Сравнение на качествата на самолетите от Втората световна война

[bigbeer]

При всички сравнения до сега забелязвам, че непрекъснато всеки прескача от период на период без да се замисля. Аз предлагам за начало да погледнем нещо съвсем специфично - лятото на 1941 (това е началото на войната и приемаме, че тогава армиите ще имат нещата които искат, а не нещата които се налага да имат) - кой и как е по-добър - САЩ/Англия/Германия/СССР/Япония - тук може да се разгледат ниските височини+високите за изтребителите, + тактически бомбардировачи/стратегически такива. Всичко излязло след това може да го имаме в категория перспектива за развитие, но не повече.

Sry за ОТ -то бързам за работа и в този пост няма да се придържам към правилата.Идеята много ме заинтересува,но забелязвам един основен недостатък.Лятото на 41-ва САЩ-ианците още нишичко си нямат,ингилизите са се свили на острова посмачкани,а дойчовците рулират(не че съм им луд фен,просто периода е такъв).Затова бих доразвил идеята,като обособим поне 4 периода.

1 -до края на битката за Франция.Има логика да е отделен период защото тогава всеки кара каквото си е натворил с малки модификации.
2-до към есента на 42-ра-без особени новости,но със съществени модификации в техниката и включване на нови ТВД
3-до лятото на 44-та - период на доста новости и някои неочаквани технически решения.
4-до края на витловата ера 1946-48- период в който се вижда кой реално до къде е стигнал,без да е притеснен от конкретни бойни действия.

Нахвърлям периодиката съвсем спонтанно и моля за корекции ако не съм я дообмислил.Така всеки ще може да захапе период който му е любим и да го представи най аргументирано.Успешен ден на всички!

П.П.Идеите които надхвърлят чисто авиацонната тематика и засягат политика,стратегия и тактика бихме могли да постваме и в тази тема

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?p=241020#post241020

незнайно как но до момента в нея не сме успели да се скараме,нито да я разводним със много спам.

П.П.П.Докато се ровех,не открих тема в която да се обсъждат,тактическите постройки, структурите и съставите на звена,ескадрили,групи и т.н.,както и промените в състава им,настъпващи с развитието на бойните деиствия и приемане на нова техника в частите.

[gollum]

Това, което е написал Пилот в пост #44 е на място и вероятно трябва да се разпростре върху целия форум (а не само върху една-две застрашени от филофобство теми). Ако всички се придържаме към тези правила, мисля че дискусиите ще са много по-интересни за четене.

Докато се ровех,не открих тема в която да се обсъждат,тактическите постройки, структурите и съставите на звена,ескадрили,групи и т.н.,както и промените в състава им,настъпващи с развитието на бойните деиствия и приемане на нова техника в частите.

Няма такава тема. Причината вероятно се крие в това, че не са много хората, които могат да напишат нещо смислено в нея, а не липсата на интерес. Но който се чувства способен да пише по нея, да не се страхува да я създаде . На мен ще ми е интересна, а вероятно няма да съм само аз.

Конкретно по темата и по връзката й с алтернативката, която се обсъждаше. За да има смисъл цялата размяна на мнения, добре ще е да се изтъкнат технологиите, които позволяват да се създаде успешно, примерно височинен прехващач, изтребител или бомбардировач (или такъв, оптимизиран за по-малки височини, макар че с оглед на въпросната тема са важни височинните), т.е. да ги изредите и да оцените коя, как, с какво и доколко е важна. Ако това се получи, може след това да се обсъди и коя държава обективно е могла или не е могла (поради каква причина) при нужда да развие определена технология, дали и в какъв обем ще изпитва недостиг на суровини и производствени мощности и прочее важни въпроси.

[centara]

2. Когато се твърди, че определен изтребител е примерно по-бърз от друг да се посочи на каква височина примерно става това явление, за коя модификация и т.н., а не двете страни да се замерват с по 1-2 цифри хванати оттук-оттам и така до края на света.

По принцип когато пиша технически характерстики, се позовавам на някакъв източник (най-често хартиен). В случай, че някой изяви желание да провери лично какво пише във въпросния източник, или просто се съмнява, с удоволствие ще предоставя доказателство, че не си измислям. Но ако трябва за всяко число да пиша откъде съм го взел, писането във форума ще стане непоносимо трудоемка работа.

6. Да се поддържа учтив и информативен тон.

Напълно подкрепям.

