Хипотетивка- Германия+СССР срещу Великобритания+САЩ

[gollum]

е или през лятото на 40-та

по-скоро средата или краят на септември, ако говорим за 1940 г. а следващата може да е лятото, разбира се.

[xopxe]

Съгласен съм, времето на десанта, в зависимост от готовността на Кригсмарине е или през лятото на 40-та, или през лятото на 41-ва.

Смятам, че не е възможно поддържането на тотално въздушно превъзходство от страна на Луфтвафе чак до лятото на 41ва.

[Kramer]

Е, всичко зависи от това кога САЩ ще се намесят. Както казва Голъм, това ще е по време както в ТР-декември 41-ва. До тогава Великобритания трябва да се оправя сама. А за Германия ще работи цяла Европа.

[gollum]

До тогава Великобритания трябва да се оправя сама. А за Германия ще работи цяла Европа.

Т.е. ще е както в ТР (не е "цяла Европа", разбира се . Впрочем, За Великобритания работи не малка част от света. И все още сериозна заплаха другаде няма, поне до края на 1941 г.). В която Германия не постига такова. За да може да се постигне такова, трябва да се създаде нов модел изтребител с по-голям обсег на действие (или модификация на съществуващите в тази посока, но не съм убеден, че е възможно), както и нов тип добре защитен среден бомбардировач с голям обсег на действие. В перспектива и тежък бомбардировач. И, естествено, да се произведат в достатъчни количества.
Всичко това в условия, в които военното производство не се увеличава, а намалява (такива са плановете и в ТР. И те ще се следват, особено ако няма война със СССР). При това, авиационното производство ще се конкурира с нуждите на флота (изграждане на повече подводници и, доколкото е възможно (а то не е много), залагане на нови наводни кораби; разработка на десантни средства и производството им) и армията (определено тя ще бъде съкратена, вероятно под 100 съединения, като същевременно ще започне предвижданата програма за модернизация и усъвършенстване на въоръжението, т.е. превръщане на повече от тях в танкови и моторизирани).
Честно казано, не виждам как което и да е от тези мероприятия може да окаже ефект преди лятото на 1942 г. А тогава ще е твърде късно, защото във Великобритания вече ще има и сащиански сухопътни сили, което означава, че ще са нужни поне 300 - 400 000 души за успешна инвазия (няма как да се превозят и да се снабдяват толкова)ы нито пък ще е възможно да се постигне превъзходство във въздушната война. Към този момент АЛ вече ще има съвсем определено превъзходство във въздуха, да не говорим за морето.
Ако ЕАП не постигне нещо съществено до 1943 г., войната за него ще е загубена, поне според мен. С всеки изминал месец, превъзходството на АЛ ще нараства. А Хитлер уж съзнава това към 1940 г., но военното и икономическото планиране преди "Барбароса" показва, че както го осъзнава (в някаква степен), така и започва да се отпуска и да си вярва, че е успял. Т.е. докато промишлеността на Великобритания и САЩ ще вървят с пълна пара към въоръженията, немската вероятно ще тръгне в тази посока дори по-късно, отколкото в ТР (когато причина за тази промяна е войната със СССР).
А това ще означава едно фатално закъснение (каквото се случва и в ТР, но не чак в такъв обем).
През това време СССР "лениво" ще се занимава с разширение на империята си в Азия и затвърждаване на позициите си в Турция, на Балканите и сред буферните с Германия държави. Не ми се вижда вероятно съветски подразделения да бъдат допуснати в Европа, за да се сражават срещу Великобритания. Т.е. съюзът ще се опира на стриктното разделение на зоните на отговоронст, във всяка от които всеки си действа сам и според собствения си темп и преценка.
Вероятно източник на значително напрежение ще е положението на границата с Райха, защото СССР ще продължава да държи крупни сили в приграничните окръзи (това ще принуди Хитлер да не се отказва от строежа на укрепления и поддръжка на значителни гарнизони по границата).
Към края на 1942 г. СССР ще е приключил в общи линии плановете си за военно строителство и вече ще има наистина огромна и превъоръжена армия. Впрочем, нуждата от нея ще е понамаляла и вероятно кадрирането на част от тези съединения ще залегне като част от плана за 1943 г. Може би ще се отделят малко повече средства за флота, но не вярвам положението в авиацията да е много по-различно, т.е. тя ще продължи да е предимно фронтова.

