Майтапи

[Acunga]

Бирата е по-добра от жените, защото...


Бирата винаги е задоволена
Бирата винаги е мокра
Бирата винаги си отива лесно
Бирата не се интересува кога сте се прибрали в къщи
Бирата не изисква качество
Бирата не ревнува, когато се приберете с друга бира
На бирата не и пука ако имате още цяла каса бира
Бирата винаги е готова да Ви напусне преди да е омръзнала
Има по-голяма вероятност бирата да произнесе "карбуратор" от жената
Бирата никога не Ви струва повече от 5 лева и никога не Ви оставя жаден
Бирата никога не очаква комплименти
Бирата никога няма главобол
Бирата никога не казва НЕ
Бирата няма нищо против оригването
Бирата винаги ще Ви чака търпеливо
Бирата никога няма да си купи кола с автоматична скоростна кутия
Бирата никога няма да Ви обвини в лъжа
Бирата е лесна за "хващане"
Бирата никога няма да Ви накара да ядете някакви експериментални ястия, миришещи на добавка за нафта
Бирата никога няма да Ви накара да и купите тампони от аптеката
Бирата никога няма да вдига шум за нещо толкова дребно като вдигнатия капак на тоалетната чиния
Бирата никога няма да пуши в колата Ви
Бирата никога няма да Ви каже, че е бременна
Бирата никога няма да хленчи, че колана в колата и убивал
Фригидната бира е добра бира
След като сте изпили вече бирата, бутилката още струва нещо
Всичко, което трябва да направите, за да поемете още една бира е да се изпикаете
Дори ледено студената бира ще Ви позволи да я докоснете
Бирата винаги Ви слуша и никога не спори с Вас
От бирата не може да хванете херпес на онова място
Бирата никога не плаче
На бирата не и пука колко печелите
На бирата не и пука ако след като сте я изпили отидете и си легнете
На бирата не и пука ако нямате културни обноски
Бирата не се оплаква, че сте безчувствен
Бирата не се оплаква, че карате бързо
Бирата не настоява за равенство
Бирата не се побърква веднъж месечно
Бирата няма адвокат
Бирата няма майка
Бирата няма морал
Бирата не Ви кара да ходите на пазар
Бирата няма нищо против футбола
Бирата няма нищо против мърсотията
Бирата не се цупи и не играе игрички
Бирата не Ви дразни
Бирата не хленчи, тя бълбука
Бирата няма против да се вози в багажника
Бирата никога не закъснява
Бирата никога не напълнява
Етикетът на бирата се сваля доста лесно
Етикетът на бирата не е демоде следващата година
Бирата изглежда същата на сутринта
Бирата никога не Ви моли да смените станцията
Бирата никога не си променя мнението
Бирата никога не се оплаква, че я водите някъде
Приятно е да изпиеш голяма, дебела бира
Ако смените бирата не е нужно да плащате издръжка
Бирата няма да Ви обвини в изнасилване
Не е проблем да напуснете купона с друга бира
Няма лоши дни в месеца за изпиването на една бира
Когато отидете на бар, винаги може да разчитате, че там има бира
Когато бирата Ви си отиде, просто си отваряте друга
Когато отворите бира, знаете че сте и първият
Можете да изпиете бира на обществено място
Може да изпиете повече от една бира на вечер, без да се чувствате виновен
Може да съберете всички изпити бири на едно място и те няма да се сбият
Винаги може да споделите бирата си с приятели
Можеш да застреляш бирата си
Не е нужно да изкъпеш бирата преди да я изпиеш
Не е нужно да черпиш бирата
Не е нужно да оставиш бирата да спечели спора
Бирата не иска деца
Не е нужно да обещаваш нещо на бирата

Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат
баща под наем. В деня,когато трябвало да пристигне бащата донор,
г-н Иванов целунал жена си и смутено казал:
"Аз изчезвам скъпа, Човека ще дойде скоро".
Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета
позвънил на вратата,надявайки се да реализира продажба.
"Добро утро Мадам, аз бих искал да ...."
"Оо, няма нужда да обяснявате, аз Ви очаквах." прекъснала го малко
нервно г-жа Иванова.
"Наистина !?!" озадачил се фотографа. "Ами добре, аз съм страхотен
специалист по бебета."
"Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте." ...
След минута госпожата попитала изчервявайки се:
"Ъмм, откъде ще започнем?"
"Оставете всичко на мен госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната,
една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода
на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно
можем да се поразхвърляме."
"Ваната!? Пода на хола!? Нищо чудно, че не сме успели да направим
нищо с моя Гошо"
"Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит.
Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем
различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата."
"Боже мой! Това е многоо ...." ахнала г-жа Иванова.
"Госпожо, същността на моята работа не позволява да се
действува прибързано. Аз лесно мога да Ви
претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована."
"Зная това." тъжно отвърнала г-жата.
"Позволете да Ви покажа някои от моите произведения" казал фотографа,
изваждайки албум със снимки на бебета. "Ето това го направих в
рейс на градския транспорт."
"Боже господи!" възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната
си кърпичка.
"А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид,
че беше много трудно да се работи с майка им." продължил фотографа.
"Било е трудно ?!?"
"Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата
градина за да свършим добре работата около децата. Хората се
тълпяха и ни притесняваха."
"Борисовата градина !?!" разширили се очите на г-жа Иванова от изумление.
"Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми
и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката!"
Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала "Имате предвид, че кучето
наистина е искало да загризе вашият ъъъ .... , апарат!!!???"
"Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова,
аз ще вадя триножника и да започваме работа."
"Триножник !?!?!?"
"Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров,
професионален. Без да го подпра на триножник не мога да
работя с него."
"!?!?!?! ....."
"Мадам?! Мадам?! Боже какво и стана, тя припадна!"

