Хуго Шмайзер като религия

[Джин геби]

I част

Омръзна ми всеки път, когато се спомене АК – моментално да се намира някой, който да заяви, че всъщност той не е руско творение – а бил, виждаш ли, дело на великия Хуго Шмайзер.
Аргументите, които се изтъкват са основно тези:
1. Шмайзер е велик оръжеен конструктор.
2. Михаил Калашников няма средно образование.
3. Хуго Шмайзер е изобретил великата, неземна, съвършена и т. н. StG44, докато АК за Калашников се появява на гола поляна – което е много съмнително.
4. Вижте на снимка АК и StG44 – няма как да не забележите явното сходство.
5. АК се произвежда в Ижевск, нали? Да, ама Хуго Шмайзер е бил в Ижевск тъкмо по времето, когато АК се е разработвал.
Горното бива повтаряно безброй пъти, наблюдавам вече и сериозна тендеция тези неща да се появяват по страниците на вестниците и дори в специализирани оръжейни издания.

Обаче ако решиш да споменеш:
1. Че Хуго Шмайзер може и да е бил в Ижевск, но АК се е създавал в Ковров – на около 1000 км разстояние от него и то по права линия;
2. Че разглобите ли АК и StG44 – „явното сходство” моментално отива на кино;
3. Че допреди АК Михаил Тимофеевич е разработвал по-надеждни и по-сложни оръжия отколкото Хуго Шмайзер през целия си живот до StG44;
4. Че Хуго Шмайзер също няма средно образование;
....
Та тогава моментално става ясно, че т. нар. „връзка” между Хуго Шмайзер и АК всичките на поглед рационални доводи за нея всъщност няма нищо общо нито с историята, нито с техниката, нито с правото – и носи всички белези на вид религия. Защото тогава:
1. „Рационалните” доводи мигом стават откровено ирационални – от типа на „всички знаят, че руснаците са вечно пияни и наспособни на нищо блядове – руснак не може да измисли такова нещо” и се сочат несъществуващи цитати по адрес на Михаил Тимофеевич;
2. Всички доводи, които оспорват въпросната „роля” на Хуго Шмайзер, биват игнорирани без да се обсъждат или анализират – и в края на краищата става ясно, че няма значение какво виждаш или какво знаеш, а в какво вярваш;
3. Всеки неверник, дръзнал да не изрече „един е Шмайзер и АК е негово творение” бива заклеймяван като комунист, рубладжия и предател.

Та, за Хуго Шмайзер:
Хуго Шмайзер не е инженер.
Хуго Шмайзер няма средно образование.
И не е велик оръжеен конструктор.
Освен това – не е един.
През 1903 г. 19-годишният Хуго Шмайзер постъпва на работа като помощник-техник в една от фирмите на Теодор Бергман – „Valentin Christian Schilling”. По онова време там работи баща му – Луис Шмайзер и тъкмо по това време той разработва пистолета „Бергман-Марс”:


Това е първият професионален досег на Хуго с огнестрелно оръжие – защото помага на баща си, гледа и се учи. Но пистолетът не добива популярност, не успява да измести „Mauser C-96”, а появилият се малко по-късно „Luger P-08 - Parabellum” окончателно го праща небитието. Така че оръжейната кариера на Хуго Шмайзер започва с фалстарт.

През 1905 г. Луис Шмайзер напуска „Valentin Christian Schilling” и Хуго остава сам там. Някои източници споменават, че тогава Хуго Шмайзер става технически ръководител. Не знам дали е вярно.
Хуго Шмайзер дължи популярността си на това, че англичаните са нарекли „система Шмайзер” картечния пистолет МР-18, разработван през 1916-18 г. в Theodor Bergmann AG:


Няма обаче никакви доказателства за причастието на Хуго Шмайзер в разработването на МР-18. Още повече – патентът е на Бергман. А и „система Шмайзер”, ама кой Шмайзер? До март 1917 г. в Германия има един много по-значителен и много по-уважаван Шмайзер – Луис Шмайзер. Бащата на Хуго. Той има висше образование. И не само това, ами е и инженер. Както и оръжеен конструктор с дълъг стаж и богат опит в "Theodor Bergmann AG".
Не знам дали Луис не е дал идеята на недоучилия си син. Не знам дали не му е помагал в сянка. Не знам дори дали изобщо Хуго Шмайзер има каквото и да било касателство до МР-18. Доказателства в полза на такава версия не съм срещал.