[messire Woland]

Малко фактология. Данните са от книгата "Втората световна война, 1939-1945 г., възгледите на победените" и е писана от немски офицери.
Производство на самолети в Германия:
1939: бомбардировачи 737, изтребители 605, щурмови 134, разузнавателни 163, хидросамолети 100, транспортни 145, учебни 588, свързочни 46, всичко: 2518
1940: бомбардировачи 2852, изтребители 2746, щурмови 603, разузнавтаелни 971, хидросамолети 269, траснпортни 388, планери 378, учебни 1870, свързочни 170, всичко: 10247
Загуби в самолети:
1.9.1939-9.5.1940: 937
10.5.1940-1.7.1940: 1239
1.7.1940-1.4.1941: 4085
Флот, към началото на войната:
линейни кораби: 2
джобни линкори: 3
тежки крайцери: 2
леки крайцери: 6
ескадрени миноносци: 22
миноносци: 20
подводници: 57
торпедни катери: 20
За сравнение, Великобритания има:
линейни кораби: 15
самолетоносачи: 7
тежки крайцери: 15
леки крайцери: 49
ескадрени миноносци: 184
подводници: 65
торпедни катери: 27
както и многобройни по-малки кораби.
Освен това, другите страни от Британската общност имат:
крайцери: 8
ескадрени миноносци и миноносци: 11
други кораби: 10

Относно десанта през 1941 г. По това време Великобритания вече се е оправила от удара и има достатъчно въоръжение за да посрещне евентуален десант. Освен това, главният проблем пред един десант (в случай, че въобще успее) е снабдяването, без което той няма да просъществува и ден.

[messire Woland]

Малко допълнение: за линейни кораби (до построяването на Бисмарк) се смятат Шарнхорст и Гнайзенау. И двата са повредени в Норвежката операция. Освен това, те не са еквивалентни на британските линкори, а са по-скоро нещо по средата между battleship и battlecruiser по британските класификации. От "джобните линкори", единият е потопен през 1939 г., а друг ("Лютцов") е повреден в Норвежката операция. От тежките крайцери, 1 е потопен (Блюхер) и 1 е повреден (Хипер). От леките крайцери 2 (Карлсруе и Кьонигсерг) са потопени и 1 е повреден. Освен това са потопени 10 ескадрени миноносеца.
Така че за подкрепа на десант през 1940 г. има: 1 джобен линкор, 3 леки крайцера и двадесетина миноносеца. Твърде малко, за да се справи с британския флот. Ако цитираме класиците, "това няма да е нападение, а ще е само светска визита" и тези твърде малко на брой кораби биха намерили смъртта си веднага след включването си в операция по осигуряване на десант. За 1941 г. в строя влиза първият истински немски линеен кораб, "Бисмар", но тогава вече е късно за десанти.

[gollum]

За сравнение следва да се посочи и британското производство на самолети (източник) В източника има и цялостна таблица за авиационното производство на всички основни държави (изводите всеки може сам да си ги направи), както и доста добре структуриран материал за особеностите на авиоиндустрията и стратегическите предимства и недостатъци на всяка от държавите.

