Сравнение на качествата на самолетите от Втората световна война

[Юлиан Август]

За руснаците Spifire Mk.IX с Merlin 66 си е направо височинен изтребител. Освен това, HF. Mk. IX не е бил в необходимата наличност. Самите англичани са поръчали много малка серия от него.

Kъде обаче се използва нисковисочинната версия ? В ПВО, а не на фронта, където да не забравяме, немските изтребители имат преимущество във височинността пред съветските. Това обаче, не е проблем - болшинството боеве се водят до 4000 метра, къде пък Спит-а издиша спрямо новите съветски изтребители. Затова и залежава по летищата. Което показва, че на Източния фронт нужда от височинни изтребители няма, освен за прехват на разузнавачи, с което и силите на ПВО могат да се занивамват.

Силно подценяваш V-1710. Мога да ти представя куп доказателства, че не е по-лош от Мерилна, но ще стане отделна тема. Все пак ще спомена, че на Р-82 заменят Мерлина с V-1710.

Нц, репликата ми беше провокативна. Но когато в САЩ е съществувала нужда от добър, височинен редови двигател, са предпочели лиценза на нещо доказало се. Алисъна има проблеми с турбокомпресора, които в Европа така и не са решени, а в Пасифика не се проявяват. Премахването му пък води до отчайващи резултати - Кобра-та неслучайно се изявява само на Източния фронт, пак поради факта, че там боевете се водят на ниска височина.
И изобщо, при наличието на Мерлин в САЩ взимат правилното решение да не гонят Михаля и да използват британския двигател. То дори и V-1710-45 все пак е далеч от възможностите на късните Мерлин-Пакард.

Трудно е да се каже доколко е успешно, тъй като не му се е налагало да отбива атаки на немски изтребители.

При изразходване на част от горивото (което така или иначе става по път към целта), Як-9ДД не се отличава съществено от останалите версии на девятката, които са се справяли с немските си противници.
Ако Райха разполагаше с нещо подобно по време на Битката за Англия, немските пилоти несъмнено щяха да имат много по-голяма свобода на действие - не само да ескортират бомбардировачите, но и да водят свободен лов над острова. На Гьоринг обаче, наличната тахника сигурно му се е струвала достатъчна...

[кало]

Аз продължавам по темата Як-9ДД - откъс от интервю (http://www.airforce.ru/history/ww2/k...ako/page_3.htm) с Иван Иванович Кожемяко, майор, летял на Як-1,7,9


"
А.С. Как я понял, на Як-9Д и Як-9ДД вы тоже летали. И как они вам?

И.К. Хорошо. Это были хорошие истребители. Мы им все баки (у Як-9Д их было четыре, а у Як-9ДД – пять) никогда не заправляли. Обычно заправляли только два бака. Не выполнял наш полк таких задач, где бы надо было им делать полную заправку. При одинаковой заправке горючим и маслом, вот из-за этих пустых баков, эти истребители были немного потяжелее, чем Як-1 и Як-9. Впрочем, это не сильно отразилось на пилотажных характеристиках. По маневренности и вооружению, Як-9, Як-9Д и Як-9ДД были практически одинаковы. Но, повторюсь, при одинаковой величине заправки горючим и маслом.
Як-9Д и Як-9ДД бомбодержателей не несли.
Хотелось бы сказать вот ещ¸ что – я на Як-9ДД летать не любил. Пятый бак был под сидением летчика. Не дай Бог, в него попадут – сгоришь за секунду.

А.С. На сколько полетного времени хватало горючего у истребителей Яковлева?

И.К. У Як-1 на 1 час 40 минут – 1 час 50 минут полета (860 км на выгодном режиме), если с воздушным боем, – то на 45 минут. Як-9Т и Як-7Б – аналогично.
Я точно не помню, насколько хватало горючего у Як-9Д, а у Як-9ДД горючего хватало на 4 часа. Пять баков. Это был дальний истребитель сопровождения.
Один раз наличие в полку Як-9ДД создало такую ситуацию, которая нас здорово перепугала. Мы тогда стояли на Украине, а нас захотели послать на сопровождение бомбардировщиков, бомбить Плоешти (это в Румынии). Причем на обратную дорогу горючего не хватало даже у Як-9ДД. Т.е. после бомбардировки мы должны были садиться «на живот». Когда об этих планах до нас слухи дошли, перетрусили мы здорово. Тут кто хочешь перепугается. Потом командование одумалось, и эту идею похерило.

