Произходът на думата цар

[gollum]

По съм привърженик на тезата, че няма разлика между факт и интерпретация.

Мда, Батко Чарли - че и аз точно същото бях написал малко по-долу .
А въобще за фактите и интрепретацията им - на пръв поглед има ясна разлика между съответният артефакт (примерът на Мелиса, да речем) и неговата интрепретация. В научната пракитка обаче интерпретацията обсебва предмета и го видоизменя и покрива.

А "случайното достигане на истината" - най-често то не оказва влияние именно поради своята случайност - пропускат да го забележат (в историята на науката статистиката също има своето място ). Горе-долу същото е с използването на неправилния метод:

Лично имам дълбоки съмнежи, че съществува неутрален такъв, което води до създаване на реалността на базата на "правилни" научни позиции, вместо интерпретиране на "фактите".

Ще се поясня, за да няма недоразумения - "правилен метод" означава в моя контекст непротиворечив - такъв, при който липсват вътрешни логически грешки и противоречия. И който се прилага последователно, а не избирателно. Така че "правилният метод" на излследване гарантира неговата вътрешна непротиворечивост и намалява уязвимостта му в процеса на неговото научно утвърждаване и допринася за успешната научно-академична еволюция на съответната научна доктрина. А съвсем не гарантира някаква метафизична истинност на достигнатите резултати (такава е съмнителна дори когато говорим за точни науки, за хуманитарните поначало е смешно да се обсъжда).
Когато дадена "истина" (споменахме доколко относително е това поянтие) или по-точно нещо, което ще се приеме от съответната научна парадигма за такова, бъде достигната с неправилни методи това обиконвено води до нейното оборване в рпамките на съответния дискурс и неприемане. Грешките в метода позволяват "истината" (научния факт) лесно да бъде оборена и пренебрегната и да не излезе "победителка" в научния идспут. КОето определено пречи на приемането й.
В този смисъл е и примерът ти, Мелиса:

от верни изходни данни, чрез погрешни средства(методи) да се достигне до правилни (потвърдени по-късно чрез сравнителен анализ) изводи и истина.

Да, това е възможно, но най-често води до проблеми при научната реализация на съответната достигната "истина". И ако има късмет все пак не загива в процеса на научното й дискутиране и академично утвърждаване . Ако няма късмет... ясно, чака се следващ проблясък, при който са използвани по читави средства .

[Динлин]

Какую интересную тему я пропустил :-(

По очереди:
1) "Царь" действительно от "Цезарь". Для сравнения - "король" от "Карл"(в честь Карла Великого). "Царями" на Руси ещ¸ в 9-10 веках называли византийских императоров, а с 13 и монгольских ханов. В 11 веке митрополит советовал Ярославу Мудрому принять титул царя, но Ярослав не решился - и так вс¸ было хорошо. А жаль :-(
2) Про "боярин" и "государь" уже ответили :-)
3) "Богатырь" может и от протоболгарского "багатур", а может и от монгольского или даже тюркского "батыр". Доказать трудно, тем более, что оба эти языка тюркские.

[Avatarx]

тем более, что оба эти языка тюркские.

Вот что надо еше доказать!

[Динлин]

Вот что надо еше доказать!

Разве протоболгары не были тюрками ? :sm186:
Я, наверное, меньше Вас об этом знаю - тогда изложите Вашу версию.

[Avatarx]

Разве протоболгары не были тюрками ? :sm186:
Я, наверное, меньше Вас об этом знаю - тогда изложите Вашу версию.

Дело в том, что я еше не увидел человека кто ето знает! :sm186: Вот у других участников форума, разние версии. Подожди кто нибудь скажет!

[mellisa]

"король" от "Карл"(в честь Карла Великого).

Слово "король" этимологически происходит имени Карл Мартел, отца династию Каролингами.

[Гост]

Ми като незнаеш руски, що се натискаш?
"государь" откъдето и "государьство", а в разговорния се употребява "сударь", "сударьня". Вднага примерче: Николо Макиавелио Глава XIV. "Как государь должен поступать касательно военного дела"

за болярин -венага: Боярин

сУПЕР изложение. Т.е. Л-то от болярин и П-то от господар са изчезнали. Ха сега виж целия контекст на мястото, където писах за изчезването, отдето взе цитат и разпалено обясни руския речник - идеше реч за изчезването на БУКВИТЕ, за потъмняването там или оня езиков процес, за който ставаша дума.
Ама нищо, ти пак се постарай
/Шегичка де:: /

Съществени са не толкова "фактите" (а за какви факти въобще става въпрос?), а методът на изследването.

