Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Тактическата авиация през ВСВ срещу бронирани цели (Hs-129, Ju-87G, Ил-2 и др.)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Дал съм горе пример какво прави 1000 кг бомба с 500 кг ВВ. Нашата със сигурност е по-малка. Вероятно 500 с 200. Иначе не виждам как ще подхвърли танка и ще изкопа под него 10х5 кратер. 10х5 е много бе, човек...
    Знам че е много, вътре къща ще се скрие. Аз не коментирам конкретният преразказ, ясно че ако случката е истинска има много преувеличения. Ако 500 гк бомба влезе директно под дъното на танк и гръмне на сантиметри от него, танка става на палачинка.

    Стана ми интересно обаче как действа взрив на танк и екипажа му. За това се радвам че минахме на конкретни цифри и че ти изрови тази интересна формула на Садовски. Може да я използваме и при други случаи. Явно само един метър може да е разликата между леко нараняване и смърт на танкистите.

    Примерно ако 250 кг. бомба падне под остър ъгъл на 3 метра от танка и се зарови на метър и половина в рохка почва, можем да получим картинка подобна на описаната.
    Пет метра дълбоки кратери и видимо огънато дъно на танка не ги коментирам.
    This is my signature. There are many like it but this one is mine.

    Comment


      Е, то очевидно не е било 1000кг бомба. То и не е имало и как да знаят реално, да не са я видяли, преди да я натоварят на самолета? Това е единственото обяснение, което ми хрумва - като се отсеят преувеличенията.
      "No beast so fierce but knows some touch of pity."
      "But I know none, and therefore am no beast."

      (Richard III - William Shakespeare)

      Comment


        Amazon написа Виж мнение
        Или както ти пишеш кумулативен зарад насочен нагоре.
        Каква кумулация/насоченост може да има при такъв взрив? Никаква.
        Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
        A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

        Comment


          Nick написа Виж мнение
          Каква кумулация/насоченост може да има при такъв взрив? Никаква.
          Да де, не може. Въпроса беше риторичен към Кухулин. Виж мнение 723.
          This is my signature. There are many like it but this one is mine.

          Comment


            Много от подробностите по случката не са ни известни, така че можем да спорим until the cows come home вярно ли е написаното или не е. Ние не сме в състояние да оценим духа на човеците в бойни условия. Прочетете книгата до края. Не може да не се впечатлите от свръхчовешката воля на механик-водача Рогов, който продължава да се сражава, след като осколки от бронята го ослепяват. "Давайте команду", казва нещастникът и продължава боя.
            Никто не обнимет необъятного! - Козьма Прутков
            A який чоловiк горилку не п'є - то вiн або хворий, або падлюка. - Невідомий українець

            Comment


              Gollum написа
              Може обяснението да е и друго: когато са въоръжени с 30 мм оръдие (доколкото схващам, едва ли е имало достатъчно полеви комплекти с 30 мм оръдия, за да екипират всички "Хейншели", т.е. това си е бил специализиран вариант, а и май реално е имало бронеи ескадрили с такъв профил в даден момент), може би това, което е оказвало влияние е скорострелността и боекомплекта. Според каквото намерих, пише че за МК101 (както си привел и ти) е било с 30 снаряда, докато МК103 със сто. Оръдието е автоматично, т.е. за разлика от 37 мм се стреля на откоси, дори и съвсем кратки. Може би затова тактиката е била различна. От друга страна, ако започнат стрелбата от по-далеч, може би ще имат време за два откоса (знам ли?). Но когато имаш автоматично оръдие, трябва да се опиташ да "засипеш" целта със снаряди, за да имаш шанс да я улучиш. Докато когато ползваш неавтоматично, трябва да пробваш да си по-точен. Може това да е обяснението. Така или иначе, с 30 снаряда са 5-6 откоса
              От друга страна, аз не мисля, че имаме пуснат тук в темата линк към филмче с атака на HS-129 с 30 мм оръдие. Според мен, кадрите бяха от такъв с 20 мм оръдие, които атакува не много ясно каква цел (може и да не е танк). Може би когато са атакували танк с 30 мм са пробвали също да стрелят от по-близо?
              Откъде го схващаш това? Ще ми е интересно да прочета.
              Аз, предполагам, във всеки един момент едва ли имало повече от 50-100 оперативни Хеншела на целия фронт така или иначе (при 865 произведени за цялата война и загубите), та ще ми е странно да нямат достатъчно 30мм оръдия за тях.
              От друга страна, изрових книжката на HS-129 B-1/B-2, за съжаление пак на немски: http://www.deutscheluftwaffe.de/arch...20103%20Wa.pdf
              Има балистични криви за 30-милиметровото оръдие MK 103 до 800 метра - разбира се, това е пожелателно. Поне става ясен боекомплекта - лентата е била с 80 снаряда.

