Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Тактическата авиация през ВСВ срещу бронирани цели (Hs-129, Ju-87G, Ил-2 и др.)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Преместих постовете от "Любопитно" в нова тема, преименувах я, както и я съединих с 3 стари теми, които в голяма степен се припокриват. Тематиката е обсъждана на няколко пъти през годините, но всеки път става все по-задълбочено.

    Още 1 клип:

    RAF Hurricane mkIID desert tank busters 40mm cannons WW2
    Last edited by Dinain; 16-06-2015, 11:42.
    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
    "But I know none, and therefore am no beast."

    (Richard III - William Shakespeare)

    Comment


      Книгата се чете на един дъх, поне за мен е много интересна. Започнах я отначало.

      Към вече описаното от Голъм, да добавя относно нежеланието на пилотите да ползват 30-милиметровото оръдие Мк 101 през 1942 г.: това става в една от ескадрилите (простете, ако бъркам превода, но авиационните единици в различните армии са ми пълна мъгла - кое е ескадрила, крило, група, полк, орляк и т.н.) в група армии Юг. През това време друга ескадрила в група армии Център си ги използва активно. Временно ги обединяват към края на годината и пилотите обменят опит (но пак са пилоти на Hs 129, а не Ju-87G, който се появява на фронта чак през април 1943 г.), плюс това, че пращат инструктори от завода да обясняват предимствата на оръдието. Тогава започват да го използват и тези от южната ескадрила.

      Другите причини са, 1) че оръдията започват да пристигат по-масово към края на годината, а зимните студове оказвали голямо влияние на самолетите и оръдията като цяло; понякога самолетите трябвало да излитат с 100-200 кг набит по тях сняг. Hs-129 има четири дълги канала (от двете страни на кабината по два), през които стрелят вградените 2 х 15/20мм оръдия и 2 х 7.92мм картечници. В тези канали често се събирал сняг, който се превръщал в лед, след като самолетът излети; отделно замръзвали и механизмите, което водело до чести засечки на оръдията след няколко изстрела.

      2) пилотите първоначално имали грешното схващане, че за да се унищожи танк, той трябва задължително да се запали или да се взриви. В резултат на това изпразвали целия боекомплект в една-единствена цел, захождайки отново и отново, и ако въпросният танк така и не се запалил, решавали, че бронята не е пробита и съответно танкът не е унищожен; което ги водело до грешното заключение, че 30-милиметровото оръдие не върши работа. В интерес на истината, това се дължало и на неудачните инструкции, които получавали в началото - че за да се брои танкът за унищожен, трябва да има някакъв визуален знак - много пушек, пламъци или експлозия. Защото, разбира се, имало случаи на ударен с 30мм снаряд танк, който продължавал да функционира. От друга страна, екипажът може да е убит/ранен от осколките и танкът да е неутрализиран и без да се е запалил.

      3) южната ескадрила през голямото настъпление през юли-август 1942 г. просто не срещала достатъчно танкове, затова предпочитали да летят със стандартното въоръжение от бомби, вместо 30мм оръдие.

      Въпросната ескадрила в група армии Център била създадена по нареждане на Гьоринг от май 42-а. Тя била част от JG 51 "Moelders", т.е. противотанкова ескадрила, формално подчинена на изтребителна ескадра(Jagdgeschwader = Fighter Wing = нямам представа на български как е). Разбира се, противотанковите пилоти и изтребителните пилоти хич не се обичали, като едните изпълнявали съвсем различни и отделни мисии от другите, а повечето пилоти на изтребители дори не знаели, че в частта им съществува таков специализиран противотанков отряд!

      И малко за ефективността на този отряд от 8 самолета Хеншел: от 14.08 до 26.09.1942 г., действайки в района на Ржев, отрядът извършва 73 бойни полета срещу танкове, като твърди че е унищожил 29 вражески танка срещу 3 загубени самолета + 1 леко повреден. При обучението на въпросния отряд пише, че пилотите достигали 60% попадения в целта (танк).

      Южната ескадрила, ноември 42 г. Инспекторът от завода пристига, вижда че не използва оръдието и веднага вкарва ред. При офанзивата на Манщайн през декември, само 6 Хеншела въоръжени с Мк 101 за два дни унищожават 10 съветски танка и повреждат други, без загуби. Лошото време и изтеглянето им на по-задни летища поради общото отстъпление не позволява по-широко използване. Преди нова година временно присъединяват към тях противотанковия отряд от група армии Център. В началото на януари има случай на един Хеншел, който за един полет успява да унищожи 4 танка и да повреди още 2. До средата на януари 43-а, двата отряда докладват за по 13 унищожени танка от всеки, като заради лошото време и недостига на части имат средно на ден по два боеспособни самолета с МК 101.

      На 05.01.43 някой си оберлейтенант Кент, луда глава и известен като един от първите, овладял унищожаването на танкове с оръдие, решил да демонстрира на цялата ескадрила как се прави. Всички пилоти се събрали край един изоставен Т-34 за показното. Кент заходил ниско и прострелял танка с 30-милиметровото си оръдие. Заходил втори път и отново уцелил целта, но при издигането опашката му се ударила в кулата на танка и се откъснала. Самолетът се разпаднал на части при удара в земята стотина метра по-нататък и Кент загинал на място.

      Което ме довежда до описаната височина на полет на Хеншела, коята била изключително ниска, до 1-2 метра от земята. Мислех, че такова летене има само по филмите, но явно не е така. Масова практика било ниското летене, вкл. в гънките на местността, което в комбинация с добър камуфлаж предпазвала Хеншелите от вражеските изтребители и зенитния огън. Например в Африка камуфлажът им бил толкова добър, че в началото нямали дори нужда от ескорт - британските изтребители просто не ги забелязвали на фона на терена. Друго неписано правило било никога да не захождат втори път от една и съща посока, защото били почти сигурно, че ще срещнат силен огън от земята, след като веднъж са се приготвили при първата изненадваща атака.

      Дадена е статистика за 1942 г. на въпросната щурмова ескадрила в група армии Юг (тогава се е състояла от Hs-129, Hs-123 и Bf-109, като на Хеншел-129 се падат по-малко от половината извършени бойни полети през този период)

      - хвърлени бомби 1400 тона
      - съветски самолети свалени 52, унищожени на земята 55
      - танкове унищожени 91, 1081 унищожени лекобронирани машини и камиони, 273 други превозни средства
      - загуби 20 бр. Hs-129, 5 бр. Hs-123, 16 бр. Bf-109