Че на метода какво му е? Сравнително-историческо-езиково изследване. Във всеки случай, тюркската теория, с която той спори, има много по-малко основания и доказателства от неговата. Казвам го лаически, де, но ми се струва, че е така.

Твърде е възможно голяма част от "руските" думи да са свързани с българския език, така както голяма част от българските са заимствани от руските сле Освобождението. Неслучайно Волжка България е една от трите страни стоящи в основата на Русия като държава. Въпреки мнението на големи групи руски учени, че например азбуката си е руска (като кажат старославянска разбират руска, по неизвестни за мен причини), а братята Кирил и Методий просто я ползват. Наскоро четох едно подобно твърдение. На всичкото отгоре бяха преписали съвсем и произнасянето на буквите. Имам предвит Аз Буки Веди..... И обясняваха, че ето за това била руска.... Ако има заинтересувани ще се поровя да я намеря статията.

Те някои руски учени друга работа си нямат. Едни изкараха Маламир, че всъщност се казвал Мала Мирче (!) и бил славянин Тия хора не им стига Достоевски, ми и Кирил и Методий искат, сакън да не признаят на някои друг фундамента на славянството

[Хана]

В тази дискусия текат едновременно поне три теми, както и мъъъничко спам

По повод на Петър Добрев:
Не съм му чела всички книги, нямам и намерение. Възможно е в тази примерно, която е за търговията в средновековна България, да е ценна и вярна книга. Чела съм обаче книгата му за езика на Аспаруховите българи. Всъщност лъжа, и нея не дочетох докрай – не издържах. Ако някой някога реши да ме измъчва – просто трябва да ме накара да я прочета.
Основните грешки на П.Д. са следните. Първо, той сравнява СЪВРЕМЕННОТО състояние на езиците, а прави заключения, които се отнасят за неща от преди повече от 15 века. Тези езици са претърпели от тогава насам някакво развитие и част от това развитие е и фиксирано – все пак имаме 10 века българска писменост. Редно би било каквито и да е аналогии и изводи да се правят въз основа на старобългарския и съответно старопущу, староосетински и т.н. П.Д. обаче старобългарски не знае, както не знае и никакъв древен език, нито пък се интересува от първоизточници и първи фиксирания на определена дума в източниците. А ако интересуваше, щеше да види кога за пръв път се употребява ЦАРЬ и как тя се употребява известно време успоредно с ЦЕСАРЬ и постепенно я измества.
Второ. П.Д. забравя, че в езика освен думи има и такива неща като корени, наставки, окончания, сродни думи, фонетични закони и т.н. Примерно, няма нито в старобългарския, нито в българския фонетично изменение на Ш в Ц, но пък има безброй примери на преминаване на К в Ц (вълк – вълци). П.Д. примерно пише: “думата БАЩА е с ирански произход, защото в българския няма дума за човек от мъжки пол да завършва на –А (което също не е вярно, защото имаме войвода, комита, юноша, папа, владика и т.н.) Но П.Д. от граматика не се иннтересува, той перка през просото направо от Мало Бучино към Памир. А ако се интерусавше, щеше да знае, че тези думи за мъже с окончание –А са от един особен склонитбен тип и основа, която е типично индо-европейска и развитието на която може да се проследи в повечето европейски езици.
Трето, но не най-маловажно, е че дори в това, което прави, в сравнението на съвременните езици по неговия си начин, П.Д. е достатъчно, бих казала, мърляв: цитира неточно речници, години, има думи, които липсват в речниците, които той посочва.

А по повод на истината и източниците: вярно е, че в речниците и енциклопедиите понякога има грешки и че те представят общоприетото виждане по някакъв въпрос. Но до доказване на противното, докато не видя УБЕДИТЕЛНО И ПОДПЛАТЕНО С ДОКАЗАТЕЛСТВА опровергаване на написаното в речниците, ще продължавам да им вярвам, особено когато то е аргументирано, пък и все пак си имам глава на раменете да преценя

[gollum]

Дааа, подобно нещо имах предвид, когато писах за "неправилност на метода" .