              Предното филмче от HS-129 и аз мисля, че е комбинация от картечници+20мм оръдия. За съжаление е долкова рядък и недолюбван самолет, че може би няма налично такова с 30мм оръдие. Прав си за "престижа", и аз четох за това, но съм пропуснал да го спомена. Пилотите са били буквално "омерзени" от това низшо задание, да стрелят по земни цели, вместо да се занимават с благородни дела като рицарски двубои в небесата.

              Gollum написа
              За мен интересното в цялата ситуация е, че едновременно вървят експерименти през цялото време по няколко възможности. В една посока са нарезните оръдия. В друга посока са безоткатните или въртящите се реактивни снаряди с кумулативна бойна част. Дали това се дължи на мнение, че единият или другият метод е недостатъчно ефективен или на разпръсването на усилия и фактът, че всяка служба си има собствени експериментално-развойни институции. Може би по-скоро е второто. Направи ми впечатление, че с НУРС-овете постигат поне на експериментални образци доста добри показатели, които би трябвало да доведат до доста ефективна употреба (скорост от над 500 м/с би позволила приемлива точност).
              Може би главният проблем е идвал от това, че всички тези експерименти дават някакъв плод едва през втората част на войната и то по-близо до края й. А всичките варианти на окачване водят до значително увеличаване на съпротивлението и до намаляване на възможностите на самолета (като скорост, маневреност), а говорим за машини, които и така не се отличават с кой знае каква скорост и маневреност. Това в условията на нарастващи възможности на вражеската зенитна артилерия и особено на тактическата им изтребителна авиация вероятно е водело до все по-големи сложности да се осигури локално въздушно превъзходство, за да имат нужната свобода за действие.
              Твърде късно се сещат, или осъзнават, нуждата от специализиран противотанков самолет. Като обобщение - за стрейфинг, стрелба по пехота и меки цели, вършат работа картечници и малокалибрени оръдия, които изтребителите имат така или иначе; те имат предимството да са с двуяко предназначение, защото служат и за въздушен бой.
              Може би не е пресилено да се каже, че преди 41-42 г. едва ли някой си е представял грандиозните танкови сражения, които предстоят, и нуждата от щурмова авиация за запушване на танкови пробиви.
              Някъде четох, че атака на Хеншели била единствения случай на спряна изцяло от въздуха танкова атака в ход, при която са унищожени 25% от атакуващите танкове, а останалите обърнали и се оттеглили. Но не намерих повече подробности.
              В хода на разучаването, като говорим за ерата преди насочваемите ракети, се оказва че авиацията няма добро оръжие срещу танкове. Бомбите са прекалено неточни, а картечниците и малокалибрените оръдия нямат нужната пробиваемост.
              Нужни са:
              - специални оръдия
              - специални муниции
              - специален самолет
              - специални пилоти

              Можем да си представим какви трудности са срещали на всички нива и как на никой не му се е занимавало с това. Още слагането на пленени френски двигатели на Хеншела, "за да не пречи на производството на други самолети", е показателно. Производството на други по-масови самолети и оръдия винаги е било с предимство, нищо чудно че производството му винаги е било бутиково. А пилотите сигурно са се чувствали като наказани - хем няма никаква слава, хем всички отдолу стрелят по теб. Единствено Ханс Рудел са го използвали като пример, но май това не се е отразило особено на производството и нагласите, а и е било вече 1943 г. Или може би именно благодарение на Рудел въобще са се появили тези "танкоизтребителни" ескадрили.
              "No beast so fierce but knows some touch of pity."
              "But I know none, and therefore am no beast."

