piston написа
Виж мнение
Значи първо за точността. Как работи радара? Върти се и изпраща импулси насам-натам. Ако някъде му се върне импулса, значи нещо го е отразило. Съответно изпращя още няколко уточняващи импулса и разбира координатите на целта с определена точност. След като разбере координатите на целта, праща сигнал на ракетата и я насочва към нея по някакъв алгоритъм (по принцип доста сложен). Значи, всичко се развива в рамките на радара - праща импулс, получава отражение, смята и насочва ракетата.
Как работят хиперболичните СРТР? Няколко антени на разстояние десетки километри една от друга седят и чакат сигнал. Щом целта излъчи нещо, антените го прихващат. Сигнала стига до всяка антена по различно време в зависимост от дистанцията. Антенните постове разпознават и класифицират сигнала, след което изпращат информацията на командния пост по вътрешната радиовръзка.
Командния пост вижда няколко сходни сигнала от различните антенни постове - еднакви по характеристики, но различни по време. Въз основа на разстоянието между два антенни поста и времевата разлика между сигналите съставя крива от втори порядък, наречена хипербола. Това е множество от точки, които дават постоянна разлика до две други точки. Както и да е, някаква крива в пространството. Когато имаме повече от два антенни поста, хиперболите са няколко и тяхната пресечна точка е именно нашата цел. Значи, антените получават сигнали, обработват ги, пращат ги на командния пост, там ги сравняват, смятат координатите на целта, пращат тая информация на зенитния радар и той насочва ракетата.
Общо при съвременната елементна база тая операция отнема около 5-10 секунди.
Нека самото изчисление да дава точност, близка до радарната. Това означава, че като краен резултат ще имаме данни с до 10 секунди закъснение. Ако съпровождаме маневрена цел с околозвукова скорост, точността ще е +- 3000 м. За сравнение радарната е да кажем +- 300 м, пет-десет пъти по-добра.
Така, сега се поставяме на мястото на ракетата. Получаваме корекция да кажем веднъж в секинда (примерно, на практика е много по-често). При радарно насочване ни насочват към точка Х, а целта реално е на 300 м встрани заради точността на радара. Следващата корекция е 300 метра встрани (където е била целта).
При данни от СРТР ни насочват към точка Х, а целта е на 3000 м встрани. Следващата корекция е на 3000 метра. Ерго, десет пъти по-рязък завой, съответно повече енергия и на практика една твърде енергоемка траектория.
Това е най-простоя алгоритъм, в който се насочваме към целта. Реално насочването е в някаква прогнозируема точка и там вече сметките стават крайно непроятни.
Та идеята е, че данните от СРТР не са подходящи за корекции по траекторията. Не знам дали го обясних добре
Comment