      Северна Африка

      Тук е много интересно и прекрасно илюстрира катастрофалната логистична ситуация на Африка Корпс по това време.
      Една ескадрила е пратена от Източния Фронт в Ел-Аламейн по спешност. Започват да пристигат през ноември 1942 г. и първоначално им възлагат големи надежди. Ромел дори инспектирал новите самолети и бил обнадежден от 30-милиметровото оръдие като спасение от заливащите го британски танкове (по това време има 35 свои). Обаче сакатлъците започват незабавно:
      1. Още с пристигането им в Тобрук италианците решили, че са британци и откриват огън с всички налични зенитки. Още по-объркващо, че заради времевата разлика ги чакали 1 час по-късно. Хеншелите заобиколили пристанището и направо кацнали на летището на слисаните италианци, които беснеели, дори след като вече разбрали, че са немци.
      2. Уж в Африка имали 30-милиметрови бронебойни снаряди, но се оказва, че ставало дума за 30мм авиационни снаряди. Командирът на ескадрилата категорично отказва да излита на противотанкови мисии с такива, налага се да чакат доставка на волфрамовите снаряди. Първоначално имат няколко успеха срещу британските танкове.
      3. Гориво имало само за 10% от наличните самолети на Африка Корпс, та какво остава за новопристигналите, които дори не са изтребители.
      4. Въздушните филтри се оказали пълно дърво, като след една пясъчна буря се оказало, че нужната дължина на пистата за излитане на Хеншела с МК 101 нарастнала почти двойно. След втора пясъчна буря се оказало, че Хеншелът въобще не може да излети с оръдието. Наложило се да мъкнат оръдията едва ли не на ръце до следващото летище при остъплението. Поради някакво голямо недоглеждане се оказва че самолетите въобще не били надлежно пригодени за действие в пустинята, а специални пустинни филтри имало на склад във Франция.
      5. Междувременно импровизирали на място с въздушен филтър от италиански изтребители MC.202, но въпреки задоволителните резултати, категорично им забранили такива експерименти.
      6. Най-накрая, в Италия цяла полева работилница за Хеншелите, заедно с така нужните резервни части били натоварени на безмоторен товарен самолет, теглен от He-111. Пилотът на Хенкела обаче по някое време решил, че го атакуват вражески изтребители и в паниката си освободил глайдера, който барабар с всичките части се бухнал в морето...
      7. Останалите седем работещи по това време (31.12.1942 г.) Хеншели нямали какво друго да правят, освен безславно да изкуцукат до Триполи за ремонти. И точно тогава летището било бомбардирано от съюзниците, при което 6 Хеншела и ремонтният хангар били безвъзвратно унищожени. Последният цял Хеншел се добрал до Тунис, където взел участие в сраженията с другата ескадрила*. Наземният персонал на първата и пилотите били пратени обратно на Източния Фронт.

      *В Тунис действа втора ескадрила, далеч по-успешно, но ще продължа следващия път.
      Last edited by Dinain; 18-06-2015, 01:53.
      "No beast so fierce but knows some touch of pity."
      "But I know none, and therefore am no beast."

      (Richard III - William Shakespeare)

      Comment


        Това е странично донякъде, ама не е проблем да го има.
        Динаин написа
        изтребителна ескадра(Jagdgeschwader = Fighter Wing = нямам представа на български как е
        В различните армии се използват донякъде различни форми на организация, макар че има много общо: базовото бойно подраздление е едно и също (ескадрила, staffel, орляк и прочее), след това имат базова самостоятелна в административно/оперативно отношение част от определен брой ескадрили (тук вече има разлики в броя ескадрили), която си има собствен щаб, административни служби, логистични подразделения и прочее.

        В Луфтвафе имат две нива над ескадрила - група (gruppe) и ескадра (geschwader). В съветската армия по това време (а мисля и в нашия език, защото ние после възприемаме сходна организация и това се отразява в езика) - авиополк (обединение на 4-6 ескадрили, т.е. около 60 самолета (понякога и повече, защото има авиополкове в мирно време и с повече от 6 ескадрили)) и авиодивизия (няколко авиополка - обикновено поне 2-3). Обикновено полковете са от един общ тип (изтребителни, бомбардировъчни, транспортни, но има и смесени), докато дивизиите вече са смесени (най-често).
        Общо взето, това са трите специализирани подразделения/части в Луфтвафе. Над това ниво си имат обединения, кито са винаги смесени и са стратегически/административни (имат авиодивизии, авиокорпуси, авоуправления (цял оперативен участък), авиофлот).

        Грубо казано, групата е гору-долу еквивалент на авиополк (или може би авиобатальон, ако се ползваше подобно название, защото обикновено е по-малка като брой бойни машини) в този смисъл, че е базовата самостоятелна в административно/логистично отношение единица и е съставена от щабно авиозвено (3 самолета) и три ескадрили, т.е. някъде между 30 и 40 самолета общо. Т.е. малко по-малка е от съветски авиополк (с 2-3 ескадрили), да речем. Групите са специализирани, т.е. покриват определена роля, но се случва да не са екипирани с един и същи тип самолети. В обсъждания случай се случва в една и съща група да имат ескадрила с Hs-129, друга с Hs-123 и трета с Me-109E или FW-190. Почти задължително ще има и логистичен елемент (Ju-52, някой и друг транспортен глайдер/планер и прочее).
        Доколкото схващам, еквивалент на групата в британската авиация трябва да е "крилото" (wing): то също включва около три ескадрили и е специализирано. Докато в щатската май е група (group), пък със схоен състав. На следващото ниво е обратното, при британците е "група", а при американците - "крило". Или нещо подобно.
        Отделните групи в Луфтвафе се означават с римски цифри, т.е.

        Ескадрата е най-голямата автономна подвижна оперативно-тактическа (бойна) въздушна единица, т.е. може да се каже, че е действа на високо оперативно ниво. Т.е. може би е еквивалент на авиодивизия, но пак по-малка (авокорпусите/авиоармиите в други държави са изцяло административни/стратегическа обединения). Най-често и ескадрите са специализирани (изтребителна, бомбардировъчна, за поддръжка и прочее). Ескадрата обикновено е съставена от щабно звено (пет самолета) и 3-4 групи (т.е. около 130-180 бойни машини), като изтребителните могат да имат до 5 групи. Тъй-като за един не малък период от време ескадрилите за непосредствена поддръжка са към изтребителната авиация, те са били включвани в такива групи. После (мисля че някъде през 43-та - в книгата го пишеше в началото) им създават самостоятелна служба и ги отделят от изтребителната авиация.
        Освен това, в състава на ескадрите обикновено има 1-2 учебно-подготвителни ескадрили (ескадрили, не групи). Нещо, което нас ни интересува: в началото танко-изтребителните (щурмовите) ескадрили са малко, за да се организират в собствени групи и ги "прикачат" директно към ескадри (изтребителни, защото тогава принадлежат към този род въздушно оръжие административно).

