Голум, сравнението, макар и не много удачно, беше за приликата между двете - усилие действащо на малка площ. Дали ще е копие или куршум, няма голяма разлика.
Продължавам да твърдя, че не силите на удара с копие са проблем, а точния момент на пускането му. Защото тогава усилията сменят посоките си и ездача няма да се задържи на коня, но ако удари и пусне преди да са се сменили посоките, няма проблем да остана на седлото.
Да вземе за пример индианците от по минали век, правили са таранни удари с копие, като не са падали от коня всеки път. Имали са само наметка на коня, без седла и стремена
Стремето няма какво да помогне в случая, то не държи ездача в тази посока, там е важно седлото
Продължавам да твърдя, че не силите на удара с копие са проблем, а точния момент на пускането му. Защото тогава усилията сменят посоките си и ездача няма да се задържи на коня, но ако удари и пусне преди да са се сменили посоките, няма проблем да остана на седлото.
Да вземе за пример индианците от по минали век, правили са таранни удари с копие, като не са падали от коня всеки път. Имали са само наметка на коня, без седла и стремена
Стремето няма какво да помогне в случая, то не държи ездача в тази посока, там е важно седлото

. По-долу Залмоксис е пуснал една статийка, където се описва всичко това от практическа гледна точка. След неговия пост (и след прочитане на статията) съм написал изрично (повторих го и вчера), че приемам изводите на автора й, т.е. възможно е подобно използване на копие от конник дори и без седло и стремена, че основната роля има седлото и, естествено, седлото, а в някакъв смисъл и стремената, улесняват значително подобен похват.
Comment