Електричеството спира

[Angelmr]

ВалБо, ти сам описваш проблема: повечето хора са такива, особено в една развита държава. Точно това е основният проблем. Това важи и за голяма част от хората, които съставят "държавата". Поради тази причина за развитите държави ще е много сложно да се справят с хаоса - твърде зависими са от технологиите. Колкото по изостанала е държавата, толкова по-малко проблеми ще срещне. Нищо чудно подобен катаклизъм да се отрази върху това, т.е. да се измести баланса към сегашните изостанали страни. За мен едно е несъмнено: съвременните развити общества не могат да съществуват в този им вид без електрическа енергия. Т.е. този сценарий е край за тях в тази им форма. Въпросът опира до това дали ще се разпаднат или ще успеят да се реорганизират преди да са стигнали "границата" на разпадането. Ясно е, че отделни хора и отделни (малки, предимно извънградски) общности ще се справят, т.е. ще намерят решения за себе си. Въпросът е как ще се отрази катаклизма на цялото, защото не правим сериал (където ще ни интересуват индивидуални съдби), а се мисли глобално за историята, тъй да се рече.
Ясно е, че обществата могат да работят по друг начин (исторически са го правили, могат да го правят отново) и има решение за всички тези проблема. Въпросът не е в това дали има решение, а дали може да се приложи експедитивно, т.е. в съответната времева рамка преди проблемът да стане необратим (т.е. обществото да се разпадне). Ако това се случи, също толкова очевидно е, че след време ще се реорганизират други общества и ще могат да намерят своя път и ефективни решения. Затова и написах още в началото, че след време "прогрес" ще има пак (а Кухулин ме питаше как си го представям този прогрес).
Не знам дали това е така, но съм скептичен: в крайна сметка, всички се сблъскваме ежедневно с неефективността на институциите в общо взето нормална обстановка, та ми е трудно да повярвам, че изведнъж същите тези хора и методи на действие ще станат изключително ефективни в условията на катастрофа. Тук бих преценявал по аналогия, а локални катастрофи се случват при нас (просто вземам нашата държава, защото ни е близо за пример) почти всяка година, разбира се, в много по-малки мащаби. И справянето с тях е далеч от ефективното, а още по-показателно е, че не се прави нищо за предотвратяването им на следващата година. Може би най-ефективният подход към подобна тема би било да се подходи като към история, т.е. хващаш (нямам теб предвид - на когото му се занимава) конкретна държава и се опитваш да опишеш какво ще стане според теб ден по ден и седмица по седмица.

Много пъти сме били свидетели на паралели между съвремието и края на античната цивилизация. Не виждам как съвременното общество може да оцелее дори при една слаба глобална катастрофа.

[ValBo]

Ам-Гъл, още в 50-те години на миналият век, има разработени сценарии за ядрен катаклизъм.
Там са засегнати и аспектите на ЕМП и разпадналите се след това връзки, изгорели електрически бобини в двигателите и тн.
Не е новост. Намерени са и решения.
Затова още в началото казах, че властите ще реагират навреме. Ако има нормална власт естествено.
По татово време всеки мъж знаеше къде и как да се яви в случай на война или подобно бедствие. Тъй като тогава връзките бяха слаби, имаше назначени куриери.
В мрежовидна връзка. Ти викаш 10 човека например, те викат по още 10 и тн.
А всички лекари, полицаи, военни и пр подобни лица си знаех мястото за явяване.
И всичко беше съобразено с разстоянията които могат да се минат пеш.
В нормалните държави, това все още трябва да съществува. Та след няколко часа на хаос, властите ще си поемат реда. От там нататък каквото сабя покаже.

И пак ще се повторя - Не сме толкова крехки.

