1903 България обявява война на Османската империя

[DelaRea]

С една дума, според теб, 750 000 души "ново" население (от които да кажем 550 000 православни българи) е възможно число, не е преувеличено, нали така?

За Македония имаме почти 293 000 православни българи и около 195 862 от малцинствата, общо 488 862. Горе-долу, както ги бях изкарал и аз (но без никаква емиграция).

[skorpion1980]

По-скоро 350 хил. православни българи, не вярвам да има сериозна бежанска вълна от Тракия и Македония към България предвид клаузите за реформи в триесткия договор. А другите не знам дали ще са чак 200 хил. Най-малкото тези от турците и помаците, които са многоженци се изнасят със сигурност, както и сериозна част гърците, които обаче са доста по-малко, а останалите етноси са съвсем незначителни. Е, власите най-вече лесно биха се асимилирали.

[DelaRea]

По-скоро 350 хил. православни българи, не вярвам да има сериозна бежанска вълна от Тракия и Македония към България предвид клаузите за реформи в триесткия договор. А другите не знам дали ще са чак 200 хил. Най-малкото тези от турците и помаците, които са многоженци се изнасят със сигурност, както и сериозна част гърците, които обаче са доста по-малко, а останалите етноси са съвсем незначителни. Е, власите най-вече лесно биха се асимилирали.

Да, приемаме че няма почти никаква (или съвсем нищожна) миграция на българи от ОИ към България.
Приемаме, че има някаква бежанска вълна от Бг към ОИ на турци, на мюсюлмани (помаци) и малко на гърци. Въпросът е колко население заварваме през есента на 1903-та в новите територии и колко остава от него след това.

Доколкото разбрах от твоите думи, само в Македония заварваме почти 293 000 православни българи и около 195 862 от малцинствата, общо 488 862, нали така?
Ако е така, дори половината от малцинствата да емигрират обратно в ОИ, остават, да кажем около 400 000, от които под 300 000 са православни българи. И това е само за Македония, отделно са Родопите, Тракия и Странджа.
Така ли е или нещо не съм разбрал?

[skorpion1980]

Точно така, за Македония сметките предвид Кънчовата статистика са лесни, ако под нищожна емиграция разбираш толкова, колкото да се закръглят на 300 хил. българите в новопридобитите земи на югозапад сметката е точна. За Тракия както писах е по-трудно, защото на Милетич статистиката му е от 1912, а от 1903 единствената статистика е на Одринския революционен окръг, като тя е само за Лозенградски санджак, където българите са 60 хиляди.

[skorpion1980]

Дефакто ако разделим не на 2, а на 3 придобивките по географски принцип, то те се класифицират като придобивки в Македония, Родопите и Странджа. Само в Родопите при обявяване на войната българите-християни са малцинство. Това се променя чрез заселване на всички малоазийски българи там за сметка на многото разбягали се турци и помаци. В ТР част от тях се връщат заради една клауза от цариградския договор от 1913, според която те си запазват имотите, но не така биха стоели нещата в алтернативата от 1903.

[DelaRea]

Точно така, за Македония сметките предвид Кънчовата статистика са лесни, ако под нищожна емиграция разбираш толкова, колкото да се закръглят на 300 хил. българите в новопридобитите земи на югозапад сметката е точна. За Тракия както писах е по-трудно, защото на Милетич статистиката му е от 1912, а от 1903 единствената статистика е на Одринския революционен окръг, като тя е само за Лозенградски санджак, където българите са 60 хиляди.

Ако само в Лозенградска кааза са 60 000 хиляди, приемаме че между 1/3 и 1/2 (20-30 000) са в България (има малка миграция) което може наистина да направи общо около 100 хиляди от всички етноси за цяла Странджа. Гръцката емиграция от България ще я оставим за малко по-късно, между 1905-та и 1910 г.
Между впрочем в ТР през 1905 г. гърците в България са 63 487 души (и намалят на 42 074 през 1910 г.) - можем да ги оставим толкова.