година / Великобритания / Германия

1935 / 1 440 / 3 183
1936 / 1 877 / 5 112
1937 / 2 153 / 5 606
1938 / 2 825 / 5 235
1939 / 7 940 / 7 350
1940 / 15 049 / 10 247
1941 / 20 094 / 12 401

Както се вижда, Германия няма превъзходство в строежа на самолети. И, също така, загубите в Битката за Англия (БзА) не изглеждат никак съществени на фона на продукцията, но трябва да се има предвид, че само част от цялата тази продукция са, така да се рече, първолинейни бойни самолети (достатъчно голяма част, между другото). Така или иначе, бойната численост на самолетите се поддържа, благодарение на производството - това и за двете страни.
По-съществени в БзА са загубите на екипажи, пилоти и прочие персонал. Заради характера на въздушното сражение, немските загуби са много по-съществени - 2 698 души (само загиналите), спрямо под 1 000 за британците (източник - една доста информативна статия в "Уикипедия", която е добра за начално запознаване с БзА). Такива загуби се попълват много по-трудно, особено когато програмата за обучение е доста тромава и "бавна".
Дори и да бъде постигнат някакъв временен превес в подобно въздушно сражение, то ефектът от него ще е кратковременен, защото производството е много голямо.
Ако погледнем общото производство, което има значение за обсъждания сценарий (т.е. трите години след 1939 г. включително), то сумата изглежда така: 29 998 самолета за Германия и 43 083 за Великобритания. Красноречиво е, нали? особено като се сметне, че дялът на тежките бомбардировачи в това число започва да нараства по-значително във Великобритания, отколкото в Германия (заради особеностите на нуждите им).

Можем да погледнем и приблизителното сравнение на бойната численост на ВВС, която двете държави поддържат през интересуващите ни месеци в ТР (същият източник):

период / Великобритания / Германия
септември 1939 / 1 485 / 2 916
август 1940 / 2 250 / 3 015
декември 1940 / 2 372 / 2 885
юни 1941 / 2 428 / 3 451
декември 1941 / 3 309 / 2 561
Както се вижда, Германия има известно реално предимство, но не мисля, че в който и да е момент то е достатъчно, за да се постигне трайна "победа" в БзА. Впрочем, вижда се, че това предимство започва да "чезне" с развитието на 1941 г. (през този период Великобритания произвежда повече самолети, както се вижда от горната статистика и в един момент това започва да се отразява и върху реалната бойна численост; естествено, тук имат място и бойните загуби на Луфтвафе на източния фронт, но те все още не са толкова значителни).

Сега, за цялостното съотношение. Ако се вземе цялостното производство в ТР между 39-та и 45-та година (просто за сравнение на потенциала), съветското се събере с това на Германия и съюзници, то се получава съотношение ЕАП / АЛ - 0,79 към 1,00. И това е без да се гледа типа на самолетите, в който случай превъзходството на АЛ ще е по-скоро 1,2-1,3 към 0,8. Дори ако вземем само САЩ в ТР, ще видим, че докато произвеждат огромно количество бойни кораби (в пъти над това, което произвеждат Япония, Италия, Германия и СССР), те същевременно успяват да произведат повече самолети, отколкото произвеждат заедно СССР и Германия, като превъзходството им е дори още по-голямо, защото в това число произвеждат много повече тежки самолети, а и много повече авиационни двигатели. Вярно, отстъпват донякъде в производството на артилерия и бронирани машини (спрямо СССР и Германия), но за сметка на това произвеждат повече от два пъти повече камиони от СССР и Германия взети заедно. Впрочем, и оръжие произвеждат повече.
Т.е. ако погледнем нещата в перспектива, АЛ ще е в състояние напълно да запази морското си и въздушно превъзходство и пак да му остане потенциал, за да навакса с времето изоставането си в сухопътното въоръжаване. И то при положение, че стратегическата ситуация е в негова полза - с морско му и въздушно превъзходство основата на АЛ е недосегаема за ЕАП, докато ЕАП ще трябва да държи не малка част от сухопътните си сили за охрана на дългите си брегови линии. Т.е. в даден момент АЛ ще може да избира къде, с какви сили и как да нанесе удар и да стовари десант, с което да отвори сухопътен фронт в Европа.
В периферията при така сложилото се съотношение на силите в крайна сметка АЛ ще надделее.
Така че имам определени основания да смятам, че АЛ постепенно ще придобие авиационно превъзходство, което към 1942 г. вече ще се усеща ясно, а към края на 1943 г. ще е решително. По чисто количествени показатели. Но ще има и стратегическо превъзходство, благодарение на изтребители с по-голям обсег на действие и най-вече тежка далекобомбардировъчна авиация.
АЛ ще разполага и с непотопяем самолетоносач, от който да нанася удари в сърцето на ЕАП. Нещо, което ЕАП не може да си осигури.
Като се прибави към това и абсолютното превъзходство по море, се вижда, че както и да се развиват събитията, АЛ има увеличаващо се стратегическо превъзходство, като АЛ ще добие теоретичната възможност да пренесе сухопътната война на територията на ЕАП, докато ЕАП ще е лишен от тази възможност.
В подобна ситуация войната в сухопътен план ще тече най-вече по периферни ТВД, където голямото първоначално превъзходство на ЕАП в сухопътни въоръжения няма да има голямо значение. Основният сблъсък ще е във въздуха и постепенно ЕАП ще отстъпва.
В крайна сметка, превъзходството по море ще позволи на АЛ да спечели сраженията по периферията и в някакъв момент АЛ ще навакса изоставането си в областта на сухопътното въоръжение (ориентировъчно към 1944 или 1945 г. АЛ може даже и да има превес в това отношение).
Въпрос на време е какво ще стане тогава.
Но е вероятно събитията да се развият към патова ситуация (ЕАП не е в състояние да нанесе решителен удар, а АЛ не иска да рискува с това - войната тече най-вече като вяла подводна и въздушна - ЕАП се опитва да спре въздушното настъпление на АЛ над Европа), в който решаващи ще се окажат противоречията вътре в ЕАП.

