Произходът на думата цар

[RAMMSTEIN]

думите всички ги знаят

е*ане , е*е , п*тка , п*чка , х*й , *й
има един по радиото които води една рубрика и дава произхода и значението на думите

[Гост]

Може и смешно да е, но в някои от тия думи може и да е съдържа решението на някоя езикова загадка. Някои сравнени с другите славянски езици, например, нямат нищо общо. ...

явно омразата и злобата на византийците е била много голяма! :grrr:

Не, бе, тогава още не е имало сърби, да псуват повече от българите

(всъщност, ако оттам идва "вулгарно", втасахме я на нова сметка...)

[Хана]

В арабските източници (например Корана) титлата е каисар или каи-сар и се използва за владетеля на Персия. Във Вавилон е шар или шар-ум. В кушанската империя е каисара и то второто столетие на нашата ера. Прокопий Кесарийски от своя страна съобщава, че българският владетел Синалх (5 век) е носел титлата цар.
Разбира се титлата е била взаимствана, но е смешно да се твърди както пише в Большая советская енциклопедия, че произлиза от Цезар.

Асировавилонският е престанал да се употребява преди нашата ера. Как ли тази дума се е задържала 10 века, за да може пръв Симеон да я използва за себе си - преди това имаме български канове, таркани, боили, жупани и т.н., но не и царе. И по времето на Симеон думата се е изписвала ЦЬСАРЬ, която титла се е използвала по това време и във Византия заедно с автократор и василевс, само че е стояла по-ниско от тях. В писмените паметници думата се изписва или ЦЬСАРЬ, или съкратено с титла ЦРЬ, като Ц и Р се сливат, а отгоре над думата има лигатура (чертичка). И ако обичаш, дай цитата от Прокопий Кесарийски, имаше го някъде в нета, да видим кой е този български цар и дали е точно цар и дали е български.

От Симеон нататък българските владетели се титулуват цесар, а от 13 век нататък - цар. Първият небългарски цар е е Стефан Душан. Той поема властта като крал, а по-късно, след няколко години си организира специален църковно-народен събор, на който с подкрепата на 3 архиепископии, сръбската, охридската и светогорската (защото без подкрепата на църквата това коронянсване не би могло да стане), си променя титлата и е провъзгласен за "цар на сърби и гърци". Царският син Урош (който по-късно става също цар), приема титлата крал, а на свои роднини Стефан раздава нови, заимствани от Византия, титли: деспот, севастократор и кесар.
След Стефан Душан е цар и неговият син Урош. След това идват на власт Вълкашин и Углеша, като Вълкашин е съвладетел на цар Урош и е провъзгласен за крал. След това е известният Марко Кралевити - т.е. пак се връщат към титлата крал.
В Русия първият цар е Иван Грозни (16 век).

За произхода на всички думи в българския език има Български етимологичен речник, има ги и нецензурните даже.

Vulgus означава на латински народ, хора много преди споменаването на българите, така че няма как да се свързва точно с тях.

[Ханс]

Как ли тази дума се е задържала 10 века, за да може пръв Симеон да я използва за себе си - преди това имаме български канове, таркани, боили, жупани и т.н., но не и царе.

Аз ще изпреваря КГ и ще отговоря вместо Lord of War. Нали заем, че Симеон е бил много начетен човек и даже е завършил Магнаурската школа(което в ден днешен е равностойно на това да имаш дипломи от Оксфорд, Харвард, НСА и руската Циркова академия). Та вероятно там в школата Симеон е запълвал свободното време с изучаване на чужди езици, включително и асировавилонският. Когато след години му "дошло времето"(както би се изразил по-доброто му съвременно копие) решил, че не върви да си копира титлата от ромите...пардон, от ромейте, а от някой по-достоен като да кажем Гилгамеш и така сега имаме титлата Шар-ум на България.
А това, че още римляните са използвали думата "вулгар" е съвсем естествено, все пак сме най-старите европейци. И за да завършим по-оптимистично ще издигнем глас като същински нов Паисий(пред Нова Европа) и ще викнем:
- Не се срами да се назовеш ВУЛГАР. - удряйки със сите сила у гръдиют кош.

[byzantiner]

Vulgus означава на латински народ, хора много преди споменаването на българите, така че няма как да се свързва точно с тях.

:tup:

[Гост]

богатир=багатур

Доказателства?