Ето малко истински данни:
1920 г. (в скоби са данните от 1905 г.)
Българи 4 036 056 83.3 %
Турция 520 339 10.7 %
Цигани 98 451 2.0 (99 004)
Евреи 43 209 0.9 (37 663)
Румънци 57 312 1.2 (75 773)
Арменци 11 509 0.2 (12 932, само че през 1910 г.)
Гърци 42 074 0.9 (63 487)
Руснаци 9 080 0.2 (3 275)
Гагаузи - (10 175)
Татари - (17 942)

[skorpion1980]

Ако само в Лозенградска кааза са 60 000 хиляди, приемаме че между 1/3 и 1/2 (20-30 000) са в България (има малка миграция) което може наистина да направи общо около 100 хиляди от всички етноси за цяла Странджа. Гръцката емиграция от България ще я оставим за малко по-късно, между 1905-та и 1910 г.
Между впрочем в ТР през 1905 г. гърците в България са 63 487 души (и намалят на 42 074 през 1910 г.) - можем да ги оставим толкова.

Ако приемем, че не биха напуснали на 100 % казите Василиковска (Царевска), Малкосамоковска и Мелнишка, до 70 хиляди могат да достигнат в края на 1904. В Свиленградско и Ивайловградско са видимо по-малко, така че там наистина остават доста по-незначително малцинство. Циганите със сигурност надхвърлят 100 хиляди след като през 1900 година са около 89 хиляди. За цяла Българска Странджа 100 хиляди ми се вижда много при положение, че Лозенград, Бунархисар, Мидия и Виза остават в ОИ.

[DelaRea]

Добре, дай да направим последни сметки. Този път базирани на гъстотата.

Имаме едни сигурни данни за броя на населението в един район, както и площта му - Македония, приблизително 14 000 кв. км. на които има 488 862 души, от всички етноси (от които приблизително са 293 000 православни българи), което прави гъстота от порядъка на 34-35/кв. км. Това са сигурни данни, на който можем да разчитаме и на които се базираме.

Територията на Странджа (на новите български територии там) е 3 300 кв. км. Ако приложим същата гъстота, (а защо да е различна?) получаваме дори над 100 000 жители (към 115 000). Дори да примем гъстота от 25 ч/кв. км., това са 82 500 човека.

В Родопите положението е по-друго - по-гористо, още по не-населено, още по-ниска гъстота. При всяко положение имаме почти 12 000 кв. км. Колко да е гъстотата на населението там, преди войната? Ако са дори само по 10-15 човека на километър вече са 120-180 хиляди, А ако са 20 ч/км, което пък е четвърт милион живеещи в планината, което според мен е съвсем реално. Да, от там емиграцията на турци и донякъде на помаци ще бъде наистина силна, повече от колкото на останалите места, може би дори наполовина от цялото население в района.

Значи грубо това прави 488 862+82 500= 571 362+240 000=811 362 "заварени".
От тях махаме турските бежанци, да кажем наполовина от тези в Родопите (значи 120 000) и наполовина от тези в македония още 60 000) значи не повече от 200 000 общо на всякъде. Т.е. ще имаме заварено население около 610 000 (и евентуално малко имигранти, православни българи, повечето от Мала Азия и малко от европейските части на ОИ. Значи можем да кажем, като минимум между 600 и 650 хиляди "ново население" (при много силна емигрантска вълна на турците).

Като го прибавим към онези 3 900 000 "старо" население, ще имаме над 4 милиона и половина население на 31 декември 1903 г. (3 919 058 + 650 000 = 4 569 058).

А ако заложим раждаемост по 23 промила на година (реални данни от Македония) ще получим население за след година - 4 674 146, за след две - 4 781 651, а за след три - 4 891 629.

Което е почти колкото бях предложил (4 846 971 души), само че със закъснение от година (31.12.1906-та вместо 1905-та). Пак става.

