За съветските и немските танкове

[ZWQRA]

ЗА Героизма и високият морал съм съгласен, като пример ще изтъкна генерал Власов. Герой от сраженията при Смоленск 41г. Но се отклоняваме от темата.
Добре за ПАНТЕРАТА се разбрах ме.

Имам нов въпрос за ШЕРМАНИТЕ на източния фронт?

Аз доколкото знам са основно в три модификации представени както следва:
1990 бр М4А1
2073 бр М4А2
2 М4А4
Танковете модел М4А2 са били с дизелов двидател "Дженерал-Мотърс Корп. - МС 6046" нещо което е съобразено с руските условия на ТВД.
Руския ТВД налага и още едно изменение на конструкцията, която превръща танка от посредсвен в много добър. Това е така нареченото "хоризонтално окачване" и принципно нови вериги ( ах тази руска кал).
Танковете от този модел са М4А3Е8 и започват да се произвеждат от март 1945. На руснаците са доставени малка бройка (колко незнам, ще ми е интересно да науча), които участват в манджурската операция.

[gollum]

Подкрепям Грей - тук наистина се спори за глупости.
За сравнението Т-34-85 - "Шърман", наистина бих казал само две неща (не че не ги споменах и другаде) - те са общо взето равностойни машини, които в общи линии се справят с поставяните им задачи.
Между другото, ако си направите труда да погледнете представянето им в Корейската война, където се изправят един срещу друг, ще видите, че Т-34-85 има превъзходство. Наистина, то не може да се забележи през ВСВ защото технологичната култура е много ниска, но това се променя през следвоенните години. Каквото съм успял да намеря за този конфликт ясно показва, че след първите сблъсъци американците по всякакъв начин се стремят да избегнат противопоставянето на "Шърман" срещу Т-34-85, защото имат много по-големи загуби. Това е достатъчно показателно (макар и да не върши работа за периода на ВСВ).

[ZWQRA]

хъм

Та за сравнението м/у ШЕРМАН и Т 34/85. Ще спомена един друг конфликт Израело-Арабските войни. Там дори Pz 4 на егитепяните се справят по добре от Т 34/85. В египетската армия един до друг са били на въоръжение Pz 4 и Т 34/85 каква ирония.

[Imperial]

За Шърмана си взех вчера една книжка, щото ми писна от спекулации; като ми остане време, ще прочета и ще постна обобщение

[scharfschutze]

Originally posted by "ZWQRA"

В египетската армия един до друг са били на въоръжение Pz 4 и Т 34/85 каква ирония.

Интересен факт.
Чудя се какво са казвали етипетските танкисти и техници, имали възможност да се сражават и обслужват германска и съветска техника.

[ZWQRA]

Докато чакаме арбитража на Императора, реших да постна малко инфо за Шерманите като изрично се въздържам от претенции за задълбоченост по разглежданата тема.
Танковете М4 се разработват на базата на шасито на предходния модел М3 "Гранд". Самият "Гранд" не е особенно успешна конструкция, представянето на машината в сраженията в Северна Африка доказват, че е време за нов танк.
Септември 1941 на полигона в Абърдийн е представен секретния проект "обект 16", машината се представя отлично. През ноември същата година е пусната опитна версия. Танковете минават успешно войсковите изпитания и получават обозначение М4 "Генерал Шерман". Главните производители са :

"Фишер танк арсенал", "Пулман-Стандарт", "Американ локомотив", "Болдуин", "Федерал машън енд вълдър".

Още с пускането в производство, започва и разработването на различни варианти.
Първата произведена модификация е М4А1 - по външен вид се отличава от останалите модификации, по летия корпус и лята купола, докато останалите са с заварени такива. Двигателя е 9 цилиндров радиален карбураторен Р-975 "Континентал" с въздушно охлаждане.
Скоростната кутия е механична 5 степенна, в качеството на механизъм за завиване се използва двоен диференциал.Оръдието М2 (75мм) има начална скорост на бронебойния снаряд - 620м/сек, и пробива 70мм на 1000 метра.Веригата е гумирана гъсеница широка 6 дюйма (406,4мм). Предната броня е с дебелина 50мм под ъгъл 47гр. Страничната е с дебелина 38мм. Куполата е стандартна за всички с оръдие 75мм, лята цилиндрична с челна дебелина 75мм, странична и кърма 50мм, горна 25мм.
Тази модификация е в производство е от март 1942 до декември 1943.