А.С. Неужели имея на вооружении полка такие дальние истребители, вам не ставили задачи по сопровождению бомбардировщиков Пе-2 «на полный радиус»?

И.К. Нет. «Пешки» мы сопровождали редко и уж, конечно летали они «не на полный радиус». 150, максимум 200 км от линии фронта. При полетах «на полный радиус» для сопровождения «пешек» использовали не «Яки», а «Аэрокобры» с подвесными баками.
Всю войну, основная наша задача – сопровождение штурмовиков, а «Илы» вообще дальше, чем на 100 км от линии фронта не летали, обычно до 70-ти и меньше. Т.ч. нашему полку Як-9Д и Як-9ДД были просто не нужны. Не ставилось нам задач для этих типов истребителей.
Если для наших обычных полетов, Як-9Д и Як-9ДД полностью заправить, то для воздушного боя они станут негодны, просто не успеют выработать «лишнее» горючее.

А.С. А почему, на Як-9Д или Як-9ДД на «свободную охоту» глубоко в немецкий тыл не летали?

И.К. «Дальней» «охотой» специальные полки «охотников» занимались, мы – нет. У нас вся «охота» в прифронтовой полосе – до 25 км вглубь от линии фронта, не дальше. Опять же наша «охота» – это ударная операция, всегда с бомбами, причем обязательно сопряженная с разведкой. Дают задание посмотреть мосты, движение войск, техники. У меня около трети из всех боевых вылетов, это на «охоту».

А.С. Воздушного противника на «охоте» атаковали?

И.К. Если подворачивалась возможность, то да.

А.С. Крупнокалиберный пулемет УБС в вооружении Як-9ДД был? А то в литературе есть сведения, что у Як-9ДД вооружение состояло из одной единственной пушки ШВАК.

И.К. Был. На всех типах Як-9 УБС был.

А.С. Радиокомпас или радиополукомпас на Як-9Д или Як-9ДД был?

И.К. Не было. На «Яках» ничего такого не было. Правда, в начале 1944-го нам поставили оборудование для пеленгации. Нормально работало. Потерялся – запросил курс на аэродром – тебе его сообщили."

Не мога да се сдържа да не отбележа, че Лейпник все пак се проявява като специалист в частта на книгата си, посветена на пластмасовите моделчета на Як.

[centara]

Kъде обаче се използва нисковисочинната версия ? В ПВО, а не на фронта, където да не забравяме, немските изтребители имат преимущество във височинността пред съветските. Това обаче, не е проблем - болшинството боеве се водят до 4000 метра, къде пък Спит-а издиша спрямо новите съветски изтребители. Затова и залежава по летищата. Което показва, че на Източния фронт нужда от височинни изтребители няма, освен за прехват на разузнавачи, с което и силите на ПВО могат да се занивамват.

Нали за тази необходимост става въпрос - височинен изтребител. За това, Спита да не се наложи на фронта, според мен причините са основно две - англичаните доставят първоначално Mk. V, който значително отстъпва на Fw 190A и относително високата претенциозност на самолета, към условията на експлоатация на Източния фронт. Иначе Mk. IX няма проблеми със месери и фокери на ниска височина. Схватките над южна англия и северна франция нееднократно го доказват.

Нц, репликата ми беше провокативна. Но когато в САЩ е съществувала нужда от добър, височинен редови двигател, са предпочели лиценза на нещо доказало се. Алисъна има проблеми с турбокомпресора, които в Европа така и не са решени, а в Пасифика не се проявяват. Премахването му пък води до отчайващи резултати - Кобра-та неслучайно се изявява само на Източния фронт, пак поради факта, че там боевете се водят на ниска височина.
И изобщо, при наличието на Мерлин в САЩ взимат правилното решение да не гонят Михаля и да използват британския двигател. То дори и V-1710-45 все пак е далеч от възможностите на късните Мерлин-Пакард.

По-скоро беше подвеждаща, защото питаше за "свестен" двигател, пък после се оказа, че ставало въпрос за височинен. Разлика все пак има. Иначе е нормално САЩ да ползва английски технологии и Великобритания американски, когато се налага. Но поне САЩ, Великобритания и Германия създават свои двигатели, а не се мъчат през цялата война като СССР с М-105, пардон модернизирания Hispano-Suiza 12Y. Колкото до V-1710-45, както беше писал по-горе Пилот, ще е по-коретно да сравняваш късен Мерлин с късен V-1710 като например V-1710-119. Но двигателите така или иначе си заслужават отделна тема.