              (Richard III - William Shakespeare)

              Comment


                Откъде го схващаш това? Ще ми е интересно да прочета.
                О, засега са предположения, нищо повече: не съм намерил данни за броя произведени оръдия спрямо всичките употреби, не съм намирал данни и за произведените полеви комплекти с МК103. Употребявали са го на няколко самолета като встроено въоръжение (Ме-410, да речем), през втория период на войната (и особено към края) са го ползвали широко за няколко типа наземни ПВО системи. Нас ни интересуват обаче само полевите комплекти с МК101 и МК103. Доколкото схващам, те са били предназначени за щурмовите ескадрили с FW-190 (няколко модификации) и за Hs-129. Затова и допускам, че като допълнително въоръжение в специализиран комплект е възможно да не са били достатъчно или да не ги е имало навсякъде. Не са част от стандартното въоръжение. От друга страна, HS-129 не е използван само като специализиран ПТ-самолет, но като щурмови, т.е. далеч не във всеки случай е имал нужда от подобно оръжие. Възможно е за всичките "Б" версии (основните) на 129-ката да са били доставяни с приоритет - не знам. Това са спекулативни аргументи, разбира се. Сещам се за едно място, на което да погледна, току-виж има някаква информация.
                Може би трябва да се види колко реално специализирани противотанкови щурмови ескадрили е имало в даден момент и къде са били разпределени оперативните Hs-129. Но засега не съм попадал на ясни данни само правя някакви предположения. Но оръдието се е ползвало за много неща, Hs-129 е била само една и то не основна употреба.
                ---
                По общия въпрос "защо" късно се появява такъв самолет (относително късно) и не се работи много в тази посока, аз продължавам да си мисля, че тук играят няколко фактора. Основният ми се вижда разпокъсаността на усилията, много характерна за Германия: това е, според мен, главната причина да се върви по повече от един път в търсене на самостоятелно решение и да се пилеят ресурси (да речем, първоначално разработват реактивните снаряди като опит за решение на проблемите с борбата с вражеската стратегическа авиация и чак после в частен порядък на една от службите работят по противотанковата им употреба), докато за това авиацията да не е сред главните решения причините са в разделението и конкуренцията между службите/войсковите родове, поне според мен.
                Още преди войната да започне (реално в хода на разширяването на въоръжените сили) се води дискусия по този въпрос и ОКХ, доколкото мога да преценя, заема позицията, че това ще е важна задача (това се отразява в идеите за развитие на танковете и ПТ въоръжение, но практиката значително изостава от "теорията" поради липса на ресурси). На този етап ОКХ не търси "въздушно решение", защото то не е в техните прерогативи, а между службите има много сериозна борба за ресурси, която Луфтвафе печели все повече в хода на войната (тук основното е, от една страна, възможностите на Гьоринг да "крънка" какво ли не за своето ведомство директно; от друга, падането на престижа на ОКХ пред Хитлер и увеличаването на ролята на ОКВ (а те си създават и собствени структури за развитие и създаване на нови въоръжения - всяка служба си има свои)).
                Показателно е, че ОКХ почти през цялото време изпитва сериозни проблеми с попълването и поддръжката на разузнавателните ескадрили на високо ниво (армии/групи армии) и едва успяват да изкрънкат необходимото от Луфтвафе, когато върви подготовката за "Морски лъв" (тогава по щат ТД и всички корпусни щабове трябва да имат собствени разузнавателни ескадрили). Знам как Гьоринг си създава собствена паралелна наземна армия и прочее.
                Т.е. главният "виновник" е разделението и неефективното използване на наличните ресурси, борбата за тях и дърпането напред-назад. То това е причината зад множество неуспехи, разбира се, това е само страничен пример.
                Иначе като идея достатъчно рано се "работи" по това да има авиация за непосредствена поддръжка на бойното поле, която "тясно" да работи с наземните сили и особено с бързите сили (моторизираните и механизираните), като имат ясна идея тя да служи като "крилата" артилерия в интерес на танковите сили или пък да се използва за осигуряване на фланговете (т.е. поразяване на опити за контра-атака още на етап "марш"). Въпросът е, че от гледна точка на Луфтвафе това е "пилеене на ресурси" (то това си личи и в много ниския "престиж" на тези ескадрили: това идва от цялостната обстановка в авиацията) и не им е приоритет поне докато не създават собствени наземни сили (а това става през втория етап на войната), затова и от тяхна гледна точка всичко минава през техните приоритети, а те са съвсем различни. Оръдията и самолетите, реактивните снаряди - всичко се разглежда през призмата на една оперативна/стратегическа авиация, а от един момент и от предимството на интересите на ПВО на собствената територия.
                Може би ако ОКХ си имаха собствена авиация... но, не, едва ли, това само би довело до още една стъпка в разделението на ресурсите. Вероятно е била нужна съвсем друг тип организация (централизирана) на управлението на ресурсите и решенията кое е приоритетно, която да разглежда стратегическия интерес като основен. Но пък това няма как да стане в тогавашните условия, в които всяка служба е малко като гангстерски клан и се води от други, вътрешни интереси. А на Хитлер вероятно това му се е виждало добра идея (възможност да се осъществява контрол чрез разделение).
                Както и да е, всичко това отива много далеч от конкретната тема.