М4А1

Следващата версия е М4А2. Корпусът е от заварени валцовани бронеплочи. Има дизелов двигател Дженерал-Мотърс МС6046 с мощност 375к.с. и запасен ход 190км. Челната броня вече е 75мм.
Останалото е както при М4А1, единствената разлика е оръдието то вече е М3, което пак си е 75мм. Оръдието М3 се различава от М2 по маската на оръдието при монтажа в куполата, на снимките се виждат ясно разликите. Произвежда се от април 1942 до май 1944. Окачването е наречено от американците "вертикално" представлява три тележки с по две опорни ролки с малък диаметър, амотизацията става с помоща на спираловидни пружини разположени във вертикалната равнина.

М4А2
В скоро време ще продължа с останалите версии, сега просто нямам време.

[Imperial]

добре! Само името на М3 е Грант, като генерал Грант от Гражданската им война.

Аз приготвих цялостен доклад, който може в началото малко да се повтаря:



Проблема с "Грант" е че 75мм-вото оръдие е в неподвижен спонсон в корпуса. Това го прави ни танк, ни щурмово оръдие, защото последното по принцип е с височина колкото обикновен пехотинец. Това американците го осъзнават напълно, но бързат да въведат М3 защото като няма риба и рака е риба. Обаче един ден след като М3 Грант влиза в производство започва работата по новия М4. Въвеждането на основна купола със 75мм оръдие означава 1) далеч по-голяма гъвкавост на основното въоръжение (т.е. като всеки нормален танк) и 2) понижена маса, която може да се използва за подобряване на бронирането.

Първите прототипи, въоръжен с късоцевно 75мм оръдие М2 (по това време тия обозначения са толкова хаотични – американците имат лек танк М3, бронирана кола М3 и основен танк М3, оръдие М3, абе въобще.....)., са предадени за тестове през септември ‘41г и се представят отлично. Машината е приета на въоръжение под наименованието М4 Шърман (на Генерал Шърман, пак от Гражданската война). Първите са изцяло ляти, но тъй като няма достатъчно мощности за леене на огромния брой корпуси, които са поръчани, се изработва и версия със заварен корпус. Като М4 са обозначени заварените, а летите са М4А1. За производствените варианти също така е стандартизирано по-дълго 75мм оръдие М3. Техническите данни колегата е дал по-горе. Следващите варианти се отличават най-вече по двигателя – М4А2 е с 410кс дизел, а М4А3, който става и най-важният модел, е с 500кс бензинов. Този вариант на танка е произведен в над 11,000 броя, като ок. 5,000 са със 75мм оръдие, 3,000 със 105мм гаубица и 3,400 със 76мм-то. М4А3 американците запазват за себе си, а другите варианти се дават на съюзниците им по ленд-лиза. Вариант М4А4 е за британците, произведен в 7,500 броя, всичките със 75мм оръдие и 425кс двигател. Има и други варианти, но те са в малки бройки. Единствено си заслужава да се спомене М4А3Е2, т.нар. “Джъмбо”, който е с доста тежка броня – допълнителна 102мм бронирана плоча, заварена челно на корпуса, и нова купола с дебелина на бронята 152мм. Правен специално за десанта в Нормандия, това е единствения съюзнически танк по това време, който може да издържи на челно попадение от 88мм германско оръдие (но не и на 88мм L/71…). Други модификации са например въвеждането на “wet stowage”, което драстично намалява пожарите, както и ново окачване, т.нар. HVSS – horizontal volute-spring suspension – окачване с хоризонтални, вместо вертикални, амортисьори, както и с доста по-широки вериги – 584мм с-у 419мм. Това много подобрява проходимостта на танка. Танковете с такова окачване са Шърман HVSS, М4А3Е8 – най-добрата модификация на танка, защото тя има и 76мм оръдие. Общо танка е произведен в ок. 50,000 броя.

Като стана дума за 76мм оръдие: работата по него започва още през ’42, макар че американската армия е доволна от стандартното 75мм на Шърман, който пък току-що е постъпил на въоръжение. По това време вече се работи по 76.2мм оръдие М7 за други проекти (като tank destroyer-a M10), обаче то е неподходящо за куполата на М4 (ако не знаете, М10 е с открита купола, както и останалите американски “ловци на танкове). Затова се създава Т1, което е обозначено като 76мм за да не се бърка с предното, макар че фактически и двете за 3-инчови (76.2мм). Първите две оръдия Т1 са готови през лятото на ’42 и са тествани на Абърдийнския тестов полигон – едното на стенд, а другото монтирано в стандартната купола на М4А1. Поради проблеми с баланса, отрязват 5 калибъра от иначе 57 калибровото Т1 и го правят 52 калиброво. То и така има по-добри характеристики от 75мм-вото М3, така че се приема, дългата му версия като М1, а скъсената – като М1А1.