Но славата е упорито нещо – в уикипедията съм се натъквал на твърдения, че картечницата на Бергман MG-15 била разработена от Хуго Шмайзер. Всъщност тя е разработвана от 1901 г., откогато е и първият й прототип – и е разработена от Теодор Бергман и Луис Шмайзер. По онова време Хуго не е работил при Бергман, а и самият той е бил едва на 17 години. В един уж сериозен руски сайт пък с изумление прочетох, че Хуго Шмайзер бил имал и решаващо участие в разработването на MG 13. МG-13 е разработена от Луис Щанге. Тя представлява усъвършенстване на MG-18 „Дрейзе” и е произвеждана в концерна „Рейнметал” – а Хуго Шмайзер никога не е работил ни в „Дрейзе”, ни в „Рейметал”.
А покрай многото неизвестни за МР-18 – със сигурност се знаят само две неща:


Патентът за МР-18 е на Бергман.
МР-18 не се разработва и произвежда от „Valentin Christian Schilling”, където е Хуго Шмайзер, а в друга фирма на Теодор Бергман – „Bergmann Abteilung Waffenbau”.
Но двата горни факта по никакъв начин не се отнасят до Хуго Шмайзер.
И тук е мястото да попитам по-знаещите в този форум:
Има ли някакви достоверни (!) източници, които да сочат, че Хуго Шмайзер има някакво сериозно участие в проектирането и разработването на МР-18?
На такива, поне аз – никога не съм попадал.

[Nick]

Straw man argument. Обявяваш, че Хуго Шмайзер е религия, че МР-18 се бил правил някъде си и т.н., след което опровергаваш собствените си твърдения. Каква е целта на това словесно упражнение? Аз лично не видях един ред нова информация покрай наскубаните от нета снимки.

Апропо, това за патентът, дето бил на Бергман, следователно Шмайзер не бил измислил нищо не е сериозен аргумент. Да се прехвърлят патентните права от истинския конструктор на работодателя е стара традиция, примери колкото щеш.

Може би ще покажеш нещо по-сериозно във втора част? "Ха дано, ама едва ли", дето казвал един мераклия...

[Джин геби]

Че аз тъкмо за нова информация питам по-знаещите и по-челите.
Защото да се патентова едно изобретение не на изобретателя, а на работодателя му - изобщо не е традиция, а особеност на трудово правоотношение - в случаите, когато изобретението е създадено в рамките на такова. При това - не задължителна, а възможна. Понякога законът я презюмира с оборима презумпция, но понякога - не.
Както и да е - до този момент не съм видял нищо достоверно, което да свърже Хуго Шмайзер с МР-18. Казваш - традиция. Хубаво, ама има ли някакви данни, които да сочат, че тя е била приложена в случая с МР-18? Примерно - спомени на Теодор Бергман, на сина му Емил Бергман, факсимиле от трудовия договор на Хуго Шмайзер и др.?
Единственото, което със сигурност е известно за МР-18 на широката публика интересуващи се лаици като мен - патентът и фирмата-производител - по никакъв начин не обвързва МР-18 с Хуго Шмайзер. Затова питам: някой в този форум разполага ли с нещо повече?

А и да конструираш картечен пистолет със свободен затвор и неподвижен ударник, който да води само автоматичен огън и този огън да се води при отворен затвор (какъвто е МР-18) - не е голямо предизвикателство. Почти всички самоделни картечни пистолети са именно такива. И се правят в гаражни условия. По времето на ВСВ са се правели и в полеви.
Друго нещо е да направиш удачен такъв картечен пистолет. Там обаче няма да минеш без сериозни познания по динамика, механика на флуидите и пр. Защото трябва да се изчисляват налягането на барутните газове, дължината и дебелината на цевта, вида и твърдостта на използваната стомана, силата на пружината, масата на затвора, хода на затвора, времето, за което той го изминава, съпротивлението на подвижните се части и цял куп други неща. Ако Хуго Шмайзер беше инженер - нямаше да се усъмнявам. Той обаче не е.
Та затова питам форумниците.