                ПП СЕга чета книгата на Саймън Пег, която ти, Динаине, спомена в темата по-рано. Докато чета като стигна до нещо интересно, мисля да обобщавам малки постове. Но може би си струва тези неща да се отделят в самостоятелна тема за противотанковата авиация през ВСВ, вместо в "Любопитно"?. Това към модераторите.
                Last edited by gollum; 15-06-2015, 12:01.

                Comment


                  Изглежда, че Hs-129 се е предвиждал да се използва от по-голямо разстояние: пише, че цялото въоръжение на самолета, включително 30 мм оръдие е било така настроено, че залпът да съвпада в обща точка на 400 м, т.е. това ще да е била стандартната дистанция за стрелба. Ти ще излезеш прав, Динаине, че въпреки, че 30 мм оръдие е "допълнително" (слага се като полеви "кит"), май е имало такова на всички използвани в даден момент машини (или поне на повечето).
                  Друг интересен момент: от 43-та насетне обикновено е имало между 4 и 5 щурмови ескадрили на източния фронт, екипирани с Hs-129, от есента на 43-та са били обединени под общо командване, в нещо, което можем да наречем авиополк за борба с танкове. Т.е. в даден момент оперативни са били около 50-60 машини.

                  Comment


                    Къде я намери тази книга за сваляне? Аз я намерих само в разни онлайн магазини на абсурдни цени от рода на $200 и нагоре.

                    Сега като гледам балистичните графики в книжката на Хс-129 Б-1/2 (фиг. 2 и 3), то се разбира, че оръдието всъщност е било насочено леко нагоре. Снарядът се изкачва и пресича линията на визьора някъде на 400-500м, после започва да пада. Първата картинка е обяснение за пилота как да се прицелва на различните дистанции до 800м.

                    За оръдието е напълно логично всъщност, че ще го слагат на всички налични самолети Хеншел. Идеята е била да се борят с бронираните машини на противника. Няма никакъв смисъл да използват Хеншелите само за атаки на пехота и меки цели с картечници и/или 20мм оръдия - тази дейност я могат един куп други самолети на източния фронт (всички изтребители и част от бомбардировачите, дори Ju-87), като заедно с това изпълняват и други задачи. Та да държат специализиран самолет като Хеншела, но въоръжен само с картечници и леките оръдия, би било глупост.

                    ПП Аз си мисля за отделяне на всичките постове в отделна тема + онези от предишния разговор, ако ги намеря къде са. Понеже едва ли на някой от модераторите ще му се занимава, аз ще си поиграя малко по-късно.
                    "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                    "But I know none, and therefore am no beast."

                    (Richard III - William Shakespeare)

                    Comment


                      Къде я намери тази книга за сваляне?
                      Сканирана в един рускоезичен торент. Някъде около 70 МБ. Ако на някого му е интересно, да ми пише ЛС, ще му я препратя (по скайп е удобно).