        Тъй-като в темата говорим за авиация за непосредствена поддръжка (щурмова по руските определения), то базовото им бойно подразделение е тройката, ескадрилата е съставена нормално от четири тройки (12 самолета), но понякога може да има и повече (до 15-16), да речем, в книжката се споменава, че в един момент някои ескадрили с Hs-129 имат по 16 самолета.
        Повечето групи за непосредствена поддръжка са с по три ескадрили (т.е. нормално около 39 машини), но има и такива с по 4 или 5 ескадрили (т.е. към 60 машини), една от противотанковите групи е с такъв състав в един момент (пет ескадрили).
        Руснаците обикновено пишат, че ескадрата е еквивалентна на техните авиополкове, но на мен ми се струва, че по-скоро става въпрос за авиодивизиите им.
        -----

        Непосредствено по темата - да, книгата е добре написана и се чете много леко. И има доста полезна информация. Изглежда, че противно на общоразпорстарненото мнение, Hs-129 е доста добра машина и върши много добра работа. Добре защитена от огъня на пехотата и е издържлива, но е уязвима (макар и по-малко от останалите) на зенитен огън (оръдеен). Изглежда, че повечето им загуби се дължат на зенитен огън, имат и небойни загуби (особено в Северна Африка или при прехвърлянето насам-натам).
        Нещо, коте ми се видя интересно с оглед на доста по-ранните разговори (в обединените стари теми) - ефективността на борбата с бомби срещу танкове. Това ще допълни описанието на Динаин (от книгата) - другата ескадрила, в която първоначално не боичат и не ползват МК101 работи изцяло с бомби срещу танкове. Пишат, че е възможно и е донякъде ефективно средство, но иска много висока подготовка и умения.
        Друг момент - Динаин вече го засегна, но да допълня, с оглед пак на разговорите в темата от преди няколко години: уязвимостта на Hs-129 (и по-общо на щурмовата авиация) от изтребители. Изглежда, че това почти никога не е проблем, защото самолетите летят изключително ниско - само на няколко метра от земята (понякога 3 м или дори по-малко), като тук става въпрос не само / толкова за атаките, колкото за полетите до целта и обратно към летищата. Това едновременно ги пази от вражески изтребители (рядко могат да ги забележат) и от ПВО (много малко време за обстрел). Т.е. не са чувствали нужда от заден стрелец. Вероятно проблемите при Ил-2 поради липсата на заден стрелец (налачните версии на машината) са свързани с това, че са го ползвали като стандартен бомбардировач, а не са свързани със специфичната щурмова работа.

        ПП И аз стигнах до ескадрилата в Тунис. Те действат по-успешно донякъде заради малко по-добрите условия (летище, климат, не отстъпват постоянно), но главно защото се вземат мерки, за да се отстранят проблемите с филтрите.

        Comment


          Gollum написа
          Изглежда, че противно на общоразпорстарненото мнение, Hs-129 е доста добра машина и върши много добра работа. Добре защитена от огъня на пехотата и е издържлива, но е уязвима (макар и по-малко от останалите) на зенитен огън (оръдеен). Изглежда, че повечето им загуби се дължат на зенитен огън, имат и небойни загуби (особено в Северна Африка или при прехвърлянето насам-натам).
          Аз си бях на това мнение още от преди А общоразпространеното е описано на какво се дължи. Първо при прототипите Hs-129A-0 им слагат немски двигатели Argus As 410, които давали дори на книга само 465 к.с., а на практика - дори още по-малко (с около 5%). Просто не били достатъчно мощни. Освен това видимостта от кабината била ужасна, преди да я променят радикално. Въобще периода на разработката и тестовете (37-41 г.) е интересен и доста "мъчен" за Хеншел. От този период е прозвището "летящ ковчег", дадено от тестващите пилоти. След падането на Франция се взема решение да му сложат френските двигатели Gnome-Rhone 14M, които дават 650 к.с. и така решават проблема, макар че това създава по-нататъшни проблеми с постоянен недостиг на производствен капацитет, материали и технически персонал за производството на самолета. При падането на Франция двигателят не е съвсем завършен, а французите и се опитват да евакуират завода, в резултат на което отнема доста време поне част от персонала и машините да се съберат обратно, доработката на двигателя да бъде завършена и серийното му производство да достигне нужните темпове.

          Въпрос и на приоритети - Henschel & Son, като неутвърден авиопроизводител (известни са били с производство най-вече на локомотиви, както и камиони, тролеи и т.н.), служи основно за производство на чужди дизайни по лиценз; така голяма част от производственият капацитет през цялото време е заета с производство на бомбардировачи като Ju-88 и Do-17. Дори в епогея си, производството на Hs-129 заема едва 13.56% от общия производствен капацитет на компанията. Серийното производство трае от ноември 1941 г. до септември 1944 г., като оригиналният производствен план от 40 самолета месечно рядко е достиган. В повечето случаи са го докарвали само до 20-30 месечно. През цялото време мненията на вземащите решения многократно се сменят от "жизненонеобходим самолет" и "къде по дяволите са Хеншелите" до "куц паток" и желание да се спре производството. През септември 44 г. производството на Hs-129 окончателно е прекратено в полза на по-масовите модели самолети и с оглед на все по-недостигащите ресурси, материали и производствени капацитети на немската индустрия. Но малко по-късно авиозаводите на Хеншел са жестоко бомбардирани от съюзническата авиация и по-нататъшно производство в някакви осезаеми мащаби така или иначе едва ли би било възможно.

          Общото производство официално се води 859 (или 865) самолета. Но събирайки серийните номера от доклади за загуби, пилотски дневници и т.н. източници, авторът стига до цифра от над 1200 индивидуални серийни номера. Вероятно обяснение може да е, че самолетът се е сглобявал и "на черно" в някой друг завод, но конкретни данни за такова нещо не са открити и голямата разлика остава загадка.

          Втори момент с лошата репутация на самолета са френските инженери, които избягали в Британия през 40-а и рапортували, че двигателят Gnome-Rhone 14M, попаднал в немски ръце, така или иначе не е завършен и има още много кусури за оправяне. Един вид, "не се притеснявайте, той и без това е боклук двигателя". Обаче немците го доработват и отстраняват недостатъците.
          Друг момент са перипетиите в Африка с въздушните филтри, които създават погрешно впечатление, че двигателите са ненадеждни. Затова имали принос и британците, които отново оплюли двигателите и машината като цяло (те пленяват един самолет почти здрав още в началото). Въобще тия британци май по традиция всичко чуждо оплюват.

          А авторът е прекарал 10 години в писане на книгата, ровейки по архиви и интервюирайки ветерани, летели на Hs-129. Затова има и много редки фотографии от лични архиви, писма и т.н. Всички пилоти без изключение си спомняли самолета като много стабилна и надеждна платформа, разработен от самото начало с идеята да носи тежко оръдейно въоръжение, да лети ниско, да е устойчив на зенитен огън и да има добър обзор напред и надолу. Хвалят и френския двигател Gnome-Rhone 14M като надежден, във всеки случай, не по-малко надежден от всеки друг немски.

          Тунис

          Другата африканска ескадрила пристига по същото време в Тунис (ноември 42-а) и понеже е по-добре подготвена, с нови въздушни и маслени филтри, и условията са по-добри (вместо пустиня, повече планински терен, както и по-добър климат), постига много повече успехи. Освен това теренът е планински и вражеските машини трябва да се движат по тесни пътища, така ги откриват и атакуват по-лесно и те нямат къде да се скрият.

          Например, на 12.12.1942 г. всичките 10 налични Хеншела излитат и атакуват британска бронирана колона южно от Губелат. Унищожени и запалени са 5 танка, 1 бронирана кола, 5 артилерийски влекача и 2 камиона, а още 2 танка и 1 мобилна зенитка на камион са надупчени и повредени. Само 3 Хеншела са повредени от зенитен огън.

