US консерватори съставиха списък на 10-те най-вредни книги за XIX и XX в.

[Han Solo]

Видяно в Нетинфо.бг

US консерватори съставиха списък на 10-те най-вредни книги за XIX и XX в.

От класацията става ясно, че се отхвърлят категорично идеите на комунизма и феминизма
10.06.2005

Комунистическият манифест на Маркс и Енгелс заема първо място в списъка на 10-те най-вредни книги на XIX и XX век, съставен от 15 US учени, обществени и политически лидери, привърженици на консерватизма.

Класацията е направена по молба на американското издание "Хюмън ивентс".

Всеки от участниците е предложил по няколко произведения, включвани в един общ списък. След това книгите са били оценявани с точки от 1 до 10.

В горещата десятка влизат още Хитлер, Ницше и Мао Дзедун.

Списъкът:

1. Манифест на Комунистическата партия, Карл Маркс и Фридрих Енгелс (1848 г.)

Маркс и Енгелс са родени в Германия съответно през 1818 г. и 1820 г.

Двамата са "интелектуалните бащи" на комунизма.

Любопитен е фактът, че като богат наследник Енгелс (наследил след смъртта на баща си фабрики "Ермен и Енгелс") почти през целия си живот е помагал финансово на своя съидейник.

През 1848 г. Маркс и Енгелс написват Манифеста по поръчка на Втория конгрес на Съюза на комунистите.

Текстът, който започва с прочутата фраза: "Един призрак броди из Европа, призракът на комунизма", е посветен на класовата борба между угнетителите и угнетените и призовава работническата класа към революция и "равенство и братство" между народите.

2. "Моята борба", Адолф Хитлер (1925-1926 г.)

Книгата излиза в две части през 1925 г. и през 1926 г., след като Хитлер престоява в затвора заради т.нар. "Бирен пуч" през 1923 г. - опитът му да свали тогавашното правителство на Бавария.

В книгата бъдещият фюрер обосновава идеите си за възстановяването на силна Германия и утвърждаването на нейното господство като империя, "изчистена" от евреи и всякакви представители на "нечиста" раса.

Според някои данни само до 1945 г. са отпечатани над 10 млн. екземпляра от "Моята борба".

3. Цитати от Мао Дзедун, 1966 г.

Лидерът на Китайската комунистическа партия, починал през 1976 г., издава книгата си (известна като "Малката червена книга") през 1966 г.

Тя представлява сборник със стихотворения, статии и афоризми и се превръща в практическо ръководство за хода на "културната революция" в страната.

Преведена е на почти на всички езици в света и е с над 900-милионен тираж.

Според изследователи от 470 текста в книгата над 250 не са написани от Мао.

4. "Сексуалното поведение на мъжа", Алфред Кинси (1948 г.)

Биологът Алферд Кинси е бил преподавател в университета в Индиана, САЩ.

Книгата му, считана за един от неговите фундаментални трудове, е известна още като "Докладът на Кинси".

В нея са публикувани шокиращи за времето си сведения от интервюта, проведени от учения, които показали, че над 90% от американските мъже онанират, близо 85% са имали интимна връзка преди брака, от 30 до 45% са изневерявали на жените си, 70% са били с проститутки, а 37% поне веднъж са правили секс с друг мъж и са стигали до оргазъм.

Пет години след "Докладът" Кинси издава "Сексуалното поведение на жената".

С новия си труд той се опитва да докаже, че сексуалното поведение е строго индивидуално и уникално, така както е с интелектуалните възможности на всеки човек.

Кинси се счита за основоположник на сексуалната революция. Умира през 1956 г.

5. "Демокрация и образование", Джон Дюи (1916 г.)

Джон Дюи (1859-1952 г.) е американски философ, психолог и педагог, един от водещите представители на прагматизма.

Преподавал е в университетите в Чикаго и Колумбия.

Дюи определя демокрацията не като форма на управление, а като "метафизика на отношението между човека и неговия природен опит".

