Тактическата авиация през ВСВ срещу бронирани цели (Hs-129, Ju-87G, Ил-2 и др.)

[bigbeer]

M да,не им е лошо форумчето,само не видях някъде да са отчели,че щурмовия полет на Ил-а като правило е хоризонтален.Което е практика дори и при екипажите летящи на варианта за 37 мм оръдия.Докато свикналите на отвесно пикиране щукари имали навика да "хващат" целта предварително с картечниците.Самолета е създаден именно с идеята за поразяване на ТОЧКОВИ цели.С тази идея са обучавани екипажите и когато приемат противотанковия вариант имат добра стартова база.Затова и не се налагат като "танкоизтребители" доста по стабилните платформи на основата на До-17,Ме-110 и другите експериментални машини.Докато едно малко самолетче произвеждано с френски двигатели,но използвано от бивши щукари буквално им "разтакова майката" въпреки че като тт данни на самия самолет си е жива скръб.

[Гост]

Супер е графиката,ако може добави и едно самолетче за отвесно пикиране,както казаха по-горе "запазена марка" на щукарите.Дай боже повече такива графики из форума.Визуализирането на обсъжданото винаги води до осезаем резултат.Метода е особенно популярен в детските градини,не виждам щом работи при тях защо да не се възползваме и ние.Доста често се държим като ритнати хлапета тука.

Специално за теб триизмерен модел на 37mm-вия снаряд.

[еМГето]

Браво! Чудно! Има само три грешчици. Двете се отнасят до цвета. Гилзата
е вероятно от латун, но с меден (метала) цвят, а върховете са сребристи.
Третата грешка е особен отвор в главата на снаряда (виж чертежа). Вярвам, че може да се коригира лесно!

[Гост]

От чертежа не се разбира много, така че приложих малко импровизация. Колкото е по-пълен даден двуизмерен чертеж, толкова по-точен 3D модел може да се направи.

[еМГето]

Изглежда ми на отвор с формата на полукръг прекаран през цялата глава.

[tonev]

а каква е ефективността на англииските и сащиански оръдия? питам, щото те също атакуват в бръснещ полет, доколкото знам.

[gollum]

Ами, то "планиране" май се води до ъгъл (спрямо хоризонта) около 30 градуса, над това (или май над 40, не съм сигурен?) се води пикиране. Колкото по голям е ъгълът на пикиране, толкова по-точно ще бъде прицелването (предполагам?), но и толкова по-висока ще е скоростта на пикиране и съответно - по-малък интервалът, в който трябва да се осъществи прицелването и да се води огън, а след това ще е и по-трудно да се излезе от пикиране. Трябва да се има предвид, че за да бъде ефективен огънят на оръдията едва ли дистанцията до целта, в момента на залпа, следва да е по-голяма от 400-500 метра (поне аз така предполагам).
От статиите за Ил-2, които съм чел (да речем, тази на www.airwar.ru, но и другаде - май на www.battlefield.ru също се обсъждаше ефективността на въоръжението му) излиза, че упражненията, а и практиката при този самолет е била за планиране към целта, т.е. малко вероятно е снарядите да попаднат отгоре, където броневата защита на танковете е най-слаба. Разбира се, пак остава възможността да се води огън по бордовете или задната страна на танка, а и при всички положения попаденията в колелата ще доведат до обездвижване на танка (което на бойното поле е достатъчно опасно).
Съгласен съм с Ник - общо взето излизаше, че нито реактивните снаряди, нито бордовите оръдия, са били кой знае колко ефективни - май се имаше някаква статистика, че трябват средно 14 Ил-2 за унищожаване на един танк. Все пак за противотанковите му оръдия не се използват под-калибрени, а стандартни бронебойно-запалителни боеприпаси. Май пак на www.battlefield.ru се споменаваше, че истински ефективни срещу танкове Ил-2 стават с въвеждането на касетки от кумулативни бомби, при които не е нужна чак такава точност.

а каква е ефективността на англииските и сащиански оръдия?

Не съм сигурен. Британците използват 40 мм оръдие S на Викерс (първоначално разработено като средство срещу бомбардировачи, а селд това е разработен и бронебоен снаряд), което безпроблемно е пробивало дори и челната броня на Pz III и Pz IV. Използвано е в Северна Африка основно (поне аз за там се досещам), където един ескадрон "Хърикейни" е въоръжен с противотанков вариант на самолета (две картечници за прицелване и 2 х 40 мм оръдия). Според статията на www.airwar.ru (връзка) за престоя си там те са поразили 144 танка (47 напълно унищожени) и 200 единици лека бронетехника). Но реално комбинацията от снаряд и оръдие не е бил кой знае колко ефективна, на фона на немските - все пак не са специално създавани за това (ефективността им идва от това, че са използвани основно срещу по-леко защитени немски средни танкове и срещу леки танкове (включително японски в Бирма)).

AYB, аз съм потребител на Photoshop . Иначе - направих картинката съвсем набързо, та затова не съм си играл много (занимавах се с друго нещо междувременно, дори първоначално мислех съвсем набързо да спретна нещо в Corel, ама реших да е по-шаренко). Самите картинки на "Щука"-та и танковете не съм ги правил аз, а ги свалих от Интернет - едното е 3Д модел, а другото - играчка.

[uzi71]

Относно добавянето скоростта на самолета към скоростта на снаряда и съпостовянето с наземно ПТ оръдие имам няколко забележки.
37 мм-то оръдие на щуката е с автоматично зареждане следователно около 10% от енергията на изтрела би трябвало да отиват да презареждане , докато наземното 37 мм РаК-36 нямя подобни загуби . Освен това /доколкото си спомням/ авиационните оръдия ползват по-ниско импулсни боеприпаси , както и по-къси цеви за да се компенсира по-нестабилната носеща платформа т.е. самолета.
Поради тези причини считам, че самолетните оръдия имат по-ниска бронепробиваемост от наземните и предимството им е само в това, че могат да обстрелват танковете в по-незащитени зони, които са недостъпни за наземните оръдия.