[gollum]

ВалБо, силно се съмнявам, че каквото и да е от тези подготовки от 50-те години все още е активно, т.е. някой реално знае за него или тренира / подготвя се по него. А ако е така, то няма никакво значение, защото за да работи, трябва да има активно познаващи този сценарий. У нас аз не знам който и да е да тренира такива сценарии ежегодно, а без това са празна работа. За други държави не знам, наистина, но имам съмнения. Всичко зависи от това да има хора, които да поемат нещата в свои ръце, а другите да ги слушат и това в продължение на месеци. Решения има, въпросът е не дали съществуват сами по себе си, а дали ще бъдат намерени бързо и ще бъдат приложени на практика. Аз просто не виждам как може да се запази градската цивилизация в този сценарий (тя не би се съхранила и при ядрена война, независимо от наличието на подготовка за подобен случай). Така че когато след време се създаде нова градска цивилизация, тя вече ще е от друг тип.
Що се отнася до нас като хора - разбира се, че не сме толкова крехки. Обществата ни са крехки, т.е. чувствителни към определени неща. Естествено, не твърдя, че това е краят - просто ще има тъмен период на хаос. След него ще се появят нови общества, които постепенно ще започнат да растат като възможности (територия, която експлоатират). Но те ще са съвсем различни от сегашните и най-вероятно ще са създали собствена културна база. Науката в този й вид няма да оцелее кризата, финансите и икономиката - също. Това важи и за огромен брой хора, чийто професии (т.е. целият им съзнателен живот, подготовка и прочее) няма да имат никакво приложение в новите условия.

Както и да е, вероятно няма смисъл да говорим общо, както се прави в този род теми. По-добре който има време и желание, да опише стъпка по стъпка как си представя развитието на ситуацията в дадена държава.

[Dinain]

Но ако веднъж си копал картофи на село и си вадил вода от кладенеца с кофи, ще знаеш, че липсата на ток не е като да падне ядрена бомба.

Проблемът е по-страшен - като цял живот само си копал картофи, не разбираш, че липсата на ток Е като атомна бомба.
Кухулин беше подметнал, че някои тук не разбират как работи съвременния свят и след последните коментари съм съгласен с него. Не превръщайте темата в избиване на социални комплекси. Опитайте се да погледнете отвъд кладенеца си на село и нивата с картофи, защото те не са показателни за съвременния живот, независимо дали това ви харесва или не.

Огромни части от населението ще се окажат с погубен живот на мига - умения, образование, кариера, спестявания, социален статус - изпарени. Е, те няма да легнат да умрат, ще се опитат да си го върнат по някакъв начин. Ерго войни и мор.
Стигнахме до предположението, че някаква малка част от населението сигурно ще оцелее, копаейки картофи на село, вадейки кладенчова вода и светейки си с лоени свещи. Аз съм съгласен, но не разбрах с какво това се различава от връщането към 19и век, за което писах още в началото?

[Angelmr]

Ам-Гъл, още в 50-те години на миналият век, има разработени сценарии за ядрен катаклизъм.
Там са засегнати и аспектите на ЕМП и разпадналите се след това връзки, изгорели електрически бобини в двигателите и тн.
Не е новост. Намерени са и решения.
Затова още в началото казах, че властите ще реагират навреме. Ако има нормална власт естествено.
По татово време всеки мъж знаеше къде и как да се яви в случай на война или подобно бедствие. Тъй като тогава връзките бяха слаби, имаше назначени куриери.
В мрежовидна връзка. Ти викаш 10 човека например, те викат по още 10 и тн.
А всички лекари, полицаи, военни и пр подобни лица си знаех мястото за явяване.
И всичко беше съобразено с разстоянията които могат да се минат пеш.
В нормалните държави, това все още трябва да съществува. Та след няколко часа на хаос, властите ще си поемат реда. От там нататък каквото сабя покаже.

И пак ще се повторя - Не сме толкова крехки.