Отрича традиционната религия и абсолютните понятия в морала.

6. "Капиталът", Карл Маркс (1867-1894 г.)

В този основен за комунистическата идеология труд Маркс представя капитализма като "уродлива фаза" от развитието на човечеството, при която аморалните капиталисти безпощадно експлоатират работническата класа.

Авторът умира след публикуването на първия том на "Капиталът".

Втората и третата част на труда били подготвени от Енгелс.

7. "Тайната на женствеността", Бети Фридън (1963 г.)

Книгата дава тласък на феминисткото движение, като призовава обществото да промени отношението си към нежния пол, което вижда и възпитава жената единствено като домакиня и майка.

Фридън е основателка на Националната организация на жените в САЩ.





8. "Курс по позитивна философия", Огюст Конт (в шест тома, 1830-1842 г.)

Френският философ Огюст Конт е смятан още за бащата на социологията и е основоположник на идеята за позитивизма, който той разбира като нещо, стоящо посредата между емпиризма и мистицизма.

Според Конт нито философията, нито науката са длъжни да дават отговор на въпроса за причината на явленията - достатъчно е да обясняват произхода им.





9. "Отвъд доброто и злото", Фридрих Ницше (1886 г.)

Във философското развитие на Ницше традиционно се разграничават три основни периода, отразяващи основните тенденции в неговото творчество.

В ранния му период (1881-1886 г.) доминират философията на културата и естетиката и силно се усеща влиянието на Шопенхауер и Вагнер.

Вторият етап (1876-1882 г.) от развитието на идеите му отразява преценката на всички ценности и критиката на всичко общоприето, а третият - стремежът за създаването на абсолютно "нова философия", над която няма повече нито бог, нито човек.

10. "Обща теория на заетостта, лихвата и парите", Джон Мейнард Кейнс (1936 г.)

Кейнс предлага теоретически модел за пазарната икономика, който служи като основа за реформирането й в съвременен вид.

Учението му изиграва важна роля за защитата на капитализма като икономическа система в годините на Великата депресия.

[Sir Gray]

Хехехехехе :sm113: :sm113:
Какво друго остава освен да им се хилим?! Смейте им се бе, смейте им се
:sm113: :sm113:

[Гост]

Частично са прави, частично не са. Няма ни една книга на Ленин там, например.

[Nick]

Частично са прави, частично не са. Няма ни една книга на Ленин там, например.

Чист пропуск, според мен. Да цитирам Рейгън: "Комунисти са тези, които четат Маркс и Ленин; не-комунисти (non-communists в оригинала) са тези, които ги разбират"

[Гост]

Чист пропуск, според мен. Да цитирам Рейгън: "Комунисти са тези, които четат Маркс и Ленин; не-комунисти (non-communists в оригинала) са тези, които ги разбират"

А, е той беше голяма работа. Дали е позволено да цитирам малко по-дълго? Абе ще цитирам, че то няма какво да се махне от тия речи.
Мислех да махам, ама кое да махна.
Та:

"Реч на президента Роналд Рейгън
при встъпването му в длъжност на 23 януари 1981,


За някои от нас тук днес това е тържествено и паметно събитие, но в историята на нашия народ то е обичайно. Свидетели сме на обичайното мирно предаване на властта, както е наредено от Конституцията, което става в продължение на почти два века, и много малко от нас се замислят колко всъщност уникален е нашият народ. Тази церемония на всеки четири години, която ние тук приемаме за нормална, в очите на много хора в света е истинско чудо.

Г-н Президент (Джими Картър; бел. прев.), искам нашите съграждани да знаят колко много направихте вие, за да продължим тази традиция. С вашето любезно сътрудничество в процеса на предаване на властта вие показахте на света, който ни наблюдава, че ние сме единен народ, посветил се да запази политическата система, която повече от всяка друга система гарантира индивидуалната свобода, и аз благодаря на вас и на вашите хора за цялата ви помощ в запазването на приемствеността, която е в самата основа на нашата Република.

