Динаин написа
Въпросът за мен е другаде (затова може и да прескочим частта с броенето но примери): броят танкове, съсредоточени на едно място сам по себе си няма особено значение. Важно е как се ползват, заедно с какви други сили, за какво и прочее. Т.е. ако се ползват неправилно, резултатите са лоши, независимо дали имаш предимство или не. Наличието на танкове не ни казва нищо за това как се ползват, т.е. какъв ефект ще има от тях.
Диниан написа
Та, гражданските, партизанските, националните войни - те нещо ново ли са? Не, винаги ги е имало, общо взето, поне ако разглеждаме епохата на огнестрелните оръжия (и по-назад ще ги намерим, но не е това същественото). Т.е. това са древни видове войни, които съпътстват човечеството, не са нови. И през различните времена са се случвали с различна честота. Естествено, случвало се е и да "преливат" от един тип в друг, т.е. войните се променят докато се водят. Тъй че няма "стара/нова школа" в това отношение - всичко това е древно като историята, няма как да е нещо "ново" или пък "старо".
Та, всичко това са истински войни. В съвременността преките войни между национални държави са рядкост, с това съм съгласен. Има си причини за това. Дали е трайна тенденция - трудно е да се каже, поне засега е (вече повече от веднъж съм го писал в темата, затова ми е странно да ми приписваш непризнаване на друго освен този тип война за "война"). Но все пак, се случват: ако вземем последните 30 години, колко от единия и от други тип можем да наброим?
Та, аз съм съгласен - и не веднъж го пиша в темата, че механизираната война, т.е. големите пробиви с танкове са общо взето неприложими в партизански тип конфликти и далеч не винаги са осъществими в гражданския тип конфликти (вече написах защо - главният проблем е деградацията). Тяхната истинска роля е в националните конфликти, т.е. конфликт армия срещу армия. Това е и типът конфликт, за който са готвени масовите мобилизационни армии преди и чието значение постепенно намалява. Това е ясно и е "общо място", повече или по-малко. Не за всички армии и въобще, разбира се, но като цяло - намалява. Нали затова писах за ефекта от намаляване на числеността, увеличаване на стойността и прочее: няма как да се води продължителна конвенционална война (армии с армия) без или тя да свърши бързо, или и двете армии да деградират до "опълчения" (като възможности). Поне при сегашните цени, технологии и запаси. Това Е съществена промяна спрямо времето на масовите мобилизационни армии. Не мисля, че има нещо общо (поне не пряко) с танковете, но е голямата промяна, за мен.
Връщайки се на темата: ако вземем съвременния тип "хибридни" конфликти, т.е. при които интересите на държавите се сблъскват не пряко и завоалирано, в повечето случаи без да се задействат всички ресурси (поне за една от страните), то има ли място за маневрени бойни действия? Има ли някаква що-годе ясна структура на силите на страните и пространствени "важни" цели? Аз мисля, че има - поне в момента, в който конфликтът премине от скрит тип (партизански по същество) в по-открит (гражданска война). Това е моментът, в който вече има място за малко по-масови рейдове и въобще маневрена война. Т.е. това е мястото, където могат да се търси и обсъжда ролята на танковете и въобще механизираните и моторизирани съединения/части.
Според мен, конфликтът в Украйна е от същия тип, какъвто е в момента този в Сирия или в Йемен (и на други места). И има място за маневрени бойни действия, като те (могат да) оказват решаващо влияние върху хода на конфликта. Има място и за дълги обсади (сражения за населени места - впрочем, както това се е случвало и през миналото столетие и по-рано). Въпросът, който си струва да се обсъди е дали и каква е ролята на механизираните сили (танковете) в тези маневрени бойни действия и каква - в позиционните. Мисля че се вижда, че и в двата типа имат роля и място, т.е. значение.
Торн посочи как конфликтът в Украйна изцяло се решава/движи от такива бойни действия, откакто премина в тази "открита" фаза. Изглежда, че ключовият момент бе както липсата на сериозна авиация, така и спецификата на ТВД (местност), така и - според мен, това бе главното, - появата на самите механизирани сили (което е най-сложният и скъп елемент), които да могат да действат оперативно.