Например огромното превъзходство във височинни самолети и стратегически бомбардировачи на една страна съвсем не значи победа във въздушната война. Просто противникът ще се опита да наложи неговият стил на нисковисочинен бой. Например ако атакуваш масово с щурмова авиация и пикиращи бомбардировачи на 4000 метра вражеските войски по фронта, противникът ще се види принуден да отделя изтребители за противовъздушна отбрана и така ценните височинни прехващачи ще се наложи да се бият на неизгодни за тях условия. Оттам ескорта на стратезите ще намалее и ще ги направи по-уязвими за самолети които не са толкова добри на височина. Обратното също би било вярно в случай, че едната страна има достатъчно стратегическа авиация за да нанесе неприемливо големи поражения на противника с нея за кратко време и така да го принуди да се бие в неизгодни условия.

Тук според мен нещата зависят твърде много от конкретната обстановка. Преимуществото на тактическо ниво, ще допринесе за краткосрочен успех. Ако този краткосрочен тактически успех, не се окаже решаващ за изхода на конфликта, то везните веднага се накланят в полза на действията на стратегическо ниво. Винаги този, който понася по-болезнените удари, ще се съобразява с този който ги нанася. А в това отношение ударите по отбранителната индустрия, в дългосрочен план, определено са много по-болезнени. Ето и примери: винаги е по-лесно да унищожиш противниковата авиация в зародиш и така да постигнеш необходимото ти въздушно превъзходство, отколкото да сваляш всеки противников самолет във въздушен бой. Ако един завод произвежда 500 самолета на месец и ти чрез една бомбардировка сведеш производството до 100 на месец, губейки 15 самолета, то противникът ти е загубил 400 самолета срещу 15 твои. Съотношение 1:26! По същия начин може да се разсъждава и относно горивото - колко дни може да изкара една танкова дивизия без снабдяване с гориво? Не повече от 3-4. Тези факти, автоматично ще накарат противника, да пренасочи усилията си от тактически операции на фронта, изцяло към прекратяването на стратегическите бомбардировки и ако не разполага с височинни изтребители, то огромните загуби само ще удължат агонията. Тук отново ще повторя, че тези разсъждения до известна степен губят почва, когато става въпрос за блицкриг от порядъка на 10-15 дни. Но в този случай една тактическа победа, лесно може да се превърне в стратегическа - виж по-горе. Именно с оглед на тези разсъждения, всяка от участващите страни се опитва да създаде стратегическа авиация. СССР в никакъв случай не е изключение, но бомбардировачите им определено не са с необходимото качество, за подобни действия. За ескортни изтребители, да не говорим.

Всички сравнения до тук според мен показват, че нито една от двете страни няма някакво твърде голямо и невъзможно за наваксване превъзходство спрямо другата. Искам да отбележа, че технологията по онова време не е твърде сложна за да е невъзможно да се навакса по-голямата част от едно изоставане ако се вложи достатъчно ресурс и познания по материалната база на противника. Тоест продължителна война ще се реши не толкова от изтребителя по-бърз от противника си с 20 км/ч и с 1 секунда на виража по-малко, а от този изтребител, който може да се направи в достатъчно големи количества и има система за обучение на летци която да подсигури пилотите за самолетите. Винаги по неизвестни причини се обсъждат всякакви глупости, но не и например изтребител Х колко човекочаса работа му трябват, какви ресурси за да се направи, колко добре обучен персонал и колко усилия за да се поддържа в готовност. На фона на тези стратегически съображения не смятам, че минимални тактически (5-10% превъзходство в един или друг показател) ще са от значение.

Напротив, изоставането на германците (основно поради липса на суровини) при производството на висококачествени горива, определено не е нещо, което може да се навакса за 6 месеца.
Колкото до изтребителите трябва да се има предвид, че цената му е променлива, защото с нарастване на производството тя намалява. Всъщност ако гледаме на изтребителите по-скоро от икономическа гледна точка, то ефективен ще е този изтребител, който успява да причини на противника вреди по-големи от загубите, които неговото унищожаване ще представлява за страната, която го използва. Тоест ако средно един Р-47, струващ $150 000 (заедно с разходите за обучение на пилота) причинява на Германия щети в размер на $200 000, преди да бъде свален (и пилотът убит/пленен), то производството на Р-47 е ефективно. Но ако тази загуба от $150 000 за САЩ е по-трудно възстановима отколкото $200 000 за Германия т.е ако $150 000 за САЩ са по-цени от $200 000 за Германия, то САЩ ще трябва да се опитват създадат изтребител, при който съотношението цена/причинени вреди е по-голямо от 1,33333, до момента в който ситуацията се обърне. Лошото е, че при определянето на това съотношение, огромно влияние оказват множество други (често субективни) фактори - тактика, числено превъзходство, обучение на летци и пр. От тук е тенденцията да се фокусираме върху сравнително по-лесните за оценка технически характеристики.

