D`za, умението да се водят дискусии е нещо което се придобива с времето (и най-вече с редовни упражнения ). Така че това не е проблем.
Конкретно по темата - всъщност проблемът е, че някой хора смятат, че е задължително да се гордееш с неща, като собствената традиция, делата на предците ни и т.н. И съответно, не го ли правиш достатъчно обевидно, то ти се срамуваш от тях, което естествено е най-презряното състояние в тяхната ценностна система. ТОва беше и основната причина да водим тази дискусия.
Позицията, която аз защитавам (а и част от останалите) е сравнително проста - всичко това, което бихме могли да определим като национална традиция (т.е., историята ни, славните деяния на предците ни, културните традиции и т.н.) е нещо, което получаваме наготово, като основна част от жизнената информационна среда. Голяма част от съзнателното си развитие използваме за да го осмислим и асимилираме, в известен смисъл. Съответно, много от нас достигат до извода, че средата (която получаваме наготово) едва ли е предмет на подобен род чуства - гордост или срам, а по-скоро следва да е област на търсене и осмисляне (лична проверка кое е вярно и смислено - кое не). Защото който изпитва подобни чуства най-често директно приема на вяра целия конгломерат и съответно няма никаква устойчивост към подобен род информационни обекти. Което понякога може да доведе до неправилни действия.
Аз не преча на никого да се гордее с подобни работи - проблемът е хората, които чувстват нужда да се гордеят да не пречат на мен да се опитвам да осмисля всичко това и да добия малко по реалистичен поглед към него. Разбира се, хубаво е да се радваме на дадено събитие от миналото, което ни изглежда "славно и праведно", но най-често това се съчетава с отказ да се видят събитията, които съвсем не изглеждат така. Гордостта се поражда от известно опиянение, докато аз в тези дела предпочитам трезевността .
Конкретно по темата - всъщност проблемът е, че някой хора смятат, че е задължително да се гордееш с неща, като собствената традиция, делата на предците ни и т.н. И съответно, не го ли правиш достатъчно обевидно, то ти се срамуваш от тях, което естествено е най-презряното състояние в тяхната ценностна система. ТОва беше и основната причина да водим тази дискусия.
Позицията, която аз защитавам (а и част от останалите) е сравнително проста - всичко това, което бихме могли да определим като национална традиция (т.е., историята ни, славните деяния на предците ни, културните традиции и т.н.) е нещо, което получаваме наготово, като основна част от жизнената информационна среда. Голяма част от съзнателното си развитие използваме за да го осмислим и асимилираме, в известен смисъл. Съответно, много от нас достигат до извода, че средата (която получаваме наготово) едва ли е предмет на подобен род чуства - гордост или срам, а по-скоро следва да е област на търсене и осмисляне (лична проверка кое е вярно и смислено - кое не). Защото който изпитва подобни чуства най-често директно приема на вяра целия конгломерат и съответно няма никаква устойчивост към подобен род информационни обекти. Което понякога може да доведе до неправилни действия.
Аз не преча на никого да се гордее с подобни работи - проблемът е хората, които чувстват нужда да се гордеят да не пречат на мен да се опитвам да осмисля всичко това и да добия малко по реалистичен поглед към него. Разбира се, хубаво е да се радваме на дадено събитие от миналото, което ни изглежда "славно и праведно", но най-често това се съчетава с отказ да се видят събитията, които съвсем не изглеждат така. Гордостта се поражда от известно опиянение, докато аз в тези дела предпочитам трезевността .
Comment