АК74 на въоръжение в БА ?

[BAGA_TUR]

Понеже се спомена като предимство по-големите поражения които предизвиква 5.45 куршум, бих казал: По-важно е да улучим!
Ако е фатално - противниците намаляват, ако е ранен - пак "файда", някой трябва да се погриже за него.
Но си е друго, да го гръмнеш от другата страна на тухлите.
И да продължим с приерите:
Някакъв тип който представяше нови оръжия по "Дискавари", гърмеше по опитен стенд с различни по калибър оръжия.
Малокалибреното проби две от опитните пластини, а калибъра който бе някъде около 7.60 "разхвърли" опитната установка. Когато събраха пластините се оказа че са разбити 7 или 8.
Всеки си прави избора.

.

[Nick]

Не споменахте за ударната вълна създавана от куршума. По-тежкият проектил при преминаването си през тялото, създава по-голяма ударна вълна, която уврежда органите, дори и без куршума да се върти около центъра на тежестта си....

Невярно твърдение. Ударната вълна не е свързана с масата на обекта, а с неговата скорост.

Това е в областта на терминалната балистика, където все още се спори кой е преобладаващият поразяващ ефект - постоянният канал или временният, предизвикан от ударната вълна. Еднозначен отговор все още не е намерен.

[Amazon]

Невярно твърдение. Ударната вълна не е свързана с масата на обекта, а с неговата скорост.

Това е в областта на терминалната балистика, където все още се спори кой е преобладаващият поразяващ ефект - постоянният канал или временният, предизвикан от ударната вълна. Еднозначен отговор все още не е намерен.

Ударната вълна не е свързана с масата на обекта, а с неговата скорост - Ето това е очевидно невярно твърдение. Надявам се, че не се налага да обяснявам защо. И една молба. Можеш ли да дадеш някой разяснения за "терминалната балистика" ? Дори да са най-общи, като за лаици. Или ти, или @AYB. Ще съм ви благодарен, още повече, че ще направите темата по информативна.

[Nick]

Ударната вълна не е свързана с масата на обекта, а с неговата скорост - Ето това е очевидно невярно твърдение. Надявам се, че не се налага да обяснявам защо...

Ами вземи, че ми го обясни, като знаеш толкова. Обясни ми случая с обект с голяма маса, движещ се с много ниска скорост - и каква е "ударната вълна" тогава? Очевидно било...

[кало]

Руснаците не напразно в новите си разработки за щурмова винтовка/АН-94 "Абакан"/ използват и двата калибъра.

сори, ама това изречение изисква няколко уточнения. първо - няма такова понятие като щурмова винтовка в руския - има автомат, то пък отговаря на западното assault rifle. Второ - руснаците НЕ разработват АН-94 в калибър, различен от 5,45. Имаше информация за работа по нов 6-мм куршум, докъде са стигнали - не знам. Трето - Ан-94 не е чак толкова нова разработка - малко прибързано е приет на въоръжение през 1994 (преди 13 години), оказва се по-сложен за експлоатация от АК-74, с незначителни преимущества като малко по-висока точност при еднична и "двойна" стрелба, същата точност и групираност при автоматична. Значително по-добро решение са новите варианти от серията 100, стига да са изпълнени качествено, нещо, което през 90-те е голям проблем.
Според приказки на хора, ползвали всякакъм вид от гореизброените плюс още няколко, най-доброто решение за нов автомат пак е 5,45, но АЕК-971...

[Гост]

Ударната вълна зависи основно от скоростта на проектила при срещата му с целта и най-вече от неговата форма. От масата не.

[Amazon]

Ами вземи, че ми го обясни, като знаеш толкова. Обясни ми случая с обект с голяма маса, движещ се с много ниска скорост - и каква е "ударната вълна" тогава? Очевидно било...

Ще те цитирам отново, че явно нещо се разминаваме: Ударната вълна не е свързана с масата на обекта, а с неговата скорост. От това ти твърдение излиза, че масата на обекта няма значение за ударната вълна, което ОЧЕВИДНО не е вярно!
След това си се уточнил, но аз нямам роднинска връзка с Нострадамус.