ПП Статията в "Уикипедия" за "Морски лъв" мисля е също достатъчно информативна (цък)

[Kramer]

Голъм, ти казваш:
"Сега, за цялостното съотношение. Ако се вземе цялостното производство в ТР между 39-та и 45-та година (просто за сравнение на потенциала), съветското се събере с това на Германия и съюзници, то се получава съотношение ЕАП / АЛ - 0,79 към 1,00."
В случая според мен това съотношение идва главно от флота. Германия и СССР какви кораби строят по време на войната? Единствено подводниците на Дьонитц. След 1943г. и Япония не знам да строи нещо ново.
Много важно в случая е, че военната промишленост на СССР няма да понася загуби и да има нужда да се предислоцира зад Урал. Докато военното производство в АЛ би трябвало да си е константа.
Също така трябва да се вземе впредвид, че СССР има силна корабостроителна програма, прекратена след нападението на 22 юни 41-ва. Нека споменем ЛК "Советский союз", "Съветска Украйна", "Съветска Белорусия", ЛКР тип "Кронщад" и др. В повечето случаи това са кораби нарязани, след като са били построени на 60%.
От голямо значение е кой ще изпревари при атомната бомба. Дали Опенхаймер от една страна или Хайзенберг и Курчатов от друга. Малко вероятно обаче е последните двама да си сътрудничат ефективно.

[Gaden Gogi]

В случая според мен това съотношение идва главно от флота..

Нима? А защо не от авиацията? Или от танковете?

Много важно в случая е, че военната промишленост на СССР няма да понася загуби и да има нужда да се предислоцира зад Урал. Докато военното производство в АЛ би трябвало да си е константа.

И защо пък да е константа? Интересно защо в дебелите книги пише че след 43-44 много от производствата в щатите се забавят и програмите се редуцират. Отделно ако западните съюзници не се напъват да спасяват СССР същите ресурси ще се пренасочат към по-смислени неща.

Също така трябва да се вземе впредвид, че СССР има силна корабостроителна програма, прекратена след нападението на 22 юни 41-ва. Нека споменем ЛК "Советский союз", "Съветска Украйна", "Съветска Белорусия", ЛКР тип "Кронщад" и др. В повечето случаи това са кораби нарязани, след като са били построени на 60%.
.

