C-200?

[Кухулин]

Аз малко се "изгубих" тук, може ли малко пояснение като за по-простички хора?

Пф, ами не знам дали ще мога да го обясня предвид това колко съм се насмукал еле па да го обясня като за хуманитарни мозъци Но да видим...

Значи първо за точността. Как работи радара? Върти се и изпраща импулси насам-натам. Ако някъде му се върне импулса, значи нещо го е отразило. Съответно изпращя още няколко уточняващи импулса и разбира координатите на целта с определена точност. След като разбере координатите на целта, праща сигнал на ракетата и я насочва към нея по някакъв алгоритъм (по принцип доста сложен). Значи, всичко се развива в рамките на радара - праща импулс, получава отражение, смята и насочва ракетата.

Как работят хиперболичните СРТР? Няколко антени на разстояние десетки километри една от друга седят и чакат сигнал. Щом целта излъчи нещо, антените го прихващат. Сигнала стига до всяка антена по различно време в зависимост от дистанцията. Антенните постове разпознават и класифицират сигнала, след което изпращат информацията на командния пост по вътрешната радиовръзка.

Командния пост вижда няколко сходни сигнала от различните антенни постове - еднакви по характеристики, но различни по време. Въз основа на разстоянието между два антенни поста и времевата разлика между сигналите съставя крива от втори порядък, наречена хипербола. Това е множество от точки, които дават постоянна разлика до две други точки. Както и да е, някаква крива в пространството. Когато имаме повече от два антенни поста, хиперболите са няколко и тяхната пресечна точка е именно нашата цел. Значи, антените получават сигнали, обработват ги, пращат ги на командния пост, там ги сравняват, смятат координатите на целта, пращат тая информация на зенитния радар и той насочва ракетата.

Общо при съвременната елементна база тая операция отнема около 5-10 секунди.

Нека самото изчисление да дава точност, близка до радарната. Това означава, че като краен резултат ще имаме данни с до 10 секунди закъснение. Ако съпровождаме маневрена цел с околозвукова скорост, точността ще е +- 3000 м. За сравнение радарната е да кажем +- 300 м, пет-десет пъти по-добра.

Така, сега се поставяме на мястото на ракетата. Получаваме корекция да кажем веднъж в секинда (примерно, на практика е много по-често). При радарно насочване ни насочват към точка Х, а целта реално е на 300 м встрани заради точността на радара. Следващата корекция е 300 метра встрани (където е била целта).

При данни от СРТР ни насочват към точка Х, а целта е на 3000 м встрани. Следващата корекция е на 3000 метра. Ерго, десет пъти по-рязък завой, съответно повече енергия и на практика една твърде енергоемка траектория.

Това е най-простоя алгоритъм, в който се насочваме към целта. Реално насочването е в някаква прогнозируема точка и там вече сметките стават крайно непроятни.

Та идеята е, че данните от СРТР не са подходящи за корекции по траекторията. Не знам дали го обясних добре

[piston]

Да, сега те разбрах идеално!

КАкто казах, това е метод за грубо целеуказване, в случая на С-200 е напълно неприложима, поради естеството на работа (полуактивно радарно насочване).

[piston]

Т. нар. "специално" изделие

[piston]

Еми ефективни са,свалиха един руски пътнически самолет над Черно море,това ще им се пише на сметката.

... Мда, С-200 няма потвърдени победи (дори прословутият Ту-154М, според украинците не е сред тях, въпреки че първоначално си признаха).
Все пак комплексът взема участие в операция "Prairie Fire". Кратка ретроспекция на бойните действия:

След като Кадафи обявява залива на Сирт за собствени териториални води и тегли "линията на смъртта", US NAVY започват да провеждат военни маневри в района.

...24 март, 13.45 - двойка Ф-14 "Томкет" от ескадрилата "Fighting Diamondbacks" пресичат т.нар. "линия на смъртта". Двойката лети на 4.5 км височина с почти нулев параметър към позициите на ПВО. Открита е на( Д=160 км) 13.50- по двойката Ф-14 е изстреляна по една ракета от всеки канал с интервал 8 секунди (Д-115 км, височина -4.5 км). 30 секунди по-късно Ф-14 снижават до 2.5 км. 95 секунди след пуска, двете ракети с целта (Д~ 100 km). Анализът на данните от записващото устройство в кабината показва, че от момента на на откриването на целта до пуска на ракетата либийският разчет не отстраняват нееднозначноста по разстояние (на база данните от ЦУ или чрез режимът за измерване на разстоянието на самият комплекс).