[skorpion1980]

Между другото, Деларея, пуснах още една алтернативка, хвърли й ако обичаш едно око и паралелно и там да разиграем потенциалните събития

[DelaRea]

След края на войната, Фердинанд не пести похвали и отличия за смелите си войни, победили вековния враг. Цялата нация е в подем, лети на крилата на успехиа си и съжалява за пропуснатите възможности да освободи цяла Македония. Любовта към войската е всеобща, всички момчета мечаят да станет офицери, като пораснат. С царски указ всички войници подофицери и офицери са повишени с един чин. Всички редници стават ефрейтори, сержантите-старшини, а офицерите са произведени с един чин в повече - подпоручиците стават поручици, поручиците - капитани, капитаните-майори, майорите-подполковници, подполковниците - полковници. На 30 декември се прави и производство на нови генерали (по-късно ще ги изброя поименно кои полковници са прозиведени). За пръв път са произведени и генерал-лайтенанти (от досегашните генерал-майори). Отделно има и награди с медали и ордени за героите.

Поради порасналите територии и население на държавата, се увеличава и войската - образувани са нови три пехотни дивизии. Те вземат кадър от досегашната 11-та Македонска пехотна дивизия. Нейната Първа бригада се преформя в 11-та пехотна македонска дивизия, втора бригада - в 10-та пехотна Беломорска дивизия, а трета бригада - в 12 пехотна Черноморска дивизия.
Новите три дивизии са разположени в новите територии на царството.
11-та накедонска е разположена между Осоговската планина и р. Вардар. щабът и е в Кюстендил. Щабътна Първа бригада също бил в Кюстендил, на Втора - в Царево село, а на четирите полка - в Кочани, Кратово, Щип и Струмица.
7-ма Рилска дивизия е разположена по поречията на реките Струма и Места. Щабът на дивизията е в Горна Джумая, на бригадите - в Горна Джумая и Разлог, а на полковете - в Неврокоп, Петрич, Дупница и Разлог.
10-та Беломорска дивизия е разположена в Родопите. Щабът на дивизията е в Хасково, на Първа бригада в Кърджали, на Втора бригада в Смолян, а на четирите полка - в Кърджали, Мъстънли, Смолян и Девин.
12-та Черноморска дивизия заема Странджа и южното черноморското крайбрежие. Щабът и е в Бургас, на бригадите - в Бургас и Малко Търново, на полковете - Бургас, Малко Търново, Василико и Ковчаз.

Сегашните вече 12 пехотни дивизии се оформят в 4 корпуса - към досегашните Западен, Северен и Източен се добавя и 4-ти Южен. Всеки от корпусите има както и досега, по три пехотни дивизии, но има известни размествания.
В Северния корпус (щаб Велико Търново) няма промени, там са 4-та Преславска (Шумен), 5-та Дунавска (Русе) и 9-та Плевенска (Плевен) дивизии.
В Западния корпус (с щаб в София) са 1-ва Софийска (София), 6-та Бдинска (Видин) и 11-та Македонска (Кюстендил) дивизии.
В новия Южен корпус (щаб в Пловдив) влизат 7-ма Рилска (щаб в Горна Джумая), 2-ра Тракийска (Пловдив) и 10-та Беломорска (Хасково) довизии.
В Източния корпус останали 3-та Балканска (Сливен), 8-ма Тунджанска (Стара Загора) и новосформираната 12-та Черноморска пехотна (щаб в Бургас) дивизии.

[skorpion1980]

Сега големият въпрос е кога и избухнала младотурската революция, преди това положението относно гръцката и сръбската въоръжени пропаганди в Македония. В ТР пикът на тези пропагадни е през 1905-1906, МТР е през 1908, кога се случва всичко оттук нататък.

[DelaRea]

Защо тази алтернатива е възможна на практика? Ето малко статистика и цифри, относно броя на населението, възможността на армията и колко % от населението би трябвало да бъде мобилизирано за да се проведе една успешна (но задължително краткотрайна) война.