Ти хубаво ги спомена ама подозирам че дори бледна представа си нямаш за какво говориш.
Няка спомена че линкорите пр 23 и 69 са с меко казано посредствени показатели, допълнително окепазени в процеса на строитекство, после това са САМО 3 линейни кораба и няколко страшно калпави линейни крайцера...без самолетоносачи, ще си провериш ли сам колко са строили съюзниците?
Но дори това не е важно, защото СССР-ската корабостроителна програма дори да приеме че е голяма е просто един голям МЕРАК за нещо. Някой може да се запеняви "ама защо"? Ами защото ако беше чел поне малко щеше да знаеш че те са нямали практическата възможност да я реализират, защот не с аможели да си произведат бронята за тези кораби, турбините и тях някой друг е трябвало д аправи, оръдията също...и дори да измислим някакъв вариант в който това става...пак остава кадровият проблем, и естесвено базите.

[beri_cd]

Наистина, хипотетично е възможно всичко. Ако е въпрос дори и при сегашната (тоест истинската от едно време) ситуация Германия срещу всички не неспечеляема от немска страна.

[messire Woland]

За съветският флот - няма смисъл дори да се обсъжда вариант, в който той може да бъде някаква значителна сила. Практически дори и изравняването му по сила с италианския флот е нереално. Максимума, на който флота на СССР може да достигне, е около половината от силата на италианския флот с горе-долу половината на ефективността му, защото липсата на флотски традиции и обучени екипажи е нещо, което не се наваксва за 1-2 десетилетия. Така че реалната морска мощ, с която ЕАП може да разполага, са японският флот в Тихия океан, немският - в Северно и Балтийско море и италианският - в Средиземно.
За авиацията Гоги го е казал доста ясно, а и по принцип, САЩ подпомага с материали и технологии в значителна степен съветското индустриално производство, нещо, което е неосъществимо в този сценарий. Т.е., САЩ ще подпомага само Англия и Китай, но затова пък - в много по-голяма степен - и ще запази тези милиони тонове алуминий и т.н. ресурси и индустриална продукция за себе си. Това трябва определено да се вземе предвид.
Съветската индустрия е насочена преди всичко към производство на въоръжения за сухопътната армия. Което значи, че тя не е от полза за такава война докато не се преустрои. А прехвърлянето на индустрията към съвсем нови производства, които се осъществяват с неовладяни технологии и технологични процеси е нещо, което няма да може да бъде направено (не и ефективно във всеки случай) в рамките на такава война.

[gollum]

Бери, разбира се, че е възможно всичко. Тук не говорим за възможност, а по-скоро за вероятност. Като сме крайно предпазливи в оценките си, затова и аз изхождам от ТР и гледам колкото се може по-малко да се отклонявам от нея, за да получавам резултати, които поне малко "ухаят" на достоверност. Поради същата причина се придържам към неща, които малко или повече подлежат на проверка, каквато е икономиката и към политически решения, които следват показаните от реалните лидери тенденции.

Крамер, ако забележиш, разгърнал съм доста по-широко сравнението. Първо, то е изградено на база на комплексни икономически показатели (промишленост, достъп до ресурси, реално общо производство и реални общо добити ресурси). Второ, във военната си част, то е продукт на сравняване по категории. След това, въобще не можем да изключва производството на кораби от уравнението, защото то ангажира огромни производствени мощности и ресурси и има решаващо значение за развитието на събитията при обсъждания алтернативен сценарий.
Има и нещо друго. В твоето мнение ми се струва, че забелязвам неизказаното "те нищо почти не произвеждат за флота, но ако решат - биха могли". Не мисля, че е така. В ТР немските корабостроителни мощности са ангажирани в много голяма степен през войната с това, което реално произвеждат - подводниците. Ако се опитат да сторят повече, няма много къде и с какво. Да не говорим, че възпиращ фактор е наличната стомана, а това няма да се промени, защото тя и на СССР му е нужна в същата степен.
Само САЩ произвеждат повече самолети от Германия и СССР взети заедно като абсолютна бройка и, отделно, произвежда в пъти повече тежки самолети, повече изтребители и много повече спомагателни самолети. Заедно с това, произвеждат и много повече авиационни мотори, което е кажи-речи най-съществения фактор.
Заедно с това, имат очевидно превъзходство в разработките в посока стратегическа авиация, така както Германия и, отчасти, СССР, в началото имат известно превъзходство в тактическата авиация и, особено, в процедурите за взаимодействие с наземните сили.
Всичко това ми позволява да предположа, че е най-вероятно АЛ да запази и да развие допълнително превъзходството си в стратегическата авиация.
Последната ще е от решаващо значение през по-голямата част от войната (във всеки случай, докато се стигне до наземни сражения в Европа), то е много вероятно това превъзходство да означава общо надделяване на АЛ на авиационния фронт.
Както виждаме от ТР, когато се налага, САЩ наваксват и във фронтовата авиация. Това не бива да ни учудва, предвид общото им превъзходство в авиационната промишленост, и не на последно място, в суровинната база за нея.