Щом намесваме ХР-72,имам основание да включа и И-220,221-224;25.Руснаците са доказали с адаптацията на ДБ-3 в ДБ-3ф и впоследствие в Ил-4,(преминал етапите от килийно производство до пълна преработка на конструкцията и налагането на плазово-шаблонния метод)както и с адаптацията на ЛаГГ-3 във все оше дървения но добър Ла-5фн,Ла-7 и модифицирането му до технологично изпипаните Ла-9/11,че при наличието на нужните суровини и производствена база могат да се справят доста успешно.

Ако разглеждаме данните на проектите И-220 и последващите, то към 1944 г., те са на нивото на серийно произвежданите западни машини, но не и на перспективните разработки.

[кало]

ОТ

При мен правилото за мен е да не наричам някого фил/фоб и кало е единственото изключение.

ето защо и разговорът с теб, дори и да става дума за сравнително обективен спор, е някак неприятен. Би ли посочил точно с кои свои писания съм те накарал да ме мислиш за -фил, -фоб?

Пак ще повторя тезата си, която Пилот, между другото, също изложи. Заключения за нечия "техническа импотентност" са крайни, и като всяко крайно нещо - често неверни. Освен това са и ужасно трудни за доказване. Именно поради това сметнах, че вероятно отправящия ги се основава по-скоро на пристрастие, отколкото на факти.
Тезата - нуждата определя развитието на техниката - или - по-скоро приоритизирането на нуждите. Така за Източния фронт се правят изтребители, разкриващи пълния си потенциал на височини до 4000 метра, на Запад - височинни прехващачи/ескортни изтребители. Това, което показват тези самолети, в съвкупност, не позволява по никакъв начин да се отправят обвинения в техническа импотентност. Това, което успяват да постигнат пък германските конструктори, а именно - да изпреварят всички останали концептуално - с налагането на реактивни и ракетни изтребители, може да се оцени като техническа революция. Всъщност, години преди Та-152 лети прототипът на Ме-262, пред който всичко направено от съюзниците и руснаците, общо-взето бледнее. Не защото Швалбето е перфектния изтребител, а защото е бъдещето. P-80C и МиГ-9, които са с малко по-добри х-ки се появяват години след него, въз основа на опита на германците.

[centara]

Пак ще повторя тезата си, която Пилот, между другото, също изложи. Заключения за нечия "техническа импотентност" са крайни, и като всяко крайно нещо - често неверни. Освен това са и ужасно трудни за доказване. Именно поради това сметнах, че вероятно отправящия ги се основава по-скоро на пристрастие, отколкото на факти.

Ти хубаво повтаряш тезата си, но не я доказваш. Съвесм простичко нещо попитах - защо ако са толкова добре с технологиите руснаците, копират В-29? Защо за цялата война не успяват да създадат собствен свестен бутален двигател? Не са имали нужда от стратегически бомбардировач и от качествени двигатели ли?

Тезата - нуждата определя развитието на техниката - или - по-скоро приоритизирането на нуждите. Така за Източния фронт се правят изтребители, разкриващи пълния си потенциал на височини до 4000 метра, на Запад - височинни прехващачи/ескортни изтребители.

Тогава от какъв зор създават МиГ-3? И защо после се безрезултатно мъчат с Як-9ПД?

[gollum]

Centara, кало - изяснявайте личните си взаимоотношения чрез ЛС, става ли? Да не цапаме дискусията с това кой, какъв и защо. Всеки си има някакви чувства, пристрастия, това едва ли има смисъл да се обсъжда а да се спори около него - още повече. Стига това лично отношение да остава извън темата, няма проблеми.

[кало]

Оф, не ми се ще да ползвам тази тема за личностен спор, но това, че смяташ, че не си срещнал критично мнение (между другото - покажи твое критично мнение за американската авиационна техника, щом това ти е критерият) не значи, че такова няма. Не значи и липса на обективност. Тоест - твърдението, че това, което съм писал, било с декларативна стойност, си е само твое лично мнение, базирано на определен тип вяра.

