Хуго Шмайзер като религия

[Nick]

Горе е показан румънският кобур; тук показвам австрийските:

[Кухулин]

Благодаря за разясненията. Доста интересни подробности.

[Amazon]

И аз благодаря. И още един въпрос. Лесно ли се пълнят? Особено за пачките от десет патрона. Не се ли криви тази тенекийка и не се ли заклинват в нея патроните понякога?

[Nick]

Шините са достатъчно здрави, макар да са за еднократна употреба. Най-лесни са Маузер и М.12, Манлихер М1905 и Рот-Крнка изискват малко по-голямо усилие, но всичко е въпрос на навик. Голямото предимство на постоянните магазини е, че при тях няма откази поради износени или деформирани устни на магазина, нито проблеми с взаимозаменяемост на магазините. Взаимозаменяемостта при магазините е много голям проблем при повечето пистолети, затова са номерирани към оръжието.

ПП. Шината на Рот-Крнка М.7 е за десет патрона, макар на снимката да са девет. Не съм броил внимателно, когато съм я пълнил за фотосесията.

[Джин геби]

Ник, разбира се, че не е голямо предизвикателство да направиш картечен пистолет със свободен затвор, неподвижен ударник, при който стрелбата се води с отворен затвор. Това е по силите на всеки – без нито да има техническо образование, нито баща му да е оръжеен инженер, нито да е работел при Теодор Бергман:





Ами, че то... половин Чечня носи такива:










Да не говорим, че има и майстори, които разработват и по-сложни системи от Хуго Шмайзер:



Такива машинки са по силите на всеки да ги изработи – стигат няколко часа ровене в някоя автоморга+ден-два работа със стандартен гаражен инструментариум – и имаш картечен пистолет. Не е необходимо да си кой-знае колко технически грамотен.
Но за да направиш картечен пистолет, който трябва да бъде произвеждан, трябва ти нещо, което Хуго Шмайзер със сигурност е нямал: образование. Най-малко интензивни курсове. Защото тук трябва много физика и много математика.
Веднъж избрал боеприпасите, с който ще работи автоматичното оръжие със свободен затвор – трябва да установиш времето на изгаряне на барутния заряд. Приблизително толкова трябва да е времето, за което проектилът ще преминава през цялата цев. Ако има съществени разлики – или скоростта на проектила ще намалее, или няма да се използва пълната мощност на заряда. За да накараш проектила да се задържи толкова време в цевта – трябва да намериш оптималната й дължина. Чрез скростта на проектила (т. е. – трябва да установим и налягането)и търсеното време, отчитайки масата на проектила и съпротивлението на каналите в цевта ще намерим приблизителния път. Това е първият кръг, който трябва да затворим – защото тук сме отчели само началната скорост на проектила. И сме намерили минималната й дължина. А на нас ни трябва оптималната – за което ни трябва средната скорост на проектила – която няма как да знаем без да знаем дължината на изминатия път. Т. е. – сега можем да изчислим само приблизителната средна скорост на проектила. Колкото по-дълга е цевта – толкова повече намалява средната скорост. И пак ще смятаме – за да установим тази дължина с по-голяма точност. И така – до тъждество. А все още сме само в началото на изчисленията за цевта, при това – прескачайки изчисленията на броя, дълбочината и стъпката на каналите, а има да изчиляваме твърдост, дебелина, износване, охлаждане, вибрации и още сума неща само по цевта.
Дай да видим свободния затвор – за него трябва да намерим масата, силата на пружината, съпротивлението, пътя и пр. и пр. Ако е твърде тежък – ще имаме проблеми най-малко с отката. Да не говорим, че ако прекалено тежък – може и да не извърши презареждането. Ако пък е само малко по-лек отколкото трябва – гилзата ще излезе от патронника преди проектилът да е напуснал цевта – и скоростта му ще намалее, а дулната енергия ще падне рязко.
И т. н.
И т. н.
И т. н....
Да направиш просто стрелящ картечен пистолет със свободен затвор, неподвижен ударник, който да води огън при отворен затвор е едно от най-лесните технически занимания в света.
Съвсем друга работа е да го направиш качествен, надежден и да го пуснеш на пазара.
Ако правиш самоделен картечен пистолет – дреме ти каква е стоманата на цевта – просто за всеки случай я правиш по-дебеличка, за да не се спука пущината.
Ако обаче ще го произвеждаш – ще трябва точно да избереш вида на стоманата, да определиш точната твърдост (ако е по-мека – ще се раздуе; ако е по-твърда – ще се пръсне), да сметнеш точната й дебелина, защото ако е излишно дебела – ще отиде твърде много материал. Представи си, че цевта е само 200 грама по-тежка от оптималната си маса, затворът – само 70 грама, а ударно-спусковият механизъм – само 30 грама. При 50’000 произведени бройки от оръжието– това са 15 тона първокачествена стомана, която си платил залудо. И не е само това, ами обработката на тия 15 тона е отнела повече работа отколкото би било достатъчно, износила е повече машини и инструменти, платил си повече надници на повече работници и пр. Хем си платил тези 15 тона, без които спокойно си можел да минеш – хем си се набутал и в допълнителни разходи заради тях. И излишно си оскъпил себестойността на продукцията, която възнамеряваш да продаваш.
Да, Хуго Шмайзер със сигурност е можел да направи картечен пистолет със свободен затвор, неподвижен ударник, който да води огън при отворен затвор. Средностатистическият неграмотен чеченски чобанин – също.
Средностатистическият неграмотен чеченски чобанин обаче не може да направи качествен и надежден картечен пистолет, достоен за серийно производство. Просто защото не може да извърши необходимите изчисления.
Дали Хуго Шмайзер е можел?
А ако други са правели изчисленията - можел ли е да ги провери за евентуални пропуски или грешки?
Един работен чертеж на МР-18 върши работа – там в антетката в долния ъгъл пише кой е техническият ръководител на проекта. Както и имената на заетите по него и техните длъжности.
Проблемът е, че не съм виждал такива чертежи.
ОК, публикувани думи на Теодор Бергман или на други заети по проекта също вършат работа. Но и такива не съм виждал.
Не съм виждал абсолютно нищо, което убедително да свърже Хуго Шмайзер с МР-18.
Патентът е на Бергман. Казваш – ама то било честа практика. Съгласен съм, но щом като Хуго Шмайзер е получавал патентите за разработките си (посочил съм номерата и датите им!) – значи тази честа практика не е била прилагана спрямо него. А патентът е на Бергман.
Още повече – на Хуго Шмайзер са му трябвали цели 10 години (!), за да внесе една-единствена промяна в конструкцията на МР-18 и да направи МР-28 – при тази промяна е само превключвател на огъня.
А в следващите 15 години до разработката на MkB 42 (H) достиженията на Хуго Шмайзер в областта на автоматичното оръжие се изразяват в три боклука (MK mod.34, MK mod.36III и МР-36) и две плагиатства (МР-41 и МР.3008).
Целял съм бил да дискредитирам Хуго Шмайзер... Че защо ми е? Работата му за тези 25 години не го ли дискредитират достатъчно?
Ако пък съм нещо крив – посочи ми грешката. Пропуснал ли съм някой образец на Хуго Шмайзер? Или съм съм излъгал за някое от оръжията?
Ама Stg.44...
Имам изненада: Stg.44 и кака й MkB 42 на „C.G. Haenel” също са незаконнородени. Но доколкото чета мнинията по темата – би било добре да сменя подхода. Та, искате ли заедно да потърсим и намерим родителите им?