По отношение на флота няма и смисъл да обсъждаме: ЕАП отстъпва по всички показатели и най-вероятно няма как да компенсира това изоставане, защото е въпрос на десетилетия натрупване. Ако предположим, че двата съюза поемат по пътя на морското надмощие, предимството на АЛ е такова, че няма как да бъде компенсирано от двете континентални държави. Още повече, ако добавим към уравнението и континенталното мислене, което демонстрират и двамата лидери в реалността.

В сухопътните въоръжения превъзходство имат Германия и СССР. Те произвеждат повече танкове и бронирани машини и повече артилерийски системи.
В бронетехника съотношението е приблизително 0,78 АЛ към 1,00 ЕАП.
В полева артилерия и миномети съотношението е приблизително 0,65 АЛ към 1,00 ЕАП.
В сухопътни транспортни средства съотношението е приблизително 1,00 АЛ към 0,20 ЕАП.
Във въоръжение АЛ има известно превъзходство (особено в автоматично въоръжение), примерно около 10-20%.

Всичко това прекрасно илюстрира реалното положение на нещата: СССР и Германия създават много повече сухопътни военни единици, включително бронирани, същевременно сухопътните им армии имат много по-слаба логистика и над 80% от сухопътните им единици не са моторизирани. Обратното, тези на Великобритания и САЩ са почти на 100% моторизирани и имат много добре организирана логистика.
От друга страна, САЩ произвеждат по-малко оръдия и бронирана техника не защото "не могат", а защото такива са нуждите на сухопътната им армия. Имат мощностите, ресурсите и възможността. В някаква, но по-малка степен, това важи и за държавите от Оста. Въпросът е, че определни производства со по-трудоемки, ресурсоемки и технологично изискващи. Това е военния флот и, особено, тежката стратегическа авиация. В това отношение показано в ТР е близко до възможното за Германия и другите държави от Оста. В някаква степен и за СССР.

Както съм обяснил по-рано в темата, аз изхождам от това "реално положение на нещата" и всяка промяна в "произведеното" я смятам като раздвижване на реалните ресурси. Т.е. ако ЕАП започне по-значителна корабостроителна програма, това ще означава вземане от някъде, най-вероятно, по-малко сухопътно въоръжение.