При изразходване на част от горивото (което така или иначе става по път към целта), Як-9ДД не се отличава съществено от останалите версии на девятката, които са се справяли с немските си противници.
Ако Райха разполагаше с нещо подобно по време на Битката за Англия, немските пилоти несъмнено щяха да имат много по-голяма свобода на действие - не само да ескортират бомбардировачите, но и да водят свободен лов над острова. На Гьоринг обаче, наличната тахника сигурно му се е струвала достатъчна...

Всъщност се отличава. Единствената версия, която е по-зле от него е Як-9Б с 400 кг бомби. Освен това не е сигурно дали не е въоръжен само с 1 оръдие. Външните крилни резервоари не са защитени и ако се наложи въздушен бой без да са изчерпани, съветските летци доста ще се притеснят.
Щом има трудности да лети заедно с Ту-2, какво остава да догони или да се измъкне от някой шмит. По време на виража и време за набор на височина, също е в дъното на таблицата на изтребителите Як. Немците доста преди Битката за Англия знаят, че правилното решение е подтелен резервоар, а не самолет-цистерна, но поради ред причини не го използват на самолетите си през 1940 г.

Книга-чушь редчайшая, автор фактически безграмотно пересказал главу про Як-9, из книги Степанца "Истребители Як периода Великой отечественной войны", подобного уровня незнания предмета о котором пишешь пожалуй ещ¸ не встречал .Лучшая рецензия на этот опус была в "Мире авиации" ,а единственно ценная инфа в этой книге -это отсь¸м Як-9 из музея КБ Яковлева ,но его можно найти и в инете (прич¸м неиспорченный полиграфией)

И аз съм срещал подобни коментари. Но доколкото знам с излизането на въпросното книжле са били прецакани плановете на един друг руски автор и той да издаде книга за Як-9. Тъй, че цялата тази помия може да има и друга причина. Не съм съгласен с всичко в тази книга, но специално за Як-9ДД, не виждам основание да се съмнявам. Не е много трудно да се сети човек, че когато един изтребител с относително слаб двигател бъде утежнен, характеристиките му ще се влошат. Колкото до пластмасовите самолетчета, то на тях са отделени всичко на всичко 2 страници. Но все пак и аз да отбележа, че това не е единственият ми източник на информация за семейство як. Ползвам както книгата на Степанец, така и изданието на AJ-Press.
Колкото до инервюто с руския летец, никъде не пише какво е положението когато Як-9ДД бъде напълно зареден с гориво. Освен това пише, че Як-9ДД е с пет резервоара, докато той всъщност е с 8. Затова не звучи много убедително, когато казва, че Як-9ДД има и картечница.

[кало]

Всъщност се отличава.

Всъщност не се отличава. Или, по-скоро, отличава се при пълни резервоари (четворно увеличеното полетно време има своята цена) - при половин запас от гориво - се изравнява с останалите варианти на 9-ката.

По време на виража и време за набор на височина, също е в дъното на таблицата на изтребителите Як.

Това също е изсмукано от пръстите и важи само в случая на пълен горивен запас. Или не изсмукано, а въз основа на фантазиите на Лейпник, който в частта за Як-9ДД преписва от Степанец, а в един момент решава да поразкраси нещата в два абзаца, в които пише абсолютно неверни неща и свои си предположения, биещи се с всичко останало, написано по темата за този самолет. Но, това е основен похват на всеки манипулатор. Като се започне от художественото описание на това как "летящата цистерна" "има всички шансове" да се разлети на парчета (а кой самолет няма), та се стигне до пълната измислица, че дишал праха на Ту-2. Последното е преразказ с елементи на тъпо разсъждение по Степанец, който пък пише, че Як-9ДД нямал необходимия запас от превъзходство по скорост над Ту-2 с 25-30%. Между двете неща има маааалка разлика.
Някак странно е забравил, обаче да спомене, че всъщност оплаквания от експлоатацията на Як-9ДД няма, нито пък от х-ките му в бой.
Преписвайки едно към едно от Степанец, Лейпник е позабравил, че освен изреждането на недостатъците на Як-9ДД заради утежнената му конструкция и най-вече - при пълен запас гориво, за самолета присъства и следният пасаж (http://www.aviation.ru/book/Stepanets/stepyak9.txt) :