          Бронираните коли в Африка се оказали особено лесна цел, понеже типично били натоварени с допълнителни туби бензин за обезпечаване на самостоятелно далечно патрулиране, а бронята им била много слаба. Дори нямало нужда да използват 30мм оръдие, 15/20мм оръдия били напълно достатъчни, като стреляли странично до колата, снарядите рикуширали в земята и попадали ниско в корпуса или дъното, като обикновенно дори 1 снаряд бил достатъчен машината да избухне в пламъци.

          Някои от Хеншелите били екипирани само с бомбен товар, понеже имало предодостатъчно цели, неизискващи 30мм бронебойно оръдие. Такъв типичен товар бил 4 х 50кг бомби под фюзелажа и по един контейнер AB 23 под всяко от крилата. AB 23 вече били широко използвани от Ju-87 по това време. Контейнерът представлявал нещо като клъстерна бомба; съдържа 15 х 2 кг бомбички, които се разпръсват във въздуха и се активират с малки перки, които се задействали от въздушната струя. След 2-3 оборота бомбичките се активират и детонаторите им се задействат при контакт, без закъснение. Описват ги като много ефективни срещу пехота, камиони и други меки цели.

          В началото на януари 43-а, ген. Галанд пристига в Тунис на инспекция (по това време Галанд е командир на изтребителната авиация и на противотанковите части, като част от нея; за съжаление, нито ги разбира, нито има време или желание да се занимава с тях, самият той биващ пилот на изтребител и с липсващ опит в щабната работа). Командващият ескадрилата Хеншели оберлейтенант Озвалд (доста често споменавана личност) протестира яростно, че е поискал резервни части и нови машини за попълване на загубите, а те не пристигат. Заявява, че трябва или да ги пратят в СССР, където снабдяването поне ще е по-адекватно, или да превъоръжат ескадрилата с друг самолет, за предпочитане Fw-190. Галанд реагира бързо и се случва чудо - пратени са части и нови машини, които пристигат заедно с частите и машините, които самият Озвалд е поръчал, но са се забавили - така изведнъж той се оказва с почти 30 боеспособни самолети.

          Въпреки доста успешното използване, трупането на съюзнически войски и самолети си казва думата и през февруари и март 1943 г. става все по-трудно да се лети. Изтребителите вече не могат да отделят машини, които да ескортират уязвимите Ju-87 и Hs-129, за които пък вече е немислимо да летят без ескорт. Например на 23.03.43 г. един Хеншел излита на тактическо-разузнавателен полет, с ескорт от два Bf-109. Срещат 6-7 бомбардировача Дъглас-Бостън, ескортирани от около 30 Спитфаера. Месерите се жертват в битката 15:1, като единият е свален, за да може Хеншелът да се спаси. В края на март се взема решение уязвимите Ju-87 и Hs-129 да се евакуират, които е отложено до средата на април. В периода 20-25 април, ескадрилата се евакуира в Сицилия и Сардиния с боеспособните самолети, оттам - в края на краищата обратно на източния фронт, където се включват в сраженията през август. При превземането на авиобазата в Ел Аюна, Тунис, съюзниците заварват множество изоставени немски и италиански самолети, между които и 11 Хеншела - повредени или изоставени поради липса на гориво.
          Last edited by Dinain; 18-06-2015, 18:09.
          "No beast so fierce but knows some touch of pity."
          "But I know none, and therefore am no beast."

          (Richard III - William Shakespeare)

          Comment


            Курск

            Както писах по-горе, през юни Хеншелите нямат никакви загуби, защото всички са концентрирани в Запорожие, където им е щабът, и бойните полети са спряни в подготовка за предстоящата офанзива. През април 43-а има и голяма промяна - вече са обособени в отделно "щурмово" звено, състоящо се от Hs-129, Fw-190 и една ескадрила Ju-88, което е повече експериментална и не довежда до никакви резултати, въпреки упоритите опити чак до края на 44-а. Ескадрилите с Хеншели по това време са попълнени до щабните бройки и усилени от 12 на 16 самолета. При Курск има концентрирани 68 боеспособни Хеншела, обезпечени с достатъчно резервни части и волфрамови муниции. Една от ескадрилите вече е екипирана и с новото оръдие Mk 103.

            Край Белгород имат гореописания успех в тричасовата стрелба, завършила с 80 унищожени танка. На север, при Орел, са използвани не по предназначение, опитвайки се да атакуват маскирани в гората танкове в условия на силна зенитна отбрана и все по-засилващо се изтребително противодействие. В резултат загубите са много тежки (средно по 4 самолета дневно), а резултатите - мизерни. Все пак имат една много успешна атака призори, когато атакуват зона, в която се събират танкове за предстоящата атака. Съобщават за около 50 унищожени танка в мелето без загубени самолети, хванали танкистите още да спят.

            Друга интересна случка: съветски танкове били проникнали в немския тил и тормозели ЖП линията Брянск-Карачев-Орел, появявайки се по 1-2, атакуват някой влак и пак изчезват в някаква гора. В продължение на няколко дни немците се чудели къде се крият съветските танкове, било очевидно, че местните партизани им помагат, но не успявали да открият изходната им точка. Пилотите на Хеншел се опитали да следват следите им в полето, но те просто изчезвали след няколко километра. По-късно открили, че партизаните карали местното население да закопава следите от танкове, за да не са видими от въздуха, или да им изработва някакви дървени "плугове", които влачели след себе си, за да замитат следите. Един Хеншел бил свален от Як-9 и се приземил аварийно в някакво блато. Пилотът с изумление забелязал, че това, което отгоре изглеждало като купи сено в полето, всъщност били цели 80 съветски танка, умело маскирани със слама. Танкистите обаче ги нямало никъде наоколо. Пилотът докладвал по радиото на самолета, по-късно бил спасен от местната пехотна част, но командирът отказал да повярва, че под носа му (в неговия тил) има 80 съветски танка, които някак са се промъкнали през фронта, без да бъдат забелязани. Едва когато ескадрила Fw-190, които също чули радиосъобщението, започнала да ги бомбардира, командирът повярвал, но нямало кого да отдели да се занимава с тях. Щурмовата авиация се занимавала да обстрелва в продължение на 2 дни "купите сено", докато унищожи надлежно всичките танкове от въздуха.

            Още за ефективността: към края на август от 68-те Хеншела боеспособни са останали само 29. Временно се подсилват от пристигането на ескадрилата на Озвалд, която е възстановенна от загубите в Тунис. При отбранителните сражения, в които са хвърляни насам-натам все повече, за да гасят постоянните танкови пробиви, въпреки това се отличават с високи резултати. Това е ролята, в която Хеншелите са най-ефективни - спиране на танкови пробиви, когато танковете се движат на открито и нямат силно прикритие от зенитен огън, както при атаките на дълговременни позиции или във вражеския тил. За две седмици в района на Кривой Рог, докато прикриват отстъплението на 6-та армия, 2 ескадрили (Staffeln) Hs-129 докладват за 130 унищожени танка, като 6-та армия успява да потвърди визуално унищожението на над 100 от тях.

            За загубите, както беше споменато от Голъм по-горе, поне за 1942 г. има изнесена статистика: 75% от загубите са от зенитната артилерия и стрелба от земята*, останалите 25% от вражески изтребители и други (аварии, унищожени на земята и т.н.).