Каква е стратегическата ситуация (описал съм я по-рано, но да повторя още веднъж)? ЕАП и АЛ могат да водят сухопътни военни действия само на периферни ТВД, където възможностите на ЕАП да придвижва и снабдява сухопътни сили са силно ограничени. Това важи и за АЛ, но той разполага с предимството на морските комуникации - те позволяват да се преодолеят в някаква степен тези трудности.
Т.е. началното огромно количествено (донякъде и качествено) превъзходство на ЕАП в сухопътните въоръжения няма как да се реализира.
Същевременно, превъзходството на АЛ в стратегическата авиация и флота е фактор, който не губи, а само увеличава значението си.
След това, видяхме, че е много малко вероятно до края на 1942 г. ЕАП да успее да превземе британските острови. След това ще е е вече невъзможно. Това означава, че АЛ ще има "път" към сърцето на Европа и ще може да нанася удари по ЕАП, докато в по-голямата си част (САЩ, колониите) остава недосегаем за ответни удари. Това е съществен фактор.
Допълнителен важен фактор е лошата организация на научно-техническите изследвания в Германия, както и предубежденията на Хитлер, които водят до значително изоставане в икономическата подготовка за сериозна война. Това означава, че както и в ТР, Германия ще достигне пика на военната си продукция към средата на 1944 г. Въпросът е дали към този момент АЛ ще може да оказва върху нея въздействие сходно с това, което оказва във ВСВ.
В СССР нещата не стоят толкова зле, допълнително, няма да има разрушение на икономиката и прахосване на ресурси във война с Германия. Няма да има и доставки от САЩ. Трудно ми е да преценя в каква степен двата фактора са уравновесяват, но ще приема, че първото има по-голямо значение. Все пак, преместването на промишлеността в Урал е мярка за компенсиране на загубите, т.е. загуби няма да има и промишлеността ще нараства с "естествения" си темп. Като се има предвид, че тя е на "военна нога" поне от 1940 г., това означава, че особено нарастване на темповете няма откъде да дойде, освен от количествено нарастване на предприятията. Като се има предвид, че и Германия ще има нужда от инструменти и промишлено оборудване за собствените си програми, както и общия недостиг на суровини (СССР не може да го компенсира), вероятно то няма да е кой знае колко голямо, в сравнение с ТР.
За сметка на това, политическите фактори вътре в самия ЕАП ще имат голямо и ще добиват все по-голямо значение: недоверието между основните партньори ще расте, което ще ги принуждава да държат големи сухопътни сили за охрана на "гърба" си откъм съюзника. Вероятно с времето ще нарастват и търканията по повод на сферите на влияние в Европа. Поне това виждаме в ТР и е фактор, който не може да изчезне.
В крайна сметка, АЛ ще има превъзходство, ще го запази и ще го развива, в ключовите стратегически области - стратегическа авиация и морско въоръжение. Това ще му позволи към 1944 г. да "диктува" ситуацията, докато ЕАП ще е в позицията на отбраняващ се - да очаква удар и да се готви да го отрази.
Разбира се, каквито и да е сухопътни операции в Европа и въобще срещу метрополията на основните играчи в ЕАП, ще бъдат много по-трудни и с много по-малка вероятност за успешно развитие, отколкото в ТР. Това се дължи на липсата на ангажимент на континента с друга континентална сила, което означава, че всички сили ще бъдат въвлечени в отразяване на десантна операция.

Всичко това ме накара в началото на темата да заключа, че е най-вероятно да се стигне до патова ситуация, пир която ще се води въздушна офанзива срещу Европа, както и някакви действия по периферни ТВД, където е вероятно АЛ постепенно да надделее. Особено на по-изолираните такива.
Всичко това ще е изгодно за САЩ, защото постепенно ще постави АЛ изцяло под техен контрол, докато Великобритания ще е по-скоро подчинен партньор. Вероятно цялата й империя постепенно ще изпадне под контрола на САЩ.
Япония, както и в ТР, ще загуби морската война и постепенно ще се свие до метрополията си.
Вътре в ЕАП ще има силни конфликти и борби между Германия и СССР. Вероятно в крайна сметка те ще решат нещата, като никак не е чудно, ако Рузвелт (или съответният сащиански лидер) се договори в крайна сметка със СССР, та последният да нанесе удар на Германия и да реши съдбата на ЕАП, запазвайки си определени изгоди.

Що ес отнася до атомното оръжие, то най-вероятно подобно на ТР, с него ще се сдобият само САЩ. И в перспектива, т.е. към края на 40-те години, ако конфликтът още не е решен, именно то ще го реши, оставяйки атомни пепелища в големите градове на Германия и СССР. В ТР немските физици вървят по погрешен път, в СССР и Япония също нямат чак такъв прогрес. Дори и да се опитат да обединят усилията си, не съм убеден, че ще постигнат много повече. САЩ определено имат предимства в тази област, а и сътрудничеството с британците носи своите плодове, да не говорим за някои физици, прогонени от Европа заради неправилния си произход. Малко вероятно е да се получи сериозно сътрудничество по този въпрос в ЕАП. Диктаторите ще го смята за свое "тайно оръжие" и ще държи в тайна съюзника си, от когото се опасява.