Обаче в сравнение с оръдията от подобен калибър, разработвани същевременно в другите държави, то е средна хубост. Английското прочуто 17-паундово е далеч по-мощно, поради 4.5те си кила заряд, в сравнение с 1.5кг заряд на снаряда при американското. Повишената дулна енергия води до повишена бронепробиваемост, но понижен живот на оръдието – американците предпочитат да запазят второто, но англичаните са склонни да го пожертват. Немското 75мм L/70 KWK 42 е с 4кг заряд, които заедно със 70те калибъра дължина водят до страшно висока начална скорост на снаряда и съответна висока бронебойна мощ. Така американското 76мм оръдие пробива едва 100мм на 1000м в сравнение с близо 150мм за английското и немското. Но това не се вижда като проблем от тях за момента ( а и нямат информация за немската разработка още).

През август ’42 отдела по въоръженията препоръчва да бъдат произведени 1000 танка М4 с новото оръдие. Обаче главнокомандващия на Бронирани Войски тогава не одобрява това с обосновката че неговия отдел не е тествал машината. Той (ген. Девърс) през декември отива на инспекция в Северна Африка да види как се представя все още новият Шърман. Англичаните се изказват доста позитивно за танка (според тях бил “най-добрият в света”...), но с оглед предполаганите нови германски разработки се препоръчва непрестанното му усъвършенстване, в частност инсталирането на новото оръдие. Англичаните също така демонстрират своето 17-паундово оръдие. Друга тяхна препоръка е изоставянето на перископическите мерници на досегашните им машини и заменянето им по германски образец с телескопически. Тези препоръки са отчетени, и е изработено модифицирано окачване на оръдието с нов прицел. Само че проблемите с баланса остават, затова направо се решава да се изработи нова купола. Всъщност се взема вече готовата купола за разработвания среден танк Т23, която вече е и тествана на М4. М4 с тази купола е обозначен М4Е6 и два са тествани през август ‘43г. Комисията горещо препоръчва танка за производство, както и евентуално всички Шърмани да бъдат заменени с новия вариант. Само че ген. Девърс е преназначен, след големи пререкания с шефа си, и на негово място е назначен пехотен генерал. Съответно последния най-вече се интересува от способностите на танковете да поддържат пехотата, а 76мм-то оръдие е по-лошо в тая област от 75мм-то. Неговият HE снаряд е наполовина по-слаб (400гр. взрив с-у 750гр. взрив за 75мм снаряд на М3), а освен това няма 76мм димен снаряд. А за многоцелеви среден танк за американската армия, основният снаряд е HE (high-explosive) – 70%, а едва 20% са бронебойни и 10% са димни. Т.е 76мм оръдие е неподходящо за целите на основния среден танк на американската армия. Друг проблем е изключително силната ударна вълна при изстрела на оръдието, която вдига голям облак прах и прави следващото прицелване невъзможно. С оглед тези проблеми е препоръчано 76мм танк да е в съотношение 1/3 със 75мм-вия като евентуално съотношението бъде доведено до 50 на 50, но в никакъв случай 100% 76мм.

С тези уговорки са приети за производство 76мм версии на М4А1, А2 и А3, като последния е най-препоръчван за конверсия. Първите доставки на М4А1 76мм са през януари, а на М4А3 76мм - през март ’44. Проблема с облаците прах е отчетен с разработването на дулен спирач, но той е готов доста по-късно. А тъй като новото HVSS окачване, което е подготвяно от известно време за подобряване проходимостта на танка, е готово по същото време, се препоръчва производството на М4А3Е8 със 76мм оръдие и HVSS окачване.

Поради големи разногласия и обсъждания къде и как да се въведат новите танкове, с оглед всичките “детски” проблеми, както и проблемите с преобучаването на танкистите и логистичните въпроси с новите оръдия, се решава танковете да си стоят в депа в Англия, докато се систематизират нещата. На всичкото отгоре американските танкови командири не са особено навити да вземат новите танкове. Патън, след демонстрация, се съгласява да ги приеме, но да са съсредоточени в отделни батальони и да не се мешат със 75мм-вите. Съответно нито един от тях не участва в десанта в Нормандия.