            *Например танковите екипажи на съветските танкове скоро се научили, че при атака на Hs-129, най-добре е да излязат от танка и да залегнат край него. Попаденията от 30-милиметровите снаряди не предизвиквали особени осколки, така че било по-безопасно да стоиш на няколко метра от танка, отколкото вътре в него. Когато Хеншелът бил точно над танка, танкистите откривали огън с картечни пистолети и въобще всичко каквото имали под ръка. Генерално за сухопътните части, бавният и нисколетящ самолет можел да бъде уцелен с всичко от картечница до револвер и сполучливо попадение в двигателите можело да предизвика пожар, който в повечето случай довеждал до унищожение на машината. Немалка част от Хеншелите са били сваляни със small arms fire.
            Last edited by Dinain; 18-06-2015, 18:13.
            "No beast so fierce but knows some touch of pity."
            "But I know none, and therefore am no beast."

            (Richard III - William Shakespeare)

            Comment


              Само да допълня нещо към "изоставянето на самолета" през 1944 г. - така или иначе към есента са загубени френските заводи, където се произвеждат двигателите, т.е. това (ако не бяха другите причини) така или иначе би довело почти сигурно до изоставяне на производството. Има го и моментът, че изтребителите се разглеждат като главен приоритет вече - заради проблемите с ПВО-то на Райха. Има и постоянен натиск да се намалява номенклатурата използвани от Луфтвафе самолети. Но те нещата са ясни, де, към онзи момент вече даден тип самолет няма как да спаси нещо.

              Между другото, тези контейнери променят (изглежда) отношението им към малките бомбички - описват предишните методи за хвърлянето им (открити държачи) като не много ефективни и направо опасни, докато контейнерите им вършат много работа. С изненада установих, че Луфтвафе е имало много най-различни контейнери, т.е. касетъчни боеприпаси, включително и доста по-тежки от АВ-23 (има за 250 и повече бомбички). Интересно, че не използват бомби с кумулативна бойна част или поне аз не съм срещал информация за такива.

              Comment


                През октомври 1943 г. е описана една важна конференция, на която се обсъжда какъв трябва да е бъдещият противотанков самолет на Луфтвафе (с хоризонт зимата на 1944 г.). По това време всички вече са осъзнали нуждата от такъв самолет за неутрализиране на танковете, проникнали през фронта. Поради огромния фронт, всички били наясно, че няма как ПТ оръдия да се намират навсякъде, където са нужни, и там където пехотата няма противотанкови средства, вражеските танкове винаги ще се стремят да пробият, навлизайки възможно най-дълбоко в тила, докато им свърши горивото. Ефекта от дори шепа танкове, достигнали населени места, щабове, ремонтни депа, складове и т.н. в тила водела до непропорционална паника и хаос и нямало друго ефективно средство за справяне с тях, освен "летящите противотанкови оръдия".

                Тук са изказани много противоречиви мнения. Новоназначеният командир на ударната авиация (обединяваща Щуките с Хеншелите и изтребители-бомбардировачи като Bf-110) Ернст Купфер, смята, че това трябва да е двумоторен самолет, брониран, задължително с 75мм оръдие, защото "малокалибрените оръдия не пробиват" и танковете трябва да се атакуват фронтално. Той предпочита Ju-88P със 75мм оръдие Pak 40. Купфер е опитен пилот на Щука и осъзнава, че тя към този момент тя е вече остаряла. За Hs-129 се изказва лошо, според него самолетът е прекалено бавен, недостатъчно маневрен и излита трудно, освен това 30-милиметровото му оръдие не може да пробива фронталната броня на съветските танкове.

                (има логика в това да се търси по-голям калибър оръдие, и по-късно противотанкови ракети, с оглед на очакваното с времето засилване на танковите брони и все по-дефицитния волфрам)

                От друга страна, Ерхард Милх е против идеята за двумоторен самолет, защото според него ще е нужна прекалено много броня да се покрият двата двигателя, горивните резервоари и т.н. Той е за едномоторен самолет, притежаващ скоростта и маневреността на изтребител, т.е. Милх е за Fw-190. И двамата са съгласни само, че двигателите трябва да са с въздушно охлаждане; дори една дупка в радиатора на двигател с водно охлаждане значи, че самолетът трябва веднага да поеме обратно към летището.

                A един от най-опитните пилоти, Франц Озвалд, нарича и двамата идиоти: според него Купфер е тъпак, защото само тъпак може да атакува танк фронтално, и въобще не е запознат с отличните качества на Hs-129, тъй като никога не е летял на него, камо ли на противотанкова мисия. Също така, самолетът въобще не се нуждае от по-голямо оръдие, защото ефективността на 30мм Мк 101/103 е била отлична. Идеята за Ju-88P със 75мм оръдие за противотанков самолет нарича "абсурдна". Милх също е тъпак, защото с два двигателя, ако единият е повреден, поне самолетът има шанс да се добере обратно до летището на един двигател и това се е случвало често. Очевидно, Озвалд е привърженик на Hs-129.

                Така или иначе, до конкретно решение не се стига, а Галанд се противопоставя на всякакви опити част от произведените Fw-190 да се пренасочват за щурмова роля, вместо изтребителна. Решено е само Щуките да се заменят поетапно с Фоке-Вулф, но поради ред пропуски и недостатъчни ресурси (например, горивото за Fw-190 било дефицитно, докато това за Ju-87 и Hs-129 се намирало в достатъчни количества), този процес никога не е завършен и в края на войната все още има една цяла авиогрупа, летяща дневни мисии на Ju-87.

                Като временно решение за усилване на противотанковата авиация, ескадрилите с Ju-87G са увеличени, и към всяка авиогрупа Щуки е добавена по една противотанкова ескадрила, състояща се от 12 Щуки с 37мм оръдия и 4 Щуки с бомби (чиято задача е била да подавят ПВО).

                Скоро след конференцията, Хеншелите са реорганизирани наново. Създаден е "Шлахтгешвадер 9" (SG 9), вече истинска, специализирана, противотанкова авио-група, състояща се от 5 ескадрили с Hs-129. (т.е. дори по щат, Хеншелите са били 5х16 = 80 самолета; а реално боеспособни на целия фронт да са били общо 30-40 във всеки един момент).

                Купфер загива в катастрофа през ноември 43 г. и е наследен от Хюбертус Хичхолд, който е опитен пилот на Хеншел. За пръв път противотанковата авиация е под отделно командване и то е на човек, който сам е противотанков пилот. Въпреки добрите характеристики на 30 и 37мм оръдия, Хичхолд осъзнава недостатъците на концепцията с външно окачените оръдия, които неизменно струват скорост и маневреност. Според него бъдещето е било във Fw-190, въоръжен с ракети Панцершрек или Панцерблиц, които да заменята и двата самолета Ju-87 и Hs-129. Едва по негово време започва разработването на противотанкови ракети за самолети. Но тази реорганизация и концептуални променти идват твърде късно, за да дадат някакви резултати преди края на войната.

                Например едва през 1944 г. (!) е съставен наръчник с инструкции и тактики за атакуване на танкове с оръдия. Дотогава всеки командир на ескадра си действал както намери за добре, предавайки опита си на новите пилоти и следвайки свой индивидуален стил.