Нашият народ продължава напред. Съединените щати са изправени пред икономическо бедствие с големи размери. Ние страдаме от най-дългата и най-тежката продължителна инфлация в историята н нашия народ. Тя осуетява нашите икономически решения, наказва спестовността, смазва под своята тежест и работещите млади хора, и възрастните, които са с постоянни доходи. Тя заплашва да разори живота на милиони хора от нашия народ.

Неработещите предприятия са изхвърлили своите работници в безработица, бедност и загуба на лично достойнство. Онези, които все още работят, не могат да получат честно заплащане на своя труд поради данъчната система, която наказва успешните начинания и ни пречи да постигнем пълна производителност.

Но колкото и да е тежко данъчното бреме, то не може да настигне държавните разходи. В продължение на десетилетия ние натрупваме дефицит върху дефицит, като залагаме нашето бъдеще и бъдещето на децата си за временното удобство на настоящето. Ако продължим по този път, ще доведем сериозни социални, обществени, политически и икономически трусове.

Всички ние, като отделни хора, можем чрез заеми да живеем по-богато, отколкото действително произвеждаме, но само за ограничен период от време. Тогава защо си мислим, че като народ не сме обвързани от същите ограничения? Трябва да действуваме днес, за да запазим утрешния ден. И не ме разбирайте неправилно: Ние ще действуваме, започвайки от днес.

Икономическите бедствия, които понасяме, идват върху нас от няколко десетилетия. Те няма да си заминат за дни, седмици или месеци, но те ще си заминат. Те ще си заминат, защото ние като американци имаме способността днес, както сме я имали и в миналото, да направим всичко необходимо за да запазим този последен и най-велик бастион на свободата.

В тази сегашна криза държавата не може да бъде решение на проблема; държавата е проблемът. От време на време ние сме били изкушавани да вярваме, че обществото е станало прекалено сложно, за да бъде управлявано чрез самоуправление, че управлението чрез някаква елитна група превъзхожда управлението за, чрез, и от народа. Е добре, ако никой сред нас не е способен сам да управлява себе си, тогава кой сред нас има способността да управлява други хора? Всички ние заедно, в и извън правителството, трябва да понесем товара. Решенията, които ще търсим, трябва да са справедливи, без да принуждаваме коя да е група да плаща по-висока цена.

Много се говори за групи със специални интереси. Но нашата загриженост трябва да бъде за една група със специални интереси, която от твърде дълго време е пренебрегвана. Тя няма географски граници или етнически и расови разделения, и не се побира в границите на никоя политическа партия. Тя е съставена от мъже и жени, които произвеждат нашата прехрана, патрулират по нашите улици, работят в нашите мини и фабрики, обучават нашите деца, поддържат нашите домове и ни лекуват, когато се разболеем – специалисти, индустриалци, търговци, фирмени служители, таксиметрови шофьори и др. Накратко, те са, “Ние, Народът,” породата, наречена “Американци.”


И така, целта на това управление ще бъде здравословна, жизнена, растяща икономика, която дава еднакви възможности за всички американци, без прегради, създадени от предразсъдъци или дискриминация. За да може Америка да заработи отново, трябва всички американци да заработят отново. Краят на инфлацията означава да освободим всички американци от терора на нарастващите разходи за живот. Всички трябва да участвуват в производителното дело на това “ново начало,” и всички трябва да участвуват в богатството на съживената икономика. С идеализма и справедливостта, които са в основата на нашата система и нашата сила, ще можем да имаме силна и преуспяваща Америка, която е в мир със себе си и с целия свят.

Нека, като започваме, да си припомним: Ние сме народ, който има правителство – а не обратното. И това ни прави специални сред всички народи на земята. Нашето управление няма друга власт освен онази, която му е дадена от народа. Време е да възпрем и да върнем обратно нарастването на държавата, която очевидно е нараснала отвъд съгласието на управляваните.

