загуба на скорост от 50 км/ч не е определящ признак на неустановен вираж. или по-точно - такъв вираж е всеки един, изпълнен с промяна на полетни параметри (освен вектора) - претоварване, скорост, ъгъл на крен, ъгъл на атака, дори височина в малки рамки).
Аз може и да не съм проверил точно термина и да съм написал установен, когато съм имал предвид правилен вираж, ама ти като си проверил как можа да изтърсиш този non sens.
Ето ти определение за установен вираж
вираж, при котором скорость самолета по траектории, угол крена или перегрузка и радиус не изменяются. Вираж установившийся может быть без скольжения (правильный вираж) и со скольжением.
Источник: Военно-авиационный словарь, Москва, Воениздат
Источник: Военно-авиационный словарь, Москва, Воениздат
Защо от РЛЕ реши, че се описва точно установен вираж? Има сериозна разлика между крен 60 и 70, има разлики във виражите и по скорост, и по височина, и по плътност на въздуха. Така че, изчисленията ти са малко безсмислени.
Има разлика между 60 и 70 градуса крен, колкото по-голям е кренът, толкова по-малко е времето за изпълнение на вираж. Затова изчислявах със 70 градуса, което между другото е границата за изтребителите от ВСВ. Когато става дума за минимално време на виража за даден самолет, нямаш особен избор от височини и скорости. Обикновено височината е близка до морското ниво, защото с нарастване на височината, ако скоростта не се променя подемната сила намалява и от там претоварването и ъгъла на крена също. На 7 000 метра Ла-5ФН ще направи вираж с такъв крен и скорост, точно друг път. Ако пък скоростта се увеличава с нея се увеличава и радиусът на виража, но на квадрат и по този начин времето пак се увеличава. Затова правилният вираж се определя само чрез скорост и претоварване/крен. Така че изчисленията са си съвсем валидни, освен ако съм допуснал някаква техническа грешка.
сравнението между самолетите от ВСВ и реактивни изтребители днес е много некоректно.
И още - по принцип си прав за заниените х-ки заради ниската култура на изработка, но смятам, че обобщението е твърде силно, най-малкото защото се опира на предположение. Още повече, че твърдението, че при германците няма изобщо такава ситуация, е съмнително, меко казано.
При германците я има тази ситуация, но чак към края на войната, когато отчаянието ги гони. Докато през 1942-1943 г. самолетите им са изпипани, то съветските от началото до края на войната се произвеждат мърляво.
ПП - как се влияе формулата от аеродинамичното качество на дадения ЛА?
Comment