[gollum]

Тук трябва да се внесе известна поправка - 3,7 см ВК не е адаптация на 3,7 см РаК (както се бях заблудил в началото). А е адаптация за използване на самолет на 3,7 см FlaK18 и използва същият снаряд (а следователно и метателен заряд) - 37х263 мм. Разбира се, за него разработват и специален под-калибрен снаряд, за който стана въпрос в темата. И двете оръдия са автоматични. Съответно (поради спецификата на употребата си) зенитното оръдие е със значително по-дълга цев (89 калиброва) от наземното противотанково (което е с 45 калиброва цев).
Да обобщя - 3,7 см ВК е било с по-добри балистични качества от 3,7 см РаК. Между другото, това се забелязва и от сравнението на началните скорости на снарядите:

1. При 3,7 см РаК, тип снаряд, начална скорост:
- Бронебоен: 762 м/с
- Под-калибрен: 1030 м/с

2. При 3,7 см ВК, тип снаряд, начална скорост:
- Бронебоен: 780 м/с
- Под-калибрен: 1140 м/с

Бях забравил една много добра статия за самолетните противотанкови оръдия и си я припомних.
Та излиза, че реалната бронепробиваемост на под-калибрения боеприпас на 3,7 см ВК е била някъде около 50-70 мм (при идеални условия - ъгъл на среща 90 градуса и 100 м разстояние е 140 мм).

Между другото, тук трябва да се спомене, че като противотанково се е употребявало и 3 см МК101 (30х184 боеприпас), впоследствие заменено от МК103, чийто под-калибрен боеприпас също в нормални условия преодолява 42-52 мм.

Още информация за британското 40 мм Vickers Class S. ТО е използвано адаптиран морски 40x158 боеприпас (615 м/с скорост), като в статията се посочва, че е било способно да преодолее до 50 мм броня.

Пак според същата статия, в САЩ са използвали два типа самолетни противотанкови оръдия - и двете 37 мм, съответно М4 и М9, като първото е било доста слабо (боеприпас 37x145), а второто е било значително по-мощно (боеприпас 37x223), даващо 930 м/с начална скорост. Впрочем, в статията има интересна таблица, която сравнява качествата на самолетните противотанкови оръдия, използвани от различните страни.

[Гост]

Още информация за британското 40 мм Vickers Class S. ТО е използвано адаптиран морски 40x158 боеприпас (615 м/с скорост), като в статията се посочва, че е било способно да преодолее до 50 мм броня.

Британците май се хвалеха че са унищожавали Тигри с това

[peterpetroff]

Британците май се хвалеха че са унищожавали Тигри с това

А, то не е изключено да е имало инцидентни случй на изпатили си Тигърчета от щурмови Хърикейни, но е малко вреоятно да е било практика за англичаните да се хвалят с подобни постижения. Теоритично никак не е невъзможно да се види сметката на Тигър при 50-мм бронепробиваемост на Викерс С-ка особено когато това му идва отгоре

[Гост]

Може да не са били Тигри. От високо пилотите са сбъркали.

[peterpetroff]

Може да не са били Тигри. От високо пилотите са сбъркали.

Как да кажа...особено ако говорим за Африка, по онова време британските пиоти би следвало да имат сериозни проблеми със зрението за да не могат да различат Тигър от Панцер 3-ка или 4-ка. Най-малкото е нормално геометричните размери на тигър да им направят силно впечатление.

[Гост]

Грешката може да е била умишлена - да се похвалиш, че си унищожил Тигър.
Иначе наистина съм срещал само едно такова твърдение за унищожаване на Тигър.

[gollum]

Не, няма подобно нещо или поне аз никога не съм срещал такива хвалби. Напротив, изрично се споменава, че защото осъзнават недостатъчната сила на 40 мм оръдие, разработват на основата на морско оръдие 57 мм авиационно. Това преди да се появят "Тигри". След това, обаче, осъзнават, че и то е безсилно срещу бронирането на "Тигър" и това е една от причините да решат тази разработка да се прехвърли изцяло към морската авиация - като средство срещу подводници, хванати в надводно положение. "Харикейн"-ите, подобно на Ил-2, атакуват планирайки, т.е. близко до хоризонтален полет и е много малко вероятно с огъня си да поразят тавана на кулата или пък въобще горното брониране, а дори и това да стане, ъгълът на попадение ще е такъв, че многократно ще усилва ефективната защита, а и вероятността за рикошет ще е голяма.
В нещата, които четох за 40 мм оръдие и "Харикейн"-ите, се споменава, че те са поразявали предния броневи лист или бордовите листове, по-рядко кулата. Т.е. оръдието е било ефективно срещу леките и по-стари средни танкове в Северна Африка, а там така или иначе почти не е имало добре бронирани немски машини. След това го използват в Бирма срещу японски танкове, които пак са слабо защитени.
Така или иначе, развитието на броневата защита и на артилерийското самолетно въоръжение през този период ясно показва превъзходството на първата над второто. Общо взето всички тръгват по пътя на увеличаване на калибъра на оръдията, но той е ялов. След това се тръгва по пътя на промяна на принципа на оръдията (динамо-реактивни оръдия), но не остава време за разработването и въвеждането им. А скоро управляемите ракети показват тъй да се рече "верния" път на развитие .