24 март, 18.42 - първият зрдн С-200 открива цел на разстояние 120 км и височина 3 км. В 18.44 заради отсъствие на връзка с КП, командирът на дивизиона взема самостоятелно решение да обстреля целта (Д=100 км, Н=3км). 25-30 секунди след пуска, целта пикира до височина 1.5 км. Срещата на ракетата и целта става на дистанция 85 км и височина 1.5 км.

Анализът на двете стрелби позволява да се направят следните изводи:

- противникът разполага с информация относно ТТД на комплекса и с помощта на Е-2С и крайсерите "Иджис" информира летците за пусковете на ракетите.
- разчетите на дивизионите не спазват Правилата за стрелба не отчитайки възможността противника да използва противозенитен маньовър, в резултат на което срещата на ракетата и целта се осъществява в зоната на понижена вероятност за поражение; стрелбите се осъществяват с недоразход на ЗУР
- на индикаторите на РПЦ (радар за подсветка на целта), целеуказващите РЛС и РЛС на РТВ се наблюдават характерни признаци на поражение на целите; проведените по-късно моделирания дават основание да се смята, че са поразени поне 2 самолета.



24 март; 20.25 - Първи и втори зрдн съпровождат групова цел (Д= 150-180 км), азимут 0 до 20 градуса. Полетите на авиацията са съпроводени с активни шумови смущения със средна и слаба интензивност по П-14, П-18, П-35 (по РЛС "Оборона-14" и ПРВ-17 смущения не се наблюдават). В 20.50 смущенията спират, като на разстояние 60 и 80 км се наблюдават 2 цели. Командирът на групата дивизиони поставя задача на втори дивизион да започне работа по най-близката цел, (първи продължава да следи груповата цел (Д=160 км)), в резултат на което втори дивизион спира излъчването си и започва да отработва целеуказването по втората цел, като в този момент от самолета, намиращ се на 60 км от групата дивизиони, са изстреляни 2 ракети "ХАРМ". Първата ракета "Харм" се взривява на разстояние 8 метра и височина 9 метра от основата на кабината К-1, втората прелита над позицията и се разрушава от удар в земята на разстояние ~ 10 км (по други данни ~ 2 km):

[Кухулин]

Ако се сравнят описанията на събитията от руска и от американска гледна точка, картината силно клони към безрезултатни пускове. И наистина, за загубите най-добре знае този, който ги търпи.

Дебют "Веги"

Полковник Андрей ПОЧТАРЕВ, "Красная звезда".

...

Из рассказа полковника Александра Марченко, бывшего советника командира зенитно-ракетной бригады (ЗРК С-200ВЭ "Вега").

В Ливии я находился с августа 1984 года. Был советником комбрига и одновременно начальником гарнизона среди советских военных специалистов в г. Сирте, где мы проживали вместе с семьями. Провокационные маневры ВМС США у ливийских берегов подтолкнули руководство страны побыстрее ввести в строй новый ЗРК С-200ВЭ "Вега", закупленный в СССР. На каждый дивизион позиции оборудовали болгары, мы же помогали ставить его на боевое дежурство, готовили ливийских военнослужащих, чтобы они могли выполнять боевые задачи. По нашему мнению, наша техника была приспособлена к местным климатическим условиям. Достаточно неплохо были подготовлены и расчеты ливийцев, большинство офицеров прошли обучение еще в Одессе и в учебном центре под Красноводском.

Зона поражения зенитно-ракетной системы дальнего действия С-200 была огромной и перекрывала значительную площадь в средней части залива Сидра, куда выходили нефтепроводы для перекачки нефти на танкеры. Таким образом, под контролем находились не только территориальные воды Ливии, но и ее прибрежная экономическая зона.

Интенсивные действия американской палубной авиации южнее 32-й параллели начались около 7 утра 24 марта. Американцы, зная о наличии "двухсотки", стремились выявить ее рабочие частоты. Нам, советским специалистам, участвовать в боевых действиях запрещалось. Команду же на открытие огня по нарушителям ливийским расчетам мог дать только лично верховный главнокомандующий М. Каддафи. Около часа дня, пересекая "линию смерти", в залив Сидра вошел отряд из трех кораблей: крейсер УРО "Тикондерога" и два эсминца. В воздухе на различных высотах находились до 100 самолетов. В высшей точке барражировали самолеты ДРЛО Е-2С "Хокай", ниже ЕА-6В "Проулер" - постановщики помех.