Решения може да са намерени, но от десетилетия са забравени. Особено в България и институционалния разпад тук. Живее се ден за ден.
Пишеш че нормалната власт би реагирала навреме. Но тук проблема е друг. Колкото и навреме да реагира една нормална власт, тя може да създаде само рудиментарни комуникации, колкото да запази някаква управленска структура. А различните държави ще реагират различно и вероятно няма да запазят международните си комуникации. В следствие неминуемо ще се появят огромни дефицити. А вече споменахме че съвременното общество живее на ръба. И всеки по-сериозен дефицит на основни ресурси като храна и вода, ще доведе до рухването на цялостната му система. Така че може би най-подготвените държави могат да запазят някакво рудиментарно ниво на държавна власт. Но само до там, катаклизма е неминуем, огромна част от градското население е обречено. Защото системата не разчита на складови наличности и запаси, а на непрекъснат транспорт на новопроизведени продукти към гладните градове. Запасите от храни на един град са за не повече от 2-3 дни, като към тях включим и съдържанието на хладилниците. Така че съвременното общество е обречено и при най-малката глобална криза, която да наруши фино настроената система за международна търговия.

Проблемът е по-страшен - като цял живот само си копал картофи, не разбираш, че липсата на ток Е като атомна бомба.
Кухулин беше подметнал, че някои тук не разбират как работи съвременния свят и след последните коментари съм съгласен с него. Не превръщайте темата в избиване на социални комплекси. Опитайте се да погледнете отвъд кладенеца си на село и нивата с картофи, защото те не са показателни за съвременния живот, независимо дали това ви харесва или не.

Огромни части от населението ще се окажат с погубен живот на мига - умения, образование, кариера, спестявания, социален статус - изпарени. Е, те няма да легнат да умрат, ще се опитат да си го върнат по някакъв начин. Ерго войни и мор.
Стигнахме до предположението, че някаква малка част от населението сигурно ще оцелее, копаейки картофи на село, вадейки кладенчова вода и светейки си с лоени свещи. Аз съм съгласен, но не разбрах с какво това се различава от връщането към 19и век, за което писах още в началото?

Като цяло съм съгласен, но има няколко фундаментални разлики. Хората като цяло ще знаят какво е постигнато след 19-ти век. Освен това те ще имат вместо суровини, остатъците от съвременната технологична цивилизация. Това значи че вместо лоени свещи и коване на ръка на всичко нужно, ще имат възможност да импровизират и пригодят част от създадените в момента инструменти. Примерно металорежещи машини свързани към водно колело, или дизелов двигател от трактор, което да замени електродвигателя. А хората с познания по металообработка няма изведнъж да си забравят познанията, така че 19-ти и половината 20-ти век са прескочени. За ваксини също можем да забравим, обаче голяма част от лекарствата се произвеждат от микробиологични култури, или от растителни екстракти. Така че хората помнещи как се правят конкретни лекарства биха били безценни и съответно биха застанали в основата на възкресението на търговията. А при наличие на антибиотици, също 19-ти и първата половина на 20-ти век са прескочени за броени години. Бита обаче едва ли би надскочил нивото на 19-ти век, повечето от битовите блага са резултат от инфраструктура, а не от технически изобретения. Така че газени лампи и лоени свещи, шиене на ръка и с малкото оцелели ръчни и крачни шевни машини... Та нещата биха изглеждали доста пъстри според мен. Някои аспекти зависещи от технологиите, бързо биха се възстановили, макар че не биха придобили масовост и не биха произвеждали потребителски стоки, а по-скоро машини и инструменти за новата безелектрическа индустрия. Други, които зависят от инфраструктурата обаче, директно скачат обратно в 19-ти век.

[gollum]

А при наличие на антибиотици, също 19-ти и първата половина на 20-ти век са прескочени за броени години.

То въпросът ми е специфичен и няма чак такова пряко отношение, но да попитам: ако правилно разбирам, в момента все по-често се появяват проблеми с резистентни към антибиотици бактерии (поне на такива материали попадам, но не се интересувам от темата активно, та вероятно пропускам много, а и не я разбирам особено). Т.е. това е реален проблем и все повече ще става такъв. При въпросният катаклизъм в каква степен ще остане способност за разработване на нови антибиотици, при положение, че голяма част от сегашните възможности ще изчезнат? Забравяме за цялата работа с ДНК и прочее (без компютри), по отношение на наблюдението (микроскопи) също се връщаме много назад. Така че не е задължително да се прескача XIX век.