[Warlord]

тези думи за мъже с окончание –А са от един особен склонитбен тип и основа, която е типично индо-европейска и развитието на която може да се проследи в повечето европейски езици.

Това силно накланя везните към теорията за индоевропейския произход на българите. Освен това тюрките не могат да изговарят някои характерни за българския език думи, в които има струпване на съгласни звуци и обикновено или ги насичат, или слагат "и" отпред (такъв е случаят с "Истанбул", градът по принцип се нарича Станбул, но турците им е трудно да го изговарят така). А и поради това при тюрките няма имена от сорта на Крум и Пресиян например (Пресиян или Персиян буквално означава "персиец" - и този факт ясно сочи към Иран), докато при българите са често срещани. Така излиза, че ако е бил тюрк кан Омуртаг не е можел да изговори имената на собствения си баща и син! :stupid:

[Avatarx]

По-добре не. Веднага ше се хванат за гушите и няма да може да ги разтървеме! Лингвистите де.

Ами ето сега какво казва един български професор:

Ние, съвременните българи славяни, дължим днешното си съществуване и оцеляване на частично иронизираните прабългари тюрки и на куманите къпчаки. Въпрос на национална чест, достойнство и интелигентност е да знаем, помним, разбираме, признаваме,утвърждаваме и разпространяваме именно и единствено това.

Значи няма никакви съмнения видите ли! Ние трябва да утвърждаваме и разпространяваме именно и единствено това мнение! Иначе нямаме нац. достойнство и не сме интелигентни! Ха сега де!

За сведение професорчето е преподавател по съвременен турски език във ВА "Г. С. Раковски" и лектор по балканистична тюркология и приложна лингвистика в Центъра за източни езици и култури на СУ "Св. Климент Охридски". Той завършва турска филология в Софийския университет, защитава докторска дисертация през 1982 г., хабилитира се през 1990 г., а научното звание "професор" му се присъжда през 2002 г. Авторът изнася научни доклади и съобщения пред вътрешни и международни научни конгреси, симпозиуми и конференции; публикува в наши и чуждестранни научни издания голям брой изследвания от областта на общата теория на езика, лингвосемиотиката и семантиката, морфологията и синтаксиса на съвременния турски език, българската ономастика от източен произход, етимологията, контактите и влиянието на иранските и тюркските езици върху българския език, прабългарското езикознание и етнолингвистика, дидактиката и методиката на турския език във военноспециална аудитория, стенографията, където създава и ползува собствена оригинална стенографска система за българския език. Негов е първият у нас превод на Свещения Коран на български език.

[Гост]

Kak e на руски "господар" и "болярин"?

Почти както на български. Ама те говорят по меко.

[Batko Charly]

Ще се поясня, за да няма недоразумения - "правилен метод" означава в моя контекст непротиворечив - такъв, при който липсват вътрешни логически грешки и противоречия. И който се прилага последователно, а не избирателно.

Говориш за един аргумент или позиция да е вътрешно не-противоречив и последователен с други думи. Да следва своята изложена в началото логика.

[Warlord]

Ами думите на това професорче са си чиста пропаганда на старите теории приети за истина в българската история. Направо се вбесявам от такива "агенти" дето професионално се занимават с изкривяване и фалшифициране на историята :evil: :grrr:

[Batko Charly]

Ами ето сега какво казва един български професор...

За сведение професорчето е преподавател по съвременен турски език във ВА "Г. С. Раковски" и лектор по балканистична тюркология и приложна лингвистика в Центъра за източни езици и култури на СУ "Св. Климент Охридски".

Ми то в тва няма нищо невярно. Спора е в процентите. От всичко което съм чел за произхода на прабългарите - предимно като любител (макар и не само като ) - съм стигнал до извода, че пра-българите са били част тюрки (тюркоезични) и част иранци (ираноезични). Друг е въпроса какво означава тюрки по принцип, щото понятието е като цяло идиотско според мен. Една такава абсурдна категория, дето се блъска всичко което не отговаря точно на установената логична парадигма на Аристотел.

Само се надявам този професор да прави разлика между турци и тюрки, че иначе срамота!

Оппа, и ако някога имам честа да го запитам знае ли, че за твърдението, че самите турци са тюркизирани иранци, показвайки му анализ на първия им културен текст, ще бъда адски щастлив, :twisted: а и ще съм адски заинтересован от отговора му.