Моето намерение е да огранича размера и влиянието на федералното управление и да наложа признаването на разграничението между властта, дадена на федералното правителство, и властта, запазена за щатите и за народа. Всички ние трябва да си припомним, че не федералното правителство е създало щатите; щатите са създали федералното правителство.

И за да няма недоразумение, моето намерение не е да премахна държавата. Моето намерение е да я направя да работи – да работи с нас, а не над нас; да застане до нас, а не да язди на нашия гръб. Правителството може и трябва да създава възможности, не да ги задушава; да насърчава производителността, не да я подтиска.

Ако се запитаме защо в продължение на толкова много години сме постигнали толкова много, преуспели сме повече от всички други народи на земята, отговорът е, че в тази страна ние сме освободили енергията и индивидуалния дух на човека до много по-голяма степен, отколкото всички други в историята. Свободата и достойнството на индивида са били много повече достъпни и защитени тук, отколкото в което да е друго място по земята. Понякога цената за тази свобода е била висока, но ние никога не сме се колебаели да платим тази цена. Не е случайно, че нашите настоящи проблеми съвпадат и са съразмерни на намесата и нахлуването в нашия живот, които произтичат от ненужното и прекомерно нарастване на държавата. Време е да осъзнаем, че ние сме твърде велик народ, за да се ограничаваме до малки мечти. Ние не сме, както някои биха искали да вярваме, обречени на неизбежен упадък. Аз не вярвам в злочестие, което ще ни сполети независимо от това, което правим. Вярвам в злочестие, което ще ни сполети, ако не правим нищо. Затова, с всяка творческа енергия на наше разположение, нека да започнем епоха на национално съживление. Нека да съживим нашата решимост, нашата смелост и нашата сила. И нека да съживим нашата вяра и надежда.

Ние имаме всички права да имаме героични мечти. Онези, които смятат, че живеем във време, в което вече няма герои, просто не знаят къде да гледат. Можете да видите героите всеки ден да влизат и излизат през вратите на нашите фабрики. Други, макар и шепа хора, произвеждат достатъчно храна, за да хранят всички нас и целия свят. Срещате герои на щанда в магазина, и то от двете страни на щанда. Те са предприемачите, които с вяра в себе си и вяра в своите идеи създават нови работни места, ново благосъстояние и възможности. Те са хората и семействата, чиито данъци издържат държавата, и чиито доброволни дарения издържат църквите, благотворителността, културата, изкуството и образованието. Техният патриотизъм е тих, но дълбок. Техните ценности поддържат живота на нашия народ.

Аз използвах думите “те” и “техните,” като говоря за тези герои. Но трябва да кажа “вие” и “вашите,” защото се обръщам към героите, за които говоря – вие, гражданите на тази благословена страна. Вашите мечти, вашите надежди, вашите цели ще бъдат мечтите, надеждите и целите на тази администрация, с Божията помощ.

Ние ще отразяваме съчувствието, което е такава същнествена част от вашия характер. Как можем да обичаме страната си без да обичаме нашите съграждани; и като ги обичаме, да им протегнем ръка, когато паднат, да ги лекуваме, когато се разболеят, и да им дадем възможност да издържат сами себе си, за да бъдат равнопоставени наистина, а не само на теория?

Можем ли да решим проблемите, пред които сме изправени? Отговорът е безусловно и категорично “да.” Да перифразирам Уинстън Чърчил, не полагам тази клетва, за да да ръководя разпадането на най-силната икономика в света.


В следващите дни аз ще направя предложения за премахването на препятствията, които забавят нашата икономика и намаляват производителността. Ще бъдат предприети стъпки за възстановяване на равновесието между различните нива на управлението. Напредъкът може да бъде бавен, измерван в сантиметри, не в километри, но напредък ще има. Време е да събудим този индустриален гигант, да върнем държавата в нейните законови граници и да намалим наказателното данъчно бреме. И това ще бъдат нашите приоритети, и по тези принципи няма да има компромис.

