Пф, ами не знам дали ще мога да го обясня предвид това колко съм се насмукал 
еле па да го обясня като за хуманитарни мозъци 
Но да видим...
Значи първо за точността. Как работи радара? Върти се и изпраща импулси насам-натам. Ако някъде му се върне импулса, значи нещо го е отразило. Съответно изпращя още няколко уточняващи импулса и разбира координатите на целта с определена точност. След като разбере координатите на целта, праща сигнал на ракетата и я насочва към нея по някакъв алгоритъм (по принцип доста сложен). Значи, всичко се развива в рамките на радара - праща импулс, получава отражение, смята и насочва ракетата.
Как работят хиперболичните СРТР? Няколко антени на разстояние десетки километри една от друга седят и чакат сигнал. Щом целта излъчи нещо, антените го прихващат. Сигнала стига до всяка антена по различно време в зависимост от дистанцията. Антенните постове разпознават и класифицират сигнала, след което изпращат информацията на командния пост по вътрешната радиовръзка.
Командния пост вижда няколко сходни сигнала от различните антенни постове - еднакви по характеристики, но различни по време. Въз основа на разстоянието между два антенни поста и времевата разлика между сигналите съставя крива от втори порядък, наречена хипербола. Това е множество от точки, които дават постоянна разлика до две други точки. Както и да е, някаква крива в пространството. Когато имаме повече от два антенни поста, хиперболите са няколко и тяхната пресечна точка е именно нашата цел. Значи, антените получават сигнали, обработват ги, пращат ги на командния пост, там ги сравняват, смятат координатите на целта, пращат тая информация на зенитния радар и той насочва ракетата.
Общо при съвременната елементна база тая операция отнема около 5-10 секунди.
Нека самото изчисление да дава точност, близка до радарната. Това означава, че като краен резултат ще имаме данни с до 10 секунди закъснение. Ако съпровождаме маневрена цел с околозвукова скорост, точността ще е +- 3000 м. За сравнение радарната е да кажем +- 300 м, пет-десет пъти по-добра.
Така, сега се поставяме на мястото на ракетата. Получаваме корекция да кажем веднъж в секинда (примерно, на практика е много по-често). При радарно насочване ни насочват към точка Х, а целта реално е на 300 м встрани заради точността на радара. Следващата корекция е 300 метра встрани (където е била целта).
При данни от СРТР ни насочват към точка Х, а целта е на 3000 м встрани. Следващата корекция е на 3000 метра. Ерго, десет пъти по-рязък завой, съответно повече енергия и на практика една твърде енергоемка траектория.
Това е най-простоя алгоритъм, в който се насочваме към целта. Реално насочването е в някаква прогнозируема точка и там вече сметките стават крайно непроятни.
Та идеята е, че данните от СРТР не са подходящи за корекции по траекторията. Не знам дали го обясних добре
еле па да го обясня като за хуманитарни мозъци Но да видим...Значи първо за точността. Как работи радара? Върти се и изпраща импулси насам-натам. Ако някъде му се върне импулса, значи нещо го е отразило. Съответно изпращя още няколко уточняващи импулса и разбира координатите на целта с определена точност. След като разбере координатите на целта, праща сигнал на ракетата и я насочва към нея по някакъв алгоритъм (по принцип доста сложен). Значи, всичко се развива в рамките на радара - праща импулс, получава отражение, смята и насочва ракетата.
Как работят хиперболичните СРТР? Няколко антени на разстояние десетки километри една от друга седят и чакат сигнал. Щом целта излъчи нещо, антените го прихващат. Сигнала стига до всяка антена по различно време в зависимост от дистанцията. Антенните постове разпознават и класифицират сигнала, след което изпращат информацията на командния пост по вътрешната радиовръзка.
Командния пост вижда няколко сходни сигнала от различните антенни постове - еднакви по характеристики, но различни по време. Въз основа на разстоянието между два антенни поста и времевата разлика между сигналите съставя крива от втори порядък, наречена хипербола. Това е множество от точки, които дават постоянна разлика до две други точки. Както и да е, някаква крива в пространството. Когато имаме повече от два антенни поста, хиперболите са няколко и тяхната пресечна точка е именно нашата цел. Значи, антените получават сигнали, обработват ги, пращат ги на командния пост, там ги сравняват, смятат координатите на целта, пращат тая информация на зенитния радар и той насочва ракетата.
Общо при съвременната елементна база тая операция отнема около 5-10 секунди.
Нека самото изчисление да дава точност, близка до радарната. Това означава, че като краен резултат ще имаме данни с до 10 секунди закъснение. Ако съпровождаме маневрена цел с околозвукова скорост, точността ще е +- 3000 м. За сравнение радарната е да кажем +- 300 м, пет-десет пъти по-добра.
Така, сега се поставяме на мястото на ракетата. Получаваме корекция да кажем веднъж в секинда (примерно, на практика е много по-често). При радарно насочване ни насочват към точка Х, а целта реално е на 300 м встрани заради точността на радара. Следващата корекция е 300 метра встрани (където е била целта).
При данни от СРТР ни насочват към точка Х, а целта е на 3000 м встрани. Следващата корекция е на 3000 метра. Ерго, десет пъти по-рязък завой, съответно повече енергия и на практика една твърде енергоемка траектория.
Това е най-простоя алгоритъм, в който се насочваме към целта. Реално насочването е в някаква прогнозируема точка и там вече сметките стават крайно непроятни.
Та идеята е, че данните от СРТР не са подходящи за корекции по траекторията. Не знам дали го обясних добре
Comment