Пише го в голямата тридесеттомна руска енциклопедия, че произлиза от "древнотюркската" дума багатур. По този начин избягват да споменат, че е българска

[княз Крылов]

извинявай но ако тръгнем по тази логика - то не е важи ли по-скоро факта че от турксти тя едва и в двата езика. Не бих приравнявал пра-българите като основна туркста група чийто език бил възприет от всички тюркски племена - аде намалете малко врътката за подаване на "налудничиви националистични идеи" в главите си. Става дразнещо ...

Най малкото самата дума "богатир" не се приживя в българския език и си имате "юнак" ...

За думата "цар" макар да съм чувал и хипотезата за изночния и произход се придържам по-скоро към поризхода от "цезар", който наскоро ми напомни Хана. В сатробълкарските книги думага Цезар се е съкращавала като "цръ" и от там се трансформира по-късно в по-разговорното "цар".

по същия принцип - Г[оспо]дъ - Гдъ ---> Ц[еса]ръ - Цръ

[Гост]

Кесаровото - кесарю, божието - богу

Титлата кесар е била втора по ранг след император, тилата цар е равна на императорската или най-малкото е по-висока от кесарската. Наличието на преки аналогии на думата цар в езици, говорени в областта от която най-вероятно са дошли българите е хубаво да се има впредвид, както и сведението на Прокопий Кесарийски. Българските владетели във втoрото царство, когато подражават на византийците, се наричат василевси. Цар очевидно не е подражателска титла, защото е по-ниска от василевс ( ако е дошла от кесар ). Те не биха се нарекли драговолно кесари, защото сами принизяват ранга си.

извинявай но ако тръгнем по тази логика - то не е важи ли по-скоро факта че от турксти тя едва и в двата езика. Не бих приравнявал пра-българите като основна туркста група чийто език бил възприет от всички тюркски племена - аде намалете малко врътката за подаване на "налудничиви националистични идеи" в главите си. Става дразнещо ...

Най малкото самата дума "богатир" не се приживя в българския език и си имате "юнак" ...

За думата "цар" макар да съм чувал и хипотезата за изночния и произход се придържам по-скоро към поризхода от "цезар", който наскоро ми напомни Хана. В сатробълкарските книги думага Цезар се е съкращавала като "цръ" и от там се трансформира по-късно в по-разговорното "цар".

по същия принцип - Г[оспо]дъ - Гдъ ---> Ц[еса]ръ - Цръ

Те така са написали, че е древнотюркска. Както много други думи присъстващи в тюрксия език тя е от иранското езиково семейство. Има я и в персийски.

[княз Крылов]

За равенството на цяр със император и въобще за това дали изобщо някога е имало титла император като титла означаваща монарх - е обсъждано в една друга тема. Оказва се че едниственият човек носил тази титла в смисъл на цар, василевс, господан на империята е бил Императорът на СРИ - и ние наричаме римските императори (които сами себе си титуловали с Цезар Август и принцепс) и Византийските василевси - просто по аналогия със съвремената дума за империя и от това че повечето факти за древната история са измъкнати от забвението по времето на Просвещението (когато е било на мода да се ровиш в античната история) - Векът на Императорите.

И вероятно именно защото кесар е било по-ниско от василевс в Византийската йерархия, ромеския император се е съгласил да даде тази титла на един варварски владетел - тъй като по негово виждане със сигуронст на света не е имало място за двама Василевси.

Именно (за богатира) - което значи че не е чисто българска. А Русия (условно, а не като обединена държава , която по това време още не съществува) е имала много вземане даване с тюркските народи - още преди създаването на Велика България и появата на Волжко-камска такава. донякъде това показва и участието на самите тюркски племена в формирането на руската национална култура - явно думата идва в легендите от тюркски племена съставили заедно със славяните и варягите руската народност.

[кало]

Те не биха се нарекли драговолно кесари, защото сами принизяват ранга си.

напротив, биха. защото - за да си василевс, трябва да владееш Константинопол.

[Хана]

Принципът в речниците и енциклопедиите е да се дава първоизточника, а не езикът-посредник. Затова думата богатир дори и да е заета от българския, се пише езика, от който са я заели съответно българите. По същия начин много латински думи са дошли в българския през гръцкия, същата дума ЦАР например, но никой не пише, че са гръцки. Също така повечето турски думи в българския, коит осъзнаваме като турски и сме заели от турците, всъщност си пише, че са персийски.