[Nick]

Хубаво, ама има ли някакви данни, които да сочат, че тя е била приложена в случая с МР-18?

Данни има океан. Показвам сканове от две различни книги по въпроса - двутомника за картечните пистолети на Нелсон, Локховен и Масгрейв и книгата на Ханс Дитер Гьоц за немските пушки и картечни пистолети. Абзаците за авторството са подчертани с червено.

[Nick]

Ето и някои от въпросните книги:

[Джин геби]

Съгласен съм, Ник данни - бол.
Само че не питам просто за данни - питам за до_ка_за_тел_ства.
Те биват два вида: веществени и гласни. В случая като веществено доказателство върши работа изкарано от някой архив факсимиле на трудовия договор на Хуго Шмайзер или техническата документация на МР-18 - там пише кои са го разработвали.
Като гласно доказателство пък могат да послужат публикувани някъде думи на Теодор Бергман, на сина му или на който и да е работел по същото време при Бергман.
Защото данните, освен верни - могат да бъдат и неверни.
А доказателствата могат да бъдат истински или неистински. Това не е едно и също. Във всички случаи обаче такива данни, каквито сочиш и с каквито е пълно - не могат да бъдат използвани като доказателство.

Патентът за МР-18 е на Теодор Бергман – Хуго Шмайзер обаче е получавал патентите върху онова, върху което е работел – въпреки трудовото правоотношение. Оттук можем да съдим че щом обаче пантентът за МР-18 е на Бергман – значи надали участието на Шмайзер в създаването му е било съществено.
Та Хуго Шмайзер има следните патенти:
Патент ¹ 319 035/30.12.1917 г. - за използването на енергията на отката на свободния затвор за презареждане.
Патент ¹ 334 450/26.04.1918 г. – за използването на възвратната пружина и като бойна.
Тези два патента будят доста недоумение. Кой, бе – Хуго Шмайзер ли е откривателят на използването на отката на свободния затвор за презареждане. Ами че енергията на отката на свободния затвор за презареждане се използва бая преди 1917 г. В американските карабини „Winchester” Model 1903, Model 1903 и следващите, например. Както и в използваното през цялата Първа световна война 20 мм автоматично оръдие на Рейнхолд Бекер в родната му Германия от 1914 г. Както и къде ли не другаде по света. В същото това оръдие възвратната пружина се използва и като бойна – но пантентът е издаден за цялото оръдие, а не върху отделни негови части или принципи на действие. Т. е. Хуго Шмайзер не е изобретил и не е открил нищо от тези патенти, а чисто и просто е намерил вратичка в законодателството.
Немаловажен е и фактът, че по времето, когато са издадени въпросните патенти (вижте датите им), МР-18 вече е съществувал и е воювал. Бойното си кръщене получава в битката при Камбре през 1917 г. – когато с него са които са били въоръжени част от немските щурмови групи. А първото му масово използване е в операция „Михаел” през март и април 1918 г.
Така, че не виждам никаква причастност на Хуго Шмайзер в създаването на оръжието. Само хитрост и преписване – които обаче нямат нищо общо с конструирането на оръжие.
На 9 февруари 1920 г. Хуго Шмайзер напуска „Valentin Christian Schilling” и с брат си основават в Зул собствено предприятие „Industriewerk Auhammer Koch & Co”. Всички обяснения за разрива на Шмайзер с Бергман, които до този момент съм чел са единодушни, че той е настъпил заради Версайлския договор, ратифициран на 20 януари 1920 г. от Германия, според една клаузите на който й се забранява да разработва и произвежда армейско автоматично оръжие. Звучи логично.
Но колкото и логично да звучи тази причина – ако погледнеш действията им след разделянето им – всъщност в нея логика няма. Ама никаква.
Първо – защото забраната е именно за „армейско автоматично оръжие”.
Второ – защото Бергман съвсем не произвежда само автоматично оръжие, а основно пистолети и пневматично оръжие.
Трето – защото след ратификацията на Версайлския договор нито Бергман, нито Шмайзер престават да разработват автоматично оръжие. И Бергман, и Шмайзер замислят и разработват усъвършенстване на МР-18. Е, не като армейско, а като полицейско оръжие. Т. е. – тази забрана им е ВПХ.