Та, няма момент, че "войната в Украйна е истинска, а в Сирия не е" - и двата конфликта са сходни по тип. Разликата по-скоро е в това, че в Украйна едната страна имаше тази способност и я ползваше с успех в началото, а другата, която не би могла да я придобие самостоятелно - не и в този размер (както стоят нещата за всяко опълчение), получи съответната помощ отвън и така се стигна до тази бърза маневрена механизирана война, каквато не се наблюдава в Сирия. Тук и способността, и възможността, и умението са фактори, които имат значение. Нещата не се свеждат само до наличие на танкове (или до формално количество танкове).
Динаин написа
Динаин написа
След това си поставиха друга цел, в което се провалиха (основно в политиката си, а не във военните действия). Но за мен това е нова война или, ако предпочиташ, нова фаза на войната. Ако си спомняш, вече не веднъж в темата съм посочвал, че (според мен) партизанска война не се води и печели чрез действия на редовна армия, т.е. ако се води като конвенционална война между национални държави. Трябва друг подход, друг тип сили и прочее (имаме тема за това, да не се повтаряме тук).
Много дълго стана, както винаги. Да обобщя какво мисля аз, че май се налага повече да споря с това, коте ми се приписва:
Имаме различни типове войни или ако искаме, можем да ги разглеждаме и като различни фази на конфликтите (т.е. в определени ситуации е възможно да се промени характера на войната в хода на конфликта). В част от тези конфликти / фази на конфликтите редовната армия е неефективен инструмент, който играе малка роля и, понякога се случва даже да е отрицателна (т.е. задълбочава конфликта). Редовната армия с доктрината и въоръжението й. Армията е инструмент на националната държава и една от функциите й (можем да спорим, че е основната) е да пази нейната независимост. Основна заплаха за нея са други национални държави, т.е. тя се готви за конфликт от такъв тип (открит конфликт с друга национална армия).
От друга страна, за справяне със "скрита" заплаха (т.е. в по-тихия начален период на гражданска война) трябва друга композиция на силите, друга доктрина и прочее. Т.е. армиите, които се предполага да се използват в такъв род конфликти, се променят.
Ако погледна на това от гледна точка на механизираните съединения и техния начин на водене на война, то в скритите/тихи фази на такъв род конфликти те нямат особена роля. Тяхната силна страна се проявява в маневрена война, в която противникът е структуриран и има ясни пространствени цели (оперативни и тактически).
Преди съвременния тип конфликт да премине в открита фаза общо взето няма място за такива масови маневрени действия. Същото е било в сила и в миналото - това не е някакъв съвременен феномен (т.е. причините за това са същите, каквито са били и в миналото, няма нещо ново).
Т.е. ако единствената причина, да се смята, че танковете вече нямат роля в съвременния тип конфликти е защото се мисли, че вече няма да има война на армия с армия, то тогава съм съгласен - да, ролята им в партизански тип конфликт е сравнително малка. Но смятам, че в откритата фаза на гражданска война си имат сходна роля с тази във война между национални армии. Т.е. оказват същото влияние и значение както през 2003-та (война между национални държави), 2008-ма (война между национални държави) и в Украйна миналата година (гражданска война). Вероятно има и други примери, но не се сещам за тях.
От друга страна, същите тези средства (танкове/бронетехника) могат да се ползват в малки количества като средство за увеличаване на устойчивостта на собствените сили в отбрана. Това не е нова употреба. Въпросът е, че това е друг тип употреба, за която те са по-зле предназначени (т.е. по-уязвими). Но пак е роля и има значение. Вече бе изказано в тази тема мнението, че без бронетехниката, с която е разполагал поначало режимът на Асад едва ли би издържал толкова време и би успял да си запази под контрол най-населените райони на страната. Т.е. ако военните гарнизони и подразделения не разполагат с бронетехника, която да увеличи устойчивостта им, биха се разпаднали много по-бързо. Като довод за това може да се посочи връзката между масовата поява на ефективно ПТ-въоръжение (и обучен персонал да го използва) с промяната в динамиката на конфликта (преминаването към по-открита фаза).
Надявам се, че така е по-ясно.
Comment