[Nick]

Ник, разбира се, че не е голямо предизвикателство да направиш картечен пистолет със свободен затвор...

Ти май не четеш какво писах. Предизвикателството е да се направи първият успешен картечен пистолет, който всички останали копират.

Напълно опроверга "религията" с безплатни снимки от Нета, те това е до-ка-за-тел-ство. Шляпу, сударь. Решпект!

[boilad]

Ти май не четеш какво писах. Предизвикателството е да се направи първият успешен картечен пистолет, който всички останали копират.

Кой е първия успешен? Оня на Бергман ли? Освен с цитати от следвоенна митология с друго не си показал какво отношение има Шмайзер към оръжието на Бергман.

П. П. Това го пиша като страничен наблюдател/читател да не вземеш да ми се вържеш.

[Todor Pavlov]

Джине, моля те, копни един от патентите на Калашников до 47-ма и го пусни тук !

[Джин геби]

Ти май не четеш какво писах. Предизвикателството е да се направи първият успешен картечен пистолет, който всички останали копират.

Напълно опроверга "религията" с безплатни снимки от Нета, те това е до-ка-за-тел-ство. Шляпу, сударь. Решпект!

Ник, Ник...
Още в самото начало писах, че всеки може да направи картечен пистолет със свободен затвор, неподвижен ударник, който води огън при отворен затвор - но не всеки може да направи качествен такъв.
Но ти като поручик Ржевски с лафа за ножицата - си прочел дилемата като твърдение: че всеки можел да направи качествен такъв картечен пистолет.
Що така?