Защо е това нежелание да се приеме новия танк? Защото никой не вярва в особената опасност от тежките немски танкове. Тигри американците са видяли само в Тунис и Сицилия, където представянето им е било малобройно и невпечатляващо. Съответно те не вярват че в Европа ще е по-различно. Пантерата от друга страна е инспектирана след Курск и е решено че най-вероятно тя ще бъде съсредоточена в отделни тежки батальони, както Тигър, и съответно ще е също така рядко срещана, а основната заплаха ще си е Pz IV.

Реалността обаче е различна. Пантерата всъщност е среден танк за Вермахта и стандартния танков полк включва по равно един батальон Pz IV и един Пантери. Съответно през юни ’44 вече 46% от германските танкове във Франция са Пантери. Американците късно се усещат. Едва през април доклад по текущото състояние потвърждава, че “никой американски танк не може да се сравнява с германската Пантера като цялостно представяне”. Твърде късно. Спешно се събират комисии, които предлагат да се сложи 90мм оръдие на М4, но проекта е отхвърлен като нереалистичен.

Веднага след десанта в Нормандия, ситуацията става трагична за американците – загубите им в танкове се равняват на 21% за юни и 15% за юли. Шокираща е неуязвимостта на Пантерата за 75мм оръдия на Шърманите, както и тяхната практическа прозрачност за нейното мощно 75мм оръдие. Бързо решение на проблема не се намира... американците молят британците за тяхните Firefly, обаче последните, търпейки двойно по-големи загуби в танкове (1500 с-у 875 за амер.) тъй като са изправени срещу основните немски танкови сили в Нормандия, отказват.

Сещат се за М4 със 76мм, които си стоят кротко в халетата. Срочно се организира доставянето им във Франция, и през юли са доставени 100 машини. Те веднага са включени в пробивните операции на американците, с голям успех. Последват нарастващи доставки на различни варианти със 76мм оръдие. Проблемът с Пантерите обаче не е решен – фронтално танкът е неуязвим и от това оръдие... Американците приемат различни заобиколни тактики, тъй като странично Пантерата все пак си е уязвима. Освен това германските танкови екипажи вече не са онези елитни и опитни професионалисти от началото на войната, а са необучени и нетренирани младежи, а американците вече са натрупали опит; това е главният фактор за практически слабото представяне на Пантерите. Все пак американците чувстват остър недостиг на средни танкове М4 – през януари ’45 не им достигат ок. 30% от разчетните бройки според стандартната организация.

Едно скоротечно подобрение са някои развития във взривателите и разработения нов бронебоен снаряд – HVAP (high velocity armour-piercing), който е с тунгстенова сърцевина. Този снаряд чувствително повишава бронебойната мощ на 76мм-то оръдие – макар че и той не пробива челната броня на Пантерата, пробива маската на оръдието й на 1000 ярда (абе колко е един ярд?...). Съответно спешно са поръчани доставки за армията, но през септември ’44 на всеки 76мм Шърман се пада едва по един такъв снаряд, като до февруари ’45 всеки такъв танк средно е получил до 5 такива...

Все пак с времето танка става все по-популярен сред танкистите вследствие на многобройните стълкновения с тежка немска бронирана техника и през май ’45 вече около половината Шърмани в американската армия са 76мм-ви. След края на войната американците престават да се интересуват от тия танкове и от 6,000-те М4, гниещи в разнообразни депа из цял свят в края на ‘45та, до ‘50та остават само 3,000. Иначе танкът се оказва доста популярен и е даван / продаван на много про-американски армии по света. Модернизирани М4 продължават да са на служба и до днес.

Корея: Опитът на американците с М4А3Е8 срещу Т-34/85 показва че двата танка са равностойни - и двата се пробиват на стандартни бойни дистанции, М4 заради HVAP, а Т-34 просто заради мощния калибър, а и в другите характеристики са повече или по-малко равностойни. Разликата е в подготовката на екипажите - американците имат голям превес. Съответно те печелят голямата част от 119-те танкови сблъсъка (това може да се тълкува както битка с по 100 танка на страна, така и индивидуални сражения... предполагам че става дума за малки сражения на по 10-20 танка от всяка страна, но Корея не ми е специалност и не мога да твърдя нищо със сигурност.) След '50та вече няма големи танкови битки и М4А3Е8 най-вече оказват поддръжка на пехотата. Интересно е да се отбележи, че макар М26 да е по-сериозен танк във всички аспекти, танкистите предпочитат Шърмана, защото е доста по-подвижен и проходим в тамошните местности. Освен това трансмисията на М26 е с малка надеждност, а Шърмана е лесен за обслужване и много надежден.