Як-9ДД полностью оправдал себя как истребитель дальнего
действия, когда группа из 12 самолетов этого типа в августе
1944 г. под командованием майора И.И.Овчаренко, совершила
без подвесных бензобаков беспосадочный перелет Бельцы-Бари
(Италия) протяженностью 1300 км для оказания помощи Народно-
освободительной армии Югославии. Лидером был бомбардировщик
"Бостон", ведомый опытным летчиком-испытателем НИИ ВВС
М.А.Нюхтиковым. Этот перелет и последующая работа по сопро-
вождению транспортных самолетов С-47 на освобожденную парти-
занами территорию Югославии продемонстрировали высокие экс-
плуатационные и летные качества Як-9ДД. За весь период пре-
бывания в Вари не было отмечено ни одного случая поломки или
отказа в работе самолета, хотя в каждом боевом вылете (а их
было 155) приходилось дважды пересекать Адриатическое море,
проходя над водной поверхностью от 400 до 600 км, и совер-
шать посадки на расположенные среди высоких гор площадки ог-
раниченных размеров при сильном боковом и даже попутном вет-
ре. Як-9ДД на высотах до 3000...4000 м по скорости и маневру
превосходил все базировавшиеся на аэродроме Бари английские
и американские истребители - "Темпест" I, "Спитфайр" IX,
P-63C-1 "Кингкобра", P-40 "Киттихаук", P-47 "Тандероолт" и
др., что было проверено практически в учебных воздушных бо-
ях. Почти все американские и английские истребители были вы-
сотными и на 3000...4000 м не блистали своими качествами.
Английские и американские летчики с восхищением отзывались о
мастерстве советских летчиков и высоких качествах Як-9ДД
[ЦАМО, ф. 480. оп. 7106, д. 38 и 39].

След всичко това, не ми остава нищо друго, освен да се съглася с цитираното от мен мнение за "книгата" на Лейпник, ако може да се говори, че този човек има принос (освен частта за пластмасовите модели) към книгата...

[centara]

Всъщност не се отличава. Или, по-скоро, отличава се при пълни резервоари (четворно увеличеното полетно време има своята цена) - при половин запас от гориво - се изравнява с останалите варианти на 9-ката.

Е като не са му пълни резервоарите, за какъв далечен изтребител говорим?

Това също е изсмукано от пръстите и важи само в случая на пълен горивен запас. Или не изсмукано, а въз основа на фантазиите на Лейпник, който в частта за Як-9ДД преписва от Степанец, а в един момент решава да поразкраси нещата в два абзаца, в които пише абсолютно неверни неща и свои си предположения, биещи се с всичко останало, написано по темата за този самолет. Но, това е основен похват на всеки манипулатор. Като се започне от художественото описание на това как "летящата цистерна" "има всички шансове" да се разлети на парчета (а кой самолет няма), та се стигне до пълната измислица, че дишал праха на Ту-2. Последното е преразказ с елементи на тъпо разсъждение по Степанец, който пък пише, че Як-9ДД нямал необходимия запас от превъзходство по скорост над Ту-2 с 25-30%. Между двете неща има маааалка разлика.

Тук съвсем не позна. Лейпник няма нищо общо, стига си го плюл. Това с дъното на таблицата си беше чисто мое твърдение. Ето защо:

http://free.hit.bg/centara/P2020003.JPG

Съжалявам за размера на снимката, но не ми се играе да я форматирам.
Обърни внимание, че време за набор на 5 000 метра, само Як-9Б с 400 кг бомби е по-зле. 6,8 минути е времето на тежкия Fw 190A-8. Равни с Як-9ДД са само първите варианти на Як-7.
По максимална скорост е приличен спрямо останалите, но все пак за средата на 1944 г., максимална скорост под 600 км/ч си е доста сериозен недостатък. Времето за изпълнение на вираж е пак колкото на доста тежичкия Fw 190A-8 - 26 сек. Само Як-9Б с бомбите е по-зле.
Колкото до бензиновия резервоар под пилота, Кожемяко също не го одобрява.