Интересно е и друго - в хода на хаоса каква част от носителите на този род знания ще оцелеят. Защото мнозинството, предполагам, са градски жители, а ако се разпадне напълно държавността никой няма да мисли за спасяването им, поне до един момент. А и да не подценяваме потенциала за религиозно "завръщане" и как това ще се отрази на самата идея за наука. Знам, че на пръв поглед може и да изглежда смешно, но ако се обмисли добре, нещата никак не са смешни (ние и сега изпитваме подобни "средновековни" ефекти).

[ValBo]

Аз пак питам за Н-ти път
Защо смятате, че ще има неконтролируем хаос?
както вече се уточни и работещи превозни средства ще останат и транспортни такива.
Ако властта си е на мястото, след овладяване на първоначалният хаос, ще се въведе купонна система, диктатура и гражданите ще бъдат превозени на село да копаят.
Промишлеността ще западне най-много и ще и трябват доста години да възстанови някакво добро ниво.
Но няма да умре тотално.
Аз лично смятам, че слабите общества ще изчезнат първи, защото няма да има кой да спира бандитските групировки
Силните власти ще овладеят положението

[pnp5q]

Хрумна ми още един аспект на възможните проблеми. Един колега беше разправял преди няколко години, че отвъждането на пиленца вкъщи иска много антибиотици по строго определена схема - т.е. породите не са това, което бяха. Сортовете семена - хибриди разни - също. Та - ако отвъденото и посятото не става за продължително разплождане и последващо сеене - май и Х²Х век ще се види златен.

[ValBo]

Аз бих се притеснил, да ли всички ядрени реактори имат механично пускане на забавителите, че ще стане далеч по топло за кртако време

[Angelmr]

То въпросът ми е специфичен и няма чак такова пряко отношение, но да попитам: ако правилно разбирам, в момента все по-често се появяват проблеми с резистентни към антибиотици бактерии (поне на такива материали попадам, но не се интересувам от темата активно, та вероятно пропускам много, а и не я разбирам особено). Т.е. това е реален проблем и все повече ще става такъв. При въпросният катаклизъм в каква степен ще остане способност за разработване на нови антибиотици, при положение, че голяма част от сегашните възможности ще изчезнат? Забравяме за цялата работа с ДНК и прочее (без компютри), по отношение на наблюдението (микроскопи) също се връщаме много назад. Така че не е задължително да се прескача XIX век.

Това е интересен въпрос. Резистентността към антибиотици обаче се получава в следствие на прекомерната им употреба. Не знам дали си обърнал внимание, но периодично на всяко десетилетие се сменя основния тип антибиотици. По време на моето детство се предписваха тетрациклинови антибиотици. През 90-те върнаха обратно пеницилиновите, а последните десетина години вече не съм сигурен, не съм следил, но отново са сменили типа, престанаха да изписват масово пеницилинови производни. Така че резистентността наистина се превръща в проблем. Обаче със методите на класическата микробиология могат да бъдат търсени щамове произвеждащи нови производни на различните типове антибиотици. При класическата микробиология дори рядко се използват микроскопи. Селективния мутагенез, изолирането на чисти щамове и други подобни генетични подходи са работели десетилетия преди ДНК секвенирането. Горе долу това е нивото на микробиологията от 70-те и 80-те години на 20-ти век. Това са базови познания отпечатани на хартиен носител в десетки хиляди бройки. Не казвам че ефективността ще е като тази на днешните лекарства. Но може да се работи в направлението на разработка на антибиотици селективни към опасните патогени и с класически подходи.

Интересно е и друго - в хода на хаоса каква част от носителите на този род знания ще оцелеят. Защото мнозинството, предполагам, са градски жители, а ако се разпадне напълно държавността никой няма да мисли за спасяването им, поне до един момент. А и да не подценяваме потенциала за религиозно "завръщане" и как това ще се отрази на самата идея за наука. Знам, че на пръв поглед може и да изглежда смешно, но ако се обмисли добре, нещата никак не са смешни (ние и сега изпитваме подобни "средновековни" ефекти).

