albireo написа
Обаче пак казвам, няма как да се отбележи, че адмирал Фийлдхаус печели една доста трудна война и въпреки опититте от типа на "черното е черно, но с бели оттенаци" си е значително събитие.
Може да се помисли върху алтернативни сценария на загуба на Фолклендите, но мисля добре ще се види, че последиците за Кралството щяха да са крайно негативни.
P.S. Aз познати роднини на английски адмирали нямам, но пък съм виждал Faith, Hope, Charity и Despiration на живо.
. И аз съм съгласен, че от един момент във ветроходната епоха та до края й английските екипажи, а и офицери (и адмирали) в общия случай са по"-добри" от останалите - по-добре подготвени, по-агресивни и често имат повече успехи. Но Одзава, ако правилно съм го разбрал, пише за друго (и тук емоциите пречат то да бъде забелязано) - за цялата ветроходна епоха, а и известно време след това, е характерно това, че сраженията са крайно неуправляеми и основна роля имат не толкова адмиралите (в тактическо отношение), колкото отделните капитани и качествата на екипажите. В оперативно и стратегическо отношение, разбира се, общите решения на адмиралите имат огромно значение, но най-често те се взимат под влияние на обстоятелствата и ограниченията както на самите кораби, така и на наличната информация. Това, може веднага да ми възразиш, важи за всяко време и място. Ще се съглася, но ще си позволя да изтъкна разликата в пропорциите на тази зависимост между ветроходите и корабите от епохата на въглищата и особено - на нефта, както и на телеграфните и радио-комуникациите. Прогресът в тези области многократно повишава ролята на адмирала както по отношение на тактиката на сражението (може да отдавна заповеди и да получава отчети от кажи-речи всички участващи кораби в почти реално време), така и в стратегическо отношение - защото действията му се определят не толкова от превратностите на времето и случайностите в информацията, а се определят основно от предвидливостта му (да си осигури нужната логистична подкрепа там, където ще му е нужна) и от успешността в организацията на събирането и обработката на информация. Макар тези области да не са личностно зависими, с действието си те осигуряват много голяма свобода на взимането на решения (разбира се, има и друг ефект - в случайте на подчиненост намаляват свободата и няма как, примерно Нелсън да използва трика с липсващото око и далекогледа). Та мисълта ми е, че Одзава, според мен, има основания да смята, че адмиралите от епохата на парата имат много по-голяма относителна роля в крайния резултат, отколкото тези от ветроходната ера.
Comment