Фантастика

[Jacko]

Много са! "Обитаемият остров", "Денят на трифидите". "Сезонът на мъглите", "Дългият изгрев на Ена", "Планета на изгнаници", "Лявата ръка на мрака"!
А първата ми книга от жанра беше "Какво сънуват псиборгите"!
Иначе за мен големите са: Легуин - Лем - Азимов - Стругацки - Гуляковски!

[Кухулин]

Ще ги прегледам, мерси.

[Guy de Mont Ferrand]

ПП Е, ако отворим приказка за приключенски книги, то, да, "Наследникът от Калкута" буквално го бях скъсал от четене (което не бе трудно, де, томчето бе доста дебелишко и с меки корици, не много добре залепена (като много други)).

Ха-ха, моето беше с твърди корици, но също така недобре залепено и съответно скъсано и грозно, колкото си искаш. Ех, хубави времена бяха онези, в които смятах, че това е най-най-добрата книга, писана някога...някъде между осмата и дванайстата ми година. И до ден днешен си я уважавам; всъщност, като се замисля, би ми се искало да си препрочета откъса, в който Грели и дружината му правеха набег за роби по една река в Западна Африка (или в Конго?). Направо е невероятно ако е истина фактът, че Щилмарк е писал книгата по памет (в Сибир) - с толкова много факти!!! Повечето хора обаче май не биха я нарекли "фантастика"...ама знае ли човек (?) От този тип литература най-добри са "Остров Тамбукту" и "Последният от Атлантида" на Беляев

[Imperial]

Аз общо взето търся максимална твърдост, що се отнася до научната фантастика

https://www.amazon.com/Sword-Into-Darkness-Thomas-Mays-ebook/dp/B00I3T3Q5G

Иначе Stephen Baxter е епитомът на максимална твърдост и литературен талант на ниво 0 Келвин... всъщност не, не може да се каже "максимална твърдост", книгите му от сериите Manifold Time / Space са дооста отнесени, но идеите му уж са базирани изцяло на настоящата теоретична физика.

Blindsight е много студена книга и надали ще се хареса на всеки. Всъщност на мен ми харесва до голяма степен по чисто лични причини.

[gollum]

Кухулине, аз просто не съм достатъчно подготвен/запознат, че да оценя кой знае колко дълбочина на "твърдост" в НФ, но си признавам, че и го ценя това (според ограничените си възможностите). Не че това означава, че съм способен да оценя достатъчно дълбочина откъм художествена стойност (бегливо животно е туй, не се фаща лесно) - тук преценката ми е на база дали ми е интересно (съдбата на героите / как ще се развие историята. Та, от тази гледна точка имаше интересни неща в "Слепоглед" за мен. Но останалото не ме грабна особено. Виж, описанието на кораба, събитията около планетата и самите пришълци бяха достатъчно интересни. Но имаше някои работи, които имам чувството, че бяха включени само за да повишат продаваемостта (може и да греша) - това като кимване към статията на Лем.

Ако е за фентъзи речта, то май Толкин и Легуин при мен си поделят броя прочитания ("Силмарилион" и цикълът за Гед). И цикълчето на Бари Хюгарт (мисля че и трите съм ги чел поне по десетина и нагоре пъти) е някъде там, да не говорим за Прачет (там май има най-много препрочитания).
Това ме подсеща, че и "Лявата ръка на мрака" съм я чел ужасно много пъти навремето.

Pnp5q ме подсети - да, разбира се, "Домът на скитащите" като дете съм го пропрочитал много пъти, както и една друга серийка (но нея май малко по-малко) на Евгений Гуляковски ("Сезонът на мъглите" и "Дългият залез на Ена"). Но не колкото нещата на Стругацки.
Предполагам, че тъй-като всичките сме горе-долу в близък възрастов диапазон (плюс минус десетина години, което за онази епоха не бе чак толкова решаващо), а тогава излизаха малко такива книги, та сме попадали на едни и същи неща: библиотека "Галактика" и "Фантастика".

ПП Е, ако отворим приказка за приключенски книги, то, да, "Наследникът от Калкута" буквално го бях скъсал от четене (което не бе трудно, де, томчето бе доста дебелишко и с меки корици, не много добре залепена (като много други)).

[pnp5q]

Ами аз горе-долу помня доста - или може би "помнех" ще е по-вярно вече, но си е факт, че като знам "какво ще стане", хич не ми е мерак да препрочитам. В тоя контекст има три книги, които изпъкват (едната не е фантастика, макар че края е малко утопичен) - "Наследникът от Калкута" (11 пъти), "Домът на скитащите" (12-13 пъти) и "Осем ловки демона" (5-6 пъти).

Аз общо взето търся максимална твърдост, що се отнася до научната фантастика

Юруш на Робърт Сойер!
"Терминален експеримент", "Четвъртото измерение"... След първата може да изкараш някоя и друга безсънна нощ в размишления.

[Guy de Mont Ferrand]

Ха, наистина съм изненадан, че още някой освен мен (даже двама!!!) е чел "Едем", че даже и я поставя сред най-любимите си книги (според мене е една от най-добрите на Лем)!