                Например един от опитните противотанкови пилоти (първоначално авиоинструктор, в периода 36-42) Георг Донерман: неговата тактика била да атакува отстрани, така че дори да не пробият бронята, снарядите да повредят ходовата част на танка. По-рядко атакувал отзад, където успешно попадение почти винаги водело до запалване на танка. Освен ако не бил абсолютно сигурен в прицела си, първо се пристрелвал с картечниците и 20-милиметровите оръдия, преди да стреля с 30-милиметровото. Донерман е свалян 6 пъти, има над 50 унищожени танка и 1 свален Ил-2.

                Франц Озвалд и Бруно Мейер предпочитали да атакуват танка отзад. Този подход имал едно допълнително предимство: ако те уцелят и повредят по време на атаката, самолетът ти е вече насочен към своите позиции и имаш по-големи шансове да се добереш до тях и да кацнеш аварийно. Да не забравяме, че като правило Хеншелите летят на пределно ниска височина и получат ли повреда, нямат много възможности за планиране. Най-високо, което си спомнят да са летели някога, е 900 метра, и Озвалд казва, че нито веднъж не е виждал пилот на Хеншел да скача с парашут - те просто не са летели толкова високо.

                Очевиден недостатък на атаката отзад е, е целта е по-малка. Корпусът на Т-34 отзад представя мишена грубо с размери 1.5 на 2 метра. Освен това, за да се постигне ъгъл на атака 90 градуса срещу бронята, трябвало да се стреля пикирайки, което пък изисква пилотът да започне да се издига по-рано (за да не се забие в земята или в самия танк - и това се е случвало), оставяйки му по-малко време за прицелване и стрелба, в сравнение с хоризонталната атака. Затова например в ескадрилата на Донерман хоризонталната атака била нормата. Стрелба се откривала в интервала 250-50 метра от целта.

                Озвалд ползвал различна тактика - първо разстрелване на пехотата или излезлия екипаж (ако са налични) с бордовото въоръжение, после заход под ъгъл 30-40 градуса и стрелба от много близка дистанция, 45-60 метра, с подвесното оръдие. Признава, че рискът от сблъсък със земята или танка е бил голям.

                За него вражеските изтребители никога не били реална заплаха, за разлика от зенитките и пушечната стрелба. Ако е нападнат от изтребители, тактиката му била да лети възможно най-ниско и да се крие в гънките на терена/между дърветата. Озвалд също има над 50 унищожени танка, 7 пъти е свалян или кацал аварийно.

                Друг пилот и по-късно командир на ескадрила, летял 2 години единствено на Hs-129, е Гебхард Вебер. Вебер споделя мнението на Озвалд и Мейер, че съветските изтребители общо взето не са били заплаха за тях ако ги забележели първи, и не били агресивни, освен в края на войната. Вебер също атакувал танковете отзад, като открил че самолетът му е толкова стабилен, че може дори да цели вентилационните решетки, които са отгоре на задната част от корпуса. Попадение там със сигурност запалвало двигателя. Руснаците дори започнали да монтират специални защитни екрани с панти, които да покриват решетките при въздушна атака, но те не били ефективни - оръдието пробивало и тях. По-късно Вебер и ескадрилата му обаче преминали към странични атаки, целейки корпуса между веригите и колелата.

                Относно въздушния бой, щурмовите пилоти общо взето не го харесвали, въпреки че имало сред тях и такива с въздушни победи. Често, групи от Хеншели и Ил-2 се разминавали, предпочитайки всеки да си гледа работата, вместо да влизат във въздушен бой помежду си.
                "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                "But I know none, and therefore am no beast."

                (Richard III - William Shakespeare)

                Comment




                  Ясно се вижда разположението на "каналите" за вграденото въоръжение от двете страни на кабината. В горните два са оръдията 20/15mm, в долните - картечниците 7.92мм. Отдолу е конзолата с 30-милиметровото оръдие, което в момента се презарежда. Тя се е закрепвала просто с 4 пина, а за презареждане, чистене и т.н. просто са се освобождавали 2 от тях.


                  Червеноармейци се бъзикат със свален Хеншел.

                  Вариантите на подвесното въоръжение, макар че това не са всички (а БК 3.7см е само експериментално, резултатите от аеродинамичните тестове били много лоши)


                  Hs-129 B-1 и B-2 са масово произвежданите версии. Hs-129 B-3 е версията с BK 7.5см, от която са произведени/конвертирани само 25 самолета.


                  Някои от вариантите на бомбеното въоръжение - за релсите с много малки бомбички спомена Голъм. Не са ги харесвали, поради многото злополуки - понякога механизмът заяждал и последните 1-2 бомбички оставали закачени, а пилотът няма как да знае това. После при кацането, като друсне, и се освободят на пистата... неприятно.

                  Отблизо оръдието МК 103:


                  Вариантът с добавени отдолу 4 картечници - той е наличен още от дебюта на самолета през 1942 г., но пилотите не го харесват и почти не се използва.


                  Има и един друг интересен вариант - Hs-129 C-1. Това е трябвало да бъде Хеншел с нови двигатели Gnome-Rhone 14M38, даващи вече 820 к.с. Въоръжението е трябвало да се състои, освен стандартното бордово, от 2 оръдия Мк 103 под фюзелажа (едно до друго, с 60 снаряда всяко) + 2 картечници MG 17, стрелящи назад (не е ясно как и кой е щял да управлява тези задни картечници).
                  Опити с този вариант са правени през лятото на 1943 г. и серийно производство е трябвало да започне през април 1944 г. RLM даже е направило поръчка за 600-700 броя от този модел, но по-късно тя е анулирана и опитите прекратени, в полза на варианта с 75мм оръдие.

                  Експериментите с БК 3.7 и два варианта на 50мм оръдие се оказват с много лоши резултати. Едното 50мм било отказано в самото начало поради прекалено тегло. Аеродинамиката се влошавала драстично, което е разбираемо като се види колко обемиста е конзолата с 37мм оръдие на схемата горе. Но на фона на всичко това пък, БК 7.5см е прието радушно и се твърди, че почти не нарушавало летателните характеристики на самолета(!).


                  Това е от книгата на Мартин Пегс - ъглите на атака.


                  Пропагандна снимка някъде от лятото на '43 - това е Рудолф-Хайнц Руфер, който е свален от зенитна артилерия и убит на 16.07.1944 г. По това време има записани 80 унищожени танка, един от асовете на Hs-129.


                  Най-честите противници.


                  Hs-129 B-3 с BK 7.5 оръдие. Този вариант е летял в Източна Прусия в края на 44-а. Боекомплектът е бил 12 снаряда.

                  С МК 101 най-първо е имал пълнител само с 6 снаряда, после е с пълнител с 30 снаряда.
                  В книгата на Мартинг Пегс за МК 103 също пише, че е бил с 30 снаряда, но според мен е грешка - в инструкцията за оръдието на Луфтвафе, която бях пуснал по-рано, ясно е написано, че контейнерът с лентата съдържа 80 (осемдесет) х 30мм снаряда. Описани са няколко разказа на пилоти, които споменават как са унищожавали по 3-4 танка на полет.
                  "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                  "But I know none, and therefore am no beast."

