Тактическата авиация през ВСВ срещу бронирани цели (Hs-129, Ju-87G, Ил-2 и др.)

[Гост]

А при удар отзад. Там бронята е по-слаба, а и двигателят може за се запали.

[gollum]

Бронирането, разбира се, е по-слабо отстрани, както и отгоре. Привеждам една картинка. Въпросът е, че ъгълът, под който ще атакува самолета и ще попадат снарядите, променя ефективното брониране (реалният път през бронята, който снарядът трябва да измине), при това в не малка степен. Броневата защита на бордовете и отзад (където най-вероятно ще попадне снарядът) е 82 мм, т.е. непреодолима за 40 мм оръдие с неговата бронепробиваемост при добри условия около 40-50 мм. Шансът е снарядът да попадне в горната част на броневата плоча, защитаваща задната и страничната част на танка. Тя като площ отстрани е малка, отзад е по-голяма. Но вероятността снарядът да попадне там при атака от планиране не е голяма. Ако все пак това стане, то ъгълът ще е сравнително малък, което обаче означава, че ефектът на бронята ще е такъв, все едно е наклонена под съответния остър ъгъл. И реалните 28 мм ще бъдат доста повече, колко зависи от конкретните обстоятелства. И никак не е сигурно, че и при това положение ще е възможно снарядът да пробие бронята. А да напомня, че вероятността да уцели там е малка.

[peterpetroff]

Интересни са вариантите на Ju-88 и Hs-129 със 75-мм противотанкови оръдия (погледнах ги в airwar.ru), съответно Pak-40 и ВК-7.5.
Мисля, че тук вече можем да говорим за истински противотанкови системи от въздуха.

[gollum]

А погледна ли реалното им използване? Проблемите са били твърде много, а реалната полза от толкова тежки оръдия на самолет... хъм. Ето я статията за 5 см ВК. Общо взето, разочарование (впрочем, то също е разработвано с идея за използване срещу бомбардировачи). Оръдията с твърде голям калибър са много големи като габарити и маса, а и има много проблеми с автоматиката им, както и с отката.
Единственият що-годе смислен път е към динамо-реактивните оръдия (в същата статия имаше споменаване), имат проект за 88 мм такова. Но като цяло в крайна сметка нещата отиват в посоката, в която се развиват след войната- управляемо ракетно въоръжение.

[peterpetroff]

Да, така е. Самолетите оборудвани с такива голямокалибрени оръдия са били супер безпомощни във въздуха и едва управляеми от пилотите им (Hs-129), но пък ако трябва да бъдем обективни трбва дас кажем: Да, това е лятяща машина, при това била в серийно призводство, която може да порази с оръдието си който и да е съветски или съюзнически танк.

Между другото, като се зачетох в статията за Hs-129 ми направи впечатление, че това е може би единствения немски сериен самолет първоначално проектиран като щурмовик. При това ВК-7.5 и при това сериозно брониране при една по-удачна силова установка (пр.ДВГ от порядъка на БМВ-801) биха направили от 129-ката една доста внушителна и ефективна щурмова машина, евентуално.

[Stormbringer]

Нека и аз добавя няколко щриха - особено страшно става, когато голямокалибрени оръдия се монтират на относително леки машини, като изтребители. Например Як-9 има три варианта с тежко оръдейно въоръжение - "Т", "ТК" и "К". Те са с оръдия на Нуделман-Суранов - НС37 ( Т и ТК ) и НС45. ( К ). 45-мм вариант има 40% по-голям откат от 37-мм. При започване на стрелбата със скорост по-ниска от 350км/ч, самолетът е получавал срив в скоростта и е възниквала сериозна опасност от разбиване.

Данни за Нуделман-Суранов НС45

Калибър: 45 мм.
Тегло на снаряда - 1, 065 кг.
Скорострелност - 250 изстрела в минута.
Дулна скорост на снаряда - 850 м/с.
Тегло на оръдието - 152 кг.

Як-9К, на когото тази оръдейна система е монтирана, може да носи 15 ( в някои източници 29 ) снаряда за това оръдие.
Може да произведе 1-2 изстрела, без това да подложи на опасност полета и то при скорост >350 км/ч. ( Тоест предимството на авиационното оръдие като скорострелност се губи напълно ). Понякога изстрелът е довеждал до повреди в структурата на самолета, течове, скъсване на водни и маслени тръби.
Този вариант на Як-9 така и не придобива голямо производство и като цяло може да бъде едно доказателство за огромните проблеми свързани с използването на големи калибри оръдия на относително малки самолети.