Ето и резултатите им:
Хуго Шмайзер и брат му Ханс Шмайзер:
МР-28:


и правият двуреден пълнител.

Теодор Бергман и синът му Емил Бергман:
Картечницата M1928 – за нея почти няма данни, но до опитен образец се е стигнало. Моделът е бил със свободен затвор и е бил неудачен.
BMP.32:

BMP.34:

и BMP.35:

Така, че Версайлският договор не може да бъде причина за раздялата на Бергман и Шмайзер – просто защото и на двамата не им пука от него.
Та каква тогава може да бъде причината? Ако някой има версии – моля да ги сподели.
Нека обаче разгледаме развитието на картечния пистолет и при Бергман, и при Шмайзер.
Най- общото е системата: картечните пистолети са със свободен затвор, неподвижен ударник и стелбата се води при отворен затвор.
Сега – разликите:
При ВМР.32, ВМР.34 и ВМР35 има по-сериозно развитие – ръкохватката за взвеждане на затвора е изнесена назад и поместена в самото дъно на цевната кутия. При стрелба ръкохватката е неподвижна. А самият затвор повече наподобява този на карабина Маузер. Освен това картечните пистолети на Бергман вече могат да водят и единичен, и автоматичен огън – докато МР-18 може да води само автоматичен.
Докато при Шмайзер МР-28 единственото ново в системата е единичният огън.
Има още една новост и за картечните пистолети на Бергман, и за тези на Шмайзер – идентична и за двамата: използват еднакви двуредни прави пълнители. При Шмайзер пълнителят е отляво, а при Бергман – отдясно.
Това е същият пълнител, за който Хуго Шмайзер има посоченият по-горе патент. Странното обаче е друго: Разработката на МР-28 е приключила през 1928 г., но документите за патент на въпросния пълнител Шмайзер подава цели 3 години по-късно.
Още по-неразбираема става ситуацията от факта, че въпросният патент е издаден няколко месеца след смъртта на Теодор Бергман.
Официално „Industriewerk Auhammer Koch & Co” на Хуго и Ханс Шмайзер произвеждат пневматичните пушки „Diana” и части за велосипеди на фирмата „C.G. Haenel”. Неофициално продължава да си разработва картечни пистолети – резултатът го показах по-горе: в действието на оръжието за 10 години се е появил само един единичен огън и абсолютно нищо друго.
От 1920 до 1922 г. Хуго Шмайзер се включва в екипа на „C.G. Haenel” в разработването на самозарядния джобен пистолет „Haenel” Мod. I с калибър 6.35 мм. През 1925-29 г. се включва в разработването на усъвършенствания Мod. II. Пистолетът е създаден въз основа на двата патента на Хуго Шмайзер, посочени по-горе. Но както стана ясно – самият той не е изобретил нищо по тях.
Пазарният успех на този джобен пистолет изстрелва Хуго Шмайзер до поста технически директор в „C.G. Haenel”, където обаче, след описания по-горе МР-28, разработва основно пневматично оръжие – пневматичният пистолет „Haenel” mod.1928 и пневматичната пушка „Haenel” mod. 33 Junior. Не можем обаче да го отчетем като трупане на оръжеен конструкторски опит – защото това не е огнестрелно оръжие.
Нека да видим как стоят нещата с огнестрелното:
През 1934 г. Хуго Шмайзер е разработил картечния пистолет МK mod.34