В навечерието на нашата борба за независимост един човек, който може би е един от най-великите сред нашите Бащи-Основатели, д-р Джоузеф Уорън, президент на Конгреса на Масачузетс, каза на своите американски съграждани, “Нашата страна е в опасност, но не за да изпадаме в отчаяние . . . От вас васизи бъдещето на Америка. Вие трябва да решите важните въпроси, от които зависи щастието и свободата на милиони все още неродени деца. Действувайте достойно за самите себе си.”

И така, аз вярвам, че ние, днешните американци, сме готови да действуваме достойно, готови сме да направим необходимото, за да осигурим щастие и свобода за себе си, нашите деца и децата на нашите деца. И като обновяваме себе си тук в тази страна, ще ставаме все по-силни в света около нас. Отново ще бъдем пример за свобода и лъч надежда за онези хора, които нямат свобода.

За нашите съседи и съюзници, които споделят нашата свобода, ние ще заздравим историческите връзки и ще ги уверим в нашата подкрепа и твърдо убеждение. Ще отговорим на вярността с вярност. Ще се борим за взаимноизгодни отношения. Няма да използваме нашето приятелство да престъпваме тяхната независимост, защото за нас независимостта не е стока, с която да търгуваме.

За враговете на свободата, онези, които са наши потенциални врагове, ще припомним, че мирът е най-висшият стремеж на американския народ. Ние ще преговаряме за него, ще жертвуваме за него; но няма да се предаваме заради него, сега и завинаги.

Никога не трябва да разбирате неправилно нашето търпение. Нашето нежелание да влизаме в конфликти не трябва да се преценява като нерешимост. Когато е необходимо действие за запазване на нашата национална сигурност, ние ще действуваме. Ще поддържаме достатъчна сила за да победим в случай на необходимост, като знаем, че така има най-голяма вероятност никога да не се наложи да използваме тази сила.

Преди всичко трябва да осъзнаем, че никой арсенал и никое оръжие в арсеналите не е така страховито както волята и моралната смелост на свободните хора. Това е оръжие, което нашите противници в съвременния свят нямат. Това е оръжие, което ние като американци имаме. Нека това да се разбира от онези, които практикуват тероризъм и се опитват да ограбят своите съседи.

Казаха ми, че днес се провеждат хиляди молитвени събрания в цялата страна, и съм дълбоко благодарен за това. Ние сме народ под Бога, и аз вярвам, че Бог е определил ние да бъдем свободни. Смятам, че ще бъде уместно и правилно в бъдещите години всеки път, когато новият президент встъпва в длъжност, да бъде обявяван ден за молитва.

Както знаете, за първи път в историята тази церемония се провежда на западния вход на Капитолия. Оттук човек вижда величествен изглед, откриващ особената красота и история на този град. В края на алеята са паметниците на историческите гиганти, на чиито рамене сме стъпили ние.

Право пред мен е паметникът на един паметен човек, Джордж Вашингтон, бащата на нашата страна. Един смирен човек, който с нежелание се издига до своето величие. Той поведе Америка от революционната победа към детството на един народ. На другата страна е мемориалът на Томас Джеферсън. Декларацията за Независимостта пламти с неговото красноречие. А от другата страна на Огледалното езеро са издигнатите колони на Мемориала на Линкълн. Който иска да разбере в своето сърце значението на Америка, ще го открие в живота на Ейбръхам Линкълн.

Отвед тези паметници на героизма е реката Потомак, и на другия бряг са хълмовете на Националното гробище Арлингтън, с редове от прости бели камъни, носещи кръстове или Давидови звезди. Те са само малка част от цената, която е била платена за нашата свобода.

Всеки един от тези надгробни камъни е паметник на вида герой, за който говорих по-рано. Техният живот е завършил в места, наречени гората Бело, Аргон, Омаха Бийч, Салерно, и от другата страна на света в Гуадалканал, Тарауа, Порк Чоп Хил, водохранилището Чо Сън, и в стотици оризища и джунгли в една страна, наречена Виетнам.