Някак странно е забравил, обаче да спомене, че всъщност оплаквания от експлоатацията на Як-9ДД няма, нито пък от х-ките му в бой.
Преписвайки едно към едно от Степанец, Лейпник е позабравил, че освен изреждането на недостатъците на Як-9ДД заради утежнената му конструкция и най-вече - при пълен запас гориво, за самолета присъства и следният пасаж (http://www.aviation.ru/book/Stepanets/stepyak9.txt) :

То няма и много информация за експлоатацията му.
Колкото до въпросния пасаж, специално за частта за Италия, по-скоро добре е направил, че го е пропуснал, за да не се излага като Степанец.
Само за сведение, Темпист I е произведен само в един екземпляр и не излизал от Англия. Нещо повече в Италия няма английски части, въоръжени с Темпист. Но и това не е всичко - в Италия няма и американски изтребители Р-63С. Тъй че тази случка, спокойно можем да я сложим в графата съветска пропаганда.

[кало]

данните в таблицата с пълен запас гориво ли са?

Иначе, то и Темпест ² няма, ма това не значи автоматично невярност на статията. Как би доказал вeрността на твоята табличка? Там пише, че ДД има две 12,7мм картечници...

ПП - дай само линк, че с тая снимка темата става нечитаема

[centara]

За въоръжението, като гледам е разменено с това на Як-9У.
Изглежда таблицата е взета от Степанец

http://wio.ru/tacftr/yak-rus.htm

Ако ти разполагаш с различни данни, дай да ги видим.
Не твърдя, че цялата статия е невярна, но в този епизод има твърде много грешки, за да хване дикиш. Степанец е автор на най-изчерпателното изследване за Як-9 и през ум не ми минава само заради една невярна случка да поставям под съмнение цялата му книга. Лошото е, че доста народ е преписвал от него и сега тази историйка се търкаля из целия нет.

[кало]

в статията, която постнах по-горе има някои подробности, каквито не се срещат при Степанец.

[centara]

в статията, която постнах по-горе има някои подробности, каквито не се срещат при Степанец.

Ако имаш предвид онова за Мустангите, съмнително звучи. Доста се съмнявам, руснаци изобщо да си позволят подобна волност на чужда територия, а пък да им се размине - съвсем. Освен това обърни внимание на факта, че Яковете се връщат вече олекнали, докато Мустангът тепърва излита, пълен с гориво. Нормално е да имат предимство. Надявам се не мислиш, че от подобна драка могат да се правят генерални изводи.
Относно това по-долу, където пише, че Баркхорн, счита Як-9 за най-добрия съветски изтребител, в други източници, пише, че го счита за добър изтребител.
Всъщност далеч по-стойностно сравнение има в книгата на Степанец:
"Учебно-испытательные воздушные бои Як-9П при наибольшей
полетной массе 3588 кг с новейшим американским истребителем
P-63C-1 "Кингкобра" показали, что в горизонтальном маневре
на высоте 2000 м Як-9П несколько уступал P-63C-1. Через пять
витков виража P-63C-1 заходил в хвост Як-9П на дистанцию
200...300 м для ведения прицельной стрельбы. В вертикальном
маневре на высотах 2000...3000м Як-9П имел преимущество пе-
ред P-63C-1 и легко захватывал господство в воздухе с перво-
го же боевого разворота. На пикировании Як-9П быстро набирал
скорость, мог догонять P-63C-1 или уходить от него."
Щом Як-9П, произвеждан през 1946 г., с двигател ВК-107А с близо 300 к.с по-мощен от ВК-105 има зор с Кингкобрата модел от 1944 г., то какво ли щеше да е през 1944 г. между тромавичкия Як-9ДД и Р-63С А и като гледам, бая спъната или износена Кингкобра ще да са използвали руснаците. По принцип Р-63 има изключителна скороподемност, и така като гледам на прима виста данните, Як-9П би трябвало доста да изостава.

[кало]

е, в този случай можем само да гадаем. щото, в крайна сметка цифрите на хартия са едно, в действителност - друго, особено що се отнася до съветската техника, особено произведената през войната. за ниското качество свидетелстват всички, като оценката е все пак, че към края на войната, има сериозно подобрение. разбира се, т. нар. култура на производство в СССР е значително по-ниска и от германската, и от американската, и от английската...