http://www.es.oersted.dtu.dk/~bt/schedule/schedule.html-мелете се на воля!

[Хана]

Един виц, който съм запомнила за поручик Ржевски и който отсъства тук, а е класика (дано да се съм го пропуснала).

Поручик Ржевски и още няколко хусари чакат в салона да се появи Наташа Ростова. Ржевски го учат как да води светски разговор, а не както обикновено само мръсотии да говори.
- Тя е истинска дама, ще говорите за възвишени неща, за музика например.
В този момент влиза Наташа.
Поручик Ржевски, все едно че продължава прекъснатия разговор, заявява:
- Кстати о рояли... Очень скользкий инструмент.

[виталий]

Идет футбольный матч Россия—Германия. Счет 2:0 в пользу немцев.
— Ребята! — кричит с трибуны дед-ветеран. — Мы их мочили под Сталинградом, Курском, на Днепре, в Берлине!!! А вы что, сукины дети, делаете?!!
Сидящий рядом грузин замечает:
— Тагда у вас был другой трэнэр...

[VladDracul]

Завидели балканските съседки на богатствата и дипломацията на
България и отишли при Дядо Господ да му се молят:
-Господи, моля ти се, пусни малко градушки и
светкавици над България!
След като се смрачило, Дядо Господ изпълнил желанието
им. На другата сутрин същите пак отишли при Всевишния като
попарени:
-Абе, Дядо Господи, какви ги стори?! Вместо България нас
удари!
А Господ се затюхкал:
-Ох, старост-нерадост. Взел съм стара карта на България.

[Елемаг]

Пускам този разказ написан от талантливия ни съфорумник от форума на "Криле" mg42. Надявам се да ви хареса:

Зимна приказка

автор: mg42

Беше една пронизващо студена вечер. Снегът навяваше бели талази в балканското селце. Асан тихо прескочи оградата на селската къща и с два скока се озова на чардака.
Там, полюлявайки се апетитно на пръта, висяха две брусчета сланина. Асан извади ръждивия нож, който беше намерил миналата седмица в ракиджийницата и с един замах резна канапите, прибра сланината и тихо запристъпва обратно.
Лавна куче.
Асан побягна, проправяйки си път като диво прасе в коприва.
Вратата на къщата с трясък се отвори и на чердака излезе побелял старец с пушка в ръка. Той бързо вдигна оръжието, стреля два пъти по отдалечаващата се фигура, псувайки.
-Йебем ти пичката майна –викна ядно стареца гневно размахвайки юмрук към изчезналата в мрака фигура.
Асан препускаше през преспите криволичейки. Хитро обиколи селото за да замете следите си и се прибра в изоставената вила, където се беше приютило циганското семейство.
Отвори вратата, лъхна го познатия мирис на топлина, конска пот и немити крака.
-Татиииии, татиии, донесе ли нещо – провикан се малкия Асанчо- донесе ли нещооооооо??
Асан важно извади брусчетата сланина, постави ги на масата и промърмори:
-Маскари с маскари, наяждане немате еййй..
После тежко седна до кюмбето, протегна ръка към чувала с книгите, откраднати за разпалки от библиотеката на бившето текезесе. Избра опипвайки една и понечи да я хвърли към пламъците. Нещо го спря.
Погледна я.
“Старецът и морето” на Хемингуей.
Асан затвори очи и си помисли:
-Ех, дееба, хубаво му е било на Ернестото в пустата Куба- и се унесе..
-----------------------------------------------
На терасата на една малка стая в евтин кубински хотел, седеше Хемингуей и тъжно гледаше. Нищо не го радваше вече тук, нито потракването на любимата му пишеща машина Ремингтон, нито кутията с пури Кохиба.
Притихналата като котка в полумрака шоколадена красавица предизвикваше в него само досада. Любимите му доскоро мохито, дайкири и куба либре не внасяха привичния покой в душата му.
Хемингуей затвори очи.
Писна ми – помисли си той – искам да се махна от този проклет остров.
Колко е добре сега моят приятел Андре Мороа.., седи си в Париж, наслаждава се на Айфеловата кула, пийва си абсентчета и пощипва дупетата на изящните френски куртизанки. Ето така идва истинското вдъхновение .. и задряма..
-------------------------------------------------------
Мъглива вечер.
В една кокетна парижка мансарда, държейки книгата си ”Мемоари” тихо придремваше Андре Мороа, прискърцвайки на люлеещия се стол.
Омръзна ми Париж – мислеше си тъжно той- вече нищо не ме вълнува тук. Абсента е забранен, Париж е пълен с чернилки, туристите безочливо плюят по минувачите от Айфеловата кула, Фоли Бержер е жива порнография, а куртизанките, куртизанкитеееее.. вече не можеш да разбереш коя е истинска от плъпналите травестити по Плас Пигал..
Крайно време е да сменя климата. Що ли не отида на гости на моя добър приятел Джоко Росич в България, да е полюбувам на една прекрасна зима, да пием ракия и да замезваме със домашна сланинка..
Андре затвори очи и книгата падна от коленете му...
----------------------------------------------------------
В малкото планинско селце снегът продължаваше да вали.
Джоко Росич седеше с Иван Иванов на широката дъбова маса.
-Дееба мамка му и мангал, задигна ни сланинката- горещеше се Джоко, чистейки пушката – сега как ше я пием тая пуста Ловешка ракия без мезе....
- Лошо, Джокоооо- обади се Иван надигайки бърдучето с ракийка – с тоя рекламен договор има да я пиееем цел живот .. )