Това според мен е един от най-притеснителните моменти. Дори и днес се роят редиците на войнстващите антинаучни ревизионисти. Не се наемам да коментирам дори грубо въпроса с оцелеваемостта на знаещите. Но го има и въпроса че смаите знаещи много често ще разполагат със знания с които да бъдат ценени в оцеляващите общества. В моята област (химията) например, извличането на пропелент за оръжията и базовите знания за производството на импровизирани горива, би било познание което да увеличи драстично шансовете за оцеляване на общността. Предполагам нещо подобно може да се каже и за микробиолозите. Мисля че някои плесени синтезиращи най-прости антибиотици могат да бъдат отгледани относително лесно. Та не знам, доводи има и в двете посоки, предполагам че е въпрос на индивидуални събития. Така че някакъв процент все ще оцелее. Достатъчен за да може следващото поколение да се научи да разчита оцелелите учебници и да възстанови базовите научни познания.

Аз пак питам за Н-ти път
Защо смятате, че ще има неконтролируем хаос?
както вече се уточни и работещи превозни средства ще останат и транспортни такива.
Ако властта си е на мястото, след овладяване на първоначалният хаос, ще се въведе купонна система, диктатура и гражданите ще бъдат превозени на село да копаят.
Промишлеността ще западне най-много и ще и трябват доста години да възстанови някакво добро ниво.
Но няма да умре тотално.
Аз лично смятам, че слабите общества ще изчезнат първи, защото няма да има кой да спира бандитските групировки
Силните власти ще овладеят положението

Сигурно за трети път го пиша. Защото сегашното общество е система оптимизирана да работи в определени условия. Толкова се е специализирало, че е загубило гъвкавостта си. Нещо като кола за формула 1, която изведнъж се налага да тегли плуг. Е няма да се справи, дори себеси няма да може да предвижи извън идеалната писта. Властта колкото и да си е на мястото не може да напише с купонна система липсващата храна. Просто защото 90% че и нагоре от транспортните средства ще престанат да работят. А дори и да работят, ще престане да работи комуникационната система. Оставаш само с рудиментарна комуникация. Цялата тази система на търговски взаимоотношения се разпада и няма кой да договори доставките на храни от производителите, нито кой да ги транспортира. Икономиката ни е прекалено уедрена и централизирана за да оцелее при една глобална комуникационна криза. Не говоря за правителството, а за огромната мрежа от икономически контакти. Правителството може да поддържа някакво минимално ниво на комуникация. Но няма как да поддържа комуникация с няколко хиляди дребни и средни производители, нито да организира транспорта на продукцията им до центровете за разпределение. Нали разбираш че в най-добрия случай с този проблем се занимава малка агенция с наети в нея стотина човека, повечето от които поддържащ персонал, за държава с размерите на нашата. Такъв брой хора няма физическата възможност да координира такива усилия, дори и да има наличните резервни комуникационни канали. А има максимум 3 дни, след което хората започват да гладуват, да се бунтуват и разбиват складове с беглата надежда че там е останала някаква храна. Няма правителство, което да може да удържи масови бунтове включващи около 90% от населението. Не забравяй че съвременната хранителна верига разчита на доставки от хиляди километри.

Хрумна ми още един аспект на възможните проблеми. Един колега беше разправял преди няколко години, че отвъждането на пиленца вкъщи иска много антибиотици по строго определена схема - т.е. породите не са това, което бяха. Сортовете семена - хибриди разни - също. Та - ако отвъденото и посятото не става за продължително разплождане и последващо сеене - май и Х²Х век ще се види златен.

Има и нещо такова. Но това е ако искаш всички пилета да оцелеят. Има алтернативи, макар че не съм се задълбочавал, довечера ще поразпитам. Ако не ме лъже паметта без антибиотици от около 30 яйца в инкубатора оцеляват към 6 пилета. А съвременните кокошки са изгубили инстинкта си да мътят. Та там проблеми определено има. За семената не е така. Използват се И хибриди. И ако плановете на корпорации от типа на Монсанто станат реалност, тогава вече ще има сериозен проблем. Но за щастие все още е възможно да се използват семена собствено производство. Вярно не с този добив като хибридите и ГМО. Но е възможно и семената все още съществуват. Особено при най-базовите зърнени култури, бобовите и слънчогледа примерно, които са най-важни. Хибриди обикновено са дървесните култури. Но те се размножават чрез клониране, така че няма проблеми. Всъщност съвременните пестициди увеличат добива, но и без тях добиви има. Не толкова сигурни и по-малки, но има.