Изцяло негово творение. Принцип на действие – като на МР-28: свободен затвор, неподвижен ударник, стрелбата се води с отворен затвор.
Неприет на въоръжение. Негоден за използване като армейско оръжие поради голямата си маса и големи размери, които в съчетание с пистолетния боеприпас го правят безполезен .
Въпреки всичко – по някакви, известни само на него причини – Хуго Шмайзер продължава да упорито да работи залудо. Резултатът е MK mod.36III:

Също неприет на въоръжение – по горните причини.
През същата 1936 г. Хуго Шмайзер разработва картечния пистолет МР 36:

Отново изцяло негово творение. Отново свободен затвор, неподвижен ударник и отново стрелбата се води с отворен затвор. Отново неприет на въоръжение. Негоден за използване като армейско оръжие заради високата чувствителност на затвора към замърсяване и изключително високата склонност към засечки.
През 1941 г., опарил се от безперспективни разработки, Хуго Шмайзер най-сетне пуска на пазара нещо добро – МР 41, произвеждан от „C.G. Haenel”:

Да, добър е бил за времето си. Само че почти изцяло е преписан от МР 38/40 на Хайнрих Фолмер., произвеждан от „ERMA-Werke”. Изплагиатствани са цевта, цевната кутия, затвора и възвратния механизъм. „Иновацията” на Шмайзер са дървениите и ударно-спусковия механизъм – заимстван от МР-18 и МР-28. Фолмер обаче моментално си потърсва правата в съда – и патентът на Шмайзер върху това оръжие е обезсилен по съдебен ред, „C.G. Haenel” плаща сериозни обезщетения, а МР 41 не е приет на въоръжение. Произведените бройки са използвани във Вафен СС, "Фолкщурм", "Верволф" и др. паравоенни формирования.
Но дори и тук Шмайзер не е могъл да избяга от свободния затвор и воденето на огън при отворен затвор.

Разработките му продължават с МР.3008 „Фолкс”:

Почти напълно е изкопиран английския картечен пистолет „STEN”. Единствената разлика е завъртения на 90о пълнител. Всичко друго е 1:1. Конструкторите Харолд Терпин и Рейджиналд Шепърд обаче в момента просто не са имали физическата възможност да го дадат под съд.
Но и в тази разработка Хуго Шмайзер не отива по-далеч от свободния затвор, неподвижния ударник и воденето на огън с отворен затвор.
Ще кажете – в онези години това е масово използвана система. Да, така е – но един такъв картечен пистолет без пълнител тежи около 4 кг. Почти колкото АК, който е несравнимо по-сложен и по-мощен. Отварям една скоба: по същото време в СССР един никому неизвестен младок на име Михаил Калашников разработва по-мощен, по-точен и по-надежден картечен пистолет с полусвободен затвор, тежащ едва 2.9 кг. Да, не е приет на въоръжение – но не по технически, а по-икономически съображения – по-сложен и по-скъп за производство от ППШ-41 и ППС-42/43. Затварям скобата.
Та, ето на тази поляна ще се появят MkB 42 на „C.G. Haenel” и Stg.44.
Ако някой обаче вижда на нея нещо, което да е хем да е прието на въоръжение, хем да е доказано разработено от Хуго Шмайзер – би ли могъл да го посочи?

[Nick]

Само че не питам просто за данни - питам за до_ка_за_тел_ства.

Доказателства? Т.е. всичко писано за Шмайзер в цитираните книги е един гигантски заговор, който не е основан на факти? ОК, предавам се в такъв случай.

[Джин геби]

Не, Ник - не е заговор.
Но поне според мен е резултат на известността на Хуго Шмайзер. А тази известност - доколкото гледам ВСИЧКИ негови разработки между МР-18 и MkB 42 на „C.G. Haenel” очевадно е плод на търговска реклама, а не на конструкторски достижения. Той просто няма такива. Ако виждаш някое - посочи го
Щото става дума за период от 25 години. Почти цялата му кариера.

[Nick]

И през ум не ми минава да дискутирам домотъкани теории, почерпени от Нета.