                  (Richard III - William Shakespeare)

                  Comment


                    Още малко статистика за ефективността на Хеншелите.

                    Дадени са цифри за месец март 1944 г. 10-та ескадрила на Руфер по това време се мести от западна Украйна до гранични градове в Румъния и после в Лвов (тогавашна Полша), водейки отбранителни сражения през цялото време. За месеца ескадрилата унищожава 100 танка Т-34, 6 самолета, около 30 САУ и стотици МПС от различни видове, срещу загубата на 2 пилота и 2 самолета.

                    През същия месец 13-та ескадрила на Озвалд по-на север среща много лошо време през първата половина от месеца почти не може да лети. От 13 март до края на месеца обаче, унищожава 41 танка и поврежда 21, срещу 1 повреден самолет (самият Озвалд се приземява аварийно).

                    На 10 април 10-та ескадрила е прехвърлена по спешност в Крим, където се отличава в сражения при Феодосия: само за три дни "спомогнала" за унищожаването на 82 съветски танка. Ескадрилата се евакуира в Кишинев на 8 май, малко преди окончателното падане на последните немски позиции на полуострова.

                    На 01.05.1944 г. SG 9 (противотанковата авиогрупа на Луфтвафе, състояща се от 5 ескадрили Hs-129) празнува юбилей: 10,000 проведени бойни полета. По това време бройката на унищожените от тях танкове е 1500. Вярвам, че това успокоява притесненията на Голъм дали танк може да се унищожи надеждно с 30мм оръдие.
                    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                    "But I know none, and therefore am no beast."

                    (Richard III - William Shakespeare)

                    Comment


                      Сега прелистих книгата на Рудел, да си я припомня. Той лети до 1943 г. ексклузивно на Ju-87D, след това частично на Ju-87G; като един от най-опитните пилоти на Щука (по това време има около 1000 бойни полета) го привикват в Рехлин (изследователсия център на Луфтвафе) да участва в тестването на "оръдейната птица"; оттам го пращат в Кубан като командващ експериментална част, където е дебютът на самолета. Оттам са и онези кадри, които бях пуснал по-рано. Парадоксално, в онези мочурища, заливчета и островчета, танкове почти не срещат, вместо това ловят интензивно разни баржи, лодки и салове, с които съветите правят десанти и се прехвърлят от остров на остров.

                      Рудел явно има достатъчно голям престиж вече - когато го извикват за да го наградят с поредната награда/медал през април 1943 г., той изисква да го върнат в старата му част (SG 2 "Immelmann") и се съгласяват. Даже става командир на цялата авиогрупа, а една от ескадрилите й става противотанкова (въоръжена с Ju-87G). За разлика от Хеншелите, Юнкерсът е импровизиран като щурмовик; противотанковите Юнкерси като правило никога не летят сами, а в комбинация с бомбардировъчни Юнкерси; подкрилните оръдия ги правят прекалено бавни и неманеврени, за да имат шанс да оцелеят при среща с изтребители (но Рудел описва как един път пръсва един Ил-2 с двуснаряден залп от 37-милиметровите оръдия), а липсата на броня ги прави и прекалено уязвими от зенитен огън. Такава е тактиката, установена с проба-грешка от тази експериментална ескадрила.

                      Задачата на придружаващите бомбардировачи е била хем да са ескорт (интересно, че според Рудел пилотите на Ju-87 хич не са се страхували да влизат в бой със съветски изтребители, когато се е налагало), хем да подавят гнездата на ПВО с бомбите си, преди оръдейните самолети да започнат да атакуват бронираните цели. По-късно (в края на 1943 г.), след онази конференция, която е описана в книгата на Мартин Пегс, по една противотанкова ескадрила е създадена вече във всяка авиогрупа. Както и там е посочено, такава противотанкова ескадрила се е състояла от 12 оръдейни и 4 бомбардировъчни Ju-87.


                      Ju-87G с две подкрилни оръдия BK 3.7

                      При тестовете в Рехлин, Рудел пише, че можело да се порази цел с големина 20-30см. За съжаление, в книгата му почти липсват конкретни данни и цифри, тя е в стил "военен дневник", концентриращ се много повече над хората около него, разни куриозни случки и преживявания. Например как ловели риба, хвърляйки 50кг бомби в Днепър.
                      "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                      "But I know none, and therefore am no beast."

                      (Richard III - William Shakespeare)

                      Comment


                        Дочитам историята на Hs-129 от Мартин Пег. Тъй като производството на самолета е прекратено през септември 1944 г., функциите му в края на войната затихват бързо, но и не само заради това. Въздушното превъзходство на противника вече е смазващо, а частите са вече много наситени с различни мобилни противовъздушни оръдия за защита на танковите части.

                        Тук ще спомена, че и в двете книги се споменава, че много скоро след появата на противотанковата авиация съветските танкови екипажи пробват да използват димки за защита от въздушните атаки - или за да се скрият в дима, или за да имитират повреда, да заблудят пилота, че танкът се е запалил и да ги остави на мира. И в двете книги пише, че на това се връзвали само неопитните пилоти, другите добре различавали истинско запалване от димка. По-късно танкистите започнали да използват друга тактика - бухвали се в някоя къща, влизайки в нея с целия танк, за да се скрият от обстрела.

                        В периода септември 44'а до януари 45-а Хеншелите почти не летят - източният фронт е временно затихнал, гориво няма, и полети почти няма. После и времето е много лошо. С избухването на голямата съветска офанзива през януари загубите нарастват главоломно - и зенитният огън, и изтребителното покритие са изключително силни. Една цяла противотанкова ескадрила (13-та), престава да съществува след изненадващ пробив на съветите в Източна Прусия на 19.01.1945 г. Налага се да изоставят 13 Хеншела, 3 от тях - версията Hs-129 B-3 с голямото оръдие BK 7.5, и да бягат. Вече няма с какво да ги заменят, затова персоналът е изпратен в Германия да се обучава за преминаване на Fw-190. Това е бившата ескадрила на Озвалд.

                        Ото Риц, друг противотанков ас, е свален и изчезва на 19.02.1945 г. По това време има записани 70 унищожени и 34 повредени танка и 2 свалени самолета.

                        Гебхард Вебер описва как на 25.02 летял сам и наблюдавал от въздуха огромна колона съветски танкове по магистралата на Бреслау (Вроцлав) - всичките 4 ленти били заети от движещи се един от друг Т-34, прикрити от толкова силно ПВО, че атаката би била самоубийствена. 10-та ескадрила в началото на февруари има само 2 боеспособни Хеншела. В края на месеца получават попълнения и на 01.03 отново имат 17 боеспособни самолета, който падат наполовина до средата на март. Въпреки това, на 17-18 март ескадрилата унищожава 37 танка и САУ и поврежда 17 други. За целия месец, ескадрилата унищожава 100 танка, 30 САУ, 6 самолета, стотици камиони и губи само 2 самолета. 10-та ескадрила се води най-ефективната противотанкова ескадрила между 5-те, въоръжени с Hs-129, с около 600 унищожени танка за цялата война.