По тезата ми - не аз твърдя, че липсата на височинен изтребител и стратегически момбардировач била с основна причина - техническа импотентност - не аз трябва да доказвам каквото и да е. Посочвам много по-логично и нормално обяснение за тези липси в съветския, а и в германския инвентар.

По въпросите с Б-29 и т.н. - просто защото, вместо да измислят топлата вода, руснаците решават, че е по-изгодно вече да ползват измисленото преди тях. В редица други случаи пък те доказват, че измислят и внедряват онова, което не е създавано преди тях, когато такъв път е оправдан.

Тогава от какъв зор създават МиГ-3? И защо после се безрезултатно мъчат с Як-9ПД?

честно казано, трябва да питаш руснаците за тая работа. МиГ-1 е създаван като скоростен изтребител, като в жертва падат някои от маневрените му х-ки, а Як-9ПД дава добри резултати с двигател М-106ПВ, но няма срещу кого да бъде ползван и е зарязано производството му... както вече посочих - не способностите, а нуждата определя нещата. Между другото, именно създаването на Як-9ПД доказателство за това, че нуждата диктува нещата. Първият му вариант е създаден за 20 дни с цел борба с Ю-86Р.

[Пилот]

МиГ-3 е създаден преди началото на войната и при друга доктрина просто, тогава са виждали нуждата от височинен изтребител (с оглед разработките по света и техните си идеи) и са го създали. Ако нямаше война и същата доктрина се беше запазила, то към 1943-44 щеше да има някаква производна на МиГ-3 която да е далеч по-боеспособна от варианта през 1941 и най-вероятно с отстранени недостатъци (част от които са поради бързането в началото). Ако не се лъжа през 1942 има една малка серия от 20-тина МиГ-3У с 2х20мм ШВАК и множество подобрения, но тя просто не е продължена защото няма нужда от нея при създадената ситуация.

При сравняване на авиопромишленостите все пак трябва да се отбележи, че СССР има едни доктрини (височинни изтребители например, МиГ-3 и предшественика на Пе-2) преди началото на войната. След това войната започва, немците поемат инициативата и на руснаците не им остава нищо друго освен да играят на вече зададения тон в следващите 4 години. Ресурси да се парира немската тактическа авиация (особено важна поради идеята за блицкрига) и да се създаде собствена стратегическа авиация просто няма.

При всички сравнения е добре да се отбележи и кой и как ръководи СССР - Сталин и ръководството по принцип през периода се характеризира с доста голяма импулсивност и канализиране на всички ресурси (и крайни действия естествено) в малък период от време за постигане на конкретна цел. След това вместо да се действа последователно се скача на следващата цел и т.н.
Пример е да кажем метода "една сутрин се събуждам, виждам че нямам съвременни самолети и следобеда вече конструкторите са в затвор и разпределени на групи и проекти", "спираме производството на всички МиГ-3, и един двигател не може да отиде за тях" или "я, удариха Хирошима, искам в минимални срокове и аз стратегически бомбардировач" . Да не говорим за предпочитания над конструктор А/Б и т.н.
Тоест на моменти съветското самолетостроене страда от натиск от върха да се действа нанякъде на всяка цена, което пречи за методичното развитие на всички видове самолети. Натискът отвън под формата на разни немци щъкащи из родината също отнема инициативата от съветските конструктори и ги кара да правят изтребители срещу конкретна доктирина и в следствие да се нагаждат към нея вместо да успеят да наложат своята.

[centara]

Оф, не ми се ще да ползвам тази тема за личностен спор, но това, че смяташ, че не си срещнал критично мнение (между другото - покажи твое критично мнение за американската авиационна техника, щом това ти е критерият) не значи, че такова няма. Не значи и липса на обективност. Тоест - твърдението, че това, което съм писал, било с декларативна стойност, си е само твое лично мнение, базирано на определен тип вяра.

От тук нататък, мисля да се придържам към препоръката на gollum. Ако искаш да ти покажа критично мнение към американската авиация, без проблем ще ти го пратя на ЛС.

По тезата ми - не аз твърдя, че липсата на височинен изтребител и стратегически момбардировач била с основна причина - техническа изпотентост - не аз трябва да доказват каквото и да е. Аз посочвам много по-логично и нормално обяснение за тези липси в съветския, а и германския инвентар.