[gollum]

Аз бих се притеснил, да ли всички ядрени реактори имат механично пускане на забавителите, че ще стане далеч по топло за кртако време

Това е малък проблем, на фона на всичко останало. Реакторите няма да гръмнат повече, отколкото Чернобилския, т.е. ще има яко замърсяване, но с оглед на масовата гладна смърт, това е дребна грижа, при това, не е масова грижа. Мое да ти изглежда сериозен проблем само ако смяташ, че обществата ще оцелеят общо взето в този си вид и бързо ще преодолеят кризата (та да има кой да се притеснява за замърсяването).

Аз пак питам за Н-ти път
Защо смятате, че ще има неконтролируем хаос?

Аз мисля че вече отговорих на този въпрос: срив на комуникацията (пълен). Сривът на транспортната система е също много сериозен проблем, но вторичен - особено за развитите държави. След това се натрупва пълния срив на икономиката и социалната система. Всичко това ще даде резултат буквално за няколко денонощия. Колкото по-голяма и централизирана е държавата, толкова по-тежко ще бъде ударена.
Ясно е, че решения има, т.е. че може да се измисли някаква замяна на малка част от транспорта. Въпросът е, че за да има това нещо повече от локален характер трябва време и работеща комуникация, т.е. управление. А точно то няма как да работи. За възстановяване на някакви първични форми на комуникация ще трябват седмици, дори месеци, а развитите общества просто нямат толкова (големите градове най-вече). Докато някаква власт евентуално започне да се възстановява, вече няма да има какво да се спасява в гардовете, т.е. ситуацията напълно ще е излязла от контрол. Дали държавата е "силна" или не, няма чак такова значение. Всъщност, ако има някакво значение, то това е в каква степен е развито местното самоуправление, особено на най-ниско ниво. Общините (малките), където има някакви разработени механизми и практика за това вероятно ще оцелеят по-дълго и ще запазят някакъв интегритет. Обратно, твърде централизираните държави с "як" вертикал на властта нямат особени шансове, просто няма да им стигне темп (време).
Традиционните общности почти няма да бъдат засегнати от кризата, затова те имат най-големи шансове да се възползват след време от нея (ще са запазили най-много от интегритета си). Предполагам, че религиозният фанатизъм в традиционните общности (поне в селските общности) най-вероятно също ще е голям бонус за оцеляването на първо време.
За да заработи властта трябва да има надеждно средство за връзка между всичките й звена, за да може да се движи информация нагоре и надолу и да се вземат решения, които след това да се изпълняват. Единствената възможност ще е с куриери (т.е. предавани на ръка съобщения), а това действа ефективно на сравнително малки разстояния. Това ще е и ограничителят за размера на общностите, които ще се запазят. А уязвимият елемент са хората: колко време ще продължават да стоят по вече ненужните си постове, постепенно разбирайки, че храна няма, че заплащането вече е изгубило всякакъв смисъл, т.е. че единственият начин да разчитат на нещо е да го вземат сами. В момента, в който това стане ясно (за това също е нужно време), самите властови структури ще се разпаднат отдолу нагоре. Това се отнася и до репресивния апарат.
Всичко опира в едно простичко правило: влас ти законност има дотам, докъдето хората са склонни да вярват в нея, за да я поддържат и налагат (да съобразяват поведението си с нея). Въпросът е, че когато населението на големите градове започне да осъзнава, че подобрение няма да има (скоро), всичко ще се разпадне: просто няма да има кой кого да управлява, независимо от степента на насилие, която е в състояние да приложи.
Тези неща са работили в ситуация, в която бедствието обхваща някаква област и реда се "вкарва отвън", така да се каже. Но в нашия пример бедствието е всеобщо.