Как только два палубных штурмовика, предположительно А-6Е "Интрудер", появились над заливом, в 13 часов 50 минут на дальности 115 км оба дивизиона "Веги" произвели по ним пуск по одной ракете. Нарушители, уходя от советских ракет, пытались маневрировать по высоте (с 4,5 до 2,5 км) и скорости, выполнять противоракетные маневры, но все оказалось безрезультатным. На экранах индикаторов наблюдались признаки поражения целей - потеря высоты и скорости. Через 3 часа первый дежурный дивизион пуском еще одной ракеты на дальности от 100 до 75 км сбивает еще один одиночный американский штурмовик. Ливийцев мы обучили хорошо.

Об этом все мы узнали позже, так как на позициях нас в тот период не было. Мы уехали на обед, и стрельбы были выполнены ливийцами самостоятельно. На следующий день результаты боя я доложил по телефону генералу В. Жданову. Через некоторое время о победах известило страну и ливийское радио.


Из рассказа генерал-лейтенанта Владимира Ярошенко, бывшего начальника штаба - первого заместителя командующего ЗРВ Войск ПВО страны.

Когда М. Каддафи объявил об этом, Р. Рейган опроверг его заявление, хотя и признал, что ливийцы произвели три стрельбы. А ведь и действительно, цели были поражены далеко над морем, обломков самолетов никто не видел. Тогдашний Президент СССР Михаил Горбачев, получивший неверный доклад разведки из Триполи, засомневался в возможностях и эффективности "Веги". Хотя это был и остается первый случай боевого применения системы С-200 по реальному воздушному противнику. Он поручил разобраться с этим министру обороны С. Соколову, начальнику Генштаба С. Ахромееву и главкому Войсками ПВО страны А. Колдунову. Последний вызвал меня, приказал возглавить группу из 2-3 офицеров и вылететь в Ливию для оценки результатов стрельб ливийской бригады.
Через два дня документы на меня, полковника Г. Кочана, подполковников В. Поклада и В. Дорошенко до конца еще не были оформлены и "добро" на вылет нам не дали. А "Пожар в прерии" тем временем продолжался.

Вечером 24 марта "Интрудеры" с "Америки" потопили 2 ливийских патрульных катера (на следующий день были повреждены еще 3). В ночь с 24 на 25 число с самолета, базирующегося на авианосце "Саратога", были запущены управляемые ракеты "Харм" по позициям ракетной базы г. Сирт, в результате чего была повреждена приемопередающая кабина "Веги". 26 марта нарушений воздушного пространства Ливии уже не было, а на следующий день американцы объявили о завершении учений, и авианосцы отошли к о. Сицилия. Причем "Саратогу" почти сразу же после этого отправили на родину. По данным Пентагона, американские самолеты в ходе "учений" совершили 1.546 самолето-вылетов и 5 раз применили оружие по морским целям.

В эти дни, получив подробные данные об условиях стрельбы ЗРК С-200 из Триполи, три наши головные организации - ЦКБ "Алмаз", испытательный полигон и НИИ Минобороны - по указанию начальника штаба Войск ПВО страны генерал-полковника С. Романова независимо друг от друга провели компьютерное моделирование трех стрельб и получили практически одинаковую ожидаемую вероятность поражения каждого самолета в пределах от 0,96 до 0,99.

Сомнения специалистов в эффективности комплексов С-200ВЭ отпали.

[piston]

Още не съм намерил нещо по-конкретно за американската гледна точка. Аз също мисля, че не са поразили цел, защото американците щяха да сринат позицията, според мен... Вместо това се ограничават с повреждането на РПЦ-то на единия дивизион (повредите са отстранени лесно)... Първоначално си мислех, че са били дронове, но пък не биха реагирали на пуска на ракетите, от друга страна е наблюдавана експлозията на ракетата на екраните... Мътна работа...

[Кухулин]

Още не съм намерил нещо по-конкретно за американската гледна точка.