Но, що се отнася до моята " най-четената от вас фантастична книга", то това май е "Донеси ми главата на принца" - единствената, която след като я прочетох, почнах веднага пак да я чета . "Денят на трифидите" ми е ужасно любима и не знам колко пъти съм я чел от ок. 10-годишен насам...Същото се отнася и до "Не е време за герои" и малко по-малко до "Ах, тази Алиса". Друга, която скъсвам от препрочитане и пак я препрочетох наскоро (май ми се пада средно поне веднъж на две години), е "Гладиаторите на Есмералда" на Шекли - нея може и да съм я чел и повече пъти от "Принца"... Има разкази, които редовно препрочитам - но те не влизат в категорията "книга". "Звездни дневници" и особено пътешествието, в което Ийон Тихи е назначен за директор по проекта за промяна в историята - с проф. П. Латон и Хари С. Тотел и тн., не това с "Куба". Първите две книги на "Речния свят" на Филип Хосе Фармър - тази година прочетох и останалите (на английски), но, честно казано, те не ми харесаха толкова. "Корпорация "Безсмъртие"" и "Цивилизация на статуса" са уникални книги, както, предполагам, и цялата ранна по-дълга проза на Шекли (как прописа такъв crap, като в последните години, не успях да схвана!). "Златото в края на звездната дъга" и "Венериански търговци" на Фредерик Пол - как можа да съсипе така хичианската серия (освен в "Гейтуей" I) също не разбрах! "Небесните господари" - цялата трилогия досега съм я препрочитал средно веднъж на три години (т.е. ок. 7-8 пъти) - и може би бих и "Средното царство" (Чун-Куо) на Дейвид Уингроув, ако бяха издали всички книги от серията.

Това са ми фаворитите, общо взето

ПП: А, да - и майстера: "Азазел" и "Аз, роботът" от него

ППП: Е, не мога да не спомена и "Дългият следобед на земята" от Брайън Олдис и "Господарите на драконите" и "Лунният молец" на Джак Ванс - много любими неща.

[Кухулин]

"Слепоглед" си го взех и четох преди година-две, по съвет на Империал, обаче не ми хареса много.

Аз общо взето търся максимална твърдост, що се отнася до научната фантастика, затова ми харесва. Доста е твърда, почти достига Ибатулин. Но ако търсиш някакви чисто художествени достоинства, какъвто предполагам е твоя вкус, книгата е средна ръка. Има тук-таме екзистенциална драма, бая нефелна, някви сърцераздирателни колизии дали да се праскат на живо или да се чешат през нета и така. Обаче науката си е на ниво.

А пък за най-четена фантастика, може би Фондацията, че няколко пъти я забравях и я четох наново. И Силмарилион също доста пъти, и то всеки път ми беше като първи, щото и там нищо не помнех Иначе Азимов има една книжка, но тя не е фантастика, дето бая четене отнесе - Гравитационната гибел на вселената. Идеална е за подрастващи откачалници

[messire Woland]

Май и при мен ще е много трудно да се определи. 80те много харесвах и препрочитах Шекли, Стругацки, Лем (тогава особено много харесвах "Пътешествията ..."). На Саймък също доста неща. След това 90те съм чел какво ли не, но пак Лем и Стругацки си оставаха фаворити с много прочитания. В по-нови времена - Хайнлайн, особено с "Двойна звезда" и "Рейнджърите", но не само.
"Денят на Трифидите" едно време беше голяма класика. Сега се сещам, че едно време имаше голяма група руски фантасти, които четях, разбира се - Ефремов, но и куп други, от които съм запомнил една космическа сага в две книги на "Галактика" и разни други неща, някои от които сме обсъждали тук.
Разбира се - Бюджолд. Но - старите неща, тя нещо се изкриви в последните произведения и стана трудночитаема.

Трудно ще е да се определи, може би зависи от настроението. Например "Времето на дъжда" на Стругацки ми е сред любимите книги. Но тях например хич не би станала на филм.
От Лем сега като се замисля - "Едем" и "Фиаско" - и от двете теоретично би могло да стане филм, но на практика - надали. Ще го наблъскат с клишета и ще го направят гаден. "Непобедимият" е по-вероятно да бъде заснет като филм, но ще стане на екшънче вероятно, предвид сегашните филмови тенденции.

Някога "Резерватът" ми беше направил огромно впечатление - вероятно трябва да си го препрочета сега, за да видя какво помня и какво различно ще видя. То и по принцип препрочитането на любими книги през няколко години ни ги показва в различна светлина почти винаги

[gollum]

Да, бяха ми попадали преди време някакви гневни изявления на Урсула Ле Гуин относно "надменната спрямо фантастиката "висока" реалистична литература"; сигурно става въпрос за същия случай.