Колкото до Ил-2, при него първо се експериментира с Ш-37, но то се оказва доста ненадежно, пък и налага сериозни изменения в конструкцията на щурмовика. Затова са избрани оръдия Нуделман-Суранов НС37. Те имат следните х-ки:

Калибър: 37 мм.
Тегло на снаряда - 0, 735 кг.
Скорострелност - 250 изстрела в минута.
Дулна скорост на снаряда - 900 м/с.
Тегло на оръдието - 150 кг.

На това оръдие се дава способност за ефективен пробив на 48 мм броня, което при попадение в горната част на танка, се смята за предостатъчно, при кажи-речи произволен немски танк ( дори "Тигър" и "Пантера" ).
На Ил-2 се инсталират 2 НС-37 с по 40 снаряда боекомплект всяко.

Опититите обаче за поставянето му на изстребители, като ЛаГГ-3 ( относително малък брой ) и тежките варианти на Як-9 ( Т, ТК, УТ ), завършват с това, че самолетите страдат от същите проблеми, като при Як-9К ( които описах по-горе ), но в по-малка степен ( все пак са годни за бойно използване ).

[peterpetroff]

Нека и аз добавя няколко щриха - особено страшно става, когато голямокалибрени оръдия се монтират на относително леки машини, като изтребители.

Сетих се за един масов изтребител, който е с доста голямо пушкало. Става дума за P-39 'Айракобра', 37-мм оръдие, е вярно, не противотанково, но все пак 37-мм. Среднораположения му двигател е позволявал такова голямо оръдие да се вгради (а не окачи) в носа на самолета. Не знам що за чудеса са ставали с центъра на тежестта на самолет с подобно компановка, но доколкото съм чел е бил доста маневрен и съветските пилоти имат добри отзиви за него. По смътни спомени един от съветските топ-асове си е изявявал ументията и храбростта на такава една Айракобра!

[Stormbringer]

По смътни спомени един от съветските топ-асове си е изявявал ументията и храбростта на такава една Айракобра!

Мда...Александър Покришкин. Той направо отказва да лети на друг самолет, което доста му обтяга отношенията с командването. Един от най-добрите съветски асове ( то всъщност само Иван Кожедуб има повече свалени самолети) , отказва да лети на съветски изтребители!
Но нали е голям ас, на него всичко му е позволено

Иначе руските пилоти наистина обичат този самолет, който е меко казано странен по традиционните компановки. Той е трябвало да покрие драконовски изисквания от USAAC и да комбинира много "способности".

Точно центъра на тежестта е бил перфектен, с това конструктивно решение за средноразположен двигател. При изстрел от Т9, самолетът си остава напълно стабилен. "Аиракобрата" обаче буквално е изградена около оръдието Т9 - т.е. редица от конструктивните му особености са предвид това тежко оръдие. За разлика от руснаците, които първо пъхат ШВАК-а, и след това се чудят как да вдигат калибъра и самолета все пак да лети и да не се разбива след изстрел.

[Юлиан Август]

Mда, един снаряд от "Кобрата" е бил достатъчен за малък катер, например.
Иначе основното оръжие на Ил-овете срещу танковете са бомбите. Както е между другото, при щурмовите варианти на Фоке-Вулф. 250-килогамова бомба, падайки на 10-на метра от танка и рикоширайки в земята, го унищожава почти гарантирано. Основният способ е бил бомбопускане от бръснещ полет с голяма скорост. Друго средство са разбира се, НУРС-овете. Всички участници във войната ги използват.

[Stormbringer]

Мда, но темата беше за оръдията.

[Юлиан Август]

Още един проект за "противотанков" изтребител- Як 3Т. Там Н-37 май не дава чак такива фундаментални проблеми- позволява 3-4 изтрела без отколонение от мерната линия, т.е. огън в къси серии. Оръдието е със скъсена с 150мм цев, боекомплект от 25 сн. + 2 Б-20С. Доста прилично въоръжение. Отказан от военните поради слабата бронировка и здравнина на лафетите на синхронните оръдия, а и ВВС са били наситени от Ил-2.

ПП. Знам, че темата е за оръдията Сторм, но както върви тя /с оди и дитрамби за 3,7 см ВК и неговите боеприпаси/ да не забравим, че те са били общо взето най-неефективното средство за борба с танковете на противника. На екипажите на FW-190 F май много не са им липсвали противотанкови такива

[Stormbringer]

Още един проект за "противотанков" изтребител- Як 3Т. Там Н-37 май не дава чак такива фундаментални проблеми- позволява 3-4 изтрела без отколонение от мерната линия, т.е. огън в къси серии. Оръдието е със скъсена с 150мм цев, боекомплект от 25 сн. + 2 Б-20С. Доста прилично въоръжение. Отказан от военните поради слабата бронировка и здравнина на лафетите на синхронните оръдия, а и ВВС са били наситени от Ил-2.