20-21 г. 90 %
21-22 г. 90 % 180 % Редовната армия
-------------
22-23 г. 60 %
23-24 г. 60 %
24-25 г. 60 % 180 % - резерв, който се влива в редовната армия и я удвоява
---------------
25-26 г. 60 %
26-27 г. 60 %
27-28 г. 60 % 180 % - резерв, който се влива в редовната армия (формира трета пехотна бригада) и я утроява
------------
28-29 г. 50 %
29-30 г. 50 %
30-31 г. 50 %
31-32 г. 50 % 200 % - запасни, който повтарят действащата армия в тила им.
------------
32-33 г. 30 %
33-34 г. 30 %
34-35 г. 30 %
35-36 г. 30 %
36-37 г. 30 %
37-38 г. 30 %
39-40 г. 30 % 210 % - опълчение, което потретва редовната армия в гарнизоните им.
--------------
20-40 г. 950 % - военновременен състав на армията, който е петкратно повече от мирновременния.
Т.е., ако имаме една 72 000 армия в мирно време, то тя би могла при мобилизация да се развърне в 378 000.

За да имаме 72 000 армия, то трябва да има редовна военна служба от 2 години, като от набор се събират по 36 000 човека. Това е възможно само ако в казармата влизат по около 85-90 % от цялото мъжко население от един набор, което би трябвало да е около 39-40 000. За да е възможно това е нужно цялото население на страната да е около 100 пъти повече - около 3 900 хил-4 милиона. Точно толкова е населението на княжество България в края на 1903 г. и затова горните сметки са съвсем реални и напълно възможни.

[skorpion1980]

Това е ясно, кажи обаче в подобна ситуация кога виждаш младотурската революция. Определено комитетът за единство и прогрес много отдавна има зъб на Абдул Хамид и едно такова унижение може само да ускори поне според мен с 2-3 години превратът. Общо взето каквито и военни реформи, продиктувани от реваншизъм, да предприеме султанът, те едва ли биха предотвратили ресенските бунтове, а и като цяло вече армията не би му имала такова доверие, плюс това подобно вмешателство във вътрешните работи на ОИ, залегнало с Триесткия мир, би се приело от КЕП като сериозно унижение и май няма да имат особено търпение в търсене на преврат. Отделен въпрос е, че при положение, че българите в ОИ са с гарантирани права, а арменците с автономия, то КЕП няма да е в състояние да мобилизира арменски и български чети за каузата си, само гръцки и малко сръбски от Косово, но пък може повече редовни османски части да се обърнат срещу Абдул Хамид отколкото в ТР. Изобщо съотношението на силите и участниците със сигурност биха били различни, големият въпрос е в чия полза?

[DelaRea]

Разбирам ти въпросът, но не съм най-добре запознатия с детайлите от историята по това време. Знам твърде малко за това, сега се уча в движебние. Кажи ти каквото знаеш и предплагаш.
Определено смятам, че такова развитие би могло да ускори естествените процеси, въпросът е колко точно (кога ще се състои Младотурската революция - през 1908-ма и или по-рано и колко точно?) и как точно ще се случат нещата? Все пак е възможно и християните (и българите включително) все пак първоначално да подкрепят КЕП смятайки, че така окончателно свалят омразния им султански режим. После следва разочарованието и съответно - следващата Балканска война (най-късно през 1911 г.)

[DelaRea]

Всъщност, можем да разделим нещата - вътрешните събития в Османската империя може да се ускорят, но външните (които не зависят само от вътрешните процеси) не чак толкова.
Понеже самата България няма как да е готова - военно, стопански, дипломатически, за нова война преди 31 дек. 1910 г.
Приемам, че България действа изключително разумно и далновидно, а властта и управниците ни - държавнически. Правят се всички нужни изводи от събитията и войната, виждат се грешките, анализират се, и се приема строен план за поправянето им, за стопанско развитие на новите области (железници в долината на Струма и до Кърджали), за обучаване на нови набори войници и, особено важно - за образование на нови офицери и подофицери, както и за изграждане на силна артилерия и на някакъв флот.

Да приемем че цар Фердинанд казва на празненството пред генералитета и героите от войната на 30 декември 1903 г. - "Предната война (със сърбите 1885-та) я спечели пехотата, тази я спечели кавалерията, а следващата ще я спечели артилерията".

За да се случи това е нужно време, според мен - 7 години. Т.е., дори и в Османската империя нещата да се ускорят, и революцията да е преди 1908-ма, то война може да има не по-рано от началото (а по-вероятно - есента) на 1911 г.