По съм привърженик на тезата, че няма разлика между факт и интерпретация.

А въобще за фактите и интрепретацията им - на пръв поглед има ясна разлика между съответният артефакт (примерът на Мелиса, да речем) и неговата интрепретация. В научната пракитка обаче интерпретацията обсебва предмета и го видоизменя и покрива.
А "случайното достигане на истината" - най-често то не оказва влияние именно поради своята случайност - пропускат да го забележат (в историята на науката статистиката също има своето място

Лично имам дълбоки съмнежи, че съществува неутрален такъв, което води до създаване на реалността на базата на "правилни" научни позиции, вместо интерпретиране на "фактите".
Когато дадена "истина" (споменахме доколко относително е това поянтие) или по-точно нещо, което ще се приеме от съответната научна парадигма за такова, бъде достигната с неправилни методи това обиконвено води до нейното оборване в рпамките на съответния дискурс и неприемане. Грешките в метода позволяват "истината" (научния факт) лесно да бъде оборена и пренебрегната и да не излезе "победителка" в научния идспут. КОето определено пречи на приемането й.
В този смисъл е и примерът ти, Мелиса:
от верни изходни данни, чрез погрешни средства(методи) да се достигне до правилни (потвърдени по-късно чрез сравнителен анализ) изводи и истина.


Comment