[Гост]

Моля, моля.

За равенството на цяр със император и въобще за това дали изобщо някога е имало титла император като титла означаваща монарх - е обсъждано в една друга тема. Оказва се че едниственият човек носил тази титла в смисъл на цар, василевс, господан на империята е бил Императорът на СРИ - и ние наричаме римските императори (които сами себе си титуловали с Цезар Август и принцепс) и Византийските василевси - просто по аналогия със съвремената дума за империя и от това че повечето факти за древната история са измъкнати от забвението по времето на Просвещението (когато е било на мода да се ровиш в античната история) - Векът на Императорите.

И вероятно именно защото кесар е било по-ниско от василевс в Византийската йерархия, ромеския император се е съгласил да даде тази титла на един варварски владетел - тъй като по негово виждане със сигуронст на света не е имало място за двама Василевси.

Именно (за богатира) - което значи че не е чисто българска. А Русия (условно, а не като обединена държава , която по това време още не съществува) е имала много вземане даване с тюркските народи - още преди създаването на Велика България и появата на Волжко-камска такава. донякъде това показва и участието на самите тюркски племена в формирането на руската национална култура - явно думата идва в легендите от тюркски племена съставили заедно със славяните и варягите руската народност.

Единственият народ, който по това време има титлата багатур е българският. По-късно тя се появява и при монголците, но много по-късно. Няма други паметници с тази титла, освен български през ранното средновековие.

Титлата кесар се дава първо на канасубиги Тервел. Но тя не е имала значението, което българите сами придавали на титлата цар, тъй като са търсели статут равен на императорския.

Най-вероятно наистина са я избрали защото е имала и римско тълкувание, но те са имали собствено тълкуване на техния език. Затова са избрали титла, която да удовлетворява и двете страни /България и Византия/ достатъчно близка до Цезар, за да си мислят византийците, че българите не искат първенство по титли, но всъщност с по-висок ранг на езика на българите (това е хипотеза).

[княз Крылов]

Единственият народ, който по това време има титлата багатур е българският. По-късно тя се появява и при монголците, но много по-късно. Няма други паметници с тази титла, освен български през ранното средновековие.

Всъщност ако е въпрос на титла - то тогава само българите са я имали - (не съм запознат дали наистина е така за българите) - защото в тюркските езици (на южните съветски републики) и в руския фолклар, богатир не е титла а е дума за юнак - митичен воин наделен с необикновена сила, олицетворение на народа, побеждаващ олицетворени чрез също толкова митични чудовища и злодеи (от своя страна олицетворяващи враговете на този народ).

но си остава въпроса защо от тези езици който са имали някога в речника си думата "богатир/багатур" българският е единственият който не го запазва - във всички други известни ми - руския и казахския - тези думи до днес съществуват в значението на "юнак", силен и храбър мъж.

[Гост]

кана боила багатур

Всъщност ако е въпрос на титла - то тогава само българите са я имали - (не съм запознат дали наистина е така за българите) - защото в тюркските езици (на южните съветски републики) и в руския фолклар, богатир не е титла а е дума за юнак - митичен воин наделен с необикновена сила, олицетворение на народа, побеждаващ олицетворени чрез също толкова митични чудовища и злодеи (от своя страна олицетворяващи враговете на този народ).

но си остава въпроса защо от тези езици който са имали някога в речника си думата "богатир/багатур" българският е единственият който не го запазва - във всички други известни ми - руския и казахския - тези думи до днес съществуват в значението на "юнак", силен и храбър мъж.

Ами именно защото е бойна титла, а не дума за юнак не се запазва в българския, както не се е запазил багаин и таркан и т.н. Второто Българско царство сменя титлите и системата на управление с византийска и запазва само болярите като титла. А в чуждите езици, тази дума за юнак се е формирала навярно под преките впечатления от българските багатури, които са били елитните войски. А всички знаем как между 6 и 10 век сме побеждавали наред

[кало]

О, Боже, ся ще се намеси и името на големия учЕн Петър Добрев, чувствам. А като гледам как сме побеждавали наред (аз лично никого, да си призная, освен на компютърни игри, карти, шах и разни спортове), нищо чудно да се вмъкне и цитат от учЕния на учЕните, единствения голем Българин (след Бойко и Волен) - професор! Божидар! Димитров!