                      Сега, то за оръдието е "логично", въпросът е, че тези въпроси не се решават с логика като гледам, ами по други начини. Иначе би било логично оръдието да е част от вграденото въоръжение, но не се случва - 37-ма, когато започват да създават самолета вероятно не са го смятали за съществено, макар че вече имат оръдие, което да върши работа. Реално погледнато не са ги използвали само като специализирани противотанкови, ами и за атаки по снабдителни колони и други подобни цели, вероятно е зависело изцяло от това какво е налично къде, така да се каже, т.е. от оперативната обстановка. Самите ескадрили с Hs-129 влизат в авиополкове, които са за "непосредствена наземна поддръжка", т.е. не са чисто противотанкови (обединяването им в такъв полк става в края на 43-та, но дори и тогава май не се занимават само с това), в които влизат ескадрили, екипирани с най-различни машини, единственото общо е подготовката за непосредствена тактическа поддръжка, т.е. взаимодействие с наземните части, на които помагат и поразяване на цели на бойното поле (основно). Обаче изглежда да се е случвало да ги ползват за каквато задача от този род (т.е. тактическа) има за разрешаване в момента според това къде са, защото са ги разполагали на предни фронтови летища и съответно е логично да са ги ползвали според това коя ескадрила/група е най-близо до мястото, за което става въпрос. Много често са ги местели от летище на летище.

                      В уводната част на книгата има интересен момент (който обаче има нужда от повече проучване) за доктрината за непосредствена тактическа поддръжка на бойното поле. Според автора, концепцията се развива през ПСВ и получава широко разпространение в Германия, но през 30-те години, когато възстановяват военната авиация изцяло "изпада" от интереса на Луфтвафе (то това го обсъждахме). Пише, че доктринално се мисли за тактическа поддръжка в интерес на подвижните наземни сили, но тя се мисли (включително и от сухопътните теоретици) основно като извън бойното поле, т.е. поразяване на цели в тиловете, на организиращи се за контра-атаки сили и прочее, но не непосредствено въздействие на бойното поле. Затова и не създават нито едно такова подразделение (този род авиация въобще отсъства). Появяват се подразделения с пикиращи бомбардировачи, но и на тях Луфтвафе гледа като на тактическа авиация за поразяване на точкови цели в дълбокия тил (т.е. в неин интерес) и само като допълнително "занимание" - работа в близкия тил или на бойното поле в интерес на наземните сили.
                      Пише, че промяната дошла с опита от Испания и то донякъде случайно (защото първоначалните им изтребители се оказват неадекватни и в търсене на роля започват да ги използват за непосредствена поддръжка; после привличат за това и единствените щурмови самолети, с които разполагат - Hs-123, както и "Щуки" и прочее). Съответно, тогава се появява първия конкурс (и май единствен?) за специализиран самолет за непосредствена поддръжка на бойното поле и единият кандидат, който в крайна сметка печели е Hs-129. Тогава започват да мислят постепенно за създаване и на такива подразделения (създава се първата специализирана група, която до 42-ра си остава екипирана с Hs-123 (самолетът се ползва за тази роля до по-късно, поне до 43-та) ). Но малко и с много нисък приоритет. Да уточня: не става въпрос за специализирана противотанкова авиация (това е само една от задачите) а на щурмова, т.е. за непосредствена атака на цели на бойното поле в координация с наземните сили. Близка/непосредствена тактическа поддръжка.
                      Вероятно затова и престижа им първоначално е нисък, дори и в сравнение с подразделенията пикиращи бомбардировачи (които поне се радват на голямо "медийно внимание), приоритети, които им отдава Луфтвафе също остават такива. От друга страна, към 42-ра, когато започват да се развиват повече (май в крайна сметка достигат до три-четири ескадри за непосредствена наземна поддръжка (от тях известна част ас екипирани с Hs-129, много други са с Fw-190, а други са с тежки изтребители), плюс двойно повече за "нощна поддръжка" (еквивалент на съветските "нощни вещици") и някакви тренировъчни групи) и изглежда, че сред пилотите, които се занимават само с това, престижът е висок, т.е. те осъзнават задачата като важна. Но в цялото Луфтвафе на нея не се гледа така или поне така ми изглежда за момента. Персоналът на неспециализираните ескадрили не гледа с много добро око да им бъдат давани такива задачи.
                      Предполагам, че към този момент, т.е. средата на войната, 30 мм оръдие вече изглежда задължително за този род работа (независимо с бронебойни или ОФ боеприпаси - просто е ефективно и за двата типа "работа"), затова гледат да екипират всички самолети от щурмовите ескадри с такива "китове". Така че трябва да са летели редовно с тях.
                      Та: специализирания щурмови самолет не се мисли само като "противотанков", поне поначало, а като специализиран щурмови, т.е. за поразяване на всякакви цели на бойното поле. Такава е концепцията. Предполагам, затова е избрано това въоръжение като основно. После започва да се отделя или добавя като специализирана роля чисто противотанковата, затова и "китовете" с 30 мм оръдия стават задължителни за тези самолети, а при Ме-410 (тежките изтребители редовно се привличат за екипиране на такива подразделения) си е вградено въоръжение. Т.е. не е толкова въпрос само на самолет, а на специализирани ескадри, а в тях - на специализирани групи/ескадрили. Комбинация от обучение, разбирания, сработване с наземните сили и прочее.
                      Причината за пренебрегването на щурмовата авиация и интересите й авторът я определя така: обединяват я под командването на инспектора на изтребителната авиация (вместо под бомбардировъчната или в отделна, както би било добре), който основно си гледа изтребителите и никак не се интересува от нея.