Под един такъв надгробен камък лежи един млад човек, Мартин Трептоу, който напуска своята работа в малка провинциална бръснарница през 1917, за да отиде във Франция със знаменитата дивизия Рейнбоу. Там, на Западния фронт, той е бил убит, докато е пренасял съобщения между батальоните под огъня на тежката артилерия.

Знаем, че до неговото тяло е бил намерен неговият дневник. На един лист, под заглавието “Моята клетва,” той е написал следните думи: “Америка трябва да спечели тази война. Затова аз ще работя, ще спестявам, ще жертвувам, ще търпя, ще се бия решително и ще дам всичко от себе си така, като че ли изходът от войната зависи изцяло от мен.”

Кризата, пред която сме изправени днес, не изисква такива жертви, каквито Мартин Трептоу и хиляди други са били призовани да направят. Но тя изисква нашите върховни усилия и нашата готовност да вярваме в себе си и да вярваме в нашата способност да вършим велики дела, да вярваме, че заедно, с Божията помощ, ние можем и ще решим проблемите, с които се сблъскваме. В крайна сметка, защо да не го вярваме? Ние сме американци. Бог да ви благослови; благодаря ви."

Не е зле всяка страна да чуе нещо такова поне един път на 20-тина години.

[Гост]

Току-виж Буш издал и индекс на забранените книги. Може да въведе и Светата инквизиция, която да изобличава с класическите си методи терористи.
Какво става със страната на свободата и неограничените възможности?

[Гост]

Че те не са забранени! Само са критикувани, което също е проява на свобода.

[Гост]

Бе я още една реч на Рейгън, че е поучитено:
ИМПЕРИЯТА НА ЗЛОТО



По време на първата ми пресконференция като президент в отговор на директно зададен въпрос отговорих, че съветските лидери като добри марксисти-ленинисти открито и публично заявяват, че единственият морал, който признават, е този, който съдейства за осъществяването на каузата им - световната революция.

Трябва да отбележа, че само цитирах техния наставник и пътеводна звезда Ленин, който през 1920 г. заявява, че те отхвърлят всеки морал, произтичащ от свръхестествени идеи или идеи, необвързани с класовите понятия: моралът е изцяло подчинен на интересите на класовата борба - и всичко, което е нужно за унищожаването на стария експлоататорски социален ред и за обединението на пролетариата, е морално.

Мисля, че отказът на мнозина влиятелни люде да приемат този елементарен факт от съветската доктрина е показателен за историческото нежелание да се прозре действителната същност на тоталитарните сили. Наблюдавахме подобно нещо през 30-те години на ХХ век; виждаме го твърде често и в днешно време. Това не означава, че трябва да се изолираме от тези сили и да се откажем от търсенето на общ език с тях. (....)

Нека се помолим за спасението на всички онези люде, които живеят в тъмата на тоталитаризма, да се помолим те да открият радостта от общуването с Бога.

Но нека не забравяме, че докато проповядват върховенството на държавата, неговата вездесъщност над индивида и да предричат окончателното й господство над всички народи по света, именно тези хора са изворът на злото в модерния свят.

К.С. Луис в своите незабравими Писма на душевадеца написа следното: "Най-голямото зло в наши дни не се извършва в онези окаяни "престъпни бърлоги", които Дикенс с такова увлечение описваше. То не се извършва и в концентрационните и трудови лагери - там виждахме единствено неговия краен резултат. Злото днес се зачева и поръчва (задвижва, наблюдава, осъществява, прицизира с точност до секунда) в чистите, топли, добре осветени, постлани с дебели килими кабинети от добре избръснати и чисто облечени хора с бели якички, които никога не повишават тон."

И защото тези "спокойни хора" не "повишават тон", защото понякога говорят с успокоителен език на братството и мира, защото подобно на други диктатори преди тях винаги поставят "последните си териториални претенции", някой се опитват да ни накарат да им повярваме, като се осланяме единствено натехните думи и да се нагодим към агресивните им подбуди.