                        Към края на март 1945 г., 10-та и 14-та ескадрила са последните две, летящи на Hs-129. В противотанкова роля масово започват да навлизат Fw-190F/G с ракети Panzerblitz (които, въпреки че в Уикипедия пише, че не са били готови до края на войната, в книгата на Пег изрично пише, че са). Ракетите се изстрелвали на залпове по 6, като други самолети служели за ескорт и подавяне на ПВО през това време. Пише че точността била задоволителна. Но отново, за разлика от другите самолети в противотанкова роля (Ju-87G и Fw-190F/G), ескадрилите с Хеншели не били смесени и нямали органичен ескорт/самолети за подавяне на ПВО - само от време на време ескорт от изтребители от други части.

                        През април 14-та ескадрила има останали 6 самолета и е разпусната. 10-та ескадрила е прехвърлена в Чехословакия, след това в Австрия и извършва последните си бойни полети на 19.04 около Виена. Пробват да атакуват и танкове ИС-2, но са отблъснати от силно ПВО. Някъде там летището им е атакувано за пръв път и от американски Мустанги и Лайтнинги. 10-та ескадрила, последната с Hs-129, е пратена отново в Чехословакия, но се разделя на две групи. Едната група няма останали самолети и се предава на американците в Австрия, другата си пробива път на запад в Чехословакия с конвой, въоръжен с 20мм оръдие на камион, предава се на американците, но в последствие е предадена на РККА. Последните военнопленници от тази група се връщат в Германия през 1949 г. Завода в Шьонефелд, където са се сглобявали Хеншелите, е превзет от съветите на 4-ти май. А главният конструктор на Hs-129, Фридрих Николаус, завършва войната като командир на отряд от Фолсщурма в битката за Берлин, където е тежко ранен.
                        Last edited by Dinain; 22-06-2015, 01:33.
                        "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                        "But I know none, and therefore am no beast."

                        (Richard III - William Shakespeare)

                        Comment


                          Hs-129 B-3 със 75мм оръдие BK 7.5

                          Идеята идва още през 1942 г., но приоритет е даден на Ju-88P с такова оръдие, който, въпреки упоритите опити и 20 конвертирани самолета, се оказва непригоден за фронтова служба като противотанков самолет (много голям, неброниран, двигател с водно охлаждане, непривична роля за екипажите). Затова разработката на Hs-129 B-3 се случва реално чак през 1944 г.

                          Самолетът носи боекомплект от 12 75-милиметрови снаряда в револверно-лентов зареждащ механизъм (за разлика от Ju-88P, например, където един от екипажа служи като "пълнач"). След подсилване на някои части, вибрациите от отката вече не нанасят щети по самолета (забавно е да се чете как при монтирането на каквото и да е оръдие над 20мм на самолет, който не е предвиден за това, в началото се получават разни ефекти от рода на изхвърчащи нитове, напукване на дървени части, заклинване на движещи се части и т.н.)

                          Данните за оръдието са, че пробива 110мм стоманена броня от разстояние 1500 метра. Скорострелността е около 1 изстрел на 1.5 секунди. Пилотът на Hs-129 е можел да изстрелва до 4 снаряда на заход, започвайки от дистанция 1000 м, последният - от 200 м. Т.е. грубо по един изстрел на всеки изминати 200 метра.

                          Първите Hs-129 B-3 пристигат в 13-та ескадрила (тогава още на Озвалд) през октомври 1944 г., но в хода на оперативната употреба се появяват нови проблеми с изхвърлянето на гилзата от оръдието и повреди по самолетите от вибрацията. Възможно обяснение е времето или че имало някакви структурни разлики между тестовите самолети и тези на фронта. Пристигат специалисти от завода, но проблемите все още не са напълно решени, когато ескадрилата губи всичките си самолети при изнадващ пробив на съветски танкове на 19-ти януари, както писах в предния пост.

                          Hs-129 B-3 е произвеждан само в периода август-септември 1944 г., в самия край на производствената линия на Хеншела. С него са извършени малък брой полети от 10-та ескадрила, посочва се, че за 14 бойни полета през зимата на 44/45 г. с него са унищожени 9 танка, вкл. ИС-2. Обстрелвани са и артилерийски позиции - ефекта от 75мм снаряд бил като 50кг бомба. Няколко такива самолета достигат и 12-а ескадрила, но тя е разпусната и преминава на Fw-190 през ноември.

                          Пилотите общо взето имали добро впечатление за модификацията. Озвалд само се оплаква от прицела. Стрелбата с оръдието водела до загуба на скорост само от 10 км/ч, но ефектът от 75-милиметровия снаряд бил унищожителен - Вебер описва странично попадение в Т-34, което отворило еднометрова дупка в корпуса. Единичен изстрел бил достатъчен дори за най-добре бронираните танкове.

                          Last edited by Dinain; 22-06-2015, 01:57.
                          "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                          "But I know none, and therefore am no beast."

                          (Richard III - William Shakespeare)

                          Comment


                            Dinain, страхотно описание и тема, благодаря. Чисто статистически излиза че Хеншел със 75мм оръдие, се оказва най-универсалното решение. Танкове, артилерийски позиции, да не говорим за колони. Всичко е уязвимо. Чудя се защо след войната концепцията не е доразвита. НУРС никога не стават особено точни, или ефективни срещу бронетехника. Чак сега се разработват управляеми по лазарен лъч НУРС. Бомбомятането става доста по-точно отколкото през ВСВ, но все още не достатъчно точно за употреба срещу танкове. Щурмовите хеликоптери и чудесии като хелфайр идват масово сравнително късно. Руснаците слагат на МиГ-17 37мм оръдие, но то е за въздушни цели. Реално целият период от ВСВ до масовото навлизане на вискоточни боеприпаси и неща като Маверик, изстребителите носят около 20мм. калибър. Изключение е А-10, но там концепцията е различна.
                            Какъв е недостатъка на истинските оръдейни калибри (57 - 76мм) за самолети, че не ги използват през 50-те, 60-те и 70-те? Особено за CAS мисии, където точността е ключова.
                            This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                            Comment


                              ПВО?

                              ПП "управляеми по лазарен лъч НУРС"

                              Comment


                                A-1 Skyraider/A-6 Intruder изпъляват интензивно ролята за CAS в тези години успешно, ПВО-ото си е същия фактор и когато се хвърля напалм, бомби или се обстрелва с 20мм оръдия. Може би защото оръдие с такъв голям калибър изисква прекалена специализация на самолета, пилотите и т.н. - което обсъждахме с Голъм по-назад. Напълно възможна е противотанковата роля за самолет, но е прекалено различна от стандартната CAS роля. Затова сигурно не е имало интерес да се инвестира в такова нещо; но пък на по-късен етап се преоткриват и тези неща, но вече има други технологични решения - хеликоптери, управляеми ракети.

                                ПП Книгата "Hs 129 Panzerjager!" на Martin Pegg я има сканирана тук: http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3912323 Който има времето и желанието - много е интересна. В интернет въобще не се откриват такива подробни данни за Hs-129, каквито има събрани и изнесени в нея. Да не говорим за интервютата с пилотите и снимките.
                                "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                                "But I know none, and therefore am no beast."

                                (Richard III - William Shakespeare)

                                Comment

                                Working...
                                X