Това е общата ми оценка. Гледал съм да вървя по пътя на най-висока вероятност. Така както я разбирам аз. Естествено, всичко е възможно в определени граници, но вариантите, при които ЕАП успява да постигне повече са по-малко вероятни.

[Gaden Gogi]

В сухопътните въоръжения превъзходство имат Германия и СССР. Те произвеждат повече танкове и бронирани машини и повече

Една вметка само- абсолютните цифри не са съвсем коректен показател, в руските бройки примерно огромна част са леки машини с автомобилни агрегати (те затова са и много)...т.е. производството в голяма степен се изравнява.

[gollum]

Една вметка само- абсолютните цифри не са съвсем коректен показател

Съгласен съм, че са далеч от коректността, за да бъдем такива, би трябвало да вземем усредени данни, съответно за период около началото на "мобилизация" на промишлеността; след това за "развитието" и накрая за "пика". Като разделим произведеното по категории вътре в използваните от мен по-големи такива и използваме различни коефициенти на приравняване. Нещо подобно, съвсем грубо, направих в началото на темата, когато постигнах общото съотношение.
Реално, обаче, трябва и да се потърси от всички възможни източници за данни и да се засекат и изравнят.
Честно казано, нямам време за такъв обем работа затова тръгнах по по-лесния път. Мисля че и той е достатъчен, за да даде общото съотношение в икономиката.
Разбира се, може допълнително да се уточни, че повечето произведени единици бронетехника и артилерийски системи са продукт на загубите във военните действия между Германия и СССР. Тази загуби няма да ги има, следователно металът и производствените мощности ще бъдат използвани за друго. Обратното - ако САЩ имаха по-големи загуби в сухопътните си кампании, щяха да ги компенсират с по-голямо производство (и без друго част от него отива за попълване на СССР и останалите им съюзници).
Т.е. определен "свободен резерв" от промишленост ще имат и двата съюза, спрямо ТР. Въпросът е, че той не може съвсем свободно да се прехвърля между категориите, т.е. непроизведените оръдия и танкове да ги "превърнем" в произведени стратегически бомбардировачи, изтребители с далечен обсег на действие и бойни кораби. Ту кима определени ограничаващи фактори, като налични корабостроителни мощности, квалифициран персонал и машини. Те могат да се "наваксват", но за това е нужно време и допълнителни разходи.
Затова и изтъкнах, че ориентацията към сухопътно въоръжение и фронтова авиация, която е естествена за СССР и Германия, точно в този сценарий се превръща в недостатък, докато ориентацията на САЩ и Великобритания става още по-голямо предимство.
Разбира се, прехвърлянето на толкова голяма и мощна държава като СССР от единия в другия лагер има своята голяма тежест, още повече, че тя компенсира много неща за АЛ. Но въпросът е, че тази промяна не е толкова решаваща за съдбата на САЩ, колкото е за Германия.
Още повече, че е възможно ЕАП да се разпадне в хода на войната и СССР да се насочи към АЛ. Особено ако перспективите не са много добри. А имаме доста основания да смятаме, че в повечето реалности те няма да са такива, защото най-вероятно е да е точно така.

[Kramer]

Гоги, ти пишеш:
"Интересно защо в дебелите книги пише че след 43-44 много от производствата в щатите се забавят и програмите се редуцират."

Има един интересен факт. Америка, след подписването на Атлантическата харта незабавно доставя на Великобритания 50 стари есминци от ПСВ. Стари кораби с изчерпан ресурс. Алистър Маклейн в книгата си "Крайцерът "Юлисис" пише : "Портпатрик"-стар миноносец от Първата световна, слаб като скелет............ говореше се че негови събратя се били преобърнали по време на прехода през Атлантика, така че повреме на буря всеки гледаше да има панорамен изглед към него..."
През 42-ра, в разгара на подводната война американците си искат част от тях обратно. И британците им ги връщат!