Нуделман Н-37 е оръдието, което трябва да замести НС-37, но влиза в употреба едва през 1946-та, когато вече ВСВ е свършила. То наистина е със скъсена цев и тежи с 30 процента по-малко от своя предшественик. Но дулната скорост на снаряда е едва 690 м/с в сравнение с 900 м/с на НС-37.
Не знам дали Як-3Т е страдал от проблемите на Як-9 Т,ТК и К, поставянето на това оръдие на Як-3 довежда до непреодолими проблеми с прегряването на двигателя. Така и не ги разрешават и всичко си остава само проект.

Иначе Н-37 го монтират на доста от ранните реактивни изтребители.

На един Як-3, монтират чудовищното Н-57 (OKB-16-57) , произведено през 1946-та, отново на Нуделман. Не можах да намеря информация как са минали изпитанията - според мен единичен изстрел би трябвало да разруши самолета, освен ако руския конструкторски гений не е измислил някакво адекватно противодействие на огромния откат.

Е, Юлиан Август, все пак тези оръдия са някакъв етап в борбата с танкове от въздуха. През ВСВ, НУРС-овете все още са относително неразвити и страдат от много недостатъци, а бомбомятане, целящо да унищожи танк, а не сграда например, сам разбираш, че трябва да е много точно. При пикиращите бомбардировачи това не е такъв проблем, но при планиращ полет, точността на бомбомятането далеч не е висока. Освен това, щурмовикът или изтребителят може да носи малък брой бомби -т.е. няма възможност за много опити и унищожени машини за един боен полет по този начин. Така че остава доброто старо авиационно оръдие. То поне позволява нормална прицелена стрелба и като изключим 45 мм "топове" носени "К" версията на Як-9, си имат достатъчно боеприпаси.

[gollum]

Юлиане, и бомбите, и неуправляемите ракети, имат сходни проблеми с точността, която е много ниска - за бомбите, особено при пускане по описания от теб начин (бомбомятането от пикиране е било значително по-точно). Малко по-рано в темата (май беше в тази) Nick пусна няколко връзки към документи по тази тема. Тези методи с в пъти по-неефективни от използването на бордови оръдия - заради точността.

Иначе темата наистина е за бордовите противотанкови оръдия .

3,7 см ВК и неговите боеприпаси/ да не забравим, че те са били общо взето най-неефективното средство за борба с танковете на противника.

Доста пресилено твърдение . Освен ако го отнасяш към всички бордови оръдия (общо взето от 37 мм немското по различни причини е най-мощно и ефективно срещу бронирани цели).

[Stormbringer]

общо взето от 37 мм немското по различни причини е най-мощно и ефективно срещу бронирани цели

Е, нали е немско... А малко по-дълго изложение по въпроса може ли, Голъм? По какво това оръдие превъзхожда НС-37 и въобще другите авиационни 37 мм оръдия използвани през ВСВ?

[gollum]

Е, че не четете ли? Изложих данните в един пост по-горе, че и връзка към статия дадох, където точно това се прави - сравняват се различните противотанкови самолетни оръдия от ВСВ, че има и малко за самите самолети-носители. Явно не се чете. Няма нищо общо с това, че е немско .
Ето накратко данните:

боеприпас:
- НС-37 - 37х195 мм
- 37 мм М9 - 37х223мм
- 3,7 см ВК - 37х263 мм

начална скорост на снаряда:
- НС-37 - 880 м/с
- 37 мм М9 - 930 м/с
- 3,7 см ВК - 1140 м/с

дулна енергия:
- 3,7 см ВК - 263 000 дж.
- НС-37 - 294 000 дж.
- 37 мм М9 - 326 000 дж.

И накрая - под-калибреният снаряд за ВК е по-ефективен в преодоляване на броня, във всеки случай от използваните калибрени бронебойно-запалителни снаряди за НС-37 (защото не знам 37 мм М9 с какви боеприпаси е била).

Впрочем, немското оръдие е най-тежко и обемисто от трите. То е и най-дълго (макар и с малко по-дълго от съветското).