@Кало, когато за пръв път четох за АН-94, преди 3-4 години, пишеше че се разработва и във вариант 7.62. Или източника ми е бил калпав, или са се отказали от този вариант. Както и да е, сега се разрових и си напълно прав. Съществуващите варианти са само 5.45. Освен това не се "говори" много за този автомат, чвно по причините които си изброил.
Втори път ми правиш забележка за израза "щурмова винтовка". Знам че на руски понятието е "автомат", но израза ми харесва и за това го използвам - това е положението!

Ударната вълна зависи основно от скоростта на проектила при срещата му с целта и най-вече от неговата форма. От масата не.

Хъм, сега го прочетох това. Щом ти и @Nick го казвате значи е така, вие сте специалистите в този раздел. Значи излиза, че ако с една и съща скорост те ударят 5.45 и 12 милиметров куршум, ударната вълна ще е една и съща? Все едно да хвърлиш в езеро малко камъче и тухла и вълните, които предизвикат да са еднакво високи?

[Гост]

Обясни тогава каква е връзката между масата и ударната вълна. Опиши физичната картина.

[Amazon]

Обясни тогава каква е връзката между масата и ударната вълна. Опиши физичната картина.

Вече написах по-горе, че щом вие с Ник твърдите, че няма връзка - значи няма. Не мисля да вадя от девет кладенеца вода, само за да споря с хора, които са по-наясно от мен. А за да ти отговоря все пак, аз си представях, че проектилът с по-голяма маса, ще запази по-дълго време скоростта си при навлизане в тялото а и няма да заседне. Така ударната вълна ще засегне повече меки тъкани, особено ако човек е уцелен странично, или под ъгъл, което значи по-дълг път на куршума в тялото.

[Nick]

... Значи излиза, че ако с една и съща скорост те ударят 5.45 и 12 милиметров куршум, ударната вълна ще е една и съща? Все едно да хвърлиш в езеро малко камъче и тухла и вълните, които предизвикат да са еднакво високи?

Неправилните изводи произтичат от некоректния модел за сравнение. Разликата в обсъжданите 7,62х39 и 5,45х39 съвсем не е толкова драстична, колкото между посочените от теб двоици. При тях формата е почти идентична, като от основните фактори различни са масите, скоростта и техните производни - кинетична енергия и импулс. Освен това в посочените от теб 5,45 срещу 12 мм ти имаш предвид цялостният поразяващ ефект, а ние разглеждаме само един от поразяващите фактори - това, което ти наричаш "ударна вълна".

На практика, поразяващият ефект на временният канал е предизвикан не толкова от "ударната вълна", а от кавитацията. При това по-лекият и с по-малка дулна енергия 5,45 куршум прави по-голям временен канал от този при 7,62х39. Т.е. масата не е фактор в обсъждания ефект. Масата е фактор (далеч не еднозначен) в цялостния поразяващ ефект, но само дотолкова, доколкото участва в уравненията за кинетична енергия и импулс. Не бива да се забравя, че пряка и еднозначна зависимост между кинетична енергия и поразяващ ефект и момент и поразяващ ефект все още не е изведена. Връзката се показва статистически чрез изследване на действителни случаи и чрез моделиране в подходящи полутечни среди (желатин, восък и др.) С това, както казах, се занимава терминалната балистика.

[Amazon]

Благодаря ти за изчерпателното разяснение. Можеш ли само да допълниш какво показва статистиката? И какъв е проблемът с извеждането на някаква зависимост? Предполагам, че подобно на аеродинамиката и тук няма ясни математически модели, за да се налага използването на емпирични изследвания?

[Nick]

.. Можеш ли само да допълниш какво показва статистиката?

Темата е прекалено голяма и не дръзвам да давам обобщен отговор. Но бях показал линк към добри източници в началото на темата:

Firearms Tactical Institute

...И какъв е проблемът с извеждането на някаква зависимост?...

Проблемът е виден от дефиницията за приложимостта на статистичния подход:

1. Голям брой идентични събития.
2. Повторяемост и идентичност на условията, в които се осъществява събитието.