                      За цялото въоръжение: пише, че е настроено всичко, т.е. двете 20 мм, двете картечници и 30 мм допълнително, така че да бие общо в точка на 400 м. Т.е. това трябва да е била предпочитаната дистанция. Иначе само с едно от оръжията може да се води огън и на различни дистанции. Предполагам, че този вариант: всичко в едно се е ползвал при щурмуване на площадни цели (за 30 мм оръдие е имало и ОФ боеприпаси). А в чисто бронебойна роля се е ползвало само оръдията.
                      Пише, че самолетът бил много добра оръдейна платформа, стабилен и дори има добри отзиви на вариантите с по-тежко въоръжение от края на войната. Гледали да са базирани много близо до мястото на "работа" и летели много ниско до там, за да избегнат проблеми с вражески изтребители. Нямало особени проблеми с двигателите (това е от спомените на хора от предговора на книгата, ще видим по-нататък какво пише) и самолет бил много уважаван от тях.

                      ПП Ако имаш време, отдели темата, ще е добре да си е самостоятелна за следващо търсене.
                      Last edited by gollum; 15-06-2015, 14:12.

                      Comment


                        Сега стигнах до въпроса с 30 мм оръдия. Предположенията ми се оказаха верни: в началото на фронтовия живот на Hs-129 въобще нямат нито МК101, нито МК103 (първото се прави само ръчно и в много малки количества, създавани са спънки в производството му; използвано е на BF-110; производството на второто е още далеч). Изглежда, че през 1942-ра Hs-129 се използват най-често без 30 мм оръдия (има много малко налични - само за малка част от всяка ескадрила (за първата пише, че е имало само за 3 от 12 самолета)), като чак през 43-та започват да се подобряват нещата Т.е. поне през първата около половин година от активното им използване, те се ползват основно с вграденото оръжие и бомби (носили са няколко 50 кг бомби (мисля до 4-6) или сто и нещо двукилограмови осколъчни; имало е възможност и за една 250 кг, но почти не се ползвала), като не се ползват специализирано срещу танкове, а за щурмуване на всякакви цели, според необходимостта.
                        Обаче още тогава започва да се осъзнава, че са особено ефективни като противотанково средство и има решение всички бъдещи самолети да се екипират с 30 мм оръдия. Но от решението до появата на възможност да се осъществи минава много време. Пак по това време Гьоринг вземал решение да се проучи и възможността да се екипират с 50 мм оръдие.
                        В "Уики" пишеше, че започват да им слагат 37 мм оръдия, защото 30 мм не били достатъчно мощни срещу Т-34, но по-вероятната причина ще да е в недостига на 30 мм поне до един момент.
                        ---
                        В книгата има схеми и се предполага, че използването на оръдие от самолет може да даде доста добър ъгъл на попадение срещу наклонена броня (като бордовата или предната на Т-34), така че ъгълът на попадение да е близък до 90 градуса.
                        ---
                        Допълнение: друго интересно нещо - към края на лятото на 42-ра успяват да съберат достатъчно МК101, за да екипират цяла ескадрила (дотогава имат само три общо), но след като го използват известно време, пилотите се отказват от него и твърдят, че не е достатъчно ефективно и дори предпочитат да летят с бомби, вместо с оръдието дори когато атакуват танкове. Оръдието е било снабдено и с ОФ боеприпаси, т.е. ползвали са го и срещу "меки" цели.
                        Last edited by gollum; 15-06-2015, 18:32.