маса:
- НС-37 - 170 кг
- 37 мм М9 - 181 кг
- 3,7 см ВК - 295 кг

дължина на оръдието:
- 37 мм М9 - 264 см
- НС-37 - 341 см
- 3,7 см ВК - 363 см

скорострелност:
- 37 мм М9 - 140 и/м
- 3,7 см ВК - 160 и/м
- НС-37 - 250 и/м

Което не означава, че съветското НС-37 не е ефективно (или пък сащианското) - и трите са достатъчно ефективни оръжия, способни да застрашат всеки танк, особено ако се прилагат от пикиране, но така или иначе са били опасни и за бордовата или задната броня на повечето танкове, да не говорим за колелата и въобще. Вероятно малко пресилих изказването си, което си цитирал, Stormbringer, обаче това бе следствие от поста на Юлиан Август . Мисълта ми бе, че в никакъв случай ВК не е най-неефективното от тези оръжия, особено като се има предвид, че не е създавано като противотанково (за разлика от НС-37). Ефективността му май се дължи най-вече на под-калибрения волфрамово-карбиден снаряд и мощния метателен заряд. Впрочем, ако в съветските авиационни оръдия използваха подобен род под-калибрени боеприпаси (интересно е, че само на едно място попаднах на данни, че за НС-37 също е бил разработен под-калибрен волфрамов снаряд, каквито иначе има за някои полеви противотанкови и танкови съветски оръдия), то може би то би било най-доброто от трите.
Да обобщя, че стана доста дълго: само по себе си ВК не превъзхожда кой знае колко останалите 37 мм оръдия, а по определени показатели (като маса и габарити), дори им отстъпва. Това, което го прави дотолкова ефективно е използвания боеприпас и мощния метателен заряд. Иначе самото оръдие е по-старичко. А вероятно и Ju-87 е вкрайна сметка по-добър като платформа за такъв тип оръжие от Ил-2, макар че несъмнено е и по-уязвим.

Но мисълта ми бе, че като цяло оръдейното противотанково бордово оръжие е по-ефективно срещу танкове от бомби и ракети, главно защото позволява водене на значително по-точен огън. Това, вероятно, се променя с въвеждането на касетъчни кумулативни бомби, каквито се използват от Ил-2. Той е можел да носи между 192 и 220 малки кумулативни бомби в касети, които са позволявали да се покрие голяма площ при достатъчна ефективност на бомбите срещу танкове и друга бронирана техника.

За реактивните снаряди срещу танкове:

Полигонные стрельбы штатными реактивными снарядами РС-82 и РС-132, проведенные в НИП АВ ВВС КА, так же как и опыт боевого применения Ил-2 на фронте, показали недостаточную эффективность этого вида оружия при действии по малоразмерным целям ввиду большого рассеивания снарядов и, следовательно, малой вероятности попадания в цель.
Средний процент попаданий РС-82 в танк точки наводки при стрельбе с дистанции 400-500 метров, показанный в материалах отчета, составил 1,1 %, а в колонну танков - 3,7%, при этом из 186 выпущенных снарядов было получено всего 7 прямых попаданий. Высота подхода к цели -100 и 400 метров, углы планирования - 5-10 и 30 соответственно, дальность прицеливания - 800 метров. Стрельба велась одиночными снарядами и залпом по 2, 4 и 8 снарядов.
При стрельбах выяснилось, что РС-82 может нанести поражение немецким легким танкам типа Pz II Ausf.F, Pz 38(t) Ausf.C, а также бронемашине Sd Kfz 250 только при прямом попадании. Разрыв РС-82 в непосредственной близости от танка (0,5-1 метра) никакого поражения ему не наносит. Наименьшее вероятное отклонение получалось в залпе из 4-х РСов при угле планирования 30°.

Результаты стрельб РС-132 были еще хуже. Условия атак были те же, что и при стрельбе PC-82, но дальность пуска - 500-600 метров. Вероятное круговое отклонение по дальности PC-132 при углах планирования Ил-2 25-30° примерно в 1,5 раза было выше, чем для PC-82, а для углов планирования 5-10° -практически совпадало.

Для поражения легкого и среднего немецкого танка снарядом PC-132 требовалось только прямое попадание, поскольку при разрыве снаряда вблизи танка, последний существенных повреждений не получал. Однако добиться прямого попадания было очень и очень сложно - из 134 выстрелов PC-132, сделанных в полигонных условиях летчиками с различной степенью подготовки, не было получено ни одного попадания в танк...

Статията пак от www.battlefield.ru за НС-37 и Ил-2 е интересна. Там за пръв път попадам на данни (които обаче засега не съм успял да засека другаде), че за НС-37 е бил разработен под-калибрен снаряд, който не е отстъпвал на немския (т.е. също е бил волфрамов). Обаче не съм попадал на данни, дали реално такива снаряди са били използвани. Самото оръдие явно е причинявало доста проблеми на самолета, както се вижда от статията. Ето основното от статията:

Полигонные испытания, проведенные в НИИ АВ ВВС КА, показали, что стрельбу с самолета Ил-2 из пушек НС-37 необходимо вести только короткими очередями длиной не более двух-трех выстрелов, так как при стрельбе одновременно из двух пушек вследствие несинхронности их работы самолет испытывал значительные толчки, клевки и сбивался с линии прицеливания. Поправка в прицеливание в этом случае в принципе была возможна.