Аха, същият трябва да е - защото Ишигуро се води представител на тази литература (той самият не се е съгласил с подобно определение или въобще с такива разделяния), а цялата работа е, защото последната му книга са я определили като "фентъзи" (на база на това, че вътре има споменаване на орк, има и дракон: разбира се, никакво фентъзи не е, а си е негова книга, на неговите си теми, т.е. кафкианска история за забравата / паметта - доста добра, между другото). Та тя решила, че той гледа отвисоко на фентъзито, не са се разбрали, както и да е.

Ник, не съм сигурен при мен коя ще излезе. Имаше един етап, когато много често препрочитах "Резервата...", но мисля че някоя друга ще е, но не съм сигурен коя точно - има няколко неща на Стругацки, които съм препрочитал ужасно много пъти (да речем, цялата "Неуговорени срещи"), вероятно толкова пъти съм препрочитал и "Денят на трифидите" и "Какавидите". Някъде там се нареждат и "Едем" и "Непобедимият" (пак в едни далечни времена, когато имах много повече свободно време). Или пък е "Дюн" (също препрочитана безброй пъти). Макар че вероятно най-много пъти съм препрочитал "Ах тази алиса" на Сам Лундвал (най-вече "Не е време за герои" - сред любимите ми е). Една от тия, но вече не помня коя колко пъти съм я препрочитал - много са.

---
"Слепоглед" си го взех и четох преди година-две, по съвет на Империал, обаче не ми хареса много.

[Nick]

Коя е най-четената от вас фантастична книга (не задължително научно-)? За мен е "Резерватът на таласъмите", чел съм я поне 20 пъти. Такъв красив филм може да се направи по нея, само да се следва духа и настроението на повестованието.

[Guy de Mont Ferrand]

Да, бяха ми попадали преди време някакви гневни изявления на Урсула Ле Гуин относно "надменната спрямо фантастиката "висока" реалистична литература"; сигурно става въпрос за същия случай. Пълна дивотия според мен, но честно казано, не бях очаквал точно Ле Гуин да изрече такива думи...но пък и " Хората - независимо колко са гениални, - са си склонни да са хора"

[gollum]

О, за това съм съгласен - хората са склонни да се карат за какво ли не, особено около нещата, които са им скъпи (и най-често защото не са разбрали добре какво пише или казва другия). За последно попаднах на подобна тематика покрай последната книга на Казуо Ишгуро ("Спящия великан"), като негови изказвания (не добре разбрани) бяха породили сериозна полемика, включително с Урсула Легуин. Хората - независимо колко са гениални, - са си склонни да са хора .

[Guy de Mont Ferrand]

Статията си е напълно в духа на Лем, който презира комерсиализма + че е писана в конкретна политическа конюнктура (от другата страна на "Желязната завеса"). При все това, негови творби, като "Соларис", също се продават добре, като има и холивудски филми и интерпретации по тях и прочие (дали той и наследниците му са се облажили от авторските права?). Ако в статията думите на Пол Андерсън са предадени вярно, то и мене биха ме подразнили, макар че това, че нещо се продава добре, не означава непременно, че е бездарно (пример: "Игра на тронове", към която се отнасях скептично, но която е добро забавление и е "полезна" като вид приказка, каквото е и целия жанр фентъзи, в който пише и самият Лем).

Това противопоставяне, което се наблюдава между "нормалната" и "фантастичната" литература е доста абсурдно, но когато прехвърчат обиди между двата лагера, сблъсъкът е неизбежен. Което доказва за n-ти път, че хората са склонни да се карат (вкл. до смърт) за пълни глупости. Ийон Тихи, барон Мюнхаузен, "Истинска история" на Лукиан и, да речем, Томас Ман или Кафка, Гъливер или Луис Карол - кой от тези автори и литературни герои е "по-сериозен" и кой не е?

[gollum]

А и тази идея съм я срещал и другаде, като например в един разказ, в който хората живееха в рекламна симулация, само дето сега не мога да си спомня името на автора.

Това трябва да е "Тунел под света" на Фредерик Пол (разказ). Навремето сме го чели в едноименен сборник от библиотека "Фантастика". Но не мисля, че идеята е взета от него (там идеята беше, че хората бяха умрели при някакъв промишлен инцидент и същата компания, която го бе причинила, беше успяла да съхрани съзнанията им в миниатюрни роботчета за целите на маркетинга (да пробват рекламни стратегии върху тях, повтаряйки един и същи ден)).

За "Матрицата" навремето си помислих същото, много подобно е на "Конгрес по футорология". Но сходни идеи имаше и в някакви японски манги/анимета (сега не се сещам точно за имена, но мога да поразровя) и е по-вероятно да е дошло оттам, според мен (просто защото този канал за влияние тогава е бил по-силен).
Между другото, същата година излезе още един подобен филм - "13 етаж". Няма общо като размах, зрелищност и прочее, но също използва идеята за виртуална реалност, макар и много по ограничена. Нищо чудно да е била идея от известно време "витаеща" в умовете тогава, около края на столетието.

А Лем е велик - за мен е същото. Но като човек е бил особен (поне с такова впечатление останах от книгата за него, написана от сина му), което не е чудно. Та нищо чудно тази статия да е продукт на конкретно "изгаряне" покрай конкретна полемика.