                        Comment


                          Това, дето го пише в Уикито за "недотатъчно мощните 30мм" според мен е първоначалните експерименти с бронебойните снаряди за МК 103. Тяхната пробивност е била много по-ниска от последните, които са създали, но това е станало чак към края на 1943 г. Малко по-назад го обсъждахме. Междувременно през 42-а пробват да им сложат 37мм оръдие, но резултатите не са добри (откъм влошаването на характеристиките на самолета).
                          "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                          "But I know none, and therefore am no beast."

                          (Richard III - William Shakespeare)

                          Comment


                            gollum написа Виж мнение
                            Допълнение: друго интересно нещо - към края на лятото на 42-ра успяват да съберат достатъчно МК101, за да екипират цяла ескадрила (дотогава имат само три общо), но след като го използват известно време, пилотите се отказват от него и твърдят, че не е достатъчно ефективно и дори предпочитат да летят с бомби, вместо с оръдието дори когато атакуват танкове. Оръдието е било снабдено и с ОФ боеприпаси, т.е. ползвали са го и срещу "меки" цели.
                            Какво точно пишат? Че не е ефективно срещу танкове, или по принцип? Защото ако е по принцип е обяснимо че не са го харесвали. ОФ действието на 30мм снаряди е хомеопатично. Бомбите са къде по-ефективни срещу меки цели. Особено тези малките касетъчните за които пишеш (не знаех че са използвали такива).
                            This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                            Comment


                              Сега чета за бойното използване: явно през 42-ра често са използвали вместо 20 мм, 15 мм бордови оръдия (сменя се само цевта). Пилотите не били убедени в ефективността им срещу танкове и според насипаното в книгата, така или иначе по често са летели да атакуват артилерийски позиции, пехота или транспортни колони. Поради това предпочитали да използват бомби. Та в края на лятото била организирана специализирана противотанкова ескадрила, в нея са командировали хора, които вече имали опит от тази работа с "Щуките". Отделно пращали специалисти от изпитателни полигон в Рехлин (където изпитват МК101 и МК103) за да направят демонстрации, та да убедят пилотите, че оръдията им са ефективни срещу танкове. Изглежда са имали известен успех, а постепенно започват да се решават и проблемите с наличието на 30 мм оръдия.
                              За МК103 и "недостатъчната ефективност" - да, този момент го има и за двете оръдия: в началото боеприпасите им са далеч от онова, което обсъждахме (тези по-дълги и ефективни боеприпаси се появяват май към края на 43-та, но още не съм стигнал до там, ще видя какво пише в книгата). Работата е там, обаче, че през 42-ра (Hs-129 са активни от май) те въобще не използват МК103 - само МК101 и то в ограничени количества. А с него има проблеми, то е и по-тежко и дълго. Още тогава пробват да слагат 37 мм (същото, което ползват за "Щуките" и не пише, да има проблеми с тежестта му), както и в завода правят експерименти с 50 мм (флак), но се оказва много тежко. После слагат специализираното 50 мм (а в края на войната, когато разработват 75 мм автоматично, също го използват). Т.е. "На високо" постепенно се осъзнава нуждата от оръдеен самолет и по-мощно оръдие за него, мисля че в някаква степен това е и с пропагандни цели (за поддържане на бойния дух), но първоначално (през 42-ра) в бойните ескадрили не вярват особено в това оръжие. Може би защото много пилоти идват с опит от Hs-123 или Ме109Е (използван като изтребител-бомбардировач) и са свикнали да използват бомби, включително и срещу танкове.
                              Между другото, в книгата има и откъс за ефективността на бомби срещу танкове. Явно са ползвали 50 кг, като са се опитвали да ги мятат от изключително малко разстояние с рикошет от земята в борда на танка (т.е. като "топ-мачтовото" мятане, както писа Гоги). Пише, че били ефективни само при директно попадение.