@ Тодоре, за Калашников може да поговорим в специална тема. Във всеки случай законодателството на СССР по онова време не познава нито търговското, нито авторското и патентно право. Затова на изобретателя се е издавал не патент, а т. нар. "авторско свидетелство", което не дава на собственика си никакви права и всъщност представлява разновидност на наградните грамоти. Правната му стойност е НЕХ и единственото, което можеш да направиш с него, е да го закачиш на стената за гордост на поколенията. А в случаите, когато съответната комисия реши, че разработката е от стратегическа важност - изобретателят не е получавал даже и такова свидетелство. Патентът за АК е издаден в по-ново време - мисля, че беше през 1999 г. Ще го пътърся - знам къде да го намеря. Но за да не разводняваме темата - като свършим със Шмайзер, обещавам да почнем с Калашников.

[Nick]

Кой е първия успешен?

Действително, кой ли е първият успешен картечен пистолет?

[Nick]

Но ти като поручик Ржевски с лафа за ножицата...

Извинявай, но самото заглавие на темата предизвиква реакция на отхвърляне у доста от четящите тук. Освен това темата включва противопоставяне на Калашников и Шмайзер, а това до нищо добро няма да доведе, не е първият спор по темата, не е и последният. Ако беше озаглавил темата "Кой е създателят на МР-18", без заклеймяване на религии, гарантирам ти, че реакцията щеше да е доста по-различна. И щеше да се получи интересна дискусия. А сега се движим в старата съветска посока - парната машина е на Ползунов, радиото е на Попов, самолетът е на Можайски...

Иначе от всеки автоматичен пистолет става картечен пистолет с минимална доработка - но успешен? Хайде да се ограничим с обсъждане на самото оръжие, макар това да е трудно, като се има предвид, че едва ли някой тук има реален опит с него.

[Nick]

Изобщо цитирането на дебели книжки като някакъв краен източник на истина и светлина сериозно се разминава с научния метод .., а безкритичният подход към тях може да се определи единствено като "религиозен".

Нима тази дискусия има напъни за научност? Безкритичен подход и "краен източник" - ако това е камък в моята градина, то не го приемам. Ненапразно събирам повече от една книга по едно и също оръжие (или семейство оръжия), именно защото подходът ми е да се търси повече от един източник на информация. Ето и трети източник, посочващ Хуго Шмайзер като конструктор на МР-18.

И още - какви изследвания точно да се цитират, при условие, че има изложена неоспорена от никого фактология за работата на Шмайзер?

Освен с цитати от следвоенна митология с друго не си показал какво отношение има Шмайзер към оръжието на Бергман.

Скан от книгата "Die Handwaffen des brandenburgisch-preussisch-deutschen Heeres" на немските офицери-оръжейници Екард и Моравец (Oberstleutnant Werner Eckard, Hauptmann Otto Morawietz).

Опровергай ме сега с поредната руска интернет статия и ми обясни какъв религиозен източник и "митология" е написаното от тези двама офицери. Междувременно не е зле да потърсиш информация за авторите, кога са живели, кога са служили в немската армия, с какво именно са се занимавали в армията и дали знаят достатъчно за оръжията, че да се класират като източник, подходящ за "научния подход"...

PS. Книгата е доста стара, поради това почти без фотографии. Скиците на оръжията и патроните са правени от авторите.

[messire Woland]

И според мен темата е тролска още от старта си. А като гледам как авторът се опитва да я развива - няма и какво друго да стане. Добре, че Ник слага по нещо интересно, че да има смисъл от съществуването й.

Ненапразно събирам повече от една книга по едно и също оръжие (или семейство оръжия), именно защото подходът ми е да се търси повече от един източник на информация.

И е единственият смислен подход според мен, не само за оръжията.

[uzi71]

Ник, защо се връзваш?
Тя цялата тема, както е поставена е не с религиозна, а направо с фанатична насоченост. От написаното Хуго Шмаизер няма да стане по-малко оръжеен консруктор, така че нека дерзаят щом ги кефи. Лично аз още като прочетох заглавието реших да не участвам в тази дискусия.

[Кухулин]

Скан от книгата "Die Handwaffen des brandenburgish-preussisch-deutschen Heeres" на немските офицери-оръжейници Екард и Моравец (Oberstleutnant Werner Eckard, Hauptmann Otto Morawietz).

Вернер Екард със сигурност е знаел кой е конструктора на MP-18, защото точно по това време е работил в приемателната комисия. Проблема е, че умира през 1945 г., а книгата е издадена от Ото Моравиц през 1957 г. - доста след войната.