[centara]

Ето и малко материал за размисъл - след като нуждата определя това какви самолети ще се произвеждат, защо Германия не произвежда самолети оптимизирани за Източния Фронт? Определено не е трудна задача, защото да речем Me 109G-2 превъзхожда Яковете по повечето параметри и е горе-долу на нивото на Ла-7. Fw 190A-8 също бързо може да се олекоти, чрез премахването на външните две оръдия и връщане на картечнците MG-17. По огнева мощ пак ще си остане на първо място сред изтребителите на Източния фронт. Но немците не се и опитват да направят нещо подобно. Изглежда това, което са имали на Източния фронт ги е устройвало, а са търсили тежко въоръжение, височинност и скорост.
Между другото препоръчвам онази статия от Авиамастер, към която бях дал линк на предната страница. Макар да се срещат грешки, заключението си струва. На стр. 15 също пише интересни работи.

[кало]

Me 109G-2

бих казал, че Ла-7 напълно го превъзхожда и по скорост, и по маневреност, и по въоръжение. Г-2 е на нивото на Як-9, Ла-5Ф(превъзхожда Г-2 на височини до 3500 метра и по скороподемност, и във виража), като изостава от тях по хоризонтална маневреност. Не смятам, че Германия не произвежда самолета, опитимизирани за ИФ, напротив. Успява да произведе и прехващачи, опиптимизирани за Западния - и Та-152, и Ме-262, и кометата...

[Пилот]

кало, все пак версиите на FW-190 с 30мм оръдия, допълнителна броня и т.н. са си специализирани за борба с крепости и си се ползват там, D-9 като идея също.

Колко и какво въоръжение трябва на един изтребител също си е въпрос на дискусия, има доста вариации и мнения. Все пак противници не са само вражеските изтребители, а и Ил-2 и компания (за които 4х20мм не е здравословно).

И когато сравнявате изтребители, интересно ми е дали може да намерите от някъде колко часа и каква е била подготовката на съотвения летец за самолета + сравнение на ефективността в системите.

[gollum]

Присъединявам се към Пилота за по-голямото значение на тактиката и обучението (пък и организацията) - ако разликата в техническите параметри не е драстична (т.е. по отношение на дадена задача не надхвърля 20-30% спрямо ефективността).
Ще си позволя и още един коментар. Преди време четох няколко сборника (на Милитерата) със спомени (интервюта) на руски пилоти от ВСВ (съставителят май беше Артьом Драбкин). Правя предварителна уговорка, че става въпрос за сбор от субективни мнения и оценки, пък и изказани няколко десетилетия след събитията, за които става въпрос (на което може да се противопостави обсотятелството, че става въпрос за хора, които са летели на тези машини, т.е. били са се, рискували са живота си в тях). Та направи ми впечатление следното: в тях най-често се описваха характеристики, които имат много малко общо с тези, изобилстващи в таблиците по статии и технически характеристики, но които според тези пилоти имали по-голямо значение. Там често изтъкваха, че разлика от няколко десетки километра в максималната скорост на х височина имат монго малка роля при реален въздушен бой, за сметка на други показатели, които обаче не се извеждат директно от техническите параметри (и съответно ги няма описани там). Та всичко това ме наведе на мисълта, че споровете около техническите показатели от разни таблички са малко безсмислени: естествено, ако не става въпрос за драстични разлики, да уточня.

[centara]

бих казал, че Ла-7 напълно го превъзхожда и по скорост, и по маневреност, и по въоръжение. Г-2 е на нивото на Як-9, Ла-5Ф(превъзхожда Г-2 на височини до 3500 метра и по скороподемност, и във виража), като изостава от тях по хоризонтална маневреност.

Все пак поглеждай за данни някъде, преди да се изкажеш така категорично.

Не смятам, че Германия не произвежда самолета, опитимизирани за ИФ, напротив. Успява да произведе и прехващачи, опиптимизирани за Западния - и Та-152, и Ме-262, и кометата...

Вярно произвежда - Hs 129, Ju 87G, Fw 190F, но те са само за борба с танкове.
Пилоте, gollum, вие пък залитате в другата крайност. Не можело да се сравняват самолети, защото всичко зависело от пилота. Ми по тази логика не могат да се сравняват автомати, танкове, автомобили и въобще всяка машина, която се управлява от човек?!
Колктото до подготовката на пилота, считам, че всеки пилот, който е с претенции, следва да знае къде са силните и слабите страни на техниката на евентуалния противник, което естествено е немислимо без провеждането на сравнения. Хората цели конференции организират на тази тема, пък вие решихте, че било безсмислено, само защото в сборник с мемоари, нищо не пишело по въпроса. И какво ще рече драстично? 5%, 10%, 60%?