Докато Условие 1. е спазено (голям брой на събитията = огнестрелни рани), то Условие 2 е трудно да се спази, освен в лабораторни условия. Първо, човешкото тяло не е еднородна среда. Второ, един и същ участък на едно и също тяло в различни моменти не винаги би представлявал еднородна среда (напрегнат срещу отпуснат мускул, например). Трето, дори горните подусловия да бъдат удовлетворени, то крайният поразяващ ефект е психо-соматичен, т.е. не е 100% определен от физичните процеси, разглеждани от терминалната балистика.

Поради тази причина споровете на тема "голям калибър, ниска скорост" срещу "малък калибър, висока скорост" не само, че не са утихнали, но се разгарят тепърва именно поради нееднозначните резултати. Сравни новият 5,7х28 мм пистолетен боеприпас на FN (т. нар. five-seven) и сравнително новите .40, .45, .50 и др. бойни патрони. Спортните и ловни големокалибрени пистолетни боеприпаси дори не ги слагам в сметката.

Или, както гласи популярната фраза - буквално - There is no magic bullet!

[uzi71]

Според мен е по-важно дали и къде ще уцелиш отколкото типа на ползвания боеприпас и доколкото едно оръжие ми осигурява по-голяма точност, стабилност и надежност, то за мен е без значение типа на боеприпаса стига да има достатачна паразяваща сила. Напр. кал.22 е много точен но е безсмислен срещу защитена цел, а кал.223 при съотносима маса на проектила но около 3 пъти по висока начална скорост пробива всяка балистична защита до 3-ти клас като при това запазва достатъчно поразяващо действие. Гладкоцевен куршум кал.12 няма дя пробие същата защитна жилетка , но поради голямата си маса и достатъчна скорост също ще доведе до поражиние на целта.

[grypar]

Здравейте.Темата АК-47 или АК-74 е бескрайна.Аз съм стрелял с двете модификации ,и за мен специално АК-74 Е ПО ДОБРОТО И ПО МОДЕРНО ОРЪЖИЕ.По леко,с по малък откат,с по леки боеприпаси,с по висока начална скорост.

[Nick]

.. доколкото едно оръжие ми осигурява по-голяма точност, стабилност и надежност, то за мен е без значение типа на боеприпаса стига да има достатачна паразяваща сила...

Там е работата, че тези изисквания са във висока степен функция на боеприпаса. Хем-хем, както искал бай Ганьо, не става. Резултатът е компромис и няма консенсус от кое изискване колко да се отстъпи.

Например малката маса дава висока начална скорост и по-голям носим боекомплект. Обаче такива боеприпаси са по-чувствителни към странично отнасяне и по-бързо губят кинетичната си енергия на средни и големи разстояния. Ако проблемът беше лесен за дефиниране - дори не говоря за решаване! - нямаше да има такова многообразие на патрони.

Накрая за илюстрация ще покажа един пълен 360° оборот на спиралата на развитието на боеприпасите - безгилзовите патрони (патрони с горима гилза):

Дядото:

Внуците:

(патронът в ляво на долната снимка да се игнорира, той не е безгилзов)

След близо 120-годишно развитие един от еволюционните клонове води обратно до старата идея за безгилзовите патрони. Когато технологията достигне ниво, което ще направи тези боеприпаси практични, голяма част от проблемите на стрелковото оръжие ще бъдат решени - опростена и, следователно, евтина и лека конструкция, лек патрон и по-голям носим БК.

Показаното е да се избегне фиксацията на спора единствено върху два сходни патрона, 7,62х39 и 5,45х39 и да се погледне по-широко на въпроса за боеприпасите. Най-вече двете основни движещи сили - технология и военна доктрина. За начало ви предлагам една книга, написана през 1868 г. от капитан Матенхаймер, където се разглеждат същите въпроси. Най-любопитното за мен беше изказването на автора, че бъдещето принадлежи на безгилзовите патрони. И това е писано преди почти 140 години!

The above pictures are from my collection for your viewing pleasure. Enjoy! Бонус точки на тези, които правилно идентифицират показаните боеприпаси.