При стрельбе из одной пушки попадание в цель было возможно только первым выстрелом, так как штурмовик разворачивался в сторону стреляющей пушки и поправка в прицеливание становилась практически невозможной. Поражение же точечных целей - танков, бронемашин, автомобилей и т.д. при нормальной работе пушек было возможным.

При этом попадания в танки были получены лишь в 43% вылетов, а число попаданий к израсходованному боекомплекту составило 2,98%.

Анализ результатов полигонных испытаний показывает, что поражение 37-мм снарядом БЗТ-37 из авиапушки НС-37 с самолета Ил-2 легких немецких танков, бронемашин и бронетранспортеров всех типов, а также САУ "Wespe" и противотанковых СУ "Marder II" и "Marder III" обеспечивалось с дистанции до 500 метров с любого направления. Средние немецкие танки и САУ типа StuG 40 (штурмовое орудие), Pz III Ausf L/M и Pz. IV Ausf G/H, а также появившиеся позже StuG IV и истребитель танков Jgd Pz IV/70 с толщиной брони на бортах до 30 мм могли поражаться БЗТ-37 с дистанции до 500 м с планирования под углами 5-10° с высоты 100 м. В этом случае атаку необходимо было производить сбоку или сзади, ведя стрельбу по борту или по задней части корпуса и башни танков.

(...)
Строевые летчики отмечали, что самолет Ил-2 АМ-38ф с двумя пушками НС-37, по сравнению с Ил-2, вооруженным пушками ШВАК или ВЯ, обладает большей инертностью, ухудшенной маневренностью и управляемостью, особенно на больших скоростях, заметно увеличился радиус виража, а на выводе из пикирования при скорости 340-360 км/ч наблюдалась чрезмерно большая нагрузка на рули. На планировании летчикам приходилось держать большую скорость (200-210 км/ч при отклоненных щитках). Сами же пушки НС-37 зарекомендовали себя как мощное и эффективное оружие.

Летчики 568-го шап 2-го шак 1-й ВА, Ил-2 с НС-37, с 15 по 26 сентября уничтожили 6 танков и САУ, 99 автомашин, 10 повозок и подавили огонь 6 батарей. Свои потери составили 3 самолета.

В материалах по войсковым испытаниям Ил-2 с НС-37 в 17-й ВА отмечались случаи уничтожения танков Pz. V "Panther", а для поражения штурмового орудия StuG IV или истребителя танков Jgd Pz IV/70 было достаточно 3-х попаданий снарядов в моторную часть, где толщина брони была 17 и°20 мм соответственно, и т.д.

Таким образом, Ил-2 с НС-37 при удачном стечении обстоятельств был способен успешно поражать как все средние немецкие танки этого периода, так и штурмовые орудия и истребители танков на их основе.

Однако большая сила отдачи при стрельбе из этих пушек создавала значительные трудности при ведении огня поточечным целям, каковыми являлись танки, САУ и т.д. как для летного состава, имеющего боевой опыт, так и для молодых летчиков, только что вставших в строй.

Расчеты, основанные на результатах полигонных испытаний и анализе боевого опыта, показывают, что хорошо подготовленный летчик-штурмовик в типовых условиях атаки с планирования под углом 30° при стрельбе из пушек НС-37 с дистанции порядка 300-400 м мог обеспечить в одном заходе вероятность поражения среднего немецкого танка типа Pz. IV Ausf G не более 0,04-0,07, а бронетранспортера типа Sd Kfz 251 - не выше 0,08-0,17. То есть для уничтожения одной единицы бронетехники вермахта стрельбой из пушек НС-37 необходимо было выделять как минимум полтора десятка бронированных "Илов".

По общему мнению летного состава, летавшего на Ил-2 с НС-37, штурмовик при атаках малоразмерных целей не имел преимуществ перед Ил-2 с пушками меньшего калибра (ШВАК или ВЯ) с нормальной бомбовой нагрузкой в 300-350 кг ПТАБ. В то же время, применение Ил-2 с НС-37 по большим площадным и объемным целям, складам боеприпасов, скоплениям танков, артиллерийским и зенитным батареям, железнодорожным эшелонам, малотоннажным судам и т.д., могло быть вполне успешным.

цитатите са от статиите за въоръжението на Ил-2 от www.battlefield.ru