Gaden Gogi написа
Всъщност двигателя на Т 90 в В84 (840 кс), пряк наследник на В12 (двигателя на Т 72), който пък води началото си от В2. Другия вариант на Т 90 (за Индия) е с двигател В92С2 (В84 форсиран до 1000 кс). Всички тези двигатели са V-образни, 12-цилиндрови, четиритактови и нямат нищо общо със двигателите от семейството 5ТД - 6ТДФ. Последните са двутактови, 5- и 6-цилиндрови съответно с хоризонтални цилиндри и насрещно движещи се бутала (10 и 12 на брой съответно). Мощността им варира от 700 кс (5ТД, монтиран на Т 64) до 1200 кс (6ТДФ, монтиран единствено на Т 80УД). По-принцип двутактовите дизели има някои предимства пред четиритактовите - по-компактни (особено архитектурата на споменатите двигатели - на практика осигурявали възможност за много нисък профил на моторно-трансмисионния отсек), доста по-висока литрова мощност, упростена поддръжка. Наред с това имали и съществени недостатъци - малко по-висок разход на гориво, капризност към филтрирането на въздуха (тъй като консумират значително повече въздух от четиритактов двигател - за продухване на изгорелите газове), по-високо трмично натоварване, по-бърза загуба на мощност с увеличаване на надморската височина, невъзможност за продухване на изгорелите газове при работа под вода (затова в комплекта за преодоляване на водни прегради на Т 64 има и 4-метрова ауспухова тръба) и др.
Що се отнася за "многогоривността" на диз. двигатели и газовите турбини - работата е малко относителна. Всички модерни танкови двигатели (дизели или турбини) са предназначени да работят с дизелово гориво. Понятието "многогоривен" двигател и в двата случая е условно - просто подсказва, че двигателя може да работи известно (кратко) време с гориво различно от нафта. Цитирам по памет и не съм съвсем сигурен, но ресурса на AGT 1500 (турбината на Абрамс) при работа с керосин e около 50 часа, а при работа с с бензин беше дори по-малко. И в двата случая мощността на двигателя се ограничава до 60% от максималната. След това се налага основно "миене" на двигателя. За двигателя В84 ресурса при работа с керосин или нискооктанов бензин е около 20 часа след което следва почти основен ремонт. Няма ограничение и двигателя може да развива пълната си мощност независимо с какво гориво работи. Руснаците препоръчват винаги когато е възможно керосина или бензина да се смесват с нафта. Като цяло газовите турбини са малко по-"многогоривни" от дизелите (едно отклонение от темата - двигателите на щурмовика Су 25 също са многогоривни и могат да работят 22 часа с нафта след което следва основен ремонт). Основното им предимство е по-високата относителна мощност, по-компактни и много по-голямата еластичност (диапазон от обороти в който отдават въртящия си момент - примерно за AGT 1500 той е от около 6000 об/мин до 26 000 об/мин, докато за В84 той е от 700 об/мин до около 3000 об/мин), което позволява използването на по-малко предавки в трансмисията на Абрамс. Недостатъците са: голяма консумация на гориво, необходимост от ОГРОМНИ количества перфектно очистен въздух, наличието на сериозен редуктор м/у турбината и трансмисията (който изяжда доста от спечелената маса) и най-накрая цената - просто несравнимо по-голяма от тази на дизелов двигател с аналогични характеристики.
И една забележка за стабилизаторите на въоражението и прицелите - основното ограничение при тези системи идва от изпълнителните механизми, които движат оръдието и куполата. По-точно от макс. ъглови скороти които могат да развиват тези механизми. Те са от порядъка на няколко десетки градува в секунда и аз силно се съмнявам, че който и да е танк може да води наистина прицелен огън в движение при скорост по-голяма от 20 км/ч (някой бе споменал 35 по-напред).
.
Comment