[Gaden Gogi]

ярд=91,5 см = 3 фута=36 инча= = = =
абе има си таблици
Прави ми впечатление разликата в мненията който изказвате за Шерман, тук се изтъкват доста от положителните черти на машината, докато в темата за най-добър танк нямаше такива неща като изключителна надеждност и т.н.т..

[ZWQRA]

_

:tup:

[ZWQRA]

Браво Herr Friedrich, отлично изложение по темата и благодаря за поправката относно "Грант".
Ще продължа с ТТ Даните за останалита танкове Шерман като изрично декларирам, че съм напълно съгласен с изложеното от Imperial Friedrich.
Следващата модификация е М4А3.
М4А3

Както беше вече споменато Шерманите получават нова купола с ново оръдие. Наклона на челния бронелист става 56гр. Танковете с оръдие М1А1, М1А2, и новото хоризонтално - получават означение "Е".
КАТО ПРЕДВАРИТЕЛНО СЕ ИЗВИНЯВАМ ЗА КАЧЕСТВОТО НА СНИМКАТА, ПО-ДОБРА НЕ УСПЯХ ДА НАМЕРЯ.
М4А3Е2

Произвеждан е от юни 1942 до май 1945. Двигателя е 8 цилиндров карбураторен "форд" АА-V8 с мощност 500кс.
Танка има маса 35т и запасен ход 160км при максимална скорост 40км/час. Бронята има следните данни:
челна корпусна - 76мм
челна куполна - 100мм
странична бордова - 58мм
странична куполна - 50мм
От юли 1942 до септември 1943 се произвежда М4М4. Корпусът му е удължен в сравнение с предходните модели, за да се събере уникалния силов агрегат който се състои от 5 бензинови двигатели това чудо на техниката се нарича А 57 "Крайслер - Мултибанк" и има мощност 425кс.
М4А4

На част от танковете слагат оръдия М3, с такива оръдия ги доставят в Англия и СССР. Англичаните не са доволни от американското оръдие и слагат своето 17Pd/L55, така се получават танковете Firefly. Същия като конструкция но с радиален дизелов двигател РД 1820 "Катерпилар" е модела М4А6. С марката М4А5 са обозначени произвежданите в Канада танкове, оригинално те са с 40мм и 57мм оръдия, които биват заменени с 17Pd/L55 в Англия. Така, че мога да обобщя като цяло, че М4А4, М4А5, М4А6 могат да се наричат спокойно Firefly. Който има версии с бензинов и дизелов двигател.
Firefly

Като бронираност М4А4, М4А5, М4А6 не се различават от М4А2 и само заради удължението на корпуса теглото скача от 30,5т на 32,6т

[ZWQRA]

За следвоенното представяне мога да кажа следното в Корейската война основно се използва М4А3Е8.
Друг интересен кофликт е Израело-Арабския от 1948 до 1973. Представянето на оригинални американски М4А3Е8 и неговата израелска модификация СуперШерман. СуперШермана има следните характеристики:
маса 39,6т, скорост 45км/час, пробег с едно зареждане 240км, дизелов двигател с мощност 338,1kW. Монтирана е нова купола с 105мм френско оръдие.
СуперШерман

[Gaden Gogi]

Malko допълнение, преди да се стигне до 105 мм се използува 90 мм гладкоцевно холанско оръдие, поради дисбалансът на кулата се поставя баласт в тилната част, преминаването на 105 мм налага увеличаване на баласта.

[Imperial]

Originally posted by "Gaden Gogi"

ярд=91,5 см = 3 фута=36 инча= = = =
абе има си таблици
Прави ми впечатление разликата в мненията който изказвате за Шерман, тук се изтъкват доста от положителните черти на машината, докато в темата за най-добър танк нямаше такива неща като изключителна надеждност и т.н.т..

мерси за информацията

а "положителните черти" са относителни. Аз съм писал как стоят нещата изцяло от гледната точка на американската армия. Стоя си зад преценката в другата тема на 100%

[Hartman]

Re: _

Имам 1 принципен въпрос.Значи разбрах,че руските бронебойни снаряди не са хубави,ама ми е много интересно ако фугасен снаряд от ИС-2 или ИСУ-152 халоса Тигер какво ще стабе

[messire Woland]

Както вече беше казано, тези машини са плод на различни концепции. А и 122мм руско оръдие се равнява приблизително по бронепробивна мощ на немскотото 75мм оръдие на Пантерата. Проблем обаче за уцелването на Тигъра ще са и по-лошата оптика, както и извънредно ниската скорострелност на тези руски машини.