Но ако историята ни учи на нещо, то това е, че безперспективната политика на отстъпки, както и самозалъгването по отношение на нашите противници, е безумие и предателство спрямо нашето минало, потъпкване на нашата свобода.

Ето защо ви призовавам да издигнете глас срещу онези, които желаят да поставят Съединените щати в принизено положение от морална и военна гледна точка, Както знаете, винаги съм вярвал, че добрият стар душевадец хвърля най-много сили за вас, църковните люде.

Ето защо ви призовавам в дискусиите по предложенията за спиране на ядреното въоръжаване да се пазите от изкушенията на гордостта - от изкушението лековато да обявявате, че стоите над всичко това, и да заклеймявате двете страни, да пренебрегвате историческите факти и агресивните подбуди на една империя на злото, необмислено да наричате надпреварата във въоръжаването гигантско недоразумение и впоследствие да се оттегляте от битката между справедливото и несправедливото, между доброто и злото.

Призовавам ви да устоявате на опитите на онези, които ви карат да оттеглите подкрепата си от усилията на сегашната президентска администрация да отклонява силата и свободатана Америка в процеса на преговори за реално и осезаемо съкращаване на световните ядрени арсенали, а един ден с Божията помощ, и за тяхното пълно премахване.

И позволете ми сега, когато Америка притежава значителна военна мощ, да заявя вярата си в това, че битката за света, разгръщаща се в днешния ден, никога няма да бъде разрешена от бомби иракети, от армии и военна мощ.

Действителната криза, пред която сме изправени днес, е духовна; в своята същност тя е изпитание за моралната воля и вяра.

Уитакър Чейнбърс, човекът, който религиозното покръстване го направи "свидетел" на едно от най-травмиращите събития на нашия век - случаят Хис-Чеймбърс, - написа, че кризата на Запада е в правопропорционална зависимост от неговото недоверие и безразличие към Бога, от от съучастието му в опита на комунистите да въздигнат в култ самия човек без Бог над него.

Защото, каза той, марксизмът-ленинизмът в действителност е втората по древност вяра, изречена за пръв път в Райската градина чрез словата на изкушението: "ще бъдете като Бога". "Западният свят може да отговори на това предизвикателство-написа той,- но само при условие, че неговата вяра в Бога и в свободата, предписана от Него, е толкова силна, колкото икомунистическата вяра в човека."

Вярвам, че ще се окажем достойни за това предизвикателство; вярвам, че комунизмът е само поредната тъжна и гротескна страница в човешката история, чиито последни редове вече се дописват. Вярвам, защото изворът на нашата сила в стремежа ни към човешка свобода не е материален, а духовен и именно защото този стремеж не познава ограниченията, той ще възтържествува над онези, които искат да поробят ближния си.

Или както е казал Исаия: " Той дава сила на уморения и дарува якост на изнемощелия..., а които се надява да Господа, ще подновят силите си: ще дигнат криле като орли, ще припнат... и не ще се уморят." (Ис.40:29-30)


РОНАЛД РЕЙГЪН
8 март1983 г.

[Parabellum]

Някой знаели да ли томовете на Ленин са преведени на наглийски език? Защото ако не са преведени, то няма как да бъдат окачествени като вредна литература!

[Nick]

Разбира се, че са преведени. Само че не са точно бестселър, така че няма да ги видиш в първия ред на никоя книжарница, нито дори в последния. Има ги в университетските библиотеки със сигурност, виждал съм ги.

Интересно, че "Mein Kampf" я има в абсолютно всички книжарници и дори в повече от едно издание. Обикновено е редом с Клаузевиц и Сън Цзъ. Много ми е смешно в една от близките книжарници, където в отдел "Световна История" тази книга е редом до еврейските плачове в подотдела "Holocaust"...