---
pnp5q, този момент със сигурност го има - много то културите и породите са тясно специализирани и зависими (много) от ветеринарно-медицинската индустрия. Но, от друга страна, предполагам, че без всички тези неща просто ще падне много значително производителността. А това едва ли ще е чак такъв проблем, след като след ще има много по-малко гърла за изхранване (или, пак да повторя, ще е най-малкия проблем). Макар че тук трябва да се изкаже някой, който разбира то тези неща.

ПП Ангелмр вече е писал по въпроса докато аз съм си писал поста.

[Amazon]

Ако правителството запази контрол за десетилетие, мисля че хаос няма да има. Доста хора ще загинат заради сриването на медицинската система, диагностика и т.н. Също ще загинат доста хора, които са силно зависими от транспорта.
Но при днешните познания не си представям сценарий "Лудият Макс". При един от ураганите областта нямаше ток за 10 дни. Особени трагедии не е имало, по скоро неудобство. Всичко е газифицирано. Хората се стегнаха. Идваха хора от други щати да възстановяват инфраструктурата. Указанията на кметството се спазваха.

Всичко ще е в ръцете на инженерите, физиците химиците и т.н. Някой неща ще се възстановят лесно. Например абсорбционните хладилници нямат нужда от ток. Там има един нагревател, и дали ще е на газ или ток му е все тая. За щастие все още повечето инженери знаят как се чертае с рапидограф, смятат на ръка и са пипали микрометър.

Други като подаването на вода - ще е трудно но не невъзможно. Ще трябва да се израждат парни или дизелови помпи а до тогава с кофи и цистерни.

Здравеопазването също ще отнеме доста време и за съжаление доста хора ще си отидат. Направо сериозен процент от населението - хронично болни, тумори и т.н.

С колите ще е по-лесно. Всеки сервиз и механик, а те са милиони, ще се заеме в конвертирането на автомобилите в дизелови и махане на електрониката. Голямо бутане ще падне С горивото вече не знам. Предполагам че био дизел и етанол ще има, ама само предполагам.

Много народ(милиони) в началото ще бъде изтрепан като кучета от националната гвардия, полицията и гражданите. Разни групи със слаб ангел и сбъркана ценностна система, особено от гетата ще подивеят. Усмиряването им ще е грубо, но няма да е проблем. Над 80% от хората са въоръжени и са добри стрелци. Въпросният факт ще помогне и за запазването на добрия тон между съседи и непознати.

Забавленията няма да се проблем. Ще се пие повече, но някой и сега го правим Книгите, вестниците и списанията ще потекат след година-две като преустроят печатниците да работят на нафта или на ръка.

Фотографията е химия и оптика, ще си работи и без ток. Телевизия няма да има, но кината ще си работят. По-късно ще се появят и домашни проектори и видеотеки.

Много ще е сложно с компютрите. Изчислителни машини могат и да са механични, но за днешните компютри ще трябва сериозен пробив. Примерно в оптиката.

ЖП мрежата ще трябва да се разшири, но за десетилетие и това ще стане. Въздушният транспорт няма да изчезне, но в обозримо бъдеще, ще е прерогатив само на армията и спасителните служби.

Храна ще има до първите няколко реколти, заради огромните натрупвания на консерви, сублимирани храни и запасите от зърнени култури.

Дрехи има за десетилетия напред във всяка къща. Метал за скрап и той е много. Пластмаса - много. Въобще достъпни ресурси за намалялото население с осъзнати нужди ще има на корем.

Населението ще намалее с пъти, не толкова заради промяната на живота, ама никой няма да има време за деца в началото. После ще се стабилизира.

Сега, лошите неща:
Международната търговия и корабоплаването няма да се възстановят навреме. Някой държави ще го отнесат много лошо. Англия не може сама да изхрани повече от половината от населението си и то при наличието на ток. Гладомора е осигурен. Япония също внася много храна. Северняците ще трябва бързо да бягат на юг, че да не изпукат от студ зимата. Де що е помпа и централно отопление ще спрат.