[Кухулин]

Трябва да призная, че за мен, като неспециалист, тезата на Джин геби звучи убедително. Би било добре да се видят първоизточниците на сведението, че Хуго Шмайзер конструира MP-18. На прима виста не откривам нищо в тази връзка.

[Nick]

Би било добре да се видят първоизточниците на сведението, че Хуго Шмайзер конструира MP-18.

Тези, които са работили с него. Какво друго доказателство очакваш, при положение, че официално патентът е на името на Бергман? Какви са доказателствата, че братя Феедерле са действителните конструктори на т. нар. С96 (7.63 mm Selbstlade Pistole Mauser)?

[Джин геби]

ОК, изкарай тогава от която и да е оръжейна енциклопедия някакъв образец на някакво автоматично оръжие, разработено от Хуго Шмайзер до 1942 г., което хем да не е вариация на МР-18, хем да не е преписано от друг, хем да е прието на въоръжение.
Само че не можеш.

Добре, де - поне едно, разработено от Шмайзер до 1942 г. оръжие със заключващ се затвор можеш ли да посочиш?
Не можеш, нали?

А можеш ли да посочиш поне един-единствен професионален досег на Хуго Шмайзер с каквато и да било газоразрядна система, бутало, клинов прекос?
И това не можеш.

Всъщност, по-любопитно ми е след като не можеш да посочиш нищо от горните неща - как си обясняваш появата на MkB 42 на „C.G. Haenel” и Stg.44?
Не е професионален опит - защото Шмайзер не е виждал газоразрядни системи, бутала и клинови прекоси ни при Бергман, ни при „C.G. Haenel”.
И гениалност не е - защото през целия си живот до 1942 г. Хуго Шмайзер или е доработвал чужди оръжейни системи, или ги е крадял. А онова, което е създал сам, е било негодно за приемане на въоръжение.
Та... как си обясняваш наистина MkB 42(H) и Stg.44?

Обективната истина не се влияе от носителя - дали е поднесена във вид на енциклопедия, съставена от видни професионалисти или в оръжейно електронно издание, съставено от интересуващи се любители. Но трябва да ти кажа, че при разминаване между твърденията на едните и другите - въпросната истина се определя не от имената и званията, а от обективността. Т. е. - от първоизточниците и на едните, и на другите.


Не твърдя, че Хуго Шмайзер не е участвал в разработването на МР-18. Твърдя, че няма никакви доказателства за това. Напротив - има основания за оспорване на твърдението за участието му. И ги посочих:
1. Патентът е на Бергман - а Шмайзер получава патентите върху разработките си, дори и създадени по трудово правоотношение (посочил съм и номерата на самите патенти);
2. Хуго Шмайзер работи в „Valentin Christian Schilling”, но МР-18 се прави в „Theodor Bergmann Abteilung Waffenbau”, където той никога не е работил.

[Nick]

ОК, изкарай тогава от която и да е оръжейна енциклопедия....Само че не можеш..

Наистина не мога, с "оръжейни енциклопедии" не се занимавам от четвърт век. Не съм достатъчно образован за това, предпочитам целевите монографии.

Както и да е. Предавам се, Хуго Шмайзер е подставено лице, легендата му е разработена за да се омаловажи гениалното постижение на Калашников.

Сега след като разкрихме тази истина, предлагам да обсъдим легендата, според която американците били кацнали на Луната, при това не веднъж.

[Джин геби]

Наистина не мога, с "оръжейни енциклопедии" не се занимавам от четвърт век. Не съм достатъчно образован за това, предпочитам целевите монографии.

Нямаш проблем, бе човек!
Изкарай тогава такъв образец оръжие от целева монография. Или откъдето искаш - стига да не е от "Star Wars".
Подозирам обаче, че и това не можеш да направиш.

[Nick]

Нямаш проблем, бе човек!
Изкарай тогава такъв образец оръжие от целева монография. Или откъдето искаш - стига да не е от "Star Wars".
Подозирам обаче, че и това не можеш да направиш.

И през ум не ми минава да дискутирам домотъкани теории, почерпени от Нета.

.