[подпоручикъ-летецъ]

Това е достойно за Нобел :rock:

[bsb]

Гледам, че се изписаха доста вицове за поручик Ржевски. Който не го мързи, да потърси на anekdot.ru историята за надгробния паметник на поручик Ржевски. Намира се в някакъв манастир, вече не помня подробностите. Мен ме мързи

[подпоручикъ-летецъ]

Това, което ще Ви разкажа, не е анекдот, а случка от живия живот ( всякакви прилики с действащи лица и събития са случайни ):
Млада 26 - годишна дама, работеща в престижна модна агенция, висока около 1.78, с честни сини очи, с една дума ефектна блондинка с тънка талия и зашеметяваща гръдна обиколка, измислила един пъклен план как веднъж завинаги да реши всички проблеми в живота. Как ? Много просто - като стане млада и безутешна вдовица на един 85 - годишен милионер. Дамата по време на един светски прием се запознава с жертвата и... след един месец те се вричат пред Бога и пред хората във вечна любов, докато смъртта ги раздели... След пищната свадбена церемония, младоженците се уединяват в брачното ложе - просторна спалня, кръгло легло с бял сатен и балдахин, и огромно огледало на стената... Дамата с бавни и изкусителни движения се съблича пред вкаменения си съпруг, като съблазнително се изляга върху белия сатен, рязко контрастиращ с черното й спално бельо ( сутиен, бикини и жартиери със силиконови нишки )... Съпругът само промърморва: Скъпа извини ме за момент ... и отива в банята...Младоженката го чака, чака ... и вече започнала да се унася, когато с трясък вратата на тоалетната се сгромолясва на поада и се явяваТой - както мама го е родила, оръжието - в готовност и на
предпазител. .Една малка подробност смутила дамата - тампоните в ушите и късчета памук в ноздрите.. Обезпокоена запитала: Скъпи какво става ? :aaa: Той я изгледал с погледа на тиранозавър - рекс надушил кръвта на жертвата и казал:
Мразя женските писъци и не понасям миризмата на изгоряла гума !!!!

[Док Холидей]

В книгата "Свещеният вертеп" Лео Таксил разказва история как щом един папа починал настанал голям спор с избора на неговия наследник. Решили да изберат няко стар и грохнал папа та да имат известно време да изберат истински глава на църквата. Избрали един кардинал с дъъъълга бяяяяла брада, който едва се влачел, а мръсната му падаща коса се влачела след него. Избрали го и веднага след това той свалил гадните просяшки одежди махнал брадата и косата и се превърнал в млад и убав момък, който ще живее поне още 50 години. Половинагта кардинали си пръснали черепите.

[Parabellum]

Бе то бях виждал и чувал всичко, но това не бях го виждал.

Айде честито. Да живее новата Галактическа Суперсила

[подпоручикъ-летецъ]

Да живей ! Ура !!! Дайте вино да си наквася устата, бре !!!

[Araslan]

Едип попитал Сизиф:
-Абе,що търкаляш тоя камък?
-Я си еби майта уе!

[messire Woland]

Ехх ... жени








В една друга тема ставаше дума за китайски ресторанти:




И накрая още нещо, но по по-друга тема:

[Док Холидей]

Разказът на mg42 ще бъде достоен за Пулицър когато авторът му се научи, че няма Андре Моруа, нито Андре Моруна, а Андре Мороа.

[подпоручикъ-летецъ]

Е, човек се учи докато е жив !