На прима виста излизат доста публикации, например:

El Dorado Canyon: Reagan's Undeclared War With Qaddafi

http://www.usni.org/store/books/history/el-dorado-canyon

http://books.google.bg/books?id=sT73Ju1Za5IC&printsec=frontcover

Виж след страница 132.

от друга страна е наблюдавана експлозията на ракетата на екраните... Мътна работа...

Тук работата наистина е мътна. Направи един експеримент - пробвай да обобщиш всички руски сведения по въпроса.

[RIZAR]

Имам предвид груба, брутална радиоелектронна борба, каквато може да предложи например съвременната израелска авиация срещу тия дърти ирански радари. Гледал съм клипове, на които екрана буквално светва целия. Та мисълта ми беше,че като светне, до минута-две сигурно и ракетите ще пристигнат.

А иначе да, има и по-хитри методи на РЕБ, то изобщо има далеч по-лесни начини да се разтопи това желязо. Но просто ми хареса образа на спасяващ се радист Горе-долу като в Либия как чакаха да избягат танкистите, преди да думнат танковете

Ще светне магарето на бай Коце от Западните покрайнини, което той продаде да бута стария сръбски псевдорадар, който интелигентните, умни, красиви и многомодерни свръхракети на американците удряха безпощадно обявявайки победата си над поредната Сръбска ПВО.

Извинение за оф-топика.

С-200 остава на въоражение на БА. Това е добрата новина. Лошата е, че няма кой да го смени, а след всяка стрелба на Шабла ракетите на поделението намаляват. Моята информация за съжаление също остарява, тъй като последния колега се уволни преди две години и вече не знам даже къде са дислоцирани. Всеки ден поделенията се закриват, техниката се мести, канибализира, изоставя, забравя , загубва по пътя и т.нат.
За пример ще дам ПВО поделението в Поморие, което беше закрито миналата година, понеже е апетитно парче за някой новоизпечен олигарх строящ хотели по Черноморието.

[Кухулин]

О, да. Сигурен съм, че имаш да кажеш много интересни неща за бойната устойчивост на сръбската ПВО срещу злите натовци

[piston]

Виж след страница 132.

Благодарско, Кухулин, но не намерих описание на конкретният случай (не всички страници са показани)....

Тук работата наистина е мътна. Направи един експеримент - пробвай да обобщиш всички руски сведения по въпроса.

Това, което използвах за поста си, е може би първоизточника - http://narod.ru/disk/11803446001/%D0...2086.djvu.html
Ако имате допълнителни материали и анализи по въпроса, ще се радвам да ги обсъдим...

До РИЗАР - бъркате С-200 с с-300...

[piston]

О, да. Сигурен съм, че имаш да кажеш много интересни неща за бойната устойчивост на сръбската ПВО срещу злите натовци

На бай Коце "магарето":

[Кухулин]

Благодарско, Кухулин, но не намерих описание на конкретният случай (не всички страници са показани)....

Първата стрелба:



Втората стрелба:



Третата стрелба:

Ако имате допълнителни материали и анализи по въпроса, ще се радвам да ги обсъдим...

Спомени на един форумец, участник в събитията:

Опыт боевого применения ЗРК С-200 в СНЛАД в марте 1986 года.

После очередной политической склоки между Ливией и США, в марте 1986 года , в сиртовский залив пришла авианосная группа США в составе 2-х авианосцев и кораблей прикрытия. Для США это было достаточно привычная демонстрация силы.

В тот же момент в Ливии был завершен монтаж новой для СНЛАД (Социалистическая Народная Ливийская Арабская Джамахирия (республика)) системы ПВО С200. Система уже функционировала, но запас ракет был ограничен из за срывов в поставках. Поэтому приход авианосного соединения был так же связан с разв¸ртыванием новой системы ПВО. Я в тот момент в основном оказывал содействие группе наших советников по системе С-200 как переводчик и представитель дивизии ПВО Ливии.

С первого дня прихода в сиртовский залив, авиация США совершала провокационные пол¸ты вдоль ливийской границы, особенно в районе сиртовского залива и линии смерти . ( Линия смерти (Хат аль моут) была проведена поч¸тным полковником Каддафи между двумя основными городами Ливии Триполи и Бенгази). Основная задача данных провокаций- попытка вынудить выйти в эфир (включить на излучение передатчики) новой системы ПВО в районе г. Сирт и базы ВВС Ливии 2-й дивизии ПВО. Учитывая, что новая система ПВО была запущена не до конца, особенно в вопросах взаимодействия и опознавания самол¸тов, было принято (спорное) решение свою авиацию не применять. ВВС убрали в капониры, замаскировали.