А дали това обяснение наистина е по-логично, след като не може да обясни наличието на толкова много неуспешни проекти за височинни изтребители? И не е ли He 177 доказателството, че и на немците им е трябвал стратегически бомбардировач?

По въпросите с Б-29 и т.н. - просто защото, вместо да измислят топлата вода, руснаците решават, че е по-изгодно вече да ползват измисленото преди тях. В редица други случаи пък те доказват, че измислят и внедряват онова, което не е създавано преди тях, когато такъв път е оправдан.

Само, че самите руснаци се гордеят с това колко трудности са преодолели при копирането на В-29. И на фона на тези трудности, какво значи по-изгодно - значи, че ако трябваше да се оправят сами, нямаше да се справят достатъчно бързо и на приемлива цена.

честно казано, трябва да питаш руснаците за тая работа. МиГ-1 е създаван като скоростен изтребител, като в жертва падат някои от маневрените му х-ки, а Як-9ПД дава добри резултати с двигател М-106ПВ, но няма срещу кого да бъде ползван и е зарязано производството му... както вече посочих - не способностите, а нуждата определя нещата.

Виж по-горе. В тази връзка ще припомня и разговора на Лавочкин със Сталин през април 1943 г. относно увеличаване радиуса на действие на Ла-5 (сп. Ретросалон, бр. 2/1999 г.). Сталин иска изтребител с голям радиус на действие (т.е има нужда), но Лавочкин отговаря, че на този етап, това е невъзможно (съветската промишленост не е в състояние да задоволи нуждата). Не изтъква довод от сорта на - това ще доведе до намаляване на производството на Ла-5. Все пак Сталин преценява, кое е по-нужното в момента. В същото време Яковлев прави Як-9ДД, който дори не е в състояние да ескортира Ту-2 и отзивите за него са меко казано отрицателни.

[Юлиан Август]

Интересно, ако ще обясняваме всичко с некадърност, то как би се обяснило защо СССР поръчва само 2 (два) Спит-а от серия IX с двигател Merlin 70 и над 1000 с Merlin 66 ? Може би, защото са ужасно некадърни не само да създадат собствен височинен прехващач, но и да си поръчат супер-дупер такъв, от Меката на самолетостороенето ? Хехе... Нито дори правят опит да копират идеята и изпълнението, при все че разполагат не само с него, но и с Тъндърболт. А както се вижда от по-късно, това не им е проблем, при добро желание на Бащицата.
Колкото до копирането и лицензиите, то май никой не се сеща, че американците така и не внедряват свой си "свестен" редови двигател, ами ползват Мерлин. От некадърност, може би...

В същото време Яковлев прави Як-9ДД, който дори не е в състояние да ескортира Ту-2 и отзивите за него са меко казано отрицателни.

Което не му пречи да ескортира успешно В-17 и В-24, обаче.

[gollum]

