало-германской авиации, с новой энергией начал решать задачу изоля*ции острова.

                        После операции в конце сентября 1941 года англича*не даже не пытаюсь послать сколько-нибудь значимые объемы снабжения на Мальту. Однако после 4 месяцев изоляции припасы на острове начали кончаться. Англи*чане во второй половине января отправили 2 маленьких конвоя. При этом они использовали временный захват Бенгази, что позволяло прикрывать конвои до залива Сирт. Оба этих конвоя были обнаружены уже в центральном Средиземноморье — слишком поздно, чтобы корабли успели атаковать их. Атаки с воздуха успеха не имели.

                        Грузы, доставленные 4 судами этих конвоев, могли помочь Мальте продержаться лишь недолгое время. По*этому в середине февраля англичане затеяли еще более сложную операцию, чем раньше. Вечером 13 февраля с Мальты вышел крейсер и направился на восток вместе с 6 эсминцами и 4 теперь пустыми судами, которые про*брались сюда в январе. Одновременно конвой из 3 судов, прикрываемых 4 крейсерами и 16 эсминцами, вышел из Александрии и пошел вдоль побережья Киренаики. Оба конвоя должны были встретиться на полпути и обменять*ся кораблями эскорта. Однако на этот раз атаки II авиакорпуса принесли больше результатов, чем обычно. Конвой был обнаружен очень рано, и итальянские корабли вполне могли перехватить его. В итоге британская операция закончилась полным провалом.

                        Одно из судов снабжения, «Клан Кэмпбелл», было повреждено и направилось в Тобрук. Второе, «Клан Чаттан», получило попадание и было оставлено экипажем. Третье, «Роваллан Кастл», было так тяжело повреждено, что эскорту пришлось взять его на буксир. Тем времен нем, 3-я и 7-я дивизии крейсеров покинули Мессину и Таранто соответственно с приказом встретиться на следующее утро восточнее Мальты и перехватить вражеское. соединение в этом районе. Английское командование, узнав об этой угрозе, вечером 14 февраля отдало приказ: избегать любого столкновения. Эскорт неохотно затопил «Роваллан Кастл» и на полной скорости пошел на Мальту, благополучно прибыв туда еще до рассвета. Так вмешательство итальянских крейсеров, хотя и не привело к прямому соприкосновению с врагом, вызвало провал всей операции. Как сказал позднее Первый Лорд Адмиралтейства, «ее пришлось прервать».

                        Тем временем интенсивность воздушного наступления Оси на Мальту возрастала, и возможности острова нача*ли подходить к концу.

                        Comment


                          #27
                          Хм , и изведнъж Невидимата Божия сила , преустановила опитите на Оста да влезе в светая светих на Ордена на Йоанитите или по-късно познат под името Малтийски ...

                          Comment


                            #28
                            Да ви предупредя, че доста се дразня от хората, които съвсем своеволно се опитват да превърнат всички теми в една и съща тема: преди да пишете, замисляйте се как точно е озаглавена темата, в която възнамерявате да публикувате нещо и дали ценните ви размисли имат нещо общо с нея. Това специално към RIZAR, но и към всички, разбира се.
                            Тази тема е съвсем ясно зададена (колкото и несъстоятелна да е, според мен). За обсъждане на морските стратегии на Германия/Италия в Средиземно море, си има отделни теми, а и въпросът е доста коментиран и споменаван и в други теми мимоходом или като отклонение.

                            Comment


                              #29
                              Ще направя един паралел между германските надводни сили и италианските . В боя при Нордкап - 1-ва фадзза Шарнхорст се сбъсква с 3 крайцера - 1 тежък и два леки. Поради нерешителните действия на контраадмирал Бей и несъвършенния радар, макар че той си го изключва зада не го уловят и корабът съвсем ослепява той не успява да нападне конвоя. Единственият плюс е че уцелва с един или два снаряда Норфолк и му нанася повреди от среден характер, Шефилд също е е изрешетен май и винтът му е повреден ...............и толкоз! Знтачи линкор срещу 3 крайцера - 0 ефективност
                              Боевете за залива Сирт - средиземно море 1-ви и 2-ри бой
                              особено последния Литория, 3 тежки крайцера и 7 разрушителя не успяват посред бярл ден да се разправят с 4 английски леки крайцера, единият от които е ПВО и 16 разрушителя. Конвоят стига до местоназначението си...........И това ако не е резил............
                              ами първият бой и той е със същите плачевни резултати.
                              Не гледайте само резулаттите на боя - кой потънал и колко потопил, а дали са постигнати целите.
                              П.В.

                              Comment


                                #30
                                RIZAR написа Виж мнение
                                Аз мисля ,че не съм правил каши ,вие неправилно сте ме разбрали , той е искал целия италиански флот ,но през 1945 г. Моля да бъда извинен .
                                Пробването с Великобритания е еднозначно - Мюнхен, Дюнкерк , ...среднощния парашутист Р.Хес и т.н.
                                Вие мислите ли ,че ако за Хитлер нямаше руска заплаха ,едно островче би се опънало на цялата техническа мощ на континента . Ако правите уместни паралели с Наполеоновата блокада ,то само да ви напомня ,че отново е имало руска карта .
                                Приемам ,всякакви поправки , разсъждавам ,малко на ишлеме не детайлно ...
                                О опасявам се, че съм малко неразбран. Под каша имах предвид темата.
                                Сега като захванахме Дюнкерк, предполагам, че за тази си "победа" германците доста дълго са съжалявали(тук там Гудериан не пропуска в рамките на допустимото да нахока Луфтвафе за "победата"), понеже оборудване и оръжие се произвежда, но 380 000 войници искат повечко време.
                                Руската карта недей я намесва в случая, понеже тя никаква роля не играе. Да не споменаваме, че когато Луфтвафе бива постепенно скъсано от бой(да ме простите за упростенческия начин на изразяване) над Острова, някъде из Полша руснаци и германци не се избиват, а се канят един друг по танцови забави от двете страни на границата и въобще, цари една такава весела дружеска атмосфера

                                Невидимата Божия сила
                                Aми да покажем поне ръцете на Провидението


                                И още една


                                Непожелалия да потъне танкер Охайо(в случая Той явно е действал с ръчичките на аварийната команда на танкера)
                                Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

                                Comment

                                Working...
                                X