Какво ще се случва в Азия и особено в индиите, не ми се мисли. Поне тия в градовете са пътници.

Престъпността навсякъде ще е чудовищна и справянето с нея ще отнеме много време и усилия.

[Кухулин]

Но, от друга страна, предполагам, че без всички тези неща просто ще падне много значително производителността. А това едва ли ще е чак такъв проблем, след като след ще има много по-малко гърла за изхранване (или, пак да повторя, ще е най-малкия проблем).

По-малко гърла за изхранване = по-малко ръце за копане. Плюс ниска производителност на тия ръце.

[Amazon]

Сигурно за трети път го пиша. Защото сегашното общество е система оптимизирана да работи в определени условия. Толкова се е специализирало, че е загубило гъвкавостта си. Нещо като кола за формула 1, която изведнъж се налага да тегли плуг. Е няма да се справи, дори себеси няма да може да предвижи извън идеалната писта. Властта колкото и да си е на мястото не може да напише с купонна система липсващата храна. Просто защото 90% че и нагоре от транспортните средства ще престанат да работят. А дори и да работят, ще престане да работи комуникационната система. Оставаш само с рудиментарна комуникация. Цялата тази система на търговски взаимоотношения се разпада и няма кой да договори доставките на храни от производителите, нито кой да ги транспортира. Икономиката ни е прекалено уедрена и централизирана за да оцелее при една глобална комуникационна криза. Не говоря за правителството, а за огромната мрежа от икономически контакти. Правителството може да поддържа някакво минимално ниво на комуникация. Но няма как да поддържа комуникация с няколко хиляди дребни и средни производители, нито да организира транспорта на продукцията им до центровете за разпределение. Нали разбираш че в най-добрия случай с този проблем се занимава малка агенция с наети в нея стотина човека, повечето от които поддържащ персонал, за държава с размерите на нашата. Такъв брой хора няма физическата възможност да координира такива усилия, дори и да има наличните резервни комуникационни канали. А има максимум 3 дни, след което хората започват да гладуват, да се бунтуват и разбиват складове с беглата надежда че там е останала някаква храна. Няма правителство, което да може да удържи масови бунтове включващи около 90% от населението. Не забравяй че съвременната хранителна верига разчита на доставки от хиляди километри.

Армията с лекота ще се справи с цялата логистика която си описал. Охраняването, транспортирането и разпределението на запасите от храна. И да, някой хора ще погладуват. Други ще грабят и ще ги разстрелват. Нищо няма да е идеално. Обаче и нищо което не сме виждали. Просто военно положение и недоимък тип последните години на ПСВ. Черноборсаджиите и спекулантите пак ще бъдат разстрелвани. Хора ще ходят боси и гладни. Доброволни отряди ще патрулират по улиците и т.н. Демек - нищо ново под слънцето

Да не забравяме и лова. В Европа и Азия това не е решение, но в Северна Америка има страшно много дивеч. Едно прасе може да изхрани семейство за месеци. В Австралия пък имат толкова добитък и земя че могат вечно да живеят на него. Огромна част от овцете по света се гледат за вълна а не за месо или мляко. Това ще се промени. Кокошките няма да спрат да снасят щото тока е спрял а и фермите вероятно купуват фураж и смески на едро, а не ден за ден.

По-малко гърла за изхранване = по-малко ръце за копане. Плюс ниска производителност на тия ръце.

Чак толкова копане няма да има - освен ако на някой му е хоби де Наличните селскостопански машини ще стигнат докато частично се възстанови машиностроенето, или докато учените решат проблема с електричеството. Което едва ли ще отнеме толкова дълго.

[Кухулин]

Чак толкова копане няма да има - освен ако на някой му е хоби де Наличните селскостопански машини ще стигнат докато частично се възстанови машиностроенето, или докато учените решат проблема с електричеството. Което едва ли ще отнеме толкова дълго.

Е, това е още по-тежък сценарий. Вместо да копат и да произвеждат манджа, ще копат да възстановяват машиностроенето, без да произвеждат манджа.