Ако позволите да се намеся с едно мнение, с което ми се иска да излезем окончателно от обсъждането на "техническа некадърност" или "неспособност", отнесено към цяла нация, народност и прочее. Не знам дали всички ще се съгласите с доводите ми, но ми се иска поне да опитам, защото доста често изникват подобни мнения и теми, което, според мен, накланя всяка от тези дискусия в неправилна посока, те.. в търсене на проблема там, където не може да бъде открит, освен погрешно.
Не ми се вярва, да има група от хора, независимо от коя народност, раса и прочее, които поначало да не притежават способности, т.е. за които да можем справедливо да твърдим, че независимо от каквито и да е условия сред тях не могат да се появят, примерно, технологични гений или поне достатъчно способни в технологично отношение хора. И това е така, защото самата постановка на въпроса е неправилна, тъй като "техническите умения" са въпрос на култура, т.е. на съвкупност от образование и наклонности (продукт горе-долу, на същото). естествено, определена роля има и случайността под формата на определени генетични (вродени) заложби, но не вярвам, че този фактор по какъвто и да е начин е обвързан с народността. Когато технологията на дадена държава изостава (или напротив, изпреварва), това се дължи не на техническата и технологична "кадърност" или "некадърност" на народността, а е обвързано пряко с найната история, т.е. с досегашното развитие на технологиите, образователната система наличните ресурси и целевото им разпределение, с една дума, на куп фактори, които произтичат от традициите, т.е. от досегашната история на тази общност.
В конкретният случай стнава въпрос за СССР през 30-те и първата половина на 40-те години, т.е. за една държава с огромно множество различни проблеми, котяо се стреми ускорено да развие промишления си потенциал и да въведе или създаде огромно множество различни технологии, в известен смисъл, да настигне, да преодолее нещо, осъзнавано като "изоставане". Целият този процес се развива на фона на определена външна запалха и цял ред много тежки (дори катастрофални) вътрешни проблеми. Голяма част от технологиите, които позволяват на СССР да оцелее в тези събития, се въвеждат или създават за пръв път преди по-малко от 10-15 години, т.е. минало е твърде малко време, страната не се е променила достатъчно, тя не прилича на развита европейска държава, нито на САЩ в това отношение. Т.е. няма как тя да бъде измервана със същия аршин и е разбираемо, че все още тя няма същия технологичен, а и икономически потенциал, какъвто примерно имат САЩ (или дори Германия). Това, обаче не се дължи на отсъствието на някакви "национални качества" у населението на СССР (или у руснаците като една от основните национални групи), а на отсъствието на предпоставките, коит оприсъстват в държави като САЩ или Германия. При това, не става въпрос за някакво "вечно" или застинало състояние, а за развиващ се процес: видимо учените и технолозите в СССР увеличават възможностите си както в рамките на периода, така и по-късно. Сходно е положението в много държави - достатъчно е да дам пример с Япония.
Естествено, че ако ги сравняваме с държавите, които в този момент са, така да се каже, в "челото на техническия прогрес", те ще изглеждат по-изостанали и вероятно в по-малка степен способни, но това не е постоянна характеристика.

Това ме връща към самата тема: според мен, и в СССР, и в Германия, се мисли и за стратегическа авиация. Такава така и не е създадена в кой знае какви количества (или технологично съвършенство) по ред причини. От една страна стои нуждата, за която спомена кало: такава нужда има, но тъй-като се тръгва от много ниско и почти всичко трябва тепърва да се създава, а наличните ресурси (включително и научно-технологични) не са достатъчни за всичко (а и за много неща тепърва трябва дасе извърви дълъг път на натрупване), то те се насочват там, където се смята, че има по-голяма нужда и може да се постигне по-скорошен резултат - често двете се съчетават. Това важи както за СССР, така и за Германия, още повече, че последната изпитва и по-голяма нужда в един момент от стратегическа авиация.
В условията на война, при това такава, която се води с пълно напрягане на всички усилия (от средата на 1941 г. за СССР и някъде от 1942 г. за Германия), едва ли такава задача може да се разреши задоволително. Ситуацията в САЩ, а и във Великобритания, е различна. От една страна, самото им геостартегичесок положение предполага да се отдаде по-голямо внимание на този вид авиация, т.е. разработките започват по-рано. От друга страна, натоварването във войната - особено за САЩ, е съвсем различно, котео също позволява друг подход към целевото разперделение на ресурсите. И към това се добавя наличието на големи технологични и научни възможности (такива има и Германия, а в някаква, но по-малка степен, и СССР), които могат да се впрегнат в тази задача. Като при това самата обществено-икономическа организация спомага за работата в много направления. Тук в действие влиза факторът, посочен малко по-рано в темата от Пилот: една диктатура може значително по-волево и целево да съсредоточава ресурсите си, но заедно с това, тъй като се управлява в не малка степен от волята и интереса на един човек, за нея е характерна определена липса на последователност, която се отразява много лошо в дългосрочен план. Това се вижда ясно и в Германия, където нещата се усложняват и от лошата организация на наличните технологичен потенциал.
Та мисълта ми е, че обяснението на такива феномени само с "тази народност не притежава технологичен гений" е не само повърхностно, но е и невярно, насочва мисленето в неправилна посока. ВЕроятно това е и причината толкова често този род дискусии да се израждат към фобство и филство.

[кало]

отзивите за него са меко казано отрицателни.

моля те, посочи чии са тези отзиви.

тук - http://aeroreview.ru/?/pages/ako/ako...200504_198.htm - например, пише че му викали "летяща цистерна", но доколко това е положително или отрицателно, е трудно да се прецени...