[Зок]

Списъкът е удивително забавен. Основно ме притеснява присъствието на Ницше, а Хитлер е включен просто защото ако в една класация на лош, зъл, гнусен, извратен и т.н. не може да не присъства Хитлер. Закъде сме без него. Хората се грижат да ни е весело, а ние им се смеем.

[Han Solo]

Списъкът е удивително забавен. Основно ме притеснява присъствието на Ницше, а Хитлер е включен просто защото ако в една класация на лош, зъл, гнусен, извратен и т.н. не може да не присъства Хитлер. Закъде сме без него. Хората се грижат да ни е весело, а ние им се смеем.

Аз пък не им се смея.... все пак това са консерватори, и то от САЩ, а ако са и от средните щати то нещата за мен се изясняват достатчъно

[Зок]

Разбира се, разбира се. И аз забранявам на приятелите ми да гледат произведенията на Ван Гог, защото е шизофреник, а и те горките са с едни суицидни интенции :twisted:

[albireo]

Самото понятие "вредна книга" е абсурд. Целият този списък е един абсурд написан от абсурдни хорица с абсурдни мозъчета, абсурдно недоразбрали някой много важни неща...Така че да се каже "частично са прави..." да се помисли дори такова нещо, звучи като оправдание, даже одобрение на самата идея да се съставят подобни списъци.
И някак си ми е обидно да гледам речите на Рейгън тук. Поне той беше човек, който макар и не особено надарен в мозъка, беше разбрал доста неща за разлика от неговите наследници "неоконсерватори". Дай ако трябва ще обособим отделна тема, но Рейгъновото присъствие, неговото политическо наследство изложено тук, сякаш едва ли не легитимира подобен дебилизъм. Маркс за бога! Може ли да сложиш фундаментално велик за социологията труд като "Капиталът" в списък "вредни". Що за дебил трябва да си, за да мислиш научни трудове с категориите "полезно" и "вредно"! Конт, Огюст Конт - бащата на социологията..тия какво ..цялата наука ли ще отрекат....Що за катил и булеварден консерватор трябва да си за да слагаш учен като Маркс, редом с Хитлер и Мао?
Кейнс!!!! :aaa: ....човекът който е казал по време на Голямата Депресия "ако се вярва на класическата икономическа теория всичко е нормално, ние в момента не сме в криза"...тия съставители сигурно още не могат да простят на Рузвелт, неговия "New deal" ....
а за Ницше вече не ми се говори .....тия заслужат бой с пръчки по петите честно. Не за друго, просто за внос на глупост в обществената среда, при това я внасят с взлом..тия трябва да ги бият ей така профилактично, с педагогическа цел..от време на време, та белким и м дойде ня'къв акъл в главата. :twak:

[mellisa]

Човекът е странно животно...от край време се опитва да намери друг виновник, освен него, за собствените му провали, грешки или злини. Достатъчно е може би да се заклейми като лоша и вредна една книга за да се оправдаят деянията, сторени от онези, които са я прочели или написали? Толкова ли е трудно да се разбере, че книгата не е нищо повече от проекция на собственото ни Аз, книгата е част от битието в себе си, което не е носител на друг смисъл извън този, с който ще я натоварим ние, битието за себе си. Нещата, материалните предмети са чиста фактичност, те са това, което нищо не преживява, не действа и едва човешкото съзнание им придава една или друга същност, свойство, мисъл, идея...Ако злото се е зародило в нечия мисъл, това дали ще бъде изказано/написано е второстепенно, важно е единствено и само неговото вече съществуване. Умът, а не неговата материална проекция са движещите механизми на живота и мисълта.
Книгата сама по себе си никога не може да бъде лоша или добра, защото единствено и само в обединеното усилие на автор и читател се ражда този хем конкретен, хем мисловен обект, наречен творба. Ако читателят, който акушира на раждането на една книга не е предразположен на повие новороденото в собствените му лоши мисли, то самото бебе е напълно безвредно. Читателят е този, който дарява на книгата цялата си личност с всичките и страсти, предубеждения и симпатии. Литературната творба няма друга субстанция освен субективността на читателя.