                              ---
                              Амазоне - срещу танкове. Имат няколко такива бойни полети и уж според пленени съветски войници имали голям психологически ефект. Но след края на сражението бойното поле остава в тяхно притежание и не намират никакви танкове, поразени от оръдията. Затова решават, че не са ефективни и се придържат към бомбите, т.е. не слагат МК101. Вероятно не са го харесвали и защото е много тежко и дълго, т.е. влошава летателните характеристики на самолета.
                              Що се отнася до ОФ боеприпаси срещу "меки" цели - не знам, вероятно са си плюс в сравнение с 15-20 мм бордови оръдия. Но пък са вместо бомбите, така че едва ли много са ги използвали в тази роля, а и не знам дали са имали налични такива боеприпаси тогава. Пише, че често летят срещу артилерия или транспортни средства и срещу тях оръдията и картечниците вършат работа.

                              ---
                              За малките нещо като касетъчни бомби знам от преди (ползват ги и 1941 г., но от Ме-109Е), но не ги обичат особено, защото с тях има проблеми - не винаги се "пускат" от държача и се случвало при кацане да се активират и да се взривят, докато са още закачени. Ползвали били и разни ерзац мерки, като сврзъки от по пет десет-кг бомби - пише, че Hs-129 можел да носи по този начин 40 х 10 кг бомби. Но и с тях се случвали сакатлъци, защото ги окачвали активирани. Предполагам, че това е когато не са имали налични достатъчно 50 кг. Проблеми със снабдяването са имали заради постоянното пребазиране.

                              Comment


                                Аз също имам книгата вече и прескочих директно на Курск, където е дебюта на оръдието МК 103.
                                Месец-два преди битката Хеншелите са кътани и им е позволявано да летят само на наистина критични мисии. Явно вече е осъзната ценността им и ги пазят за предстоящата операция. Така в началото на битката има 68 оперативни машини.
                                Описана е битка при Белгород на 08.07.1943 г.

                                Хеншел на разузнавателен полет открива голямо количество пехота и танкове, скрити в гора. Описанията са доста мъгляви, но изглежда става дума за поне 2-3 бригади. Вдига по тревога всичките противотанкови ескадрили, както и съседната щурмова ескадрила с FW-190. Пише, че такава координация е била рядкост и се дължала на познанството на двамата командири, които се знаели още от кампанията във Франция.

                                ФВ и Хеншелите пристигнали на мястото почти едновременно. Съветската пехота била хваната насред полето, влачеща на ръце оръдия, без да предприема никакви ответни мерки, да се опитва да се прикрие и т.н. След тях настъпвали стари леки танкове, след тях средните и тежките. Разказващият немски командир описва гледката като придвижване на войска от времето преди ПСВ, в нещо като "карета", като на парад. Първо атакували ФВ с 500 кг бомби. Всяка бомба помитала едно "каре", а оцелелите просто се присъедявали към някое от другите "карета" и продължавали напред. После ФВ започнали да ги косят с картечниците и оръдията. Едва тогава пехотата се разколебала и започнала да отстъпва, накрая преминавайки в бягство. Танковете ги последвали, а междувременно дошъл редът на Хеншелите.

                                Отстъпващите през полето танкове били идеална цел, Хеншелите ги разстрелвали с 30-милиметровите оръдия като на учение, звено след звено. Някои здрави танкове дори се блъскали във вече подпалени и се задръствали и те.

                                Битката продължила 3 часа, до залез слънце. През цялото време съветски изтребители не се появили. На другата сутрин разузнавателен полет на Луфтвафе докладвал за открити 80 унищожени танка и неизвестен брой повредени. Няколко Хеншела били леко повредени само от осколки от взривяващите се танкове.

                                После ги прехвърлят да спасяват положението в Орел, но там ефективността им е много по-ниска и загубите по високи - пращат ги да атакуват окопани или скрити в гората танкове, при силна зенитна артилерия и растящо изтребително прикритие.
                                "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                                "But I know none, and therefore am no beast."

                                (Richard III - William Shakespeare)

                                Comment

                                Working...
                                X