[centara]

Интересно, ако ще обясняваме всичко с некадърност, то как би се обяснило защо СССР поръчва само 2 (два) Спит-а от серия IX с двигател Merlin 70 и над 1000 с Merlin 66 ? Може би, защото са ужасно некадърни не само да създадат собствен височинен прехващач, но и да си поръчат супер-дупер такъв, от Меката на самолетостороенето ? Хехе... Нито дори правят опит да копират идеята и изпълнението, при все че разполагат не само с него, но и с Тъндърболт. А както се вижда от по-късно, това не им е проблем, при добро желание на Бащицата.

За руснаците Spifire Mk.IX с Merlin 66 си е направо височинен изтребител. Освен това, HF. Mk. IX не е бил в необходимата наличност. Самите англичани са поръчали много малка серия от него.

Колкото до копирането и лицензиите, то май никой не се сеща, че американците така и не внедряват свой си "свестен" редови двигател, ами ползват Мерлин. От некадърност, може би...

Силно подценяваш V-1710. Мога да ти представя куп доказателства, че не е по-лош от Мерилна, но ще стане отделна тема. Все пак ще спомена, че на Р-82 заменят Мерлина с V-1710.

Което не му пречи да ескортира успешно В-17 и В-24, обаче.

Трудно е да се каже доколко е успешно, тъй като не му се е налагало да отбива атаки на немски изтребители.
Забелязвам обаче, че оставате с погрешното впечатление, че считам съветските конструктори за тъпи. Ще се радвам, ако за в бъдеще не ми приписвате подобни оценки. Конструкторите не са виновни, че държавата в която работят не е в състояние да им осигури необходимите условия и да претвори идеите им в метал. Да се твърди, че дадена нация е неспособна да има кадърни инженери, наистина е несериозно.

[centara]

моля те, посочи чии са тези отзиви.

Дмитри Лейпник - Як-9, Рядовые небес, "Архив Прес", Киев, стр. 27-28
Роберт Бок в Jak-7/9 на AJ-Press, също пише:
Большая полетная масса, большой разнос масс, а также малая мощность двигателя являлись главными причинами ухудшения летно-пилотажных и маневренных качеств Як-9ДД. Поэтому летчики относились к Як-9ДД сдержанно, называя его между собой "летающая цистерна".
Това е руски превод от www.airwar.ru. В полското издание пише не сдържано, а неодобрително.

[кало]

не съм чел въпросното произведение, но докато го търсех из нета, се натъкнах на следния коментар за него:

Книга-чушь редчайшая, автор фактически безграмотно пересказал главу про Як-9, из книги Степанца "Истребители Як периода Великой отечественной войны", подобного уровня незнания предмета о котором пишешь пожалуй ещ¸ не встречал .Лучшая рецензия на этот опус была в "Мире авиации" ,а единственно ценная инфа в этой книге -это отсь¸м Як-9 из музея КБ Яковлева ,но его можно найти и в инете (прич¸м неиспорченный полиграфией)

като се има предвид рецензията й - "Книга, представляемая вниманию читателя, по своей структуре и задачам заметно отличается от предыдущих публикаций и ставит своей целью разобраться в том, как и почему один из наименее результативных и наименее живучих самолетов-истребителей был построен в СССР самой большой серией.", бих се отнесъл лееееко скептично към нея.

Все пак, за същите тези Як-9 пишат и някои, които вероятно разбират малко повече от Лейпник, в случая Герхард Бакхорн:

"Я сражался против всех типов советских самолетов, и в том числе полученных русскими по ленд-лизу. Лучшим истребителем считаю Як-9... В начале войны русские были неосмотрительными в воздухе, действовали скованно, и я их легко сбивал неожиданными атаками, но все же нужно признать, что они были намного лучше, чем пилоты других европейских стран, с которыми нам приходилось сражаться. В процессе войны русские пилоты становились все более умелыми воздушными бойцами. Приведу пример. Однажды, в 1943 году, так получилось, что мне пришлось на "Ме-109-г" сражаться с одним русским на ЛАГГ-3. Кок его машины был выкрашен в красный цвет. Это был [54] летчик из гвардейского полка. Это мы знали по данным нашей разведки. Бой продолжался около 40 минут, и я не мог его одолеть. Мы вытворяли на своих машинах все, что только знали и могли, и все же были вынуждены разойтись. Да, это был настоящий мастер!" (Из книги Р. Толивера и Т. Констейбла "Хорридо", вышедшей в США в 1976 году, с. 136).

сори, че на руски, ма нямам време да търся оригинала...