Учитывая полное превосходство американцы стали наращивать присутствие авиации в воздухе. Доходило до 120-140 истребителей одновременно. Так продолжалось несколько дней.

Не получив необходимую информацию американцы пошли на прямую провокацию- около 14-00 по ливийскому времени линию смерти пересекли 2 истребителя США F14 Томкет с целью спровоцировать выход в эфир системы ПВО. В эфир было разрешено выйти только С200. Учитывая ограниченный запас ракет, командир бригады приказал открыть огонь 2-м каналам, но по одной ракете каждый. Американцы по видимому не обладали точной информацией по дальности поражения С-200 (>200 км) и надеялись совершить противоракетный ман¸вр, но обе ракеты успешно поразили оба истребителя, что мы собственно говоря и наблюдали по экранам ПРВ 17 (радиовысотомер комплекса С 200). (В первый раз немного жуткое зрелище.)

В течении нескольких минут авиация была возвращена на авианосцы. Наступило томительное ожидание ответного удара. Вся система ПВО 2-й дивизии ПВО СНЛАД была приведена в состояние боевой готовноси, мы все тоже убыли непосредственно на боевые места. Через несколько часов подготовки в воздух было поднято более 100 самол¸тов противника, при поддержке самол¸тов ДРЛО и РЭБ. (Ну началось-пронеслось в голове ))) Используя прикрытие активных помех в боевые порядки был запущен беспилотный самол¸т разведчик, который так же был сбит при пересечении линии смерти . Используя некоторое замешательство после поражения беспилотника, с нескольких направлений для провоцирования ПВО устремились истребители и штурмовики. При выходе в эфир дивизионов по ним наносились удары ракетами Шрайк , наводящимся по лучу станции дивизиона ПВО. Но ни один дивизион не пострадал ,так как командиры во время выключали высокое и ракеты уходили выше или падали не долетев. Такая игра со смертью продолжалась несколько часов и в один из моментов боя по позиции С-200 был нанесен ракетный удар совершенно новыми ракетами Харм ( с запоминанием курса излучения дивизиона ПВО). Удар был достаточно неожиданным и одна из ракет попала в кабину антенной системы С-200. Один из каналов был поврежд¸н. Остальные ракеты прошли мимо и взорвались, одна досталась практически целой. (Это был очень важный момент-мы получили в руки уникальную ракету-ранее нигде не применявшуюся). Не взирая на упорное желание уничтожить 2-й канал американцам это не удалось, а нашими специалистами буквально за 24 часа был востановлен канал о ч¸м сразу же стало известно американцам по кратковременным выходам в эфир канала. Это был настоящий шок для них и не желая увеличивать потери (не скрывая досады в радиоперехватах ) они посадили авиацию и ушли. Ушли отрабатывать тактику борьбы с данной системой ПВО.

Вернулись они через месяц но это уже другая история .

------------------
gennadich

На бай Коце "магарето":

На бай Коце магарето е хитро малко животинче , но има съвсем далечно отношение към бойната устойчивост. Просто оскъпява операцията.

[RIZAR]

Не бъркам Ц-200 с Ц-300. Вярно това не ми е специалността, а съм свързочник, но специално българското ПВО го познавам. Не съм и ризар , а рицар. Либийците, иракчаните, а сърбите нямаха Ц-300. Доколкото става ясно, обаче иранци и сирийци имат. Затова и не се бърза с въздушните операции срещу тях.

[кало]

До РИЗАР - бъркате С-200 с с-300...

Не мисля, че бърка. Не съм чувал, но май С-200ВЕ (каквато май имаме на въоръжение), не е извеждана още и действа.

[Amazon]

Иранците май нямат. Нали имаше някакво споразумение между САЩ и Русия, да не им продават опасни играчки, или се бъркам? Иначе до сега Иран да са се набълбукали с Ц-300, Панцири, Су-30 и т.н.
А не да разчитат за ПВО-то си на добрите стари Томкети, които им е кошмар да подържат заради ембаргото.